Р Е Ш Е Н И Е
№ ........
гр. Варна, 27.04.2016г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VII състав, в
публичното заседание на двадесет и пети март през две хиляди и шестнадесета
година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ЕЛЕНА АНДРЕЕВА
при участието на секретаря С.Я., като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 2999/2015г. по описа на ВОС,
съобрази следното:
Производството
е образувано по предявени от К.Р.Д., ЕГН **********, лично и в качеството й на
законен представител на А.Б.Д., ЕГН **********,***, чрез пълномощника им – адв. Д.М.Т. от ВАК, съдебен адрес: ***, искове с правно
основание чл.50 от ЗЗД, против С.А.К., ЕГН ********** и И.Н.К., ЕГН **********,***,
за солидарното осъждане на ответниците да заплатят на ищцата К.Р.Д. сумата от
31 000лв., представляваща обезщетение за претърпени от нея неимуществени
вреди – физически болки, страдания, психически стрес и психически вреди, ведно
със законната лихва от 14.07.2014г. до окончателното изплащане на сумата и за
солидарното осъждане на ответниците да заплатят на К.Р.Д., действаща като майка и законен
представител на А.Б.Д., сумата от 26 000лв., представляваща обезщетение за
претърпени от А.Б.Д. неимуществени вреди – психически болки, страдания,
психически стрес и психически вреди, ведно със законната лихва от 14.07.2014г.
до окончателното изплащане на сумата. Ищците претендират и заплащане на
разноските по делото, в т.ч.адвокатско възнаграждение.
В исковата молба се твърди, че страните по делото са съседи, като
ответникът К. имал куче, порода питбул, за което се грижели той и майка му –
ответницата К.. Излага се, че кучето било агресивно, но въпреки това то било
извеждано без намордник, срещу което ищцата и съпругът й многократно
възразявали, тъй като се страхували децата им да не пострадат. На 14.07.2014г.
около 17,30 часа, ищцата чакала на етажната площадка асансьора, като при
излизането си взела със себе си най-малката си дъщеря – А. – на 1год. и 3
месеца, детето било в количка. При отваряне на асансьорната
врата на техния етаж кучето на ответниците се нахвърлило върху майката,
започнало да я хапе, захапало лявото й бедро и я съборило на земята. Ищцата К.Д.
започнала да се бори с кучето, като през цялото време изпитвала нечовешки болки
от захапката и зъбите на животното, впити в плътта й, започнала да крещи, детето
пищяло. Съпругът й Б. чул виковете им, излязъл от апартамента, в който живеели
и се втурнал към лежащата на пода жена, опитвайки се да я освободи от захапката
на кучето, но то още по-настървено стиснало челюстите си и разкъсало плътта на
бедрото й. Мъжът й се опитал да отвори устата на кучето, за да я освободи от захапката
му, но не успял да го стори, като същевременно с това бутнал детската количка с
детето им навътре, за да го предпази от евентуално нападение. След борба,
продължила около 15 минути, съседката им Г., която чула виковете на ищцата,
подала на съпруга й кухненски нож, с който последният нанесъл няколко удара на
животното, за да успее да освободи ищцата от кучето. След случилото се
пристигнал екип на Бърза помощ, ищцата К.Д. била приета по спешност в МБАЛ „Св.
Анна“, където се лекувала продължително време, а детето било прегледано и се
наложило родителите да се заемат с неговото психично здраве, поради претърпения
шок и ужас от случилото се.
В резултат на нападението, извършено от кучето на ответниците, ищцата К.Д.
получила множество наранявания, откъсване на част от бедрото, като се наложила
и трансплантация на кожа, за да може поне частично да бъде възстановено
мястото. Останал й траен белег от отхапаната плът, който ще остане завинаги, а
това възпрепятства нормалния й начин на живот. Във връзка с ухапването, ищцата
претърпяла три операции, бедрото й в момента е обезобразено, срамува се да се
съблича пред съпруга си и спряла да ходи на плаж по същата причина. Ищцата
твърди, че останала трайно обезобразена за цял живот, преминала през почти
едномесечно болнично лечение – от 14.07.2014г. до 06.08.2014г. с неописуеми
болки, които продължавали и досега, три операции и множество други травматични
процедури, като получените наранявания са подробно описани в медицинските
документи и медицинските експертизи, представени от ищцата - по вътрешната
повърхност на лявото бедро в горна средна трета е установена рана с липса на
епидермис, с размер около 14см/8см от проведена кожна трансплантация. В същия
участък са установени две дълбоки рани, разположени на една хоризонтална линия,
с неравни ръбове, приблизително дълговидна форма с
размер около 9см и 12см, подлежащите слоеве на кожата са силно кръвонаседнали. Налице е траен морфологичен белег, който
загрозява в значителна степен вида и образа на левия долен крайник, а това
травматично увреждане определя обезобразяване на други части на тялото.
Ищцата сочи, че физическото й възстановяване продължава и към момента,
както и че през първите 5-6 месеца се наложило за нея да се грижат съпруга й, близки
и роднини, тъй като не можела да става, да стъпва на крака си. След нападението
на кучето ищцата К.Д. била трайно обездвижена, дълго време била на легло,
защото всяко извършено движение й причинявало безумни болки. В продължение на
3-4 месеца не можела сама да се обслужва, нуждаела се от чужда помощ дори при
нормални ежедневни дейности – хранене, хигиена и др. Дълго време имала проблем
с краткотрайната памет, не можела да запомни елементарни неща от ежедневието
си.
Преживяната травма се отразила изключително негативно на емоционалното и
психическо състояние на ищцата К.Д.. Тя станала напрегната, непрекъснато
преживявала ужаса от случилото се, а обездвижването и болките от движението
довели до депресивност и трайни проблеми със съня.
Започнали панически атаки, вследствие страха от преживяното, изпитвала силни
притеснения относно емоционалното и психическо състояние на най-малкото си дете
и дали то ще успее да забрави случилото се, защото след инцидента А. се свила в
себе си, станала изключително тревожна и притеснена, изпадала в паника когато
се налагало да се отделя от майка си. Тези депресивност
и страх трайно се загнездили в съзнанието на ищцата, а трайният белег, който ще
остане за цял живот допълнително усложнява психичното й състояние.
Месеци след инцидента детето не можело да заспива само, като преживяното се
отразило изключително негативно на психичното му състояние, не искало да се
отделя от майка си докато тя била в болницата, плачело при тръгването си оттам,
търсело майка си из стаите в дома им, било неспокойно и разстроено. Детето
загубило апетит, постоянно трябвало да има някой от близките му, за да е
спокойно, а при излизане на близките му от дома им то изпадало в паника. Към
момента А. изпитва неистов страх от кучета, дори да видела куче на картинка,
започвала да плаче и се разстройвала, като търсела майка си, за да я гушне.
Докато майката била в болницата, детето изпитвало страхове, че тя повече няма
да се върне в дома им и че ще се случи нещо лошо с нея. При завръщането от
болницата на ищцата, детето не искало да се отделя от майка си, постоянно
стояло в нея прегърнато и й държало ръцете. Детето било напрегнато и тревожно
месеци наред, родителите забелязали, че е налице трайна промяна в поведението
му. При разходките извън дома при вида на куче дори и сега детето се разстройва
и гледа да се гушне в някого, все още изпитва страх. Детето и досега често се
събужда с плач нощно време, като не успява да се успокои и да заспи отново.
Прави се искане за уважаване на предявените искове в пълен размер.
В срока по чл.131 от ГПК, ответниците са депозирали отговор на исковата молба, като оспорват предявените
искове. Поддържа се, че се касае за претърпяно временно разстройство на
здравето на ищцата К.Д., неопасно за живота, квалифицирано като лека телесна
повреда, както и че не е доказано ищците да са преживели стрес. Възразява се за
прекомерност на сумите, претендирани като обезщетения
за причинени на ищците неимуществени вреди. Прави се искане за отхвърляне на
исковете, а в условията на евентуалност за присъждане на обезщетения в
справедлив и по-нисък от претендирания размер на
обезщетенията за обезвреда.
Контролиращата страна – ДСП –
гр. Варна, изразява становище, че съдът следва да вземе предвид заключението на
експертите относно психологичното състояние на детето А.Б.Д. относно
неблагоприятните последици за него от преживяното травматично събитие.
Съдът, като съобрази доводите на страните, както и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна, следното:
Във връзка с
инцидента, при който пострадала ищцата К.Д. и било прободено смъртоносно кучето
на ответниците е образувано ДП 1345/2014г. по описа на Трето РУ при ОД на МВР –
Варна, прекратено с Постановление от 28.07.2015г. от прокурор при ВРП.
От
показанията на свид. Б. В.Д. – съпруг на ищцата К.Д.
и баща на ищцата А.Д., които съдът кредитира при условията на чл.172 от ГПК,
доколкото същите са в унисон с останалите, събрани по делото доказателства, се
установява, че ответниците са техни съседи, живущи на същия етаж врата срещу
врата с ищците. През 2005г. – 2006г. С. - синът на И., си взел куче порода
питбул, но докато растяло животното ставало все по-агресивно, имало и белези по
тялото, които свидетелят предполага, че са от бой. Ответниците винаги извеждали
кучето без намордник и с дълъг повод. Свидетелят правил многократно забележки
за това на ответника, а последният дори се бил с друг съсед от техния блок
отново по този повод. Когато ответникът се прибирал с кучето стоящите пред
входа хора бързали да се махнат оттам.
На
14.07.2014г. докато свидетелят си приготвял багажа за болницата, съпругата му и
дъщеря му А. на възраст към датата на инцидента – 1 година и 4 месеца, излезли
до магазина да пазаруват, като детето било в седяща количка с четири колела
Около 2-3 до 5 минути след като излезли се чул страшен вик и жена му го
извикала по име. Детето плачело. Видял съпругата си паднала на етажната
площадка с главата надолу по стълбите, както и че съседското куче – питбула, я
било захапало за лявото бедро и не я пускало. Свидетелят бутнал количката с
детето зад себе си на етажната площадка и хванал кучето за устата, за да я
отвори, но то не пускало. По това време там била само И., която го прибирала от
разходка отново без намордник, а С. бил в Италия. Докато свидетелят се опитвал
да отвори устата на кучето, съседка от четвъртия етаж се опитвала с една стирка да бута кучето, за да помогне. Борбата с кучето
продължила около 15 минути. Тогава свид. Г., живуща в
средния апартамент на същия етаж се подала от вратата и извикала „нож”.
Свидетелят взел ножа и надупчил кучето два пъти. Като махнали кучето от
съпругата му, баба Д. – съседка от
шестия етаж, слязла с една ножица и отрязала крачола на панталона на К.. От
крака й виснало парче месо, голямо колкото дланта на свидетеля. Започнали със
съседката да го притискат обратно към крака с една кърпа. Някой се обадил на
телефон 112 и пристигнала „Бърза помощ” като съпругата на свидетеля била
откарана в МБАЛ”Св. Анна” – Варна. Детето – А., нямало наранявания. Свидетелят
прибрал трите им деца, родени през 2000 г., 2011г. и 2013г. /установено и
посредством представените по делото удостоверения за раждане на децата/ в дома
им, но те били разтревожени от случилото се. На съпругата на свидетеля били
направени три операции за раната. След първата операция месото там започнало да
гние, затова с пълна упойка го изрязали. След това й била направена и трета
операция, пак с пълна упойка, отрязали гниещото месо и ѝ присадили на
ухапаното място кожа от задната част на крака. За раната ѝ направили 42
шева. Съпругата на свидетеля била в болницата 23-24 дена, като през около пет
дни й били направени и трите операции. През това време тя не ходела на работа,
за децата се грижел свидетеля, а майката на ответницата идвала да помага два
пъти. Свидетелят използвал целия си отпуск, за да се грижи за децата. Отложил
своята операция. В момента, в студените дни, като се прибере от работа,
съпругата му изпитва силни болки от раната, срамува се от раната, тъй като
мястото там е хлътнало навътре 1.5 – 2 см и не може да се възстанови, поради
засягане на мускула. Свидетелят настоял да види раната и забелязал, че месото е
лилаво. Пиела два вида лекарства. Дълго време след изписването й от болницата
не смеела да излезе навън сама на разходка с децата. Излизала само със съпруга
си или с най-голямата им дъщеря. След излизане сядала на пейката, защото й било
трудно да ходи. Седяла навън не повече от час и се прибирала да почива.
Свидетелят й помагал да изкачи прага, придружавал я
до тоалетната и банята, а голямата им дъщеря й помагала да се къпе. След
случилото се тя и детето продължавали да изпитват страх от кучета, като
свидетелят дава показания, че веднъж при минаване покрай нея на жена с кокер шпаньол съпругата му си
хвърлила телефона, докато разговаряла по него и побягнала, а А. до ден днешен
като види куче на картинка, тича зад майка си да се крие. Детето било виждало
нараняванията на майка си. Водили го на психолог, защото когато посещавали
съпругата му в болницата А. се тръшкала и искала да остава при нея. Когато
бащата и децата се приберяли в дома им след посещение
на майката в болницата, А. обикаляла стаите и търсела майка си, като и досега
спяла повече с баща си, винаги на включена лампа. Свидетелят е категоричен, че
случилото се отразило на психиката на съпругата му, като тя не искала да се
съблича пред него, защото я било срам от вида на крака ѝ, спряла да ходи
на плаж. Непосредствено след инцидента често се събуждала нощем и плачела.
Притеснявала се и за А., защото средната им дъщеря имала здравословни проблеми
и била освидетелствана от ТЕЛК. Съпругата на свидетеля през лятото носела само
панталони. Ухапаното е от вътрешната част на бедрото под слабините. Свидетелят
обяснява, че съпругата му проучвала дали може да се възстанови крака ѝ с
пластика, но лекарите й казали, че засега това не е възможно.
От
показанията на свид. А.Н. Г., които съдът изцяло
кредитира, доколкото тя има непосредствени впечатления от случилото се, от
състоянието на ищците след инцидента и периода на възстановяването им, се
установява, че тя била очевидец. Било следобяд и тя
била в дома си заедно със своето дете. От коридора на своя апартамент чула, че
има движения на етажа, в следващия момент чула лай, последван от писъци, които
продължили, като си помислила, че съседското куче е отвън. Изпаднала в паника
относно случващото се, защото писъците продължавали, а не знаела дали има
някой, който да се притече на помощ. Открехнала вратата на апартамента, в който
живее, и видяла съседката К. да лежи на пода, а кучето било захапало крака
ѝ. Видяла как съпруга ѝ се опитва да му отвори устата и понеже
знаела, че кучетата от тази порода не пускат захапката, докато не изпитат
болка, тръгнала за остър предмет. Взела кухненски нож и след като извикала на
съпруга на ищцата „Нож! Нож!”, той го взел. Затворила вратата и се обадила на
телефон 112. След около 10-15 минути открехнала вратата на апартамента и
видяла, че всичко е приключило. Имало кръв по пода, много съседи се били
притекли на помощ и притискали крака на К. с плат, за да спрат кръвотечението.
След около 20 минути пристигнала линейка. През цялото време, докато мъжът
ѝ се опитвал да я спасява от животното, до нея била А., в количка, като
свидетелката предполага, че са излизали на разходка. Детето крещяло до майка
си, било свидетел на целия инцидент.
След като К. била откарана в „Бърза помощ” излязла голямата дъщеря Г. и
прибрала А. в дома им, като малкото дете не спирало да пищи. От съпруга на
ответницата и от самата нея свидетелката разбрала, че К. претърпяла три
операции през едномесечния си престой в болницата и че се наложило да ѝ
присаждат кожа. Когато К. се прибрала вкъщи, свидетeлката и съпруга й коментирали, че К. вече
рядко излиза, а когато го правела забелязали, че винаги е с придружител, тъй
като била затруднена, а децата разчитали на нея. Свидетелката разказва за
наблюденията си върху поведението на съседското куче - било много емоционално,
лаело силно когато го извеждали навън, а като я видело лаело и оголвало зъби,
вдигало се на задните си крака, винаги го разхождали без намордник.
Свидетелката избягвала да излиза от дома си когато извеждали кучето на разходка
и дава показания за случай, при който при позвъняване на вратата на
ответниците, за да събере като касиер дължими суми за разходи на входа, кучето
излязло с лай и оголени зъби, но ответникът успял да го хване за каишката и го
хвърлил назад. Свидетелката започнала да избягва да води детето си да играе
заедно с А. след инцидента, тъй като разбрала от баща й, че е стресирана.
Докато ищцата била в болницата, свидетелката чувала плача на най-малкото й дете
вечер, като това било нетипично за него. Във времето докато К. била в болницата,
А. избягвала контакт с децата, стояла настрана, а преди това била активно и
комуникативно дете. След случката, дори при контакт с детето на свидетелката, А.
се криела зад баща си и не искала да комуникира. След като К. излязла от
болницата, 4-5 месеца след това, свидетелката наблюдавала, че докато А. си
играела на пясъчника, друго куче се изтръгнало от каишката си и затичало към
нея. Тогава детето реагирало много драматично, с писъци, страхувало се от
кучето. Свидетелката забелязала, че когато А. види куче, се крие и търси
убежище, а от майка й разбрала, че когато ѝ четат приказката „Червената
шапчица“, която преди й била любима, А. казвала на майка си да махне
приказката. От съседи свидетелката разбрала, че кучето е собственост на С. и
дава показания, че заради него той имал проблеми и с други хора от входа.
От
показанията на свид. А.П. К. – съпруг на ответницата
и баща на ответника, които съдът кредитира при условията на чл.172 от ГПК и
доколкото кореспондират с останалите събрани по делото доказателства, се
установява, че по времето на инцидента той работел на плажа като спасител и
когато се прибрал видял много кръв, кучето било разрязано и хвърлено в техния
апартамент. Жена му плачела и му разказала, че когато се прибирала с кучето К.
отворила вратата на асансьора и животното от страх я захапало. Ответницата дърпала кучето
наляво, надясно с каишката, за слабините. Дърпала го навсякъде, за да отърве К.
от него, но не успяла. Една съседка дала нож на съпруга на К. и той заклал
кучето и го хвърлил в апартамента на ответниците. Свидетелят е категоричен, че
от 7-8 години не е имало оплакване от живущите в блока от кучето. Когато К.
излязла от болницата, след около месец, я видял, че се разхожда навън и си
пафка цигарките и бил изненадан, когато получили призока за заведено дело за
над 50 000лв., която сума била непосилна за ответниците, тъй като пенсията
на свидетеля била 180лв., а заплатата на съпругата му, която работи в
поликлиниката, е ниска. След случилото се, от стреса, съпругата на
свидетеля/ответницата/ получила високо кръвно налягане и постоянно пиела
лекарства, а синът им/ответникът/ е с болно сърце, счупил си ключицата и не
можел да работи. Свидетелят забелязал, че след инцидента К. излизала пред блока
весела и засмяна. Случилото се повлияло и съседските им взаимоотношения, като
те спрели да се поздравяват. Когато К. я нямало в дома й тя викала съседката да
гледа децата, а съпругът й – бивш полицай, заплашвал ответницата, че ще я гони
до дупка. Ответницата няколко пъти ходила при К. в болницата и предлагала да й
помогне, да й плати, но тя отказала и завела делото. Свидетелят е категоричен, че макар в
района да са се разхождали бездомни и домашни кучета, децата си играели на
площадката.
По делото са
приложени много документи, в т.ч. и медицински такива - епикриза на К.Д. ИЗ №11706/2014 г. от МБАЛ „Св. Анна Варна” АД, медицинско удостоверение
№ 831/2014 г. от МБАЛ „Св. Анна – Варна” АД, - 2 бр., психиатрично
освидетелстване на А.Д. от д-р Т., етапна епикриза
към дата 30.07.2015 г. на К.Д. от д-р К., Постановление за прекратяване на НП
№10753/2014 г. на ВРП, служебна бележка изх. № 2591/04.09.2015 г. от „Лукойл
България” ЕООД, удостоверение № HR –
688/03.09.2015 г. от „Юнион Ивкони”
ООД, удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане № IV-346 от 05.09.2000г., удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт
за раждане № 0412 от 24.10.2001г., удостоверение за раждане, издадено въз
основа на акт за раждане № 0107 от 19.03.2013 г., удостоверение за сключен
граждански брак от 23.04.2000 г., за съставен акт за граждански брак № 37 от
23.04.2000 г., справка по лице от Служба по вписване Варна за К.Р.Д., справка
по лице от Служба по вписване Варна за Б. Д., справка от Имотен регистър за К.Д..
От заключението на допуснатата по делото съдебно-медицинска експертиза, което страните не оспорват, а съдът
изцяло кредитира, се установява, че вещото лице се е запознало с приложените по
делото медицински документи, сред които и Епикриза към ИЗ № 11706, издадена от Клиника по
Ортопедия и травматология при МБАЛ „Св.Анна-Варна"АД, на името на К.Р.Д., Медицинско
удостоверение № 831/08.08.2014год., издадено от
Отделение Съдебна медицина при МБАЛ „Св.Анна-Варна"АД, на името на К.Р.Д.,
допълнение към Медицинско удостоверение № 831/18.08.2014год., издадено от отделение
Съдебна медицина при МБАЛ „Св.Анна-Варна"АД, на името на К.Р.Д., етапна епикриза от 30.07.2015год., издадена на името на К.Р.Д.,
както и че е извършило преглед на ищцата К.Д.. На 09.03.2016г. в отделение“
Съдебна медицина“ при МБАЛ „Св.Анна-Варна"АД експертът е провел контролен
преглед, при който установява, следното: жена на видима възраст, отговаряща на
действителната, със среден ръст, умерено изразена охраненост,
правилно развити костна и мускулна системи, ориентирана за време, място и
собствена личност, отговаря адекватно на зададените въпроси. По вътрешната
повърхност на лявото бедро, в горна трета, вещото лице е установило груб
кафеникав белег с неправилна форма, размери 8/17см., хлътнал навътре спрямо
околната тъкан, болезнен и силно чувствителен при палпация,
като според експерта този белег, както и установената хиперчувствителност
по време на прегледа ще останат завинаги, макар възстановяването по отношение
на разкъсно-контузната рана да е приключило. При
изслушване на експерта в съдебно заседание същият разясни, че въпреки
проведеното лечение към настоящия момент белегът е видимо отчетлив, значително
голям по размери и загрозява нормалния външен вид, като самият белег е хлътнал
спрямо околната тъкан, поради това, че има нарушаване не само на кожа, а и на подкожие и на мускулатурата на лявото бедро. Ищцата е
претърпяла три операции по отношение на травмата на лявото бедро, като след получаване
на такова сериозно травматично увреждане тя не е можела най-малко около един
месец да се обслужва сама, да се придвижва в пространството, поради тежката
травма и болките, които е изпитвала.
От
заключението на допуснатата по делото комплексна съдебно-психиатрична и съдебно-психологическа експертиза, изготвено
след запознаване с доказателствата по делото, представената медицинска
документация и извършен личен преглед, което съдът приема като обективно и
компетентно дадено, се установява, че К.Р.Д. е преживяла случилото се като
витална заплаха - за себе си и за живота си. Според експертите, това е шок и
стрес с максимален интензитет, който причинява остра психотравма
- травматичен стрес и след такъв травматичен стрес по правило следва
разстройство в адаптацията, протрахирана депресивна
реакция. Проведеното антидепресивно лечение не е
довело до клинично овладяване на симптомите, поради което към настоящия момент
ищцата е с Посттравматично стресово разстройство със своите специфични признаци
по критериите на МКБ-10. До настоящия момент тя не е в състояние да преработи
рационално психотравмата и постепенно да се освободи
от въздействието й. И досега е налице свръхценна
разработка на събитията от преди години. Актуалното психично състояние на
ищцата се състои в следното: депресивност,
емоционална реакция при разговор за инцидента, удължено реактивно време при
интервюто.
Продължителността
на преживяното: 1/ действието на площадката е в рамките първо на неочаквана
атака - за секунди, светкавично нападение на кучето върху ищцата и захапване по
най-меки, чувствителни и кръвоснабдени тъкани по
тялото, непосредствено до Артерия феморалис,
събарянето й по стълбите към долния етаж с главата надолу, разтърсване на
захапката и търкаляне на ищцата, привеждането й в безпомощно състояние; 2/
продължително й задържане в това безпомощно състояние като наблюдател на
собствената си драма и интензивно психично натоварване поради страха за детето
й, останало само пред асансьора и ужасените съседи - никой не се е притекъл на
помощ на детето; призоваване на съпруга по име, страх да не излязат останалите
й деца и да попаднат под зъбите на агресивното куче - всичко това продължило
около 20 минути, доколкото ищцата е била в състояние да възприеме реално
времето; З/ безуспешните опити на ищцата да остави в зъбите на кучето
отхапаното, за да се откопчи; 4/ възприемане на опитите на съпруга и съветите
на съседите как да бъде освободена тя, действията на съседката от средния
апартамент - донесла нож и действията на съпруга за освобождаването на ищцата -
още около десет минути; 5/ в очакване на спешна медицинска помощ и полиция; 6/ последващи медицински интервенции - болничен престой,
операции; 7/ последици за ищцата - нетрудоспособност, засягане на всички нейни
функции и действия в продължение на месеци, блокиране на ежедневната й роля на
майка и съпруга; 8/ лечение четири месеца с антидепресанти,
болки и страдания; 9/ остатъчен страх, който й причинява ежедневен страх и дискомфорт, преживяване на загуба на контрол над живота -
своя и на децата.
Освен масивната психотравма,
причинила й остър стрес, ищцата ежедневно и към момента след случилото се
преживява микротравми, тематично свързани с него или
с последиците му. Към момента са налице остатъчни психични последици с характер
на посттравматичен стрес - налице са както психологични, така и соматични
последствия - тежка депресивна симптоматика, ежедневно напомняне и съобразяване
поради телесните симптоми, ограниченията, болките, асоциациите и натрапващия се
спомен за инцидента, емоционална реакция при разговор за инцидента, удължено
реактивно време при интервюто. Експертите са категорични, че до настоящия
момент ищцата не е в състояние да преработи рационално психотравмата
и постепенно да се освободи от въздействито й. И досега
е налице свръценна разработка на събитието.
За да дадат
отговор на въпроса към настоящия момент по какъв начин случилото се отразява на
психиката, работата и живота й, вещите лица са посочили, че ищцата по характер
е силна личност с относително добър фрустрационен
толеранс, с добър контрол над емоциите и изобщо афективната
сфера, готова осъзнато да понесе психични натоварвания и физически усилия в
името на семейството си. Полага усилия да функционира пълноценно въпреки
травмите и психичните последствия, но се чувства попаднала в „кръг"/някои
лица използват думата „капан"/, за да изразят психично преживяване със
значението „да си притиснат, принуден" между необходимостта и дълга от
една страна, а от друга - дисфункционалното си
състояние, страха, желанието да отбягваш действия /фобийно
отбягване/, обстоятелства, кучета - в случая, които събуждат силен страх поради
претърпяното. За ищцата това представлява ежедневна борба със страховете - за
себе си и за близките, последица от инцидента. Страх „..да не би случилото се
да се повтори..".
От
заключението на допуснатата по делото комплексна съдебно-психиатрична и съдебно-психологическа, изготвено след
запознаване с доказателствата по делото, представената медицинска документация
и извършен личен преглед, което съдът приема като обективно и компетентно
дадено, се установява, че детето А.Б.Д. е свидетел
на инцидента от м.юли 2014г., когато агресивно куче е нападнало майка му на
площадката пред асансьора, а то е останало само в количката, напълно
безпомощно, без подкрепа на възрастен и без утеха в рамките на половин час
разплакано и пищящо, е запазило траен спомен, който се съживява от много
по-слаби от реалните стимули и извиква реакция на страх. Тя се проявява на
телесно ниво - настръхване, потреперване; на емоционално - изпитване на
страх.съпротива и отхвърляне на стимула, показване и изказване на неприятни
оценки и чувства, на ниво поведение - фобийно
отбягване, регрес, търсене на закрила и сигурност при възрастен, към когото
детето изпитва доверие. Непосредствено след травмата се е наблюдавала остра
реакция на стрес, а малката А. е била лишена от майка си, за да й помогне да се
справи. Преживеният остър стрес повлиява реакциите на детето в ежедневието,
които асоциативно се свързват с него. Това пречи на ежедневното функциониране
на детето и затруднява семейството в отглеждането му. Налага се постоянно
съобразяване и справяне с възникващите емоционални реакции и поведение.
Съдът, като взе предвид установеното от фактическа
страна и при съобразяване на изложеното в исковата молба и възраженията на
ответника в отговора на същата и в съдебно заседание, намира следното:
Всеки собственик или лице, упражняващо надзор върху
животно, дължи обезщетение за вредите, причинени от последното. Отговорността
по чл.50 от ЗЗД е обективна и безвиновна отговорност,
която се носи солидарно от собственика и лицето, под чийто надзор се намира
вещта/животното.
В случая не се спори, а и от събраните по делото
доказателства, се установяват твърдените в исковата молба място – на етажната
площадка във входа на блока в ж.к.“Вл.Варненчик“, гр. Варна, по местоживеенето на страните, и
време на инцидента – 14.07.2014г., както и че кучето, нанесло травматичните
увреждания на ищцата К.Д., е собственост на ответника К., като по време на
инцидента животното било под надзора на ответницата К., която го прибирала от
разходка без намордник и го водела на дълга каишка.
Безспорно се установи по делото, че вследствие на
нападението на кучето на ответниците, ищцата К.Д. е получила сериозно
травматично увреждане, като при изготвяне на заключението си по допуснатата
СМЕ, година и девет месеца след ухапването, при прегледа вещото лице е
установило по вътрешната
повърхност на лявото й бедро, в горна трета, груб кафеникав белег с неправилна
форма, размери 8/17см., хлътнал навътре спрямо околната тъкан, болезнен и силно
чувствителен при палпация. Според експерта, чието
заключение не е оспорено и съдът изцяло кредитира като обективно и компетентно
дадено, белегът и установената хиперчувствителност по
време на прегледа ще останат завинаги, макар възстановяването по отношение на разкъсно-контузната рана да е приключило. При изслушване на
експерта в съдебно заседание същият разясни, че въпреки проведеното лечение към
настоящия момент белегът е видимо отчетлив, значително голям по размери и
загрозява нормалния външен вид, като самият белег е хлътнал спрямо околната
тъкан, поради това, че има нарушаване не само на кожа, а и на подкожие и на мускулатурата на лявото бедро. Ищцата е
претърпяла три операции по отношение на травмата на лявото бедро, като след
получаване на такова сериозно травматично увреждане тя не можела няколко месеца
да се обслужва сама, да се придвижва в пространството, поради тежката травма и
болките, които изпитвала, в какъвто смисъл са и свидетелските показания.
Същевременно
с това, според експертите, изготвили комплексната съдебно-психологическа и
съдебно-психиатрична експертиза, ищцата К.Д. преживяла случилото се като
витална заплаха - за себе си и за живота си. Това е шок и стрес с максимален
интензитет, който причинява остра психотравма -
травматичен стрес. Проведеното антидепресивно лечение
не е довело до клинично овладяване на симптомите, поради което към настоящия
момент ищцата е с Посттравматично стресово разстройство със своите специфични
признаци по критериите на МКБ-10. И досега тя не е в състояние да преработи
рационално психотравмата и постепенно да се освободи
от въздействието й. За описаната психотравма от
значение, според вещите лица, са продължителността на преживяното,
обстоятелството, че действието, развило се на стълбищната
площадка е в рамките на неочаквана атака - за секунди, светкавично нападение на
кучето върху ищцата и захапване по най-меки, чувствителни и кръвоснабдени
тъкани по тялото, непосредствено до Артерия феморалис,
събарянето й по стълбите към долния етаж с главата надолу, разтърсване на
захапката и търкаляне на ищцата, привеждането й в безпомощно състояние.
Релевантно са психотравмата е и продължителното задържане
в това безпомощно състояние като наблюдател на собствената си драма и
интензивно психично натоварване поради страха за детето й, останало само пред
асансьора, безуспешните опити на ищцата да остави в зъбите на кучето
отхапаното, за да се откопчи; възприемането на опитите на съпруга и съветите на
съседите как да бъде освободена тя, действията на съседката от средния
апартамент – свид. Г. - донесла нож, и действията на
съпруга за освобождаването на ищцата, очакването на спешна медицинска помощ и
полиция. Ищцата К.Д. била подложена на последващи медицински интервенции - болничен престой и три
операции. Вследствие полученото травматично увреждане ищцата била
нетрудоспособна, засегнати били всички нейни функции и действия в продължение
на месеци – нуждаела се от придружител и не можела само да се грижи за
ежедневните си нужди повече от три месеца, установено и посредством
свидетелските показания. Ищцата била лекувана и с антидепресанти,
била възпрепятствана възможността й да изпълнява ежедневната си роля на майка и
съпруга, и към момента продължава да изпитва страх и дискомфорт.
Освен масивната психотравма, причинила й остър стрес,
ищцата ежедневно и към момента след случилото се преживява микротравми,
тематично свързани с него или с последиците му. Към момента са налице остатъчни
психични последици с характер на посттравматичен стрес - налице са както
психологични, така и соматични последствия - тежка депресивна симптоматика,
ежедневно напомняне/ нападението от кучето на ответниците е станало на място,
през което ищцата преминава по няколко пъти на ден ежедневно – на площадката
пред жилището й/ и съобразяване поради
телесните симптоми, ограниченията, болките, асоциациите и натрапващия се спомен
за инцидента. Установи се по несъмнен начин, посредством всички гласни
доказателства, с изключение на показанията на свид.К.,
които съдът не кредитира в частите, некореспондиращи с останалите, взети
предвид от съда доказателства, а и доколко същият като съпруг на отввеницата и баща на ответника се явява заинтересован, че
до настоящия момент ищцата не е в състояние да преработи рационално психотравмата и постепенно да се освободи от въздействито й. И досега е налице свръхценна
разработка на събитието. Ищцата полага усилия да функционира пълноценно въпреки
травмите и психичните последствия, но на нея й се налага ежедневно да се бори
със страховете си за себе си и за близките, последица от инцидента, със страха да
не би случилото се да се повтори. Не без значение е и обстоятелството, че са
настъпили промени в емоционалното състояние на ищцата, като наличието на
белега, който загрозява в значителна степен вида на левия долен крайник –
налице е хлътване в горната трета на бедрото, а и мястото е чувствително при
пипане и към момента, повлияло психиката на ищцата – срамувала се да се съблича
пред съпруга си, не ходела на плаж по същите причини.
Относно
неимуществените вреди, причинени на детето А., по делото са събрани писмени и
гласни доказателства, от които се установява, че детето е било свидетел на
инцидента от м.юли 2014г., когато агресивното куче на ответниците е нападнало
майка му на площадката пред асансьора, а то е останало само в количката,
напълно безпомощно, без подкрепа на възрастен и без утеха, разплакано и пищящо.
Детето, на възраст 1г. и 4 м. към датата на инцидента, е запазило траен спомен,
който се съживява от много по-слаби от реалните стимули и извиква реакция на
страх. Тя се проявява на телесно ниво - настръхване, потреперване; на
емоционално - изпитване на страх.съпротива и отхвърляне на стимула, показване и
изказване на неприятни оценки и чувства, на ниво поведение - фобийно отбягване, регрес, търсене на закрила и сигурност
при възрастен, към когото детето изпитва доверие. Непосредствено след травмата
се е наблюдавала остра реакция на стрес, а малката А. е била лишена от майка
си, за да й помогне да се справи. Детето се събуждало нощем и плачело, не
искало да се разделя с майка си след като я посeщавали в болницата, където се лекувала
почти месец, търсело я из стаите в дома им, а след прибиране на майката от
болничното заведение, не се отделяло от нея. Преживеният остър стрес повлиява реакциите
на детето в ежедневието, които асоциативно се свързват с него, а това пречи на
ежедневното функциониране на детето и затруднява семейството в отглеждането му
- налага се постоянно съобразяване и справяне с възникващите емоционални
реакции и поведение. Според експертите, преживяната от детето А. масивна психотравма е неблагоприятно условие, което може да отключи
редица реакции и заболявания на по-късен етап, тъй като посттравматичният стрес
е с непредсказуемо развитие. Същевременно с това обаче, съдът съобрази и психиатричното
освидетелстване на детето, извършено година след инцидента и заключението на
комплексната експертиза относно моментното му психологично състояние, като към
момента не е установено преживяната психотравма да е
повлияла нормалното за възрастта му развитие, за което състояние безспорно от
значение са грижите, полагани от родителите му.
Като
съобрази горното, установено въз основа на доказателства по делото, съдът
намира, че е доказано, че инцидентът с кучето на ответниците е предизвикал
стрес, уплаха, страх, повишена тревожност и негативни душевни изживявания у
ищците, а при ищцата К.Д. е налице и сериозна травма, затрудняваща я в
ежедневието и повлияла психическото й състояние, подробно описано по-горе,
които вреди са пряка и непосредствена последица от непозволеното увреждане.
Съгласно чл.52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени
вреди се определя от съда по справедливост, а съгласно задължителното
тълкуване, дадено в ППВС № 4/1968г., „справедливост“ по смисъла на закона не е
абстрактно понятие, а то е свързано с преценката на конкретни обективно
съществуващи и установени по делото обстоятелства.
Преценявайки по справедливост, в съответствие с чл.52 от ЗЗД, характера и
размера на причинените на ищците морални болки и страдания, от кучето,
собственост на ответника К. и намиращо се под надзора на ответницата К., за
които по-горе се прие, че са доказани, съдът намира, че сумата, необходима и
достатъчна за обезщетяване на причинените неимуществени вреди на ищцата К.Р.Д. възлиза
на 25 000лв., поради което до тази сума предявеният иск се явява доказан по
размер, като за разликата над 25 000лв. до 31 000лв., като недоказан, искът
следва да бъде отхвърлен. Сумата от 25 000лв. е дължима, ведно със законната
лихва, считано от датата на увреждането – 14.07.2014г., до окончателното й
изплащане. Сумата, необходима и достатъчна за обезщетяване на причинените
неимуществени вреди на А.Б.Д., установени до момента на приключване на
съдебното дирене, възлиза на 5000лв., поради което до тази сума предявеният иск
се явява доказан по размер, като за разликата над 5000лв. до 26 000лв., като
недоказан, искът следва да бъде отхвърлен. Сумата от 5000лв. е дължима, ведно
със законната лихва, считано от датата на увреждането – 14.07.2014г., до
окончателното й изплащане.
С оглед частична основателност на предявените искове и направеното искане
от пълномощника на ищците за заплащане на сторените по делото разноски,
ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищцата К.Р.Д. сумата в размер
общо на 1605,27лв., от които 26,32лв. за възнаграждение на вещото лице, изготвило
съдебно-медицинската експертиза и 1578,95лв. за адвокатско възнаграждение,
представляващи направени по делото разноски, съобразно уважената част от
исковите претенции, на основание чл.78 ал.1 от ГПК.
Поради частичната неоснователност на предявените искове и като съобрази
претенцията на ответниците за заплащане на направените от тях разноски по
делото, ищцата К.Р.Д. следва да бъде осъдена да заплати на ответниците сумите в
размер на от по 1196,06лв., на всеки един от тях /общата сума възлиза на
2392,11лв./, за адвокатско възнаграждение и възнаграждение на вещото лице по
допуснатата съдебно-медицинска експертиза, на основание чл.78 ал.3 от ГПК.
Предвид изхода на спора и обстоятелството, че ищците, на основание чл.83
ал.2 от ГПК, са били освободени от заплащане на държавни такси и разноски по
допуснатите комплексни съдебно-психологически и съдебно-психиатрични
експертизи, а възнагражденията на вещите лица са изплатени от бюджета на съда,
ответниците следва да заплатят в полза на Окръжен съд – гр. Варна сумата в
размер общо на 1389,47лв., от които 1200лв. – дължима държавна такса и
189,47лв. – суми, изплатени на експертите по комплексните експертизи от бюджета
на съда, съобразно уважената част от исковите претенции, на основание чл.78
ал.6 от ГПК.
Воден от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА С.А.К., ЕГН ********** и И.Н.К.,
ЕГН **********,***, на основание чл.50 от ЗЗД, да заплатят на К.Р.Д., ЕГН **********,***,
сумата от 25 000лв./двадесет и пет хиляди лева/, представляваща
обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди – физически болки, страдания,
психически стрес и психически вреди, ведно със законната лихва от 14.07.2014г.
до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск за разликата над 25 000лв./двадесет и пет хиляди лева/ до
31 000лв./тридесет и една хиляди лева/ и лихвата върху тази разлика,
считано от датата на увреждането – 14.07.2014г.
ОСЪЖДА С.А.К., ЕГН ********** и И.Н.К.,
ЕГН **********,***, на основание чл.50 от ЗЗД, да заплатят на К.Р.Д., ЕГН **********,
действаща като майка и законен представител на А.Б.Д., ЕГН **********,***, сумата
от 5000лв./пет хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпени от А.Б.Д.
неимуществени вреди – психически болки, страдания, психически стрес и
психически вреди, ведно със законната лихва от 14.07.2014г. до окончателното
изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск за разликата над 5000лв./пет хиляди лева/ до
26 000лв./двадесет и шшест хиляди лева/ и
лихвата върху тази разлика, считано от датата на увреждането – 14.07.2014г.
ОСЪЖДА С.А.К., ЕГН **********
и И.Н.К., ЕГН **********,***, да заплатят на К.Р.Д., ЕГН **********, действаща лично
и като майка и законен представител на А.Б.Д., ЕГН **********,***, сумата в
размер общо на 1605,27лв./хиляда шестотин и пет лева
и 27ст./, от които 26,32лв. за възнаграждение на вещото лице, изготвило съдебно-медицинската
експертиза и 1578,95лв. – платено адвокатско възнаграждение, представляваща
направени по делото разноски, съобразно уважената част от исковите претенции,
на основание чл.78 ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА К.Р.Д., ЕГН **********,***,
да заплати на С.А.К., ЕГН ********** и И.Н.К., ЕГН **********,***, сумите в размер на от по
1196,06лв./хиляда сто деветдесет и шест лева и 6ст./, на всеки един от ответниците,
представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение и
възнаграждение на вещото лице по допуснатата съдебно-медицинска експертиза, на
основание чл.78 ал.3 от ГПК.
ОСЪЖДА С.А.К., ЕГН **********
и И.Н.К., ЕГН **********,***, да заплатят в полза на Окръжен съд – гр. Варна
сумата в размер общо на 1389,47лв./хиляда триста осемдесет и девет лева и 47ст./,
от които 1200лв. – дължима държавна такса и 189,47лв. – суми, изплатени на
експертите по комплексните експертизи от бюджета на съда, на основание чл.78
ал.6 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Апелативен съд – гр. Варна.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: