Решение по дело №176/2020 на Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ №260016

гр. П., 16.03.2022 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пазарджишкият окръжен съд, търговско отделение, на двайсет и пети февруари през две хиляди двайсет и втора година в публично съдебно заседание в състав:

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ВЕНЦИСЛАВ ПЕТРОВ

 

секретар Лилия Кирякова                                 

като разгледа докладваното от съдията т. д. № 176/2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени субективно съединени искове от Я.Д.Р., ЕГН **********, с адрес: ***, Н.Я.Р., ЕГН **********, с адрес: *** и Н.М.Я., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв. Д.Т. от САК, срещу „Д.– О. з.“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., район „Т.“, бул. „В.“ № **, за заплащане на обезщетение от 25 100 лева – частично от 60 000 лева в полза на първия ищец, 25 100 лева – частично от 70 000 лева в полза на втория ищец и 25 100 лева – частично от 45 000 лева в полза на третия ищец, за претърпените от тях неимуществени вреди – болки и страдания от настъпило ПТП на ***г. по вина на Д. А. Г. (***), управлявал л. а. „*** ***“, модел „***“, рег. № ***, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, ведно със законната лихва от датата на инцидента – ***г. до окончателното плащане на сумите, респ. за заплащане на обезщетение от 2 000 лева – частично от 10 000 лева в полза на първия ищец за претърпените от него имуществени вреди – цялостно увреждане (т. нар. тотал щета) на собствения му л. а. „М.“, модел „С.“, рег. № *********, от същото ПТП, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска – 19.11.2020 г. до окончателното плащане на сумата, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ.

Предявените искове се основават на следните фактически твърдения:

В исковата молба се твърди, че на ***г., около ** ч., на надлеза, на път ***, на ** км. в посока от с. Б. за с. З., община П., е настъпила верижна катастрофа с участието на л. а. „*** ***“, модел „***“, рег. № ***, управляван от Д. А. Г., ЕГН ********** (*** вследствие на ПТП), т. а. „М. С.“, рег. № ****, управляван от ищеца и т. а. „М. С.“, рег. № *****, управляван от Г.  Д. А. . Инцидентът е настъпил при намалена видимост – мъгла и при заледена пътна настилка. Видно от съставения Констативен протокол за ПТП с пострадали лица, виновен за ПТП е водачът Д. Г., който движейки се с несъобразена скорост при заледена пътна настилка, след като изпреварва автобус с пътници губи контрол над автомобила, навлиза в насрещното платно и се блъска в автомобила на ищеца, независимо че последният се е движел с около 20 км/ч. В деня на инцидента пътят не е бил обезопасен и опесъчен. Образувано е ДП № ***г. по описа на РУ на МВР – П., съотв. пр. преписка № ***г. на ОП – П.. От инцидента пострадали ищците по делото, като Н.Я.Р. и Н.М.Я. се возили на З.ната седалка на буса, управляван от ищеца. Пострадалите лица били приети в отделението по **** към МБАЛ П.АД, като подробно се излагат претърпените от тях неимуществени вреди. На ****** г. ищците предявили претенция към застрахователя на виновния водач – ответника, като повече от година и половина няма произнасяне. Посочва се, че от ПТП са увредени части и системи от собствения на първия ищец автомобил, изразяващи се в тотално увреждане на автомобила, т. е. съдът възприема претенцията за цялостно увреждане на МПС, а не за отделни части. Моли се за уважаване на иск с присъждане на разноски. Посочва се и банкова сметка ***. 127, ал. 4 от ГПК.

В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответникът „Д.– О. з.“ ЕАД, чрез юрисконсулт Г., е подал отговор на исковата молба. Оспорва исковете. Твърди се, че Констативният протокол за ПТП не може да служи като доказателство за противоправността на водача на л. а. „***“. Навежда се довод, че протоколът в частта относно механизма не представлява официален свидетелстващ документ, тъй като длъжностното лице не е възприело непосредствено събитията, а съставя протокола въз основа на обясненията на водачите. Твърди се, че причина за ПТП е заледяването на пътния участък и липсата на опесъчаване. Твърди се наличие на вина и у Я.Р. за настъпване на ПТП и вредите от него. При условие на евентуалност се прави възражение за съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД от пострадалия водач – Я.Р., който поради несъобразена с пътната обстановка скорост е допринесъл за увреждането, а същевременно е бил и без обезопасителен колан. Възражение за съпричиняване се прави и досежно поведението на другите две ищци – също поради непоставен предпазен колан. Изразява се становище, че от иска за имуществени вреди не става ясно дали се претендира тотална щета на МПС или само увредени части. Оспорва се и претенцията за законна лихва, като се моли съдът да съобрази чл. 497, ал. 1, т. 2 вр. чл. 496, ал. 1 и 4 вр. чл. 108, ал. 3 от КЗ – че лихва за забава се дължи след изтичане на три месеца от датата на уведомяването, а не от уведомяването или от датата на деликта. Пътят, където е настъпило ПТП, е част от републиканската пътна мрежа, като съгласно чл. 19, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата републиканските пътища се управляват от Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ). Според чл. 29 и чл. 30, фонд „Републиканска пътна инфраструктура“ поддържа републиканските пътища, а ремонтът на пътищата е дейност по възстановяване или подобряване на транспортно-експлоатационните качества и привеждането им в съответствие с изискванията за движението, съгласно § 1, т. 13 от ДР на ЗП. Позовават се и на т. 14 от ДР на ЗП относно З.ължението на АПИ. Установеното заледяване на пътя водело до извод, че е налице неизпълнение на З.ълженията на съответните длъжностни лица от А. по чл. 29 и чл. 30 от ЗП, поради което се иска привличане на А. като трето лице – помагач на страната на ответника по твърдение, че е налице регресна отговорност спрямо агенцията с оглед приносът ѝ за увреждането. Иска се привличане и на ЗД „А.“ АД, ЕИК ******, като трето лице – помагач на ответника, тъй като се твърди регресна отговорност спрямо този застраховател, обезпечаващ гражданската отговорност на водача Я.Р., като съизвършител на деянието, управлявал автомобила си при несъобразени с пътната обстановка скорост и поведение. В тази връзка се иска съдът в мотивите да определи и съответната степен на принос на АПИ, респ. делинквента Я.Р.. Моли за отхвърляне на исковете изцяло с присъждане на разноски.

В срока по чл. 372 от ГПК е постъпила допълнителна искова молба, в която се заявява, че оспорва възраженията на ответника, като счита същите за изцяло бланкетни.

Не е постъпил в срока по чл. 373 от ГПК допълнителен отговор на ДИМ.

По делото са конституирани като трети лица – помагачи на страната на ответника ****“, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „М.“ № **, и З. „А.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., р-н С., ул. „С. К.“ № **.

По допустимостта на производството:

Легитимацията на страните съответства на твърденията на ищците за претърпени вреди от деликт и застрахована гражданска отговорност на делинквента при ответника-застрахователно дружество.

Сезиран е родовокомпетентният съд – чл. 104, т. 4 от ГПК.

Съдът счита, че в случая претенцията на ищците за присъждане на законната лихва за забава представлява материалноправна увеличаваща последица от евентуалното уважаване на иска за обезщетение и не се предявява като самостоятелен иск по чл. 86 от ЗЗД, поради което ищците не са длъжни да сочат размер на търсената лихва.

Съдът приема, че надлежно е упражнено правото на иск, доколкото ищците са провели описаната в чл. 498, ал. 1 и ал. 3 от КЗ процедура за разглеждане на претенциите им пред застрахователя, като са го сезирали с искане за заплащане на обезщетение досежно процесния инцидент от ***г. с подаване на молба на 22.01.2019 г., респ. няма произнасяне в тримесечния срок, изтичащ на 22.04.2019 г., поради което са предявили и настоящите искове на 19.11.2020 г. за първия ищец и на 23.11.2020 г. за втори и трети ищец.

Относно иска за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, от изложените от ищеца Р. твърдения в уточнителната молба от 22.01.2021 г., съдът приема, че претенцията е досежно цялостното увреждане на МПС, а не относно отделни увредени части от него. Уточнението от ищеца, че размерът на имуществените вреди ще бъде посочен допълнително след изслушване на заключението по САвТЕ касае по скоро твърдения за бъдещо изменение на иска по размер, но няма отношение към вече определената цена на иска.

Съдът приема от фактическа страна следното:

Не се спори, че процесният участък от път ****, на който е настъпило ПТП, е републикански път по смисъла на чл. 3, ал. 2 от Закона за пътищата.

По делото е приет Констативен протокол за ПТП с пострадали лица от ***г., рег. № ***** г. на РУ - П., изготвен от С.А.В. - дежурен ПТП при ОД на МВР - П., в който е отразено, че водачът на л. а. „*** ***“, рег. № ***, Д. А. Г., на заледена пътна настилка губи контрол, завърта се и се блъска в т. а. „М. С.“, рег. № *********, управляван от ищеца Я.Р..                                                                  

Образуваното по случая досъдебно производство № ***** г. на РУ – П. е висящо.

В приетия по делото месечен отчет за зимно поддържане от страна на ДЗЗД „Пътно поддържане област П. и област П.“ е отразено, че за декември 2018 г. коефициентите за ниво на поддържане са достигнати.

От събраните по делото гласни доказателства се установява следното:

Свидетелят А.И.Р., съпруга на Я.Р., дава показания, че знае за инцидента (но греши датата, като сочи *** г.). Споделя, че след инцидента тя се е грижила у дома за **** си - Н.Р.Я. не е постъпвал в болницата след инцидента. Само ***. Около един месец той бил ****. Н.Р. се възстановила за около ******

Свидетелят А.С.Я., съпруг на Н.Я., дава показания, че знае за инцидента от декември *** г. След него вследствие на получените травми ***** не е можела да става от леглото една седмица. Той и децата им са ѝ помагали докато се възстанови. Най-много се оплаквала от болки в *********************************************

Свидетелят С.А.В. дава показания, че като дежурен при ОД на МВР - П. е посетил ПТП от ***г. Времето било облачно, имало е лека мъгла. При пристигане на място установил, че от началото до края на надлеза пътното платно било заледено („Чист лед.“). Не било опесъчено. Настъпили са две ПТП, през 4 мин. Сигналът бил подаден 6:50 ч., пристигнали са на място около 7:15-7:20 ч. Твърди, че водачът на л. а. *** е загубил управлението над автомобила.             

Няма спор, че т. а. М. С. е собственост на ищеца Я.Р., представени са и доказателства - малък талон на л. 88 от делото.

От заключението на вещите лица д-р П.М. (съдебен лекар) и инж. В.Ф. (автоексперт) по допуснатата комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза, неоспорено от страните, прието от съда за пълно, обосновано и компетентно изготвено, се установява следното:

В автотехническата част:

На ***г., около **** ч., на надлеза над ЖП линията, намиращ се изцяло в чертите на населеното място на с. З., част от републикански път ****, са настъпили две последователни и независими едно от друго ПТП, първото от които между л. а. *** *** и т. а. М. С.. Температурата на въздуха, посочена въз основа на справка от НИМХ-П., е -2.8 градуса по Целзий. Пътното платно е двупосочно с по една лента в двете посоки. Надлезът представлява открита железобетонна конструкция, преди и след която пътната настилка била суха. По самия надлез, от контакта на въздушната влага (имало е лека мъгла) с пътното покритие вследствие на конденза се образувал тънък лед, т. нар. „черен лед“, който е прозрачен и поради това незабележим. Самият надлез не е бил опесъчен.

На мястото на произшествието хоризонталната маркировка е непрекъсвана осева линия между двете ленти за движение. Всяка лента е с ширина от 3.90 метра. В очертанията на надлеза няма пътни знаци, определящи максимално допустимата скорост и при тези обстоятелства важи ограничението за движение в населено място - до 50 км/ч. В тази пътно-климатична обстановка около 6:30 ч. по надлеза в посока от с. Б. към с. З. пътувал л. а. *** ***, управляван от водача Д. Г., със скорост около 62-69 км/ч. (преди удара 69 км/ч, а в момента на удара около 62 км/ч). След като преминал средата на надлеза и започнал спускане, водачът загубил контрол над автомобила, който започнал да се хлъзга и насочва наляво. В един момент автомобилът навлязъл в насрещната лява лента за движение, където след около 2 секунди, движейки се с дясната си страна, се блъснал в идващия със скорост около 41-48 км/ч (преди удара не повече от 48 км/ч, а в момента на удара 41 км/ч) от с. З. т. а. М. С., управляван от ищеца Я.Р.. Водачът Я. опитал да отклони автомобила си надясно, за да избегне удара, но неуспешно. Ударът настъпил в дясната страна на л. а. *** и в предната част на т. а. М. С.. Техническата причина за настъпване на ПТП е тази, че водачът Д. Г. е загубил контрол над автомобила и е навлязал в насрещната лента за движение, тъй като се е движел със скорост по-висока от максимално разрешената от 50 км/ч. Състоянието на пътното платно също е част от предпоставките за настъпване на произшествието, тъй като внезапното попадане на л. а. *** *** от сух пътен участък върху заледена пътна настилка в условията на намалена видимост (мъгла) е довело до невъзможност водачът да реагира адекватно на загубата на страничната устойчивост и неконтролируемо занасяне на автомобила в насрещната лента.

Изчислено е, че пътят изминат от л. а. *** от момента на навлизането му в лявата лента за движение до момента на удара е 35 метра. Дължината на пълния спирачен път (т. нар. опасна зона) при движението му при установената скорост от 69 км/ч при заледен път е равна на 217.4 метра, поради което се приема, че водачът Г. е нямал техническата възможност да установи автомобила преди мястото на удара и да избегне произшествието. За да има възможност да спре преди мястото на удара, водачът на л. а. *** е следвало да се движи със скорост от 24 км/ч при заледен участък, а при заледен, но опесъчен път - 36.3 км/ч.

Изчислено е, че пътят изминат от т. а. М. С. от момента на навлизането на л. а. *** в лявата лента за движение до момента на удара е 26.5 метра. Дължината на пълния спирачен път (т. нар. опасна зона) при движение на т. а. М. при установената скорост от 48 км/ч при заледен път е равна на 112.4 метра, а при заледен и опесъчен път - 51.83 метра, поради което се приема, че водачът Р. е нямал техническата възможност да установи автомобила преди мястото на удара и да избегне произшествието. Водачът на т. а. М. би имал техническата възможност да избегне удара чрез безопасно екстрено спиране, ако се е движел със скорост по-малка от 20 км/ч при заледен пътен участък, и със скорост по-малка от 30 км/ч при заледен, но опесъчен път.

Установява се, че фабрично т. а. М. С. има монтирани предпазни колани на предните и З.ни седалки, които са били налични към момента на ПТП. Заключението приема, че водачът Я.Р. е бил с правилно поставен предпазен колан, а ищците Н.Р. и Н.Я. са пътували без поставени предпазни колани. При поставени колани не биха се получили травмите доколкото ударът е бил челен.

Справедливата пазарна стойност на т. а. М. С., собственост на ищеца Я.Р., към датата на ПТП е в размер на 6 154 лева. Стойността на разходите за ремонт и труд за възстановяване на увредения автомобил е в размер на 5 277.36 лева по пазарни цени, което представлява 85 % от цялостната стойност на МПС. 

В медицинската част:

Пострадалият Я.Д.Р. е получил вследствие на ПТП от ***г. счупване на ******* от 35 дни. Установени са и други по-леки травми, като ********. Не била предписвана последваща физиотерапия. **********. Общото възстановяване на ищеца е за около 35 дни. В ежедневните дейности няма да изпитва затруднения с травмираната ръка, но при тежък физически труд, би имал такива. Не се препоръчва оперативна интервенция.

От същия инцидент е пострадала Н.М.Я.. Била е прегледана в Спешно отделение на МБАЛ - П. АД двукратно - в деня на инцидента и два дни по-късно. Не е била хоспитализирана. Получените тревми представляват ***********************. При нея оздравителния възстановителен процес е траел около 25 дни.

От същия инцидент е пострадала Н.Я.Р.. Същата е получила счупване на *******. Изписана от болницата на ***** г., а ******. Провела е два курса на физиотерапия. Получила е също така ***** При нея оздравителния възстановителен процес е траел около два месеца и половина. Наличен е *********

И двете ищци Я. и Р. са пътували без поставени предпазни колани.

Н.Я. се е возила на предната седалка до водача, като от удара е получила контузията на главата в предното панорамно стъкло, което се е счупило. Освен това е получила и контузия на ***** още допълнителни контузии. Ако е била с поставен колан, травматичните увреждания в някои зони на тялото щяха да липсват, а други щяха да бъдат по-леки, тъй като главата нямаше да достигне и да удари предното стъкло, а долните крайници съответно горното табло.

Н.Р. се е возила З. водача, като от удара се удря в облегалката на седалката на водача с леко завъртане на тялото и директен удар в областта на ****. Ако имаше колан, тялото щеше да се удържи на седалката и нямаше да настъпят тези увреждания до такава степен.

Правни изводи:

Предявени са субективно съединени искове по чл. 432, ал. 1 от КЗ.

Съгласно тази правна норма, увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при спазване на изискванията на чл. 380 КЗ.

В производството по иск с правно основание по чл. 432, ал. 1 от КЗ върху ищеца лежи доказателствената тежест да установи: 1/ противоправно поведения от страна на делинквента; 2/ вреда; 3/ причинна връзка между деяния и вреда; 4/ вина (презумира се); 5/ наличие на валидно застрахователно правоотношение между делинквента и застрахователното дружество по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите; 6/ настъпване на застрахователното събитие като юридически факт, пораждащ отговорността на застрахователя.

Отговорността на застрахователя за заплащане на обезщетение за вреди произтича от сключения застрахователен договор, а не от непозволено увреждане. Тази гражданска отговорност е функционално обусловена от отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие, обстоятелство което обуславя отговорност на застрахователя за всички причинени от него вреди и при същите условия, при които отговаря самият причинител на вредите.

Вредата представлява промяна на имуществото, правата, телесната цялост и здраве, душевност и психическо състояние на човека. Промяната може да се осъществи чрез смущение, накърняване или унищожаване на посочените човешки блага. Те могат да бъдат както имуществени (претърпяни загуби и пропуснати ползи), така и неимуществени (болки и страдания, изобщо негативните психически преживявания, които търпи или ще търпи увредения), стига да са пряка и непосредствена последица от увреждането.

По делото е безспорно обстоятелството, че към датата на процесното ПТП от ***г. е налице валидно застрахователно правоотношение между водача Д. Г. и ответника „Д.– О. з.“ ЕАД по З.ължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

Съдът приема, че водачът на л. а. *** *** Д. Г. е нарушил разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, след като се е движел с превишена скорост от 69 км/ч преди настъпване на инцидента при позволена до 50 км/ч в населеното място на с. З., където се е намирал процесният надлез над ЖП линията, на който е настъпило произшествието. Непосредствени причини за настъпване на ПТП са именно навлизането в насрещната лента за движение с висока скорост поради занасяне на автомобила и малката дистанция до другото МПС.

Действително при скорост от 36.3 км/ч водачът Г. е можел да спре преди да се удари в М.а включително при занасяне по заледен, но опесъчен участък от пътя, но по делото липсват данни каква следва да е критичната скорост на преминаване по безопасен начин по надлеза с оглед установената пътно-климатична обстановка, т. е. при каква скорост и при какви условия (поведение на водача) същият няма да загуби контрол над автомобила. Последното е от значение, за да се установи има ли причинно-следствена връзка с доказаната липса на опесъчаване на асфалтовата настилка.

Няма спор, че от настъпилото ПТП са увредени автомобилни части на т. а. М. С., собственост на ищеца Я.Р..

Изложеното обуславя извод за наличие на всички кумулативно изискуеми предпоставки за възникване отговорността на застрахователното дружество - ответник: установен деликт при съответно авторство (Д. Г.), противоправност, вина, вреди (неимуществени – болки и страдания от травматичните увреждания, отрицателни психически емоции за всички ищци и имуществени - намаляване на имущественото състояние на ищеца Р. от увреждане на негова собственост) и причинна връзка между деянието и настъпилото ПТП, а оттам и с увреждането на ищците; наличие на валидно застрахователно правоотношение между причинителя и застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, респ. настъпване на застрахователното събитие като юридически факт, пораждащ отговорността на застрахователя.

По възражението за съпричиняване от страна на ищците:

Направеното възражение за съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД от пострадалия водач – Я.Р. се основава на управляване на автомобила му с несъобразена с пътната обстановка скорост, допринесла за увреждането, както и липсата на поставен обезопасителен колан. Възражение за съпричиняване се прави и досежно поведението на другите две ищци – също поради непоставен предпазен колан.

По делото безспорно се установи, че ищецът Я.Р. е пътувал с правилно поставен предпазен колан, поради което възражението за съпричиняване на вредата досежно това обстоятелство е неоснователно.

Съдът кредитира заключението по САвТЕ, че ако водачът на т. а. М. се е движел със скорост по-малка от 20 км/ч, то е щял да има възможността да спре преди удара с насрещно движещото се МПС, включително при заледен пътен участък. Доколкото обаче водачът е управлявал автомобила си със скорост от 48 км/ч, т. е. под допустимата от закона скорост (от 50 км/ч), наред с обстоятелството, че от двете страни на надлеза (в началото и края) пътната настилка е била суха, неочакването пътното платно по протежението на самия надлез да е заледен, не е противоправно и не е изисквало друга избрана скорост, която да бъде съобразена по смисъла на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. Възражението за съпричиняване спрямо ищеца Р. е неоснователно.

Основателно е възражението спрямо другите две ищци - Н.Р. и Н.Я., доколкото се установи, че и двете са пътували без поставени предпазни колани, в нарушение на разпоредбата на чл. 137а, ал. 1 ЗДвП, като експертизата е категорична, че ако бяха с поставени такива, получените от тях травми нямаше да настъпят. На това основание съдът определя принос на пострадалите към увреждането в размер на 1/3.

По размера на обезщетението за неимуществени вреди:

В З.ължителната съдебна практика (т. II от ППВС № 4 от 23.12.1968 г.) са определени критериите за "справедливост", като е прието, че справедливостта не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. Моралните вреди са индивидуално определими и паричното обезщетение за тях следва да съответства на необходимото за преодоляването им. Не е проява на справедливост, а е в дисхармония със справедливостта, определяне на парично обезщетение по–голямо от необходимото за обезщетяване на претърпените вреди.

В случая обективните данни, събрани по делото сочат, че пострадалият Я.Р. (на **** към датата на ПТП) е получил освен леки ****, така и счупване на ********, наложила ***, като се установи, че при тежък физически труд същият ще изпитва болки. Обстоятелството, че ищецът е в активна трудоспособна възраст, като занапред ще следва да съобразява възможностите на увредената си *** при избор на работа, налага определяне на по-високо обезщетение. От друга страна, обезщетението следва да се съобрази и с относително бързото му възстановяване за около месец. Всичко това обосновава извод, че претърпените от ищеца неимуществени вреди подлежат на справедливо обезщетяване в размер на 15 000 лева, което в достатъчна степен отговаря на нараняванията на ищеца, обществено-икономическите условия към момента на настъпване на застрахователното събитие – 2018 г. и особеностите на случая, като за разликата до 25 100 лева – частично от 60 000 лева същият следва да се отхвърли.

Пострадалата Н.М.Я. (на *** г. към датата на ПТП) е получила  леки наранявания (***), които не са наложили хоспитализация в болнично заведение. Оздравителният процес при нея е траел около **** дни. Безспорно се установи, че вследствие на инцидента ищцата е изпитвала *******, които съдът следва да отчете при определяне на обезщетението. Съдът не кредитира показанията на **** за изключително тежкото ѝ състояние предвид че същата не можела да става от леглото за около една седмица след инцидента, доколкото сам свидетелят сочи, че Н.Я. сама е потърсила лекарска помощ още на следващия ден след инцидента. Претърпените от ищцата неимуществени вреди подлежат на справедливо обезщетяване в размер на 6 000 лева, което в достатъчна степен отговаря на получените от нея по-леки наранявания, обществено-икономическите условия към момента на настъпване на застрахователното събитие и особеностите на случая, като след редуциране с приетия размер от 1/3 съпричиняване, определя основателност на иска за сумата от 4 000 лева, като за разликата до 25 100 лева – частично от 45 000 лева същият следва да се отхвърли.

Пострадалата Н.Я.Р. (на ****. към датата на ПТП) е получила наред с по-леките ********. Същата е претърпяла ******, като престоят ѝ в болницата е бил за **. Оздравителният процес при нея е бил около два месеца и половина (според свидетеля А.Р. за 6 месеца). Установява се малък кръгъл *******. Няма събрани доказателства относно емоционалното ѝ състояние след инцидента, поради което същото следва да се ограничи до обичайното при този тип увреждания вследствие на претърпяно ПТП. Всичко това обосновава извод, че претърпените от ищцата неимуществени вреди подлежат на справедливо обезщетяване в размер на 24 000 лева, което в достатъчна степен отговаря на получените от нея наранявания, обществено-икономическите условия към момента на настъпване на застрахователното събитие и особеностите на случая, като след редуциране с приетия размер от 1/3 съпричиняване, определя основателност на иска за сумата от 16 000 лева, като за разликата до 25 100 лева – частично от 70 000 лева същият следва да се отхвърли.

По размера на обезщетението за имуществени вреди:

Размерът на обезщетението за имуществени вреди се определя от стойностния адекват на претърпяната от застрахователното събитие вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на увреденото имущество, определена като пазарната такава към същия момент. По делото безспорно се установи, че стойността по средни пазарни цени на разходите за ремонт и труд за възстановяване на собствения на ищеца товарен автомобил М. С. към датата на инцидента е в размер на 5 277.36 лева, а средната му пазарна цена, към същата тази дата, е на сумата 6 154 лева.

Съгласно разпоредбата на чл. 390, ал. 2 от КЗ, тотална щета на МПС е увреждане, при което стойността на разходите за необходимия ремонт надвишава 70 % от действителната му стойност. 

В случая процесният автомобил е увреден до степен негодност за ползването му. Действително с оглед заключението на експерта е налице техническа възможност за възстановяването му, но това е икономически нецелесъобразно, тъй като стойността на новите части и на труда за ремонта му (5 277.36 лева) представлява 85 % от неговата действителна пазарна стойност (6 154 лева). От това следва, че в случая е налице т. нар. „тотална щета“, поради което предявеният като частичен иск за сумата от 2 000 лева следва да се уважи изцяло.

По законната лихва:

В действащия Кодекс за застраховането изрично е регламентирано, че застрахователното покритие включва и лихвите по чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ (арг. чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ), т. е. застрахователят отговаря за лихвата за забава, когато застрахованият отговаря за тях пред увреденото лице, което в хипотезата на деликта произтича от правилото на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД. Въпреки това в чл. 429, ал. 3 от КЗ е регламентирано, че лихвите за забава на застрахования по ал. 2, т. 2, за които той отговаря пред увреденото лице, се плащат от застрахователя само в рамките на застрахователната сума (лимита на отговорност). В този случай от застрахователя се плащат само лихвите за забава, дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 от КЗ или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна. Или, отговорността на прекия причинител за лихви, считано от датата на непозволеното увреждане съществува, но същата (по силата на самия кодекс) се поема от застрахователя от един по-късен момент, в който му е станало известно настъпването на застрахователното събитие. Не е налице законова възможност в тежест на застрахователя да се възложат и лихвите за времето от увреждането до уведомяването му за това. Този извод не може да бъде оборен от правилото на чл. 497 от КЗ във вр. с чл. 496 от КЗ. Тези норми установяват отговорността на самия застраховател за плащане на законни лихви върху дължимо обезщетение, която отговорност е резултат от неговата собствена забава.

По делото безспорно се прие, че ищците са отправила претенция пред застрахователя на 22.01.2019 г. за заплащане на обезщетение по повод процесното ПТП, респ. не се установи друга по-ранна дата, на която самият застрахован е уведомил застрахователя – ответник. Ето защо, единственият доказан момент, в който на застрахователя му е станало известно настъпването на застрахователното събитие е 22.01.2019 г., която дата следва да се приеме и за датата, от която тече и законната лихва за забава върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди, тъй като за имуществените сам ищецът Р. претендира лихва от по-късен момент, а именно от от датата на предявяване на иска – 19.11.2020 г.

Доколкото съдът прие, че претенцията за лихва не представлява самостоятелно предявен иск, а последица от уважаването на иска, съдът не дължи изричен отхвърлителен диспозитив за разликата в периода.

По разноските:

Ищците са поискали присъждане на разноски за депозит от 250 лева. Претендират заплащане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 от З.в, което според уважения размер на иска се явява основателно за сумата от 980 лева за ищеца Я.Р., 1 010 лева за ищцата Н.Р. и 510 лева за Н.Я., или общо 2 500 лева.

Ответникът не претендира разноски, не е представил и списък по чл. 80 от ГПК.

Третото лице помагач *****“ също претендира разноски. Следва да се има предвид, че съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 10 от ГПК, на третото лице помагач не се присъждат разноски, но то дължи разноските, които е причинило със своите процесуални действия.

Третото лице помагач З. „А.“ АД не прави искане за присъждане на разноски.

Когато делото е решено в полза на лице, освободено от държавна такса или от разноски по производството, осъденото лице е длъжно да заплати всички дължащи се такси и разноски. Съответните суми се присъждат в полза на съда – чл. 78, ал. 6 от ГПК. Съдебната практика приема, че и в случаите по чл. 78, ал. 6 от ГПК осъденото лице е длъжно да заплати всички дължащи се такси и разноски, но съразмерно с уважената част от исковете (така Решение № 311/08.01.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1144/2018 г., ІV г. о.). В случая държавната такса за уважените искове е в размер на общо 1 480 лева (680 лв. по исковете на Р., 640 лв. по втория иск и 160 лв. по третия). Следователно ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на съда и сумата от 1 480 лева държавна такса за производството.

Водим от горното, съдът

Р  Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА „Д.– О. з.“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., район „Т.“, бул. „В.“ № **, да заплати на Я.Д.Р., ЕГН **********, с адрес: ***, сума в размер на 15 000 (петнайсет хиляди) лева - частично от 60 000 лева за претърпените от него неимуществени вреди – болки и страдания, 2 000 (две хиляди) лева - частично от 10 000 лева за претърпените имуществени вреди за цялостно увреждане (тотална щета) на собствения му т. а. „М.“, модел „С.“, рег. № ****, всички настъпили от ПТП от ***г. по вина на Д. А. Г., управлявал л. а. „*** ***“, модел „***“, рег. № ***, ведно със законната лихва върху главницата от 15 000 лева за периода от 22.01.2019 г. до окончателното плащане, а върху главницата от 2 000 лева за периода от подаване на исковата молба - 19.11.2020 г. до окончателното плащане, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, по банковата сметка на адв. Д.Т. в „О. Б.“ АД, с IBAN ***, като

ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди за разликата над присъдените 15 000 лева до претендираните 25 100 (двайсет и пет хиляди и сто) лева - частично от 60 000 лева, като неоснователен.

ОСЪЖДА „Д.– О. з.“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., район „Т.“, бул. „В.“ № ***, да заплати на Н.Я.Р., ЕГН **********, с адрес: ***, сума в размер на 16 000 (шестнайсет хиляди) лева - частично от 70 000 лева за претърпените от нея неимуществени вреди – болки и страдания, настъпили от ПТП от ***г. по вина на Д. А. Г., управлявал л. а. „*** ***“, модел „***“, рег. № ***, ведно със законната лихва върху главницата за периода от 22.01.2019 г. до окончателното плащане, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, по банковата сметка на адв. Д.Т. в „О. Б.“ АД, с IBAN ***, като

ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди за разликата над присъдените 16 000 лева до претендираните 25 100 (двайсет и пет хиляди и сто) лева - частично от 70 000 лева, като неоснователен.

ОСЪЖДА „Д.– О. з.“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., район „Т.“, бул. „В.“ № ***, да заплати на Н.М.Я., ЕГН **********, с адрес: ***, сума в размер на 4 000 (четири хиляди) лева - частично от 45 000 лева за претърпените от нея неимуществени вреди – болки и страдания, настъпили от ПТП от ***г. по вина на Д. А. Г., управлявал л. а. „*** ***“, модел „***“, рег. № ***, ведно със законната лихва върху главницата за периода от 22.01.2019 г. до окончателното плащане, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, по банковата сметка на адв. Д.Т. в „О. Б.“ АД, с IBAN ***, като

ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди за разликата над присъдените 4 000 лева до претендираните 25 100 (двайсет и пет хиляди и сто) лева - частично от 45 000 лева, като неоснователен.

ОСЪЖДА „Д.– О. з.“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., район „Т.“, бул. „В.“ № ***, да заплати на адв. Д.Т. от САК, лич. № ****, сумата от 2 500 (две хиляди и петстотин) лева, представляващи адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 от З.в. 

ОСЪЖДА „Д.– О. з.“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., район „Т.“, бул. „В.“ № ***, ******“, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „М.“ № **, и З. „А.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., р-н С., ул. „С. К.“ № **, да заплатят на Я.Д.Р., ЕГН **********, с адрес: ***, Н.Я.Р., ЕГН **********, с адрес: *** и Н.М.Я., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 250 (двеста и петдесет) лева, представляващи съдебно-деловодни разноски за настоящата инстанция, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 10 от ГПК.

ОСЪЖДА „Д.– О. з.“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., район „Т.“, бул. „В.“ № **, да заплати по сметка на Окръжен съд – П. сумата от 1 480 (хиляда четиристотин и осемдесет) лева, представляващи държавна такса за производството, както и 5 (пет) лева – за служебно издаване на изпълнителен лист при неплащане на сумата в срока за доброволно изпълнение.

Решението е постановено при участието на ****, ЕИК ****, и З. „А.“ АД, ЕИК ***, като трети лица – помагачи на страната на ответника.

Решението може да бъде обжалвано пред Пловдивския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: