О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е №871
гр.Бургас , 27.04.2021г.
Административен съд гр. Бургас , четвърти състав, в закрито
съдебно заседание на двадесет и седми април
две хиляди двадесет
и първа година в състав:
СЪДИЯ:
ГАЛИНА РАДИКОВА
като
разгледа, докладваното от съдия Радикова административно дело № 859 по описа за 2021г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба,
подадена от Я.И.Я. ***, чрез процесуален представител адв.С.К. против
Изпълнителна агенция по горите, РДГ гр.Бургас, с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, с която се претендира заплащане на обезщетение за причинени имуществени
вреди в размер на 300лв., ведно със законната лихва, считано от датата на
влизане в сила на Решение №994/23.07.2020г., постановено по нахд №775/2020г. по
опис на Районен съд Бургас до окончателното изплащане. Претендира се присъждане
и на сторените в това производство, разноски.
Ищецът твърди, че на 27.01.2020 год. му бил
съставен АУАН, за това че на 11.12.2019 год. в землището на с. Веселие,
подотдел 301:6, ТП „ДЛС Ропотамо" не е изпълнил разпореждане по чл. 67,
ал.З, т. 4 от ЗЛОД на длъжностно лице по охрана на дивеча - главен специалист
охрана на горите ЮИДП Сливен - Радостин Димитров, за подаване документи за лов
при ловуване с разрешително за групов лов на дива свиня №0164098, като съм взел
билета си за лов и членска карта пред извършване на проверката от длъжностните
лица.
Издаденото въз основа на акта НП №95/03.02.2020
год. на директора на РДГ - Бургас обжалвал пред Районен съд – Бургас. С влязло
в сила Решение №994/23.07.2020 год.,
постановено по НАХД №775/2020 год. Съдът отменил наказателното постановление.
В производството пред Районния съд ищецът бил
представляван от адвокат, на когото според ДПЗС № 98842/03.06.2020г. заплатил
адвокатски хонорар в размер на 300лв.
На 5.01.2021г. поканил РДГ гр.Бургас доброволно да му възстанови направените
разноски, но това и до момента не било сторено.
Съдът, след като се запозна с документите,
съдържащи се НАХД №775/2020 год. по опис на Районен съд – Бургас констатира, че
съдебното следствие по делото е приключило на 10.07.2020г. В проведеното на
тази дата съдебно заседание Я.И.Я. е бил представляван от адв. С.К..
С оглед посочените факти, съдът намира исковата
претенция за недопустима. Съображенията за това са следните:
Считано от 03.12.2019 г. разпоредбата
на чл. 63 от ЗАНН е изменена със ЗИД на Закона за административните нарушения и
наказания, обнародван в Държавен вестник, бр. 94 от 29.11.2019 г.
С изменението е създадена нова "Алинея
3" на чл. 63 от ЗАНН, според която в съдебните
производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на
АПК.
В конкретния случай
искането за присъждане на разноски, представляващи заплатено адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство в производство по обжалване на
наказателно постановление, е следвало да бъде направено в последното открито
съдебно заседание по делото, за което страните са били редовно призовани - 10.07.2020г., т.
е. след влизане в сила на разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН.
Към тази датата,
ищецът е разполагал с процесуалната възможност да поиска присъждане на разноски.
Разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН
е материалноправна и поражда правно действие с влизането й в сила.
С регламентираната
правна възможност за присъждане на разноски в производството по обжалване на НП
и с уреждането на съответния институт в административнонаказателното
производство автоматично отпада съществуващата до този момент друга процесуална
възможност, а именно тези разноски да се претендират като вреди в
производството по чл. 203 и сл. от АПК
във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
Тази възможност, по реда на
ЗОДОВ, остава
открита към момента само за завършилите производства, в които краен съдебен акт
е постановен, преди да бъде изменена нормативната уредба или в случай, че
съдебният акт е изготвен след настъпването на законовата промяна, но само при
положение, че последното открито заседание по съответното дело,
е проведено преди влизане в сила на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН в действащата
му редакция, т. е. преди 03.12.2019 г., когато обективно не е съществувала
правна възможност за претендиране на разноски по този вид производства.
В настоящия случай, последното
публично заседание е проведено СЛЕД промяната на закона и именно това
обстоятелство е от първостепенно значение за преценка допустимостта на иска.
В заключение съдът приема, че предявеният на
14.04.2021г. осъдителен
иск е недопустим, тъй като за ищеца е съществувал друг ред за
обезщетяване, за направените в хода на оспорването
съдебно-деловодни разноски.
С оглед изложеното и на осн. чл.144 от АПК във вр.
с чл. 130от ГПК, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
ВРЪЩА исковата молба, подадена
от Я.И.Я. ***, чрез процесуален представител адв.С.К. против Изпълнителна
агенция по горите, РДГ гр.Бургас, с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, с
която се претендира заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди в
размер на 300лв., ведно със законната лихва, считано от датата на влизане в
сила на Решение №994/23.07.2020г., постановено по нахд №775/2020г. по опис на
Районен съд Бургас до окончателното изплащане.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм.
дело №859/2021г. по опис на Административен съд гр.Бургас.
Определението подлежи на обжалване пред Върховен
административен съд, с частна жалба, подадена в 7-дневен срок от съобщаването
му.
След влизане в сила на настоящото определение НАХД
№775/2020 год. да бъде върнато на Районен съд гр. Бургас.
СЪДИЯ: