Решение по дело №2221/2020 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 260252
Дата: 19 октомври 2020 г. (в сила от 23 февруари 2021 г.)
Съдия: Пламен Димитров Караниколов
Дело: 20203110202221
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 10 юни 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                260252/19.10.2020г.

гр. Варна,19.10.2020 г.

 

 

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

 

 

РАЙОНЕН СЪД - ВАРНА, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XХХVII-и  състав, в открито съдебно заседание на двадесет и трети септември две хиляди и двадесета година, в състав:   

                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пл. Караниколов

Секретар  Петранка  Петрова,

след като разгледа докладваното от съдията НАХД № 2221 по описа за 2020 год., за да се произнесе съобрази следното:

 

  Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

         Образувано е по жалба на „Ч.м.“ АД срещу Наказателно постановление  № 03 - 010830/20.12.2018 год., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда” – гр. Варна, с което на дружеството на основание чл. 416, ал. 5,  вр. чл. 414, ал. 1 КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лв. за нарушение на чл.128, т. 2 и чл. 270, ал. 2 и  ал. 3  КТ.

         Във въззивната жалба са изложени доводи за незаконосъобразност на наказателното постановление поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в административнонаказателното производство и нарушение на материалния закон. Отправено е искане за отмяна на наказателното постановление.

         В проведеното открито съдебно заседание въззивното дружество, редовно призовано, не се представлява. До даване ход на делото в съдебно заседание е представено становище, в което са изложени допълнително доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и нарушение на материалния закон.

         В проведеното открито съдебно заседание въззиваемата страна Дирекция „Инспекция по труда” – гр. Варна се представлява от юрисконсулт Д.О., която изразява становище за законосъобразност на обжалваното наказателно постановление. Отправя искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

 

         Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази възраженията и доводите, изложени от страните, намира за установено следното:

 

         От фактическа страна:

         В периода от 26.11.2018 г. до 13.12.2018 г. служители на Дирекция „Инспекция по труда“ Варна, измежду които и св. П.П.Е., извършили проверка на въззивното дружество по спазване на трудовото законодателство, при което било установено, че не са изплатени трудовите възнаграждения за месец октомври 2018 г. на 195 работници и служители. Контролните органи установили, че нарушението е извършено на 27.11.2018 г., към който момент е следвало да бъдат изплатени трудовите възнаграждения.

         Констатациите от проверката били отразени в протокол за извършена проверка.

         За констатираните обстоятелства срещу въззивното дружество бил съставен АУАН за нарушение по чл.128, т.2, вр. чл.270, ал.3 КТ. Актът бил надлежно предявен и връчен на изпълнителния директор на въззивното дружество, който в срока по чл.44 ЗАНН депозирал писмено възражение, че възнагражденията не са изплатени, тъй като синдикалната организация на КНСБ в дружеството изрично е настояла изплащането на забавените трудови възнаграждения да се извършва от най-старото дължимо, като не се прескачат стари периоди.

         На 20.12.2018 год. наказващият орган издал процесното НП, с което възприел и възпроизвел направените в АУАН фактически констатации и наложил на въззивника предвиденото в чл.414, ал.1 КТ наказание имуществена санкция в размер към минималния установен – 1500.00 /хиляда и петстотин/ лв.

         По доказателствата:

         Гореизложената фактическа обстановка се установи и се потвърди въз основа на следните гласни доказателствени средства: показанията на св. П.Е., св.П.Б., и писмени доказателства и доказателствено средство: справка за неизплатени трудови възнаграждения; идентификационна карта; призовка; протокол за извършена проверка; заповед на  изпълнителния  директор на  Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“  и др.

         Съдът кредитира гласните доказателствени средства – свидетелските показания на св. П.Е. и св.П.Б., като обективни и достоверни, доколкото същите не съдържат противоречия в себе си, последователни и логични са, а освен това съответстват на представените по делото писмени доказателства.

         Съдът кредитира всички писмени доказателства като достоверни и допринасящи за разкриване на обективната истина по делото.

         От правна страна:

         Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 7 – дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

        Съдът в рамките на служебната проверка  констатира съществено нарушение на процесуалните правила, визирани в ЗАНН.  

         На първо място, в АУАН като дата на извършване на твърдяното нарушение е посочена – 27.11.2018 год., в НП като такава е посочена – 26.04.2018 год., с което са нарушени правилата на чл.42, т. 3  и на чл.57, ал.1, т. 5  от ЗАНН.

Датата на нарушението е съществен белег на самото нарушение, който е от значение за защитата на нарушителя. За последния не е едно и също за нарушение на коя конкретна дата ще се защитава. Липсата на дата прави невъзможна индивидуализацията на нарушението, а оттам лишава правораздавателните органи – АНО и съдът, да се произнесат по конкретно нарушение. Съдът не може тепърва да установява извършени нарушения, а следва да се произнесе по зададените от актосъставителя и АНО рамки на обвинението. Това е неизпълнимо при липса на дата на извършване. Посочването на датата на проверка и на срока за изпълнение на задължението не е достатъчно. В съдебната практика се приема, че датата на извършване на нарушението е недопустимо да се извежда по тълкувателен път, вкл. чрез позоваване на чл.53, ал.2 от ЗАНН. Противното би лишило нарушителя напълно от възможност да се защитава, след като не знае срещу какви точно факти да го стори.

Следва да се отчита фактът, че административнонаказателното производство се отличава със стриктния си формален характер, въвежда строги правила за осъществяването му както в основния закон - ЗАНН, така и в специализираните закони, които определят различните видове административни нарушения и наказанията за тях. Ето защо и особено важно е за държавните органи, които прилагат административнонаказателните  разпоредби, да извършват това при стриктно спазване на законовите разпоредби, което в случая не е направено, както се коментира по-горе, поради което Наказателното постановление е незаконосъобразно само на това основание, поради което следва да се отмени изцяло. Това е и основното сочено от страна на повереника нарушение обосноваващо искането му за отмяна. Липсата на яснота за датата на нарушението препятства и преценката за спазване сроковете по чл.34 от ЗАНН.

 

На следващо място, посочвайки факти за няколко нарушения, актосъставителят и АНО ги квалифицират по чл.128, т. 2 от КТ, без да посочват от правна страна колко нарушения са извършени, като за тези няколко нарушения се налага само едно наказание. Според настоящия състав поведението на работодателя е осъществено спрямо две лица, което определя наличието на минимум две нарушения. Отделно от това, спрямо всяко едно лице са допуснати две нарушения за всеки от посочените месеци, тъй като плащането на трудовото възнаграждение е уговорено до определен срок всеки месец и при неизпълнение в този срок, за всеки месец е налице нарушение на чл.128, т.2 КТ. Противното би означавало поощряване на продължаващото неизпълнение задълженията на работодателя с квалифицирането му само като едно нарушение. Наказването на нарушителя с едно наказание по няколко нарушения нарушава правото му на защита. За него не е ясно кое от вменените му от фактическа страна общо четири нарушения, наказващият орган е приел от правна страна за нарушение и е определил за него наказание. Нарушителят не е наясно и за кое нарушение какво наказание му е наложено.

 

Нарушена е разпоредбата на чл.18 от ЗАНН, с аргумент от която за всяко нарушение трябва да има отделно наказание. Препятства се и възможността на съда да направи самостоятелна преценка както за доказаност на всяко отделно нарушение, така и за индивидуализация на съответното му наказание. (В този смисъл Решение № 2139/21.10.2014г. по н.д.1828/2014г. на АС Пловдив.)

         По изложените съображения съдът намира, че наказателното постановление като незаконосъобразно следва да бъде отменено.

 

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

Р   Е   Ш   И:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 03-010830 от 20.12.2018 г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда” – гр. Варна, с което на „Ч.м.“ АД на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 1  КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1500.00 /хиляда и петстотин/  лв. за нарушение на чл. 128, т. 2 и чл. 270, ал. 2 и ал. 3 КТ.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд - Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщенията от страните, че решението е изготвено.

 

 

 

 

 

                                                        РАЙОНЕН  СЪДИЯ: