Р Е Ш Е Н И Е
№ ……..
гр. Тутракан, 04.01.2022 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Тутракански районен съд в публично съдебно заседание
на четиринадесети юли, две хиляди двадесет и първа година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СПАС СТЕФАНОВ
при секретаря Людмила Петрова, като разгледа докладваното
от Председателя АНД № 112 по описа за 2020 год. по описа на Районен съд гр.
Тутракан и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 60, ал. 2 от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 39-0000022 от 30.01.2020
год. Началникът на Областен отдел „Автомобилна администрация” /ОО„АА”/ гр.
Силистра
- за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на
основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, е наложил на Р.Г.М., с
ЕГН **********,*** административно наказание „Глоба” в размер на 10.00 /десет/
лева;
- за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП във
връзка с чл. 101, ал. 4 във връзка с Приложение 5, част I, т. 3.2, б. „а“ от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. на
МТИТС, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 179, ал. 6, т. 2 от ЗДвП,
административно наказание „Глоба” в размер на 200.00 /двеста/ лева;
- за нарушение на чл. 36, § 2, т. (iii) от Регламент (ЕС) № 165/2014, на
основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 93в, ал. 17, т. 3 от ЗАвПр, административно наказание „Глоба” в размер на 1500.00
/хиляда и петстотин/ лева.
Недоволен от издаденото наказателно постановление е
останал жалбоподателят М., който го обжалва в срок. Отправя искане съдът да отмени
атакуваното наказателното постановление, като незаконосъобразно и постановено
при съществени нарушения на процесуалните правила.
Въззиваемата страна – Началник на ОО „АА” гр.
Силистра, не се явява, не се представлява в съдебно заседание и не взима становище
по съществото на спора.
Районна прокуратура гр. Силистра Териториално
отделение гр. Тутракан, не се представлява и не взима становище по спора.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна
следното:
На 24.01.2020 г., по път II-21, в посока Русе-Силистра-Добрич, на км 42+895 м, отклонение
ДЗС с. Нова Черна, жалбоподателят Р.Г.М. бил спрян за проверка от актосъставителя
П.Н.П. и Б.М.Р., и двамата служители на ОО „АА“ гр. Силистра. Жалбоподателят
управлявал товарен автомобил от категория N3, марка „МАН 26.465БДФ“ с рег. № ***, оборудван с аналогов
тахограф марка Simens VDO 1324.51, собственост на
„Мариета Ганева“ ЕООД, с който извършвал обществен превоз на товари /плат/ по
маршрут от гр. София до гр. Силистра.
В хода на проверката било установено, че водачът е без
контролен талон към свидетелство за управление на МПС № *********.
Управляваното от водача МПС е било със значителна техническа неизправност.Предното
обзорно стъкло е било с нарушена цялост,като е била засегната зоната на
почистване.
В момента на проверката водачът е бил без ръчни записи
и разпечатки за периода от 08:03 часа на 21.01.2020 г. до 08:10 часа на 23.01.2020
г., от изискуемият 28 дневен период, който е от 26.12.2019 г. до 24.01.2020 г.,
при извършване на превоз попадащ под обхвата на Регламент ЕО № 561/2006г.
Актосъставителят П.Н.П. приел, че с деянията си
жалбоподателят Р.Г.М. е допуснал административни нарушения и в присъствието на колегата
си Б.М.Р., му съставил акт за установяване на административно нарушение серия
А-2019 № 268864 от 24.01.2020 г. С последния той повдигнал обвинения на
жалбоподателя М. за извършени нарушения на: чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП; чл.
139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП във връзка с чл. 101, ал. 4 във връзка с Приложение 5,
част I, т. 3.2, б. „а“ от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. на
МТИТС и чл. 36, § 2, т. (iii) от
Регламент (ЕС) № 165/2014.
Акта бил предявен на нарушителя, който вписал като
възражение, че не е съгласен с описаните нарушения и че служителите са
предубедени към софийски фирми. Той получил препис от АУАН.
По образуваното със съставянето на АУАН
административно производство, Началникът на ОО „АА” гр. Силистра е издал наказателно
постановление № 39-0000022 от 30.01.2020 год., като е възприел изцяло
отразената в АУАН фактическа обстановка. След като е приел, че с деянието си
жалбоподателя е нарушил разпоредбата на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на
основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, е наложил на жалбоподателя
М. административно наказание „Глоба” в размер на 10.00 /десет/ лева. За
констатираното нарушение на разпоредбата на чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП във
връзка с чл. 101, ал. 4 във връзка с Приложение 5, част I, т. 3.2, б. „а“ от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. на
МТИТС, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 179, ал. 6, т. 2 от ЗДвП, му е наложил
и административно наказание „Глоба” в размер на 200.00 лева и за нарушение на
36, § 2, т. (iii) от Регламент (ЕС) № 165/2014, на
основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 93в, ал. 17, т. 3 от ЗАвПр, му е наложил административно наказание „Глоба” в размер на
1500.00 лева. НП било връчено на жалбоподателя на 01.06.2020 г.
Горните обстоятелства се подкрепят изцяло от
показанията на разпитания актосъставител П.Н.П.,
които съдът кредитира напълно, с оглед тяхната последователна и логическа
изложеност и съответствие със събраните други доказателства по делото, както и
от приложените писмени доказателства: з. к. на Заповед № РД-08-30/24.01.2020 г.
на Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията;
пълномощно рег. № РД-13-60/05.12.2017 г.; НП № 39-0000022/30.01.2020 г. в
оригинал; АУАН серия А-2019 № 268864/24.01.2020 г. в оригинал; з. к. на писмо –
покана за връчване на НП; з. к. на товарителница серия Р № 090070/23.01.2020 г.
С оглед приключване на делото в разумен срок,предвид
обстоятелството,че фактическата обстановка е изяснена в необходимата достатъчност
и характера на оспорваните обстоятелства,съдът заличи от списъка на свидетелите
Б.М.Р., предвид невъзможността, въпреки положените усилия, същия да бъде
призован и разпитан в качеството на свидетел .
Анализирайки доказателствата, съдът достига до
следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и
от лице, което е страна в административнонаказателното производство. Като
такава е допустима. Разгледана по същество, тя е частично основателна,но не и
по посочените в жалбата причини.
Видно от приложената
заповед № РД-08-30/24.01.2020 г., НП е издадено от Началника на ОО „АА”
гр. Силистра, имащ съответните правомощия.
При съставянето на АУАН, не са допуснати съществени
процесуални нарушения при установяване на първото и последното административно
нарушение,обуславящи порочност на атакуваното НП. По отношение на тези две
нарушения,той съдържа всички изискуеми от чл. 42 от ЗАНН реквизити.Съставен е
от компетентен контролен орган и в рамките на изискуемия от закона ред. АУАН е
предявен на жалбоподателя, подписан е от него и му е връчен екземпляр от същия.
Атакуваното НП също притежава всички необходими
съгласно чл. 57, ал. 1 от ЗАНН реквизити. Издадено е от имащ правомощията АНО и
по съответния от закона ред. НП е подписано от АНО и екземпляр от него е връчен
на жалбоподателя.
На практика с жалбата не се оспорва установената с
АУАН и посочена и в атакуваното НП,фактическа обстановка по отношение на
първото по ред от описаните административни нарушения,а именно непредставянето при
проверката на контролен талон към СУМПС от жалбоподателя.Съдът намира ,че фактическата
обстановка е била установена по съответния законов ред и жалбоподателя е
извършил от обективна и субективна страна административно нарушение по смисъла
на чл.100 ал. 1 т. 1 от ЗДвП,за което му е било повдигнато обвинение и му е
било наложено предвиденото в чл.183 ал. 1 т. 1 от ЗДвП, фиксирано по вид и размер
административно наказание.
Съдът констатира,че при съставянето на АУАН и издаването
на атакуваното НП,по отношение на второто по ред административно нарушение, е
била допусната непълнота при установяване на фактическата обстановка, която
подлага на съмнение обосноваността на повдигнатото обвинение и
законосъобразността на издаденото НП.В административно-наказателното
производство не е било изяснено обстоятелството кога е възникнала посочената в
АУАН и НП неизправност.Доказването на това обстоятелство е необходимо предвид
разпоредбата на чл.101 ал. 2 от ЗДвП.Съгласно разпоредбата на чл.101 ал. 1 от ЗДвП, при възникване по време на движение на повреда или неизправност в пътното
превозно средство,която застрашава безопасността на движението,водачът е длъжен
да спре и да вземе мерки за нейното отстраняване.Чл.101 ал. 2 от ЗДвП,позволява,когато отстраняването на повредата или неизправността не може да
бъде отстранена на место,водачът да придвижи пътното превозно средство на
собствен ход до място за тяхното отстраняване,но при условия,че вземе всички
мерки за безопасност на движението. Разпоредбата на чл.101 ал. 3 от ЗДвП
изключва приложението на алинея втора при възникване или констатиране на
опасни,съгласно класификацията на Приложение 5 Част 1т.3.2. буква „а“ от
Наредба № Н-32 от 16.12.2011г. на МТИТС, неизправности.В цитираното Приложение
№ 5 различните неизправности са квалифицирани като „незначителни“, „значителни“
и „опасни“.В Приложение 5 Част 1т.3.2. буква „а“ от Наредба № Н-32 от
16.12.2011г. на МТИТС е посочено,че констатираната от актосъставителя
неизправност на управляваното от жалбоподателя МПС,може да бъде незначителна
или значителна,но не и опасна. Актосъставителя и АНО са приели,че
неизправността е значителна. Последното налага необходимостта да бъде
установено по съответния законов процесуален ред, кога е възникнала
неизправността,тъй като разпоредбата на чл.101 ал. 2 от ЗДвП позволява
придвижване на МПС с определен вид неизправности при определени условия и до
определено място.Това правно нормирано поведение се явява изключение от
правилото на чл.139 ал. 1 т. 1 от ЗДвП,според което движещите се по пътя пътни
превозни средства,трябва да бъдат технически изправни.Предвид изложеното
процесното деяние се явява несъставомерно и е неприложима санкционната норма на
чл.179 ал. 6 от ЗДвП.
В този смисъл са и разпоредбите на 10 и чл.11 от
ППЗДвП. Посочената в АУАН и НП неизправност е описана в чл. 10 ал. 1 т. 6 буква
„в“ от ППЗДвП.Съгласно разпоредбата на чл.11 ал. 1 от ППЗДвП при възникване по
време на движение на изчерпателно изброени неизправности, сред които не е
посочената в чл.10 ал. 1 т. 6 буква „в“,през нощта или при намалена
видимост,водачът е длъжен да спре МПС или ремаркето до отстраняване на
неизправността.Алинея 2 дава възможност на водача, в останалите случаи, при
възникване на техническа неизправност по време на движение,когато
отстраняването й не е възможно на място,да придвижи МПС на собствен ход до
гараж или сервиз, взимайки всички мерки за безопасност на движението.
В конкретния случай очевидно констатираната
неизправност не може да бъде отстранена на место.Предното обзорно стъкло не е
сред резервните части и пособия,които водачът е длъжен да има в управляваното
МПС.
Както актосъставителя,така и АНО са стигнали до извода
за допуснато административно нарушение от жалбоподателя, презумирайки, че
неизправността не е възникнала по време на движение.Доказателства в тази насока
не са били събрани в административнонаказателното производство. Събирането на
такива е в тежест на обвиняващите и наказващите органи.
Неоснователно е твърдението за неправилна квалификация
на деянието от страна на актосъставителя и АНО,тъй като при посочване на
нарушената разпоредба е била направена
връзка с Приложение 5 Част 1т.3.2. буква
„а“ от Наредба № Н-32 от 16.12.2011г. на МТИТС.В тази насока следва да се
посочи само,че чл.101 ал. 4 от ЗДвП по отношение на неизправностите по МПС и
тяхната класификация,препраща към наредбата по чл.147 ал. 1 от ЗДвП,която е
именно наредба Н-32 от 16.12.2011г. на МТИТС.
Ето защо съдът намира, че липсват достатъчно и категорични доказателства за
осъществен фактически състав на административно нарушение по смисъла на чл.
139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП във връзка с чл. 101, ал. 4 във връзка с Приложение 5,
част I, т. 3.2, б. „а“ от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. на
МТИТС от страна на жалбоподателя,поради което атакуваното НП следва да бъде
отменено като необосновано и незаконосъобразно в тази му част.
По отношение на третото по ред описано в атакуваното
НП административно нарушение, правилно и законосъобразно административно
наказващият орган е приел, че с действията си жалбоподателят М. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на административно нарушение по смисъла
на чл. 36, § 1, т. (iii) от Регламент
(ЕС) № 165/2014.
Деянието, за която е повдигнато обвинението,
е установено по несъмнен начин при съвкупната преценка на писмените и гласните
доказателства. Същото се изразява в неизпълнение задължението на водача,
фиксирано в чл.
36, § 1, т. "iii" от Регламент (ЕО)165/2014, да представи всички
ръчни записи и разпечатки, направени през текущия ден и предходните 28 дни,
което изискване е обвързано с обстоятелството, че товарният автомобил е бил
оборудван с аналогов тахограф. Фактът на непредставянето на тези записи за
периода от 08.03 ч.21.01.2020 до 08.10ч. на 23.01.2020 г, като част от
посочения 28 - дневен период, не се оспорва от страна на жалбоподателя.
Съгласно чл.
6, т. 5 от същия регламент, водачът има задължението да регистрира като
друга работа всяко време, прекарано съгласно посоченото в чл. 4, б.
"д", а именно да означи всички дейности, определени като работно
време, с изключение на "управление", включително всяка работа за
същия или друг работодател в транспортния сектор или извън него. Тези записи се
вписват ръчно на регистрационен лист, на разпечатката или като се използват
устройствата за ръчно въвеждане на данни на записващото оборудване. Следва, че
дори да е бил зает с друга работа, водачът е имал задължението да представи
въпросните ръчни записи, визиращи това обстоятелство. Събраните по делото
доказателства фиксират, че жалбоподателят, към момента на извършената му
проверка, не е представил каквито и да са документи от очертания кръг на
нормативно предвидените, включително и празни ръчни записи.
Съдът счита, че липсва
основание за приложение на чл. 28 от ЗАНН, предвид обстоятелството, че
неспазването на правилата за отчитане на работата и почивките с товарния
автомобил, е пряко свързано с опазване здравето на водача на МПС и сигурността
на другите участници в движението по пътищата.Не са налице и някакви специфични обстоятелства, които да
отличават случая като такъв със значително по-ниска степен на обществена
опасност от обикновените случаи на такива деяния.
Ето защо съдът намира, че атакуваното НП следва да бъде потвърдено като
законосъобразно и обосновано в тази му част.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 39-0000022 от
30.01.2020 год., с което Началникът на Областен отдел „Автомобилна
администрация” /ОО„АА”/ гр. Силистра, е наложил на Р.Г.М., с ЕГН **********,***,
за нарушение на за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП във връзка с чл.
101, ал. 4 във връзка с Приложение 5, част I, т. 3.2, б. „а“ от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. на
МТИТС, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 179, ал. 6, т. 2 от ЗДвП,
административно наказание „Глоба” в размер на 200.00 /двеста/ лева,като
незаконосъобразно и веобосновано.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 39-0000022 от 30.01.2020 год., с което Началникът на Областен
отдел „Автомобилна администрация” /ОО„АА”/ гр. Силистра, с което е наложил на Р.Г.М.,
с ЕГН **********,***, за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на
основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, административно наказание „Глоба” в размер на
10.00 /десет/ лева и за нарушение на чл. 36, § 2, т. (iii) от Регламент (ЕС) № 165/2014, на
основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 93в, ал. 17, т. 3 от ЗАвПр, административно
наказание „Глоба” в размер на 1500.00 /хиляда и петстотин/ лева.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в 14-дневен срок от
датата на съобщаването за изготвяне на решението, пред Административен съд гр.
Силистра, по реда на глава дванадесета от АПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: