№ 325
гр. Русе , 12.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на петнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Венцислав Д. Василев
при участието на секретаря Юлия К. Острева
като разгледа докладваното от Венцислав Д. Василев Административно
наказателно дело № 20214520200284 по описа за 2021 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от ЮЛ. П. П. против наказателно постановление № 20-0453-
000402/23.12.2020 г. на Началника на РУ „Сливо поле при ОД на МВР гр.Русе. Същият
моли съда да отмени изцяло наказателното постановление, като незаконосъобразно.
Жалбоподателят, редовно призован, не се явява; вместо него се явява упълномощен
процесуален представител, който взема становище по жалбата, като моли съда да я уважи.
Ответникът по жалбата, редовно призован, изпраща представител, който изразява
становище за неоснователност на жалбата.
Русенската Районна прокуратура, редовно призована, не изпраща представител и не
взема становище по жалбата.
Съдът след преценка на събраните доказателства приема за установено от фактическа
страна следното:
Жалбоподателят е правоспособен водач на МПС категории „С“, “В”, „АМ“ и „ТКТ“.
На 11.07.2020 г. около 19,30 часа по ул. „Стефан Караджа“ в с.Бръшлен обл.Русенска
служители на РУ Сливо поле извършвали проверка по спазване на ЗДвП на св. Р.Т.. В този
момент към мястото на проверката се приближавал жалбоподателят, управлявайки л.а. Форд
Фиеста“ с ДК№ Р 38 09 РС, като до него се возела съпругата му св. Л. П.а. Св. Б. му
направил знак със стоп-палката да спре от около 25-30 м. и продължил проверката на св.Т..
1
Доколкото жалбоподателят бил употребил алкохол и очаквайки най-вероятно да бъде
проверен за това, той накарал съпругата си св. П.а да заеме неговото място на водач, а той
седнал на предната врата до шофьорското място. Спирането на автомобила и размяната
била възприета от извършващия проверката на св. Т. полицейски служител св. Б.. Пред св.
Т. той извикал да не се сменят, като именно смяната на местата на двамата возещи се в
автомобила накарала полицейските служители да извършат проверка на св. П. за употреба
на алкохол.
Извършили тест за употреба на алкохол по отношение на жалбоподателя с „Алкотест дрегер
7510“ ARDN 0011, проба № 130, който в 21,00 ч. отчел концентрация на алкохол в кръвта
чрез измерването му в издишания въздух 1,11 промила. На място е издаден АУАН, с който
жалбоподателят е обвинен за това, че е нарушил забраната на чл.5 ал.3 т.1 ЗДвП
Издали талон за изследване № 0038761, връчен на жалбоподателя в 21.00 ч. на
11.07.2020г., като последният не се явил за даване на кръвна проба в определеното болнично
заведение. Жалбоподателят посочил, че е изпил около 0,5 л. вино, но също така, че не е бил
той водач на МПС. Св. П.П. съставил АУАН против жалбоподателя, а въз основа на него
АНО издал обжалваното наказателно постановление. На жалбоподателя били наложени
наказания глоба в размер на 1 000лв. и ЛПУМПС за срок от 12 месеца на основание чл.174
ал.1 т.2 от ЗДвП.
Тази фактическа обстановка съдът приема за установена от събраните в хода на делото
доказателства.
Жалбата е допустима, тъй като е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и от лице,
което има право на жалба.
Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения :
В хода на административно наказателното производство не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила. Не е нарушено правото на защита на наказаното лице
– то е разбрало в какво е обвинено и е упражнило в срок процесуалното си право на жалба
срещу НП. Правилно е приложен и материалният закон.
На жалбоподателя е вменено нарушение на разпоредбата на чл.5 ал.3 т.1 ЗДвП,
съгласно която на водача на пътно превозно средство е забранено да управлява пътно
превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или след
употреба на наркотични вещества или техни аналози. Безспорен факт по делото е
употребата на алкохол от жалбоподателя в концентрация над 0.5 на хиляда, установена по
надлежен ред с техническо средство, предвид отказа му да даде кръвна проба в
2
определеното болнично заведение.
Единственият спорен въпрос по делото е дали жалбоподателят е управлявал лекия
автомобил, т.е. бил ли е водач на ППС, спрямо който действа забраната на чл.5 ал.3 т.1
ЗДвП. Съгласно § 6 т.25 от ДР към ЗДвП "водач" е лице, което управлява пътно превозно
средство. Съдът приема, че жалбоподателят има такова качество след съвкупната преценка
на показанията на всички разпитани по делото свидетели.
Показанията на полицейския служител Б.Б. съдът кредитира изцяло, защото същите
произхождат от незаинтересовано от изхода на делото лице ; освен това се подкрепят и от
други събрани по делото гласни доказателства, съдържащи се в показанията на св.Р.Т.,
който също по преценка на съда е напълно незаинтересован свидетел. От тримата разпитани
по делото полицейски служители – св. Б.Б., извършвайки проверката на св.Т. лично е
възприел как жалбоподателят и съпругата му си сменят местата. Едновременно с това и той
е подал сигнал със стоп-палката на жалбоподателя. Този свидетел е бил очевидец, че преди
размяната именно жалбоподателят е бил водач на автомобила. Много съществена причина
поради, която съдът кредитира показанията на св.Б., особено в частта, в която е извикал да
не се разменят по отношение на жалбоподателя и съпругата му са напълно идентичните
показания на св.Т.. Последният, въпреки че твърди, че не е видял спирането на автомобила
на жалбоподателя, изрично потвърждава, че е чул св. Б. да вика към тях „не се сменяйте“.
Обстоятелството, че именно жалбоподателят е бил водач на автомобила, а не съпругата му
се потвърждава и от това, че всъщност проверката е била предназначена за него и в близост
до дома му, защото полицейските служители са били изпратени там по сигнал на дежурния
по РУ, че той употребява алкохол на центъра на селото и е с автомобила си, показанията на
св.Б.. Въпреки, че св. Л. П.а откровено лъжесвидетелства, твърдейки, че само тя е
управлявала автомобила, дори и в нейните показания е налице твърдението, че всъщност
жалбоподателят е минал зад колата и съответно е чула настояването на св.Б. да не се сменят.
Съдът намира, че причината за това негово излизане от колата, посочена от св. П.а – да
включи на скорост, тъй като съединителят се бил повредил, е нелогична от житейска гледна
точка, защото не е имало никаква пречка това се направи и без да се слиза от колата; още
повече жалбоподателят е водач с 40 г. стаж. Св. К.П. също лъжесвидетелства в съдебно
заседание, твърдейки, че не е виждал смяната на местата на жалбоподателя със съпругата
му, защото това се опровергава от писмените му обяснения на л.11 от бързо пр-во №
453/2020г. по описа на РРП, приобщено към настоящото производство. Това е така, защото в
тези писмени обяснения, които са диаметрално противоположни на казаното в съдебно
заседание, той изрично е потвърдил, че възприел смяната на водача с пътничката, а
причината, поради която тогава го е мотивирала да го стори, това съдът намира за нелогична
до степен абсурдна, доколкото се е уплашил, защото до този момент полицай никога не бил
идвал в дома му. Дори и под някаква форма и степен този свидетел да е бил неправомерно
мотивиран от полицейски служители, не става ясно защо впоследствие не е подал жалба
или отишъл в РУ Сливо поле поне устно да подаде оплакване.
3
По изложените съображения съдът приема, че са доказани по безспорен начин
обективните признаци на деянието по чл.5 ал.3 т.1 ЗДвП.
При такъв изход на делото и предвид изрично направеното искане от страна на
процесуалния представител на АНО, съдът намира, че следва на последният да бъдат
присъдени и разноски в размер на 120 лв.
Наложените кумулативни санкции са от категорията на абсолютно определените и
размерът им не зависи от волята на АНО и съда.
С оглед изложеното съдът намира, че административното нарушение по чл.174 ал.1 т.2
от ЗДвП е правилно установено и при налагане на административните наказания не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
С оглед изложеното и на основание чл.63 ал.1 и ал.3 от ЗАНН ,съдът :
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 20-0453-000402/23.12.2020 г., издадено от
Началника на РУ Сливо поле при ОД на МВР гр.Русе с което на ЮЛ. П. П. с ЕГН
********** му е наложено административно наказание “глоба ” в размер на 1 000 лв.
(хиляда) и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 (дванадесет) месеца за
нарушение по чл.174 ал.1 т.2 от ЗДвП .
Осъжда ЮЛ. П. П. да заплати на РУ Сливо поле сумата от 120 лв. за разноски по
делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Препис от решението да се изпрати на жалбоподателя и АНО.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред
Русенския Административен съд.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
4