Решение по дело №735/2020 на Районен съд - Дупница

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

			01.12.2020
					Дупница

 

Номер                                    Година                                 Град

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

	II гр. отделение

 

Районен съд – Дупница                                                                                             състав

	13.11.		2020

 

на                                                                                  Година

 

Иван Димитров

В публично съдебно заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

      1.

Росица Ганева

       2.

Секретар:

Председателя на състава

Прокурор:

Сложи за разглеждане докладваното от

	Гражданско		735		2020

 

                              дело №                          по описа за                         г.

 

Р.Р.С., ЕГН **********, с адрес: ***, с адрес на призоваване: гр. Дупница, ул."Солун" № 2, ет.3, кантора 18, е предявил срещу Ю.П.Д., ЕГН ********** и Е.Г.Г., ЕГН **********, двамата с адрес: ***, иск с правна квалификация чл.108 вр. чл.56 и чл.111, ал.1 от ЗС. Искането е да бъдат осъдени ответниците да предадат на ищеца владението върху втори жилищен етаж от двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 76 кв.м., състояща се от мазе, гараж, механа, кухненски бокс, столова, хол, три спални и баня, построена по отстъпено право на строеж в общински урегулиран поземлен имот, съставляващ парцел II, попадащ в кв.62 по регулационния план на гр. Бобов дол, Кюстендилска област, утвърден със Заповед № 1232/11.03.1975 г., с урегулирана площ на поземления имот от 436 кв.м., при съседи на имота по скица: улица, заключена между осеви точки 315, 316, УПИ I - общински, УПИ III – общински. Претендират се и направените разноски.

Ищецът твърди, че посредством продажба, обективирана в нотариален акт № 23, том ІІ, рег. № 2236, дело № 207/2007 г. на нотариус Ст. Сотиров, на 12.06.2007 г. прехвърлил на Ю.П.Д. собствеността върху описаната жилищна сграда. С договора за продажба ищецът и съпругата му Елка С. запазили вещното право на ползване върху имота пожизнено.

От около три години ответниците ползват без правно основание втория жилищен етаж и не допускат там ищеца и съпругата му, отнасят се грубо с тях и ги заплашват със саморазправа.

В постъпилия писмен отговор искът се оспорва като неоснователен.  Ответниците твърдят, че Ю.Д. ползва втория жилищен етаж от сградата от 2010 г., а Е.Г. – от 2015 г. Ответницата направила ремонт на втория етаж, при който била изградена кухня и тоалетна и етажът бил обособен като самостоятелно жилище. Ищецът не разполага с ключ от входната врата и от 2010 г. не е ползвал втория етаж, поради което е направено възражение за погасяване на правото му на ползване поради неупражняване в продължение на повече от пет години.

На следващо място, сочи се и наличие на правно основание ответницата да ползва втория жилищен етаж: по гр. дело № 447/2017 г. по описа на ДнРС този етаж като семейно жилище е предоставен за ползване на нея и ненавършилото пълнолетие дете от брака, прекратен с решението по делото.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, въз основа на закона и по свое вътрешно убеждение, прие за установено следното от фактическа страна:

По делото е безспорно, че с нотариален акт № 23, том ІІ, рег. № 2236, дело № 207/2007 г. на нотариус Ст. Сотиров, на 12.06.2007 г. ищецът е прехвърлил на Ю.П.Д. собствеността върху процесната жилищна сграда, като е запазил за себе си и за съпругата си Елка С. право на пожизнено и безвъзмездно ползване върху имота.

От представеното решение № 418/11.08.2017 г. по гр. дело № 447/2017 г. по описа на ДнРС, изменено с решение № 195/22.08.2018 г. по в.гр.д. № 476/2017 г. по описа на ОС – Кюстендил, се установява, че при прекратяването с развод на брака между Ю.П.Д. и Илиан Г. Арабчев упражняването на родителските права върху детето Марио Илианов Г. е предоставено на майката, като на нея е предоставено и ползването на семейното жилище: втори етаж от къща в гр. Бобов дол, ул. „Антим I" № 17.

Ищецът е представил доказателства относно заплащането от него на дължимите за жилищната сграда местни данъци и такси, както и че той е абонат на водоснабдителното дружество за сградата.

По реда на чл.176 ГПК в съдебното заседание ищецът е заявил, че в периода след 2010 г. Ю.П.Д. е живяла на различни места – в гр. София, Р Чехия, гр. Кюстендил, в друго жилище в гр. Бобов дол и едва от около три години се е установила в процесния етаж. От 2010 г. ищецът не е ползвал втория етаж, като багажът, който имали със съпругата му там, бил качен на тавана в периода преди и след развода на Ю.П.Д. и Илиан Г. Арабчев. Преди около три години се опитал да обере гроздето от лозницата около втория етаж, но не бил допуснат до втория етаж. Този етаж е постоянно заключен, като ищецът не се опитва да вземе ключ, тъй като това водело до скандали. Отношенията между страните се влошили най-вече през последните 2-3 години. От две-три години ищецът многократно заявявал на ответниците, че при тези отношения следва да напуснат къщата.

Свидетелката Елка С. /съпруга на ищеца и майка на Ю.П. Георгиева/ твърди, че допреди две години тя и ищецът ползвали и втория етаж от къщата, като помагали при грижите за внука й Марио. Допреди две години на втория етаж имало мебели на ищеца, там била и банята в къщата, която ползвали /на първия етаж има само тоалетна/; понастоящем са обособили баня на приземния етаж. На втория етаж се намирали спалните и тя и ищецът спели там, а ищецът излизал на терасата на втория етаж, за да обира лозниците. След заключването на етажа от около две години пригодили хола на първия етаж, за да спят там. Ответниците се установили на втория етаж през 2017 г., а преди това Ю.П.Д. и предишният й съпруг живели на различни места – в гр. София, Р Чехия, гр. Кюстендил, в друго жилище в гр. Бобов дол, идвали на гости и не са извършвали ремонти на процесния етаж.    

Свидетелите Владимир Добринов и Луиза Добринова сочат, че живеят в съседство и познават страните, като според тях Ю.П.Д. от 10-12 години живее в процесната къща, а двамата с ответника Е.Г.Г. са извършили основен ремонт на втория етаж през последните няколко години. Свидетелите знаят за скандали между страните, както и за случай отпреди 1-2 години, при който ищецът попречил на извършване на ремонт на тавана, предприет от ответниците за обособяването там на жилищни помещения.

Видно от заключението по назначената съдебно-техническа експертиза, двата жилищни етажа на процесната сграда са обособени като самостоятелни жилища; на първия жилищен етаж има предверие, трапезария с кухненски бокс, хол и санитарно помещение, а на втория - предверие, трапезария с кухненски бокс, спалня и санитарно помещение.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

Съгласно препращащата разпоредба на чл.111 от ЗС и липсата на норма, ограничаваща ползвателя да предявява искове за защита на своето вещно право, той може да предявява иск по чл.108 от ЗС. Притежателят на право на ползване има непосредствено господство върху обременения недвижим имот, включително и право на владение върху него. Това е свързано с възможността да изисква от всички да зачитат правата му, включително и от собственика /Решение № 400 от 7.03.2003 г. на ВКС по гр. д. № 298/2002 г., IV г. о./. Ищецът по този иск носи доказателствена тежест за обстоятелствата, въз основа на които твърди, че е носител на вещното право на ползване върху процесния имот; че ответниците владеят имота.

По делото е безспорно установено, че при продажбата на процесното жилище на ответницата Ю.П.Д. ищецът е запазил за себе си и за съпругата си правото на ползване. Поради това е налице т. нар. „гола собственост” и Ю.П.Д. не е носител на правото на ползване; това право е запазено за бившия собственик – праводателят.

Неоснователно е възражението, че правото на ползване върху втория етаж от къщата е погасено, тъй като не е упражнявано от ищеца в продължение на 5 години – чл.59, ал.3 ЗС. Действително по делото се установи, че в жилищната сграда са обособени две жилища /на първия и на втория жилищен етаж/, представляващи самостоятелни обекти на право на собственост, респ. – на право на ползване. Това прави възможно изгубването и придобиването на вещни права върху процесния втори жилищен етаж отделно от останалата част от сградата.

В конкретния случай ответницата Ю.П.Д. се е съгласила да придобие собствеността при запазено право на ползване от праводателя върху цялата сграда, което изключва изцяло възможността на новия собственик да упражнява правомощието си да ползва вещта. При тези обстоятелства съгласието на ищеца с установяването й на втория етаж от сградата е израз на правото му на ползване, включващо всяка форма на фактическо и правно използване на имота, каквато е и предоставянето ползването на имота на друго лице под формата на заем за послужване. По този начин ищецът е продължил да упражнява правото си чрез другиго /Решение № 14 от 20.03.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5426/2014 г., II г. о., ГК/.

Твърденията в отговора, че настаняването на ответниците и извършените от тях подобрения са със знанието и без противопоставянето на ищеца, установяват именно наличие на съгласие на ищеца да ползват процесния етаж. Соченото в исковата молба, че от три години ответниците ползват втория етаж без правно основание, отразява промяната в отношенията между страните – влошаването им, довело до настояването на ищеца ответниците да напуснат и до предявяването на настоящия иск.

От доказателствата по делото не се установява друга уговорка между страните, извън предоставянето на процесния етаж за послужване, като съгласно правната му уредба договорът е неформален и безвъзмезден. Не са предприети действия от страните за отразяване в кадастъра на наличието в сградата на два самостоятелни обекта на право на собственост, респ. – за отказ от право на ползване в съответната форма по чл.100 ЗС. Не е спорно, че ищецът е продължил да заплаща дължимите местни данъци и такси за цялата сграда. От свидетелските показания се установи, че ищецът се е противопоставил на предприети от ответниците преустройства на тавана на сградата, който при негово съгласие с различен статут на втория жилищен етаж би представлявал обща част и права върху тавана би имала и ответницата; установи се и изразено от него желание пред около три години да ползва втория етаж при стопанисването на намиращата се около него лозница.

С оглед на изложеното, отстъпването на имота в заем само по себе си представлява реализация на правомощията на носителя на вещното право на ползване и изключва погасяването на това право по давност поради неупражняването му. Ирелевантна е продължителността на периода, в който ответниците са живели в процесното жилище и не следва да се обсъждат противоречията за това обстоятелство в събраните гласни доказателства.

По делото липсват доказателства уговорката за ползване на имота от ответниците да е за конкретен срок. Поради това съгласно чл.249, ал.2 ЗЗД ищецът разполага с възможността да поиска възстановяване на предходното положение по всяко време – да поиска връщането на вещта, което поражда за ответниците задължението да върнат държането на имота.

По делото не е спорно, че ответниците владеят имота, като сочат и наличие на правно основание за упражняваната фактическа власт – предоставеното на Ю.П.Д. с решение № 418/11.08.2017 г. по гр. дело № 447/2017 г. по описа на ДнРС ползване по реда на чл.56 СК на процесния етаж в качеството на семейно жилище по време на брака й с Илиан Г. Арабчев.

Съгласно установената съдебна практика, когато семейното жилище е обременено от вещно право на ползване, то се счита на този, който притежава правото на ползване - случаят е приравнен към хипотезата, когато семейното жилище е собственост на близки на единия от съпрузите и ползването може да бъде предоставено на упражняващия родителските права съпруг само за една година съгласно чл.56, ал.3 СК /Определение № 355 от 31.03.2015 г. на ВКС по гр. д. №7115/2014 г., III г. о., ГК; Решение № 554 от 15.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1774/2009 г., IV г. о.; ГК Решение № 247 от 25.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 239/2009 г., IV г. о., ГК; Решение № 299 от 31.10.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1349/2012 г., IV г. о., ГК/.

Предвид безспорно установеното, че Ю.П.Д. не е носител на правото на ползване, запазено с гореописаната продажба за бившия собственик – ищецът, съгласно чл.56, ал.3 от СК възможността да й бъде предоставено ползването на семейното жилище като родител, упражняващ родителските права, е ограничена за срок до една година. Понастоящем този срок е изтекъл.

Действително в решение № 418/11.08.2017 г. по гр. дело № 447/2017 г. по описа на ДнРС не е определен срок на предоставянето на семейното жилище, а от мотивите е видно, че съдът не е обсъждал наличието на запазено право на ползване от предишния собственик. В частта относно ползването на семейното жилище съдебното решение може да бъде изменяно - чл.56, ал.6 от СК. При спор относно вещните права върху жилище, за което в бракоразводен процес е приложен чл.56 СК, съдът не е обвързан от решението по брачните искове. Изрично в този смисъл е Решение № 64 от 8.03.2013 г. на ВКС по гр. д. №396/2012 г., IV г. о., ГК: „Мерките относно ползването на семейното жилище се основават на ползването - на разпределение подлежи ползването и на жилище, което не е общо, собственост е на единия съпруг, на негови близки или на трето лице. По тази причина съдът изследва правото на собственост според събраните доказателства и само с оглед мерките, които може да постанови. В това производство съдът не може да приеме за разглеждане инцидентен установителен иск за собственост, нито да допусне главно встъпване на трето лице със самостоятелни права върху жилището. Съдът е длъжен да постанови съответните мерки според наличните доказателства, без да разглежда и се произнася по никакви оспорвания на правото на собственост. Ако правото на собственост е различно от приетото от съда по мерките, влязлото в сила съдебно решение по отделно предявен иск, установяващо действителното правно положение, е основание за промяна на постановените мерки.”

Решение № 418/11.08.2017 г. по гр. дело № 447/2017 г. по описа на ДнРС е влязло в сила на 12.10.2018 г. и едногодишният срок по чл.56, ал.3 от СК е изтекъл на 12.10.2019 г. Поради това не е налице правно основание за упражняваното ползване на процесното жилище от Ю.П.Д.. Единствено за пълнота следва да се посочи, че предоставеното ползване на семейно жилище се отнася само за съпруга, упражняващ родителските права, и не би могло да се разпростре и спрямо лицето, с което този съпруг е заживял впоследствие на съпружески начала. Този извод следва от неокончателния характер на предоставянето на семейното жилище, при отчитане на различни обстоятелства, на правните интереси на двамата бивши съпрузи и на титулярите на вещни права върху жилището; промяната във всяко от тези обстоятелства е основание за промяна и при предоставянето на семейното жилище. Аргумент в подкрепа на този извод се съдържа и в разпоредбата на чл.56, ал.4 от СК, съгласно която ползването на семейното жилище се прекратява, ако ползващият сключи нов брак.

Следователно по делото се установи, че ответниците владеят процесния имот без правно основание и предявеният срещу тях ревандикационен иск следва да се уважи.

Съобразно изхода на делото, направеното искане и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца разноски по производството в общ размер на 527 лв.

 

Воден от горното, съдът

 

Р   Е   Ш   И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Ю.П.Д., ЕГН ********** и Е.Г.Г., ЕГН **********, че Р.Р.С., ЕГН **********, е носител на вещното право на ползване върху двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 76 кв.м., състояща се от мазе, гараж, механа, кухненски бокс, столова, хол, три спални и баня, построена по отстъпено право на строеж в общински урегулиран поземлен имот, съставляващ парцел II, попадащ в кв.62 по регулационния план на гр. Бобов дол, Кюстендилска област, утвърден със Заповед № 1232/11.03.1975 г., с урегулирана площ на поземления имот от 436 кв.м., при съседи на имота по скица: улица, заключена между осеви точки 315, 316, УПИ I - общински, УПИ III – общински, и ОСЪЖДА Ю.П.Д., ЕГН ********** и Е.Г.Г., ЕГН **********, да предадат на Р.Р.С., ЕГН **********, владението върху втория жилищен етаж от описаната жилищна сграда.

ОСЪЖДА Ю.П.Д., ЕГН ********** и Е.Г.Г., ЕГН ********** да заплатят на Р.Р.С., ЕГН **********, деловодни разноски в размер на 527  лв.

Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Кюстендил в 2 -седмичен срок от връчването му на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: