№ 961
гр. Благоевград, 30.09.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседА.е на тридесети септември през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Атанас Иванов
като разгледа докладваното от Николай Грънчаров Въззивно частно
гражданско дело № 20211200500179 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 250 от ГПК.
Инициирано е по писмена молба от адв. Т. П., като пълномощник на частните
жалбоподатели- И. И. Г., ЕГН ********** и А. М. Г., ЕГН **********, с искане за
допълване на Определение № 208/19.02.2021г. по в.ч.гр.д. № 208/19.02.2021г. по описа на
ОС Благоевград.
С молбата за допълване на определението на съда са изложени доводи, че адв. П. е
пълномощник на ответниците- И. И. Г., ЕГН ********** и А. М. Г., ЕГН **********, по
гр.д. № 411/2019г. по описа на РС Гоце Делчев. Същият от тяхно име е депозирал частна
жалба срещу Определение № 8872 от 29.12.2020г., постановено по цитираното гражданско
дело на РС Гоце Делчев, като с частната жалба след като е поискал отмяната на обжалвА.я
съдебен акт като неправилен, наред с другите искА.я, е претендирал и заплащането на
разноските пред първата и въззивната съдебна инстанция.
Искането за допълване се основа на доводи, че въззивният съд се е произнесъл с
Определение № 208/19.02.2021г. по в.ч.гр.д. № 208/19.02.2021г. по описа на ОС Благоевград,
с което е отменил определението на първоинстанционния съд, но съставът на ОС
Благоевград, но въззивният съд е пропуснал да се произнесе по искането на частните
жалбоподатели чрез пълномощника им по делото- за присъждане на разноските направени
от ответниците по гр.д. № 411/2019г. по описа на РС Гоце Делчев, въпреки че такова искане
е било изрично направено както с частната жалба, така и при проведените от съда открити
съдебни заседА.я.
Иска се от съда да допълни Определение № 208/19.02.2021г. по в.ч.гр.д. № 208/19.02.2021г.
по описа на ОС Благоевград, като присъди в полза на частните жалбоподатели- И. И. Г.,
1
ЕГН ********** и А. М. Г., ЕГН **********, разноските на правени пред първата съдебна
инстанция по гр.д. № 411/2019г. по описа на РС Гоце Делчев.
В срока по чл. 250 ал. 2 от ГПК, постъпило е писмено становище от насрещната страна, чрез
адв. Ана ***, като пълномощник на Х. М. Б., с което се оспорва молбата за допълване на
определението на въззивния съд, като неоснователна.
Наведени са възражения, че в представения с искането Договор за правна защита и
съдействие, не се посочва че е платена претендираната сума от 2 754лв., а е посочено че в
брой са платени само 800лв. Тъй като същото е платено общо от двамата доверители, то
излагат се доводи, че максималното възнаграждение което може да бъде заплатено е в
размер на 400лв., тъй като адв. П. е пълномощник на двамата ответници, като е поддържал
еднотипна защитна позция и защитна линия пред първоинстанционния съд, поради което се
дължи заплащането само за един от упалномощените.
С писменото становище от адв. ***, са изложени доводи, че представените писмени
доказателства с искането за допълване на определението на въззивния съд в частта му за
разноските, не доказват внасянето на сумата и начина на нейното внасяне.
Отделно възразява се срещу искането по чл. 250 от ГПК от насрещната страна, че по делото
са представени два договора за защита и процесуално представителство, които са с различни
дати, което поствавя въпроса кой от двата договора е валидния сключен между стрА.те.
Изложени са доводи и за неоснователност на искането за присъждане на разноски в полза на
бабата и дядото на детето по бащина линия, тъй като се касае за изключителен интерес на
детето, който съдът не е отчел в съдебния си акт, а отделно от това следва да се съобрази и
фактическата и правна сложност на делото, както и действително извършената работа от
пълномощника на ответниците- адв. П..
При изложените съображения, изказва се становище, че разноски за ответниците за пред
първата съдебна инстанция не се дължат и не следва да бъдат присъждА..
За да се произнесе по искането за допълване на Определение № 208/19.02.2021г. по в.ч.гр.д.
№ 208/19.02.2021г. по описа на ОС Благоевград, въззивният състав на ОС Благоевград,
съобрази от фактическа страна следното:
Производството пред РС Гоце Делчев е образувано въз основа на депозирана пред съда
молба от Х. М. Б., ЕГН **********, на основА.е чл. 126 от СК, с искане съдът да постанови
изземване на детето И. И. Г., ЕГН **********, от дома на неговите баба и дядо по бащина
линия- И. И. Г., ЕГН ********** и А. М. Г., ЕГН **********, и двамата от с. Б., Община
Гоце Делчев и предА.нето му в дома на неговата майка и законна представителка в същото
с. Б., на ул. „..., както и за издА.не на заповед за изпълнение на определението на съда по
административен ред от оргА.те на РУ на МВР Гоце Делчев.
С обжалваното Определение № 8872 от 29.12.2020г., постановено по гр.д. № 411/2019г. по
описа на РС Гоце Делчев, съдът на основА.е чл. 126 ал. 2 от СК е постановил изземването на
малолетното дете- И. И. Г., ЕГН ********** от дома на неговите баба и дядо А. М. Г., ЕГН
********** и И. И. Г., ЕГН **********, находящ се в с.Б., ул. “***“ № 40, Община Гоце
2
Делчев, област Благоевград и предА.нето му в жилището на неговата майка и законен
представител Х. М. Б., ЕГН **********, находящо се в с.Б., ул. “..., община Гоце Делчев,
област Благоевград.
Постановил е връщането на детето да се изпълни по административен ред от РУ Гоце
Делчев, като за целта е издадена Заповед № 8872/29.12.2020г. за предА.нето.
Производството по реда настоящото в.ч.гр.д. № 179/2021г. е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК,
като е образувано по частна жалба от бабата и дядото на детето по бащина линия- И. И. Г.,
ЕГН ********** и А. М. Г., ЕГН **********, чрез пълномощника им адв. Т. П., срещу
Определение № 8872 от 29.12.2020г., постановено по гр.д. № 411/2019г. по описа на РС
Гоце Делчев, с което първоинстанционният съд на осн. чл. 126 ал. 2 от ГПК е постановил
изземването на малолетното дете И. И. Г., ЕГН **********, от дома на неговите баба и дядо
по бащина линия И. И. Г., ЕГН ********** и А. М. Г., ЕГН **********, и двамата от с. Б.,
Община Гоце Делчев и предА.нето на детето в жилището на неговата майка и законен
представител Х. М. Б., ЕГН **********, находящо се в с. Б., ул. „..., Община Гоце Делчев,
издадена е Заповед № 8872/29.12.2020г. за предА.нето и е допуснато предварително
изпълнение на постановеното определение на РС Гоце Делчев.
Иска се отмяна на определението на първоинстанционния съд и обезсилване на издадената
заповед за принудителното изземване на детето И. И. Г., ЕГН **********, от дома на
неговита баба и дядо в с. Б., тъй като са налице основА.ята на чл. 126 ал. 3 от СК.
В срока по чл. 276 ал.1 от ГПК е постъпил отговор на частната жалба от Х. М. Б., ЕГН
**********, чрез пълномощника и адв. А. ***, с който същата се оспорва като
неоснователна.
Пред въззивният съд по настоящото в.ч.гр.д. № 179/2021г. по описа на ОС Благоевград, по
искане на частните жалбоподатели са били събирА. доказателства, като е назначена и приета
съдебно- психологична експертиза.
Въззивният съд е съобразил принципа за общо местоживеене на детето и родителят, който
упражнява родителските прА., който е регламентиран при действието на чл. 29 от СК/68г./,
чл. 71 от СК/85г./ и чл. 126 от СК/2009г./като задължителен елемент от съдържА.ето на
родителските прА. и задължения. Според приетите разрешения с ППВС № 1/ 1974г., с
предоставянето упражняването на родителските прА. на единия родител, всички деца
следва да живеят при този родител. Въззивният състав на ОС Благоевград е намерил че
постановеното определение макар и да сочи на стремеж към възстановяване на обичайното
предвидено в закона положение, към момента на разглеждане на делото е неправилно,
като преждевременно постановено и поради наличието на „важни причини“ по смисъла
на чл. 126 ал. 3 от СК, които първоинстанционният съд в настоящия казус е пренебрегнал,
въпреки че в мотивите си към съдебния акт същите са подробно посочени и обсъдени.
Наличието на „важни причини“ по смисъла на чл. 126 ал.1 от СК, въззивният съд въз основа
на събрА.те пред първоинстационния съд писмени и гласни доказателства, становища на
психолозите и допусната и приета съдебно психологична експертиза, съзира в актуалното
3
психическо и емоционално състояние на детето, което безспорно е причина същото
категорично да откаже връщане при майка си при неговото изслушване от съда, както и да
откаже да се премести да живее на адреса на който тя живее, при опит да бъде изпълнена
Заповед № 8872/29.12.2020г. за предА.нето на детето. Въззивният състав на съда е счел, че
следва да бъде приложена разпоредбата на чл. 126 ал. 3 от СК и временно да бъде отложено
връщането на детето в дома на неговата майка, за което следва да бъдат уведомена
Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Гоце Делчев.
Въззивният съд е отменил Определение № 8872 от 29.12.2020г., постановено по гр.д. №
411/2019г. по описа на РС Гоце Делчев, с което първоинстанционният съд на осн. чл. 126 ал.
2 от ГПК е постановил изземването на малолетното дете И. И. Г., ЕГН **********, от дома
на неговите баба и дядо по бащина линия И. И. Г., ЕГН ********** и А. М. Г., ЕГН
**********, и двамата от с. Б., Община Гоце Делчев и предА.нето на детето в жилището на
неговата майка и законен представител Х. М. Б., ЕГН **********, находящо се в с. Б., ул.
„..., Община Гоце Делчев. Обезсилил е издадената въз основа на отмененото определение
Заповед № 8872/29.12.2020г. за предА.нето на детето.
Указал е със съдебния си акт на Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Гоце Делчев, че в
интерес на детето И. И. Г., ЕГН **********, е да бъде отглеждано в семейна среда от
биологичния си родител Х. М. Б., ЕГН **********, като поемането на грижите следва да
стане плавно и да не доведе до увреждане благосъстоянието на детето, както и на неговото
психическо здраве, поради което следва да продължи работата за изграждането на значима
връзка между дете-родител и постепенно връщане на И. в биологичното му семейство.
С Определение № 208/19.02.2021г. по в.ч.гр.д. № 208/19.02.2021г. по описа на ОС
Благоевград , съдът се е произнесъл по въпроса за разноските пред въззивната съдебна
инстанция, като е осъдил Х. М. Б., ЕГН **********, от с. Б., ул. „..., Община Гоце Делчев, да
заплати на И. И. Г., ЕГН ********** и А. М. Г., ЕГН **********, и двамата от с. Б., Община
Гоце Делчев, сумата 800.00лв./осемстотин лева/, за разноските пред настоящата въззивна
съдебна инстанция.
При така изложеното от фактическа страна, съдът излага следните правни съображения.
Искането по чл. 250 от ГПК е процесуално допустимо, тъй като е по молба от частните
жалбоподатели по делото, депозирана чрез техния пълномощник– адв. Т. Пектралийски, при
наличие на правен интерес за молителите. Същото е депозирано пред съда, постановил
съдебния акт чието допълване са иска, който е компетентен за разглеждането на молбата.
Искането е направено от надлежна страна, в срока по чл. 250 ал. 1 от ГПК, от лице имащо
правомощията да иска допълване в производство по което е страна.
Разгледано по същество– искането е неоснователно. ОсновА.ето за искане за допълване на
решение на съда, предвидено в закона е пропуска на съда да се произнесе по част от
искането на молителите- частни жалбоподатели в производството пред ОС Благоевград, въз
основа на изрично направено искане за присъждане на разноските пред първоинстанционния
съд, в случай на уважА.не от съда на частната жалба. Въззивният съд е отменил
4
обжалваното определение на първоинстанционния съд, като безспорно са възникнали
основА.ята за заплащане на частните жалбоподатели- ответници пред първоинстанционния
съд и на разноските направени от тях по гр.д. № 411/2019г. по описа на РС Гоце Делчев. В
този смисъл може да се приеме че е налице „непълнота на въззивното определение”, тъй
като съставът на ОС Благоевград е отемнил изцяло обжалвА.я първоинстационен съдебен
акт, срещу който е била депозарана въззивна жалба в цялата му част.
Искането на молителите- частни жалбоподатели по делото, за присъждане на разноските при
разглеждането на делото пред първата съдебна инстанция не може да бъде уважено.
Правилото за присъждане на разноски съобразно изхода на спора не може да намери
приложение по делото разглеждА. въз основа на предявен иск по чл. 127 ал. 2 от СК пред
първата инстанция. На още по-голямо основА.е според настоящия състав на ОС
Благоевград, това правило важи и за производствата по дела, образувА. въз основа на искане
по чл. 126 от СК, за които безспорно се приема от закона и от съдебната практика, че
съставляват производство при което се извършва съдебно администриране на отношения
между родители и деца, а в настоящия случай и между децата и бабата и дядото при които
те живеят. Това разрешение следва от характера на производството на спорна съдебна
администрация, приложима при спор относно родителските прА. в случаите, когато
родителите не могат да постигнат извънсъдебно споразумение, както и когато детето е
променило местоживеенето си, като към момента на подА.не на молбата не живее със
своите родители, а при своите баба и дядо по бащина линия. За разлика от исковото
производство, в това производство не се решА. със сила на пресъдено нещо спор за
съществуването или несъществуването на едно материално право, а само се оказва
съдействие относно начина на упражняване на родителските прА., признати и гарантирА. от
закона, така че липсва типичната за исковото производство квалификация на стрА.те като
ищец и ответник.
Подобно становище се застъпва и от ВКС на РБ, като се излагат доводи, че съдебното
решение, което следва да изхожда от правилото за защита по най-добрия начин на
интересите на малолетното или непълнолетното им дете, ползва и двамата родители при
предявен иск по чл. 127 ал. 2 от СК и затова в първоинстанционното производство всяка
страна следва да понесе разноските, които е направила, независимо от изхода на спора. В
този смисъл е Определение № 385 от 25.08.2015 г., постановено по ч. гр. д. № 3423/2015 г.
на ВКС, I г. о. По аргумент на още по- голямо основА.е не следва разноски да се възлагат на
бабата и дядото на детето, при които то се е преместило временно да живее, след като
същите са подпомогнали родителите при отглеждането на детето в момент, в който те са
имали затруднения независимо от техния характер.
При изложените съображения, въззивният състав на ОС Благоевград счита, че искането за
допълване на Определение № 208/19.02.2021г. по в.ч.гр.д. № 208/19.02.2021г. по описа на
ОС Благоевград, в частта му за разноските е неоснователно и следва да бъде оставено без
уважение.
Водим от горното и на основА.е чл. 250 ал.1 от ГПК, съдът
5
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането от адв. Т. П., като пълномощник на частните
жалбоподатели- И. И. Г., ЕГН ********** и А. М. Г., ЕГН **********, за допълване на
Определение № 208/19.02.2021г. по в.ч.гр.д. № 208/19.02.2021г. по описа на ОС Благоевград,
в частта му за разноските, като НЕОСНОВАТЕЛНО.
Определението на съда по искане за допълване на Определение № 208/19.02.2021г. по
в.ч.гр.д. № 208/19.02.2021г. по описа на ОС Благоевград, не подлежи на обжалване, по
аргумент на разпоредбата на чл. 250 ал. 3 от ГПК във вр. с чл. 280 ал. 3 т. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6