Р Е Ш Е Н И Е № 576
25.04.2018г,
гр.Пловдив
В И М
Е Т О Н А Н А
Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, въззивно
гражданско отделение,
девети граждански състав, в закрито заседание на двадесет и пети април две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Председател: Виолета Шипоклиева
Членове: Фаня Рабчева
Велина
Дублекова
като разгледа
докладваното от съдията Ф.Рабчева гр.д.№ 802/ 2018г.
по описа на ПдОС, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производство
по чл.437,
ал.1 и сл. ГПК.
Постъпила е жалба вх.№ 10197/ 03.04.2018г. от
Етажна собственост в комплекс „Южен полъх“ чрез управителя Н. В. Т., с адрес: гр.П**, бул.“*** в
качеството на длъжник по изп.д. № 6986/ 2016г.по описа на ЧСИ Ангел Ангелаков
чрез адв.А. В.С.,***, оф.2 против Отказ за намаляване на адвокатско
възнаграждение , заплатено от взискателя
по изпълнителното дело поради прекомерност, обективирано в Резолюция изх.№
1819/ 27.02.2018г. на ЧСИ А.Ангелаков по
изп.д. № 20168260406986 по описа на ЧСИ Ангел Ангелаков, с район на
действие ОС-Пловдив. По доводи и
оплаквания в жалбата се иска отмяна като неправилен на обжалвания акт на
съдебния изпълнител, с който е оставено без уважение искането на длъжника по
делото за намаляване на адвокатското възнаграждение, претендирано от
взискателя.
Постъпило
е възражение от СД“Микрон – Караилански-Йосифов и СИЕ, със седалище и адрес на
управление: гр.П**, ул.**, представлявано от В. И. К. и С. Б. Й., чрез адв.И.Д.,***,
с което се оспорва основателността на жалбата и се иска да се остави без
уважение, а актът на съдебния изпълнител като правилен и законосъобразен се
иска да бъде потвърден.
Постъпили са мотиви на
основание чл.436, ал.3 ГПК от ЧСИ, с което се излага становище за
неоснователност на жалбата. В становището се сочи, че по делото са налице ПДИ с
изх.№ 17491/ 15.11.2016г., ведно с постановление за разноски с изх.№ 17492/ 15.11.2016г., които са
получени от длъжника на 16.11.2016г., а съгласно чл.435 във вр. с чл.436 ГПК
длъжникът може да обжалва разноските в едноседмичен срок от узнаването за тях.
За това се иска жалбата да се остави без уважение като неоснователна.
Пловдивски окръжен съд като взе предвид
събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, намери
следното:
Жалбоподателят в качеството на длъжник в
изпълнителното производство е легитимиран на основание чл.435, ал.2,т.7 ГПК да
обжалва акт на съдебния изпълнител, с който е постановен отказ за намаляване на
адвокатско възнаграждение , заплатено от взискателя. Видно от преписката по изп.дело копие от обжалвания акт е получен от
проц.представител на длъжника адв.Д.Д. на 27.02.-2017г., поради което
подадената чрез съдебния изпълнител жалба
на 06.03.2017г. се явява в срока по чл.436, ал.1 ГПК, като процесуално
допустима подлежи на разглеждане по същество.
Изпълнителното
производство е образувано по инициатива на СД“ Микрон-Караилански-Йосифов и
Сие“ - гр.Пловдив срещу Етажна собственост в комплект „Южен полъх“,
бул.“Ал.Стамболийски, № 105, представлявана от управителя Ал.Б. и чрез адв.И.Д.,***
за събиране на вземане по изп.лист № 1379 от 9.02.2016г.по в.гр.д.№ 1963/
2015г. по описа на ПОС-/ 8 гр.с., представляващи направени разноски за заплатена държавна такса в размер
на 28 лева. За образуване на
изпълнителното производство е представено от взискателя Пълномощно за АД „Д.,***,
представлявано от управителя С. Св.П., както и Договор за правна защита и
съдействие от 16.11.2016г. с договорено адвокатско възнаграждение в размер на
5 000 лева, платимо по посочена банкова сметка ***. Издадено е Постановление за разноски от 15.11.2016г.от съдебния
изпълнител, в което са приети дължимите по т.1, т.3 и т.5 от Тарифа та за такси
и разноски по ЗЧСИ, като в допълнение е посочен размерът на адв.възнаграждение
за взискателя от 5 000 лева с ДДС.
Изпратена
е Покана за доброволно изпълнение до длъжника Етажната собственост в комплекс
„Южен полъх“ – гр.Пловдив, в която са посочени вземането ,възлизащо в общ
размер от 5 094 лв, от които , размера на вземането по изп.лист в размер
на 28 лева, приети разноски в размер на 5000 лева по изп.дело, 66 лв-такси по
ТТР към ЗЧСИ. Поканата е получена на
16.11.2016г. от посочения представляващ А.Б.
С
изпратено изх.№ 1416/ 13.02.2018г. уведомление длъжникът е уведомен от една
страна за общия размер на вземанията на взискателя по настоящото изп.дело
СД“Микрон – Караилански-Йосифов и СИЕ от 5 148 лева, както и за наложен
запор на вземанията на длъжника в качеството му на взискател по изп.дело №
20189110400059 по описа на ЧСИ П.Стойчева, рег.№ 911, район на действие
ОС-Пловдив, получено от представляващия Етажната собственост домоуправител Н. Т.
на 19.02.2018г.
С
Искане вх.№ 1125/ 23.02.2018г. Н. В. Т., управител на Етажната собственост с
адрес: гр.П., бул.“*** чрез адв.А. В.С. е поискано намаляване на основание чл.78, ал.5 ГПК до
минималния размер по чл.10 от наредба №1/ 2004г. поради прекомерност спрямо
материалния интерес на приетото с
Постановлението от 15.11.2017г. адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство по изп.дело на взискателя за сумата от 5 000 лева , като
представляващо злоупотреба с право.
С
обжалвания акт от 27.02.2018г. за да
остави без уважение искането на длъжника за намаляване на адвокатското
възнаграждение за образуване и водене на изп.дело съдебният изпълнител е
мотивирал с обстоятелствата, че на 15.11.2016г. са изготвени Покана за
доброволно изпълнение , ведно с
постановление за разноски, които са били връчени на длъжника на 16.11.2016г.,
поради което съгласно чл.435 ГПК длъжникът може да обжалва разноските по
делото, но искането е направено след предвидения в чл.436 ГПК преклузивен
едноседмичен срок.
С частната жалба жалбоподателят аргументира обстоятелството,
че Етажната собственост се явява уведомена за наложен запор на вземането на
Етажната собственост по отношение на СД „Микрон –Караилански-Йосифов – с-ие по
изп.д.№ 69/2018г. , на 19.02.2018г., а
възражението за прекомерност е депозирано на 23.02.2018г., съответно на четвъртия
ден от срока по чл.436, ал.1 ГПК, поради което се явява в срок. Не се възприема твърдението на съдебния
изпълнител, че на 16.11.2016г. на длъжника чрез управителя към посочената дата
на Етажната собственост , избран на общо събрание проведено единствено от
взискателя по настоящото дело, били връчени ПДИ, ведно с постановление за
разноските. Прави се довод от мотивите на Тълкувателно решение №3/ 2015г. от
10.07.2015г., постановено по т.д.№ 3/2015г. на ВКС , ОСГТК, че всеки акт на
съдебния изпълнител, в който се съдържа произнасяне по разноските, се счита за
постановление за разноските в тази му част, като съответно подлежи на
самостоятелно обжалване. В настоящия случай до момента съдебният изпълнител не
се е произнасял за размера на
адвокатското възнаграждение с изричен акт, поради което въпросът за разноските
не е стабилизиран окончателно; Не е налице законово определен срок за
формулиране на възражение за прекомерност на разноските по изпълнението, поради
което следва да се приеме, че може да се жали всяко произнасяне, засягащо отговорността за
разноски, вкл. изричен отказ да се уважи възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение. Поддържа се направеното и в изпълнителното
производство позоваване на постановена съдебна практика на ВКС / по ч.гр.д.№
620/ 2016г. на ВКС – Първо ГО, постановено по реда на чл.274, ал.3 ГПК,
ч.гр.д.№ 1762/2008г. на ВКС – 5 гр.отд.,
по ч.гр.д.№ 397/2010г. на ВКС – 3 ГО, по ч.гр.д.№ 604/ 2011г. на ВКС – 4
ГО/, с които е прието, че произнасянето на съдебния изпълнител за разноските на
взискателя в изпълнителното производство не е изпълнително действие, тъй като
не е насочено към осъществяване на притезанието по изпълнителното основание, а
е реализация на общия принцип за отговорност за разноски, т.е. за неоснователно
причинени имуществени вреди, което подлежи на обжалване. Следователно длъжникът
разполага с процесуалното право да претендира пред съдебния изпълнител
намаляване на разноските на взискателя поради прекомерност, а постановеният по
това искане акт на съдебния изпълнител
подлежи на обжалване пред съда.
Възражението
на ответника по жалбата и взискател в изпълнителното производство основава на
т.2 от Тълкувателно решение №3, постановено по т.д.№ 3/ 2015г. във връзка с
това, че всеки акт, с който се определят разноски в изпълнителното производство
подлежи на обжалване, като не се възприема, че тълкуването на ВКС касае всеки последващ акт, в който са
споменати разноските като размер. В конкретния случай се счита, че съдебният
изпълнител е отказал да уважи молба, подадена по реда на чл.248 ГПК за
намаляване на прието по делото адвокатско възнаграждение, която молба е
недопустима като подадена извън преклузивните срокове. И поради това се счита,
че получаването на запорното съобщение от настоящия управител на ЕС не би могло
да се приеме като акт, с който се приемат за пръв път разноските в
производството, тъй като същите били съобщение с предходен акт и не били
оспорени в законоустановените срокове.
Въззивният състав възприема изложената от
жалбоподателя теза в насока на приетото в т.2 от Тълкувателно решение №3/
2015г. от 10.07.2015г., постановено по т.д.№ 3/2015г. на ВКС , ОСГТК за това,
че на обжалване по реда на чл.435, ал.2 ГПК подлежи всеки акт на съдебния
изпълнител, в който се определя размера на задължението на длъжника за
разноските по изпълнението. Съдът намира, че разширявайки кръга на актове, в
които са посочени разноските, дължими от
длъжника , вкл. в ПДИ, подлежащи на обжалване в тази им част, съответно липсва ограничение относно акта, в който са
обективирани тези разноски. С оглед на това в настоящия случай се приема, че с
получаването на запорното съобщение от страна на длъжника, в което е посочен
размерът на дължимите от длъжника разноски, вкл. размерът на
адв.възнаграждение, е възникнала правната възможност за длъжника да иска
тяхното намаление поради прекомерност, вкл. поради липса на отказ към този
момент от страна на съдебния изпълнител за тяхното редуциране. В
тази насока се има предвид интерпретацията на ВКС в мотивите на
тълкувателното решение по отговорността на длъжника за разноски
спрямо взискателя за това, че на основание чл.79 ГПК между взискателя и длъжника възниква
материалноправно отношение за възстановяването им, то „ по силата на това
правоотношение взискателят има вземане срещу длъжника за направените във връзка
с реализираното изпълнение и в разумен
размер разноски , а длъжникът има
съответното задължение да ги възстанови. Това вземане не е материализирано в
изпълнителния лист, въз основа на който е образувано изпълнителното
производство. То обаче се събира в това производство, дори и реализираното в
него притезание да е непарично такова. В последния случай , при липса на
доброволно плащане на разноските от страна на длъжника, вземането на взискателя
за тях ще може да се реализира в изпълнителното производство, чрез някой от
предвидените за изпълнение на парични задължения изпълнителни способи. Тъй като
тези разноски се събират от длъжника в хода на производството по принудителното
изпълнение, а не след неговото приключване, то ще се счита за приключило, след
като бъде реализирано изпълняемото право и бъдат събрани разноските по
изпълнението. Това налага размерът им да бъде установен в течение на самото
производство.“ С оглед на това не се приема аргументацията на ответника по
жалбата, характеризираща молбата по чл.78, ал.5 ГПК от страна на длъжника за
намаляване на адвокатското възнаграждение като особено прекомерно като такава
по чл.248 ГПК, доколкото с посочването на съдебния изпълнител на разноските за
адв.възнаграждение в издаденото постановление от 15.11.2016г. и в последствие в
ПДИ , не се касае за окончателен акт, идентичен на съдебния акт при приключване
на съдебното производство, поради което да се прилагат сроковете по цитираната
разпоредба.
По
така изложените съображения, жалбата се намери за основателна, като следва да
се отмени обжалвания отказ на съдебния изпълнител за намаляване на
адв.възнаграждение, като се постанови намаляване на това възнаграждение до
размера по чл.10, т.1 от Наредба №1/
2004г. на В адв.С за образуване на изпълнителното производство в размер на 200
лева.
Водим
от горното и на основание чл.437, ал.4 ГПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
Отказ за намаляване на адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство на взискателя по
изпълнителното дело СД “Микрон – Караилански-Йосифов и СИЕ, със седалище и
адрес на управление: гр.П**, ул.***, представлявано от В. И. К. и С. Б. Й.,
чрез адв.И.Д.,*** поради прекомерност, обективирано в Резолюция изх.№ 1819/
27.02.2018г. на ЧСИ А.Ангелаков по
изп.д. № 20168260406986 по описа на ЧСИ Ангел Ангелаков, с район на
действие ОС-Пловдив, КАТО ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА
договорения между СД “Микрон – Караилански-Йосифов и СИЕ, със седалище и адрес
на управление: гр.П., ул.***, представлявано от В. И. К. и АД „Д.,***,
представлявано от управителя И.П.Д. размер на адвокатско възнаграждение от 5000
лева на 200 лева / двеста лева/ .
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.437, ал.4 ГПК.
Председател: Членове: