Р Е
Ш Е Н
И Е
N 137
гр.Русе, 25.06.2019 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РУСЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ГРАЖДАНСКА
КОЛЕГИЯ
в
публичното заседание на осемнадесети юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕТА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА
ЧЕРКЕЗОВА
МАРИЯ ВЕЛКОВА
при секретаря МАНЯ ПЕЙНОВА и в присъствието на прокурора
като
разгледа докладваното от съдията ВЕЛКОВА
В. т. дело N186 по описа
за 2019 година, за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна
жалба от „П. К. Б.“ ЕООД, ЕИК *** със седалище гр.С. против решение №264/21.02.2019
г., постановено по гр.д.№5349/2018 г. на Русенския районен съд, в частта, с
която е прекратено производството по
предявеният иск с правно основание чл.422 от ГПК – за установяване на
дължимостта на сумата над 369.35 лв. до размер на 842.62 лв. като недопустим.
Излага оплаквания за неправилност на решението в обжалваната част и иска да се
отмени и вместо него да се постанови ново, с което искът и в тази част се
уважи. Претендира и разноски за производство.
Ответницата по жалбата К.П.К.
чрез особения си представител адв. Н. Б. *** счита жалбата за неоснователна по
съображенията, изложени в отговора по чл.263 от ГПК.
Постъпила е и насрещна
въззивна жалба от К.П.К. против същото решение, в частта, с която искът е
уважен. Твърди се, че в тази част решението е неправилно като постановено при
неправилно приложение на материалния закон по съображенията, изложени в жалбата
и иска неговата отмяна и постановяване на ново, с което искът се отхвърли.
„П. К. Б.“ ЕООД- гр.С.
не е подало отговор на насрещната жалба и не взема становище по основателността
й.
След преценка на доводите на страните, доказателствата по
делото и съобразно правомощията си, визирани в чл.269 от ГПК, въззивният съд
приема следното:
І. По отношение на
жалбата от „П. К. Б.“ ЕООД- гр.С.:
Жалбата е недопустима.
Предмет на жалбата е
решението на първоинстанционния съд в частта, с която производството по делото
е прекратено поради недопустимост на иска за установяване на вземане по
издадена заповед за изпълнение на парично задължение над 369.35 лв. до размер
на 842.62 лв.
В тази част решението
има характер на определение и срокът за неговото обжалване е едноседмичен - чл.275,
ал.1 от ГПК. Срокът за обжалване на
решението в тази част е изрично посочен и от първоинстанционният съд.
Препис от решението е
връчен на жалбоподателя на 07.03.2019 г. като в съобщението е указано, че решението подлежи на обжалване,
както е посочено в него- т.е. в едноседмичен срок от връчването му. Този срок е
изтекъл на 14.03.2019 г. Жалбата е подадена на 21.03.2019 г.- след изтичане на
законоустановения и указан от съда срок. Пропускането на срока за обжалване
преклудира правото на жалбата и същата като просрочена се явява недопустима.
Недопустимостта на
жалбата обуславя и недопустимост на производството, образувано въз основа на
нея, поради което в тази част същото следва да бъде прекратено.
ІІ.По отношение на
насрещната жалба на К.П.К.:
Жалбата е подадена от
процесуално легитимирано лице в законоустановения срок и срещу подлежащ на
съдебен контрол акт, поради което е допустима.
Разгледана по същество
жалбата е неоснователна.
Производството по делото
е образувано по предявен от П. К. Б. ЕООД- гр.С. против жалбоподателката иск за установяване на вземане по издадена
заповед за изпълнение с правно основание чл.422 от ГПК.
Установено е, че по заявление на „П. К. Б.“ ЕООД- гр.С. е образувано ч.гр.д. №2277/2018 год. на
РРС като в полза на дружеството е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по договор за потребителски кредит в размер на
842.62 лв.-
главница, по договор за потребителски кредит, ведно със законната лихва,
считано от 10.04.2018 г., 30 лв.- такси за извънсъдебно събиране на вземането,
6.68 лв.- лихва за забава и за разноски
срещу длъжника К.П.К.. Заповедта е връчена на последната при условията на
чл.45, ал.7 от ГПК, поради което е указано на заявителя да предяви иск за
установяване на вземането си.
Установено е, че по силата на сключен на 16.06.2017 г. договор за
потребителски кредит „П. К. Б.“ ЕООД- С. е предоставил на жалбоподателката сумата
в размер на 400 лв. за срок от 11 месеца срещу възнаградителна лихва от 41,17 % и годишен процент на разходите
/ГПР/ от 49,89%.
Заемополучателят е подписал и споразумение за
предоставяне на пакет от допълнителни услуги срещу възнаграждение от 440.33 лева, разсрочено на месечни
вноски,включени в погасителните вноски по договора за кредит. Така е формиран общият размер на
задължението по договора от 842.62 лева, включващ главница, възнаградителна лихва по договора
за кредит и възнаграждението за предоставяне на допълнителни услуги, платим на месечни
вноски съгласно погасителен план.
С представеното по
делото извлечение от сметка към договора е установено, че длъжникът е платил сумата от 96 лв. и няма извършени
плащания до изтичане на срока на договора- 07.06.2018 г.
С обжалваното решение
първоинстанционният съд е
приел, че
заявената за установяване сума от 842.62 лв.
включва освен дължимата главница по договора за кредит в размер на
369.35 лв., така и договорна лихва, такси и възнаграждение по предоставения пакет от допълнителни услуги
и е обосновал извод, че последните имат различен характер и основание от
посочения в заявлението, поради което за сумата над 369.35 лв. до 842.62 лв.
производството е прекратено поради недопустимост на иска.
Прието е, че предмет на
иска е само заявената главница по договора за кредит, поради което не дължи
произнасяне по наведените възражения за нищожност на договорните клаузи,
касаещи договорната лихва и е уважил иска по съображения, че няма въведени
възражения и доказателства главницата по договора за кредит в заявеният размер
да е погасена.
В обжалваната част
решението е валидно, допустимо и правилно.
Доказателствата по
делото сочат, че на 16.06.2017 г. страните по делото са сключили договор за потребителски
кредит като „П. К. Б.“ ЕООД- С. е предоставил на жалбоподателката сумата в размер на 400 лв. за срок от 11
месеца срещу
възнаградителна лихва от 41,17 % и годишен процент на разходите /ГПР/ от 49,89%.
Неоснователни са
доводите на жалбоподателката, че договорът е недействителен съгласно чл.22 от ЗПК.
Разпоредбата на чл.22 от ЗПК регламентира недействителност на договор за потребителски кредит в
случаите, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 от закона, каквото не е налице в случая.
Уговарянето на възнаградителна лихва по договора
за кредит и на ГПР е допустимо от закона, същите са в размерите, предвидени в
него, поради което не могат да обосноват недействителност на договора като
цяло. Накърняването на добрите нрави по смисъла на чл.26 от ЗЗД може да
обоснове нищожност на определи договорни клаузи, но не и недействителност на
целия договор.
С оглед на изложеното съдът приема, че сключеният
договор за кредит е действителен и е породил правни последици. За
жалбоподателката е възникнало задължението на върне предоставената й в заем
сума на равни месечни вноски. По делото няма доказателства претендираната сума
да е платена от жалбоподателката, поради което е налице неизпълнение на
задължението й да върне получената в заем сума.
Неизпълнението е нов правно релевантен факт,
настъпил в договорната връзка на страните, който е породил нови правни
последици. За кредиторът е възникнало субективното право, регламентирано в
чл.79 от ЗЗД да претендира реално изпълнение на задължението, поради което
правилно е прието, че искът е основателен и законосъобразно същият е уважен.
В тази част решението е правилно и следва да бъде
потвърдено с решение, което не подлежи на касационно обжалване- чл.280, ал.3 от ГПК.
Разноските за въззивното производство са в тежест
на всяка от страните, така, както са направени.
По изложените съображения Русенският окръжен съд
Р Е Ш
И:
ПОТВЪРЖДАВА решение
№264/21.02.2019 г., постановено по гр.д.№5349/2018 г. на Русенския районен съд,
в частта, с която е уважен предявеният от „П. К. Б.“ ЕООД-гр.С. против К.П.К. ***
иск за установяване на вземане в размер на 369.35 лв.- неплатена главница по
договор за потребителски кредит по издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.д.№2277/2018 г. по описа на РРС.
ПРЕКРАТЯВА
производството по жалбата на „П. К. Б.“ ЕООД- гр.С. поради недопустимост.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: