МОТИВИ
към Присъда № 54/13.03.2020г. по НОХД № 510/2020г. по
описа на РС-Бургас
Производството по
делото е образувано въз основа на обвинителен акт, внесен от БРП срещу А.К.С. с ЕГН **********, роден на *** ***,българин,
български гражданин, със средно образование, шофьор на товарен автомобил в ДЗЗД „К“ - гр. П, неосъждан, с който същият е обвинен в
това, че на 20.09.2016г., на автомагистрала „Тракия“,- км. 352 + 800 м„ в
посока гр. Бургас, при управление на моторно превозно средство - товарен
автомобил марка, модел „Мерцедес 1218“, с per. № ****,
нарушил правилата за движение, визирани в Закона за движение по пътищата
/ЗДвП/, а именно: чл. 58, ал. 3 от ЗДвП: “ При движение по автомагистрала на
водача е забранено: да се движи в лентата за принудително спиране, освен при
повреда на пътното превозно средство, както и при здравословни проблеми на
водача или пътниците в превозното средство. " и чл. 20, ал. 2 от ЗДвП: „Водачите
са длъжни в случай на необходимост да спрат, когато
възникне опасност за движението. “, като се движил в лентата за принудително
спиране и не спрял, при което допуснал пътнотранспортно произшествие и по
непредпазливост причинил средна телесна повреда на КС.Ц., ЕГН: ********** -
водач на спрелия за престой в лентата за принудително спиране, лек автомобил
марка, модел „Пежо 301“, с per. № ****, изразяваща се
във фрактура на пет ребра в ляво по средна мишнична
линия, довело до трайно затруднение на движението на снагата за срок от около
два месеца, при обичайно протичане на оздравителния процес–престъпление по чл.
343, ал. 1, б. „б”„ вр. чл. 342, ал. 1 от НК, вр. чл. 58, ал. 3 и чл. 20, ал. 2 от ЗДвП.
Производството пред настоящия
първоинстанционен съдебен състав протече по реда на
глава XXVII НПК, като при условията на чл.371, т.2 НПК подсъдимият призна
изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се
съгласи да не се събират доказателства за тези факти, с оглед на което съдът на
основание чл.372, ал.4 НПК обяви, че при постановяване на присъдата си ще се
ползва от направените самопризнания, без да събира доказателства за фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. В хода на съдебното
следствие подсъдимият депозира кратки обяснения, като заявява, че съжалява за
стореното.
В пледоарията си
прокурорът поддържа повдигнатото обвинение досежно
фактическата обстановка, изнесена в обвинителния акт, позовавайки се на
събраните в хода на производството доказателства. Счита, че на подсъдимия следва
да се наложи наказание „глоба” около средния размер, както и наказание
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца.
Защитникът на
подсъдимия - адв. К. – БАК заявява, че обвинението е доказано. Изтъква, че
лишаването от право няма да даде възможност на подсъдимия да работи.
Подсъдимият заявява,
че се придържа към казаното от неговия защитник. В предоставената от съда
възможност за последна дума моли да не бъде лишаван от правоуправление.
Съдът, след като
обсъди събраните доказателства и доказателствени средства по отделно и в
тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 НПК,
намери за установено следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият А.К.С. с ЕГН **********, е роден
на *** ***,българин, български гражданин, със средно образование, шофьор на
товарен автомобил в ДЗЗД „К“ - гр. П, неосъждан.
На 20.09.2016 г., сутринта, св. КЦ. управлявал лек автомобил марка и модел „Пежо 301“ с
рег.№ ****, като реализирал движение по автомагистрала „Тракия“ в посока към
гр. Бургас. Движението се осъществявало по прав, равен, еднопосочен път с две
ленти за движение, с единична прекъсната осова линия
и една лента за принудително спиране, по сух асфалт, без неравности, при сухо и
ясно време, с добра видимост. В района на км. 352+800 м„ св. КЦ. навлязъл в лентата за принудително спиране (аварийна
лента) и спрял автомобила, за да въведе адрес в навигацията му, като престоял
на място около 3-4 минути.
По същото време и при същите пътни и атмосферни
условия, на разстояние след горепосочения лек автомобил, по автомагистрала
„Тракия“ в посока към гр. Бургас се движел товарен автомобил марка и модел
„Мерцедес 1218“ с peг. № ****, управляван от подс. А.С.. Движението се осъществявало със скорост от 124
км./ч., в лентата за принудително спиране. Въпреки, че имал обективна
възможност да възприеме отдалече спрелия в лентата за принудително спиране лек
автомобил „Пежо 301“ с рег.№ **** (от разстояние по-голямо от 203 м. - опасната
зона за спиране на т.а. „Мерцедес 1218“ с peг. № ****
при посочената скорост от 124 км./ч.), подс. А.С.
късно го забелязал. Предприел аварийно спиране чрез задействане спирачната
система на товарния автомобил, но въпреки предприетите действия подс. С. не успял да спре управлявания от него товарен
автомобил, който ударил с предната си дясна част спрелия лек автомобил „Пежо
301“ с peг. № **** в задната му лява част. Двата
автомобила се придвижили напред и надясно, напускайки пътното платно през
десния банкет. След отблъскването на лекия автомобил, същият се завъртял по
посока на часовниковата стрелка, като се протрил по мантинелата,
скъсал я и спрял в канавката в посока, обратна на първоначалната си посока на
движение.Товарният автомобил продължил движението си напред, вдясно от
аварийната лента, зад скъсаната мантинела и
преустановил окончателно движението си, след като се ударил с предна дясна част
в колона на надлез. Вследствие на настъпилото ПТП са били причинени телесни
увреждания на св. КЦ., както и материали щети по
двата автомобили. За случая били сигнализирани органите на полицията и на
мястото пристигнали служители на Второ РУ при ОД на МВР - гр.Бургас, както и
екип на ЦСМП - Бургас, който откарал св. КЦ. в МБАЛ -
гр. Бургас за оказване на медицинска помощ.
Съгласно заключението на назначената съдебномедицинска
експертиза № 169/2017 г., при ПТП св. КС. е получил фрактура на пет ребра вляво
по средна мишнична линия с малък лявостранен
хемоторакс, контузия на белите дробове, кръвонасядане на ляво рамо и частична лезия
на триглавия мускул на ляв горен крайник, травма на
дясна ушна мида. Скенерното изследване на главен
мозък дава заключение за дифузна аксонална лезия в ляво с наличие на мозъчен оток. Всички установени
травми са причинени от удари в части на купето на автомобила. Фрактурата на пет
ребра определят трайно затруднение на движението на снагата за срок от около 2
месена при обичайно протичане на оздравителния процес. Контузия на белите
дробове, както и малки по обем хемоторакс, всяко
поотделно определят временно разстройство на здравето, неопасно за
живота.Травмата на дясна ушна мида по начин на описанието й се квалифицира като
временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Същата квалификация има и
частичното нараняване триглавия мускул на ляв горен
крайник и контузията на лява глезенна става.
Причинената мозъчна травма се определя като лекостепенно
мозъчно състресение, причинило временно разстройство
на здравето, неопасно за живота.
Според заключението на автотехническата
и оценителна експертиза, средната пазарна стойност на л.а. „Пежо 301“ с per. № ВТ ***** е 14 400 лв., а на товарен автомобил марка
„Мерцедес44 с per. № *** е в размер на 13 600 лв.
По доказателствата:
Така изложената фактическа обстановка съдът прие за
несъмнено установена от събраните по делото гласни и писмени доказателства и
доказателствени средства, подкрепящи самопризнанието на подсъдимата, с което
същата признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, а именно: свидетелски показания на св. КЦ.
(л.89-91 и 94-95 от ДП, том 1), св. Т. К. (л. 99-100 от ДП, том 1), св. Б. К. (л. 103-104 от
ДП, том 1), св. Д. Д. (л.
105-109 от ДП, том
1), св. Г. Е. (л. 110-113 от ДП, том
1), св. С. Ж. (л. 114-117 от ДП, том
1); писмените доказателства и доказателствени средства: протокол за оглед на
местопроизшествие (л.80-88 от ДП, том
1); протоколи от извършена съдебно-автотехническа и
оценителни експертизи (л. 9-35 от ДП, том 2); протокол от извършена
съдебно-медицинска експертиза (л. 1-4 от ДП, том 2); протоколи от извършени
химически експертизи (л. 37-42 от ДП, том 2), както и всички други писмени
доказателства, събрани в хода на наказателното производство.
Съдът прецени
събраните в хода на досъдебното производство доказателства на основание чл.373,
ал.3 НПК, като не констатира противоречия, несъответствия и непоследователност.
Самопризнанията на подсъдимия се подкрепят от гореизброените доказателства,
събрани в хода на досъдебното производство, с оглед на което съдът прие за безспорно
установено извършването на инкриминираното деяние, както и авторството на
привлеченото към наказателна отговорност лице. Предвид разпоредбата на чл.373,
ал.3 НПК първоинстанционнният съд не осъществи
подробен анализ на доказателствата.
От правна страна:
Съгласно разпоредбата на
чл. 303, ал.
2 НПК, за да признае подсъдимия/обвиняемия за виновен, съдът следва
да установи по несъмнен начин, както авторството на
инкриминираното деяние, така и всички признаци от фактическия състав на
престъплението.
Съдът намира, че се
доказа по несъмнен начин извършването на престъплението по чл. 343, ал. 1, б.
„б”„ вр. чл. 342, ал. 1 от НК, вр.
чл. 58, ал. 3 и чл. 20, ал. 2 от ЗДвП от страна на подсъдимия С..
Обект на престъплението са
обществените отношения, които са свързани с безопасността на транспорта, чието
накърняване води до поставяне в опасност или реално увреждане на имуществени
или неимуществени интереси на неограничен кръг от хора.
От обективна страна е налице и
изпълнителното деяние, което съгласно препращане е очертано в чл. 342, ал. 1 НК. В конкретния случай, доколкото се касае за управление на товарен автомобил
марка, модел „Мерцедес 1218“, с peг. № ****, то
формата на изпълнителното деяние се изразява в нарушаване на правилата за
движение при управление на моторно превозно средство, които правила в случая са
установени в ЗДвП. Подсъдимият е нарушил правилата на чл. 58, ал. 3 и чл. 20,
ал. 2 от ЗДвП.
Съгласно първото правило при
движение по автомагистрала на водача е забранено да се движи в лентата за
принудително спиране, освен при повреда на пътното превозно средство, както и
при здравословни проблеми на водача или пътниците в превозното средство. По
отношение на С. не са били налице тези предпоставки, като дори същият се е
движил със скорост от 124 км/ч. Съгласно второто правило водачите са длъжни в
случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.
Предвид скоростта, с която се е движил С. сам се е поставил в невъзможност да
спре навреме, когато е възприел възникналата опасност на пътя и да предотврати
настъпването на ПТП. Когато водач, поради нарушаване на правилата по ЗДвП сам
се постави в невъзможност да избегне ПТП, то той носи отговорност за
последиците.
За да е налице престъпление по
транспорта е необходимо нарушаването на правилата за движение да е в причинна
връзка с настъпването на определен резултат (общественоопасни
последици). В случая е налице визирания резултат- средна телесна повреда. В
резултат на удара, видно от заключението на СМЕ, другият водач- Ц., е претърпял
фрактура на пет ребра в ляво по средна мишнична
линия, довело до трайно затруднение на движението на снагата за срок от около
два месеца, при обичайно протичане на оздравителния процес, което телесно
увреждане по своите медико-биологични характеристики съответства именно на
средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал. 2 НК.
Подсъдимият
С. е субект на престъплението по чл. 343 от НК, тъй като то може да бъде извършено от всички наказателноотговорни
лица.
От субективна страна той е
действала при форма на вината непредпазливост и по-конкретно- при небрежност.
При транспортните престъпления вината е отношение на дееца към настъпилия
резултат, предвиден в състава на НК, а не към нарушенията на правилата за
движение. В случая С. не е предвиждал настъпването на престъпния резултат, но с
оглед конкретната обстановка е могъл и е бил длъжен да го предвиди. Подсъдимият
не е бил достатъчно внимателен при управлението на МПС, поради което същият се
е поставил в невъзможност да избегне настъпването на резултата.
По вида и размера на наказанието:
За
престъплението, в което подсъдимият беше признат за виновен, законът предвижда
наказание „лишаване от свобода” до три години или „пробация”.
В същото време по отношение на С. са налице законово предвидените предпоставки
за освобождаване от наказателна отговорност по чл. 78а от НК, а именно: 1) за
престъплението се предвижда наказание лишаване от свобода до пет години (същото
е извършено по непредпазливост); 2) с извършеното престъпление не са причинени съставомерни имуществени вреди; 3) към процесната
дата обвиняемият е неосъждан и не е бил освобождаван от наказателна отговорност
по реда на глава VIII, Раздел IV от НК; 4) не са налице множество престъпления,
не е причинена тежка телесна повреда или смърт, деецът не е бил в пияно състояние
или след употреба на наркотични вещества или техни аналози.
Предвид
това, съдът е длъжен да приложи именно тази разпоредба и да освободи дееца от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание.
В
разпоредбата на чл. 78а, ал.1 от НК е предвидено наказание „глоба” в размер от
хиляда до пет хиляди лева.
По делото се
констатира наличие на смекчаващи обстоятелства- чистото съдебно минало на
подсъдимия. Действително, предпоставка за прилагането на привилегирования
институт на чл. 78а НК е лицето да не е осъждано, но в разпоредбата е визирано
осъждане за престъпление от общ характер. В случая подсъдимият е неосъждан за
каквито и да е престъпления, което следва да бъде отчетено в негова полза при
преценката за неговата обществена опасност. Също така, подсъдимият е трудово
ангажиран.
Налице са обаче и
отегчаващи обстоятелства. На пострадалия са причинени и други телесни
увреждания, които са несъставомерни, тъй като по медикобиологичните си характеристики представляват леки
телесни повреди, но които следва да бъдат отчетени. Също така са причинени и несъставомерни щети. Следва да се отчете и че подсъдимият
не просто е управлявал МПС в лентата за аварийно спиране, а се е движил със
скорост, близка до максимално разрешената по пътния участък, което е и
причинило множеството посочени преди това последици. Изложеното мотивира
съставът да наложи наказанието „глоба” към средния размер, а именно- 3000 лв.
Същевременно, съдът
намира, че за постигане на целите на закона не следва да се налага предвиденото
в чл. 78а, ал. 4 от НК наказание „лишаване от право да се управлява МПС”,
доколкото налагането на това наказание би лишило от препитание подсъдимия,
който се грижи за малолетно дете. Съдът счита, че налагането на имуществено
наказание към средния размер би постигнало в по-голяма степен целите по чл. 36
от НК, още повече, че с деянието си подсъдимият е причинил и множество други
вреди.
По разноските:
Съгласно
разпоредбата на чл. 189, ал.3 НПК, когато съдът намери подсъдимия за виновен,
го осъжда да заплати сторените по делото разноски. В настоящия случай, подсъдимият
бе осъден да заплати в полза на РС-Бургас 5,00 лева за служебно издаване на
един брой изпълнителен лист и 1831,66 лева в полза на ОД МВР гр. Бургас за
извършените в хода на досъдебното производство разноски.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Вярно
с оригинала: Г.Ст.