Р Е
Ш Е Н
И Е № 342
гр. Хасково, 13.06.2018 год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Хасковският районен съд
в публичното заседание на седемнадесети
май
през две хиляди и осемнадесета година в състав:
СЪДИЯ: ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА
Секретар: Елена Стефанова
Прокурор:
като разгледа докладваното от Съдията гр.д.№ 2096 по
описа за 2017 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е от Н.Ф.Р.,***, против С.Н.Х. и Е.И.А.,***, иск с правно
основание чл. 108 от ЗС.
В исковата
молба ищцата твърди, че с Нотариален акт №156, том IV, рег.4964, дело №648 от
2014г. на Нотариус Христина Колева, А.Х.Н., Ф.Р. Х., Б. Р. Х. и Ф.Р. Ш., /първата
от тях баба на ищцата, вторият неин баща, а на третата и четвъртата била племенница/
й дарили следния недвижим имот, придобит по наследствено правоприемство от Р.Ш.Н.,
починал през *******, а именно: имот, представляващ УПИ XI-70 в кв.3 по плана
на ******,*****, одобрен със Заповед № 612/1981г., ведно с построената в имота Двуетажна
къща с РЗП от 196 кв.м. и Салма със застроена площ от 48 кв.м. Ищцата сочи още,
че през 1989г. заминали за Турция, като при завръщането им в България през
1991г. установили, че в къщата са извършени кражби. Поради тази причина дядо й
и баба й помолили техни близки да пазят къщата им с двора и те се настанили там.
От 1991г. постоянно си идвали в България, посещавали и отсядали в къщата си
поне два-три пъти годишно, а през последните петнадесет години пребивавали в
къщата поне по три-четири месеца в годината. Лицата, които помолили да пазят
къщата, били И. А. Х. и С.Н.Х.. Около 2000-2001г. И. А. Х. починал. В къщата
останали да живеят С.Н.Х. и синът й Е.И.А. /ответниците/. Въпреки че в този
период ищцата и семейството й се прибирали често в България и оставали в къщата,
решили да не ги гонят, защото в тяхната къща, която била собственост на
родителите на И. Х., живеел брат му с неговото семейство. Освен това
съобразили, че допуснатите лица пазят къщата им от посегателства. През м.август 2014г. решили да направят ремонт на къщата,
защото вече искали да останат повече време от годината в България, а и от
построяването на същата до момента не й бил правен такъв. Помолили хората, които
били настанили, да се изнесат, за да извършат ремонт на имота, но те отказали.
Останали крайно изненадани, защото били близки и не предполагали, че ще има
проблем именно в това отношение. Впоследствие ответниците отказали да ги
допуснат до имота. Ищцата твърди също, че собственици на описания с Нотариален
акт за собственост на недвижим имот, придобит по наследство и давност №155, том
IV, per.4963,
дело №647 от 2014г. на Нотариус Христина Колева, били А.Х.Н., Ф.Р. Х., Б. Р. Х.
и Ф.Р. Ш., които впоследствие го дарили на ищцата с Нотариален акт за дарение
№156, том IV, рег.4964, дело №648 от 2014г. на същия нотариус. През 2014г. баба
й, баща й и лелите й решили да й дарят
имота, като за целта се снабдили с нотариален акт за собственост на недвижимия
имот по наследство. На 04.09.2014г. им била издадена скица за имота от Община
Стамболово, на която било записано, че имотът е собственост на наследниците на Р.Ш.Н.
по разписен лист. Всички наследници на Р. Наумов плащали данъците за недвижимия
имот съобразно техния дял. Ответниците не ги допуснали до имота, поради което
подали жалба до Районна прокуратура-Хасково през 2014г. за извършени самоуправни
действия от страна на ответниците. С Постановление от 20.02.2015г. Районна
прокуратура-Хасково отказала да образува досъдебно производство, като
заключението било, че се касае за случай от гражданскоправен характер. От
извършената проверка от страна на прокуратурата разбрали, че ответниците са се
снабдили с нотариален акт за собственост на описания недвижим имот на
16.09.2014г. - Нотариален акт №100, том2, рег.№5425, дело №282 от 2014г. на
Нотариус Владилена Сиртова. С този нотариален акт те се снабдили, след като
наследниците на Р. Н. вече били започнали процедура по снабдяване с нотариален
акт. Тъй като имотът се владеел от ответниците, които не били собственици, за
ищцата налице бил правен интерес от завеждане на настоящия иск. Предвид
изложеното, моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на ответниците, че ищцата е собственик на имот, представляващ УПИ
XI-70 в кв.3, с площ от 851 кв.м., по
плана на ***********, одобрен със Заповед №612/1981г., ведно с построената в
имота Двуетажна къща с РЗП от 196 кв.м. и Cалма със застроена площ от 48 кв.м.,
както и да бъдат осъдени ответниците да й предадат владението върху имота.
Ответниците оспорват иска като неоснователен.
Претендират разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено от фактическа страна следното:
От приетия по надлежния ред като доказателство по делото Нотариален акт №
100, том II, рег.№ 5425, дело № 282/16.09.2014г.
на Нотариус с рег .№ 079 по регистъра на Нотариалната камара на РБ съдът
установи, че ответниците С.Н.Х. и Е.И.А. са били признати за собственици на
основание наследяване и давностно владение върху процесния недвижим имот, а
именно: УПИ XI в кв.3 по плана на **********,
с площ от 851 кв.м., ведно с построените в имота КЪЩА на 85 кв.м. и СТОПАНСКА
ПОСТРОЙКА на 50 кв.м. Няма спор, че с Нотариален акт № 155, том IV, рег. № 4963, дело № 647/28.10.2014г. на Нотариус № 081 по регистъра на Нотариалната камара на
РБ, на основание давностно владение и наследяване А.Х.Н., Ф.Д. /Ф.Р. Х./, Ф.Р.Ш.
и Б. Р. Х. са били признати за собственици на УПИ № XI-70 в кв.3,
с площ 851 кв.м. по плана на **********, ведно с построените в същия имот ДВУЕТАЖНА
ЖИЛИЩНА СГРАДА със застроена площ от 196 кв.м. и САЛМА с площ от 48 кв.м., при
квоти: 5/8 ид.ч. за А.Х.Н. и по 1/8 ид.ч. за останалите трима съсобственици – Ф.
Х.,Ф.Ш. и Б. Х.. По делото се представи и Нотариален акт № 156, том IV, рег. № 4964, дело № 648/28.10.2014г. на Нотариус № 081
по регистъра на Нотариалната камара на РБ, за дарение на поземлен имот, видно
от който е, че А.Х.Н., Ф. Д. /Ф.Р. Х., Ф.Р.Ш. и Б. Р. Х. даряват на Н.Ф.Р. /ищцата/
притежаваните от тях ид.ч. от УПИ № XI-70 в
кв.3 по плана на *********, с площ за имота 851 кв.м., ведно с построената в
него Двуетажна жилищна сграда с площ от 196 кв.м. и Салма с площ от 48 кв.м.
От представеното Удостоверение за
наследници № 23/03.09.2014г. на Кметство с.Лясковец, Община Стамболово, Хасковска
област, е видно, че след смъртта на лицето Р.Ш.Н., починал на *********, са
останали за негови наследници А.Х.Н.-съпруга; Ф.Р.Х.-син; Б. Р. Х.-дъщеря и Ф.Р.
Ш. - дъщеря. Тези лица са именно лицата, признати за собственици на процесния
имот по силата на наследяване и давностно владение с Нот.акт № 155/28.10.2014г.
Същите с Нот.акт № 156/28.10.2014г., т.е. на същата дата, са дарили имота на
ищцата по делото и на който нотариален акт тя позовава своето право на
собственост. От доказателствата по делото съдът установи, че дарителят Ф.Р. Х.
е баща на ищцата, А.Х.Н.-баба, а Ф.Р.Ш. и Б. Р. Х. - лели /сестри на баща й/.
Представено бе и Удостоверение за наследници
на лицето Й. А. Б., починал на ******** и оставил за свои наследници
ответницата С.Н.Х. - съпруга, ответника Е.И.А. - син и дъщеря С. И. Х.. От своя
страна ответниците С.Н.Х. и Е.И.А. /майка и син/ се легитимират като
собственици на имота с Нотариален актт №
100 /16.09.2014г.
За правилното и пълно изясняване на
делото от фактическа страна съдът допусна разпит на свидетели:
От
разпита на свид.Ф.Ш., която е леля на ищцата и дъщеря на общия наследодател Р.Ш.Н.,
се установи, че къщата в спорния имот е била построена през 1968/1969г. от баща
й Р. Ш.. Счита къщата за тяхна семейна. През 1989г. семейството й напуска
България и се премества да живее в Република Турция. Когато заминавали за
Турция, баща й Р. оставил къщата на техни близки, за да се грижат за имота. Това
било семейството на И. и Х.. Твърди, че нито тя, нито баща й или някой от
нейното семейство пускал семейството на ответницата да живее в тяхната къща. Същевременно
заявява, че макар да се устроили да живеят в Турция, всяка година се връщали в
родното си село и отсядали в къщата, като С., която вече живеела със
семейството си в къщата, не е оспорвала
това. Никога не били водили преговори за продажбата на къщата в България. През
2014 година обаче С. и Е. ги посетили в Турция и направили предложение да купят
къщата. Свидетелката заявява, че това предложение не било прието и оттогава
отношенията им се влошили. При последващо идване в селото С. отказала да ги
допусне в къщата и така започнали споровете. Категорична е, че нито тя, нито
друг член на семейството й са допуснали С. и Й. -съпругът й, да живеят в
тяхната къща.
От
разпита на свид. И. Б. се установява, че познава страните по делото, тъй като е
от същото село, но преди години се е изселил в Република Турция. Семейството на
ищцата заминало преди него, като при заминаването си упълномощило именно него
да се грижи за имота. Свидетелят Б. се заел с тези си пълномощия, но няколко
месеца по-късно и той се изселил от страната ни в Турция. Не му е известно Р.
да е имал намерение да си продава къщата. Когато свид.Б. заминавал за Турция,
предал ключовете за къщата на брата на Р. – Ф.. Когато идвал в България през
1993 година, гостувал в семейството на С., тъй като бил приятел със съпруга й И.
/Й./. През 2003 година, при посещението
си в селото, отново гостувал в тяхното семейство, което живеело в тази къща. В
крайна сметка е категоричен, че ответниците живеят в тази къща от 1993 година, като
се грижат за къщата. Не е категоричен какви ремонти са били правени през
годините, но било видимо, че такива са били направени именно от ответниците.
Разпитан бе и свид. М.А., без родство
със страните. Същият твърди, че познава семейството на ищцата. Знае, че къщата
е била на дядо й Р. и е построена през 1968/1969г. Били много близки съседи. Известно
му е, че къщата е построена от Р., който, след като заминал със семейството
си за Турция през 1989 година, оставил
същата на различни хора да се грижат за нея. Ответниците били третите по ред, които
започнали да живеят в къщата и да се грижат за имота. Това било отпреди близо
25 години. Не му е известно обаче те да са купили къщата. Напротив, дори в
разговор със С. свидетелят я посъветвал да купят къщата, защото имотите били тогава
евтини. Не уточнява момента, когато е водил този разговор с ответницата С.. Категорично
заявява, че както Р., така и останалите членове на семейството му, когато
идвали в България, отсядали именно в своята си къща. Това продължило до 2014
година. Тогава отношенията се влошили, като свидетелят предполага, че това е
станало, след като ответниците са се снабдили с нотариален акт за собственост. Знае,
че ответниците са правили подобрения по къщата. Дотогава виждал в къщата да
идват и се настаняват на втория етаж Р., Н., А., но не знае дали са имали ключ
за къщата или са идвали като гости.
От своя страна свид.А. Ф. познава
също добре и двете страни по делото, тъй като е далечна роднина на бабата на
ищцата Н., а ответникът Е. й е племенник. Заявява, че през 1989 година за
кратко време и нейното семейство е заминало за Турция, но още през м.декември
същата година се върнали в България и отново се установили в село Лясковец. Й.
А. Б. - наследодателят на ответниците, бил неин брат. Знае, че той е закупил
имота през 1995-1996 година от А. и Р. /А.
и Р./. Оттогава именно семейството живее в имота. Лично свидетелката не е
присъствала на даването на парите, но знае за „пазарлъка“. Не оформили
сделката при нотариус, нито съставили
документ или разписка за получената сума. Всичко било на доверие. Твърди, че
когато Р. си идвал в България, не е отсядал в тази къща, нито някой друг член
на семейството му. Заявява, че всички, които са присъствали на тази „сделка“,
вече са покойници. Единствено жива е тя и твърди, че такава сделка е имало, т.е.,
че семейството на ответниците е купило къщата от предишния собственик Р.
няколко години след изселването на семейството му.
Последният разпитан свидетел - А. Х., също
твърди, че знае за продажбата на къщата. Р. продал къщата си на Й.
/наследодателят на ответниците/ и това станало около 1995 година. Твърди, че
къщата била продадена за 70 000-80 000 лева тогавашни пари. Според
свидетеля къщата е двуетажна и ответниците живеят там от 1995 година, а Й.
починал през 2000 година. Известно му е също, че в имота са били извършени
подобрения от ответниците, и то големи. Подобренията се извършвали за тяхна
сметка.
По делото се събраха писмени доказателства, от
които съдът установи, че лицето Р.Ш.Н. /Р. Д./ е влизал през ГКПП „Капитан Андреево“ от Република Турция в Република
България и обратно многократно в периода от 1995г. до 1999г. За свид. Ф.Ш. / /Ф.
К./ се установява, че е пътувала от Турция за България в периода от 2005г. до 2017г., както и за пътуванията на А.Х.Н.
през 2015г. Като писмени доказателства по делото съдът прие и Приходни
квитанции за платени данъци и такси в Община Стамболово за процесния имот, с
вносител на данъците Й.А.Б., а
впоследствие – Е.И.А., които доказателства се отнасят за периода от
2000г. до 2016г., както и фактури за
платена вода и ел.енергия от ответника Е.И.А. за доставени услуги в имот в ********** за същия период.
По делото съдът назначи и изслуша
заключение на съдебно-техническа експертиза. В заключението си в.л. е посочило,
че застроената площ на жилищната сграда, построена в УПИ ХI-70, кв.3 по плана на *********, измерена на място, е 85.80
кв.м. Жилищната сграда е нанесена в
кадастралния план като едноетажна.Установило е още, че сградата има приземен етаж, който не отговаря на
изискванията за жилищен такъв по височина. Освен това в.л. дава заключение, че
имот с пл.№ 70 по разписен лист първоначално е записан на името на Р.Ш.Н..
Впоследствие името е зачертано и са вписани нови собственици - ответниците по
делото /С.Н.Х. и Е.И.А./ на основание Нот.акт № 100/2014г. Впоследствие отново
има ново записване, като вече ищцата /Н.Ф.Р./ е записана като собственик на
основание Нот.акт.№ 155 и № 156 от 2014г. По делото е представен и самият Разписен
лист.
Предвид така възприетата фактическа
обстановка, съдът намира, че ищцата не успя да обори осъщественото от първата
ответница и съпруга й Й. А. Б. първоначално, а впоследствие и от втория
ответник Е.А. владение в продължение на 10 години върху спорния имот, какъвто
срок им е достатъчен, за да може да се придобие на посоченото основание правото
на собственост върху имота.
Съдът намира за доказано по несъмнен
начин, че дарителите по сделката, обективирана в Нот.акт. № 156/2014г., с който
ищцата се легитимира като собственик, са напуснали имота още през 1989 година и
са се установили да живеят в съседната Република Турция. Първоначално Р.Ш.Н., за
който се събраха доказателства, че е бил собственик на мястото и е построил
жилищната сграда през 1968/1969г., е дал
пълномощия на свой съсед да се грижи за имота /свид. Б./. Малко след
заминаването и на свид.Б. от България за Турция, в имота са се настанили и
заживели семейството на ответниците. Категорични са свидетелските показания, че
това е станало около 1995г., като в него е живеело цялото семейство и са
ползвали имота като свой, което ползване е продължило до 2014г.
необезпокоявано. За всички е било ясно, че ответниците ползват имота като свой
и че, когато идват бившите му собственици, отсядат в него, но по-скоро като
гости. Събраха се данни, че ответниците са извършили редица подобрения в имота
именно с намерението и съзнанието, че
подобряват собствения си имот, като в тази насока няма данни те да се
претендирали заплащането на тези разходи, които видно е нямат характер на
обичайни такива по ползването на един имот. От друга страна, от показанията на
свид. Ф. и свид. Х. съдът се убеди, че са водени преговори за продажбата на
този имот и в един момент се е стигнало до такава сделка, която, макар и
несключена по изискуемия се нотариален ред, е дала основание на купувачите по
същата да установят едно трайно владение върху имота. Според съда е несъмнено, че
праводателите на ищцата са напуснали имота и страната, като това е станало през
1989 година, за който период е служебно известно, че голяма част от българското
население от турски произход се засели в съседна Турция. Няма доказателства
след този момент някой от тях да се е завърнал в страната ни и да се е
установил да живее тук. Напротив, всички доказателства са в насока, че те са
посещавали България и са гостували в семейството на ответниците, респективно в
техния дом. За това свидетелстват и разпитаните по делото свидетели, които са
категорични. Завръщали са се твърде рядко в селото, като макар и да са отсядали
в тази къща, не са демонстрирали поведение, което да сочи на противопоставяне
на владението на ответниците. За тях пък свидетелите твърдят, че в нито един
период от време не са напускали имота, нито селото, нито страната и не са
преставали да владеят имота като свой. Не се събраха никакви доказателства
прехвърлителите по сделката - А.Н., Ф. Х., Б. Х. и Ф.Ш., да са идвали в имота, да
са демонстрирали владелческо поведение или да са се противопоставяли по някакъв
начин на владението на ответниците. Нещо повече - за част от тях няма данни да
са пребивавали в България през този,
близо 25-годишен период след изселването им в Република Турция. Именно
липсата на каквито й да било собственически претенции е дало основание на
ответницата С.Н.Х. първоначално със съпруга й Й. А., а по-късно със сина й Е.И.А.
да установят едно спокойно, явно, непрекъснато, несъмнено и необезпокоявано от
никого владение върху имота, което владение
датира от повече от 10 години и което им е дало основание да се снабдят
с нотариален акт за собственост на основание давностно владение и наследяване.
В този смисъл съдът намира
предявения иск за недоказан, а оттам и за неоснователен, поради което ще следва
да се отхвърли. Съгласно чл.154, ал.1 от
ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания
или възражения. Това означава, че страната, която носи доказателствената тежест
за установяване на съответните факти по делото, от които извлича изгодни за
себе си правни последици, следва да проведе главно и пълно доказване на тези
факти. За да бъде успешно проведено доказването на иска по чл.108 от ЗС,
следваше ищцата да докаже по несъмнен начин своето право на собственост, както
и да установи, че ответниците владеят имота без правно основание. Същите
позовават своето право на собственост на основание наследяване и давностно
владение, като според всички събрани по делото доказателства се установява, че
ответниците са придобили правото на собственост върху целия имот на основание
давностно владение, продължило над 10 години, което право противостои на
исковата претенция. По несъмнен начин съдът намира, че ответниците доказаха, че
владеят имота на годно правно основание. Същите са се снабдили с нотариален акт
за собственост, а малко след тях с такъв са се снабдили и прехвърлителите по
сделката с ищцата, като в същия момент
са сключили и сделката за дарение на имота на ищцата.
Предвид всичко изложено, съдът
намира, че ще следва иска да се отхвърли с произтичащите от това последици,
като ищцата бъде осъдена да заплати на ответниците направените по делото
разноски в размер на 800 лева, представляващи възнаграждение за адвокат.
Мотивиран така, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения
от Н.Ф.Р., ЕГН **********,*** против С.Н.Х., ЕГН ********** и Е.И.А., ЕГН **********,***,
иск с правно основание чл.108 от ЗС, да се признае за установено по отношение
на С.Н.Х., ЕГН ********** и Е.И.А., ЕГН **********, че Н.Ф.Р., ЕГН **********, е
собственик на следния недвижим имот:
УПИ XI-70 в кв.3, с площ от 851 кв.м., по плана на *****************, одобрен
със Заповед №612/1981г., ведно с построената в имота Двуетажна къща с РЗП от
196 кв.м. и Cалма със застроена площ от 48 кв.м.,
както и да бъдат осъдени ответниците да предадат на ищцата владението върху
посочения имот, като
– НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Н.Ф.Р.,
ЕГН **********,***, да заплати на С.Н.Х., ЕГН ********** и Е.И.А., ЕГН **********,***, направените по делото разноски в
размер на 800 лева, представляващи адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване
пред Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ : /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: Е.С.