РЕШЕНИЕ
№ 231
гр. Бургас, 17.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на девети ноември през две хиляди двадесет
и първа година в следния състав:
Председател:Росица Ж. Темелкова
Членове:Таня Т. Русева Маркова
Елеонора С. Кралева
при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова
като разгледа докладваното от Таня Т. Русева Маркова Въззивно гражданско
дело № 20212100501658 по описа за 2021 година
С Решение № 261012 от 22.07.2021г., постановено по гр. дело №
10493/2019г. по описа на Районен съд – Бургас са изнесени на публична
продан два недвижими имота, представляващи самостоятелни обекти в сграда
със следните идентификатори – идентификатор - 07079.610.127.1.6 с
предназначение на обекта – за търговска дейност и пазарна стойност в размер
на 56 848 лева и самостоятелен обект с идентификатор - 07079.610.127.1.2 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Бургас с предназначение
на обекта – жилище, апартамент с пазарна стойност на имота в размер на 112
428 лева, находящи се на ул. „Г. К.“ № *. С цитираното решение на основание
чл. 31, ал. 2 от ЗС е осъдена Ж. Х. Ч. да заплати на Т. С. Г. сума в размер на 1
556, 17 лева, представляваща обезщетение за лишаване от право на ползване
върху делбения имот с идентификатор 07079.610.127.1.2, ведно с
прилежащото към него таванско помещение и избени помещения съобразно
притежаваната от ищцата ид. част за периода от 05.11.2018г. до 11.01.2021г.,
като е отхвърлена претенцията за разликата над присъдената сума до пълния
предявен размер от 6 500 лева.
1
Против постановеното решение е депозирана въззивна жалба от
Ж. Х. Ч. в частта му, с която е уважена частично предявената претенция по
сметки в размер на 1 556, 17 лева, представляваща обезщетение за лишаване
от право на ползване върху делбения имот с идентификатор 1
07079.610.127.1.2, като съдът е приел, че Ж.Ч. е възпрепятствала ищцата да
ползва общата вещ. В жалбата се посочва, че първоинстанционното решение
е незаконосъобразно, необосновано и неправилно и се претендира то да бъде
отменено в атакуваната му част и вместо него да бъде постановено ново
решение по съществото на спора, с което претенцията да бъде отхвърлена. В
жалбата се посочва, че в хода на делото е установено, че въззивната страна не
е препятствала ищцата да ползва имота, тъй като й е дала възможност да
ползва имота. Посочва се, че в отговора на исковата молба е декларирана
готовност да се предостави достъп до имота, като такъв не е бил отказван, но
ищцата не е пожелала и не е искала да ползва имота, поради което и
претенцията за сметки се оказва неоснователна и недоказана.
Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред
настоящата инстанция.
В съдебно заседание въззивната страна лично и чрез своя
процесуален представител поддържа въззивната си жалба и счита, че
първоинстанционното решение следва да бъде отменено и вместо него да
бъде постановено ново решение по съществото на спора, с което предявената
претенция да бъде отхвърлена.
Ответната страна по въззивната жалба – Т. С. Г. депозира по
делото писмен отговор на въззивната жалба чрез своя процесуален
представител, в който посочва, че въззивната жалба следва да бъде оставена
без уважение, а решението на първоинстанционния съд следва да бъде
потвърдено. В писмения отговор се посочва, че след откриване на
наследството на общия наследодател К. С. П. – ответната страна – Ж. Х. Ч. е
осъществила и реализирала фактическа власт върху процесния недвижим
имот, а останалите наследници са били лишени от възможността да ползват
имота, както и от достъп до същия. В отговора на исковата молба се посочва,
че считано от датата на получаване на поканата на 05.11.2018г. ответната
страна дължи обезщетение за лишаване от право на ползване на съсобствения
имот, представляващ апартамент, съобразно притежавания от нея дял от
2
наследството. В отговора се посочва, че обстоятелството, че в отговора на
исковата молба е изразена готовност да се предостави достъп до имота не
променя този извод, след като не са предприети никакви фактически
действия. Посочва се, че в настоящия случай безспорно е установено от една
страна – еднолично ползване на целия съсобствен имот само от ответната
страна, от друга – има надлежно отправена покана от ищцата, която
ответницата е получила на 05.11.2018г. и до завеждане на исковата молба е
продължила да ползва процесния имот.
Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред
настоящата инстанция.
Отправя се искане да бъдат присъдени направените по делото
разноски.
В съдебно заседание – ответната страна по въззивната жалба чрез
своя процесуален представител оспорва жалбата и счита, че
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
Бургаският окръжен съд като взе предвид исканията и твърдения
на страните, разпоредбите на закона и събраните по делото доказателства
намира за установено от фактически и правна страна следното:
Предявен е иск от Т. С. Г. против Ж. Х. Ч. и Х. С. П., с който се
претендира да бъде допусната съдебна делба по отношение на два
самостоятелни обекта в сграда, както следва – самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 07079.610.127.1.6, представляващ магазин и самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 07079.610.127.1.2, представляващ апартамент
– двата обекта по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Бургас.
С Решение № 260467 от 20.10.2020г., постановено по гр. дело №
10493/2019г. по описа на Районен съд – Бургас (влязло в законна сила на
17.11.2020г.) е допусната съдебна делба по отношение на описаните по-горе
недвижими имоти, като изрично са посочени квотите в съсобствеността на
всеки един от съделителите.
След насрочване на делото за извършване на втора фаза на
делбата, пред Районен съд – Бургас е депозирана молба от Т. С. Г., с която се
претендира да бъде осъдена Ж. Х. Ч. да заплати на Т. С. Г. сума в размер на 6
500 лева, представляваща обезщетение за лишаване от право на ползване на
3
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 07079.610.127.1.2 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Бургас за периода от
05.11.2018г. до 11.01.2021г.
По делото е представено копие от Покана, отправена на
основание чл. 31, ал. 2 от Закона за собствеността, отправена от Т. С. Г. до Ж.
Х. Ч., с която се претендира да бъде изплатено обезщетение за лишаване от
право на ползване на съсобствения между страните имот – апартамент,
находящ се в гр. Б., ул. Г. К. № *, ет. * в размер на 250 лева месечно, която
сума съответства на притежавания от нея дял в наследството – част от средно
месечната пазарна наемна цена за имота. Ответната страна по спора – Ж. Х.
Ч. не оспорва обстоятелството, че е получила поканата за заплащане на
обезщетение за ползване на имота без правно основание на 05.11.2018г. и
първоинстанционния съд с нарочно определение, постановено в открито
съдебно заседание от 11.01.2021г. е обявил за безспорно и ненуждаещо се от
доказване обстоятелството, че ищцата е отправила до ответницата писмена
покана за предоставяне на ползването на делбения имот, получена от нея на
05.11.2018г.
По делото в качеството й на свидетел е разпитана А. С. Ч. –
дългогодишна приятелка на Т.Г., от показанията на която се установява, че е
работила в магазин, който се намира под съсобствения на страните
апартамент до началото на пандемията и е виждала Ж.Ч. и нейния син да
ползват апартамента.
По делото в качеството му на свидетел е разпитан О. С. Ч. – син
на ответната страна Ж. Х. Ч., от показанията на когото се установява, че
майка му му е предоставила за ползване апартамента и той живее в този имот
повече две години и половина. Изрично свидетелят заявява, че единствено
той и неговата майка имат ключове за този апартамент. Посочва, че не е
създавал пречки за ползване на имота от другите съсобственици, но докато
той е бил в имота Т.Г. не е идвала, за да ползва имота.
По делото е извършена съдебно-техническа експертиза, от
неоспореното заключение на която е видно, че вещото лице е посочило
средномесечна пазарна наемна цена за процесния апартамент за периода от
05.11.2018г. до 11.01.2021г. в размер на 7 780, 86 евро или 15 218 лева.
На основание чл. 31, ал. 2 от Закона за собствеността когато
4
общата вещ се използва лично само от някои от съсобствениците, те дължат
обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени, от деня на
писменото поискване. С оглед на приетото в Тълкувателно решение № 7 от
02.11.2012г., постановено по тълкувателно дело № 7/2012г. по описа на ОСГК
на ВКС на РБ претенцията за обезщетение по чл. 31, ал. 2 от ЗС ще е
основателна когато неползващ съсобственик е отправил писмено искане и то
е получено от ползващия съсобственик и въпреки това той или член на
неговото семейство продължава пряко и непосредствено да си служи с цялата
обща вещ, съобразно предназначението й, за задоволяване на свои (лични или
на семейството си) потребности, без да зачита конкурентните права на друг
съсобственик, както и в случаите когато ползващият съсобственик е допуснал
на безвъзмездно основание (с договор за заем за послужване) трето за
собствеността лице, което само или заедно с него ползва общата вещ. В
решението изрично се посочва, че за личното ползване е ирелевантно по
какъв начин ползващият съсобственик си служи с вещта – чрез
непосредствени свои действия, чрез действия, осъществени от член на
неговото семейство или чрез трето лице, на което безвъзмездно той я е
предоставил. В цитираното тълкувателно решение се приема, че правото на
обезщетение се дължи само за времето, през което съсобственикът е лишен от
възможността да си служи с общата вещ съобразно своя дял. То не възниква
когато съсобственик отказва да приеме предоставената от ползващия
съсобственик част от общата вещ, съответстваща на дела му или му е дадена
възможност да ползва общата вещ заедно с него, защото в този случай няма
лишаване от ползване, а нежелание да се ползва. Размерът на обезщетението
се определя в съответствие с наемното възнаграждение, при съобразяване
обема, за който ползващия имота съсобственик – длъжник надхвърля своята
квота или дял в съсобствеността.
В конкретния случай е безспорно, че по отношение на
недвижимия имот, за който се претендира обезщетение – самостоятелен обект
в сграда с идентификатор 07079.610.127.1.2, представляващ апартамент,
находящ се в гр. Бургас, ул. „Г. К.“ № *, ет. *, ап. * е налице съсобственост
между Т. С. Г., Ж. Х. Ч. и Х. С. П., при следните квоти – за Т.Г. – 2/10 ид.ч.,
за Ж. Х. Ч. – 6/10 ид.ч. и за Х. С. П. – 12/10 ид.ч. По делото безспорно се
установява, че от страна на Т.Г. е изпратена писмена покана до Ж.Ч., с която
се претендира да й бъде заплащано обезщетение за ползване на имота без
5
правно основание, която е достигнала до ответната страна на дата –
05.11.2018г. От изявленията на ответната страна в първоинстанционното
производство, както и от направените възражения във въззивната жалба се
установява, че ответната страна твърди, че е предоставила достъп до имота на
Т.Г., предвид нейното желание да го ползва. По делото обаче не са
представени доказателства, от които да се направи извод, че Ж.Ч. е
предоставила възможност на Т.Г. да ползва имота – няма данни на същата да
е предоставен ключ и съответно – по този начин да й е предоставен достъп до
имота. Самото изявление, направено в отговора на исковата молба от страна
на Ж.Ч., че е канила другите съсобственици да ползват имота ако искат, но те
не са пожелали и че кани останалите наследници да ползват имота и ако искат
следва да се свържат с нея не означава, че тя е предоставила достъп до имота.
По делото няма данни Ж.Ч. да е предприела активни действия, за да
предостави възможност съсобствениците да получат достъп до процесния
апартамент – определяне на точна дата, час и място, на което да бъде
предаден ключ или предоставяне на ключ за апартамента по друг начин.
Мотивиран от изложеното и като взе предвид събраните по делото
доказателства, настоящата инстанция намира, че по делото не се установява
обстоятелството ответната страна да е предоставила достъп до имота за
ползване от страна на Т.Г..
По делото – от събраните по делото гласни доказателства по
недвусмислен начин се установява, че Ж.Ч. заедно със своя син ползват
недвижимия имот, поради което и настоящата инстанция намира, че са
налице всички предпоставки на чл. 31, ал. 2 от ЗС, за да бъде ангажирана
отговорността на Ж.Ч. да заплати на Т.Г. обезщетение за ползване на
недвижимия имот без правно основание за това за периода от 05.11.2018г. до
11.01.2021г.
По делото е извършена съдебно-техническа експертиза от
28.05.2021г., от неоспореното заключение на която е видно, че
средномесечната наемна пазарна цена на процесния апартамент –
идентификатор 07079.610.127.1.2 за периода от 05.11.2018г. до 11.01.2021г.
възлиза на обща сума в размер на 7 780, 86 евро или 15 218 лева. Ищцата
притежава 2/10 ид.ч. от този имот и следва да се приеме, че дължимото й
обезщетение възлиза на сума в размер от 3 043, 60 лева.
6
Първоинстанционният съд е присъдил обезщетение за ползване на имота без
правно основание за това в размер на 1 556, 17 лева и е отхвърлил
претенцията за сумата над присъденото обезщетение до претендирания
размер от 6 500 лева, но жалба в отхвърлителната част на съдебното решение
не е депозирана от страна на Т.Г. и решението в тази му част е влязло в
законна сила и не следва да бъде обсъждано.
Мотивиран от изложеното и като взе предвид, че направените от
настоящата инстанция фактически и правни изводи напълно съвпадат с тези,
които е направил първоинстанционния съд в своето решение, съдът намира,
че атакуваното решение следва да бъде потвърдено.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК следва да бъде уважено
отправеното искане на ответната страна по въззивната жалба и да й бъдат
присъдени направените по делото разноски – сума в размер на 900 лева,
представляваща възнаграждение за адвокат, за които по делото са
представени доказателства, че са заплатени в брой на адвокат Цветков (лист
25 от въззивното производство).
Мотивиран от горното и на основание чл. 272 от ГПК, Окръжен
съд – Бургас
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 261012 от 22.07.2021г.,
постановено по гр. дело № 10493/2019г. по описа на Районен съд – Бургас в
частта му, с която е уважена частично предявената претенция по сметки и е
осъдена Ж. Х. Ч. да заплати на Т. С. Г. сума в размер на 1 556, 17 (хиляда
петстотин петдесет и шест лева и седемнадесет стотинки) лева,
представляваща обезщетение за лишаване от право на ползване върху
делбения имот с идентификатор 07079.610.127.1.2 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. Бургас, представляващ апартамент, находящ се
в гр. Бургас, ул. „Г. К.“ № *, ет. *, ап. *, ведно с прилежащите към
апартамента таванско и избени помещения за периода от 05.11.2018г. до
11.01.2021г.
В останалата му част Решение № 261012 от 22.07.2021г.,
постановено по гр. дело № 10493/2019г. по описа на Районен съд – Бургас не е
7
обжалвано и е влязло в законна сила.
ОСЪЖДА Ж. Х. Ч., ЕГН ********** от гр. Б., ж.к. „И.“, бл. *, вх.
*, ет. * да заплати на Т. С. Г., ЕГН ********** от гр. Б., ул. „Л. К.“ № *, вх. *,
ет. *, със съдебен адрес – гр. Бургас, ул. „Адам Мицкевич“ № 3, ет. 1, офис 3 –
адвокат Любомир Цветков сума в размер на 900 (деветстотин) лева,
представляваща направените по делото разноски пред настоящата инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок
от съобщаването му на страните пред Върховния касационен съд на
Република България.
Препис от постановеното решение да се изпрати на страните за
запознаване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8