Решение по дело №8835/2023 на Софийски градски съд

Номер на акта: 3641
Дата: 18 юни 2024 г.
Съдия: Анелия Маркова
Дело: 20231100508835
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 3 август 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 3641
гр. София, 18.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Пепа Маринова-Тонева

Василена Дранчовска
при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева
като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно гражданско дело
№ 20231100508835 по описа за 2023 година
, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
Образувано е по въззивна жалба от Л. Н. Г., ищец пред СРС, подадена
срещу решение № 10036 от 13.06.2023 г. по гр.д.№ 31187 по описа за 2022 г.
на СРС, 175 състав, с което е отхвърлен, предявеният от ищцата/въззивник,
иск по чл.49 вр.с чл.45 ЗЗД и в нейна тежест са възложени разноските.
Решението се обжалва изцяло.
Излага се доводи за неправилност и необоснованост на така
постановеното решение. Същото не било съобразено с материалния закон,
както и било постановено при нарушение на съдопроизводствените правила.
Сочи, че при правилно определена правна квалификация СРС бил достигнал
до погрешни правни изводи, че претенцията на ищцата е недоказана и като
такава неоснователна. Намира, че от събраните по делото доказателства се
установява наличието на предпоставките на чл.49 вр. с чл.45 ЗЗД за
ангажиране на отговорността на ответника по спора. Счита за несъответен на
така събраните доказателства, извода на СРС, че не бил доказан механизма на
1
увреждането, както и, че същият не съответствал на този визиран в исковата
молба. Причина за тези неправилни изводи въззивникът намира в
неправилната преценка на събраните по делото доказателства. По този начин
СРС бил нарушил принципа за обективна преценка на доказателствата и
особено на гласните такива. Твърди, че изслушаните на страната на ищцата
свидетелки не били заинтересовани от изхода на спора. Действително,
свидетелката Г. не била видяла самото падане на ищцата, но била на мястото
10 минути след падането и видяла ищцата наранена. Затова счита, че
неправилно СРС не е кредитирал показанията на свидетелката. Последната
лично била възприела наличието на разбити плочки именно на соченото от
ищцата, място. Свидетелката Г. изрично била посочила, че по данни на
служителите на Резиденцията, поради разбитите плочки на мястото било
имало и други инциденти. От показанията на свидетелката Ц., която била
пряк ръководител на ищцата, било видно, че този механизъм е потвърден и от
шофьора на вестника, който е бил повикан да откара ищцата до „Пирогов“.
Сочи, че мястото на инцидента било установено от показанията на
свидетелите, а самият съд бил обявил за безспорно и ненуждаещо се от
доказване, че се касае до тротоар, находящ се в гр.София, бул.“****,
представляващ публична общинска собственост, която се стопанисва от
общината. Задължение на общината било да поддържа тротоара в изправност.
От същите показания се установило, че ищцата не била ходила на работа
повече от два месеца след инцидента. Действително, отсъствието й било
оформено правно като ползване на компенсации за ненормирано работно
време, но това не означавало, че ищцата не е била във временна
нетрудоспособност поради претърпения от нея, инцидент. Счита, че
състоянието на ищцата се установява от събраните по делото медицински
документи и заключението на съдебно-медицинската експертиза. Въведеното
от ответника възражение за съпричиняване не било доказано. Наред с това
ответника, въпреки указанията на СРС за последствията по чл.161 ГПК, не
бил представил справка за подадени сигнали за инциденти на същото място,
респ. за извършен ремонт. Намира изводите на СРС за противоречащи и
нелогични. По безспорен начин било установено, че от ответника е извършен
ремонт на процесния тротоар непосредствено след инцидента. Иска се
въззивната инстанция да определи справедлив размер на обезщетението по
чл.52 ЗЗД като се вземат предвид травматичните увреждания на ищцата, а
2
именно: счупване на долния край на лъчевата кост на дясната ръка,
имобилизация на дясна китка за един месец, които сериозно затруднявало
живота и бита на пострадалата, търпени болки и страдания след падането,
които се твърди да продължават и към настоящия момент поради
раздвижването на дясна китка и усилия, които изискват проведената
рехабилитация. По безспорен начин от заключението на съдебно-
медицинската експертиза било установено, че вследствие на падането ищцата
е получила фибризно стесняване на карпалния канал, което страдание
подлежало на възстановяване в продължение на 1 година от падането, а при
неуспех било нужно оперативна декомпресия. Такава препоръка била
направена от проф.Кинов, за което представя пред въззивната инстанция
Амб.лист № 000589 от 22.06.2023 г. Следвало да се вземе предвид, че вещото
лице не било констатирало дегенератвино заболяване; всички увреждания
били по причина на падането. Не била налице и груба небрежност от страна
на ищцата. Последната спазвала медицинските предписания за
възстановяването си.
Иска се от настоящата инстанция да отмени обжалваното решение и
вместо това да постанови друго, с което претенциятя на ищеца да бъде
уважена. Претендират се разноски.
По въззивната жалба е постъпил отговор от Столина община, ответник
пред СРС, в който се излагат доводи за неоснователност на въззивната жалба
и правилност на така постановеното решение. Счита, че не са допуснати
сочените от въззивника нарушения на материалния закон и процесуален
закон при постановяването му. Счита, че от събраните по делото писмени и
гласни доказателства не се установява основателност на претенциите й.
Правилно СРС бил приел, че не е доказан механизмът на претърпения от
ищцата инцидент, както и мястото на което това се е случило. Свидетелите не
били преки очевидци на инцидента. Ищцата не била доказала необходимост
от подмяна на джантите. Твърденията на пострадалата не следвало да бъдат
кредитирани, тъй като същата била заинтересована от получаване на
обезщетение. Претендира разноски.
Въззивната жалба е допустима:
Решението е връчено на въззивницата на 26.06.2023 г и е обжалвано в
срока по чл.259, ал.1 ГПК- на 28.06.2023 г.
3
Налице е правен интерес на въззивницата за обжалване на решението на
СРС.
По основателността на въззивната жалба:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
След служебно извършена проверка въззивната инстанция приема, че
обжалваното решение е постановено във валиден и допустим процес.
По доводите във въззивната жалба:
За да отхвърли така предявения иск, СРС е приел, че по делото не са
ангажирани доказателства за наличието на всички предпоставки за уважаване
на иска по чл.49 ЗЗД. Спорно по делото било какъв е механизмът на
увреждането, както и дали ответникът е отговорен за настъпилите вреди,
както и размера на обезщетението.
СРС е счел, че при съвкупната преценка на събраните по делото
доказателства не се установява по категоричен начин при условията на пълно
и главно доказване и при доказателствена тежест, принадлежаща на ищеца, че
процесното увреждане е настъпило именно по описания в исковата молба,
начин и поради поддържаната от ищцата, причина. Действително, по
безспорен начин от свидетелските показания било установено, че на
осочената от ищцата дата- 31.05.2022 г същата е участвала в семинар за
журналисти, проведен в Резиденцията на Посолството на Великоблитания,
находяща се на бул. „****. От свидетелските показания медицинските
документи и заключението на съдебно-медицинската експертиза било
установено, че на същата дата ищцата е претърпяла инцидент, при който била
получила травма в областта на дясната китка, довела до фрактура на лъчевата
кост на предмишницата на типично място, с което наименование се
означавало счупването на долната част на лъчевата кост на около 2 см над
ставната линия на гривнената става и това статистически било най-честата
фрактура в човешкото тяло, а мястото било толкова характерно, че се
наричало „типично“. Приел е, че обстоятелствата, че ищцата е получила
описаната травма, търпените болки и страдания, както и провежданите
прегледи и рехабилитация в следващите месеци, за доказани. Не се
установило, обаче, как е настъпил процесния инцидент, както и неговата
4
причина. Не били събрани доказателства, нито гласни доказателствени
средства за това къде точно е настъпил инцидента и по какъв начин –
вследствие на какви обстоятелства ищцата била загубила равновесие и е
получила описаните травми. Прието е, че показанията на свидетелката Г. не
почиват на преки впечатления за начина, по който ищцата била паднала.
Когато свидетелката пристигнала, ищцата била в двора на Резиденцията,
който не бил част от общинската пътна мрежа. Свидетелката била заявила, че
ищцата й е посочила къде точно е паднала. Действително, свидетелката Г.
имала впечатления за наличието на счупени плочки на тротоара пред
Резиденцията, но от показанията й не се установявало, че именно тези плочки
са станали причина за падането на ищцата и дали именно на тротоара е
настъпил инцидента. В случая можело да се направи само предположение, че
инцидента е настъпил на тротоара, където били счупените плочки. Дори да се
приемело, че до Общината са подавани сигнали за тези счупени плочки, то
това не можело да ангажира отговорността на ответника по конкретния спор.
Установено по делото било, че след инцидента бил извършен такъв ремонт.
Заключението на СМЕ също не установявало причината за падане.
Амнестичните данни при извършените медицински прегледи били дадени от
ищцата. Липсвали данни от обективната действителност, които да подкрепят
или опровергаят тези твърдения. Затова не можело да се приеме, че вредите
са настъпили вселдствие на виновното противоправно поведение на
служители на ответника. При липсата на първата и основна предпоставка за
уважаване на деликтния иск, останалите предпоставки не следвало да бъдат
обсъждани. Искът като неоснователен е отхвърлен изцяло.
Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция приема
следното:
По доводите във въззивната жалба:
За да бъде ангажирана отговорността на възложителя по чл. 49 ЗЗД е
необходимо наличието на следните предпоставки: правоотношение по
възлагане на работа; осъществен фактически състав от изпълнителя на
работата по чл. 45 ЗЗД, който включва елементите: поведение,
противоправност на поведението, вина, настъпили вреди при или по повод
извършването на възложената му работа, причинна връзка между вредите и
противоправното, виновно поведение на непосредствения изпълнител.
5
Обективните елементи от състава следва да се докажат от ищеца, по
аргумент от чл. 154, ал. 1 ГПК. Субективният елемент от състава - вината, се
презумира, съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД, като ответникът носи доказателствена
тежест за нейното оборване.
Следователно ищецът по иска по чл. 49 от ЗЗД носи доказателствената
тежест да установи по делото съществуването на предпоставките за
възникване на отговорността на ответника по чл. 49 от ЗЗД, с изключение на
вината на лицето, на което е възложена работата. Последната по силата на чл.
45, ал. 2 от ЗЗД се презумира, като доказателствената тежест за оборване на
презумпцията се носи от ответника.
Ищцата твърди, че на 31.05.2022 г. е била служебно изпратена като
журналист за участие в семинар, който се е провел в Резиденцията на
Посолството на Великобритания, находяща се в гр.София, ул.“****. Твърди,
че към 12.30 ч на обяд събитието приключило и тя си тръгнала. Точно пред
изхода на Резиденцията се спънала от разместена тротоарна плочка и паднала
с целия си ръст на тротоара. Тротоарната плочка стърчала над останалите
поне 10 см. Изпитала силни болки като едновременно си ударила дясната
ръка, на която сигурно инстинктивно се била подпряла, ляво рамо и ляво
коляно. На помощ й се притекъл случаен минувач, който я вдигнал. С голямо
усилие се върнала в Резиденцията, където помолила да й дадат плик с лед,
тъй като дясната й ръка в областта на китката веднага се подула силно и
оттекла. Звъннала в редакцията на вестника и оттам й изплатили шофьор с
кола, който я закарал в „Пирогов“, където й бил извършен обстоен преглед.
Установено било счупване на долния край на лъчевата кост на дясната ръка.
Същата била гипсирана веднага. Била консултирана и от неврохирург, тъй
като се чувствала леко замаяна. На 05.06.2022 г. се почувствала зле и отишла
на преглед във ВМА, където била прегледана и й било предписано
медикаментозно лечение. От преглед на 07.06.2022 г. се установило, че са
налице данни за вътреставна фрактура на дистален радиус с минимална
депресия и дислокация. А от преглед на 09.06.2022 г. проведен от специалист
отоневролог се установило, че има смущения на вестибуларния апарат, които
щели да продължат и следва да се лекува. Претендира се обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 10 хиляди лева.
Не се спори, че тротоара, на който ищцата твърди е реализираното
6
произшествието, е общински път по смисъла на чл. 3, ал. 3 от Закона за
пътищата, поради което и на осн. чл. 19, ал. 1, т. 2 и чл. 31 ЗП задължена да
осъществява дейностите по поддържането му е именно ответната Столична
община.
Без значение по спора е дали в общината са постъпвали сигнали от
граждани за лошото състояние на тротоара или не; това не я освобождава от
задължението да следи за изправността му.
Не се спори по делото, че непосредствено след инцидента с ищцата е
бил извършен ремонт на тротоара на който се твърди тя да е паднала поради
неизправност на плочките, с който същият е покрит поради което не е могло
да бъде извършено производството по обезпечаване на доказателства,
поискано с искова молба, подадена на 10.06.2022 г.
Спорно по делото е какъв е механизма на произшествието,
включително дали същото е осъществено по начина визиран в
обстоятелствената част на исковата молба, дали инцидента се е състоял на
посочения тротоар и налице ли е причинна връзка със сочените от ищцата
болки и страдания поради уврежданията, които не се спори, че е претърпяла.
Относно механизма на произшествието:
От показанията на свидетелката Ц. Г., която също е присъствала на
събитието, се установява, че тя и други журналисти са останали в
Резиденцията за неформални разговори след семинара по повод Деня без
тютюнев дим. Ищцата останала до края на семинарния час. Ищцата си
тръгнала малко след това, а свидетелката останала в Резиденцията на
коктейла след семинара. Десет минути след като ищцата си тръгнала,
служител на Резиденцията казал на свидетелката, че отвън има паднал
журналист, при което свидетелката излязла и намерила ищцата в двора на
Резиденцията до кабинката на охраната. Ищцата била с подута ръка. Л.
/ищцата/ не можела да стои на едно място. Била нито права, нито седнала;
била цялата охлузена. Казала й, че е паднала отвън и случаен минувач й
помогнал. Охраната на Резиденцията също я видял и затова я допуснал вътре
в двора. Служител на Резиденцията влязъл в Посолството и донесъл лед за
ръката. Охраната й предложил стол, за да седне, но ищцата не можела да се
наведе. Ищцата казала, че се е обадила на шофьора на вестника, за да я закара
7
до болница. Свидетелката останала отвън в двора с ищцата докато
служебната кола на вестника пристигне; придружила я до колата, когато
същата дошла и й помогнала да се качи в колата, защото ищцата не можела да
стори това сама. Казала на ищцата да й се обади по-късно и да й сподели
какво е станало. Свидетелката се върнала в сградата на Посолството и
започнала разговор с хората, които работят в сградата на Посолството. Те й
споделили, че всяка седмица на това същото място падат постоянно хора. Л. е
посочила на свидетелката къде точно е паднала. Свидетелката не е питала Л.
на коя точно плочка е паднала, но свидетелката има преки впечатления, че
там има много разбити плочки. За тези плочки свидетелката разбрала от
ищцата, че две седмици след процесния инцидент са били поправени. След
инцидента свидетелката и ищцата се били чули по телефона, ищцата й
споделила състоянието си. Казала и, че не може да работи и не ходи на
работа. Свидетелката не е виждала ищцата на събития в продължение на два
месеца след инцидента.
При съвкупната преценка на събраните по делото /пред СРС/
доказателства въззивната инстанция приема, че се доказва, че ищцата е
паднала на тротоара пред сградата на Посолството на Великобритания.
Същата впоследствие се е намирала в двора на Посолството поради това, че й
е била оказана помощ, вкл. от Охраната на Посолството. Житейски логично и
обосновано е ищцата да бъде преместена в двора, а не да бъде оставена да
лежи на тротоара пред Посолството. Следва да се има предвид и, че същата е
журналист и по времето, което е претърпяла инцидента е изпълнявала
служебните си задължения.
Относно претърпените от ищцата увреждания и причинно-
следствената връзка между тях и противоправното поведение на
ответника:
В показанията си свидетелката Ц., пряк ръководител на ищцата, сочи, че
Л. й се обадила и й казала, че е паднала пред сградата на Резиденцията на
Посолството на Великобритания. Разказала й какво точно се е случило;
ищцата била разстроена. Казаното от ищцата било потвърдено от шофьора на
вестника, който превозил ищцата до болницата/шофьорът – Х. е починал 40
дни преди разпита, който се провежда със свидетелката/. Заради травмата
ищцата отсъствала повече от два месеца от работа. През това време ищцата
8
била ползвала компенсации за работа в събота и неделя, които компенсации й
се полагали и които ищцата следвало да оползотвори. След като приключили
компенсациите ищцата ползвала платен годишен отпуск. Свидетелката сочи,
че ищцата видимо не е можела да работи. Върнала се на работа през м.август.
Работела по-бавно; имали видими болки в ръката, която била с шина.
Свидетелката се интересувала как шщцата се грижи за себе си, за да се
възстанови от травмите. Сочи, че след като ищцата се върнала на работа
ходела на рехабилитация, която продължила дори до октомври месец. Ищцата
й споделила, че ръката й не функционира на 100 % като преди.
От представените по делото медицински документи, от заключението на
СМЕ, както и от показанията на свидетелите на страната на ищцата /на
страната на ответника не са събирани свидетелски показания/ се установява,
че вследствие на претърпения от ищцата инцидент, същата е получила травма
в областта на дясната китка, довела до фрактура на радиуса /лъчевата кост на
предмишницата/ на типично място, с което наименование се означава /според
разясненията на вещото лице/ счупването на долната част на лъчевата кост на
около 2 см над ставната линия на гривнената става и това статистически било
най-честата фрактура в човешкото тяло, а мястото било толкова характерно,
че се наричало „типично“. Травмата се получавала по индиректен механизъм
– падане върху китката при разгъната длан, което представлявало неволеви
рефлекс на ръката при залитане и опасност от падане. Конкретното счупване
на ищцата, което било видно от рентгеновите снимки, било с минимално
разместване на фрагментите, което не е наложило наместване под местна
анестезия, а само поставяне на гипсова шина за 1 седмица, впоследствие
заменена с киткова ортеза за още 20 дни. Медицинските критерии за пълно
възстановяване от такова счупване, при навременно оказано адекватно
лечение и липса на усложнения, за възрастовата група на ищцата е до 3
месеца – 1 месец имобилизация и още два месеца рехабилитация. През
първите 2-3 дни ищцата е изпитвала болки с висока интензивност и особено
при опит за раздвижване на китката. Впоследствие болките са намалявали до
утихване в края на периода. Страданията при такова счупване се обуславят не
толкова от изпитваната болка, колкото от имобилизацията на китката за 1
месец особено ако ръката е водеща /дясна/, както е при ищцата. Изисква се
необходимост гипса да е чист и сух; да се ходи на контролни прегледи, на
физиотерапия и рехабилитация, което всичко взето заедно променя
9
естествения начин на живот и изградените навици. При около 10 % от
случаите на счупвания на радиуса на типично място се засяга в различна
степен и намиращия се в непосредствена близост карпален канал на китката,
който е важна анатомична структура на ръката. В случая при ищцата е
настъпило усложнение – фиброзно стесняване на карпалния канал в долната
част на китката, анатомичен проход, през който минават деветте сухожилия
на мускулите сгъвачи на пръстите и медианния нерв, което е един от трите
магистрални нерва, отговарящи за инервацията на горния крайник. Това
стесняване се изразява в механична компресия върху нерва, настъпило от
фибризното възпаление на стените му, което резултира в първоначално
изтръпване на пръстите на ръката и ако физиотерапевтичните мерки и
упражнения не помогнат до 1 година след установяване на компресията, се
налага извършване на оперативна декомпресия на канала. При изслушването
си вещото лице е посочило, че настъпилото усложнение е с травматичен
характер, т.е. е породено от фрактурата. Липсват данни по делото за други
заболявания на ищцата, които могат да доведат до такова усложнение, виж
л.84 от делото пред СРС. Дегенеративни промени в радиокарпалната става
няма, който извод вещото лице обосновава с представената по делото
рентгенова снимка.
След извършения личен преглед на ищцата, вещото лице е констатирало
зарастване на фрактурата на радиуса в характерния за това счупване
медицински срок от около 2,5-3 месеца, като проблема с фрактурата е
отминал. Измереният функционален дефицит в активните движения на
китката е минимален и не затруднява по никакъв начин работните и битови
нужди и движуния в дясната гривнена става.
При това положение, настоящата инстанция приема, че по делото е
установен механизма на инцидента, претърпян от ищцата, получените от
същата травми /последните не са й оспорени/, както и причинно-следствена
връзка между противоправното поведение на ответника /неговото
бездействие/ и получените травми, както и търпените от ищцата болки и
страдания вследствие на това противоправно поведение на ответника.
Обстоятелството какъв вид отпуск ищцата е ползвала докато е била
нетрудоспособна въззивната инстанция приема за неотносимо за изхода на
спора. Още повече, че нетрудоспособността е установено с представени по
10
делото медицински документи – амбулаторни листове.
По размера на обезщетението за неимуществени вреди:
В съответствие с разпоредбата на чл. 52 ЗЗД съдът следва да определи
справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди от деликт, а в
Постановление № 4/1968 г. на Пленума на Върховния съд на РБ е указано, че
понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно и е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на
размера на обезщетението.
За да удовлетвори въведения от законодателя критерий за
справедливост по см. на чл. 52 ЗЗД, обезщетението за възмездяване
претърпените от непозволено увреждане морални вреди трябва да е
съразмерно с техния действителен размер, който е обусловен, както от
тежестта, характера, продължителността и интензитета на конкретното
неблагоприятно въздействие върху личността на пострадалия, така и от
икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането и
установената в тази насока съдебна практика.
Настоящата инстанция приема, че с оглед търпените от ищцата болкии
страдания, продължителния период на възстановяване /около една година
поради настъпилите усложнения вследствие на падането/, както и, че след
проведената рехабилитация е препоръчано на ищцата оперативно лечение във
връзка с така настъпилото усложнение, за което пред въззивната инстанция се
събраха писмени доказателства, справедлив размер на обезщетенето за
неимуществени вреди и такова от 8 000 лева.
Именно така определеното обезщетение отговаря на критериите за
справедливост, както и е съобразено с икономическите условия в страната.
Следва да посочи и, че вещото лице д-р К. е констатирал, че
установеното в амбулаторния лист от 05.06.2022 г. при консулт с отоневролог
лабиринтопатия на органа на равновесие във вътрешното ухо, не е в причинна
връзка с процесната фрактура.
Относно съпричиняването:
От страна на ответника, въззивник, комуто е доказателствената тежест,
не се установиха каквито и да е действия на пострадалата /ищца/ с които
11
същата да е допринесла за настъпването на инцидента, вкл. и не се установи
ищцата да е била под въздействието на алкохолни напитки, какъвто довод
ответникът се е опитал да въведе при разпита на свидетелката Г./такъв довод
няма заявен в срока по чл.131 ГПК/.
Що се касае до довода на ответника, направен в отговора по исковата
молба, че ищцата не била съобразила скоростта си на придвижване, следва да
посочим, че от субективна страна един пешеходец на излизане от сграда на
Посолство на чужда държава, не е длъжен, а и не може да предположи, че
тротоара пред това Посолство не е в подържано и безопасено за придвижване
състояние.
Също така от представените медицински документи се установява, че
ищцата е провела предписаната й рехабилитация и терапия, т.е. положила е
дължимата грижа да възстанови здравословното си състояние отпреди
инцидента. Обстоятелството, че ищцата не е била хоспитализирана не
освобождава ответника от отговорност по чл.49 вр. с чл.45 ЗЗД.
Налага се извод, че обжалваното решение е неправилно в частта, в
която претенцията на ищцата е била отхвърлена за сумата в размер на 8 000
лв. поради което ще бъде отменено. Вместо това ще бъде постановено друго,
с което искът по чл.49 вр. с чл.45 ЗЗД ще бъде уважен за сумата в размер на
8000 лв./осем хиляди лева/.
За разликата до пълния предявен размер от 10 000 лева претенцията е
неоснователна и като такава правилно е била отхвърлена от СРС макар и по
други мотиви.
По разноските:
Пред първата съдебна инстанция:
С оглед изхода на спора разноските следва да бъдат разпределени по
следния начин:
На ищцата се следват разноски в размер на 1280 лв. за уважената част
на претенцията й.
На ответника се следват разноски в размер на 79,36 лв.
/юриск.възнаграждение/ за частта, в която искът беше приет за
неоснователен. СРС е присъдил такива в размер на 100 лв. или за разликата
12
над 79,36 лв. обжалваното решение ще следва да бъде отменено.
Пред въззивната инстанция:
При този изход на спора на въззивницата разноски се следват за
частта, в която въззивната жалба беше приета за основателна. Същата е
направила разноски за държавна такса – 200 лв. и адв.възнаграждение в
размер на 1300 лв.
По възражението по чл.78, ал.5 ГПК:
Същото е основателно като се има предвид липсата на фактическа и
правна сложност на производството, както и, че делото приключи в едно
публично съдебно заседание.
При съобразяване и с приетото в решение от 25.01.2024 г. по дело С-
438/22 на СЕС, въззивната инстанция определя адв.възнаграждение в
размер на 1 100 лв.
Или разноски в размер на 1 040 лв.
Въззиваемият претендира разноски и такива се следват за частта, в
която се прие, че обжалваното решение е правилно или разноски, определени
по реда на чл.78, ал.8 ГПК в размер на 39,68 лв.

Водим от горното, Софийският градски съд,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 10036 от 13.06.2023 г. по гр.д.№ 31187 по описа за
2022 г. на СРС, 175 състав, в частта, в която е отхвърлен, предявеният от Л.
Н. Г., ЕГН **********, гр.София, ж.к. „Сухата река“, бл.****, съдебен адрес:
гр.София, ул.“****- адв.Л., срещу Столична община, ЕИК ****, гр.София,
ул.“****, иск по чл.49 вр.с чл.45 ЗЗД, за осъждане на Столична община, ЕИК
****, да заплати на Л. Н. Г., ЕГН **********, сумата в размер на 8 000 лв.
/осем хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, причинени от увреждане на здравето й, настъпило на
31.05.2022 г. при падане на тротоара, находящ се в гр.София, бул.“****,
изразяващи се в счупване на долен край на лъчева кост на дясната ръка,
13
претърпени болки и страдания от падането и последиците от него, ведно със
законната лихва, считано от 31.05.2022 г. до изплащането на вземането, както
и в частта за разноските, присъдени в полза на Столична община за сумата
над 79,36 лв.
И вместо това
ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА Столична община, ЕИК ****, гр.София, ул.“****, да
заплати на Л. Н. Г., ЕГН **********, ЕГН **********, гр.София, ж.к.
„Сухата река“, бл.****, съдебен адрес: гр.София, ул.“****- адв.Л., по иска по
чл.49 вр.с чл.45 ЗЗД, сумата в размер на 8 000 лв. /осем хиляди лева/,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
причинени от увреждане на здравето й, настъпило на 31.05.2022 г. при падане
на тротоара, находящ се в гр.София, бул.“****, изразяващи се в счупване на
долен край на лъчева кост на дясната ръка, претърпени болки и страдания от
падането и последиците от него, ведно със законната лихва, считано от
31.05.2022 г. до изплащането на вземането.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 10036 от 13.06.2023 г. по гр.д.№ 31187 по
описа за 2022 г. на СРС, 175 състав, в частта, в която е отхвърлен,
предявеният от Л. Н. Г., ЕГН **********, гр.София, ж.к. „Сухата река“,
бл.****, съдебен адрес: гр.София, ул.“****- адв.Л., срещу Столична община,
ЕИК ****, гр.София, ул.“****, иск по чл.49 вр.с чл.45 ЗЗД, за осъждане на
Столична община, ЕИК ****, да заплати на Л. Н. Г., ЕГН **********, сумата
в размер над 8 000 лв. /осем хиляди лева/ до пълния предявен размер от
10 000 лв./десет хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, причинени от увреждане на здравето й, настъпило на
31.05.2022 г. при падане на тротоара, находящ се в гр.София, бул.“****,
изразяващи се в счупване на долен край на лъчева кост на дясната ръка,
претърпени болки и страдания от падането и последиците от него, ведно със
законната лихва, считано от 31.05.2022 г. до изплащането на вземането, както
и в частта за разноските, присъдени в полза на Столична община за сумата
от 79,36 лв.
14

ОСЪЖДА Столична община, ЕИК ****, гр.София, ул.“****, да
заплати на Л. Н. Г., ЕГН **********, гр.София, ж.к. „Сухата река“, бл.****,
съдебен адрес: гр.София, ул.“****- адв.Л., сумата в размер на 1280 лв.,
представляваща разноски пред първата съдебна инстанция.

ОСЪЖДА Столична община, ЕИК ****, гр.София, ул.“****, да
заплати на Л. Н. Г., ЕГН **********, гр.София, ж.к. „Сухата река“, бл.****,
съдебен адрес: гр.София, ул.“****- адв.Л., сумата в размер на 1040 лв,
представляваща разноски пред въззивната инстанция.

ОСЪЖДА Л. Н. Г., ЕГН **********, гр.София, ж.к. „Сухата река“,
бл.****, съдебен адрес: гр.София, ул.“****- адв.Л., да заплати на Столична
община, ЕИК ****, гр.София, ул.“****, сумата в размер на 39,68 лв.,
представляваща разноски пред въззивната инстанция

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС в 1-месечен срок от
връчването му на страните, при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15