Р Е Ш Е Н И Е № 260096
гр.
Враца, 21.12.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският
окръжен съд, Гражданско отделение, в публично заседание на двадесет и седми май
две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: МИРОСЛАВ ДОСОВ
Членове: НАДЯ ПЕЛОВСКА
Мл.с. МАГДАЛЕНА МЛАДЕНОВА
в присъствието на секретар Мария Ц.а, като
разгледа докладваното от съдия Досов в.гр.дело № 71 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 1044/03.12.2019
г. по гр.дело № 3147/2019 г. Районен съд – Враца е уважил частично предявения
пред него иск с правно основание чл. 45 ЗЗД, като е осъдил ответника К.Д.М.,
ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплати на ищеца Г.В.Х., ЕГН: **********, с
адрес: ***, сумата от 500,00 лв. – обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в претърпени болки и страдания, понесени вследствие причинена на
11.05.2018 г. лека телесна повреда, изразяваща се в контузия на гръдния кош
вляво, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 11.05.2018 г. до
окончателното ѝ изплащане. Със същото решение съдът е отхвърлил
предявения иск за разликата над 500,00 лв. до пълния предявен размер от 1500,00
лв., като неоснователен и недоказан. Присъдил е разноски по компенсация, като е
осъдил ищеца да заплати на ответника сумата от 73,34 лв.
Решение №
1044/03.12.2019 г. е обжалвано и от ищеца, и от ответника. Ответникът К.Д.М. обжалва решението в
частта, в която предявеният против него иск е уважен. Поддържа, че същото е
неправилно и необосновано, постановено е въз основа на едностранчив анализ на
събраните гласни доказателства и без отчитане на противоречията между писмени и
гласни доказателства. Твърди, че по делото не е доказано нито че той е
извършил вредоносното деяние, нито
причинната връзка между това деяние и твърдените от ищеца вреди.
Иска
решението да бъде отменено в обжалваната от него част, а искът отхвърлен
изцяло.
Ищецът
Г.В.Х. обжалва с насрещна въззивна жалба решението в
частта, в която предявеният от него иск е отхвърлен. Поддържа, че при напълно
изяснена и правилно анализирана фактическа обстановка съдът неправилно е определил
размера на претърпените от него неимуществени вреди, което е довод за
неправилно приложение на чл. 52 ЗЗД.
В
насрещната въззивна жалба е инкорпориран и отговор по
чл. 263, ал. 1 ГПК, в който се мотивира становище за неоснователност на
въззивната жалба, подадена от ответника К.М..
Ищецът
Х. иска обжалваното решение да бъде отменено в частта, в която искът му е
отхвърлен, като претенцията му бъде уважена изцяло за сумата от 1500,00 лв., а въззивната
жалба на ответника да бъде оставена без уважение.
В
срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ответникът К.Д. не е депозирал отговор по
насрещната въззивна жалба.
Въззивната жалба и насрещната въззивна
жалба са процесуално допустими като подадени от надлежни страни, в рамките на
срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, съответно чл. чл. 263, ал. 2 ГПК, и срещу обжалваем съдебен акт.
При извършената
служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК въззивният
съд констатира, че обжалваният съдебен акт е валиден и допустим.
За да се произнесе по
правилността на първоинстанционното решение,
настоящият съдебен състав взе предвид следното:
Районен
съд – Враца е сезиран от Г.В.Х. с осъдителен иск с правно основание чл. 45 ЗЗД
срещу К.Д.М. за заплащане на сумата от 1 500,00
лв., представляваща
обезщетение за претърпените от него
неимуществени вреди от непозволено увреждане – нанесена публична обида и лека
телесна повреда, ведно със законната лихва от датата на деянието – 11.05.2018 г.
до окончателното изплащане на задължението.
В
исковата молба се сочи, че ищецът работел
като *** на с. Веслец. На 11.05.2018 г. имал ангажимент в гр. Враца. Паркирал
автомобила си пред кафене „Рокерски клуб”, на място, на което имало паркирани
други автомобили. Заговорил се с негови познати пред кафене „Ола” и забелязал,
че служители на ОП „Паркинги и гаражи” Враца поставят скоби на автомобила му.
Отправил се към автомобила си, като пожелал да заплати на място глобата си.
Ответникът, служител на ОП „Паркинги и гаражи” Враца, му отвърнал „да се
разкара”. Станал и по-агресивен и нападателен, като посегнал с ръка и ударил
ищеца. Бутнал го силно в областта на гърдите, ищецът едва успял да се задържи
изправен и да не падне. Вследствие на удара на ищеца му станало много лошо,
краката му треперели. Ответникът повикал полицейски патрул, служителите на реда
съставили на ищеца акт за установяване на административно нарушение № 374/2018
г. Ищецът заплатил глобата и едва успял да тръгне и да отиде до Спешен център,
където прегледът показал контузия на гръдния кош, палпаторна
болка в областта на 3 и 4 междуребрие при вдишване и
зачервяване. Констатациите били потвърдени и от друг специалист – доктор Ф. Т..
След като му било издадено наказателно
постановление, ищецът обжалвал същото, като то било отменено от състав на
Районен съд – Враца.
След случая ищецът се чувствал унизен и разочарован.
Вътрешните му душевни страдания били съизмерими с изпитаната физическа болка.
Изживял и емоционален стрес. Престижът му бил уронен – и сред колегите му, и в
обществото. Мисълта за грубото отношение на ответника не му давала спокойствие.
Не желаел някой друг да изпадне в същата ситуация.
В срока по чл. 131 от ГПК е
постъпил писмен отговор от ответника К.М., с който се оспорва изцяло по
основание и размер исковата претенция на ищеца. Излагат
се съображения, че ищецът бил предизвикал скандала и във връзка с агресивното
му поведение служителите на ОП „Паркинги
и гаражи” Враца се обърнали за съдействие към органите на МВР. Твърди
се, че между страните не е имало физическо съприкосновение. Посочва се, че не
ставало ясно в какво точно се изразяват твърдените претърпени неимуществени
вреди, като се изтъква че липсва и пряка връзка между твърдяното неправомерно
действие на ответника и причинените вреди. Също така се сочи, че размерът на
обезщетението е силно завишен и не е адекватен на обема и интензитета на
твърдените вреди.
Съобразявайки
твърденията на страните и наведените доводи в исковата молба и отговора, както
и оплакванията във въззивната жалба, насрещната въззивна
жалба и съображенията в отговора на въззивната жалба, настоящият съдебен състав
приема, че предметът на въззивната проверка обхваща изцяло повдигнатия спор,
свързан с наличието на всички материални предпоставки /юридически факти/,
обуславящи възникването на предявеното спорно материално право на обезщетение
за неимуществени вреди, в обективната действителност. За да се произнесе по основателността на жалбата и
насрещната въззивна жалба, въззивният
съд обсъди събраните в първоинстанционното
производство писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
при което приема за установено от фактическа страна следното:
По делото е представен
амбулаторен лист от 11.05.2018 г., от който е видно, че при преглед в лечебно
заведение на ищеца Г.Х. е поставена диагноза „контузия на гръдния кош”, а като
обективно състояние е посочена палпаторна болка при
вдишване в областта на 3 и 4 междуребрие вляво и
зачервяване, както и артериално налягане 150/100.
От
съдебномедицинско удостоверение от 14.05.2018 г., издадено от съдебен лекар при
МБАЛ „Х. ***, е видно че от прегледа и от медицинската документация на Г.Х. е
установено, че същият е получил контузия на гръдния кош вляво, по механизъм
увреждането отговаря да бъде получено от действието на твърд тъп предмет и може
да бъде получено по начин и по време, посочени от пострадалия /блъскане силно с
ръце в областта на гръдния кош отпред/, като на Х. са причинени болка и
страдание.
С
представеното по делото Решение № 327/19.12.2018 г. по НАХД № 627/2018 г. на
Районен съд – Враца е отменено Наказателно постановление № АПИО-399/28.05.2018
г., издадено от ***а на Община Враца, с което на основание чл. 29, ал. 1, т. 3
от Наредба за осигуряване на обществения ред, опазване на околната среда и
опазване на имуществото на територията на Община Враца, за нарушение на чл. 2,
ал. 5 от същата Наредба, на Г.В.Х. е наложено административно наказание „глоба”
в размер на 50,00 лв., като незаконосъобразно.
От
представения по делото трудов договор от 20.09.2017 г. и допълнителни
споразумения към него е видно, че ответникът К.Д.М. работи на длъжност „***”
при работодателя ОП „Паркинги и гаражи”, със седалище и адрес на управление:
гр. ***.
По
делото са приети като доказателства и длъжностна характеристика на ответника,
както и Инструкция за работа на екипите за принудително преместване на МПС, видно
от които в длъжностните задължения на ответника е влизал превоз на неправилно
паркирани МПС и транспортирането им до наказателен паркинг, а при получаване на
пари на място – задължение за издаване на касов бон от фискално устройство или
при повреда на касовия апарат – на касова бележка
Представени
са и Заповед № 1603/28.09.2017 г. на ***а на Община Враца, както и Ред и
условия за принудително преместване на неправилно паркирани пътни превозни
средства, от които се установява, че принудителното преместване на блокираните
с техническо средство „скоба” пътни превозни средства се осъществява със
специализиран автомобил за репатриране на ППС, в присъствието на служител на
РУ-Враца, от служители на ОП „Паркинги и гаражи” Враца, като тези ППС-та трябва
да бъдат транспортирани за отговорно пазене на специализиран паркинг, а
освобождаването им се извършва след заплащане от страна на водача или
собственика на ППС на таксите, определени в Наредба за организация на
движението при кратковременно платено паркиране – „Синя зона” – гр. Враца и
представяне на документ за собственост или регистрационен талон на автомобила.
В подкрепа на
твърденията на страните в производството по делото са събрани и гласни доказателствени стредства.
Призованите
по искане на ищеца свидетели Д. С. и Н. Г. /негови приятели/ твърдят, че били
на кафе заедно. Ищецът дошъл при тях, заговорили се. След малко покрай тях
минал „паякът”. Ищецът се притеснил, че е спрял неправилно и отишъл да премести
колата си. След като се забавил, свидетелите отишли при него. Видели, че хората
от паяка се карат с ищеца. Един от тях го бутал в гърдите, веднъж доста силно,
като ищецът залитнал. Когато тръгнал към автомобила си, тогава другият го
бутнал. Г.Х. говорел на висок тон, но не отговорил на блъскането. Чули и част
от разговора, като посочват, че Х. искал
да си плати, но общинските служители не му давали документ. Свидетелите не
могат да си спомнят точните думи от спора. Дошла и полиция. Свидетелката Г.
твърди още, че след случая ищецът не бил толкова весел и разговорлив, самочувствието
му било засегнато.
Призованият
по искане на ищеца свидетел Ц. Ц. /управител на кафене „Ола”/ твърди, че ищецът
бил от редовните му клиенти. Същият ден по-късно бил в кафето и бил необичайно
мълчалив.Учудил се, че свидетелят не знаел за скандала, разказал му и му
показал и публикации в Интернет, в които скандалът бил отразен неправилно.Споделил
му, че са го блъскали. Тъй като се държал за корема, в края на работното време
свидетелят му предложил да го придружи до Спешен център. Там имало много хора и
отишли до частния Спешен център, където го прегледали. След скандала, ищецът
започнал да идва много рядко и за малко в кафенето.
Доведеният
от ответника свидетел В. Ц./автокранист на репатриращия автомобил/ изяснява, че
екипът им се състои от трима души – шофьор, автокранист и полицай. Същият
посочва, че вече било започнало закачването и вдигането на автомобила на ищеца,
когато той се появил. Имало словесен конфликт между ищеца и ответника, когато К.М.
му казал, че трябвало да заплати 25,00 лв., а
ищецът не искал да ги плати. Нямало обиди и бутане. М. извикал полицая,
който регулирал движението, който казал на М. и Ц. да влязат в автомобила и че
той поема случая.Той извикал и патрулката. Ответникът
и свидетелят влезли в автомобила и не са слизали повече. Автомобилът на ищеца
бил откачен, от което свидетелят смята, че таксата била заплатена.
Доведеният
от ответника свидетел Ц. И. /ръководител транспорт в ОП „Паркинги и гаражи”/
твърди, че месец преди скандала автомобилът на ищеца бил репатриран. Ищецът
дошъл на паркинга и се представил като ***а на с. Веслец. Заявил, че бил по
работа при ***а на Община Враца и че не смята, че следва да плаща глоба. Нямал
пари в себе си, искал да вземе колата преди да плати. После отишъл някъде и се
върнал с пари. Държал се самонадеяно. За процесния
случай му било разказано на следващия ден от шофьора на репатриращия автомобил,
че ищецът първоначално не искал да плати таксата от 25 лв. за освобождаване на
автомобила преди репатрирането, а после я заплатил. Впоследствие бил повикан
полицейски автомобил, като органите на реда поели случая.
Призованият
по искане на ответника свидетел С. Т. /полицаят, част от екипа на репатриращия
автомобил/ твърди, че по време на обход на ул. „Кръстьо Българията”
забелязали неправилно паркирал автомобил – спрян на автобусната спирка. Служителите
започнали процедура по репатриране, а той регулирал движението. Бил извикан от
един от служителите заради проблем – водачът отказвал да плати таксата. Искал
фактура, а служителите му обяснили, че издават само касови бележки. Започнал да
се държи грубо и арогантно и предизвикал скандал. Не е имало физически контакт
между служителите и водача. Свидетелят разпоредил на служителите да се качат в
репатриращия автомобил, те изпълнили това, а ищецът продължил да крещи. Свидетелят
го предупредил, че ще му бъде съставен акт, но той продължил да се държи по
същия начин, поради което, свидетелят повикал дежурен екип за съдействие. Полицейските
служители съставили на ищеца акт. В крайна сметка ищецът приел да плати срещу
издаване на касова бележка.
По
своя инициатива и по искане на насрещната страна, ищецът е дал обяснения пред първоинстанционния съд. В същите той твърди, че месец преди
случая като *** на населено място в Община Враца бил извикан заедно с други ***ове при ***а на общината. Били спрели автомобилите си на
улица „Петропавловска”, тъй като не били допуснати на
паркинга. След заседанието установили, че половината коли били репатрирани. На
паркинга отказали да платят, защото били по служба. В крайна сметка, ***ът на общината им казал, че ще трябва да платят глобите и
че той ще им възстанови сумите, като следва да поискат и после да представят
фактури. Затова и при скандала искал фактура. Служителят /ответникът/ му казал,
че не издават, започнал да вдига колата, ищецът тръгнал към нея и тогава
ответникът започнал да го блъска. При едно от блъсканията
ищецът залитнал. Ответникът почти крещял, ищецът се владеел. Полицаят в екипа
извикал колеги, които дошли и му съставили акт за нарушаване на обществения
ред. Час по-късно имало публикации в Интернет.В този момент изпитал яд от
несправедливостта. Усещал как го присвива в областта на гърдите. Мястото на
блъскането било почервеняло. В крайна сметка послушал управителя на заведението
и отишли до болницата, притеснил се да няма пукнато ребро. Чак вечерта, когато
си легнал и се отпуснал, болката станала осезаема. Същата нощ не можел да спи
на лявата си страна.
От така изложената по-горе фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
За да възникне отговорността на
ответника за неимуществени вреди, причинени на ищеца, следва в обективната
действителност да са настъпили следните юридически факти: 1) деяние /действие или
бездействие/; 2) противоправност /несъответствие
между правно дължимото и фактически осъщественото поведение/; 3) вреди
/неблагоприятно засягане на увредения/; 4) причинно-следствена връзка между противоправното поведение и настъпилите неимуществени вреди
/вредоносният резултат в съвкупния съпричинителен
процес между явленията в природата следва да е закономерна, необходима,
естествена, присъща последица от виновното противоправно
поведение на делинквента/ и 5) вина на делинквента, която съобразно уредената в чл. 45, ал. 2 ЗЗД оборима презумпция се предполага.
На първо място спорен
по делото е въпросът дали ответникът е извършил противоправни
действия, изразяващи се в нанасяне на публична обида и лека телесна повреда
спрямо ищеца.
По делото са събрани две
групи свидетелски показания, при анализа на които се установява, че на
11.05.2018 г. е възникнал конфликт между страните в настоящото производство,
предизвикан от неправилно паркиране от страна на ищеца и предприемане на
действия от служителите на ОП „Паркинги и гаражи” Враца по репатриране на
автомобила му.
Настоящият съдебен
състав намира, че от разпита на нито един от свидетелите не се установява, че
на процесната дата и място ответникът М. публично е
обидил ищеца Х.. Свидетелите С. и Г. посочват, че са чули част от разговора
между двамата, но не могат да си спомнят точните думи от спора.
Свидетелят-очевидец на случилото се Ц. от своя страна е категоричен, че е имало
словесен конфликт между ищеца и ответника, но нямало обиди. Показанията му се
подкрепят от тези на свидетеля Т., който установява, че ищецът е започнал да се
държи грубо и арогантно и предизвикал скандал. Съдът дава вяра на показанията
на вторите двама свидетели като последователни, логични, незаинтересовани и почиващи
на непосредствените им възприятия. От така събраните доказателства не може да
бъде направен извод, че ответникът е извършил противоправно
действие, изразяващо се в нанасяна на публична обида на ищеца.
По отношение на
второто твърдяно в исковата молба извършено противоправно
деяние от страна на ответника по отношение на ищеца съдът намира следното: От
представените по делото Амбулаторен лист и Съдебномедицинско удостоверение
безспорно се установява, че на 11.05.2018 г. ищецът е претърпял вреди, изразяващи
се в причинени болка и страдание, вследствие на контузия на гръдния кош вляво,
като по механизъм увреждането отговаря да бъде получено от действието на твърд
тъп предмет и може да бъде получено по начин и по време, посочени от
пострадалия /блъскане силно с ръце в областта на гръдния кош отпред/.
Недоказано обаче остана твърдението в исковата молба, че тези вреди са
настъпили в резултат на противоправното поведение
именно на ответника К.М., който е блъснал ищеца няколко пъти в областта на гърдите.
С показанията си
свидетелят Ц. изяснява, че екипът, предприел действия по репатриране на
автомобила на ищеца, се е състоял от трима души – шофьор, автокранист и
полицай. От показанията на същия свидетел, както и от тези на свидетеля Т. се
установява, че на случилото се са присъствали те двамата и ответникът М., като всички
са били в екип. Безспорно в показанията на свидетелите С. и Г. се съдържат
еднопосочни твърдения, че те са възприели блъскане от страна на служител в
екипа на репатриращия автомобил по отношение на ищеца. С показанията си обаче
те не установяват еднозначно точно кой измежду присъствалите на случилото се е
предприел такова поведение. В показанията си свидетелят С. заявява: „единият го
буташе в гърдите”, като твърди, че е възприел няколко бутания, а в тези на Г.
се съдържат данни, че „единият от тях го блъсна”, и това е било еднократно.
Нито един от двамата свидетели не е посочил точно ответника по делото като
извършител на „блъскането”. От друга страна в показанията на свидетелите Ц. и Т.
се съдържат противоположни твърдения, че не е имало физически контакт между
служителите на ОП „Паркинги и гаражи” Враца и ищеца, а само словесен конфликт.
При така събраната доказателствена съвкупност съдът
намира, че не е доказано, че на процесните дата и
място ответникът е предприел противоправното твърдяно
от ищеца действие, изразяващо се в блъскането му в областта на гърдите и
нанасянето на лека телесна повреда. По делото липсват ангажирани доказателства
за авторството на това деяние в лицето на ответника.
Противоправността като обективен елемент от фактическия състав, обуславяща отговорността
за непозволено увреждане, представлява по своето правно естество несъответствие
между предписаното от уредените нормативни или общоприети правила поведение и
фактическо осъщественото от дееца. Именно на ищеца е принадлежало процесуалното
задължение /доказателствената тежест/ за установяване
чрез пълно и главно доказване, както предписва правната норма на чл. 154, ал. 1 ГПК, противоправността на вредоносното поведение на
ответника. Следователно, от събраните по делото доказателства при формиране на
вътрешното убеждение на съда /арг. чл. 12 ГПК, във вр. с чл. 235, ал. 2 ГПК/ трябва да се установи по
несъмнен, безспорен, категоричен начин, че именно ответникът е действал
несъответно на нормативни или общоприети правила за поведение, вследствие на
което са настъпили твърдените неимуществени вреди. В настоящия казус ищецът не
доказа по безспорен, несъмнен начин, че твърдените вредоносни последици са
резултат от противоправно поведение на ответника.
Липсата на такова поведение води до неоснователност на иска за вреди, предявен от ищеца. За да бъде ангажирана отговорността на ответника за неимуществени вреди, следва да
са налице кумулативно всички предпоставки на фактическия състав на
непозволеното увреждане. Безпредметно е в този случай да се обсъжда наличието
на другите предпоставки за уважаване на иска за претърпени вреди – неблагоприятното
засягане на увредения и причинно-следствена връзка между него и противоправното поведение.
Тъй като правният извод, до който настоящата съдебна инстанция достига, не
съвпада изцяло с крайните правни съждения на първоинстанционния
съд, въззивната жалба на въззивника-ответник К.Д.М.
следва да бъде уважена, а първоинстанционното решение
– отменено в частта, в която искът
с правно основание чл. 45 ЗЗД, против К.Д.М. е уважен за сумата от 500,00 лв., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 11.05.2018 г. до окончателното изплащане на задължението. Вместо това следва да бъде постановено ново решение,
с което искът с правно
основание чл. 45 ЗЗД против К.Д.М. бъде отхвърлен за сумата от 500,00 лв., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 11.05.2018 г. до окончателното изплащане на задължението.
В останалата част, в която искът
с правно основание чл. 45 ЗЗД против К.Д.М. е отхвърлен до пълния му претендиран
размер от 1 500,00 лв., решението на Районен съд – Враца следва да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно.
С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция на основание чл. 78, ал.
3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника изцяло сторените от него разноски пред първоинстанционния
съд. Районният съд е присъдил разноски по
компенсация, като е осъдил ищеца да заплати на ответника сумата от 73,34 лв. В първоинстанционното дело се съдържат доказателства за
заплатени от ответника 370,00 лв., от които 350,00 лв. – адвокатско възнаграждение,
и 20,00 лв. – депозит за призоваване на свидетел. При това положение ищецът
следва да бъде осъден да заплати допълнително сумата от 296,66 лв.
За
производството пред въззивната инстанция на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК, въззиваемият-ищец
следва да бъде осъден да заплати на въззивника-ответник
разноски в размер на 25,00 лв. – държавна такса за въззивно
обжалване.
Предвид гореизложеното,
Врачанският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение
№ 1044/03.12.2019 г., постановено по гр.дело № 3147/2019 г. по описа на Районен
съд – Враца, В ЧАСТТА, в която
предявеният от Г.В.Х., ЕГН: **********, с адрес: ***, иск с правно основание чл. 45 ЗЗД, против К.Д.М.,
ЕГН: **********, с адрес: ***, е уважен за сумата от 500,00
лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 11.05.2018 г. до
окончателното изплащане на задължението, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният
от Г.В.Х., ЕГН: **********, с адрес: ***, иск с правно основание чл. 45 ЗЗД, против К.Д.М.,
ЕГН: **********, с адрес: ***, за сумата от 500,00
лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 11.05.2018 г. до
окончателното изплащане на задължението.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1044/03.12.2019 г., постановено по гр.дело №
3147/2019 г. по описа на Районен съд – Враца, в останалата
обжалвана част.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК Г.В.Х., ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплати
на К.Д.М., ЕГН: **********, с адрес: ***, сумата от 296,66 лв., представляваща разноски, направени в първоинстанционното производство, и на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК, сумата от 25,00 лв., представляваща разноски,
направени в производството пред въззивната инстанция.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.