№ 3733
гр. София, 21.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20221110102446 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на „ФИРМА“ ЕАД, ЕИК *****,
представлявано от А А - Изпълнителен директор срещу Н. С. Р., ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр. София, АДРЕС и ЮЛ. Б. Р., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр.
София, АДРЕС, с която се иска да бъде прието за установено спрямо ответниците, че дължат
на ищеца при режим на разделност, при равни квоти – всеки по 1/2
сума в общ размер 2728,86 лева, от които 2389,04 лева - главница, представляваща цена
на доставена топлинна енергия за периода от м.05.2018 г. до м.04.2020 г., ведно със
законната лихва от 23.07.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, 312,13 лева -
мораторна лихва за забава от 15.09.2019 г. до 02.07.2021 г., както и суми за дялово
разпределение 22,99 лева - главница за периода от м.06.2018 г. до м.04.2020 г., ведно със
законната лихва от 23.07.2021 г. до окончателното изплащане на вземането и 4,70 лева -
лихва за периода от 31.07.2018 г. до 02.07.2021 г.,за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 43245/2021 г. на СРС.
Ищецът твърди, че ответниците са клиенти на ТЕ по смисъла на чл. 153, ал. 1 от
Закона за енергетиката /ЗЕ/, съгласно който, всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда - етажна собственост (СЕС), присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства
за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за ТЕ при условията и по реда, определени в Наредба № 16-334/06.04.2007г.
за топлоснабдяването.
Сочи се, че съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови
нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи
условия /ОУ/, които в процесния случай се изготвят от „ФИРМА“ ЕАД и се одобряват от
Комисията за енергийно и водно регулиране. Същите влизат в сила в едномесечен срок след
публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор
между топлопреносното предприятие и клиентите на ТЕ, без да е необходимо изричното им
приемане от страна на клиентите, като ответниците не са упражнили правата си по чл. 150,
ал. 3 от ЗЕ (чл. 106а, ал. 3 ЗЕЕЕ) и спрямо тях са влезли в сила Общите условия за продажба
на топлинна енергия от „ФИРМА“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София,
одобрени с Решение от 2016 г. на ДКЕВР, публикувани във в-к „Монитор“ в сила от
1
10.07.2016 г.
Излагат се съображения, че в раздел IX от ОУ - „Заплащане на ТЕ и услугата дялово
разпределение“, чл. 31, ал. 1 е определен редът и срокът, по които купувачите на ТЕ са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ. В този смисъл, задължението на
ответниците за заплащане на дължимите от тях суми в размера, посочен в ежемесечно
получаваните фактури, е 45- дневен срок от датата на публикуването им на интернет
страницата на продавача, като е приетите ОУ е регламентирано, че не се начислява лихва
върху прогнозните стойности през отоплителния сезон, а такава се начислява в случай че
клиентът изпадне в забава т.е след изтичане на 45 дневния срок от датата на публикуване на
общата фактура за съответния отоплителен сезон С изтичането на последния ден от месеца
ответникът е изпадал в забава за тази сума и на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД е начислявана
законна лихва върху дължимите суми.
Твърди се, че ответниците са използвали доставяната от дружеството- ищец ТЕ през
процесния период и към настоящия момент не са погасили задължението си.
Сочи се, че на основание чл. 139 от ЗЕ разпределението на ТЕ между клиентите в СЕС
се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице,
вписано в публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ. В настоящия случай, в изпълнение на
разпоредбата на чл. 1386 от ЗЕ, собствениците в СЕС, в която се намира имота на ответника,
са сключили договор за извършване на услугата дялово разпределение на ТЕ с „ФДР“.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците са подали отговор на исковата молба, с който
исковете се оспорват като недопустими, алтернативно като неоснователни и необосновани.
Излагат се съображения, че искът е недопустим поради липса на пасивна
материалноправна легитимация на ответниците, като се оспорва същите да са били
собственици на топлоснабдения имот в процесния период. Със същия аргумент искът се
оспорва като неоснователен. Оспорва извършването на услугата доставка на топлинна
енергия – твърди, че ищецът не е доставял такава в процесния имот. Едновременно с това се
оспорва и размерът на доставената топлинна енергия. Претенциите, обективирани в
исковата молба се оспорват по размер, по съображения, че издадените от дружеството общи
фактури не представляват основание за плащане. Въведено е възражение за погасяване на
вземанията по давност.
Във възражения, подадени след срока по чл. 414, ал. 2 ГПК се излагат твърдения, че
претендираните вземания са били предмет на предходно дело.
Претендират се разноски.
Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени с правно основание чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД във вр. чл. 422 ГПК.
На 26.07.2022 г. „ФИРМА“ ЕАД е депозирало пред СРС заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК солидарно срещу Н. С. Р., и ЮЛ. Б. Р. за сумата от
2389.04 лева- главница, представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода от
м.05.2018г. до м.04.2020г., ведно със законната лихва от 23.07.2021г. до окончателното
изплащане на вземането, 312.13 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2019г. до
02.07.2021г., сумата от 22.99 лева – цена на услуга дялово разпределение за периода от
м.06.2018г. до 04.2020г., ведно със законната лихва от 23.07.2021г. до окончателното
изплащане на вземането и 4.70 лева - лихва за периода от 31.07.2018г. до 02.07.2021г.
С разпореждане от 09.10.2021 г. по ч. гр. д. № 43245/2021 г. по описа на СРС, съдът е
постановил исканата заповед за изпълнение, като е присъдил на заявителя и сторените в
заповедното производство разноски в размер на 54.58 лв. за заплатена държавна такса и 50
лв. юрисконсултско възнаграждение
В срока по чл.414, ал.2 ГПК са депозирани възражения от длъжниците, с които са
оспорени вземанията по издадената заповед за изпълнение.
2
В срока по чл.415, ал.1 ГПК ищецът е предявил искове за установяване на вземанията
си по исков ред.
Представен по делото е Договор за продажба на недвижим имот №94, том **, рег. №
***, дело №*** от 2002 г., с който В П Б е продала на Н. С. Р. следния твой недвижим имот:
АДРЕС
С молба-декларация от 10.09.2002г. ответникът Н. С. Р. до директора на Т.Р. „София-
Изток“ е поискал да бъде открита партида на адрес: АДРЕС като е посочено, че семейството
на заявителя се състои от двама члена.
С договор за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот №17, том I, рег.
№1477, дело №37 от 212 г. ипотекарните длъжници са учредили договорна ипотека върху
АДРЕС като са декларирали, че същите са собственици на имота.
Видно от представения протокол от проведеното Общо събрание на собствениците на
етажна собственост, находяща се в АДРЕС от 31.07.2022 г., етажните собственици са взели
решение да се сключи договор с „ФДР“ ООД, което дружество да извършва индивидуално
разпределение на топлинната енергия в сградата в режим на етажна собственост. В този
протокол е съставен и списък на етажните собственици, които с подписите си са
удостоверили горното решение.
Представен е договор от 20.09.2022 г. между с „ФДР“ ООД и етажната собственост с
адрес: АДРЕС, по силата на който дружеството се е задължило да достави и монтира
необходимите уреди за регулиране и отчитане на консумацията на топлинна енергия, както
и да изготвя и предоставя на насрещната страна обща и индивидуални изравнителни сметки
за консумираната топлинна енергия.
Пред СРС е ангажиран договор от 06.11.2007 г., сключен между „ФИРМА“ ЕАД –
възложител и „ФДР“ ООД, при общи условия за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия по чл.139в, ал.2 ЗЕ. По силата на договора
възложителят е възложил на изпълнителя, който е приел да извършва услугата дялово
разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна собственост
или в сграда с повече от един потребител в гр. София, при спазване на изискванията на
Общите условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия,
одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-024/10.08.2007 г., срещу насрещното задължение на
възложителя да заплаща договореното възнаграждение.
По делото е назначена и приета съдебно-техническа експертиза, заключението по
което съдът възприема като компетентно дадено. Вещото лице е установило, че aбонатната
станция топлозахранва два входа - В и Г. Общия топломер в абонатната станция се отчита
по електронен път в началото на всеки месец. Посредством т.н. „терминал“ се снема
показанието на ТЕ в 00.00 часа на първо число от месеца. От отчетеното количество ТЕ са
приспаднати технологичните разходи в абонатната станция за сметка на топлопреносното
дружество и разликата се разпределя между всички потребители: за отопление /имот и
сградна инсталация/ и БГВ.Вещото лице е посочило, че радиаторите в имота са били
демонтирани преди процесния период, а банята има щранг-лира без техническа възможност
за монтаж на уред. За процесния период има служебно изчислена ТЕ за отопление от щранг-
лира в банята, за която няма техническа възможност за монтаж на ИРРО /индивидуален
разпределител на разход за отопление. Служебното изчисление е на база обща инсталирана
мощност на щранг-лирата в размер на 680W, умножена по МСРС /максимален специфичен
разход на сградата/, умножена по к- фактор 0.34, умножена по ТЕ за една редуцирана
единица. През процесния период сградната инсталация е изчислявана по формула
приложена в Наредба № 16-334/06.04.2007г. върху пълната отопляема кубатура 204куб.м.,
съгл. акт за разпределение на кубатурата, представен на в.л. Към изчислената стойност по
формулата се прибавя ТЕ на отоплителни тела надхвърлили инсталираната топлинна
мощност. В процесния имот през процесния период няма поставен, узаконен водомер за
3
топла вода, което е отбелязано в отчетен формуляр от предходен период 20.05.2017г. с
подпис на потребител. За двата периода 18/19г. и 19/20г. в отчетните формуляри от
02.06.2019г. и 06.06.2020г. с подпис на потребител са отбелязани 2 броя потребители. За
процесния период има изчислена ТЕ за БЕВ на база 2 броя потребители, при служебно
определен разход 140л. на денонощие за един потребител. Поради разлика в показанията на
общия водомер в абонатната станция за 18/19г., изчисленото количество топла вода е
коригирано с коефициент на специфичният разход за подгряване на вода: за период 05.2018-
10.2018г. с 1.210817 и за 11.2018-04.2019г. с 1.068862. Корекцията е за всички абонати,
вместо само за неотчетените абонати или абонати с нередовни водомери. Вещото лице
счита,че изравнителните сметки изчислени от ФДР са в съответствие с действащата
Наредба№16-334/07г. изменение от 01.06.2014г. Вещото лице е заключило, че изчислената
сума за БГВ за период 18/19г. е занижена, тъй като разликата от показанието на общия
водомер е следвало да се разпредели само на абонати с нередовни водомери или неотчетени
водомери. ТЕ за отопление от сградна инсталация е изчислена в съответствие с действащата
Наредба№16-334 изменение от 01.06.2014г. и Наредба №Е-РД-04-1 от 12.03.2020г. Вещото
лице е изчислило, че дължимата сума за потребена ТЕ за процесния период за отопление на
сградна инсталация и имот и БГВ е 2338.78 лева.
По делото е назначена и приета съдебно-счетоводна експертиза, заключението по
която съдът възприема като компетентно дадено. Вещото лице е установило, че съгласно
счетоводните записвания на ищеца не са извършени плащания от страна от ответниците за
процесния период по издадените фактури за топлинна енергия, както и по фактурите за
дялово разпределение.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
„потребители на топлинна енергия“.
Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е дефинирано в §1, т.42
ДР ЗЕ /отм./, действал до 17.07.2012 г., като физическо лице – собственик или ползвател на
имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация или горещо водоснабдяване.
След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от
17.07.2012 г. е въведено понятието „клиент на топлинна енергия“, което е еквивалентно по
смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“. Според новата редакция на чл.153,
ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение,
са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение
на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.
С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на
ВКС, т.1, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която
топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение,
какъвто обаче не е разглежданият случай. В мотивите на същото тълкувателно решение е
посочено, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на
топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично
оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти
на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното
предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и
дължат цената на доставената топлинна енергия.
4
От представените нотариални актове се установява, че след 2002 г., т.е. в рамките на
процесния период ответниците са били собственици на топлоснабдения имот в режим на
СИО. От качеството на ответниците на собственици на топлоснабден имот произтича и
качеството им на клиенти на топлинна енергия за битови нужди.
Нормата на чл.150, ал.1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна енергия от
топлопреносно предприятие на потребители /клиенти/ на топлинна енергия за битови нужди,
като постановява, че тя се осъществява при публично известни общи условия, предложени
от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда съдържанието на
договора. С оглед тази нормативна уредба между „ФИРМА“ ЕАД и отвтениците за
процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при
публично известни общи условия за продажба, каквито са Общите условия на ищеца,
одобрени с решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, публикувани във вестник „Монитор“ от
11.07.2016 г., в сила от 11.08.2016 г.
Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия при общи условия
възниква между топлопреносно предприятие и потребителя /клиента/, по силата на закона –
чл.150 ЗЕ, без да е необходимо изрично изявление на ответника – потребител, вкл. и
относно приемането на Общите условия, в какъвто смисъл са й разясненията, дадени в
решение № 35/21.02.2014 г. по гр.д.№ 3184/2013 г. на ВКС, ІІІ ГО, постановено по реда на
чл.290 ГПК.
Изложените обстоятелства в своята съвкупност обосновават заключението, че за
исковия период между главните страни е съществувало валидно облигационно
правоотношение с предмет: доставката на топлинна енергия за битови нужди относно
процесния имот.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда – етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл.139 – чл.148) и
действалата през исковия период Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването
(отм.).
В случая измерването на индивидуалното потребление на топлинна енергия и
вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода между топлоснабдения
имот в сградата в режим на етажна собственост е извършвано от „ФДР“ ООД.
В нормата на чл.156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията между
топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в сгради – етажна
собственост, въз основа на принципа за реално доставената на границата на собствеността
топлинна енергия, като всеки потребител дължи заплащането на реално потребената въз
основа на отчетните единици топлинна енергия от средствата за дялово разпределение,
монтирани на отоплителните тела в жилището и съответната част от стойността на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.
В изпълнение на доказателствената си тежест ищецът е поискал и съответно е
допуснато изслушването на съдебно-техническа експертиза, която е изготвена въз основа на
приложените по делото и допълнително изискани документи, въз основа на които вещото
лице е дало заключение относно потребената от ответника топлинна енергия през процесния
период, в съответствие с разпоредбите на раздел VІ от глава Х на ЗЕ. Вещото лице е
съобразило, че дяловото разпределение на топлинната енергия за имота през процесния
период е извършено правилно, съобразно изискванията на действащата през периода
нормативна уредба.
Съгласно заключението на съдебно-техническата експертиза стойността на
доставената топлинна енергия за целия топлоснабден имот е 2338.78 лева.
Следва да бъде отговорено на възражението на ответниците направено в заповедното
производство, че сумите посочени от тях за които твърдят, че вече са осъдени, касаят период
5
непосредствено предхождащ процесния.
От страна на ответниците своевременно е направено възражение за изтекла
погасителна давност.
Съгласно ТР № 3 от 18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, вземанията
на топлоснабдителните дружества са периодични по смисъла на чл.111, б. „в“ ЗЗД, поради
което се погасяват с изтичането на тригодишна давност. Задълженията на потребителите на
предоставяните от тези дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични
задължения, имащи единен правопораждащ факт - договор, чийто падеж настъпва през
предварително определени интервали от време, а размерите им са изначално определяеми,
независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или различен размер.
Съгласно нормата на чл.114, ал.1 ЗЗД давностният срок започва да тече от момента, в
който вземането е станало изискуемо.
Съгласно чл.33, ал.1 и ал.2 от тези ОУ от действащият общи условия клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят
Тъй като настоящият иск се счита предявен от момента на подаване на заявлението по
чл. 410 ГПК/ чл. 422, ал. 1 ГПК/ – 23.07.2021 г., към този момент би била изтекла
погасителната давност за вземанията, станали изискуеми преди 23.07.2018 г. Съобразно
посочените в ОУ правила претенцията за месец май 2018 г. в размер на 88.02 лева е
погасена по давност.
Вземането на ищеца е парично, поради което и на основание чл.86, ал.1 ЗЗД за
периода на своята забава длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва.
Ищецът има вземане срещу ответниците за мораторна лихва за периода 15.09.2019 г. до
02.07.2021 г. в размер на 294.06 лева, изчислен от съда по реда на чл. 162 от ГПК.
Съгласно чл.36 от Общите условия на ищеца от 2016 г. клиентите заплащат цена на
услугата дялово разпределение, като стойността се формира от: цена за обслужване на
партидата на клиент и цена на отчитане уредите за дялово разпределение. В клаузата на
чл.36, ал.2 от Общите условия от 2016 г. е предвидено, че редът и начинът на заплащане на
услугата се определя от продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово
разпределение, и се обявява по подходящ начин на клиентите. С общите условия, одобрени
от ДКЕВР, се урежда съдържанието на договора за продажба на топлинна енергия между
страните, който на основание чл.20а ЗЗД има сила на закон за последните.
Предвид горните обстоятелства ищецът се легитимира като субект, който има право да
получи цената на извършваната услуга дялово разпределение, съобразно което предявените
искове за установяване на дължимостта на тази сума в полза на „ФИРМА” ЕАД – в
качеството му на продавач на топлинна енергия, се явяват установени по основание.
Констатира се, че неизплатеният размер на претенцията за дялово разпределение на
обща стойност от 22.99лева за периода от м.06.2018 г. до м. 4.2020 г. е правилно определен и
не е погасен по давност, съответно този иск е основателен.
Съгласно разпоредбата на чл.84, ал.2 ЗЗД, когато няма определен срок за изпълнение,
какъвто е и даденият казус относно престирането на цената на услугата дялово
разпределение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. Поканата
за заплащане има значение за определяне на началния момент, от който длъжникът изпада в
забава и ще дължи обезщетение по чл.86, ал.1 ЗЗД в размер на законната лихва върху
дължимата се като главница сумата. До приключване на производството пред
първоинстанционния съд ищцовото дружество не е ангажирало доказателства за връчването
на ответниците на такава покана относно заплащането на услугата за дялово разпределение,
съобразно което последните не са изпаднали в забава и не дължат на „ФИРМА” ЕАД
обезщетение по чл.86, ал.1 ЗЗД или сумата от 4.70 лева- лихва за периода 03.03.2017 г.-
6
18.02.2020 г.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, на „ФИРМА” ЕАД съобразно уважената част от
исковете се следват деловодни разноски за настоящото производство, чийто размер, възлиза
на 615.94 лв., от общо дължим размер от 654.58 лева/ в т.ч. държавна такса-54.58 лева,
депозити за вещи лица-500 лева, и юрисконсултско възнаграждение, определено от съда в
размер на 100 лева по реда на чл.78, ал.8 от ГПК, вр. с чл.37, ал.1 от ЗПрП вр. с чл.25, ал.1 от
Наредбата за заплащане на правната помощ/.
На основание ответника 78, ал. 3 ответниците също има право на разноски съобразно
отхвърлената част от исковете за адвокатско възнаграждение в размер от по 17.71 лева.
Съгласно мотивите към т. 11г от ТР №4/2013 на ОСГТК на ВКС съдът, който
разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе
за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно
изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство. Видно от приложените към заповедното производство
доказателства следва да се присъдят съразмерно разноски -145.46 лева от пълен размер от
154.58 лева. Ответниците също имат право на разноски. Тъй като адвокатската помощ е
оказана безплатно съгласно чл. 38, ал. 1 от ЗА, възнаграждението следва да се присъди в
полза на адвоката по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА в размер на 35.42 лева, определен по реда на
чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че Н. С. Р. , ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.
София, АДРЕС и ЮЛ. Б. Р. , ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. София, АДРЕС
дължат солидарно на „ФИРМА” ЕАД, ЕИК *****, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД,
вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД във връзка с чл. 422 ГПК сумата от 2250.76, представляваща
цена на доставена от дружеството топлинна енергия за имот с аб. № 219097 за периода от
01.06.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 23.07.2021г. до окончателното
изплащане на вземането, сумата от 294.06 лева - мораторна лихва от 15.09.2019г. до
02.07.2021г., както и с ума за дялово разпределение в размер 22.99 лева за периода от
м.06.2018г. до 04.2020г., ведно със законната лихва от 23.07.2021г. до окончателното
изплащане на вземането ,за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК
по ч.гр.д. №43245/2021 г. на СРС, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница, представляваща цена
на доставена от дружеството топлинна енергия за горницата над уважения размер от 2250.76
лева до пълния предявен размер от 2389.04 лева, както и за периода на месец май 2018 г.,
иска за мораторна лихва за забава за горницата над уважения размер от 294.06 лева до
пълния предявен размер от 312.13 лева, иска за мораторна лихва върху цената на дялово
разпределение в размер на 4.70 лева за периода от 31.07.2018г. до 02.07.2021г и претенциите
за законната лихва върху неоснователния размер на главницата.
ОСЪЖДА Н. С. Р., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. София, АДРЕС и ЮЛ. Б.
Р., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. София, АДРЕС да заплатят на „ФИРМА”
ЕАД, ЕИК *****, съдебно-деловодни разноски за производството по ч.гр.д. № 43245/2021
г. на СРС в размер на 145.46 лв., както и за настоящото производство, в размер на 615.94
лв.
ОСЪЖДА „ФИРМА” ЕАД, ЕИК *****, да заплати на Н. С. Р. , ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр. София, АДРЕС съдебно-деловодни разноски в размер на 17.71 лева.
ОСЪЖДА „ФИРМА” ЕАД, ЕИК *****, да заплати на ЮЛ. Б. Р. , ЕГН: **********,
с постоянен адрес: гр. София, АДРЕС съдебно-деловодни разноски в размер на 17.71
7
лева.
ОСЪЖДА „ФИРМА” ЕАД, ЕИК *****, да заплати на основание чл. 38, ал. 2 ЗА на
адв. М.И. П., ЕГН ********** адвокатски хоноравр в размер на 35.42 лева за ч.гр.д. №
43245/2021 г. на СРС.
Решението е постановено при участието на трето лице - помагач на ищеца: „ФДР“
ООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8