Р Е Ш Е Н И Е № 223
05.08.2019г., гр.Кюстендил
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Кюстендилският окръжен съд, гражданска колегия, в публично заседание, проведено на осми май, през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател:Галина Мухтийска
Членове:Ваня Богоева
Евгения Стамова
С участието на секретаря Мая Стойнева, след като разгледа, докладваното от съдия Стамова, гр.д.№136/2019г. по описа на КнОС и, за да се произнесе взе предвид:
С решение №83/04.02.2019г. по гр.д.1344/2018г. на КнРС е признато за установено по отношение на С.Л.М. ***, махала”***”, че И.К.Х., ЕГН ********** *** е собственик на имот с идентификатор *** по КККР на с.М., целият с площ от 3084 кв.м, с трайно предназначение – земеделско и начин на ползване – пасище, при съседи, имоти с идентификатори:*** като ответникът е осъден да предаде на ищеца владението на описания имот.Съдът е възложил в тежест на ответника и сторените от ищеца по водене на делото разноски.
В срока за обжалване на решението е подадена жалба от ответника.С жалбата е заявено искане за отмяна на решението и уважаване на иска.Твърди се, че решението е постановено в нарушение на процесуалните правила, неправилно, незаконосъобразно и необосновано.Позовава се на липсващо оспорване от ищеца на факта, на упражнявано владение върху имота от ответника, в продължение на 20 години, доколкото оспорването се основавало само на твърдение, че не е било необезпокоявано.Твърди, неяснота и противоречие на мотивите, в частта им, за неоснователност на възражението за придобиване на имота от ответника, на основание давностно владение, като обосновава основателност на възражението.Във връзка с позоваването от съда на отговор на нотариална покана, в подкрепа на извод, че ответникът е нямал намерение за своене на имота са изложени съображения, че изявленията в тази покана не изхождат от ответника, а от негов пълномощник, при липса на упълномощаване за извършване на конкретното действия.Посочено е, че изразената в пълномощното воля, извън изразената такава за премахване на колчета от собствения му имот, не съответства на неговата воля.Сочи се, като процесуално нарушение, постановяване на решението, преди изтичане на срока за представяне на писмени защити.Претендират се разноски.
Препис от жалбата е връчен на насрещната страна.В срок е подаден отговор от адв.М., като пълномощник.В отговора е изразено становище за неоснователност на жалбата и искане за потвърждаване на обжалваното решение.Ответникът се позовова на влязло в сила решение на Пк(ОС”ЗГ”) за възстановяване право на собственост върху имота и свидетелски показания, установяващи владение на имота от ответника, принадлежността му в имуществото на ищеца и негов наследодател, спорове между страните през годините във връзка със собствеността на имота.Оспорва възражението за придобиването му от ответника на основание давностно владение, като твърди, че не били доказани елементите на фактическия състав на чл.79 ЗС.Не била доказана фактическа власт имаща характеристиката на владение по чл.68 и 69 ЗС.Оспорва позоваването на гласни доказателства, доколкото свидетелите нямат преки възприятия относно владението и държането на имота, както за времевия интервал така и за пълната площ на имота.Доказателственото искане е оспорено, като недопустимо с оглед разпоредбата на чл.266,ал.1 ГПК и като несъстоятелно, доколкото с отговора на исковата молба ответникът се е позовал на посоченото доказателство.
Жалбата е допустима.Подадена е от надлежна страна, в срока за обжалване и е насочена срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.
Нови доказателства във въззивното производство не са приети.
Съдът след като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните по отделно и в тяхната съвкупност при условията на чл.235 ГПК приема за установено следното:
Производството пред КнРС е образувано по искова молба, подадена от И.К.Х. срещу С.Л.М..Твърдейки, че като наследник на К. Г. Х. *** и земеделска реституция съгласно решение на ПК Кюстендил 41-р от 15.12.1994г. е собственик на описания по горе недвижим имот, който е завладян и се владее от ответника, ищецът е сезирал съда за произнасяне с искане за постановяване на решение,с което правото му на собственост да бъде признато за установено, а ответникът да бъде осъден да му предаде владението върху имота.
Ответникът е оспорил предявения иск, твърдейки, че е собственик на имота заедно с дъщерите си, като придобил го на основание давностно владение , установено през 1994г., упражнявано първоначално съвместно със съпругата му, а в последствие и с двете му дъщери.В отговора е посочено ,че през 1994г. ответникът бил закупил от ТКЗС Драговищица в ликвидация сграда, представляваща овчарник, находяща се в с.М., махала „***”, а през 1996г. от Общо събрание на правоимащите, сграда, представляваща навес, находящ се в с.М., махала ***.След закупуване на овчарника, ответникът и съпругата му завладяли голяма част от стопанския двор на с.М., махала „***” с обща площ от 8 дка, като са започнали да го ползват, като свое.Част от имота е ползван с оглед предназначението на овчарника, а останалата част за овощна и зеленчукова градина.В периода 1994 -2000г. били засадени множество плодни дръвчета, 24 бр. череши, 3 бр. сливи, 22бр. джанки, 2 бр. круши, 2 бр. черници, 3 бр.ябълки и 2 бр. облагороден дрян.Владението е било явно и необезпокоявано до 2018г., когато ищецът е поискал да му бъдат предоставени двете сгради за ползване.Доколкото искането му не било уважено, през юни 2018г. ответникът получил нотариална покана с която е поканен да освободи имота.
Във връзка с така наведените твърдения между страните по делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че ответникът владее процесиня имот, както и, че за същия имот е налице решение на ПК за възстановяване правото на собственост на Г. С. Х. в съществуващи( възстановими) стари реални граници.
Посоченото решение е представено, като доказателство по делото – решение №41-Р/15.12.1994г.,в което имотът е описан, като пасище мера, с площ от 3.084 дка, съставляващ имот №018004 по картата на землището при съседи:имоти 018041 – стопански двор на Държавен поземлен фонд, имот №018003 пасище, мера на н-ци Д. Х., имот №018001 изоставена тр.нас на Община Кюстендил, имот №017007 полски път на Община Кюстендил, имот №018006 пасище, мера на Й. Х. и имот №018040 стопански двор на Държавен поземлен фонд.Местоположението и границите на имота са отразени на скица №15-330728.25.05.2018г.(л.7.от д.).
Не се спори между страните и за това, че ищецът е наследник по закон на б.ж. на Г. Х., починал на 03.03.1994г. негов внук.Последното следва и от представените удостоверения за наследници №93/16.09.2016г. и №47/27.06.2018г.
По делото е представена и посочената в писмения отговор на ответника нотариална покана, както и отговор на нотариална покана от ответника чрез пълномощник Д. Д., в която се оспорва нот.покана в частта, за имота, който се владее от ответника, като прилежаща земя на собствените му овчарник и навес за фураж, ситуирани северно и западно от имот идентификатор *** – стопански двор на ТКЗС Д., искане за премахване на поставени в имота колчета, който се владее необезпокоявано от 1994г.
Представени са и заверени ксерокопия от фактура №59/04.05.1994г. за внесен депозит за овчарник „***” и фактура №8/06.08.1996г. за навес Черна река, както и парцеларен план на овчарник с.М., удостоверение за наследници на съпругата на ответника, починала на 10.08.2016г.
Видно от заключение с вх.№588/05.01.2019г. на в.л. инж.Велинов е, че освен сградата, находяща се в поземлен имот 018041 стопански двор на ДПФ и навес, посочен на комбинирана скица със сигнатурата „пс” ответникът владее и целия поземлен имот с идентификатор ***.В рамките на съвпадащата площ т.е на тази част съответстваща на имот 46108.18.4 няма застрояване с изключение на навеса.Възстановения имот на скицата към заключението на в.л. е индивидуализиран, като фигура ограничена с червен цвят.В ползвания имот има дръвчета, които не са в добро физиологично състояние и с оглед площта му не отговарят на изискванията за овощна градина.Процесният имот не е отразен по парцеларния план на с.М., нанесен е като имот в стари реални граници, на база на решение от 1994г.
Свидетелката С. И. описва имота, като находящ се около оборите на С.М.,около бившия стопански двор, известен й, като принадлежал на наследодателя на ищеца, който в момента се владее от ответника.Мястото е засадено с дръвчета, но не е виждала М. да го ползва, както и И. да го ползва.Ответникът не е имал имот в тази местност, след 1990г. е започнал да го ползва.
Свидетелят М. С. заявява, че му е известен имот на дядото на ищеца в м.”***”.Описва го, като състоящ се от 3 дка, и излага противоречиви данни относно находящите с същия към момента постройки, известно му било, че между дядото на ищеца и ответника са водени спорове за имота.М. живее в оборите, попадащи в имота на И., повече от 20 години.Отглеждал крави в ТКЗС и от 1990г. живее там и си поддържа обора.Постройката се състои от мазе отдолу и две стаи от горе.Заявява, че разстоянието от говедарника до склада е около 10-15м.,овчарник в момента не съществува.Известно му е че има спорове за тая земя отдавна.Докато е била жива съпругата му,дъщерите на ответника посещавали имота.
Свидетелят Д. С. заявява, че му е известен имот на ищеца в м.”***” в с.М., състоящ се от около 3 дка, намиращ се при овчарници, които не съществуват и обор- говедарник.Имота според свидетеля е съседен на стопанския двор, като възможно в него да попада склад.М. стопанисва обора и склада .Известно му било, че дядото на ищеца бил водил дела срещу ответника, след като М. закупил сградата.След 1990г. М. започнал да отглежда животни, и не е отглеждал такива докато е съществувало ТКЗС.След 1994г. около обора били посадени дръвчета, но не е виждал М. да ги обработва.Не е виждал и ищеца да го обработва.Дърветата определя на 6,7 и 8 годишни.
Свид.Б. Г. заявява, че му е известен имот, в който ответникът живее в с.М., в м.”***”.Застроен е, със стопански сгради –
овчарник и друга стопанска сграда на север над него, с площ от около 4 000
дка.Около стопанската сграда са посадени овощни дръвчета.Отглеждал животни в
едната стопанска сграда.През 2011 2012г. видял М. да коси на запад от
овчарника, а през 2015г. да изкарва овце и кози на паша.Постройката в която живее
описва,като част от бившия стопански двор и земята около нея.Известно му
било,че ответника бил купил някакви сгради в стопанския двор.Двете сгради и
двора около тях възприел, като принадлежащи на въззивника.Не е чувал за спорове
между дядото на ищеца и ответника.Сградите са на разстояние около 5-
Свидетелят К. К. заявява, че от около 27-28 години М. живее в с.М. в м.”***”, в имот който принадлежал на ТКЗС.В имота има склад около който са посадени от него дръвчета, дебели на повече от 20 години, ябълки, круши, джанки.Коси тревата..Целия имот, който ползва се състои от около 7-8 дка засаден с дървета.Двамата с дядото на ищеца отглеждали овце там, до ликвидацията на ТКЗС, а след това само М. е продължил да отглежда животни в овчарника.
Свидетелят Георгиев заявява, че му е известно, че М. бил закупил при разваляне на АПК обора в махала „***” в землището на с.М..Имотът е ограден и се състои от 8-10 дка, има дървета на около 20 години, посадени от него, от които той обира плодовете.В началото след закупуването му поддържал зеленчукова градина.Не му е известно за спорове с ищеца.М. закупил обора, който стопанисва и поддържа.В стопанския двор има две сгради обор и складче, зад обора преди време имало и овчарници, но те били паднали.Разстоянието между обора и склада е десетина метра.
При тези обстоятелства с обжалваното решение съдът е отхвърлил иска, излагайки съображения за това, че имотът принадлежи на ищеца, а ответникът не е доказал придобиването му чрез сделка от ТКЗС и придобиването му на основание давностно владение.
Решението не е правилно.Съображения:
Съгласно чл.108 ЗС собственикът може да иска своята вещ от всеки, който я владее или държи без правно основание.
По принцип в тежест на ищеца по предявения иск е установяване правото му на собственост, като придобито по посочения в исковата молба придобивен способ и владението му от ответника.При доказване на посочените материално –правни предпоставки от ищеца ответникът следва да докаже противопоставимо на ищеца основание за владение.
В случая, с оглед наведените от страните доводи и възражения, доколкото не се оспорва, че ответникът владее описания в исковата молба недвижим имот, което се установява и със заключението на в.л.Велинов, спорът по делото се концетрира по въпроса кому принадлежи имота, доколкото ответникът противопоставя твърдения за придобиването му на основание давностно владение, установено през 1994г.В тази връзка доколкото правото си на владение, като произтичащо от правото му на собственост ответникът не основава на договори за придобиване на сгради от ТКЗС, а момента придобиването на сградите, сочи само, като начален момент на установеното владение, съдът не намира за нужно да обсъжда придобиването от него на права върху имота, на основание твърдяните сделки.
Следва да се отбележи, че ответникът не оспорва и твърденията за принадлежност на правото на собственост върху имота преди образуване на ТКЗС на наследодателя на ищеца.Не оспорва представеното решение на ПК.
Съгласно
разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ЗС правото
на собственост върху недвижим имот се придобива по давност с непрекъснато
владение в продължение на 10 години, което следва да бъде постоянно,
непрекъснато, несъмнително, явно и спокойно. По отношение последния признак на владението
правната теория приема, че едно владение е спокойно, когато не е установено с
насилие, като фактическата власт върху
имота се упражнява с намерението той да се свои. Обективният елемент се
изразява в упражняване на фактическата власт върху веща и включва фактически
действия, които недвусмислено манифестират власт върху имота по съдържание като
на собственик.Не е достатъчно владелецът да манифестира пред трети лица
собственическото отношение към вещта, ако за тях собственикът не може да узнае,
необходимо е да си служи с вещта, а ако се касае за недвижим имот - да
осъществява физическо присъствие в него, да го посещава и да извършва явни
действия по стопанисването му. Само при такива фактически действия собственикът
ще може да узнае, че друго лице владее неговия имот и ще има възможност да
предприеме действия по защита на собствеността си /вж. в т. см. Решение №
68/02.08.2013 г. на ВКС по гр. д. № 603/2012 г., I г. о., ГК,решение № 262 от
29.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 342/2011 г., II г. о.).
Когато фактическата власт върху изцяло чужд имот е придобита при липса на правно основание /т.нар. завладяване/ то според презумпцията на чл. 69 ЗС се предполага, че упражняващият фактическа власт държи вещта за себе си, т.е. има качеството на владелец. В такъв случай за придобиване на имота по давност не е необходимо да бъде демонстрирана промяна в намерението за своене спрямо собственика, тъй като от момента на установяване на фактическата власт тя има характер на владение, а не на държане. Достатъчно е упражняваното владение в предвидения от закона срок да е явно, необезпокоявано и непрекъснато.В този смисъл е постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 262 от 29.11.2011 г. на ВКС, ІІ ГО по гр.д.№ 342/2011 г.
В случая преценявайки събраните по делото доказателства с оглед нормата на чл.79ЗС и дадените с посочените решения по прилагането на закона разрешения, с оглед показанията на разпитаните свидетели съдът приема, че М. е упражнявал фактическа власт върху процесния имот за период по – дълъг от 10 години,непрекъснато, явно и необезпокоявано и затова го е придобил по давност.И двете групи свидетели са категорични за това, че той е ползвал сгради, намираща се в близост и попадаща в имота на наследодателя на ищеца и пространството около тях.И двете групи свидетели са възприели засаждането на спорния имот с овощни дръвчета, като с оглед показанията на свидетелите Г. и К. доказано е, че именно ответника ги е засадил, като се касае за дървета на около 20 години.Съдът кредитира показанията на посочените лица, като логични, непротиворечиви и неопровергани.С оглед на посоченото обстоятелство и показанията на свид.Г. за това, че цялата площ, която се ползва е оградена, съдът приема за доказано осъществяването на фактическа власт върху спорния имот чрез извършване на явни действия по физическо присъствие и стопанисване.Засаждането на възстановената на ищеца площ с овощни дръвчета от ответника, действията свързани с обиране на плодовете, косене на мястото. и ограждането й, съдът преценява като действия на упражнявано владение върху същата.Касае се за действия които могат да станат достояние на заинтересования собственик.Ако имотът не бе ограден и засаден би могло да се приеме, че осъществяваните действия са проявление само на упражняваното право на собственост върху сградите.Не се установи владението да е било прекъсвано. Според чл. 116 ЗЗД, приложим съответно към института на придобивната давност съгласно чл. 84 ЗС, давността се прекъсва с признаване на вземането от длъжника, с предявяване на иск или възражение или на искане за почване на помирително производство и с предприемане на действия за принудително изпълнение. Други действия, вън от ограничително посочените, не могат да прекъснат течението на започналата придобивна давност. Така например различните покани - устни, писмени, нотариални; фактическите смущения на владението, извършвани от собственика, които не са се изразили в отнемане на владението за повече от шест месеца, не водят до прекъсване на придобивната давност /чл. 81 ЗС/ - решение №376/12 от 12.03.2013г. на ВКС по гр.д.№260/2012г..В случая не са представени доказателства за прекъсване на давността поради наличие на някое от посочените обстоятелства.Не се твърди и не са представени доказателства владението да е установено с насилие както и то да е било смутено, чрез действия на противопоставяне от невладеещия собственик за продължителен период от време, на поведението на владеещия несобственик по отношение на владения имот.В този смисъл липсват твърдения и доказателства за противопоставяне за продължителен период от време на владението от ищеца след възстановяването на имота с решение на ПК. Спорове с наследодателя на ищеца за които сочат свидетелите М. С. и Д. С. са ирелеватни.Освен това липсват доказателства за съдебни спорове, като основателен е довода на въззивника, че с оглед датата на смъртта на наследодателя на ищеца – 03.03.1994г. ( удостоверение за наследници №93/16.09.2016г.) предшестваща придобиването на сгради от него и завладяване на имота, спорове няма как да е имало.Следва да се отбележи и, че предявяването на извънсъдебни претенции не смущава владението, нито прекъсва придобивната давност с оглед приетото в цитираното решение по гр.д.260/2012г.- . не може да се счита за смутено владението на един недвижим имот, което не е придобито и поддържано с насилие, нито придобивната давност - прекъсната, с подаване до прокуратурата на жалба от собственика на имота за проверка как същият е станал собствен на друго лице, без да е продаван, и за връщане на имота на собствениците му. И в този случай владението остава необезпокоявано /несмущавано, непрекъснато/, тъй като не се касае за противопоставяне от собственика на имота на поведението на владелеца по отношение на имота.Действия на противопоставяне са извършени едва след изтичане на срока по чл.79 ал.1 ЗС, при настъпили вече материално правни последици на придобивната давност в полза на жалбоподателя, в резултат на което ищците са изгубили правото си на собственост върху имота - а именно поставяне на колчета в имота.Не се установява друг да е установил владение за повече от 6 месеца върху мястото.Ответникът е станал собственик на процесния имот.Изявленията му в отговор на нотариална покана, след изтичане на необходимия срок и придобиване на имота по давност нямат правопогасяващо действие.
С огледа на изложеното съдът приема, че ответникът е придобил право на собственост на основание давностно владение върху имота на ищеца респ. ищецът е изгубил своето право на собственост на основание чл.99 ЗС.При това положение предявения иск за осъждането на ответника да му предаде владението върху имота се явява неоснователен,а решението на районния съд с което е уважен неправилно.
С оглед на изложеното решението следва да бъде отменено, а искът отхвърлен.
С оглед
изхода от спора на ответника се дължат разноски по делото за двете инстанции в
размер на 625 лева.- заплатено адв.възнаграждение за един адвокат и заплатена
такса за обжалване.Съдът редуцира размера на общо платеното за двете инстанции
възнаграждение на адвокатското дружество.
Със сключения
между въззивника и адвокатско дружество "А. и К."
договор за правна защита и съдействие, с който е уговорено адвокатското
възнаграждение в размер на по 600 лева за двете инстанции, не се създава в
полза на адвокатското дружество,представителство по пълномощно. И тъй като чл. 78, ал.
1, ГПК свързва дължимото възнаграждение за един адвокат с оглед
учреденото му право на процесуално представителство, договореното и заплатено
на адвокатското дружество възнаграждение се редуцира до дължимото такова на
един адвокат.В този смисъл определение №
474 от 27.06.2013 г. на ВКС по ч. т. д. № 2209/2013 г., I т. о., ТК и
Определение № 13 от 16.01.2014 г. на ВКС по т. д. № 2931/2013 г., II т. о.,
Определение № 13 от 16.01.2014 г. на ВКС по т. д. № 2931/2013 г., II т. о.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение №83/04.02.2019г. на Кюстендилския районен съд по гр.д.№1344/2018г., като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ,КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН предявения от И.К.Х.,ЕГН ********** *** срещу С.Л.М. ***, махала”***” иск с правно основание чл.108 ЗС за признаване за установено по отношение на ответника, че ищеца И.К.Х. е собственик на имот с идентификатор *** по КККР на с.М., ***, целият с площ от 3084 кв.м. с трайно предназначение-земеделско и начин на ползване-пасище, при съседи : поземлени имоти с идентификатори № ***. и осъждането му да предаде на ищеца владението на описания имот.
ОСЪЖДА И.К.Х.,ЕГН ********** *** да заплати на С.Л.М. *** деловодни разноски за водене на делото пред двете инстанции в размер на 625 лева.
Решението подлежи на обжалване от страните с касационна жалба пред ВКС В 1 – месечен срок от връчването му на същите.
Председател:
Членове: