№ 202
гр. С., 06.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Росица Н. Кокудева
Членове:Петранка Р. Прахова
Зоя Ст. Шопова
при участието на секретаря Елисавета Ж. Шехова
като разгледа докладваното от Росица Н. Кокудева Въззивно гражданско
дело № 20235400500241 по описа за 2023 година
Производството е по чл.258-чл.273 ГПК.
С обжалваното решение №43/24.01.2023г. по гр.д. №825/2022г. С.
районен съд е признал за установено по отношение на Д. Х. Р.,че дължи за
плащане на Агенция по заетостта, БУЛСТАТ *********,седалище и адрес
гр.С., бул.“Дондуков“ №3, на основание т.3.1. от Договор № 616-0032-21-
66091/17.06.2021г. в размер 1 663,20 лева, от които: 1 584 лв. (хиляда
петстотин осемдесет и четири лева) - размер на сумата по т.1.1 -
представляващи разходи за провеждане на обучение, заплатени на ДП
„БГЦПО", клон С., и 79,20 лв. (седемдесет и девет лева и двадесет стотинки),
представляващи 5 % неустойка върху сумата по т.1.1. от Договора; мораторна
лихва в размер на 96, 10 лв. (деветдесет и шест лева и десет стотинки) за
периода от 08.10.2021 г. (датата, в която длъжникът е изпаднал в забава) до
05.05.2022 г. (дата на подаване на заявлението за издаване на Заповед за
изпълнение), ведно със законна лихва за периода от дата на подаване на
заявлението 05.05.2022г. до окончателното изплащане на вземането., за които
вземания е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
от ГПК с № 276 от 06.06.2022 г., по ч.гр.д. № 413/2022 г. по описа на Районен
съд - гр. С..Със същото решение е осъдена Д. Х. Р. да заплати на Агенция по
заетостта, гр.С. направените съдебни разноски в заповедното производство
25,00 лева -платена държавна такса и 50,00 лева за юрисконсултско
възнаграждение, както и за исковото производство- 125,00 лева платена
държавна такса и 50,00 лева за юриск.възнаграждение.
1
Постъпила е въззивна жалба с вх.№1762/08.03.2023г. от Д. Х. Р. чрез
пълномощника и адв.П.М. против решение № 43/24.01.2023г.постановено по
гр.д.№ 825/2022г. по описа на районен съд –С.,което намира ,че е
незаконосъобразно ,неправилно и необосновано ,постановено при
съществени нарушения на материалния и процесуален закон.Счита ,че
районния съд неправилно и незаконосъобразно е приел ,че между страните
не е спорно и се установява от представеното заверено копие от договор
№616-0032-21- 66091/17.06.2021г.възникналото между страните ,-- Агенция
по заетостта, чрез Бюро по труда гр.С., в качеството на възложител, и Д. Р.,
като обучаем, за професионално обучение съгласно утвърдения национален
план за действие по заетостта /НПДЗ/ за съответната година по професия
„Хлебар- сладкар", специалност „Декорация на сладкарски изделия", за
периода от 23.06.2021г. до 21.10.2021г. /чл.1.1. от договора/.Изцяло оспорва
този правен извод на съда. С подадения отговор на исковата молба счита ,че
ясно е посочено, че се оспорва същата. Моли въззивния съд да обърне
внимание ,че се оспорва и сключването на договора, тъй като същият договор
е сключен между Агенцията по заетостта чрез Дирекция „Бюро по труда“ С.
представлявано от нейният и.д.директор С.М. и упълномощено лице по чл.13
, ал.З, т.1 от ЗФУКПС -Валентина Пашкулева, но на последната страница от
същият договор за възложител има подпис на Валентина Пашкулева и на
непознато за жалбоподателката лице - К.К., което лице се различава от
лицето С.М.. Твърди ,че към исковата молба не се представят никакви
доказателства, защо договора вместо от г-жа С.М. е подписан от лицето К.К.
и няма развити никакви съображения в исковата молба и никакви твърдения
в тази насока. Оспорва представителната власт на г-жа К.К. и смята , че
същата е нямала право и правомощия да подписва такива договори.
Следователно счита ,че не е доказано по безспорен начин, че договора от
страна на възложителя е подписан от лицата, които реално имат право и
правомощия да го подписват което пък от своя страна поражда съмнение за
неговата валидност, юридическа сила и правопораждащи задължения .Поради
това намира ,че процесния договор е нищожен, защото е сключен и
подписан от лице нямащо право и делигирана представителна власт. Към
исковата молба не се представят никакви заповеди за заместване и никакви
пълномощни за правата на г-жа К.К.. Счита ,че районния съд не е обърнал
внимание на тези факти и обстоятелства и това е довело до това той да
издаде това незаконосъобразно и неправилно решение, което счита ,че следва
да се отмени.
Счита ,че клаузата ,посочена в чл.3.1 от договора е нищожна и
моли Окръжен съд-С. да прогласи нейната нищожност. Нищожността на
чл.3.1 от договора е породена от факта, че тази клауза противоречи на морала
и добрите нрави. Твърди ,че същата неустойка е прекомерно висока и
противоречи на добрите нрави и на морала.Съгласно чл.3.1 от договора:
Обучаемият при неизпълнение на задълженията си по т.2.2.1 дължи неустойка
в размер на направените разходи по т.1.1 , ведно със 5% върху тази сума.
Цената посочена в т.1.1 от твърденият договор е в размер на 1584 лв.( това е
цената за целият курс), но твърди ,че тя не е платена от Бюрото по труда
2
наведнъж, а е заплатена на два пъти : Авансово плащане на 23.06.2021г.
съгласно фактура № **********/23.06.2021 г. и окончателно плащане по
фактура № ***/29.10.2021г.Твърди ,че така уговорената в тази клауза
неустойка протовирочи на добрите нрави, защото с нея се цели от страна на
възложителя да се постигне свръх обезпечение, което по закон, а и от гледна
точка на морала и добрите нрави счита ,че недопустимо. Второ Сумата по
т.1.1 от твърденият договор се заплаща на два пъти.Реално според
твърденията на ищеца ответничката Р. е приключила участието си в курса на
28.09.2021г. видно от писмо е изх.№ 311/28.09.2021г. Задава си въпрос защо
след като едно лице не следва да продължава курса, а следва да отпадне от
курса, защо за същото това лице като възложител се извършва плащане в
самият краен период ,в който е трябвало да приключи курса за обучение.
Твърди ,че Р. е посещавала голяма част от курса и прави искане пред съда ,
ако съда не приеме твърденията за нищожност на клаузата за неустойка, то
моли съда алтернативно да приложи чл. 92 , ал.2 от ЗЗД и намали исканата
неустойка. Счита ,че е видно от приложените с исковата молба заверени
копия от присъствени форми за месеците юли и август на 2021г. Д. Р. има —
за м.юли 2021г. 11 присъствени дни от общо 22 дни за месеца, т.е. тя не е
присъствала на половината от присъствените дни ,за месеца, за месец август
2021г. има 9 присъствени дни от общо 22 дни за месеца, т.е. тя не е
присъствала на повече от половина от организираните дни. За тези отсъствия
няма данни Р. своевременно да е уведомила възложителя и да е посочила
уважителни причини, и което да е подкрепено е доказателства. При
съпоставка на определените в договора за обучение учебните часове, които
лицето трябва да премине, с учебните часове, в които действително е
присъствало е видно, че г-жа Р. още в края на месец август 2021 г. има повече
от 20 % на сто отсъствия за целия период на обучението. Към настоящия
момент в Дирекция „Бюро по труда" - гр. С. ,че не са представени
доказателства, оправдаващи отсъствието обучаемото лице. Също така няма
постъпили писмено документи, удостоверяващи, че лицето се отказва от
обучението. Твърди ,че изцяло оспорва този правен извод на районния съд и
считаме че той е незаконосъобразен и неправилен. Това е така защото в чл.
1.1 от твърдения договор се говори за учебен график. Твърди ,че нито към
исковата молба нито в самото производство пред районен съд -С. такъв
учебен график за посоченият период не е представян и реално без
представянето на същият намира ,че не е възможно съда да прецени дали са
спазени от страна на Р. учебните часове на твърделият курс или не. Счита ,че
това , че се представят присъствена форма не е достатъчно, защото в
учебният график ясно са показани всички учебни часове, които трябва да
премине лицето, а присъствената форма показва къде тя е присъствала или не
е присъствала. Твърди ,че районния съд незаконосъобразно и неправилно не
е обсъдил представените от Р. писмени доказателства както и обясненията и
че тя реално е посетила Бюро по труда С. ,ясно е заявила, че иска да се
откаже от въпросният курс, но служителите в бюрото не са искали да и дадат
необходимото за това заявление и са отказали да приемат нейната заявка, че
се отказва от курса. Счита ,че районния съд неправилно и незаконосъобразно
3
не е обърнал внимание на възражението на Р., че разходите, които са
направени за нея в рамките на обучението са по- малко от сумата по исковата
претенция. Непроизнасянето по това нейно възражение счита ,че също влече
порочност на самото обжалваното решение. Намира ,че неправилно и
незаконосъобразно съда е осъдил доверителката му да заплати на ищеца
неустойка в искания размер, като освен неустойката прибавя и мораторна
лихва за период от 08.10.2021г. до 05.05.2022г. , както и прибавя и допуска и
лихва за забава в размер на законната лихва, считано от дата на исковата
молба до окончателното и плащане. По закон не е допустимо да се начислява
лихва (нито мораторна, нито за забава ) върху вземане което представлява по
естеството си и по искането си неустойка по договор. Това счита ,че е
недопустимо и това е самостоятелно основание за отмяна на обжалваното
решение, като незаконосъобразно
В исковата молба, се прави твърдение, че ищеца е сключил с ДП
БГЦПО-гр.С. рамков договор № 001-0001-21-66-090 за реализация на
двугодишен план за обученията , като предмета на този договор е:
Повишаване на пригодността за заетост на безработни лица от групите в
неравностойно положение на пазара на труда. Счита ,че това твърдение в
исковата молба е останало изцяло недоказано, защото посочения договор
нито е представен пред първа инстанция нито са ангажирани доказателства
във връзка с него. Но от неговият предмет става ясно, че се цели да се
повишава пригодността на заетост на безработни лица от групите в
неравностойно положение. От тук моли въззивния съд да обърне внимание
на въпроса , изобщо ответничката Р. отговаряла ли е на това условие (да бъде
от групите в неравностойно положение ) и дали изобщо е трябвало да бъде
включвана в курса за обучение. Счита ,че районния съд не е изследвал този
Поради това моли въззивния съд да отмени обжалваното решение изцяло и
отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан. Претендира
разноски .Моли въззивния съд да задължи ищеца да представи учебен
график(посочен в т.1.1 от твърденият договор ) представен му от ДП БГЦПО
клон С., който е необходим за яснота по делото какви и колко са били
учебните часове предвидени в него касаещи твърденият курс.
Постъпил е в законният срок писмен отговор на въззивната жалба с
вх.№3180/21.03.2023г. от АГЕНЦИЯ ПО ЗАЕТОСТТА, гр.С. чрез юриск.
И.Д. ,която изцяло оспорва въззивната жалба като счита същата за
недопустима, неоснователна и необоснована. Счита, че решението на
първостепенния съд е правилно, законосъобразно, постановено в
съответствие с материалния закон и съдопроизводствените правила, както и
че същото е обосновано. Намира ,че първостепенният съд правилно е приел,
че в настоящия случай е възникнало валидно облигационно правоотношение
между Агенция по заетостта и Д. Р. въз основа на сключен Договор № 616-
0032-21-66091 от 17.06.2021 г. Възражението за нищожност на договора,
повдигнато от въззивника намира ,че е недопустимо и неоснователно. С
оглед характера на въззивното производство, счита, че е недопустимо,
алтернативно неоснователно и необосновано едва пред въззивния съд за пръв
път да се прави възражение за нищожност на сключения договор, както и да
4
се „тълкува, че се оспорвал и същият", без да има изрично такова възражение
от ответника в първоинстанционното производство. Твърди ,че такова
възражение не е направено нито с писмения отговор пред първостепенния
съд, нито в проведеното съдебно заседание. Поради това, на основание чл.
133 ГПК, във връзка с чл.131 ГПК, срокът за това възражение намира ,че е
преклудиран, тъй като то не е направено своевременно. Намира ,че е
неоснователно възражението на въззивника, че лицето К.К. е нямало право и
правомощия да подписва договора от името на директора на ДБТ С.. Счита
,че това възражение е направено извън срока по чл. 133, във връзка с чл.131
ГПК, поради което намира ,че не следва да бъде разгледано. Въпреки това
счита, че договора е валиден и това е видно от него. К.К. при полагането на
подписа си изрично е посочила, че се подписва като изпълняваш длъжността
и е цитирала номера на заповедта за заместване (№ 148/09.06.2021 г.).
Общоизвестно е, че лице, което се подписва като И.Д. Директор, черпи
правата/правомощията си от заповед за заместване на конкретно лице,което е
в законоустановен отпуск, на основание чл. 84 от ЗДСл., както е и в
конкретния случай.Счита ,че съмнение би възникнало в случай, че тази
заповед не беше цитирана, а лицето положило подписа се беше подписало със
запетая.Освен това счита ,че съгласно закона, теорията и съдебната практика
ако договора е подписан от лице, което няма представителна власт, както се
твърди във въззивната жалба, то той би бил унищожаем, а не нищожен. А
относно правомощията на директора на ДБТ С. да подписва договора следва
да отбележа, че регистър БУЛСТАТ е публичен регистър, който съдържа
информация за директора на ДБТ. Съдът не следи служебно за
унищожаемостта на договора. Освен това счита ,че Д. Р. няма правен интерес
да иска унищожаването на договора, а такъв интерес би имала Агенция по
заетостта, от чието име е сключен същият, тъй като правните последици от
сделката възникват за нея. В случай, че се приеме, че Д. Р. има правен
интерес, то следва да обърна внимание, че съгласно съдебната практика
доброволното изпълнение на задълженията по един договор изразява по
мълчалив начин признанието на действителността му. В конкретния случай
твърди ,че Д. Р. е била съгласна със сключения договор - явила се е на
определеното обучение, получила е материали и е започнала да го посещава,
т.е. започнала е да изпълнява задължението си по него. Твърди ,че по неясни
причини до настоящия момент, същата въпреки уговорената неустойка е
спряла да го посещава. В съдебното заседание пред районен съд Д. Р.
заявява , че си има лични причини, но не ги сочи.В случай, че съдът разгледа
възражението на въззивника за нищожност на договора макар че не е
направено своевременно, считам, че в конкретния случай Заповед за
заместване № 148/09.06.2021 г. е от съществено значение за служебно
прилагане на императивна правна норма, поради което представя и моли съда
да бъде приета като доказателство.
Във връзка с възражението на въззивника за нищожност на т. 3.1. от
договора, тъй като тази уговорка противоречала на морала и на добрите нрави
счита, че същото не е направено своевременно, а именно с отговора на
исковата молба и е преклудирано. Агенция по заетостта е тази, която
5
организира изцяло обучението, поема всички разходи по него - за учебни
материали, за преподавател, включително заплаща стипендия на обучаемото
лице като то има само едно основно задължение - да посещава редовно
обучението и да се яви на изпит (теория и практика) след приключването
му.С оглед размера на направените разходи за обучението, който е определен
в договора, сключен с обучаемото лице, е обосновано да се уговори
неустойка в този размер + 5 % върху него, тъй като това са евентуално
претърпените вреди от неизпълнението на задължението от обучаемия. Тази
уговорка счита ,че е в съответствие с чл. 92, ал. 1 от ЗЗД, съгласно който
неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като
обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно да се
доказват.Счита ,че с оглед естеството на задължението, за чието
неизпълнение е договорена процесната неустойка, е неоснователно да се
приеме, че при сключване на договора е налице съществено несъответствие
между размера на неустойката и очакваните от неизпълнение на
задължението вреди. В конкретния случай не може да се направи извод, че
единствената цел, за която неустойката е уговорена, излиза извън присъщите
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, което да обоснове
нейната нищожност, както и че с нея се цели да се постигне свръх
обезпечение. Намира ,че ирелевантен е фактът как са заплатени разходите за
обучението и дали са заплатени на части. Счита ,че в конкретния случай е от
съществено значение, че е доказано по безспорен начин, че разходите за
обучението на лицето са заплатени. Освен това в т.3.2. от договора са
посочени хипотези, в които обучаемото лице се освобождава от договорна
отговорност за неизпълнение на поетото от него задължение по т.2.2.1 от
договора, без да дължи уговорената неустойка. Поради изложеното намира
че размера на неустойката е справедлив и не противоречи на морала и
добрите нрави.
Във връзка с възражението за прекомерност на уговорената неустойка,
счита, че същото не е направено своевременно, а именно с отговора на
исковата молба и е преклудирано. Счита, че така уговорената неустойка не е
прекомерна и е справедливо определена, тъй като е в размер на претърпените
вреди от виновно неизпълнение на поетото задължение от обучаемото лице. В
случая клаузата за неустойка включва направените разходи по обучението
плюс 5% върху тази сума и счита ,че не може да се приеме, че този размер е
явно несправедлив или е налице неравностойност на насрещните задължения
на страните, а също че този размер на неустойката излиза извън обичайните
обезпечителни, обезщетителни и санкционни функции, които са й придадени
от страните и закона. В конкретния случай въпреки че не е необходимо е
доказан действителният размер на претърпените вреди от обучението на
лицето, а именно направените разходи по него. С оглед на обстоятелството,
че в договора е определен броят на учебните часове, а именно 660 учебни
часа, счита, че от представените присъствени форми за двата месеца по
недвусмислен начин се установява и доказва, че г-жа Р. е направила повече от
20 % отсъствия за целия период на обучението. Моли въззивния съд да
обърне внимание ,че от присъствените форми е видно, че в работните дни от
6
месеците обучението се провежда по 8 учебни часа на ден. Видно от
представената присъствена форма за месец юли 2021 г. г-жа Р. има 11
присъствени дни от общо 22 дни за месеца, т.е. тя не е присъствала на
половината от определените дни за месеца. За отсъствията си не е посочила
уважителни причини. Видно от присъствената форма за месец август 2021 г.
г-жа Р. има 9 присъствени дни от общо 22 дни от месеца, т.е. тя не е
присъствала на повече от половината от организираните за месеца занятия и
не е посочила уважителни причини за отсъствията си.При съпоставка на
определените в договора за обучение учебни часове, които лицето трябва да
премине за целия период на обучение, с учебните часове, в които
действително е присъствало счита ,че е видно, че г-жа Р. още в края на месец
август 2021 г. има повече от 20% на сто отсъствия за целия период на
обучението. Към настоящия момент в Дирекция „Бюро по труда" - гр. С. не са
представени доказателства, оправдаващи отсъствието на обучаемото лице.
Също така няма постъпили писмени документи, удостоверяващи, че лицето
се отказва от обучението.
Възразява за направеното доказателствено искане едва във въззивното
производство за представяне на учебен график. Счита, че по делото са
представени достатъчно доказателства, които по безспорен начин доказват
неизпълнение на задължението по т.2.2,1. от договора. Във връзка с
твърдението във въззивната жалба, че Р. е представила писмени
доказателства, че реално е посетила ДБТ-С. и е искала да се откаже от
обучението, считам, че са неоснователни и недоказани. По делото счита ,че
не са представени писмени доказателства, които да доказват това твърдение.
Към отговора на исковата молба са приложени различни граждански
договори, някои от които са за период дори след отпадане на обучението, с
които г-жа Р. се опитва да се освободи от отговорност, но намира ,че те са
неотносими към настоящия спор и не попадат в хипотезата на т.3.2 от
договора, както е правилно е приел първоинстанционният съд. Намира ,че от
представените доказателства по делото по безспорен начин се доказва
размера на разходите, които са направени от Агенция по заетостта за
обучението на Д. Р..
Във връзка с възражението за претендираната мораторна лихва счита, че
същото не е направено своевременно, а едва в настоящата съдебна инстанция,
както и че е неоснователно и необосновано. Съгласно чл.86, ал.1 ЗЗД
мораторната лихва е по правната си природа обезщетение за вредите от
забавата при неизпълнение на парично задължение като законът не поставя
ограничение относно характера на това задължение В конкретния случай
счита ,че е налице неизпълнение на парично задължение за неустойка. От
приложените доказателства по делото е видно, длъжника не е изпълнил
възникналата за него неустойка в срока за доброволно изпълнение, поради
което е изпаднал в забава.
Във връзка с направеното възражение дали г-жа Р. попада в групите за
неравностойно положение, както и за договорните отношения между Агенция
по заетостта и ДП БГЦПО счита, че същите са неоснователни и
несвоевременно направени. Моли въззивния съд да обърне внимание ,че от
7
доказателствата по делото е видно, че г-жа Р. е пожелала да бъде включена в
обучението с подаденото от нея заявление, както и че същата е одобрена с
писмо от ДП БГЦПО, а преди това насочена от ДБТ-С.. Моли въззивния съд в
този смисъл да се произнесе като потвърди обжалваното решение като
законосъобразно Претендира разноски В случай на прекомерност, прави
възражение за размера на адвокатския хонорар.
В съдебно заседание пред окръжен съд –С. жалбоподателката Д. Х. Р.
редовно призована , не се явява .Вместо нея пълномощникът и адв.П.М.
поддържа изцяло депозираната въззвна жалба по съображения изложени в
нея Претендира разноски по представен списък
Въззиваемият Агенция по заетостта гр. гр.С. се представлява от
старши юриск. И.Д. ,която поддържа становище ,че въззивната жалба е
неоснователна и моли въззивния съд да потвърди изцярло обжалваното
решение на районен съд С. като законосъобразно и обосновано
постановено.Счита ,че от представените доказателства по делото е доказано
по безспорен начин,че Агенция по заетостта е изправна страна по договора и
е изпълнила всичките си задължения Претендира разноски представляващи
юриск. възнаграждение съобразно представен списък.
С. окръжен съд намира ,че въззивната жалба е процесуално
допустима. Депозирана е от надлежно упълномощен процесуален
представител,в законният срок ,с внесена държавна такса , срещу съдебен акт
, който подлежи на обжалване и при наличие на правен интерес от търсената
защита.
Разгледана по същество е неоснователна по следните
съображения:
Предявени са искове с правно основание чл.422,ал.1 във вр. с
чл.415,ал.1 ГПК във вр. с чл.79 във вр. чл.92 ,ал.1 и чл.86 ЗЗД.
Не се спори ,че между Агенция по заетостта, чрез Бюро по труда
гр.С., в качеството на възложител, и Д. Р., като обучаем, за професионално
обучение съгласно утвърдения национален план за действие по
заетостта/НПДЗ/ за съответната година по професия „Хлебар- сладкар“,
специалност „Декорация на сладкарски изделия“, е бил сключен договор
№616-0032-21-66091/17.06.2021г за периода от 23.06.2021г. до 21.10.2021г .
/чл.1.1. от договора/. Д. Р. е поела задължение да посещава редовно курса на
обучение и да има минимум 80 на сто присъствие на учебни занятия и да
положи накрая изпит при приключване на обучението, съгласно чл.2.2.1 от
договора.
Видно от чл.2.2.1. от договора това обучение е било е било
обезпечено с неустойка.Съгласно чл.3.1 Д. Р. дължи неустойка в размер на
направените разходи по т.1.1, ведно с 5% върху тази сума. Сумата по т.1.1. от
договора е в размер на 1 584,00 лева.
По делото е приложено ч.гр.д. №413/2022г. по описа на районен съд
С. ,по което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК №276/06.06.2022г за вземането за неустойка, възникнало на
основание т.3.1. от Договор № 616-0032-21-66091/17.06.2021г. за Агенция по
8
заетостта срещу Д. Р., в размер на 1 584 лв. - размер на сумата по т.1.1 -
представляващи разходи за провеждане на обучение, заплатени на ДП
„БГЦПО", клон С., и 79,20лева , представляващи 5 %неустойка върху сумата
по т.1.1. от Договора, както и мораторна лихва в размер на 96, 10 лева за
периода от 08.10.2021 г. когато длъжникът е изпаднал в забава) до 03.05.2022
г. (дата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение),
ведно със законна лихва за периода от дата на образуване на делото до
окончателното изплащане на вземането.
Самата Д. Р. разпитана в районен съд С. по реда на чл.176 ГПК
установява ,че е посещавала обучението до момента ,до когато отпаднала от
обучението по причини ,че не могла да го посещава ,тъй като не била
мотивирана да продължи обучението, защото работела по три сключени
граждански договора. Изрично е заявила ,че не възразява ,че е получила тези
три суми за м.юни -60 лева ,за м. юли-110 лева и за м.август-2021г—90 лева
Счита ,че исковата претенция е неоснователна , тъй като през времето , в
което не е посещава курса на обучение ,не е получавала други суми.
С. окръжен съд констатира ,че съгласно приложения по делото
процесен договор чл. 2.2.1. Д. Р. е била длъжна да посещава редовно курса
на обучение /да има минимум 80 на сто присъствие на учебни занятия/ и да
положи изпит (теория и практика) при приключване на обучението.
Съгласно т. 2.2.4.от договора следва да уведоми писмено в
срок от 2 /два/ работни лни ДБТ и ДП БГЦПО, клон С., ако по своя
инициатива прекрати участие в обучението. Съгласно т.2.2.8. да възстанови
на възложителя получените по т.2.1.4. авансово средства, в случай, че дължи
такива към момента на отпадане на обучението."
Съгласно т.3.1. от договора „Обучаемият, при неизпълнение на
задълженията по т.2.2.1 дължи неустойка в размер на направените разходи по
т.1.1., ведно с 5 % върху тази сума".
Констатирано е по делото ,че при започване на обучението на 23.06.2021 г.
и през месец юли Д. Р. е получила учебни материали във връзка с
обучението.
По делото е представена в първата инстанция месечната присъствена
форма за месец юни ,от която е видно ,че Д. Р. е присъствало на всички
учебни занятия Видно от присъствената форма за месец юли 2021 г. тя има
11 присъствени дни от общо 22 дни за месеца, следователно не е присъствала
на половината от присъствените дни за месеца.
Видно от присъствена форма за месец август 2021 г. Д. Р. има 9
присъствени дни от общо 22 дни за месеца, т.е. тя не е присъствала на повече
от половина от организираните за месеца занятия и не е посочила уважителни
причини за отсъствията си.
Поради това законосъобразно и обосновано районния съд на основание
неизпълнението на задължението по т.2.2.1. от договора и на основание
т.3.1. от същия е осъдил Д. Р. да заплати неустойка в размер на 1 663, 20 лв.
Тази сума включва сумата, която е заплатена за обучението на Д. Р., плюс 5
% върху тази сума,както е уговорено по процесния договор
9
Въззивният съд констатира ,че отсъствията на Д. Р. от учебните
часове през месеци юли и август 2021 г.са повече от 20 % на сто за целия
период на обучението.
С писмо с изх. № 311/28.09.2021 г. ДП БГЦПО е уведомила директора
на ДБТ-С., че Д. Р. отпада от обучението.
Представено е по делото препоръчано писмо с обратна разписка от
Дирекция „Бюро по труда" - гр. С. ,с което уведомява Д. Р. , че отпада от
обучението, тъй като има повече от 20 % на сто отсъствия и е отправена
покана да представи документи за уважителни причини за отсъствията и ,
както и че за нея възниква задължението да възстанови сумата по т.3.1. от
договора за обучение. Тази покана е връчена на ответницата Р. чрез сина и
Г.Р. на 04.10.2021г.
Следователно по безспорен начин се доказва ,че между страните по
делото е съществувал валидно сключен договор за обучение на безработно
лице.
Едва пред въззивния съд се прави възражение ,че процесния договор
бил нищожен. Това възражение е неоснователно , тъй като се установи
категорично ,че К.К. е подписала договора като изпълняващ длъжността на
основание заповед за заместване №148/09.06.2021г. ,приложена по делото .
Между страните по делото по валидно сключения договор за
обучение има и валидно уговорена неустойка-т.3.1 от договора
Неоснователно е възражението в жалбата ,че неустойката била нищожна и
прекомерна. Видно от т.1.1 от договора разходите за обучението на Д. Р. са в
размер на 1 584 лева .А съгласно т.1.2 от договора –за времето на обучението
на обучаемия се изплащат средства за стипендия квартирни и/или
транспортни разходи при условията на настоящия договор .Тези 5%
неустойка фактически представляват евентуално претърпени вреди от
неизпълнение на задължението от страната на лицето , което се обучава.
Въззивният съд намира ,че по категоричен начин е доказано пред
първата инстанция ,че е налице неизпълнение на задължението по т.2.2.1 от
процесния договор ,за което е уговорена неустойката. В самия договор е
уговорен броя на учебните часове -660 учебни часа като от присъствените
форми е видно ,че Д. Р. е направла повече от 20% отсъствия за целия
период на обучението Същата не е представила доказателства/писмени /за
това ,а само в първата инстанция на въпроси по реда на чл.176 ГПК признава
,че се била дезинтересирала от този курс на обучение ,тъй като започнала
работа по други три граждански договора .Поради всички тези факти и
доказателства ,събрани в първата и въззивната инстанция ,които изясняват
фактическата обстановка по делото ,въззивния съд отхвърли искането на
пълномощника на жалбоподателката ,да се изиска и представи от
въззиваемия присъствен учебен график на часовете обучение Още повече ,че
това доказателствено искане е следвало да бъде направено в първата
инстанция своевременно ,а представените в първата инстанция присъствени
форми Д. Р. не е оспорила
Във връзка с направеното възражение за претендираната мораторна
10
лихва ,същото е неоснователно.Това е така , тъй като на основание чл.86,ал.1
ЗЗД мораторна лихва се дължи ` при забава в изпълнението на парични
задължения ,в случая неизпълнение на парично задължение за неустойка
След като е била изпратена покана на Д. Р. на 04.10.2021г. в указания и срок
,същата не е представила по делото доказателства ,че по уважителни причини
не е могла да продължи обучението си ,същата от 08.10.2021г. до
05.05.2022г./датата на депозиране на заявлението по ч.гр.д. №413/2022г. по
описа на районен съд С./е изпаднала в забава. След като в срока за
доброволно изпълнение Д. Р. не е изпълнила възникналото за нея по договора
задължение за неустойка и поради това и правилно районният съд я е осъдил
да заплати мораторна лихва в размер на 96,10 лева за този период.
Правото на обезщетение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в размер на законната лихва
произтича от закона, поради което кредиторът разполага с избор дали да
претендира договорената мораторна неустойка или обезщетение в размер на
законната лихва. След като уговорката в договора за неустойка, не
ограничава по размер обезщетяването на вредите, то с претенцията за законна
лихва по реда на чл. 86, ал. 1 ЗЗД не следва да се счита, че се дерогират
договорните клаузи или, че кредиторът предварително е упражнил избор.
Правото на избор е предопределено от вредите и следователно може да се
реализира при настъпило неизпълнение, включително и чрез претенция за
неустойка и за обезщетение за вредите, над размера на уговорената
неустойка. Този избор не може да бъде контролиран служебно от съда. /В
този смисъл е решение № 230/13.07.2011 г. по т. д. № 1088/2009 г. на ВКС,
ТК, ІІ отд., постановено по реда на чл. 290 ГПК.
Дължи се и законна лихва върху главницата считано от датата на
депозиране на исковата молба до окончателно изплащане на вземането в
какъвто смисъл се е произнесъл районния съд.
Поради гореизложеното ще следва да бъде изцяло потвърдено
обжалваното решение на районен съд С. като на основание чл.272 ГПК
въззивния съд препраща към мотивите на районен съд С..
С оглед изхода на спора ще следва да бъде осъдена Д. Х. Р. да
заплати в полза на Агенция по заетостта Булстат-********* гр .С. разноски
,представляващи юриск. възнаграждение за въззивната инстанция в размер на
100 лева .
Водим от гореизложеното С. окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение №43/24.01.2023г. по гр.д.
№825/2022г. С. районен съд,като законосъобразно и обосновано
постановено.
ОСЪЖДА Д. Х. Р. ,ЕГН-********** да заплати в полза на
Агенция по заетостта Булстат-********* гр. С. разноски ,представляващи
юриск. възнаграждение за въззивната инстанция в размер на 100 /сто / лева.
11
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12