№ 74
Гр. Силистра, 02
август 2022 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд гр. Силистра, в
открито съдебно заседание на единадесети юли през две хиляди и двадесет и втора
година, в състав:
Съдия: Елена Чернева
при секретаря Антония Стоянова, като
разгледа докладваното от съдията адм. д № 75 по описа на съда за 2022 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 215 във вр. с чл. 129, ал. 2 от Закона
за устройство на територията (ЗУТ).
Производството е образувано по жалба на Г.К.Г.
*** срещу Заповед № РД – 04 - 135 от 11.03.2022 г. на кмета на Община Дулово, с
която на осн. чл. 129, ал. 2 от ЗУТ е одобрен проект за подробен устройствен
план–план за застрояване за поземлен имот с идентификатор 38073.32.127 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на с. Колобър, местност „Батаклъ“. С одобрения проект се променя
предназначението на поземления имот, чиято площ е 142 458 кв. м, от
земеделска територия с начин на трайно ползване „нива“ в територия с конкретно
предназначение „за технологична площадка“.
В жалбата са изтъкнати доводи за
постановяване на оспорения акт в нарушение на материалния закон. В тази насока
са изложени съображения относно вредата, която изпълнението на проекта би
оказала както върху земеделската земя на жалбоподателя, така и върху здравето
на населението и околната среда предвид обстоятелството, че разработката и
експлоатацията на каолиновата мина ще доведат до замърсяване на почвата,
унищожаване на плодородния ѝ слой и ерозия. Изтъкнато е също, че проектът
е одобрен въз основа на решение на РИОСВ – Русе, взето без да бъде извършена
екологична оценка, поради което екологичните последствия от инвестиционния
проект не са били адекватно отчетени. В съдебно заседание жалбоподателят се
представлява по пълномощие от дъщеря си Н. Г. - Ш. и от адв. В. В. от
АК-Силистра. Адв. В. изтъква доводи за нищожност на оспорената заповед, а в
условията на евентуалност за постановяването ѝ в нарушение на
процесуалните правила, в противоречие с материалноправни разпоредби и с целта
на закона. Счита, че подземните богатства са изключителна държавна собственост,
поради което се касае за обект с национално или с регионално значение и кметът
не е компетентен да одобрява проекта за ПУП, с който се променя
предназначението на имота. Освен това посочва, че одобреният ПУП не е
публикуван по начина, указан в чл. 129, ал. 5 от ЗУТ. Акцентира, че чл. 103а от ЗУТ допуска промяна на предназначението, начина и характера на застрояване на
поземлените имоти, за които е налице одобрен подробен устройствен план, само за
изграждането на обекти - публична държавна собственост или публична общинска
собственост, а процесният имот е собственост на търговско дружество. Изтъква
също, че описанието на новото предназначение на имота като "технологична
площадка", без конкретизация на дейността, която ще се извършва,
противоречи на закона. Счита, че издаването на заповедта е в разрез с целта на
разпоредбата на чл. 103а от ЗУТ, свързана с опазване на околната среда, на
човешкото здраве и опазване на земеделските земи. Пълномощникът Г. - Ш.
изтъква, че при издаването на заповедта не са отчетени вредните екологични
последици и ерозията, която ще причини на имота на нейния баща. По изтъкнатите
съображения се моли за отмяна на оспорената заповед, както и за присъждане на
адвокатско възнаграждение на ад. В. при условията на чл. 38, ал. 2 от Закона за
адвокатурата.
Ответникът – Кметът на Община Дулово,
чрез процесуалния си представител юриск. Й.Й., оспорва жалбата като
неоснователна и моли за отхвърлянето ѝ, както и за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересованата страна – "Каолин“
ЕАД, чрез процесуалния си представител адв. М. В. – Р., оспорва жалбата като
неоснователна. От страна на дружеството е приложено подробно становище, според
което не са налице отменителни основания по чл. 146 от АПК, тъй като заповедта е
издадена от компетентен орган, в изискуемата се форма, при спазване на административно-производствените
правила, при правилно приложение на материалния закон в съответствие с целта на
закона. Претендира се за отхвърляне на оспорването.
Заинтересованата страна - Община Дулово,
е приложила писмен отговор, според който изложените доводи в жалбите са
неоснователни и че при постановяването на оспорения акт не са допуснати
нарушения на административнопроизводствените правила или на материалния закон,
съставляващи основание за отмяна на акта.
Заинтересованото лице С.Р.Г. *** се
явява в съдебно заседание, но не изразява становище по основателността на
жалбата. Останалите заинтересовани лица - С.Г.А. ***, К.В.А. ***, Ж.Ж.П. ***, В.Ж.А.
*** не се явяват в съдебно заседание, не се представляват от пълномощници и не
депозират становища.
Жалбата е подадена от легитимирано лице
пред надлежен съд, в предвидения от закона срок, при наличие на правен интерес
от оспорването – в хипотезата на чл. 131, ал. 2, т. 4 от ЗУТ в качеството на
собственик на поземлен имот с идентификатор 38073.32.18 по КК и КР на с.
Колобър, общ. Дулово, граничещ с ПИ с идентификатор 38073.32.127, чието
предназначение се променя по силата на оспорената заповед. В този смисъл
производството е допустимо. Въз основа на
доводите на страните и събраните по делото доказателства, съдът приема
за установено следното от фактическа страна:
Заинтересованото лице „Каолин“ ЕАД е собственик
на ПИ с идентификатор 38073.32.127 по КККР на с. Колобър, област Силистра с
площ от 142.458 дка. Имотът е бил
образуван посредством обединяване на ПИ с предходни идентификатори 38073.32.5,
38073.32.35, 38073.32.38, 38073.32.39, 38073.32.44, 38073.32. 45, 38073.32.46,
38073.32.47, 38073.32.50 и 38073.32.51 придобити от дружеството по силата на
договорите за покупко-продажба по нотариални актове с № 59/ 2016 г., № 52/2006
и № 1 / 2017 г. на нотариус с рег. № 351 на нотариалната камара, с район на
действие Районен съд– Дулово (л. 77-88 от делото). По делото не се спори, че дружеството е и
концесионер на находище „Колобър“, в чийто териториален обхват попада
по-голямата част от процесния имот. Предметът на концесията е „добив на неметални
полезни изкопаеми“. Инвестиционното намерение, залегнало в основата на
процесния ПУП, е промяна на предназначението на поземления имот от земеделска
територия с начин на трайно ползване „нива“ в територия с конкретно
предназначение „за технологична площадка“. Спецификата на разработката не се
свързва със строително-ремонтни дейности, за които да са относими показателите
– интензивност на застрояване, плътности
и минимална зелена площ.
Административното производство е
стартирало по заявление с вх. № П-2809 / 15. 04.2020 г. на „Каолин“ ЕАД за изработване
на ПУП-ПЗ за имота, за промяна предназначението му от земеделска земя "за нива" в
територия с конкретно предназначение "за технологична площадка" (л.
56).
Към заявлението са приложени доказателства
за собствеността върху имота, задание по чл. 125 от ЗУТ, скица-предложение за
исканото изменение, както и скица на имота, издадена от СГКК-Силистра.
С решение на ОбщС - Дулово № 88 от 28. 04.
2020 г. на основание чл. 124а, ал. 1 от ЗУТ се разрешава изработване на ПУП-ПЗ
за процесния имот и е одобрено заданието по чл. 125 от ЗУТ (л. 52). Съгласно
чл. 128, ал. 6 от ЗУТ е извършено съгласуване на изготвения проект с
необходимите администрации. В тази връзка са представени: здравно заключение за
съгласуване на проекта със РЗИ-Силистра (л. 49); акт за категоризация на
земеделска земя за промяна на предназначение (л. 50); удостоверение за
поливност (л. 51); Решение № РУ-33-ЕО/2021 (л. 57-60) на РИОСВ- Русе,
постановено на осн. чл. 85, ал. 4 и ал. 5 от Закона за опазване на околната
среда, с което е преценено, че не е необходимо извършването на екологична
оценка. В решението на РИОСВ е цитирано Решение по оценка на въздействието
върху околната среда № РУ-4-4 / 2018 г., с което е одобрена реализацията на
инвестиционно предложение за "Разработване по открит безвзривен способ на
находище за подземни богатства "Колобър"-участъци Първи и Втори, за
добив на кварц-каолинова суровина в землищата на с. Грънчарово, с. Колобър, с.
Раздел и с. Черник, общ. Дулово, обл. Силистра", като е коментирано, че
реализацията на ПУП- ПЗ на 38073.32.127 по КККР на с. Колобър е в пряка връзка
с одобреното инвестиционно предложение.
Проектът е обявен на заинтересованите
лица с обявление с изх.№ П-1101 / 26. 01. 2022 г. (л. 42). Видно от приложените
известия за доставяне (л. 41) обявлението е достигнало до жалбоподателя. В
определения срок същият е подал възражение с оплаквания, свързани с опасения за
замърсяването на земеделския му имот от планираните дейности (л. 27-29).
Възражението е обсъдено от Общински
експертен съвет по устройство на територията и е счетено за неоснователно, за
което подателят му е бил уведомен. От писмото са видни мотивите за неприемане
на възраженията. Обсъдено е, че „Каолин“ ЕАД е носител на вещни права и
концесионер на находище за добив на подземни богатства и инвестиционните му
намерения досежно имота са в съответствие със заложените в договора за
предоставяне на концесия. Коментирано е съгласуването на проекта с РЗИ,
спазването на специфичните законови изисквания при изготвянето му, както и
приложената към него документация. Достигнато е до извод за наличие на
изискуемите материални предпоставки за промяна на ПУП-ПЗ.
Процедурата е финализирана с издаването
на процесната заповед № РД-04-135 от 11. 03. 2022 г., с която на основание чл. 129, ал. 2
от ЗУТ
е одобрен ПУП-ПЗ за процесния имот за промяна предназначението на земята от такава
за земеделски нужди с начин на трайно ползване „нива“ в такава с конкретно
предназначение „за технологична площадка“.
Оспорването на посочената заповед е
станало повод за инициирането на настоящото производство, в което предвид
разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК съдът следва да прецени законосъобразността
на обжалвания административен акт на всички основания по чл.146 от АПК -
валидността му, спазването на процесуалноправните и материалноправните
разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, преследвана от закона.
Процесният административен акт е издаден
от компетентен административен орган – Кметът на Община Дулово, в рамките на
предоставената му от закона материална и териториална компетентност (чл. 129,
ал. 2 от ЗУТ). Подробният устройствен план за поземлени имоти извън границите
на населени места и селищни образувания, какъвто е процесният, се одобрява със
заповед на кмета на общината. Не могат да бъдат споделени доводите на
жалбоподателя, че предприетото изменение касае за обект с национално или с
регионално значение, тъй като подземните богатства са изключителна държавна
собственост. В случая изменението касае недвижим имот на повърхността на
земята, който е собственост на „Каолин“ ЕАД,
като собствеността, предназначението и ползването му не са променени от
факта, че под повърхността е налице находище на подземни богатства, които са
изключително държавна собственост – чл. 74, ал. 1 от Закона за подземните
богатства.
Оспорената заповед е издадена в
предписаната от закона писмена форма – чл. 59, ал. 2 от АПК. В нея са посочени
фактическите и правни основания за издаването ѝ. В обжалвания акт има в
достатъчна степен информация за фактическите данни, обосноваващи позицията на
органа за съществуването на предпоставките за одобряването на ПУП - ПЗ и поради
тази причина формата на заповедта позволява ефективна съдебна проверка на
нейната материална законосъобразност. Неоснователно е твърдението, че
описанието на новото предназначение на имота като "технологична
площадка" е недостатъчно, тъй като липсва яснота какви точно ще са
дейностите, които ще се извършват. С одобрения проект за ПУП-ПЗ се изменя
предназначението на имота (чл. 8 и чл. 103, ал. 3 ЗУТ във вр. с чл. 45, ал. 3 от Наредба № 7 за правилата и нормативите за
устройство на отделните видове територии и устройствени зони), като в него не
се предвиждат строително-монтажни работи, за да се търси обема и съдържанието
на ПУП по чл. 108, ал. 2 от ЗУТ. А що се отнася до конкретните дейности, те не
са предмет на ПУП-ПЗ и следва да се съобразят с неговите предвиждания.
Няма допуснати нарушения на
административната процедура, които да рефлектират върху законосъобразността на
постановената заповед. Жалбоподателят, в качеството му на заинтересовано лице, е
уведомяван- своевременно за започването на производството и за предприетите
процесуални действия, поради което правото му да участва в административния
процес не е било накърнено. Оплакването, че одобреният ПУП не е публикуван по
начина, указан в чл. 129, ал. 5 от ЗУТ, не е относимо към процедурата по
издаването на акта, а към неговото оповестяване, поради което дори да липсва
оповестяване, това не се отразява на законосъобразността на оспорения акт, а
само на възможността за оспорването му.
Оспорената заповед съответства на
материалния закон и на целта на закона. Спазени са изискванията на чл. 124а, ал. 1
и сл. от ЗУТ.
Налице са предвидените в закона материални предпоставки за упражняване
правомощието на кмета да одобри процесния проект. Съгласно чл. 108 от ЗУТ
подробните устройствени планове конкретизират устройството и застрояването не
само на населените места, но и на землищата, в каквото землище се намира
имотът-обект на процесния план. Предвижданията му са задължителни за
инвестиционното проектиране. Заинтересованото лице, в качеството на концесионер,
е длъжно да изпълнява поетите с договора за концесия задължения, сред които се
включва и разработването в определен порядък по утвърден цялостен работен
проект по чл. 82 от Закона за подземните богатства на процесното находище, в
рамките на което попада процесният имот. Това налага земеделската земя,
принадлежаща на концесионера, да промени предназначението си, за да може да се
обезпечи извършването на концесионната
дейност – добив на кварц и каолин. Инвестиционното намерение и проектът за ПУП
са съгласувани с всички контролни органи. Инвестиционното предложение не
включва строително-монтажни работи, поради което към проекта не са относими
показатели за интензивност на застрояване, плътност на застрояване и минимална
озеленена площ.
Неоснователно е оплакването на
жалбоподателя, че при издаването на заповедта не са отчетени вредните
екологични последици и ерозията, която ще причини изпълнението на проекта. При
издаването на акта са били съобразени Решение № РУ-33-ЕО/2021 на РИОСВ- Русе,
постановено на осн. чл. 85, ал. 4 и ал. 5 от ЗОЗ, а също и Решение по ОВОС №
РУ-4-4 от 2018 г. на РИОСВ - Русе и здравното заключение на РЗИ – Силистра. Спецификата
и важността на производствата, свързани с издаване на становище или решение по
екологична оценка на планове и програми съгласно чл. 82, ал. 4, засягат
интересите на широк кръг лица, чието идентифициране и поименно уведомяване по реда на АПК е
невъзможно. Ето защо в ЗООС и в Наредбата за условията и реда за извършване на
екологична оценка на планове и програми е разписан специфичен начин за уведомяване на заинтересованите лица и за
обезпечаване на участието им в административното производство. В чл. 88, ал. 1
от ЗООС е предвидено, че становището по екологична оценка или решението, с
което е преценено да не се извършва екологична оценка, задължително включва
обосновка за предпочитаната алтернатива от гледна точка на околната среда и
мерките по чл. 89, като ал. 2 и ал. 3 (в актуалната редакция към датата на
постановяването на Решение № РУ-33-ЕО/2021 на РИОСВ- Русе) предвиждат до
становището или решението по ал. 1 да се осигурява достъп на обществеността,
засегнатите и заинтересуваните страни и всяка държава, за която има вероятност
да бъде засегната от прилагането на плана или програмата, във връзка с
възможността да упражнят правото си на жалба по реда на АПК. Редът за оповестяване
е регламентиран в чл. 15 от Наредбата за условията и реда за извършване на
екологична оценка на планове и програми и няма спор, че в случая е спазен
(https://www.riosv-ruse.org/protzeduri/protzeduri-po-glava-shesta-ot-zoos/24850-reshenie-ru-33-eo-2021-g).
Изложеното сочи, че е била осигурена възможност
за участие на заинтересуваните лица в производството. Що се касае до здравното
заключение на РЗИ, същото не е административен акт (в този смисъл Определение №
6765 / 08. 05. 2019 г. на ВАС по адм. д. № 4269 / 2019 г.). Ето защо за
издателя му не са били налице задълженията по чл. 26 и чл. 34 от АПК и
косвеният съдебен контрол следва да се осъществи само по отношение на Решение №
РУ-33-ЕО/2021 на РИОСВ- Русе. При условие обаче, че жалбоподателят е имал
възможност да участва в производството по издаването му и в последствие да
обжалва решението по реда на чл. 88, ал. 3 от ЗООС, то съдът би могъл да се
произнесе единствено относно валидността на акта. След като решението е било
постановено от компетентен орган, в предвидената от закона форма и при
наличието на нормативна основа за издаването му, същото не страда от пороци,
водещи до нищожност, поради което правилно е било зачетено при постановяването
на оспорената заповед, а доводите относно вредата от осъществяването на проекта
не биха могли да бъдат съобразени нито от административния орган, нито от съда,
предвид наличието на произнасяне в тази насока от компетентния орган.
Неоснователно е и оплакването, че чл.
103а, ал. 1 от ЗУТ допуска промяна на предназначението, начина и характера на
застрояване на поземлените имоти, за които е налице одобрен подробен
устройствен план, само за изграждането на обекти - публична държавна
собственост или публична общинска собственост, а процесният имот е собственост
на търговско дружество. Разпоредбата касае съобразяването на проекта за общ
устройствен план с предвижданията на заварените подробни устройствени планове,
одобрени до датата на издаването на разрешенията по чл. 124 ЗУТ, а също и
изключенията, при които се допуска промяна на предназначението, начина и
характера на застрояване по проекта за ОУП спрямо заварените ПУП. Посочената
разпоредба е неотносима към настоящата хипотеза. Не е спорно, че Община Дулово
няма изготвен и одобрен общ устройствен план. Това обаче не означава, че ЗУТ не
допуска изготвяне на ПУП, когато няма действащ общ устройствен план. Съгласно
чл. 59, ал. 1 ЗУТ (ред. ДВ бр. 65/2003 г., действаща и към настоящия момент), извън
границите на урбанизираните територии застрояване се допуска при спазване на
предвижданията на действащ общ устройствен план за територията на общината или
за част от нея, ако такъв е изработен,
и въз основа на действащ план за застрояване на ПИ или на група поземлени
имоти, или на парцеларен план за елементите на техническата инфраструктура,
след промяна предназначението на земята, когато това се изисква по реда на
специален закон. В настоящия случай не е изработен ОУП, което обаче не е пречка
да бъде изработен ПУП, с който се променя предназначението на земеделска земя,
съгласно изискванията на чл. 17а, ал. 3 и чл. 24 от ЗОЗЗ. Разпоредбата на чл.
109, ал. 3 от ЗУТ въвежда ограничение извън
лимитивно изброените хипотези за изработване на подробен устройствен план за
един поземлен имот или за група поземлени имоти извън границите на
урбанизираните територии когато няма действащ общ устройствен план. Посочената
норма обаче влиза в сила от 1. 01. 2023 г. До влизането ѝ в сила подобно
ограничение не е налице, поради което не може да се приеме, че съществува
забрана за изработването на ПУП, когато за територията на общината и
принадлежащите и землища няма изготвен ОУП.
В заключение, съдът намира, че
оспореният административен акт е законосъобразен – същият е валиден, постановен
при спазване на административно-производствените правила и на
материално-правните разпоредби, съответства на целта на закона, поради което
оспорването следва да се отхвърли като неоснователно.
Предвид изхода на делото и заявеното
искане от процесуалния представител на ответника жалбоподателят следва да понесе
отговорността за разноските в процеса, в това число да заплати и юрисконсултско
възнаграждение. Ето защо на основание чл. 143, ал. 3 от АПК във вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и
чл. 24, изречение първо от Наредбата за заплащане на правната помощ, на Община
Дулово, доколкото последната е юридическото лице, в структурата на което кметът
упражнява своите правомощия (§ 1, т. 6
от ДР на АПК), следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер
на 100. 00 лева.
Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2
от АПК,
съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.К.Г. с ЕГН - **********
***, срещу Заповед № РД – 04 - 135 от 11.03.2022 г. на кмета на Община Дулово,
с която на осн. чл. 129, ал. 2 от ЗУТ е одобрен проект за подробен устройствен
план–план за застрояване за поземлен имот с идентификатор 38073.32.127 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на с. Колобър, общ. Дулово, местност „Батаклъ“.
ОСЪЖДА Г.К.Г. с ЕГН - ********** ***, да заплати на Община
Дулово направените по делото разноски в размер на 100. 00 (сто) лева.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: