Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 31.03.2023 г.
СГС, VI-4 състав, в открито съдебно заседание на трети февруари две
хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ЧОМПАЛОВ
При
участието на секретар Анелия Груева, кaто разгледа докладваното
от съдия Чомпалов т. дело №
2214/20г., за
да се произнесе,
взе предвид следното:
СГС е сезиран с искова молба от СНЦ „М.“, с
която са предявени срещу „Е.Б.О.Ю.“ ЕООД, „Е.Б.О.Б.“ ЕООД и „В.Б.“ ЕАД искове с
правно основание чл.95 ЗАПСП за солидарното присъждане на сумата от
210 042 лв. Твърди се от ищеца, че има качеството на сдружение за
колективно управление на авторски права на композитори и автори на литературни
произведения, свързани с музика и музикални издатели. Сочи се, че ответникът „Е.Б.О.Ю.“
ЕООД създава и разпространява телевизионни канали, както и интерактивната
услуга с търговско наименование „HBO
GO“ за
подбор на предлагани в интернет аудиовизуални произведения, в които са включени
и музикални произведения. Ответникът „Е.Б.О.Б.“ ЕООД е представител на първия
ответник в страната и сключва договори от негово име с предприятия,
осъществяващи електронни съобщения, които наред с услугата кабелна телевизия
предлагат и услугата „HBO
GO“. Ответникът
„Б.т.к.“ ЕАД осъществява електронни съобщения и предлага по силата на сключен с
„Е.Б.О.Б.“ ЕООД договор услугата „HBO GO“ като допълнение на свои абонати, на които се
осигурява идентификационен код за достъп до цялото съдържание на „HBO GO“, срещу което се заплаща
възнаграждение на „Е.Б.О.Б.“ ЕООД, което представлява приход за това дружество.
Поддържа се от ищеца, че действията на ответниците представляват
използване на наличното в „HBO
GO“ съдържание, защото осигуряват на всеки зрител – абонат на третия ответник
достъп до съдържанието – фимите с включената в тях
музика. Освен това ответниците осигуряват и достъп до
филмови заглавия и до музикалните произведения, включени в тях, но без да са им
отстъпени права на авторите по чл.18 ал.1 и ал.2, т.10 ЗАПСП, с което се
причиняват вреди под формата на пропуснати ползи на правоносителите,
тъй като това се извършва без съгласие на организацията за колективно
управление на права. През периода 01.09.2018 г. – 13.11.2020 г. са били налични
филмови заглавия, в които са включени музикални произведения – филм „Отблизо“ с
музикални произведения „Смак май бич ъп“, „Хау Суун
ис Нау“ и „Дъ блоуърс дотър“;
филм „Възвишение“ с музикални произведения „Тракийски танци“, „Бегининг“, „Дрийм“, „Найт Гест“, „Конспиръси Пи-ай1“, „Конспиръси Пи-ай2“, „Арабаконак“, „Колт“,
„Мишън“, „Дядо Иван“, „Он дъ хил“, „Пасуърд“,
„Фрийдом“, „Левски“, „Адрес ту дъ
бългериан пийпъл пи1“, „Адрес тъ дъ бългериан пийпъл
пи2“, „Даутс“, „Игнърънс“,
„Юсуф Ага“, „Ди енд оф Юсуф Ага“, „Кепчърд“, „Мадър“, „Транзишън ту аутъм“, „Монолог“, „Ескейп“, „Сърч парти“, „Батъл“, „Ейкорн“, „Дъ пест“, „Дъ
Мейджа“, „Тодор фром
Шумен“, „Пейо дъ бийтъл“, „Асенчо“, „Финал“; филм „Лов.нет“
с музикални произведения „Вем“, „Шайн“,
„Айл Би Йор Мен“, „Тунайт“,
„Райт дъ скай“. Тези музикални произведения, включени във филмите,
са били използвани, но без да разрешение и без договори, по които авторите биха
получили възнаграждение. Сочи се, че вредата за всяко едно музикално
произведение възлиза на 5001 лв. при минимална ставка от 0,08 лв. по тарифата
на ищеца. Иска се от ищеца ответниците да бъдат
осъдени солидарно да заплатят обезщетение в размер на 210 042 лв. /
170 034 лв. за произведенията във филма „Възвишение“ , 15003 лв. за
произведенията във филма „Отблизо“ и 25 005 лв. за произведенията във
филма „Лов.Нет“./.
Ответникът „Е.Б.О.Ю.“ ЕООД е подал писмен
отговор, с който оспорва предявения иск с довода, че исковата молба е
нередовна, защото не са представени доказателства за активната легитимация на
ищеца да води предявените искове за защита на чужди авторски права. Освен това
не са представени доказателства, че изброените в исковата молба лица са автори
на процесните музикални произведения и че имат право
на обезщетение. Не е доказано сключването на споразумения между авторите на
музиката и филмовите продуценти за включването на музиката в игралните филми.
Поддържа се, че от изложените в исковата молба твърдения не се установява
основание за солидарна отговорност. Сочи се, че ответникът „Б.т.к.“ ЕАД е в
договорни отношения с потребителите на медийна услуга в качеството на оператор
на мрежи за кабелен и мобилен интернет, което е посочено в клауза 18 от
приложението за услугата HBO
GО към лицензионното споразумение, а ответникът „Е.Б.О.Ю.“ ЕООД действа
като посредник и не сключва споразумения с абонати за достъпа и използването на
услугата. Ответникът „Е.Б.О.Ю.“ ЕООД не предоставя идентификационни данни за
достъп до услугата и не контролира отношенията с крайните потребители, както и
не събира от тях абонаментна такса. Ответникът не извършва акта на предоставяне
на достъп до SVOD услуга
на абонатите, защото не е в договорни отношения с тях. Сочи се, че в сключения
с „Б.т.к.“ ЕАД договор е предвидено, че е необходимо да се сключи договор с
ищеца за уреждане на отношенията относно авторските права. Оспорва се да са
настъпили вреди в претендирания размер.
Ответникът „Е.Б.О.Б.“ ЕООД е подал писмен
отговор, с който оспорва иска с възражението, че не са представени
доказателства, че ищецът представлява
авторите на процесните музикални произведения, респ.
чуждестранните сродни организации. Оспорва се посочените в исковата молба лица
да са автори на музикалните произведения, както и че те имат право да
претендират обезщетение, защото музикалните произведения се ползват като част
от филми, а не самостоятелно. Не е установено дали има споразумение между авторите на музиката и филмовите
продуценти и дали е уговорено, че за използването следва да се плаща на
организация за колективно управление на права – чл.63 ал.2 ЗАПСП. Оспорва се
ответникът да извършва съвместни действия по използване на процесните
произведения, поради което няма основание за солидарна отговорност. Сочи се, че
ответникът извършва дейност на посредник, а не на доставчик на медийни услуги
по отношение на услугата „HBO
GO“, защото не сключва договорите за достъп с абонати за достъп. Поддържа
се, че идентификационните данни за достъп до услугата „HBO GO“ се предоставят от
третия ответник на неговите абонати срещу заплащане на абонаментна такса.
Позовава се на сключен договор с ищеца, по силата на който е освободен от
отговорност за плащане на обезщетение, а това следва да се отнася и за първия
ответник. Оспорва се начинът, по който ищецът е определил размера на претендираното обезщетение.
Ответникът „Б.т.к.“ ЕАД е подал писмен
отговор, с който оспорва исковете с възражението, че ищецът не представлява
посочените в исковата молба чуждестранни организации за колективно управление
на авторски права. Поддържа се, че при взаимно представителство по отношение на
онлайн използване по чл.18 ал.2, т.10 ЗАПСП е необходимо да има изрично
посочване, както е с организацията “PRS”, но това изискване не е изпълнено по отношение на
организациите „АSCAP”, “BMI”,
“IMRO”, “SACEM”, “BUMA” и „GEMA”. Сочи се, че музикалните произведения не
са използвани самостоятелно, а като част от филм, поради което приложение намира
нормата на чл.63 ал.1 ЗАПСП. По отношение на възнаграждение за вторично
използване на филмите следва да се докаже, че авторите са избрали да получават
възнаграждение чрез организация на колективно управление на права. Навежда се
довод, че ответникът няма качеството на ползвател на музикалните произведения,
а на филми като самостоятелни аудиовизуални произведения, които са отделен
обект на авторско право, поради което при неразрешено ползване на филм само неговият
продуцент има право да претендира обезщетение, а композиторът на включената ввъв фима музиката не може да
претендира обезщетение, освен ако в сключения с продуцента договор е изключено
правото на продуцента да отстъпва права върху него на трети лица. Сочи се, че
ответникът не осъществява с останалите ответници
дейност по осигуряване на достъп до интерактивната услуга „HBO GO“, защото предоставя
аудиовизуална медийна услуга по чл.3 ал.3 ЗРТ. Интерактивната услуга „HBO GO“ достига до крайния
потребител чрез на интернет страницата www.hbogo.bg, която
е собственост на втория ответник, а съдържанието на услугата се определя от
първия ответник. Ответникът не осъществява предлагане по безжичен път или по
кабел на достъп до неограничен кръг лица до включените услугата „HBO GO“ музикални произведения.
Ролята на ответника е посредническа, защото е дистрибутор спрямо крайния потребител. Според ответника
отговорност следва да се носи от доставчикът на съдържание в интернет, който е
първият ответник. С оглед нормата на пар.2, т.6 от ДР
ЗАПСП ответникът няма качеството на ползвател. Освен това достъпът до
съдържанието не се предоставя на неограничен кръг лица, а предоставянето на
услугата от ответника попада в обхвата на сключения с ищеца договор от
18.07.2017 г. Оспорва се начина на изчисление на обезщетението и тарифата, на
която се позовава ищецът, както и че не е доказано да е извършено нарушение
през процесния период.
Представено е удостоверение № У-62/05.09.2014 г. на Министерството на културата,
в което се сочи, че ищецът е вписан
като организация за колективно управление
на авторски права
в регистъра на Министерството на културата.
Представени са Правила за определяне на
възнагражденията, дължими за използване на музикални произведения и свързани с
тях литературни произведения при преглед и поискване в интернет.
Представени са Правила за разпределение на
инкасираните от ищеца авторски възнаграждения за правата, предоставени от
авторите за управление на територията на страната.
Представен е договор N 15-289/18.07.2017 г., от
който се установява, че ищецът е предоставил на ответника „Виваком“
ЕАД правото да препредава на територията на Република България през периода 01.01.2017 г. – 31.12.2017 г. произведения по електронна
съобщителна мрежа – по жичен и безжичен път – едновременно с излъчването и/или
препредаването им срещу възнаграждение съобразно брой на абонати.
Представен е анекс от 31.12.2014 г. към
договор за аналогов и/или цифров лиценз от 25.08.2010 г., сключен между ответниците „Е.Б.О.Б.“ ЕООД и „Виваком“
ЕАД, от който се установява, че „Е.Б.О.Б.“ ЕООД е предоставил на „Виваком“ ЕАД правото да предлага услугата “HBO GO”. В клаузата на чл.17.1 е
уговорено, че „Виваком“ ЕАД в качеството на оператор
носи отговорност за получаване на разрешения за използване на произведения от
организации за колективно управление на авторски права, както и че „Е.Б.О.Б.“
ЕООД не сключва договори с потребителите.
Представен е договор за създаване на
музика във филм и отстъпване на правата върху нея от 20.09.2017 г., от който се
установява, че „Drean factory” в
качеството на продуцент на филма „Възвишение“ е възложил на „Ф.Ю.А.“ ЕООД в
качеството на музикален продуцент на звукозаписи и представител на композитора
на музиката П.Д.да създаде музикалните произведения и техните звукозаписи,
които ще бъдат включени във фима „Възвишение“. В
полза на продуцента на филма „Възвишение“ са отстъпени правата на излъчване,
публичен показ, осигуряване на достъп на неограничен кръг лица по начин,
позволяващ да бъде осъществен от място и време, индивидуално избрани.
Установява се от заключението на СТЕ, че
електронната страница www.hbogo.bg
е регистрирана от „HBO Bulgaria”, който
плаща за домейна и хостинга. Вещото лице е
констатирало, че процесните филмови произведения са
били достъпни на електронната страница www.hbogo.bg. Музикалните
произведения, изброени в исковата молба, се съдържат в надписите на филмите, в
които са посочени и композиторите им, но във фима
„Възвишение“ липсва подобно посочване. В обясненията на в.лице Р. в съдебното
заседание на 17.02.2022 г. се сочи, че потребителите могат да осъществят достъп
до съдържанието на електронната страница по два начина – чрез абонамент от „Ейч Би Оу Юръп“
или чрез мобилен оператор.
Установява се от заключението на
съдебно-авторската експертиза, че посочените в исковата молба лица за автори на
музикалните произведения, включени във филмите, са техни автори - таблица на
стр.4-9, в която са посочени и ОКУП, в които авторите членуват. Вещото лице е
констатирало, че на автора П.Д.за периода 01.09.2018 г. – 13.11.2020 г. е
изплатено от ищеца възнаграждение от 17 830,69 лв. за отстъпените права
върху всички негови произведения, а за дигитално използване на права върху
музикалните произведения, включени във фима
„Възвишение“, е платена сумата от 13,11 лв. За този период ищецът е изплатил
възнаграждение на автора П.С. в размер на 11588,38 лв. за ползването на всички
негови възнаграждения, а за дигиталното използване на права върху музикалните
произведения, включени във фима „Възвишение“, не е
изплатено възнаграждение.
Установява се от допълнителното
заключение на съдебно-авторската експертиза, че сумата в размер на
17 830,69 лв. не включва възнаграждение на П.Д.за музикалните
произведения, включени във фима „Възвишение“, а за
периода 01.10.2017 г. -31.12.2021 г. е платена сумата от 75,82 лв. за дигитално
ползване.
Установява се от допълнителното заключение
на СТЕ, че през периода 01.09.2018 г. -13.11.2020 г. общо 457 530 абонати
на ответника „Виваком“ ЕАД са имали достъп до
услугата “HBO GO”.
За този период в.лице е констатирало, че от абонати на ответника „Виваком“ ЕАД има 1116 брой гледания на фима
„Closer”, 4 293
брой гледания на фима „Възвишение“, както и
3 319 брой гледания на фима „Love.net”. Сочи се от в.лице, че
записът на фима на оптичния носите е с 6 минути
по-дълъг от качения в платформата “HBO GO” поради допълнителни кадри, които не променят
съдържанието на филма, но надписите в началото и края на филма са идентични.
Установява се от заключението на комплексната
съдебно-техническа експертиза, изготвена от в.лице Л.Г. и в.лице Р., че на CD носителя са записани като
част от филма 21 музикални произведения, на които автор на музиката е П.Д., и 1
с автор П.С.. Тези произведения се съдържат в непроменен вид и на Blu-ray диска, на който се
съдържат и още 13 музикални произведения на П.Д.. Не е налице разлика по
отношение на музикалните произведения, които са включени във фима, записан на USB диск и на Blu-ray диска. Единствено песента „Кара Мустафа“ присъства
на филмовия материал с продължителност от 24 секунди, но отсъства на USB диск.
Представен е електронен носител – Blue ray disc, на който се съдржа запис на фима
„Възвишение“.
Представена е декларация на П.Р.., в която
се сочи, че е автор на музиката във филма „Възвишение“.
При така установената фактическа
обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Предмет на спора пред първоинстанционния
съд са искове с правно основание чл.95 ал.1 ЗАПСП.
От удостоверение № У-62/05.09.2014 г. на Министерството
на културата се установява,
че ищецът има качеството на организация за колективно управление на авторски права. В
нормата
чл.
94с ал. 2 ЗАПСП е предвидено,
че за защитата
на поверените за управление права
ОКУП може
и от свое име да предприема
всякакви юридически действия, включително да предявява искове
по чл. 95, 95а и 95б, чл. 95д, 95е, 96б и 96г. В този смисъл
е и
нормата на чл.95в ал.1 ЗАПСП. Ищецът представлява надлежно
регистрирана организация по чл. 94б ал.1 ЗАПСП, поради което може да упражнява всички правомощия за защита на
авторски права, признати на ОКУП.
Важно
е да се отбележи, че съгласно обявения на електронния сайт на Министерство на
културата публичен регистър ищецът е регистрирана организация по чл.94ф ЗАПСП - за „многотериториално разрешаване
на използването в интернет“ на музикални произведения, а според чл.94ф ал.2 предоставените правомощия се отнасят
до използване в интернет на литературни произведения, свързани с музика, както и по отношение
на музикални произведения, включени във филм или
в друго аудио-визуално произведение. От публично достъпната информация на електронния
сайт на Министерство на културата се установява, че в обхвата на поверените на
ищеца за управление права върху музикални и литературни произведения за многотериториално разрешаване на използването в интернет
попадат следните категории права – възпроизвеждане на музикални произведения и
на литературни произведения, свързани с музика /чл. 18, ал. 2, т. 1 ЗАПСП/ - излъчване
на такива произведения по безжичен път /чл. 18, ал. 2, т. 4 ЗАПСП/; предаване и
препредаване на такива произведения по кабел или друга електронна съобщителна
мрежа /чл. 18, ал. 2, т. 5 от ЗАПСП/; предлагане по безжичен път или по кабел
на достъп на неограничен брой лица до такива произведения по начин, позволяващ
този достъп да бъде осъществен от място и по време, индивидуално избрани от
всеки от тях /чл.18, ал. 2, т. 10 от ЗАПСП/.
Нормата на чл.95в ал.2, изр.2-ро ЗАПСП
предвижда, че организациите за колективно управление на права,
когато предявяват искове или искат
налагането на мерки, не трябва да установяват
индивидуални права на управление, съответно за защита,
на техните членове, оповестени в списъка по чл.
94у, ал. 1, т. 10, и на сродните чуждестранни организации за колективно управление на права, вписани
в регистъра по чл. 94г, ал. 3, т. 7. Ищецът има
качеството на организация за колективно управление на авторски права, поради което за успешното провеждане на
предявените искове е освободен от тежестта да докаже индивидуалните права
на управление, поверени му от сродните организации
от чужбина, с които е сключил договори
за взаимно представителство на техни членове. Организациите за колективно управление на права са освободени от задължение да
доказват индивидуалните
си правоотношения с носителите на правата,
поради
което следва да се приеме, че не са
длъжни да доказват и предмета, съдържанието и обема на отстъпени права
по сключените с чуждестранни ОКУП договори за взаимно представителство. Това означава,
че за основателността на предявените искове не е необходимо да се представя от
ищеца споразумение по чл.94ц ал.1 ЗАПСП, сключно с
чуждестранна ОКУП.
Следва
да се спомене, че в регистъра по чл. 94г, ал. 2, т. 1 ЗАПСП, поддържан от
Министерството на културата и публикуван на Интернет страницата
на министерството, са изброени чуждестранните организации, сред които
попадат и тези, в които членуват авторите на процесните
чужди музикални произведения, установени от заключението на съдебно-авторската
експертиза. Доколкото не са представени доказателства за прекратяване,
респ. разваляне на сключените с чуждестранните организации договори, съдът
приема, че ищецът е легитимиран да води исковете за защита на правата на
чуждите автори, които са членове на сродните чуждестранни организации. Ирелевантно за процесуалната легитимация
на ищеца е дали
са му отстъпени индивидуални права на управление
по чл. 18 ал. 2, т. 10 ЗАПСП /решение № 1353 от 30.05.2018 г. по т.д. № 1990/2018 г. на САС/.
За пълнота
на изложението следва да се спомене, че в регистъра по чл.94г ал.3, т.7,
публикуван на електронния сайт на Министерството на културата, е посочено, че
чуждестранните организации „АSCAP”, “BMI”,
“IMRO”, “SACEM”, “BUMA” и „GEMA”, в които членуват
чуждестраннните автори, са предоставили на ищеца единствено правото на „публично изпълнение“,
но по отношение на „Начин на използване“ е направено в Бележката под линия
уточнението /със ситен шрифт/, че „Публично изпълнение освен начина на
използване по чл. 18, ал. 2, т. 3, предложение второ, може да включва още и
начините на използване по чл. 18, ал. 2, т. 4, 5 и 10 от Закона за
авторското право и сродните му права“. Доколкото няма
данни за друго и не са представени доказателства за противното, следва да се
приеме, че предоставеното на ищеца от посочените организации право на „Публично
изпълнение“ включва и правото по чл.18 ал.2, т.10 ЗАПСП. Обстоятелството, че по
отношение на чуждестранната организация „PRS” изрично e посочено правото
на „онлайн използване“, не е основание за извод, че другите организации не са
включили този начин на използване в предоставеното на ищеца право на “публично
изпълнение“.
Тези изводи на
съда следва да се отнасят и по отношение на музикалните произведения, включени
във филма „Възвишение“.
Предявените от ищеца искове за защита на
чужди материални /авторски/ права са процесуално допустими, поради което следва
да се разгледат по същество. В този случай изискването за конституиране на
носителите на чуждите права /авторите/
не намира приложение – чл.95в ал.1 и ал.2 ЗАПСП, защото е налице процесуална субституция.
Установи се от заключението на съдебно-авторската експертиза, че автори на чуждите музикални произведения са лицата, посочени от ищеца в исковата молба, както и че тези произведения са включени във филмите „Отблизо“ и „Лов.Нет“.
По отношение на авторството върху музикалните произведения, включени във филма „Възвишение“, съдът намира за установено въз основа на всички събрани по делото доказателства, преценени в съвкупност, че автор е П.Д.. От обясненията на в.лице Р. в съдебното заседание на 17.02.2022 г. се установява, че във филма „Възвишение“ се съдържа текстова част, в която се сочиД. за композитор, който е декларирал авторството си в представената по делото декларация.
Освен това – на гърба на обложката от специалното
колекционерско издание на филма, както и на вътрешната част, на която са
изброени включените във филма музикални произведения, се сочи П.Д.за техен
композитор, а на CD носителя е
изписано това лице за композитор на оригиналната музика от филма. Тези факти по
несъмнен и категоричен начин сочат, че името на П.Д.е посочено по смисъла на
чл.6 ал.1 ЗАПСП за означение на неговото авторство върху включените във филма
„Възвишение“ музикални произведения. При липса на представени доказателства
друго лице да е автор, дори не се твърди този факт, съдът приема, че
предвидената в нормата на чл.6 ал.1 ЗАПСП презумпция не е оборена, поради което
за автор на посочените в исковата молба музикални произведения, включени във
филма „Възвишение“, следва да се приеме П.Д.. Този доказателствен
извод на съда се подкрепя и от заключението на комплексната СТЕ с участието на Л.Г.
– диригент, композитор, автор на аранжименти и оркестрации, като следва да се
спомене, че е констатирана от в.лица идентичност между музикалните произведения
на Blu-ray диска от колекционерското издадение
и музикалните произведения, които се съдържат във филма, до който се предлага
достъп по безжичен път на лица, които са абонати на третия ответник и ползватели
на услугата „HBO GO“. Освен това ответниците
не са противопоставили на ищеца собствени права, доколкото не твърдят да са страна по сключен с
друг автор договор по чл. 36 ЗАПСП и не са
представени доказателства друго лице да е носител на авторските права върху процесните музикални произведения.
Позоваването от първия и втория ответник на
нарушение на изискването на чл.41 ал.10 Закон за филмовата индустрия е
неоснователно. Доказването на авторството върху музикално произведение,
включено във филм, не е обусловено непременно от посочване на автора в
заключителните надписи.
От заключението на СТЕ се установи, че до
филмите, в които са включени процесните музикални
произведения, е бил предлаган достъп по безжичен път на неограничен
брой лица по начин, позволяващ
този достъп да бъде осъществен
от място и по време, индивидуално
избрани от всеки
от тях – чл.18 ал.2,
т.10 ЗАПСП. Фактическите
действия, които следва да се подведат под нормата на чл.18 ал.2, т.10 ЗАПСП, се
изразявават в предоставянето от ответника „В.Б.“ ЕАД на
достъп на неговите абонати до съдържанието на електронната платформа “HBO GO”, а от заключението на СТЕ се установи, че филмите с включените в тях
музикални произведения са били достъпни до общо 457 530 на брой абонати
през процесния период.
Този начин на използване на
филмите с включените
в тях музикални произведения e един от видовете на начина
на използване на произведенията по смисъла на
чл. 18 ал. 2, т. 10 ЗАПСП –
„Subscription video on demand“ (SVOD, респ. VOD), при който
зрителите сами избират съдържанието, т.е филмите, които
да гледат, както и кога да
осъществят достъп
до него. Тук следва да се спомене, че по отношение
предлагането на достъп до „неограничен кръг лица“ е от значение включването на
услугата “HBO GO” в пакет от телевизионни канали, който се
предоставя от третия ответник и който потенциално би могъл да се ползва от
всички негови абонати при закупуване на „пакета“, а обстоятелството, че не
всички негови абонати реално са ползвали тази услуга, е ирелевантен.
Това фактическо обстоятелство обаче би могло да има значение за определяне
размера на обезщетение, ако е налице нарушение.
Предоставените услуги по
смисъла на чл. 3, ал. 3 ЗРТ са нелинейни (медийни
услуги по заявка) - медийни
услуги, предоставени от доставчик на
медийни услуги за гледане/слушане
на предавания в избран от потребителя
момент по негова лична заявка
въз основа на каталог на
предавания, подбрани от доставчика на
нелинейни
медийни
услуги. В случая обаче е налице особеност, изразяваща
се в това, че абонатите на ответника „В.Б.“ ЕАД са имали достъп до процесните филми с включените в тях музикални произведения,
които са „качени“ в електронната страница www.hbogo.bg, а първият и вторият ответник
признават, че първият ответник /„Е.Б.О.Ю.“ ЕООД/ е лицето, което има контрол
върху съдържанието и списъка от филмовите произведения с включената в тях
музика, които са достояние до неограничен кръг лица чрез електронния сайт. В
този случай съдът намира, че при липса на дадено от правоносителите
разрешение отговорност би възникнала по отношение на „доставчика на съдържание“
/”content provider”/ - „Е.Б. О.Ю.“ ЕООД. Това е така, защото „Е.Б. О.Ю.“ ЕООД е
лицето, което има контрол върху съдържанието и списъка от филми с включените в
тях музикални произведения, които са достояние до неограничен кръг лица чрез интернет / в този смисъл С., Г.
„Авторското право в музиката“, „Сиби“ 2009 г., стр.46,
респ. стр.44/.
Доколкото
достъпът до електронната страница www.hbogo.bg е бил осигуряван
от ответника „В.Б.“ ЕАД на неговите абонати, съдът приема, че този ответник има
ролята на „доставчик на услуги“ /”service providers”/. По аргумент от
правилото на чл.21 ал.2 и ал.1 ЗАПСП, вр. с пар.2 ал. 6 от ДР на ЗАПСП, съдът приема, че при липса на
разрешение от страна на правоносителите и при констатация
за нарушение на авторските права върху музикалните произведения ответникът „В.Б.“
ЕАД би следвало да носи отговорност наред с първия ответник. Първият и третият
ответник попадат в обхвата на пар.2 ал. 6 от ДР на
ЗАПСП и при констатирано нарушение на авторското право те са легитимирани да
носят отговорност. В подкрепа на този
извод е и клаузата на чл.17.1 от сключения анекс от 31.12.2014 г. към договор
от 25.08.2010 г., която предвижда за оператора /„В.Б.“ ЕАД/ отговорност за
получаване на разрешения и за плащане на възнаграждения за използване на
произведенията. Тази клауза и клаузата на чл.18 от анекса не могат да се
противопоставят на авторите, респ. на ОКУП.
Ответникът „Е.Б.О.Ю.“ ЕООД има качеството на
доставчик на медийни услуги по смисъла на
чл.4 ал.1 ЗРТ, а ответникът „В.Б.“ ЕАД попада в приложното поле на чл.4 ал.4,
но това не го освобождава от отговорност при нарушение на авторските права
върху музикалните произведения. Филмите с включените в тях
музикални произведения са били възприемани от
зрителите
в
страната, но при достъп в качеството им на
абонати до мрежата на „В.Б.“ ЕАД - при това в непроменен вид с контролираното от първия ответник съдържание. В случя е налице „довеждане
на произведението“ до знанието на зрителите, които са абонати
на третия ответник. При липса на отстъпени права отговорността при нарушение на
авторските права върху музикалните произведения следва да се носи от „Е.Б.О.Ю.“
ЕООД и от „В.Б.“ ЕАД, който е предоставял на своите абонати код за достъп за
регистрация за ползване на услугата “HBO GO” и по този начин е осъществявал контрол по отношение на зрителите, до
които ще се „доведе произведението“.
От събраните по делото доказателства не се установяват факти, които да сочат, че вторият ответник е извършил през процесния период действия, които да представляват „използване“ на музикалните произведения по смисъла чл.18 ал.2, т.10 ЗАПСП. Този ответник е регистрирал електронната страница, но нейното съдържание е под контрола на първия ответник, който е и доставчик на съдържание в Интернет по смисъла на пар.2 ал.6 от ДР на ЗАПСП и е управлявал филмовата платформа. Регистрантът не е фактическият ползвател на публикуваното съдържание, част от което са филмите с включените в тях процесни музикални произведения.
За основателността на предявените искове следва да се установи и фактът на извършено нарушение по отношение на правата върху включените във филмите музикални произведения. Когато едно музикално произведение е включено в друго по вид произведение, което има качеството на самостоятелен обект на авторско или сродно право, каквото закриляно произведение е филмът – чл.3 ал.1, т.4 ЗАПСП, авторът на музикалното произведение не загубва своето авторско право върху музикалното произведение, а носителите на авторски права върху филма /режисьор, сценарист и оператор, респ. продуцент/ не придобиват авторски права върху включеното във филма музикално произведение. Авторското право върху музикалното произведение продължава да съществува и след създаване на филма, независимо дали музиката е създадена специално за филма, или не - чл.62 ал.2 ЗАПСП.
Доколкото по отношение на процесните музикални произведения, всяко от които има качеството на отделен обект на авторското право, не е извършено самостоятелно използване, защото се установи, че обект на използване по чл.18 ал.2, т.10 ЗАВПСП са филмите, в които са включени музикалните произведения, чрез предлагането на достъп до филмите по безжичен път на неограничен брой лица, съдът намира, че случаят попада в хипотезата на чл. 63 ал.1 ЗАПСП. В тази норма е предвидено, че авторите по чл. 62, сред които са и авторите на музиката, сключват с продуцента писмени договори, с които, ако не е уговорено друго или този закон не предвижда друго, се смята, че му предоставят както за страната, така и за чужбина неизключителното право да предлага по безжичен път или по кабел на достъп на неограничен брой лица до него или до част от него по начин, позволяващ този достъп да бъде осъществен от място и по време, индивидуално избрани от всеки от тях.
В нормата на чл.63 ал.1 ЗАПСП е предвидена оборима презумпция, а нейното оспорване е своевременно направено със становище на ищеца от 16.02.2022 г., което има характер на пояснение по чл.143 ал.2 ГПК. По отношение на филмите „Отблизо“ и „Лов.нет“ не са представени сключените писмени договори между авторите на музиката и продуцента, поради което недоказано е да е налице „уговоряне на друго“, т.е изключване на ползването по чл.18 ал.2, т.10 ЗАПСП. В този случай съдът намира, че следва да се приме следното - „смята се“, че авторите на включените в тези два филма музикални произведения са предоставили на продуцентите на филмите правото на използване по чл.18 ал.2, т.10 ЗАПСП. Правилото на чл.63 ал.1, вр. с чл.62 ЗАПСП следва да се прилага за чуждестранните произведения на основание чл.99 ал.1, т.3 ЗАПСП, защото Република е страна по Бернската конвенция за закрила на литературни и художествени произведения, по която страни са и САЩ, Великобритания, Ирландия, Френска република, Кралство Нидерландия и Федерална Република Германия.
По същество в случая е налице използване на записите на всеки един от филмите „Отблизо“ и „Лов.нет“ с включените в тях музикални произведения, но не е извършено самостоятелно ползване на музиката. Записът на всеки от двата филма, които са „качени“ в интернет платформата за филми и включени в предлаганата от „В.Б.“ ЕАД услуга „HBO GO”, съдържанието на която се контролира от „Е.Б.О.Ю.“ ЕООД, е обект на сродно право по чл.72, т.3 ЗАПСП, а носител на това право е продуцентът – чл.72, т.3. В този смисъл съдът приема, че първият и третият ответник са ползватели на записите на филмите, „качени“ в електронната платформата, а обстоятелството, че във филмите са включени и музикални произведения, не означава, че ответниците са нарушили авторските права върху музикалните произведения, защото с оглед необорване на презумпцията на чл.63 ал.1 ЗАПСП „се смята“, че авторите на музиката са предоставили на продуцента на филма правото на използване по чл.18 ал.2, т.10.
Записите на филмите представляват обекти по чл.72, т.3 ЗАПСП и след като се прие с оглед на необорената презумпция по чл.63 ал.1 ЗАПСП, че авторите на музиката са предоставили на филмовите продуценти правото на използване по чл.18 ал.2, т.10, обект на нарушение може бъде сродното право по чл.72, т.3, което продуцентът притежава върху записа на филма. В тази хипотеза нарушение на правата на авторите на музиката не може да е налице. Този извод се подкрепя от нормата на чл.90а ал.1, т.8, вр. с чл.64 ЗАПСП, в която е предвидено, че продуцентът има право да разрешава предлагането по безжичен път на достъп на неограничен брой лица до филма /като цялостно произведение с включената в него музика/ по начин, позволяващ този достъп да бъде осъществен от място и по време, индивидуално избрани от тях. В този смисъл са решение решение № 15 от 11.01.2023 г. по т.д. № 771/2022 г. на САС и решение № 236 от 22.04.2021 г. по т.д. № 2421/2020 г. на САС.
Според съда извън предмета на спора е дали носителите на авторски права върху включените в двата филма музикални произведения имат право на възнаграждение по чл.65 ал.1, изр.1-во ЗАПСП, доколко с исковата молба се претендира обезщетение за нарушение на авторски права, а не се претендира възнаграждение за извършеното вторично използване по чл.64. Присъждането от съда на такова възнаграждение би било в противоречие с диспозитивното начало в гражданския процес, доколкото основание на претендираните вземания е фактът на извършено нарушение на авторски права, който е въведен от ищеца в обстоятелствената част на исковата молба като правопораждащ факт. В този смисъл следва да се спомене, че ЗАПСП изрично разграничава обезщетението по чл.95 ал.1 от възнаграждението по чл.65 ал.1, от което следва принципният извод, че възнаграждението по чл.65 ал.1 за вторичното използване по чл.64 на включените във филма музикални произведения се дължи за позволено от закона ползване, а не за нарушение на авторски права, което в случая е повдигнато от ищеца като фактическо основание на исковете. Освен това за присъждането в полза на ищеца на възнаграждение по чл.65 ал.1, изр.1-во ЗАПСП, което се полага на автора за вторично използване на музикалните произведения, е необходимо да е изразено от авторите на музиката желание възнаграждението да се получава чрез ОКУП – чл.65 ал.2, изр.2-ро, но няма данни за изразено такова желание.
Исковете, с които се претендира обезщетение за нарушение на авторски права върху включените във филмите „Отблизо“ и „Лов.нет“ музикални произведения, са неоснователни.
По отношение на музикалните произведения, включени във филма „Възвишение“, е представен договор от 20.09.2017 г. за създаване на музика във филм и отстъпване на права върху нея, от който се установява, че на филмовия продуцент е отстъпено от музикалния продуцент „Ф.Ю.А.“ ЕООД, собственост на П.Д., правото да включи във филма звукозаписите на музикалните произведения на П.Д.и да ги ползва по всякакъв начин – чл.6 ал.1 и ал.2, както и правото да осигури на неограничен кръг лица достъп до тях по начин, позволяващ да се осъществи по място и време, индивидуално избрани от тях – чл.21 ал.1, б.“ж“ и б.“а“. Този договор доказва факта, че продуцентът на звукозаписите на създадените от П.Д.музикални произведения за филма „Възвишение“ е предоставил на филмовия продуцент правата на ползване по чл.86 ал.1, т.4 и т.5, вр. с чл.18 ал.2, т.10 и т.8 ЗАПСП. В клаузата на на чл.22 ал.2 б.“г“ от договора обаче е предвидено, че правото на ползване чрез осигуряване на неограничен кръг лица достъп по начин, позволяващ да се осъществи по място и време, индивидуално избрани от тях, се отстъпва лично от композитораД. или чрез ОКУП. С оглед правилото на чл.72а ЗАПСП съдът приема, че е „уговорено друго“ по смисъла на чл.63 ал.1 ЗАПСП и че авторът на музикалните произведения не е предоставил на филмовия продуцент правото да предлага по безжичен път достъп на неограничен брой лица по начин, позволяващ този достъп да бъде осъществен от място и по време, индивидуално избрани от всеки от тях.
Музикалните произведения на П.Д.са включени във филма „Възвишение“ чрез синхронизиране на техните звукозаписи, създадени от музикалния продуцент „Ф.Ю.А.“ ЕООД, а продуцентът на звукозаписите в качеството на правоимащ по чл.72, т.2 ЗАПСП има право да разреши на филмовия продуцент ползване по чл.86 ал.1, т.4 и т.5 ЗАПСП. При наличие на клаузата на чл.22 ал.2, б.“г“ от договора и с оглед нормата на чл.72а ЗАПСП, съдът в конкретния случай приема, че с този договор авторът на музикалните произведения не е разрешил на филмовия продуцент те да се използват по начина на чл.18 ал.2, т.10 ЗАПСП.
Във филма „Възвишение“ са включени създадените от композитора П.Д.музикални произведения чрез синхронизиране на техните звукозаписи, осъществени от продуцента „Ф.Ю.А.“ ЕООД. Звукозаписите на създадените отД. за филма музикални произведения са обект на сродно право по чл.72, т.2, а носител на изключителното право върху тях е продуцентът на звукозаписите, но даденото от него с клаузата чл.21 ал.1 б.“ж“ от договора разрешение на филмовия продуцент не може да се противопостави на автора, който не е предоставил на филмовия продуцент този начин на ползване – чл.63 ал.1, вр. с чл.18 ал.2, т.10 ЗАПСП.
Водещият извод на съда е, чеД. е автор и притежава авторски права върху процесните музикални произведения, които са създадени от него с нарочната цел да станат предмет на звукозаписи и след това да бъдат синхронизирани от филмовия продуцент с филма „Възвишение“, но авторът не е разрешил на филмовия продуцент начина на използване по чл.18 ал.2, т.10 ЗАПСП. Това означава, че отстъпеното от продуцента на звукозаписите право на филмовия продуцент не поражда действие за автора на музиката. Авторското право върху музикалното произведение с оглед клаузата на чл.22 ал.2, б.“г“ от договора на основание чл.72а ЗАПСП има предимство спрямо изключителното право на продуцента на звукозаписа по чл.86 ал.1, т.4.
Логиката на закона за отношенията и правата, свързани с филма и с музикалното произведение е сходна – 1. създава се чрез творчески труд закрилян обект по чл.3 ал.1, т.2 или т.4 ЗАПСП /музикално произведение или филм/; 2. авторското право върху този обект се притежава от създателя на музиката /композитор/ в единия случай, а в другия се притежава от лицата по чл.62 ал.1 ЗАПСП; 3. при позволено от автора фиксиране на обекта по чл.3 ал.1 върху траен материален носител се поражда нов закрилян обект – по чл.72, т.2 или т.3 ЗАПСП, върху който възникналото сродно право се притежава от продуцента на звукозаписа, респ. от продуцента на първоначалния запис на филма, които лица на основание чл.86 ал.1, т.4 и чл.90а ал.1, т.8 ЗАПСП притежават правото да разрешават ползването на обектите на сродно право. Авторското право върху обекта по чл.3 ал.1, т.2 или по т.4 ЗАПСП продължава да съществува, а неговите носители на основание чл.72а ЗАПСП разполагат с правото да ограничат притежаваните от носителите на сродно право правомощия по чл.86 и по чл.90а. В случая това е сторено само от автора на музиката във филма „Възвишение“ – чл.63 ал.1 ЗАПСП.
Налице е нарушение на авторските права върху музикалните произведения, включени във филма „Възвишение“, а първият и третият ответник на основание чл.53 ЗЗД следва да носят солидарна отговорност. При определяне размера на обезщетение не следва да се отчитат правила и тарифи на ищеца, доколкото те се прилагат при сключване на договори с ползватели на авторските произведения. Следва да се отчете обстоятелството, че музикалните произведения не са ползвани самостоятелно, а са възприети посредством гледането от зрителите на филма, в който са включени чрез синхронизация на звукозаписа им. Интересът към филма като цялостно произведение, а не включената в него музика наД., е провокирало зрителите, които са абонати на третия ответник, да гледат филма чрез услугата „HBO GO”, която по съдържание се контролира от първия ответник. Този фактически извод се потвърждава от заключението на в.лице Г. по комлексната съдебна експертиза – „в преобладаващата част музиката е със съпровождащ и илюстративен характер“ /саундтракът на филма, който е на отделен материален носител, не е бил ползван от ответниците чрез предлагането му за продажба/. Размерът на претендирано от ищеца обезщетение и начинът на неговото изчисление би могъл да се приеме за адекватен при самостоятелно ползване на музикалните произведения, но случаят не е такъв.
От доп.заключение на СТЕ се установи, че за филма „Възвишение“ през процесния период са осъществени 4293 на брой гледания, което сочи на незначителен зрителски интерес към филма като цялостно произведение. Освен това – от доп.заключение на съдебно-авторската експертиза се установи, че ищецът е начислил на автораД. за дигително ползване на всички негови музикални произведения във филма „Възвишение“ за периода 01.01.2017 г. – 31.12.2021 г. сумата от 75,82 лв. - за директния достъп до услугата „HBO GO”, ползвана от зрители без посредничество на оператор; за периода 01.09.2018 г. – 13.11.2020 г. е начислена сума от 13,11 лв. – съгласно основното заключение. Съдът на основание чл.95а ал.2, т.1 ЗАПСП определя размер на обезщетението от 500 лв., доколкото то притежава и санкционен характер, а не само репарационен.
С оглед на изложеното съдът намира, че исковете срещу първия и третия ответник следва да се уважат за сумата от 500 лв., а в останалата част исковете да се отхвърлят.
Мотивиран съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА
„Е.Б.О.Ю.“
ЕООД, с регистрация в Чешка Република – гр.Прага, ул.“*********вписано в ТР на
Градски съд на Прага, раздел В, под номер
29418, и „В.Б.“ ЕАД, ***, солидарно да
платят на Сдружение „М.“, *********, гр. София, ул.“*********, на основание
чл.95 ал.1 ЗАПСП сумата от 500 лв. – обезщетение за нарушения на авторски права
по чл.18 ал.2, т.10 ЗАПСП през периода 01.09.2018 г. – 13.11.2020 г. чрез предоставяне
на услугата „HBO GO“ за музикални произведения, включени във
филма „Възвишение“ - „Тракийски танци“, „Бегининг“, „Дрийм“, „Найт Гест“, „Конспиръси Пи-Ай1“, „Конспиръси
Пи-Ай2“, „Арабаконак“, „Колт“, „Мишън“,
„Дядо Иван“, „Он дъ хил“, „Пасуърд“, „Фрийдом“, „Левски“, „Адрес ту дъ бългериан пийпъл пи1“, „Адрес ту дъ бългериан пийпъл пи2“, „Даутс“, „Игнъранс“, „Юсуф Ага“,
„Ди енд оф Юсуф Ага“, „Кепчърд“,
„Мадър“, „Транзишън ту аутъм“, „Монолог“, „Ескейп“, „Сърч парти“, „Батъл“, „Ейкорн“, „Дъ пест“,
„Дъ Мейджа“, „Тодор фром Шумен“, „Пейо дъ бийтъл“, „Асенчо“, „Финал“, ведно
със законната лихва от 13.11.2020 г. до окончателното плащане, както и съдебни
разноски от 86,12 лв., като отхвърля иска до пълния предявен размер
170 034 лв., а предявения иск срещу „Е.Б.О.Б.“ ЕООД изцяло.
ОТХВЪРЛЯ
предявените от Сдружение „М.“ срещу
„Е.Б.О.Ю.“ ЕООД, „Е.Б.О.Б.“ ЕООД и „Б.т.к.“ ЕАД искове с правно основание чл.95 ЗАПСП, с които се претендира солидарното осъждане за сумата от 15003 лв. –
обезщетение за нарушения на авторски права по чл.18 ал.2, т.10 ЗАПСП през
периода 01.09.2018 г. – 13.11.2020 г. чрез
предоставяне на услугата „HBO GO“ за музикални произведения, включени във филма „Отблизо“ - „Смак май бич ъп“, „Хау Суун
ис Нау“ и „Дъ блоуърс дотър“,
както и за сумата от 25 005 лв. - за музикални произведения, включени във
филма „Лов.Нет“ - „Вем“, „Шайн“, „Айл Би Йор Мен“, „Тунайт“, „Райт дъ скай“.
ОСЪЖДА Сдружение „М.“, *********, гр.
София, ул.“*********, да заплати съдебни разноски на „Е.Б.О.Б.“ ЕООД, ***, в
размер на 6877,01 лв.; на „Е.Б.О.Ю.“ ЕООД, с регистрация в Чешка Република –
гр.Прага, ул.“*********вписано в ТР на Градски съд на Прага, раздел В, под номер 29418, в размер на
5701,84 лв.; на „В.Б.“ ЕАД, ***, в размер на 7613,58 лв.
15003 лв. за
произведенията във филма „Отблизо“ и 25 005 лв. за произведенията във
филма „Лов.Нет“./.
Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен срок от връчването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: