Решение по дело №2503/2019 на Районен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

 

№   85 / 08.01.2020 год., град Бургас

 

В    И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Бургаският районен съд,                                              ХXXVIІ – ми  граждански състав

на втори декември                                                     две хиляди и деветнадесета година

в публично заседание, в състав

                                                                               Районен съдия: Асен Радев

 

                                 при секретаря М.Енчева, като разгледа докладваното от съдията Радев гражданско дело № 2503 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

                              Производството е образувано по искова молба на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД против Д.Г.И., за установяване със сила на пресъдено нещо, че ответникът дължи на ищцовото дружество следните суми: 419.00 лева - главница, дължима по договор за потребителски кредит № *** / ***.2006 год., сключен между „БНП Париба пърсънъл файненс“ ЕАД и И.; 125.70 лв. - договорна лихва за периода от 28.07.2006 год. до 30.03.2007 год., 390.70 лева - мораторна лихва за периода от 29.07.2006 год. до 14.12.2018 год., както и законната лихва върху главницата, начиная от 21.12.2018 год. до изплащане на вземането, които вземания са прехвърлени в полза на ищеца с договор за цесия от 14.09.2018 год. и за които по ч.гр.д. № *****/2019 год. на БРС е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.

                      Исковете са предявени по реда на чл.422 от ГПК, а правното им основание е в чл. 79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

                              Ищцовото дружество, редовно призовано, не се представлява в съдебно заседание.

                               Ответникът, комуто е връчен редовно препис от исковата молба, не е депозиерал отговор, не се явява.  

                      Бургаският районен съд, след като се запозна подробно със изложените в исковата молба твърдения и обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

                      На 26.06.2006 год. „БНП Париба пърсънъл файненс“ ЕАД (с тогавашно наименование „Джет файненс интернешънъл“ АД) и И. са сключили договор за потребителски кредит (за покупка на стоки или услуги) с № *****, по силата на който дружеството - кредитодател се е задължило да предостави на ответника - кредитополучател кредит в размер на 419 лв. за закупуване на мобилен телефон.

                      С договора страните са уговорили връщането на отпуснатия кредит да стане на 9 равни месечни вноски от по 60.53 лв. всяка, включващи главница по кредита, разноски по подготовка и обслужване на кредита, както и надбавка, съставляваща печалба на кредитора. Сумата по кредита е следвало да се плати директно на търговския партньор на кредитора - продавач на мобилния телефон.

                      В раздел „Удостоверявания“ от договора е налице изрично волеизявление на кредитополучателя, че е получил сумата по кредита, посредством заплащане продажната цена от кредитора на продавача на стоката, за закупуване на която кредитът е отпуснат.

                       На 14.09.2018 год. „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД - цесионер (купувач) и „БНП Париба пърсънъл файненс” С.А., като правоприемник на „БНП Париба пърсънъл файненс“ ЕАД (с предишно наименование „Джет файненс интернешънъл“ АД) - цедент (продавач), са сключили договор за цесия, за прехвърляне на ликвидни и изискуеми вземания на цедента, произтичащи от договори за потребителски кредити.

                     Видно от приложение № 1/ 14.09.2018 год. към договора за цесия, предмет на прехвърляне са и вземанията на цедента към ищеца, произтичащи от договора за кредит с №  ******** и възлизащи на 419 лв. - главница, договорна лихва от 125.70 лв. и 379.06 лв. обезщетение за забава.

                      По заявление на ищцовото дружество, депозирано на 21.12.2018 год., по ч.гр.д. № ******* / 2019 год. на БРС е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за процесните суми.

                       При така очертаната фактическа обстановка, настоящият състав на Бургаския районен съд намира исковете за основателни.

                         Към датата на сключване на договора за кредит е липсвала специална регламентация - ЗПК обн. ДВ, бр. 53 / 30.06.2006 год., е влязъл в сила от 1.10.2006 год. и няма изрично придадена му обратна сила, поради което договорът се подчинява на общите правила за валидност на договорите. Същият е в писмена форма, подписан е от двете страни и не се констатираха пороци, за които съдът следи служебно и които да водят до неговата нищожност.

                         Ответникът е получил сумата по кредита, посредством заплащането на продажната цена на закупената вещ от страна на кредитора, поради което за него е възникнало задължението да върне отпуснатия му кредит по посочения начин - разсрочено, ведно с договорната лихва.

                         Липсват доказателства, ангажирани от носещия доказателствената тежест ответник, да е изпълнил задължението си за заплащане на сумите по кредита на посочените в договора падежи, поради което следва да се приеме, че са дължими.

                         Тъй като се касае за неизпълнение на парично задължение, на основание чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД,  ответникът дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от падежа на всяка погасителна вноска до 14.12.2018 год., чийто размер, определен от съда по реда на чл.162 от ГПК, възлиза на 733.10 лв.

                         И накрая - посочените вземания са прехвърлени на ищцовото дружество, което е станало техен титуляр по силата на сключения договор за цесия, в който същите са надлежно индивидуализирани.

                       Изложеното дотук налага исковете на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД да се уважат изцяло, като на същото, на основание чл.78, ал.1 от ГПК се присъдят разноските, сторени в настоящото производство и възлизащи на 225 лв., както и тези по ч.гр.д. № **** / 2019 год. на БРС, в размер на 75 лв., в т.ч. юрисконсултски възнаграждения и държавни такси.

                       Водим от горното, на основание чл. 235 и чл.236 от ГПК, Бургаският районен съд

Р ЕШ И:

             

              ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Д.Г.И. ***3, ЕГН - **********, дължи на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, ЕИК *****, седалище и адрес на управление: гр.*****, представлявано от Н* С*, следните суми: 419.00 лева - главница, дължима по договор за потребителски кредит № ******* / *****2006 год., сключен между „БНП Париба пърсънъл файненс“ ЕАД и И.,  125.70 лв. - договорна лихва за периода от 28.07.2006 год. до 30.03.2007 год., 390.70 лева - мораторна лихва за периода от 29.07.2006 год. до 14.12.2018 год., както и законната лихва върху главницата, начиная от 21.12.2018 год. до изплащане на вземането, които вземания са прехвърлени в полза на ищеца с договор за цесия от 14.09.2018 год. и за които по ч.гр.д. № *****/2019 год. на БРС е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.

                       ОСЪЖДА Д.Г.И. да заплати на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД деловодни разноски за настоящото производство в размер на 225 лв., както и за производството по ч.гр.д. № **** / 2019 год. на БРС, в размер на 75 лв.

                       Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                               Съдия:/п/

 

Вярно с оригинала: М Е