Р Е Ш Е Н И Е № 9
гр. Сливница, 10. 07. 2020 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД – гр. Сливница, пети състав, в публично
съдебно заседание, проведено на десети февруари през две хиляди и двадесета година
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИАНА МАРКОВА
при
участието на секретаря Г. Владимирова като разгледа докладваното от съдията
НАХД № 184 описа на съда за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
М.И.Д.,
с ЕГН **********,***, обжалва наказателно постановление №
16-1204-003209/25.01.2017 г., издадено от Началник на група, сектор „Пътна
полиция” при ОДМВР - София, с което на жалбоподателката за нарушение
разпоредбите на чл. 103 ЗДвП, чл.100, ал.1, т.1 ЗДвП, чл.139, ал.5 ЗДвП и чл.147, ал.1 ЗДвП и на
основание чл.175, ал.1, т.4 ЗДвП са наложени наказания глоба в размер на 150
лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец, на основание
чл.183, ал.1, т.1, пр.1 ЗДвП – глоба в размер на 10 лева, на основание чл.179,
ал.3, т.4 ЗДвП – глоба в размер на 300 лева, и на основание чл.185 ЗДвП – глоба
в размер на 20 лева. Изложени са твърдения за незаконосъобразност на
атакуваното наказателно постановление с искане да бъде отменено.
Жалбоподателката поддържа, че в административнонаказателното производство са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Твърди, че описаната в
АУАН и НП фактическа обстановка не отговаря на маториалноправните норми и на
посочените като основание административни санкции. При тези съображения се иска
отмяна на обжалваното НП.
Административнонаказващият орган
оспорва жалбата.
Съдът, след като прецени доводите
на страните и събраните по делото доказателства (акт за установяване на
административно нарушение № 562192 от 08.11.2016 г., наказателно постановление
№ 16-1204-003209/25.01.2017 г., издадено от Началника на група, сектор „Пътна
полиция” при ОДМВР - София, справка за административни нарушения на нарушител/
водач, заповед № 517з - 1737/10.06.2016 г. на Директора на ОДМВР – София,
заповед № 8121К-1385/21.04.2015 г. на Министъра на вътрашните работи, актове за
встъпване в длъжност на актосъставителя и на издателя на НП, сведение от
жалбоподателя и показанията на свидетеля П.И.П.), намира следното:
На 08.11.2016 г. около 21.20 ч. в
района на 26-ти км. на ПП – I – 8 св. П.И.П., подал ясен сигнал със стоп палка
по образец на движещия се в посока от гр. София към ГКПП - Калотина лек
автомобил марка „Опел“, модел „Астра“, с рег. № …. да отбие вдясно на пътното
платно за извършване на проверка. Водачът не се подчинил на подадения сигнал,
увеличил скоростта на движение на автомобила и продължил в посока към ГКПП -
Калотина. След около 500 метра автомобилът бил принудително спрян от
контролните органи. При извършената проверка било установено, че водач на
автомобила е жалбоподателката М.Д.. При извършената проверка било установено,
че срокът на валидност на СУМПС на водача е изтекъл на 23.06.2016 г., същата
управлява МПС без валиден винетен стикер от категория „К 3“ и без заплатена
винетна такса, както и, че МПС не е преминало годишен технически преглед за
2016 г. Срещу жалбоподателката бил съставен АУАН № 562192 от 08.11.2016 г. за
нарушения по чл. 103 ЗДвП, чл.100, ал.1, т.1 ЗДвП, чл.139, ал.5 ЗДвП и чл.147, ал.1 ЗДвП. Актът е връчен на жалбоподателката на същата дата и с
вписани от последната възражения, че не е забелязала, че я спират със
стоп-палка. Въз основа на така съставения АУАН е издадено и атакуваното
наказателно постановление, с което на основание чл.175, ал.1, т.4 ЗДвП, чл.183,
ал.1, т.1, пр.1 ЗДвП, чл.179, ал.3, т.4 ЗДвП и чл.185 ЗДвП са наложени посочените
по - горе административни наказания.
С оглед на така установеното,
съдът счете, че жалбата е допустима като подадена в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН
от надлежна страна, а по същество е неоснователна по следните съображения:
Актът за установяване на
административно нарушение и издаденото въз основа на него наказателно
постановление отговарят на изискванията на закона и съдържат всички реквизити,
изискващи се от него. При съставянето на АУАН и издаването на НП не са
допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяна на НП.
Както АУАН, така и НП са съставени и издадени от компетентни органи.
Атакуваното НП е издадено от Началник на група, сектор „Пътна полиция” при
ОДМВР – София, упълномощен със заповед № 8121К-1385/21.04.2015 г. на Министъра
на вътрешните работи, с която на Началниците на група, сектор „Пътна полиция”
при ОДМВР - София е възложена компетентност на контролната дейност по отношение
на нарушенията по ЗДвП.
Нарушенията са описани достатъчно
ясно и конкретно, така, че да не възниква съмнение относно тяхното съдържание.
Направеното в него и в АУАН описание на твърдяните нарушения съответства на
посочената правна квалификация на същите. АУАН също е издаден от компетентен
орган съобразно чл. 189, ал.1 ЗДвП – младши автоконтрольор при ОДМВР – София.
Съдът констатира, че при съставяне на АУАН и издаване на обжалваното НП не са
допуснати нарушения на сроковете по чл.
34, ал.1 и ал.3 ЗАНН.
От събраните по делото
доказателства се установи, че жалбоподателката е осъществила съставите на
следните нарушения по ЗДвП:
Съдът намира за
категорично доказано нарушението по чл.103 ЗДвП, а именно, че жалбоподателката Д.
е управлявала процесния лек автомобил марка „Опел“, модел „Астра“, с рег. №
СА 1969 АН на 08.11.2016 г. около 21.20 часа, като не
е съобразила своето поведение със законовите норми, неизпълнявайки указанията
на представителите на службата за контрол на движението по пътищата. Посочената
разпоредба вменява задължението към субектите по § 6, т. 28 от ДР към
ЗДП при подаден сигнал за спиране от контролните органи да спрат плавно в най -
дясната част на платното за движение или на посочено от представителя на
службата за контрол място и да изпълняват неговите указания. В конкретния
случай жалбоподателката като участник в движението не е изпълнила посоченото
задължение. По този начин тя е осъществила състава на
нарушението по чл. 103 ЗДвП, който гласи, че
при подаден сигнал за спиране от контролните органи водачът на пътно превозно
средство е длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или
на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите
указания. Нарушението е осъществено от обективна и субективна страна, като
определената от актосъставителя и наказващия орган квалификация е правилна и
законосъобразна. Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.2 ЗДвП установените
в акта за административно нарушение фактически констатации, в рамките на
производството по налагане на административно наказание, се считат за верни до
доказване на противното. В случая обстоятелствата по съставения акт за
административно нарушение се потвърдиха по делото. В хода на съдебното
производство се установи по безспорен и категоричен начин от събраните по
делото доказателства, че с действията си жалбоподателката Д. е нарушила виновно
разпоредбата на чл. 103 ЗДвП и правилно му е наложено наказание съобразно
санкционната разпоредба на чл.175, ал.1, т.4 ЗДвП. Разпитан в съдебно
заседание, свидетелят П.П., потвърждава, че актът за установяване на
административно нарушение е съставен от него в качеството му на контролен орган
по транспорта и поддържа отразените в същия констатации относно конкретното
нарушение. Доколкото по делото не са представени доказателства, опровергаващи
така установените в акта обстоятелства, а напротив същите бяха потвърдени в
хода на съдебното производство, то съдът намира, че съобразно разпоредбата на
чл. 175, ал.1, т.4 ЗДвП правилно е наложено наказание за извършеното нарушение.
Посоченото нарушение е от категорията на формалните – с факта на неизпълнение
на указанията на контролните органи
жалбоподателката Д. е нарушила правилата на чл. 103 ЗДвП и е осъществила
състава на чл. 175, ал.1, т.4 от ЗДвП.
Съдът
намира за категорично доказано третото описано в АУАН и НП нарушение - по чл.
139, ал. 5 ЗДП. В случая е безспорно установено, че жалбоподателката не е
съобразила своето поведение с въведените в тази норма правила за управление на
МПС. Посочената разпоредба вменява
задължението към субектите по § 6, т.
25 от ДР към ЗДП да управляват пътни превозни средства по
републиканските пътища само след като за тях е заплатена съответната винетна
такса по чл. 10, ал. 2 от Закона за пътищата. Съгласно разпоредбата на чл. 10,
ал. 2 ЗП за преминаване на пътни превозни средства, посочени в този закон, по
републиканските пътища, се събира такса за ползване на пътната инфраструктура –
винетна такса. В чл. 10а, ал. 6 ЗП
леките автомобили са изрично
посочени като пътно превозно средство, за което се събира винетна такса. Според
разпоредбата на чл. 139, ал. 5 ЗДП движението на определените в Закона за
пътищата пътни превозни средства по републиканските пътища се извършва след
заплащане на винетна такса по реда на чл. 10, ал. 2 ЗП. В конкретния случай
жалбоподателката като водач на пътно превозно средство не е изпълнила
посоченото задължение. Посоченото в акта за установяване на административно
нарушение и в наказателното постановление поведение на жалбоподателката се
установи и в хода на съдебното производство. В случая АУАН е съставен за това
за управление на превозно средство без поставен валиден винетен стикер и без
квитанция за платена такса за движение по републиканската пътна мрежа.
Посоченото нарушение е от категорията на формалните – с факта, че
жалбоподателката като водач пътно превозно средство е привела описания лек
автомобил в движение без да е поставен върху автомобила валиден винетен стикер,
респ. без квитанция за платена такса за движение по републиканската пътна
мрежа, следва да се приеме, че е нарушила правилото на чл. 139, ал. 5 ЗДП и е
осъществила състава на чл. 179, ал. 3, т. 4 ЗДП. Посоченото нарушение е от
категорията на формалните – с факта, че жалбоподателката като водач пътно превозно средство е привела
описания лек автомобил в движение без да е поставен върху автомобила валиден
винетен стикер, респ. без квитанция за платена такса за движение по
републиканската пътна мрежа, следва да се приеме, че е нарушила правилата на
чл. 139, ал. 5 ЗДП и е осъществила състава на чл.179, ал. 3, т. 4 ЗДвП (ред. ДВ
бр. 39 от 2011 г.).
Предявените факти, за които на
жалбоподателката са наложени тези две наказания , съставляват административни
нарушения и наказващият орган при спазване на закона е издал наказателното
постановление за реализиране на административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя. Налице е съответствие между фактическата обстановка,
констатирана от контролните органи и правната квалификация, дадена от
наказващия орган. При издаване на наказателното постановление относно
коментираните нарушения не са допуснати нарушения на материалния закон. То е
обосновано и не е постановено при непълнота на доказателствата. Не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила.
При определяне на
наказанията за нарушенията по чл.103 и чл.139, ал.5 ЗДвП наказващият орган се е
съобразил с разпоредбата на чл. 27 ЗАНН. По отношение размера на наложените
наказания - 150 лева глоба и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1
месец и 300 лева глоба, следва да се отчете, че същите са съобразени с
обществената опасност и тежестта на извършените административни нарушения.
Наложените наказания са в минималния за наказанието лишаване от правоуправление
на МПС и в близост към минималния за наказанието глоба предвиден от закона
размер. Така определените административни наказания, съдът счита, че са
справедливи, съответстват на тежестта на нарушението и са от естество да окаже
необходимото поправително и превъзпитателно въздействие върху нарушителя.
В частта по отношение
нарушенията на чл.100, ал.1, т.1 ЗДвП и чл.147, ал.1 ЗДвП НП следва да бъде
отменено поради неправилно приложение на материалния закон.
Съдът приема за неправилно
квалифицирано административното нарушение по чл.100, ал.1, т.1 ЗДвП. В случая и
АУАН и НП са съставени в нарушение на разпоредбите на чл. 42, т. 4 и чл.57,
ал.1, т.5 ЗАНН, тъй като цифрово описаното в него нарушение не съответства на
текстово описаното нарушение. В случая текстовото описание на нарушението по съставения АУАН и издаденото НП –
управление от жалбоподателката на МПС с изтекъл срок на валидност на СУМПС (в
АУАН) и без да носи съответно свидетелство за управление (в НП) сочат на две
различни по вид административни нарушения – първото на такова по чл.150а, ал.1 ЗДвП (в ред. към датата на извършване на нарушението), а второто на нарушение
по чл.100, ал.1, т.1 ЗДвП, които обаче са квалифицирани като нарушение по
чл.100, ал.1, т.1 ЗДвП. Относно това нарушение АУАН е посочено различно
изпълнително деяние на административно нарушение от описаното в наказателното
постановление.
Доколкото с
наказателното постановление се санкционира установено по надлежния ред нарушение,
несъответствието между изписването му в акта и в наказателното постановление
означава, че административнонаказващия орган не е индивидуализирал нарушението,
което той санкционира, чрез установяване на обстоятелствата, при които е
извършено и квалифицирането му по конкретна норма от закона, чийто обективни и
субективни признаци от състава осъществява. Ето защо НП следва да бъде отменено
в частта досежно нарушението по чл.100, ал.1, т.1 ЗДвП, като незаконосъобразно.
Констатираното
с акта нарушение на чл.147, ал.1 ЗДвП, неправилно квалифицирано като нарушение
по чл.185 ЗДвП, съответства на предвиден в закона друг състав на
административно нарушение – по чл.181, т.1 ЗДвП, предвиждащ наказание глоба до
50 лв. за собственик или длъжностно лице, което без уважителни причини не
представи в определения срок превозно средство за технически преглед. Видно от
посочените разпоредби субект на задължението по чл.147, ал.1 ЗДвП, респ. на
отговорността за неизпълнение на задължението, е не ползвателят, а собственикът
или длъжностно лице - представител на собственика.
По
изложените съображения атакуваното наказателно постановление следва да бъде
потвърдено в частта относно наложените наказания за нарушенията по чл. 103 ЗДвП
и чл.139, ал.5 ЗДвП и отменено в частта относно наложените наказания за
нарушенията по чл.100, ал.1, т.1 ЗДвП и чл.147, ал.1 ЗДвП.
Воден
от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
наказателно постановление №
16-1204-003209/25.01.2017 г., издадено от Началник на група, сектор „Пътна
полиция” при ОДМВР - София, с което на М.И.Д., с ЕГН **********,***, за
нарушение разпоредбите на чл. 103 ЗДвП и чл.139, ал.5 ЗДвП и на основание
чл.175, ал.1, т.4 ЗДвП са наложени наказания глоба в размер на 150 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец и на основание чл.179,
ал.3, т.4 ЗДвП – глоба в размер на 300 лева.
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 16-1204-003209/25.01.2017
г., издадено от Началник на група, сектор „Пътна полиция” при ОДМВР - София, с
което на М.И.Д., с ЕГН **********,***, за нарушение разпоредбите чл.100, ал.1,
т.1 ЗДвП и чл.147, ал.1 ЗДвП и на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.1 ЗДвП и
чл.185 ЗДвП са наложени наказания глоба в размер на 10 лева и глоба в размер на
20 лева.
Решението подлежи на обжалване
пред Административен съд – София област в 14 -
дневен срок от получаване на съобщението за постановяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: