Определение по дело №1332/2019 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 3013
Дата: 28 ноември 2019 г.
Съдия: Евгения Иванова Баева
Дело: 20197050701332
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 17 май 2019 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

       /28.11.2019 година, гр. Варна

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, ІV състав в закрито заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ БАЕВА

 

като разгледа адм. дело № 1332 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), вр. чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Производството е образувано по молбата на Р.А.З. *** за изменение на Решение № 2124 от 08.11.2019 година, постановено по адм.д. № 1332/2019 година, в частта на разноските. Молителят твърди, че съдът е присъдил разноски в по-малък размер от дължимия. Счита, че направените разноски по адм.д. № 3502/2018 година следва да бъдат присъдени. Моли съда да постанови определение, с което да измени решението си, като присъди и сумата от 400 лева, представляваща изплатено адвокатско възнаграждение по адм.д. № 3502/2018 година по описа на Административен съд – Варна.

Ответникът по молбата – началникът на Службата по геодезия, картография и кадастър изразява становище за неоснователност на молбата. Моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли.

Съдът, като взе предвид направеното искане и доказателствата по делото, прие за установено от фактическа и правна страна следното :

Искането е допустимо, като направено от надлежна страна и в срока по чл. 248, ал. 1, пр. 1 от ГПК. Съобщението за изготвено решение е връчено на жалбоподателя на 13.11.2019 година. Искането за изменение на решението е направено на 14.11.2019 година.

С Решение № 2124 от 08.11.2019 година, постановено по адм.д. № 1332/2019 година, съдът е отменил Заповед № 18-7851/03.10.2016 година на началника на Службата по геодезия, картография и кадастър – Варна в частта, с която е одобрено изменение на кадастралната карта за сграда с идентификатор 10135.1503.577.3.1, находяща се в гр. Варна, бул. „Христо Ботев“ № 3, чрез заличаването и, по жалбата на Р.А.З. ***. С решението съдът е присъдил в полза на жалбоподателя направените пред инстанцията съдебно-деловодни разноски в размер на 840 лева, от които : 10 лева – държавна такса за образуване на делото; 30 лева – държавна такса за образуване на ч.адм.д. № 4598/2019 година по описа на Върховния административен съд – Варна (обжалване на Определение № 202/23.01.2019 година, постановено по адм.д. № 3502/2018 година по описа на Административен съд – Варна); 500 лева – изплатено адвокатско възнаграждение и 300 лева – изплатено възнаграждение за изготвяне на експертиза. Съдът е постановил, че сумата от 50 лева, представляваща заплатена държавна такса за образуване на делото не следва да се присъжда, тъй като таксата е заплатена в изпълнение на разпореждане на съдията – докладчик по адм.д. № 3502/2018 година. Жалбоподателят е заплатил допълнителна държавна такса, като същата е недължимо платена и подлежи на връщане на основание чл. 4б от Закона за държавните такси. Съдът е приел, че сумата от 400 лева, представляваща изплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по адм.д. № 3502/2018 година не представляват съдебно-деловодни разноски по настоящото дело. В производството по адм.д. № 3502/2018 година по описа на Административен съд – Варна жалбоподателят е имал качеството на заинтересована страна и с решението искането за присъждане на разноски е отхвърлено.

Съдът намира, че с решението си не е допуснал грешка при определяне на съдебно-деловодните разноски. Сумата от 400 лева представлява адвокатско възнаграждение, изплатено по адм.д. № 3502/2018 година по описа на Административен съд – Варна, в което жалбоподателят е имал качеството на заинтересована страна. С решението, постановено па адм.д. № 3502/2018 година съдът е оставил искането за присъждане на разноски без уважение и жалбоподателят е имал възможност да иска изменение на решението. Претендираната сума не представлява разноска по настоящото дело, поради което не са налице основания за изменение на решението в частта на разноските.

По гореизложените съображения и на основание чл. 248, ал. 3 от ГПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Р.А.З. *** за изменение на Решение № 2124 от 08.11.2019 година, постановено по адм.д. № 1332/2019 година, в частта на разноските.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд на Република България в 7-мо дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                                 СЪДИЯ: