РЕШЕНИЕ
№ 24
гр. С., 10.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С., VI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Ангелина Г. Гергинска
при участието на секретаря Паулина Бл. Велкова
като разгледа докладваното от Ангелина Г. Гергинска Гражданско дело №
20211890100781 по описа за 2021 година
Ищецът К. П. К. е предявила против ЗД „Б.И." АД ЕИК ***********,
със седалище и адрес на управление: гр. С. *********, район Л., бул. „Д. Б."
No **, иск с правно основание чл. 432 от КЗ, с който моли да бъде осъден
ответникът да й заплати сумата в размер на 15 000 /петнадесет хиляди/ лева,
застрахователно обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди в
резултат на пътно-транспортно произшествие, заедно със законната лихва от
12.10.2021 г. /датата на изтичане на тримесечния срок за произнасяне по
претенцията за доброволно изплащане на застрахователното обезщетение/ до
окончателното изплащане на сумата, както и да й бъдат присъдени
направените по делото разноски.
В исковата си молба твърди, че на 17.06.2021 г. около 19:10 часа, като
пешеходка, е пострадала в резултат на настъпило пътно-транспортно
произшествие в гр. С. на бул. „Александър Батенберг”. Твърди, че при
пресичане на бул. „Александър Батенберг” в района на пешеходна пътека,
сигнализирана с пътна маркировка и пътен знак, била ударена от ляво от лек
автомобил „********* **********” с рег. № *************, управляван от
К. Б. К., който се движел по бул. „Александър Батенберг” с посока от ул.
„Паисий Хилендарски” към ул. „Константин Величков” Твърди, че виновен
за настъпване на пътно-транспортното произшествие е водачът К. Б. К., който
с действията си нарушил правилата за движение по пътищата, не спрял на
маркирана пешеходна пътека и пътен знак, за да я пропусне да премине и е
станал причина за настъпването на ПТП. Твърди, че в резултат на ПТП
получила изключително тежки травматични увреждания, изразяващи се в
1
мозъчно сътресение със загуба на съзнание, контузия на двете колене,
множество повърхностни травми на подбедрицата. Твърди, че изпитвала
силни болки в областта на коленете и подбедриците, както и в областта на
гръдния кош при дишане; получила оток на глезените на двата крака; имала
подкожен хематом темпороокципитално вляво; имала хематоми по цялото
тяло. Твърди, че й е била проведена обезболяваща терапия, но болките не са
отшумели и досега, има често главоболие и гадене, както и позиви за
повръщане; както и че движенията й в контузените области са затруднени,
поради което лечението й продължава.
В исковата си молба ищцата твърди, също така, че собственикът на лек
автомобил „********* **********”, с рег. № ************ е сключил своята
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” при ответника със
застрахователна полица № BG/02/121001354760, валидна до 13.05.2022 г.,
поради което счита, че ответникът следва да поеме изцяло деликтната
отговорност на виновния - застрахован водач в пълен размер, т.е. до размера
на действителните й неимуществени вреди, но не повече от 10 000 000 /десет
милион/ лева.
Твърди, че е изтърпяла значителни болки и страдания, които дори все
още не са отминали напълно. Неимуществените си вреди оценява в размер на
15 000 /петнадесет хиляди/ лева.
Ответникът, ЗД „Б.И." АД ЕИК *********** е представил писмен
отговор по реда на чл. 131 от ГПК, с който оспорва предявения иск по
основание и размер, по изложени подробни съображения. Не оспорва
наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите за процесния л.а. „*********
**********”, с рег.№ ***********.
Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна
на ищцата, като твърди, че същата е нарушила нормативно-установените
правила за движение на пешеходци, предприемайки пресичане на
неустановено за целта място и навлизайки внезапно на пътното платно –
чл.113 ЗДвП.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид доводите на страните, прие за установено следното от
фактическа страна:
На 17.06.2021 г. около 19.10 часа в гр. С., на ул. „Александър
Батенберг“ в района на пешеходна пътека, сигнализирана с пътна маркировка
и пътен знак, е настъпило пътно-транспортно произшествие, при което лек
автомобил „********* **********“ с рег. № *************, управляван от
К. Б. К., движейки се в посока от ул. „Паисий Хилендарски“ към ул.
„Константин Величков“, е ударил ищцата К. П. К., пешеходец. В резултат на
инцидента ищцата е получила следните травматични увреждания: мозъчно
сътресение, кръвонасядания в областта на двете подбедрици, по-изразени на
дясната и кръвонасядане в лявата слепоочнотилна област на главата,
подкожен хематом темпороокципитално вляво.
2
Горното се установява от приложените писмени доказателства:
констативен протокол № 2021-1026-674 от 17.06.2021 г., съставен от дежурен
по КАТ в РУ - С., фиш за спешна медицинска помощ, амбулаторен лист №
3004/18.06.2021 г., лист за преглед на пациент в КДБ/СО № 096141/19.06.2021
г., събраните по делото гласни доказателства - показанията на свидетелите К.
Б. К., Г. П. Г. и В.М.К., както и приетите и неоспорени от страните съдебно-
медицинска експертиза с вх. № 3231 от 26.09.2022 г., изготвена от вещото
лице д-р В. Т. и съдебно-автотехническа експертиза с вх. № 2864 от
23.08.2022 г., изготвена от вещото лице инж. М. Х. С..
От приетата съдебна автотехническа експертиза се установява, че
пешеходката е пресичала булеварда по пешеходната пътека и в момента на
удара с колата, тя е била на пешеходната пътека. Според заключението на
вещото лице, при напълно ангажирано с управлението на автомобила
внимание, водачът е разполагал с възможност аварийно да спре преди
мястото на удара и да предотврати произшествието, както и че пешеходецът
не е имал възможност да избегне удара и да предотврати произшествието.
Съгласно приетата съдебно-медицинска експертиза, изготвена от
вещото лице д-р В. Т., се установява, че в резултат на пътно-транспортното
произшествие ищцата е претърпяла следните травматични увреждания:
кръвонасядания в областта на двете подбедрици, по-изразени на дясната и
кръвонасядане в лявата слепоочнотилна област на главата. По повод на
същите ищцата първоначално е изпитвала силни болки и страдания в
областта на травмираните анатомични области, които постепенно са намалели
по интензитет до изчезването им в рамките на около 20-25 дни, като за в
бъдеще не следва да се наблюдава болезненост в тези области.
Според показанията на свидетелката Г.Г., ищцата е излязла от магазина,
в който работи тя и е тръгнала да пресича по пешеходната пътека пред
магазина, като почти била преминала през пешеходната пътека, когато я е
блъснала кола и К. паднала на улицата. Свидетелката Г. твърди, че един мъж
от тротоара се е опитал да я изправи, след което ищцата сама е тръгнала по
пешеходната пътека към колата на мъжа си.
Според показанията на свидетеля В.К., който е станал свидетел на
самото произшествие /намирал се е в колата си от другата страна на улицата/,
съпругата му /ищцата по настоящото дело/ излязла от магазина на ъгъла, и
пресякла повече от половината от пешеходната пътека, когато я блъснала
колата и тя отхвърчала на около пет метра. За момент била в безсъзнание,
лежала на земята, като той я вдигнал на ръце и я закарал до Спешна помощ в
гр. Слвиница, като по пътя до там имала гадене, повърнала и била
неадекватна. От Спешната помощ им казали, че съпругата му е била
изпаднала в безсъзнание, като ги посъветвали да лежи на тъмно и да не гледа
телевизия. На следващия ден положението й се влошило и отишли в болница
„Пирогов“ в С.. От там й предписали лечение и й казали да не излиза. Левият
й крак бил черен, постоянно й било лошо – имала гадене и главоболие.
Хранела се с негова помощ. Според свидетеля Костадинов около 2-3 месеца
траел възстановителния й период, през който се стряскала, подскачала, имала
3
голям оток на левия крак и цялата лява половина на тялото й била в синини,
което в продължение на два месеца затруднявало ставането й от леглото.
Свидетелят твърди, че и към ден-днешен съпругата му има болки в
тазобедрената става и затруднено движение с левия крак. А по повод на самия
инцидент, твърди, че шофьорът на автомобила е могъл да избегне удара,
завивайки малко вдясно, но той нито е натиснал спирачка, нито е завил
надясно. Директно е ударил ищцата и то, когато тя е била на две-три черти от
края на пешеходната пътека /цялата от 7-10 черти/, при положение, че на
мястото на удара не е имало паркирани други коли.
Според показанията на свидетеля К. К., до инцидента се е стигнало,
защото той не е видял ищцата К., която пресичала пешеходната пътека и я е
ударил. Свидетелят К. твърди, че от дясната страна е имало паркирани
автомобили и не е можел да избегне удара, при който ищцата се е качила на
капака и е паднала ниско долу. При излизането му от колата, ищцата вече се
изправяла, куцала, но казала, че е добре. По думите на свидетеля К., той
самият я е завел до колата на съпруга й и им е казал да изчакат да я прегледат,
като е предложил самият той да я закара до Бърза помощ.
Съдът кредитира показанията на свидетелите К. К., Г.Г. и В.К. като
непосредствени, непротиворечиви и взаимнодопълващи се. Съдът отчита
обстоятелството, че свидетелят В.К. е съпруг на ищцата, поради което се
явява заинтересован от изхода на спора, като приема, че в случая посоченото
обстоятелство не е повлияло на достоверността на показанията му, тъй като
същите кореспондират с останалите събрани по делото гласни и писмени
доказателства и заключението на вещото лице по приетата съдебно-
медицинска експертиза.
Към датата на пътно-транспортното произшествие - 17.06.2021 г. за
управлявания от свидетеля К. Б. К. лек автомобил марка "*********", модел
"**********" с рег. № ***********, е имало валидна сключена застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите при ответното дружество ЗД
"Б.И." АД – застрахователна полица № BG/02/121001354760, валидна до
13.05.2022 г., което обстоятелство не се оспорва от ответника.
Видно от приложеното по делото писмено доказателство - копие от
претенция от 12.07.2021 г., входирана на същата дата при ответника, ищцата,
чрез пълномощник адв. С.Н.К. от САК, е предявила застрахователната си
претенция в ответното дружество ЗД "Б.И." АД да й бъде изплатено
застрахователното обезщетение. С молбата си до ответника ищцата е заявила
искане да й бъде изплатено обезщетение за неимуществени вреди от
процесното ПТП в размер на 15 000 /петнадесет хиляди/ лева. Със същата
молба ищцата е приложила заверени преписи от съставения за ПТП-то
Констативен протокол и медицинска документация, посочена в молбата-
претенция.
Няма писмен отговор от ответника на горната молба.
Исковата молба по настоящото гражданско дело № 781/2021 г. е
предявена от ищеца срещу ответника на 29.10.2021 г., т. е. повече от 3 месеца
след подаване на молбата за заплащане на застрахователно обезщетение за
4
претърпени неимуществени вреди от телесните увреждания при настъпилото
пътно-транспортно произшествие.
Ответникът не е представил доказателства за плащане на ищеца на
застрахователно обезщетение до момента.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна
до следните правни изводи:
Предявеният иск е с правна квалификация чл. 432 ал. 1 от КЗ - пряк иск
на увреденото лице срещу застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите.
От събраните по делото писмени доказателства се установява, че е
спазен тримесечният срок по чл. 498, ал. 3 от КЗ от искането за доброволно
плащане до предявяване на претенцията пред съда. В случая е безспорно, че
ищцата е предявила претенцията си за заплащане на застрахователното
обезщетение пред ответното дружество на 12.07.2021 г., а исковата молба е
подадена на 29.10.2021 г., към който момент е бил изтекъл предвиденият в
цитираната разпоредба тримесечен срок. Съгласно чл. 496, ал. 1 от КЗ, срокът
за окончателно произнасяне по претенцията по задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите не може да е по-дълъг от три
месеца от нейното предявяване по реда на чл. 380 от КЗ пред застрахователя,
като по силата на ал. 2 в този срок застрахователят трябва или да определи и
изплати размера на обезщетението /т. 1 на чл. 496, ал. 1/, или да откаже
плащане /т. 2 на чл. 496, ал. 1 / - в посочените в б. "а", "б" и "в" хипотези. По
силата на чл. 108, ал. 3 от КЗ, когато по застрахователна претенция по
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите не са представени
всички доказателства по чл. 106, се прилага срокът за произнасяне от
застрахователя по чл. 496, ал. 1 от КЗ. Същевременно, с ал. 4 на чл. 108 от КЗ
е предвидено, че отговорът на застрахователя по чл. 492, ал. 2, т. 2, а именно
мотивираният отговор по претенцията, когато: 1. отказва плащане /б. "а"/;
основанието на претенцията не е било напълно установено /б. "б"/, или
размерът на вредите не е бил напълно установен /б. "в"/, се счита за отказване
на плащане. Наред с това, съгласно чл. 496, ал. 3 от КЗ застрахователят не
може да откаже да се произнесе по основателността на претенцията за
обезщетение по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите,
когато за удостоверяването на пътно-транспортното произшествие е бил
представен някой от изброените в т. 1 – т. 5 документи, сред които
констативен протокол за ПТП (т. 1). Сред представените от ищеца с молбата
му за заплащане на застрахователно обезщетение до ответника документи е и
констативен протокол за ПТП № 2021-1026-674 от 17.06.2021 г. Предвид
всичко изложено, съдът намира, че предявеният иск е допустим.
Разгледан по същество, съдът намира, че искът е частично основателен
и доказан, и като такъв следва да се уважи, но за сума, по-малка от
предявената от ищцата сума - от 15 000 /петнадесет хиляди/ лева,
представляваща обезщетение за причинените на ищцата неимуществени
вреди в резултат на настъпилото на 17.06.2021 г. пътно-транспортно
произшествие, изразяващи се в болки, страдания, стрес и дискомфорт от
5
причинените на ищцата телесни увреждания, които са: кръвонасядания в
областта на двете подбедрици, по-изразени на дясната и кръвонасядане в
лявата слепоочнотилна област на главата.
Съгласно чл. 432, ал. 1 от КЗ, увреденото лице, спрямо което
застрахователят е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при спазване
изискванията на чл. 380 от КЗ. По силата на чл. 380 от КЗ, лицето, което
желае да получи застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към
застрахователя писмена застрахователна претенция.
За да бъде уважен така предявеният иск, в тежест на ищеца е да
установи наличието на виновно и противоправно поведение на водач на
МПС, в резултат на което ищецът е претърпял неимуществени вреди; вида и
размера на вредите, както и наличие на причинна връзка между деянието и
вредите; наличие на договор за застраховка гражданска отговорност, сключен
между ответника и виновния водач; реализиран в хода на действие на същия
застрахователен риск.
В случая по делото са установени всички посочени по-горе елементи от
фактическия състав на претендираното право на застрахователно обезщетение
по предявения пряк иск на увреденото лице срещу застрахователя на
причинителя на вредата по застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите.
По делото е безспорно, че ищецът е сезирал ответното застрахователно
дружество с искане за заплащане на застрахователно обезщетение с молба -
претенция от 12.07.2021 г. Не е спорно и обстоятелството, че ответникът не е
платил на ищеца застрахователното обезщетение.
Съгласно събраните по делото доказателства - Констативен протокол №
2021-1026-674 от 17.06.2021 г. на дежурен по КАТ в РУ - С., показанията на
свидетелите К. К., Г.Г. и В.К., както и от приетата по делото съдебна
автотехническа експертиза, изготвена от вещото лице инж. М. С., която съдът
кредитира като компетентна и обоснована, се установява, че е налице
виновно и противоправно поведение на водача на лек автомобил марка
"*********", модел "**********" с рег. № *************, който,
нарушавайки правилата за движение по пътищата, регламентирани в Закона
за движение по пътищата, не пропуска движещата се по пешеходна пътека,
сигнализирана с пътна маркировка и пътен знак, пешеходка – ищцата К. П.
К., в резултат на което ищцата е претърпяла телесни увреждания, като е
налице причинна връзка между деянието и получените от ищцата
наранявания.
От приложените писмени доказателства - медицински документи,
издадени на името на ищцата, показанията на свидетеля В.К., съпруг на
ищцата, както и от приетата съдебно-медицинска експертиза, изготвена от
вещото лице д-р В. Т., се установява несъмнено и категорично, че наред с
първоначално установените видими наранявания – насиняване в областта на
двете колене, оток на глезените на двата крака, болка при палпация в областта
на гръдния кош вляво, впоследствие са установени следните телесни
6
увреждания: кръвонасядания в областта на двете подбедрици и
кръвонасядане в лявата слепоочнотилна област на главата, вследствие на
които ищцата е изпитвала първоначално силни болки и страдания в областта
на травмираните анатомични области, които постепенно са намалели по
интензитет. Възражението на ответника, че същите не са в причинно-
следствена връзка с пътно-транспортното произшествие, е неоснователно, тъй
като се установи, че ищцата е била в Спешна помощ - С., където е прегледана,
описани са видимите травми, а на следващия ден е насочена пак от дежурния
лекар при Спешна помощ – С. за преглед и изследвания в болнично
заведение. Настоящият съдебен състав намира за неоснователни и недоказани
твърденията на ответната страна, че заявените от ищцата увреждания и
болки, и страдания се дължат единствено на предходни заболявания и на вече
проявили се хронично-дегенеративни изменения, от които ищцата е страдала
преди пътно-транспортното произшествие.
Деянието на водача на лекия автомобил "********* **********",
застрахован при ответника, е противоправно, като вината му се предполага на
основание чл. 45, ал. 2 от ЗЗД. Презумпцията не беше оборена от събраните
по делото доказателства, с оглед на което съдът счита, че фактическият
състав на деликта е налице. Неоснователните са възраженията на ответника,
че водачът на лекия автомобил не е виновен за произшествието, както и
направеното от ответника възражение за съпричиняване, изразяващо се в
това, че ищцата в значителна степен е завишила риска от собственото си
увреждане, като е нарушила нормативно-установените правила за движение
на пешеходци, предприемайки пресичане на неустановено за целта място и
навлизайки внезапно на пътното платно. От събраните пред настоящата
съдебна инстанция доказателства, и по-конкретно, от приетата по делото
съдебна автотехническа експертиза, към която има и приложен снимков
материал от местопроизшествието, категорично се установи, че същото е
настъпило на пешеходна пътека, наделжно сигнализирана с пътна маркировка
и пътен знак.
На следващо място по делото безспорно се установи, че за лекия
автомобил, управляван от виновния за настъпване на процесното ПТП лице –
свидетеля К. Б. К., а именно: лек автомобил "*********", модел "**********"
с рег. № *************, към датата на произшествието на 17.06.2021 г. е
имало сключен валиден договор за застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите при ответника ЗД "Б.И." АД - застрахователна полица №
BG/02/121001354760, валидна до 13.05.2022 г.
Поради гореизложеното е налице основание за ангажиране пряката
отговорност на ответника, като застраховател на гражданската отговорност на
водача на увреждащото моторно превозно средство - лек автомобил
"*********", модел "**********" с рег. № ************* за причинените на
ищцата неимуществени вреди в резултат на травматичните увреждания от
настъпило по вина на този водач пътно-транспортно произшествие на
17.06.2021 г.
Доколкото претендираното обезщетение е за претърпени
7
неимуществени вреди – болки и страдания, то съгласно чл. 52 от ЗЗД
размерът му следва да се определи от съда по справедливост. При определяне
на конкретния размер на обезщетението за неимуществените вреди, следва да
се вземат предвид всички обстоятелства, които обуславят тези вреди, каквито
обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на
увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е
извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето,
причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и други,
съгласно ППВС № 4/68 г.
Съдът съобрази всички обстоятелства, указани в т. 2 на ППВС № 4/1968
г. и практиката на ВКС, отразена в т.д. № 708/2009 г. на II т.о., №
749/5.12.2008 г., по т. д. № 387/2008 г. на II т. о.; № 25 от 17.03.2010 г. по т. д.
№ 211/2009 г., II т. о.; № 206 от 12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г. на II т. о.; №
83/6.07.2009 г., по т. д. № 795/2008 г.; № 1/26.03.2012 г., по т. д. № 299/2011 г.
на II т. о.; № 95 от 24.10.2012 г., по т. д. № 916/2011 г. на I т. о., формиращи
съдържанието на понятието "справедливост". Според същата, соченото
понятие не е абстрактно, а всякога - свързано с преценката на обективно
съществуващи конкретни обстоятелства, които следва да бъдат обсъдени в
тяхната съвкупност, както и на общественото разбиране за справедливост на
даден етап от развитието на самото общество, несъмнено обусловено от
съществуващата в страната икономическа конюнктура. Индиция за
последните са и лимитите на застрахователни покрития, които дори да нямат
самостоятелно значение по отношение на критерия за справедливост, следва
да бъдат взети предвид и обсъдени, за да бъдат отчетени реалните
икономически условия, имащи значение за приложението на чл. 52 от ЗЗД.
Следователно, за да бъде справедливо по смисъла на чл. 52 от ЗЗД
обезщетението за неимуществени вреди, означава да бъде определен от съда
онзи точен, според съществуващата в страната икономическа обстановка,
паричен еквивалент, на всички понесени от конкретното увредено лице
емоционални, физически и психически болки, неудобства и сътресения, които
съпътстват живота му за определен по-кратък или по-продължителен период
от време.
В случая, при определяне на размер на претендираното обезщетение,
съдът взе предвид обстоятелството, че на ищцата са причинени единствено
мекотъканни увреждания - охлузвания и кръвонасядания. Същите са с нисък
интензитет на болка, позволяващ покриването й с болкоуспокояващи
средства, и едновременно с това са с малък възстановителен период – за 20-25
дни съгласно заключението на съдебно-медицинската експертиза, и около 2-3
месеца, съгласно гласните доказателства, съдържащи се в показанията на
свидетеля В.К., както и предвид обективираната в представените по делото
болнични листове намалена работоспособност на ищцата /издадени за 74
дни/. Наред с това, така получените от ищцата увреждания не са оставили
трайни или постоянни последици за здравето й. Същевременно съдът отчита
обстоятелството, че ищцата е търпяла силни болки на много места по тялото
си – главата, гръдния кош, краката и ръцете, което й е създавало проблеми
при движение, включително за извършване и задоволяване на ежедневните й
8
потребности, за които й е била необходима чужда помощ. По този начин
ищцата, която е в активна възраст /на 52 г. към момента на ПТП/, е търпяла за
известен период неудобства и емоционални, и физически сътресения
вследствие на ограничената от болките подвижност.
Предвид всичко гореизложено, съдът счита, че справедливият размер на
обезщетението за неимуществени вреди на ищцата за причинените й болки и
страдания в резултат на получените травми от причиненото от водача на
застрахования при ответника автомобил пътнотранспортно произшествие, и
изразяващи се в мозъчно сътресение, подкожен хематом темпороокципитално
вляво, кръвонасядания в областта на двете подбедрици и кръвонасядане в
лявата слепоочнотилна област на главата, възлиза на 8 000.00 /осем хиляди/
лева.
Ответникът дължи заплащане и на законната лихва за забава върху
горната сума - главница от 8 000 лева, считано от посочената в исковата
молба дата - 12.10.2021 г., датата на изтичане на тримесечния срок за
произнасяне, до окончателното заплащане. Съгласно чл. 497, ал. 1 от КЗ,
застрахователят дължи законната лихва за забава върху размера на
застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок,
считано от по-ранната от двете дати: 1. изтичането на срока от 15 работни
дни от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3 от КЗ; 2.
изтичането на срока по чл. 496, ал. 1, освен в случаите, когато увреденото
лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на
чл. 106, ал. 3 от КЗ. Считано от 12.10.2021 г. същият е бил в забава за
плащане на дължимото обезщетение, поради което дължи законната лихва за
забава върху неговия размер.
Следва да се посочи, че забавата на застрахователя е настъпила именно
на посочената от ищеца дата, която предхожда подаване на исковата молба -
на 29.10.2021 г.
Относно разноските:
При този изход на делото по съществото на спора и с оглед направеното
искане от ищцата за присъждане на разноски, съдът намира, че на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК, във връзка с приложения договор за правна защита на
пълномощника - адв. С. Николова от САК, на ищцата следва да бъде
присъдено адвокатско възнаграждение, платимо от ответника по делото, в
размер на 522,67 лева /петстотин двадесет и два лева и шестдесет и седем
стотинки/, съобразно с уважената част от иска.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати в полза на РС - С. държавна такса в размер на 320 /триста и двадесет/
лева, съобразно с уважената част от иска.
На основание чл. 78, ал.1 от ГПК, ответното дружество следва да бъде
осъдено да заплати на ищцата сумата от 426,67 лева /четиристотин двадесет и
шест лева и шестдесет и седем стотинки/ за направени от нея разноски в
производството за възнаграждения на вещи лица по съдебно-медицинската и
съдебната автотехническа експертиза.
9
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Застрахователно дружество "Б.И." АД с ЕИК: ***********,
със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Д.Б.“ № ** да заплати на К.
П. К. с ЕГН: **********, с адрес: гр. С., ул. „Ф.Т.“ № * сумата от 8 000 /осем
хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени от К. П. К.
неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания, стрес и дискомфорт
от причинените й телесни увреждания, представляващи: мозъчно сътресение,
подкожен хематом темпороокципитално вляво, кръвонасядания в областта на
двете подбедрици и кръвонасядане в лявата слепоочнотилна област на
главата, които вреди са причинени вследствие на виновно противоправно
поведение от К. Б. К. като водач на лек автомобил марка "*********", модел
"**********" с рег. № *************, за който автомобил към датата на
настъпване на пътно-транспортното произшествие на 17.06.2021 г. в гр. С., на
ул. „Княз Александър Батенберг“, има валидно застрахователно
правоотношение по застраховка "Гражданска отговорност" при ЗД „Б.И.“ АД
с полица № BG/02/121001354760, ведно със законната лихва върху горната
сума - главница, считано от 12.10.2021 г. /датата на изтичане на 3-месечния
срок за произнасяне по претенцията/ до окончателното изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 8 000 /осем хиляди/ лева до пълния му
предявен размер от 15 000 /петнадесет хиляди лева/, като неоснователен.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, Застрахователно
дружество "Б.И." АД с ЕИК: ***********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., бул. „Д.Б.“ № ** да заплати на К. П. К. с ЕГН: **********
сумата от 522,67 лева /петстотин двадесет и два лева и шестдесет и седем
стотинки/ за направени от нея разноски за адвокатско възнаграждение,
съобразно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, Застрахователно
дружество "Б.И." АД с ЕИК: ***********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., бул. „Д.Б.“ № ** да заплати на К. П. К. с ЕГН: **********
сумата от 426,67 лева /четиристотин двадесет и шест лева и шестдесет и
седем стотинки/ за направени от нея разноски в производството за
възнаграждения на вещи лица по съдебно-медицинската и съдебната
автотехническа експертиза, съобразно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал.6 от ГПК, Застрахователно
дружество "Б.И." АД с ЕИК: ***********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., бул. „Д.Б.“ № ** да заплати в полза на РС - С. държавна
такса в размер на 320 /триста и двадесет/ лева, съобразно с уважената част от
иска.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
10
Съдия при Районен съд – С.: _______________________
11