Решение по дело №184/2019 на Районен съд - Сливница

Номер на акта: 260014
Дата: 10 юли 2020 г. (в сила от 14 август 2020 г.)
Съдия: Мариана Митева Маркова
Дело: 20191890200184
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 25 март 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е № 9

 

гр. Сливница, 10. 07. 2020 г.

                                             

                                               В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

РАЙОНЕН СЪД – гр. Сливница, пети състав, в публично съдебно заседание, проведено на десети февруари през две хиляди и двадесета година в състав:

                                                                    

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИАНА МАРКОВА

 

при участието на секретаря Г. Владимирова като разгледа докладваното от съдията НАХД № 184 описа на съда за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

            М.И.Д., с ЕГН **********,***, обжалва наказателно постановление № 16-1204-003209/25.01.2017 г., издадено от Началник на група, сектор „Пътна полиция” при ОДМВР - София, с което на жалбоподателката за нарушение разпоредбите на чл. 103 ЗДвП, чл.100, ал.1, т.1 ЗДвП,  чл.139, ал.5 ЗДвП и чл.147, ал.1 ЗДвП и на основание чл.175, ал.1, т.4 ЗДвП са наложени наказания глоба в размер на 150 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец, на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.1 ЗДвП – глоба в размер на 10 лева, на основание чл.179, ал.3, т.4 ЗДвП – глоба в размер на 300 лева, и на основание чл.185 ЗДвП – глоба в размер на 20 лева. Изложени са твърдения за незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление с искане да бъде отменено. Жалбоподателката поддържа, че в административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Твърди, че описаната в АУАН и НП фактическа обстановка не отговаря на маториалноправните норми и на посочените като основание административни санкции. При тези съображения се иска отмяна на обжалваното НП.

Административнонаказващият орган оспорва жалбата.

Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства (акт за установяване на административно нарушение № 562192 от 08.11.2016 г., наказателно постановление № 16-1204-003209/25.01.2017 г., издадено от Началника на група, сектор „Пътна полиция” при ОДМВР - София, справка за административни нарушения на нарушител/ водач, заповед № 517з - 1737/10.06.2016 г. на Директора на ОДМВР – София, заповед № 8121К-1385/21.04.2015 г. на Министъра на вътрашните работи, актове за встъпване в длъжност на актосъставителя и на издателя на НП, сведение от жалбоподателя и показанията на свидетеля П.И.П.), намира следното:

На 08.11.2016 г. около 21.20 ч. в района на 26-ти км. на ПП – I – 8 св. П.И.П., подал ясен сигнал със стоп палка по образец на движещия се в посока от гр. София към ГКПП - Калотина лек автомобил марка „Опел“, модел „Астра“, с рег. № …. да отбие вдясно на пътното платно за извършване на проверка. Водачът не се подчинил на подадения сигнал, увеличил скоростта на движение на автомобила и продължил в посока към ГКПП - Калотина. След около 500 метра автомобилът бил принудително спрян от контролните органи. При извършената проверка било установено, че водач на автомобила е жалбоподателката М.Д.. При извършената проверка било установено, че срокът на валидност на СУМПС на водача е изтекъл на 23.06.2016 г., същата управлява МПС без валиден винетен стикер от категория „К 3“ и без заплатена винетна такса, както и, че МПС не е преминало годишен технически преглед за 2016 г. Срещу жалбоподателката бил съставен АУАН № 562192 от 08.11.2016 г. за нарушения по чл. 103 ЗДвП, чл.100, ал.1, т.1 ЗДвП,  чл.139, ал.5 ЗДвП и чл.147, ал.1 ЗДвП. Актът е връчен на жалбоподателката на същата дата и с вписани от последната възражения, че не е забелязала, че я спират със стоп-палка. Въз основа на така съставения АУАН е издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на основание чл.175, ал.1, т.4 ЗДвП, чл.183, ал.1, т.1, пр.1 ЗДвП, чл.179, ал.3, т.4 ЗДвП и чл.185 ЗДвП са наложени посочените по - горе административни наказания. 

С оглед на така установеното, съдът счете, че жалбата е допустима като подадена в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН от надлежна страна, а по същество е неоснователна по следните съображения:

Актът за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на него наказателно постановление отговарят на изискванията на закона и съдържат всички реквизити, изискващи се от него. При съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяна на НП. Както АУАН, така и НП са съставени и издадени от компетентни органи. Атакуваното НП е издадено от Началник на група, сектор „Пътна полиция” при ОДМВР – София, упълномощен със заповед № 8121К-1385/21.04.2015 г. на Министъра на вътрешните работи, с която на Началниците на група, сектор „Пътна полиция” при ОДМВР - София е възложена компетентност на контролната дейност по отношение на нарушенията по ЗДвП.

Нарушенията са описани достатъчно ясно и конкретно, така, че да не възниква съмнение относно тяхното съдържание. Направеното в него и в АУАН описание на твърдяните нарушения съответства на посочената правна квалификация на същите. АУАН също е издаден от компетентен орган съобразно чл. 189, ал.1 ЗДвП – младши автоконтрольор при ОДМВР – София. Съдът констатира, че при съставяне на АУАН и издаване на обжалваното НП не са допуснати нарушения на сроковете по чл. 34, ал.1 и ал.3 ЗАНН.

От събраните по делото доказателства се установи, че жалбоподателката е осъществила съставите на следните нарушения по ЗДвП:

Съдът намира за категорично доказано нарушението по чл.103 ЗДвП, а именно, че жалбоподателката Д. е управлявала процесния лек автомобил марка „Опел“, модел „Астра“, с рег. № СА 1969 АН на 08.11.2016 г. около 21.20 часа, като не е съобразила своето поведение със законовите норми, неизпълнявайки указанията на представителите на службата за контрол на движението по пътищата. Посочената разпоредба вменява задължението към субектите по § 6, т. 28 от ДР към ЗДП при подаден сигнал за спиране от контролните органи да спрат плавно в най - дясната част на платното за движение или на посочено от представителя на службата за контрол място и да изпълняват неговите указания. В конкретния случай жалбоподателката като участник в движението не е изпълнила посоченото задължение. По този начин тя е осъществила състава на нарушението по чл. 103 ЗДвП, който гласи, че при подаден сигнал за спиране от контролните органи водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания. Нарушението е осъществено от обективна и субективна страна, като определената от актосъставителя и наказващия орган квалификация е правилна и законосъобразна. Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.2 ЗДвП установените в акта за административно нарушение фактически констатации, в рамките на производството по налагане на административно наказание, се считат за верни до доказване на противното. В случая обстоятелствата по съставения акт за административно нарушение се потвърдиха по делото. В хода на съдебното производство се установи по безспорен и категоричен начин от събраните по делото доказателства, че с действията си жалбоподателката Д. е нарушила виновно разпоредбата на чл. 103 ЗДвП и правилно му е наложено наказание съобразно санкционната разпоредба на чл.175, ал.1, т.4 ЗДвП. Разпитан в съдебно заседание, свидетелят П.П., потвърждава, че актът за установяване на административно нарушение е съставен от него в качеството му на контролен орган по транспорта и поддържа отразените в същия констатации относно конкретното нарушение. Доколкото по делото не са представени доказателства, опровергаващи така установените в акта обстоятелства, а напротив същите бяха потвърдени в хода на съдебното производство, то съдът намира, че съобразно разпоредбата на чл. 175, ал.1, т.4 ЗДвП правилно е наложено наказание за извършеното нарушение. Посоченото нарушение е от категорията на формалните – с факта на неизпълнение на  указанията на контролните органи жалбоподателката Д. е нарушила правилата на чл. 103 ЗДвП и е осъществила състава на чл. 175, ал.1, т.4 от ЗДвП. 

            Съдът намира за категорично доказано третото описано в АУАН и НП нарушение - по чл. 139, ал. 5 ЗДП. В случая е безспорно установено, че жалбоподателката не е съобразила своето поведение с въведените в тази норма правила за управление на МПС. Посочената  разпоредба вменява задължението към субектите по § 6, т. 25 от ДР към ЗДП да управляват пътни превозни средства по републиканските пътища само след като за тях е заплатена съответната винетна такса по чл. 10, ал. 2 от Закона за пътищата. Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 2 ЗП за преминаване на пътни превозни средства, посочени в този закон, по републиканските пътища, се събира такса за ползване на пътната инфраструктура – винетна такса. В чл. 10а, ал. 6 ЗП леките автомобили са изрично посочени като пътно превозно средство, за което се събира винетна такса. Според разпоредбата на чл. 139, ал. 5 ЗДП движението на определените в Закона за пътищата пътни превозни средства по републиканските пътища се извършва след заплащане на винетна такса по реда на чл. 10, ал. 2 ЗП. В конкретния случай жалбоподателката като водач на пътно превозно средство не е изпълнила посоченото задължение. Посоченото в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление поведение на жалбоподателката се установи и в хода на съдебното производство. В случая АУАН е съставен за това за управление на превозно средство без поставен валиден винетен стикер и без квитанция за платена такса за движение по републиканската пътна мрежа. Посоченото нарушение е от категорията на формалните – с факта, че жалбоподателката като водач пътно превозно средство е привела описания лек автомобил в движение без да е поставен върху автомобила валиден винетен стикер, респ. без квитанция за платена такса за движение по републиканската пътна мрежа, следва да се приеме, че е нарушила правилото на чл. 139, ал. 5 ЗДП и е осъществила състава на чл. 179, ал. 3, т. 4 ЗДП. Посоченото нарушение е от категорията на формалните – с факта, че жалбоподателката  като водач пътно превозно средство е привела описания лек автомобил в движение без да е поставен върху автомобила валиден винетен стикер, респ. без квитанция за платена такса за движение по републиканската пътна мрежа, следва да се приеме, че е нарушила правилата на чл. 139, ал. 5 ЗДП и е осъществила състава на чл.179, ал. 3, т. 4 ЗДвП (ред. ДВ бр. 39 от 2011 г.). 

Предявените факти, за които на жалбоподателката са наложени тези две наказания , съставляват административни нарушения и наказващият орган при спазване на закона е издал наказателното постановление за реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. Налице е съответствие между фактическата обстановка, констатирана от контролните органи и правната квалификация, дадена от наказващия орган. При издаване на наказателното постановление относно коментираните нарушения не са допуснати нарушения на материалния закон. То е обосновано и не е постановено при непълнота на доказателствата. Не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. 

При определяне на наказанията за нарушенията по чл.103 и чл.139, ал.5 ЗДвП наказващият орган се е съобразил с разпоредбата на чл. 27 ЗАНН. По отношение размера на наложените наказания - 150 лева глоба и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец и 300 лева глоба, следва да се отчете, че същите са съобразени с обществената опасност и тежестта на извършените административни нарушения. Наложените наказания са в минималния за наказанието лишаване от правоуправление на МПС и в близост към минималния за наказанието глоба предвиден от закона размер. Така определените административни наказания, съдът счита, че са справедливи, съответстват на тежестта на нарушението и са от естество да окаже необходимото поправително и превъзпитателно въздействие върху нарушителя.

В частта по отношение нарушенията на чл.100, ал.1, т.1 ЗДвП и чл.147, ал.1 ЗДвП НП следва да бъде отменено поради неправилно приложение на материалния закон.

Съдът приема за неправилно квалифицирано административното нарушение по чл.100, ал.1, т.1 ЗДвП. В случая и АУАН и НП са съставени в нарушение на разпоредбите на чл. 42, т. 4 и чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН, тъй като цифрово описаното в него нарушение не съответства на текстово описаното нарушение. В случая текстовото описание на нарушението  по съставения АУАН и издаденото НП – управление от жалбоподателката на МПС с изтекъл срок на валидност на СУМПС (в АУАН) и без да носи съответно свидетелство за управление (в НП) сочат на две различни по вид административни нарушения – първото на такова по чл.150а, ал.1 ЗДвП (в ред. към датата на извършване на нарушението), а второто на нарушение по чл.100, ал.1, т.1 ЗДвП, които обаче са квалифицирани като нарушение по чл.100, ал.1, т.1 ЗДвП. Относно това нарушение АУАН е посочено различно изпълнително деяние на административно нарушение от описаното в наказателното постановление.

Доколкото с наказателното постановление се санкционира установено по надлежния ред нарушение, несъответствието между изписването му в акта и в наказателното постановление означава, че административнонаказващия орган не е индивидуализирал нарушението, което той санкционира, чрез установяване на обстоятелствата, при които е извършено и квалифицирането му по конкретна норма от закона, чийто обективни и субективни признаци от състава осъществява. Ето защо НП следва да бъде отменено в частта досежно нарушението по чл.100, ал.1, т.1 ЗДвП, като незаконосъобразно.

Констатираното с акта нарушение на чл.147, ал.1 ЗДвП, неправилно квалифицирано като нарушение по чл.185 ЗДвП, съответства на предвиден в закона друг състав на административно нарушение – по чл.181, т.1 ЗДвП, предвиждащ наказание глоба до 50 лв. за собственик или длъжностно лице, което без уважителни причини не представи в определения срок превозно средство за технически преглед. Видно от посочените разпоредби субект на задължението по чл.147, ал.1 ЗДвП, респ. на отговорността за неизпълнение на задължението, е не ползвателят, а собственикът или длъжностно лице - представител на собственика.                 

По изложените съображения атакуваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено в частта относно наложените наказания за нарушенията по чл. 103 ЗДвП и чл.139, ал.5 ЗДвП и отменено в частта относно наложените наказания за нарушенията по чл.100, ал.1, т.1 ЗДвП и чл.147, ал.1 ЗДвП.

            Воден от горното, съдът

Р Е Ш И :

 

            ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление  № 16-1204-003209/25.01.2017 г., издадено от Началник на група, сектор „Пътна полиция” при ОДМВР - София, с което на М.И.Д., с ЕГН **********,***, за нарушение разпоредбите на чл. 103 ЗДвП и чл.139, ал.5 ЗДвП и на основание чл.175, ал.1, т.4 ЗДвП са наложени наказания глоба в размер на 150 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец и на основание чл.179, ал.3, т.4 ЗДвП – глоба в размер на 300 лева.

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 16-1204-003209/25.01.2017 г., издадено от Началник на група, сектор „Пътна полиция” при ОДМВР - София, с което на М.И.Д., с ЕГН **********,***, за нарушение разпоредбите чл.100, ал.1, т.1 ЗДвП и чл.147, ал.1 ЗДвП и на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.1 ЗДвП и чл.185 ЗДвП са наложени наказания глоба в размер на 10 лева и глоба в размер на 20 лева.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София област в 14 -  дневен срок от получаване на съобщението за постановяването му.

 

            РАЙОНЕН СЪДИЯ: