Окръжен съд - Велико Търново |
|
В закрито заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Мария Гаджонова | |
за да се произнесе взе предвид следното: Жалба по чл.538 от ГПК. Жалбоподателката М. К. Б. от гр.П. излага в жалбата до съда, че не е доволна от решение от 24.09. 2010г. постановено по гр.д. № 1998/ 2010г. на ГОРС, в частта в която е отхвърлено искането й да изтегли от банковата сметка на поднастойната й С. Г. П. сума представляваща разликата от 61,55 лв. до пълния размер от 500 лв. Счита, че е налице нужда от средства за заплащане на дължими такси за издръжка на С. П., която е поставена под пълно запрещение и е настанена в специализирана институция ДВХУИ с.Д.. Неправилно съдът е уважил претенция само за установените дължими суми за заплащане. Счита, че следва да разполага с останалите средства, за да може да заплаща направените разноски и да има средства за допълнителни разходи. Моли съда да уважи направеното искане, и да й бъде разрешено да изтегли сума в размер на 500 лв. от спестовния влог на С. Г. П.. Великотърновският окръжен съд, в процедура по чл. 278 от ГПК, след като разгледа подадената жалба и взе предвид доказателствата по делото, приема, че жалбата е неоснователна. Жалбаподателката е настойник на поставената под пълно запрещение С. Г. П., последната настанена в ДВХУИ с.Д., община Г. О.. Настанената в дома се явява потребител на социални услуги. В качеството си на настойник, Б. е поискала от ГОРС да й бъде дадено разрешение да изтегли сума в размер на 500 лв. от личния спестовен влог на С. Г. П., за да може да покрие настъпили и бъдещи социални услуги. След като първоинстанционният съд е събрал доказателства и е установил, че разходите за ползваните услуги възлиза на сума в размер на 61,55 лв. е уважил искането в размер на тази сума. В тази сума са включени дължими такси по Тарифа за таксите на социални услуги, финансирани от републиканския бюджет за м. юни 2010г.- 19,87 лв.; м.юли 2010г.- 21,79 лв.; м. август 2010г.- 19,89 лв. Правилно съдът е приел, че само тази сума ще се изразходва в интерес на С. Г. П.. Няма представени от молителката доказателства, че изразходването на средства над този размер са в интерес на поставената под пълно запрещение. Няма и доказателства за нужди в размери над 61,55 лв., поради което правилно пръвоинстанционният съд е отхвърлил искането за разпореждане със суми над този размер. Твърдяното от молителката, че се налага заплащане на суми във връзка с екскурзия на настанените в дома, не се подкрепя с никакви доказателста. Съдът в производство по чл. 530 от ГПК има за цел да съдейства на молителката при упражняване на нейните права- в случая да се разпореди с имущество на поставената под пълно запращение. Това съдействие, обаче, следва да се ограничи само до пораждане изгодни за молителката последици, без те да представляват посягане върху чуждата правна сфера. Именно това са били водещите съображения на пъвоинстанционния съд, който е уважил искането до размери необходими за погасяване на възникнали задължения, без да се посяга върху парични суми над необходимите. Бъдещите разходи са неопределяеми, тъй като не са възникнали, поради което същите не могат да бъдат уважени. Обжалваното решение следва да се потвърди като правилно. Водим от горното и на основание чл. 278 ал.4, вр. чл. 271 от ГПК, съдът: Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА решение № 2676/ 24.09.2010г постановено по гр.д. № 1998/2010г. на ГОРС, в частта в която е отхвърлена молбата на М. К. Б. действаща в качеството си на настойник на поставената под пълно запрещение С. Г. П. за даване на разрешение за изтегляне на суми в размери над 61,55 лв. до пълния претендиран размер от 500 лв., като правилно. Настоящето решение не подлежи на касационно обжалване. Председател: Членове: |