Решение по дело №27624/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 3583
Дата: 5 ноември 2021 г. (в сила от 6 януари 2023 г.)
Съдия: Красимир Викторов Сотиров
Дело: 20211110127624
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 19 май 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 3583
гр. АДРЕС 05.11.20. г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 165 СЪСТАВ, в закрито заседание на
пети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:КРАСИМИР В. СОТИРОВ
като разгледа докладваното от КРАСИМИР В. СОТИРОВ Гражданско дело
№ 20.********** по описа за 20. година
Софийски районен съд, 165 граждански състав, в открито заседание, проведено на
четиринадесети октомври две хиляди двадесет и първа година, в следния
състав:

Председател: Красимир Сотиров

при секретаря: Радка Христова, като разгледа докладваното от съдия Красимир
Сотиров гр.д. №27624 по описа за 20.г. на СРС, 165 състав, за да се произнесе, взе предвид
следното:


Производството е по реда на чл.439, ал.1, вр. чл.124, ал.1 от ГПК.
Образувано е по повод на постъпила в съда искова молба от Д Ц. Ц., чрез адв.Н.Г. от
САК, срещу ФИРМА, със седалище и адрес на управление: гр.АДРЕС бул. .....“ №., ......,
представлявано от З. ДД- Прокурист, се иска да се признае за установено недължимостта на
парични суми, както следва: сума от 515,65 лв., представляваща главница по договор за
кредит от 24.11.2011г., сума от 74,79 лв., представляваща възнаградителна лихва, сума от
64,69 лв., представляваща обезщетение за забава и сума от общо 125 лв.- разноски, съгласно
Изпълнителен лист от ..07.2014г. по гр.д. №30667/2013г. по описа на СРС, 68 състав и сума
от 1 359,12 лв., представляваща главница по договор за кредит, сума от 463,05 лв.,
представляваща възнаградителна лихва, сума от 167,82 лв., представляваща обезщетение за
забава и сума от общо 139,80 лв.- разноски, съгласно Изпълнителен лист от 28.01.2014г. по
гр.д. №30668/2013г. по описа на СРС, 66 състав, и двата издадени в полза на „......, с
новоконституиран взискател- ответното дружество, като частен правоприемник във връзка с
извършено прехвърляне на вземанията от първоначалния взискател, по които изпълнителни
листове е образувано изп. д. №2014......0400454/2014г. по описа на ........, рег. №......, район на
действие: СГС. Изложени са твърдения за изтекла погасителна давност в полза на ищцата в
настоящото съдебно производство и настъпила перемпция по образуваните изпълнителни
1
дела, въз основа на горните изпълнителни листове. Претендират се сторените разноски.
В законен срок е подаден отговор на искова молба от ответното дружество, чрез юрк.С.
К, с който се оспорва основателността на предявената искова претенция по подробно
изложени съображения за извършвани изпълнителни действия, чрез които е прекъсвано
теченето на погасителната давност. Претендират се сторените разноски.
С Определение №1145/..06.20.г. е допуснато по реда на чл.389 от ГПК обезпечение на
исковите претенции, чрез налагане на обезпечителна мярка: Спиране на изпълнението.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства и наведените доводи от
страните, както и законовите разпоредби, относими към спора, намира предявенитe искoве
за неоснователни. Съображенията за това са следните:
Служебно е изискан препис на горепосоченото изпълнително дело. Изпълнителното
производство е образувано на 14.02.2014г. във връзка с молба от взискателя „......, въз основа
на Изпълнителен лист от 28.01.2014г. по ч.гр.д. №30668/2013г. по описа на СРС, 66 състав,
издаден въз основа на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, като
служебно е изискано горното дело на СРС. Извършени са справки по изпълнението от
съдебния изпълнител, конституирана е Държавата като взисактел, наложена е възбрана
върху ½ идеалана част от недвижим имот и са наложени запори върху банкови сметки в
кредитни институции и върху дружествени дялове на длъжника в търговски дружества.
Връчена е покана а доброволно изпълнение на ищцата на 25.02.2014г. Между кориците на
делото се намират приходни касови ордери, с които частично са погасявани задължения от
длъжника, в периода: 10.03.2014г.- 15.01.2016г. На 09.05.2016г. е представен Изпълнителен
лист от ..07.2014г. по гр.д. №30667/2013г. по описа на СРС, 68 състав, с искане за
присъединяване на вземанията по него по

дело. Същият е присъединен към изпълнителното дело с Разпореждане от 09.05.2016г. на
съдебния изпълнител. Изпратена е покана за доброволно изпълнение до длъжника, връчена
лично на 06.07.2016г. Изискани са справки и са наложени запори върху банкови сметки в
следните кредитни институции: ...... като са върнати съобщения, че липсват свободни авоари
и/или е направено искане за закриването им. С Разпореждане от 30.05.2018г. е насрочен
опис на движими вещи, собственост на длъжника, като е постъпила молба за отлагането му.
На 22.11.2018г. е депозирано искане от ответника по делото за конституирането му като
взискател по изпълнителното дело на основание извършена цесия от 14.09.2018г., като с
Разпореждане от 14.02.2019г. същият е конституиран като взискател на мястото на „...... и е
насрочен опис и оценка на движими вещи, собственост на длъжника, отложен с протокол от
27.04.20.г. С Разпореждане от 30.03.20.г. е насрочен нов опис и оценка на движими вещи за
..04.20.г. С постановление от 12.07.20.г., на основание чл.432 от ГПК, е спряно
изпълнителното производство.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните
правни изводи:
На основание чл.439 от ГПК, длъжникът в изпълнителното производство може да
оспори чрез иск изпълнението, като поиска установяване несъществуването на
задължението, основавайки се на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание. Предметът на предявен
отрицателен установителен иск за дължимостта на суми, за които е издаден изпълнителен
лист, са сумите, обективирани в процесния изпълнителен лист, независимо от акцесорния
или самостоятелния им характер. Защитата на длъжника по този ред може да се основава
само на конкретни факти, които са настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание. Правен интерес за
длъжника по изпълнението да оспори по исков ред изпълнението е наличието на висящ
изпълнителен процес срещу него за събиране на вземане по изпълнителния лист. Чрез искът
2
по чл.439 от ГПК длъжникът оспорва наличието на изпълняемо вземане и съответно
материално- правната незаконосъобразност на принудителното изпълнение. Надлежен
ответник по иска е кредиторът по изпълнителния лист, респ. лицето, което е встъпило в
правата му.
Прекъсването на давността представлява юридически факт, с чието настъпване започва
да тече нова давност. Основанията за прекъсване на давността са изчерпателно изборени в
императивната разпоредбата на чл.116 от ЗЗД. Съгласно чл.116, б. „в“ от ЗЗД давността се
прекъсва с предприемане на действия за принудително изпълнение. Такива действия
представляват пряко насочените към събиране на вземането действия, искането за които е
адресирано до съдебния изпълнител с цел удовлетворяване на съдебно признатото право на
взискателя. Давността се прекъсва с подаването на молба от кредитора до съдебния
изпълнител за събиране на вземането по принудителен ред. При вече образувано
изпълнително производство теченето на давността се прекъсва с предприемането на
действия на същинско принудително изпълнение, като същите са посочени в Тълкувателно
решение №2/2013г. на ОСГТК на ВКС, т.10. В изпълнителния процес давността се прекъсва
многократно- с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на
всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен
определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен
да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с
предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Изпълнителният процес не
може да съществува сам по себе си, тъй като целта му е да се осъществяват конкретни
изпълнителни способи. Давността се прекъсва с предприемането на всяко едно
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, независимо от това
дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на частния
съдебен изпълнител по възлагане от взискателя. Такива действия могат да бъдат
насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на
кредитор, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и
оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и др. до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са
изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело,
изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на
имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи,
книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и
др. Нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано
или е предприето последното валидно изпълнително действие.
В настоящия случай не може да се приеме, че е изтекла приложимата 5- годишна
погасителна давност за процесното вземане в рамките на образуваното изпълнително
производство, без през този период да са извършвани надлежно действия на принудително
изпълнение. В случая теченето на давността е прекъсвано с искания за извършване на
изпълнителни действия от цедента, както и с такива на конституирания като взискател
цесионер- ответник по делото. Прекратяването на изпълнителното производство поради т.
нар. „перемпция“ настъпва по силата на закона, като съдебният изпълнител прогласява в
постановление вече настъпилото прекратяване. При прекратено по силата на закона
изпълнително производство по реда на чл.438, ал.1, т.8 от ГПК и при искания за извършване
на изпълнителни действия от взискателя е налице основание за прекъсване теченето на
погасителната давност, като настъпилата „перемпция“ се явява ирелевантна по отношение
теченето на погасителната давност. С оглед на горното не може да се формира извод за
погасяването по давност на процесните задължения, поради което исковете на ищеца се
явяват неоснователни.
По разноските съдът се произнася с крайния за спора съдебен акт. Отговорността за
3
разноски в гражданския процес се изразява в правото на страна, в чиято полза е решено
делото да иска заплащане на направените от нея разноски, респ. в задължението на
насрещната страна да й ги заплати. В настоящия случай в полза на ответника следва да се
възложат разноски от 100 лв., предтавляващо определено в минимален размер
юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д Ц. Ц., ЕГН:**********, срещу ФИРМА, със седалище и
адрес на управление: гр.АДРЕС бул. .....“ №., ......, представлявано от З. ДД- Прокурист,
отрицателен установителен иск за признаване недължимост на следните суми: сума от
515,65 /петстотин и петнадесет лева и шестдесет и пет стотинки/ лв., представляваща
главница по договор за кредит от 24.11.2011г., сума от 74,79 /седемдесет и четири лева и
седемдесет и девет стотинки/ лв., представляваща възнаградителна лихва, сума от 64,69
/шестдесет и четири лева и шестдесет и девет стотинки/ лв., представляваща обезщетение за
забава и сума от общо 125 /сто двадесет и пет/ лв.- разноски, съгласно Изпълнителен лист от
..07.2014г. по гр.д. №30667/2013г. по описа на СРС, 68 състав, като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д Ц. Ц., ЕГН:**********, срещу ФИРМА, със седалище и
адрес на управление: гр.АДРЕС бул. .....“ №., ......, представлявано от З. ДД- Прокурист,
отрицателен установителен иск за признаване недължимост на следните суми: сума от
1 359,12 /хиляда триста петдесет и девет лева и дванадесет стотинки/ лв., представляваща
главница по договор за кредит, сума от 463,05 /четиристотин шестдесет и три лева и пет
стотинки/ лв., представляваща възнаградителна лихва, сума от 167,82 /сто шестдесет и
седем лева и осемдесет и две стотинки/ лв., представляваща обезщетение за забава и сума от
общо 139,80 /сто тридесет и девет лева и осемдесет стотинки/ лв.- разноски, съгласно
Изпълнителен лист от 28.01.2014г. по гр.д. №30668/2013г. по описа на СРС, 66 състав, като
неоснователен.
ОСЪЖДА Д Ц. Ц., ЕГН:**********, на основание чл.78, ал.2 от ГПК, да заплати на
ФИРМА, със седалище и адрес на управление: гр.АДРЕС бул. .....“ №., ......, представлявано
от З. ДД- Прокурист, сума в размер на 100 /сто/ лв., представляващи сторени деловодни
разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Да се връчат преписи от решението на страните, чрез процесуалните им представители.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4