РЕШЕНИЕ
№ 3504
гр. София, 02.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
при участието на секретаря ТЕОДОРА СТ. ВЕЛЧЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско дело
№ 20211110125058 по описа за 2021 година
., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 411 КЗ , вр.чл.49 и чл.45 ЗЗД.
Ищецът З „....“ АД, твърди, че е застраховател по имуществена застраховка
„автокаско“ за лек автомобил марка С с рег. № , по която изплатил застрахователно
обезщетение в размер на 174,99лв. за имуществени вреди от настъпило
застрахователно събитие – ПТП, станало на 15.12.2020 г. в гр.София, от попадане на
л.а. в необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно. Предявява
осъдителен иск за заплащане на сумата 189,99 лева от ответника – СО, който
отговоря, съгласно ЗП и ППЗП, за поддръжката и изправността на общинските пътища
, в която сума е включена сумата 15 лева ликвидационни разноски.
Ответникът С, в писмения си отговор в законовия срок, оспорва предявения
иск като неоснователен. Оспорва твърденията на ищеца за наличието на
застрахователно събитие, доколкото не са посочени условията, при които е настъпило
ПТП, не са наведени твърдения в какво се изразяват имуществените вреди, и
застрахователно правоотношение, с довод, че не е представен протокол за оглед и
заснемане на л.а., поради което и застрахователният договор не е влязъл в сила;
недоказано е твърдението за вреди, тъй като не е представен протокол за ПТП от
СДВР, което е предвидено в ОУ на ищеца, не са представени доказателства за
1
правоспособност на водача, нито за техническото състояние на л.а Счита, че следва да
се отчете амортизацията на гумите, защото същите са били произведени през 2017г.,
липсват доказателства за сторени ликвидационни разноски, като същите не са
действителни вреди, нито в пряка последица от деликта.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и
възраженията на ответника, намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл.411 КЗ, приложима към процесното спорно
правоотношение, с оглед момента на възникването му, с плащането на
застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования
срещу причинителя на вредата до размера на платеното обезщетение и обичайните
разноски, направени за неговото определяне.
Обемът на суброгационното право включва и правата на увредения по чл. 47 –
49 ЗЗД срещу лицата, които носят отговорност за чужди виновни действия.
Следователно отговорността на ответника е предпоставена от установяването на
следните юридически факти: 1/ Наличие на валидно към момента на ПТП
застрахователно правоотношение по имуществена застраховка “Автокаско” между
увреденото лице и ищеца за процесното МПС; 2/ Ищецът да е обезщетил застрахования
за покрит застрахователен риск, съгласно Общите условия на договора; 3/ Наличие на
всички посочени в чл. 49 ЗЗД елементи на фактическия състав на гаранционно –
обезпечителната отговорност / вреди, причинени от лице, на което отговорният по чл.
49 ЗЗД е възложил работата при или по повод изпълнението на работата /.
С определението по чл.140 ГПК, по което страните нямаха възражения, бе обявено за
доклад по делото, че към 15.12.2020 г. ., ищецът е застраховател по застраховка „автокаско“
за л.а. С, че пътят , на който се твърди да е станало ПТП, е част от общинската пътна мрежа,
както и че по претенция на застрахованото лице ищецът е заплатил сумата 174,99 лева
обезщетение, по опис – заключение на застрахователя, като по претенция на ищеца за
заплащане на сумата, заедно с 15 лева ликвидационни разноски, на 18.2.2021г ответникът
отказал да плати същата. По силата на договора за застраховка, ищецът е приел да
покрива риска от вреди на посоченото МПС. Видно от договора за застраховка
„автокаско”, налице е покритие по „пълно каско”, като в регистрационния талон към
полицата е посочено, че оглед при сключване на полицата не се изисква, поради което
и възражението на ответника е неоснователно, а ищецът и застрахованият водач са
обвързани от валидно застрахователно правоотношение по застраховка „автокаско”.
Неоснователно е и възражението на ответника за наличието на основание
застрахователят да откаже плащане, поради липса на протокол за ПТП – съгласно
разпоредбата на чл.9,6 ОУ на ищеца, документите, необходими за доказване на щетата,
зависят от механизма, по който тя е причинена, а съгласно Наредба № 24/2006 г. , протокол
2
за ПТП без пострадали лица, и при липса на спор за вината, не се изисква.
В първото по делото о.с.з., бяха представени доказателства за правоспособност
на водача, иза техническото състояние на л.а., който е преминал годишен технически
преглед, с покритие до 2022г., поради което и възражението на ответника в обратния
смисъл е неоснователно.
От разпита пред СРС на свидетеля К. АТ. ХР., управлявал лекия автомобил към
момента на ПТП, е видно, че управлявал л.а. около 7,30 часа, през месец декември,
времето било леко влажно, сумрачно. Свидетелят преминал през необозначена и
несигнализирана дупка, след което се спукали двете странични десни гуми, поради
което се наложило л.а. да бъде отместен от пътното платно с Репатрак. Дупката се
намирала в дясната част на пътното платно, имала остър ръб. Свидетелят управлявал
л.а. с 40- 50 км/ч.
Доколкото в срока на действие на договора е настъпило застрахователно
събитие, за което застрахователят е изплатил обезщетение на посочено от
застрахования лице за причинените на застрахованото имущество щети,
застрахователят- ищец е встъпил в правата на увредения срещу причинителя на
увреждането, доколкото самият увреден има такива права.
Причина за ПТП е попадането на автомобила в необезопасена дупка на пътното
платно. Съдът намира за неоснователно възражението на ответника за недоказаност, че
вредите са причинени по посочения начин, както и недоказаност, че на пътното платно
е имало дупка, и че вредите са били причинени вследствие на пропадането в нея, а не
поради несъобразяване с пътните условия. На първо време, наличието на вреди върху
лекия автомобил са установени от разпита на водача на лекия автомобил, като не се
доказва възражението на ответника за съпричиняване на вредите . Видно от
показанията на водача, същият се е движел по пътното платно с позволената скорост.
При условие, че дупката не е била обезопасена от ответника, то и не може да се приеме,
че водачът е имал задължение или е можел да предположи, че на улицата има дупка,
поради което и при недоказаност, че е нарушил някое правило за движение по
пътищата, следва да се приеме, че вредата е вследствие на попадането в дупката, а не
на поведението му.
Пътят, на който е реализирано произшествието, е общински път по смисъла на
чл. 3, ал. 3 от Закона за пътищата. На основание чл. 19, ал. 1, т. 2 и чл. 31 ЗП задължена
да осъществява дейностите по поддържането му е именно ответната Столична община,
която съобразно чл. 13 ЗДвП дължи означаване на съответната дупка с необходимите
пътни значи с оглед предупреждаване на участниците в движението. Общината като
юридическо лице осъществява дейностите по чл. 31 ЗП и чл. 13 ЗДвП чрез своите
служители или други лица, на които е възложила изпълнението. В конкретния случай
именно бездействието на последните по необезопасяването на пътя е довело и до
3
неизпълнение на задължението по чл. 31 ЗП и чл. 13 ЗДвП, поради което и на
основание чл. 49 ЗЗД ответникът носи отговорност за причинените при процесното
ПТП вреди, свързани с неизпълнение на задълженията на неговите служители или
други изпълнители. Ето защо съдът намира, че ищецът има основание за суброгация в
правата по чл. 49 ЗЗД на застрахования при него собственик на увреденото МПС
срещу ответника.
Обхватът на суброгационното право зависи от размера на застрахователното
обезщетение, което застрахователят е платил на застрахования, и от размера на
обезщетението, което отговорното лице по чл. 49 ЗЗД дължи на застрахования.
Имуществената застраховка следва да осигури пълна обезвреда на увредения, което
означава че обезщетението има за цел да постави увредения в имущественото
състояние, което той би бил преди деликта, поради което следва да се вземат предвид
извършените от увреденото лице разходи за ремонт с нови части, а релевираното от
ответника възражение за съобразяване овехтяването на частите, съдът намира за
неоснователно. Тук е моментът да се посочи, че съгласно изложеното от вещото лице в
о.с.з., съгласно вписаното в опис – заключение на лист 20 от делото, че увредените
гуми са зимни, с грайфер от 7 мм, като при нова гума, грайферът е 8 мм, то и
овехтяването към ПТП е 20 %, поради което и платеното от ищеца е в рамките на
средната пазарна цена.
При изчисляване размера на обезщетението не следва да се прилага коефициент
за овехтяване, тъй като последният е инкорпориран в самата застрахователна стойност.
(Така изрично - Решение № 79 от 2.07.2009 г. на ВКС по т. д. № 156/2009 г., I т. о., ТК,
и Решение № 52 от 8.07.2010 г. на ВКС по т. д. № 652/2009 г., I т. о., ТК. Въпреки
посоченото по – горе, видно от изложеното в о.с.з. от вещото лице, застрахователят –
ищец е включил в обезщетението и коефициент овехтяване.
Поради изложеното, искът за заплащане на обезщетение е основателен за
целия му размер. Относно възражението по дължимост на ликвидационни разноски,
то същите се дължат по силата на законова разпоредба - чл.411 КЗ, а съгласно
заключението на САТЕ, начисленият размер от 15 лева е в рамките на обичайния.
Относно разноските в производството:
При този изход на спора на ищеца се следват своевременно поисканите разноски
за производството от 50 лева за държавна такса, 300 лева за депозит за АТЕ и 168 лева
адвокатско възнаграждение, с включен ДДС.
При тези мотиви Софийски районен съд
РЕШИ:
4
ОСЪЖДА С о с адрес – гр........ , да заплати на ... ЕАД ЕИК .... със седалище и адрес
на управление град ......, на основание чл. 411 от Кодекса за застраховането сумата
189,99 лв., от които заплатено от ищеца застрахователно обезщетение по щета №.......
за причинени вреди по застраховка „Автокаско”, за настъпило застрахователно събитие
на 15.12.2020 г. в гр.София, при движение по улица „....”, до 51-53, по отношение
застрахован автомобил „.......” с рег.№ .........., и сумата 15 лева ликвидационни
разноски, заедно със законната лихва от 5.5.2021 г. до окончателното изплащане,
както и на основание чл.78, ал. 1 ГПК, сумата 518 лева – разноски за производството.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5