Р Е Ш Е Н
И Е
Гр.София,
23.07.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски
градски съд, Гражданско отделение, ІІ-В въззивен състав,
В публично
съдебно заседание на осми юли през две хиляди
и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА
Мл.с.
ЛЮБОМИР ИГНАТОВ
При
секретаря ТАТЯНА ЩЕРЕВА сложи за разглеждане докладваното
от съдия МАРКОВА в.гр.д.№ 4178 по описа
за 2019 г. и
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и следв. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от ответника пред
СРС –З. „Л.И.“ АД срещу решение № 560422 от 12.12.2018 г. на СРС, 3-то ГО,
155 с-в по гр. дело № 86987 по описа за 2017 г., с което решение е уважен
предявения от З. „Б.И.“ АД, срещу въззивника-ответник пред СРС, иск с правно
основание чл. 213, ал. 1 от КЗ (отм.) както и в негова тежест са възложени
разноските по делото. Излагат се доводи за неправилност на съдебното решение
като счита, че не са доказани предпоставките за уважаване на иска, като се
позовава на чл. 257, ал. 1 от КЗ (отм.).
Иска се от
настоящата инстанция да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с
което претенциите да бъдат отхвърлени. Претендират се разноски.
Постъпил е отговор от ищеца пред СРС - З. „Б.И.“
АД, в който се излага кратко становище за неоснователност на въззивната жалба и
правилност на така постановеното решение. Претендират се разноски.
По
допустимостта на въззивната жалба:
За обжалваното решение въззивникът е бил уведомен на
09.01.2019 г. Въззивната жалба е подадена на 23.01.2019 г.
Следователно същата е в срока по чл.259, ал.1 ГПК.
Налице е правен интерес от обжалване.
Следователно въззивната жалба е допустима.
По основателността на въззивната
жалба:
Съгласно
чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси –
само доколкото са посочени в жалбата.
След
служебно извършена проверка въззивната инстанция приема, че първоинстанционният съд се е произнесъл във
валиден и допустим процес.
По
доводите във въззивната жалба:
За
да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел, че по делото е
установено наличие на застрахователно правоотношение между ищцовото дружество и
собственик на увредения автобус. Застрахователното събитие било настъпило при
действието на застрахователния договор. Ищецът бил заплатил застрахователно
обезщетение в размер на 736,80 лв. Не се спорело и, че е направил ликвидационни
разноски в размер на 15 лв. Механизмът на ПТП, вредите върху МПС, както и
причинната връзка били установени от заключението на съдебно-автотехническата
експертиза, така и от документите в преписката по щетата. Разпитан бил и водача
на увредения автобус. Съставен бил двустранен протокол между двамата водачи,
участници в ПТП. Свидетелят Т.заявил, че е подписал протокола. Размерът на
щетите по пазарни цени с нови части възлизал на 614 лв. без ДДС или в размер на
736, 80 лв. с ДДС. При този анализ на доказателствата, СРС е достигнал до
извода, че са налице предпоставките на чл.213, ал.1 КЗ, отм.Възражението на
ответника за наличие на съпричиняване по смисъла на чл.51,ал.2 ЗЗД е прието за
недоказано. Присъдена е и законната лихва от датата на исковата молба –
12.12.2017 г. до окончателното изплащане.
Софийски
градски съд, действащ като въззивна инстанция, излага следните мотиви:
Тъй като процесното ПТП е реализирано на 05.01.2013
г., то отношенията между страните се уреждат съобразно КЗ, отм.
Съгласно чл.
213, ал. 1, изр. 1 КЗ, отм., с плащането на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата
– до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за
неговото определяне.
Видно от отговора по исковата молба ответникът е
оспорил механизма на ПТП, виновното и противоправно поведение на водача
Светослав Т.. Твърди се съпричиняване. По отношение на двустранно подписания
протокол е оспорил същия като годно доказателствено средство и по-конкретно
авторството на подписите като се твърди, че подписът бил един и същ за двамата
водачи. Не била доказана и причинно следствената връзка. Оспорена е и
претенцията по размер.
С въззивната жалба се навежда довод за неправилност
на така постановеното от първоинстанционният съд, решение във връзка с чл.257,
ал.1 КЗ, отм. като се твърди, че и двата автомобила, участници в ПТП били на
един и същи собственик. Затова била налице хипотезата на изключен
застрахователен риск.
Съгласно чл.
257. (1) КЗ,
отм., обект на застраховане по задължителната
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е
гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за
причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с
притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за които
застрахованите отговарят съгласно българското законодателство или
законодателството на държавата, в която е настъпила вредата.
Този довод, обаче, се
прави за първи път във въззивното производство поради което е преклудиран по
арг. от чл.133 ГПК.
Другият довод, който,
обаче подлежи на разглеждане в настоящето производство, е за това представлява
ли годно доказателствено средство, съставеният двустранен протокол.
Съгласно
чл.123, ал.1,т.3, б.“б“ от ЗДвП, ако между участниците в произшествието има съгласие
относно обстоятелствата, свързани с него, те попълват своите данни в двустранен
констативен протокол за пътнотранспортното произшествие.
По
делото е представен такъв протокол като в същия са индивидуализирани данните на
превозно средство „А“, собственост на Т.С.Т.и на МПС „Б“- „Т.И.Х.“ АД. Първото
МПС, причинило ПТП, е било управлявано от неговия собственик - Т.С.Т., а
второто /това за което се води иска по чл.213 КЗ, отм./ е било управлявано от С.Н.Т..
Видно
от разпита на свидетеля С.Н.Т./л.56 по делото пред СРС/ същият е заявил, че е
подписал протокола от името на водача на МПС „Б“. Другият подпис е на водача на
МПС „А“. Не се спори, че двамата водачи са баща и син.
Свидетелят
е бил разпитан от името и на двете страни по спора.
Ищецът, претендиращ обезщетение във връзка с увреждането,
носи тежестта на доказване на механизма на ПТП, поради което той следва да ангажира
и други доказателства, когато протоколът за ПТП не удостоверява всички
релевантни за механизма на ПТП обстоятелства или преценката им изисква
специални познания, които съдът не притежава.
Следователно,
дори да приемем, че протоколът страда от визираните от ответника /пред СРС,
въззивник пред настоящата инстанция/ „недостатъци“, то механизма на ПТП,
вредите и причинната връзка са установени от заключението на САТЕ. Видно от
отразеното на л.56 в съдебния протокол, заключението не е било оспорено от нито
една от страните.
Решението
е правилно по иска по чл.213,ал.1 КЗ, отм. и като такова ще следва да бъде
потвърдено.
По
иска по чл.86, ал.1 ЗЗД:
Във
въззивната жалба липсват доводи.
Поради
съвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции обжалваното решение ще
следва да бъде потвърдено и по двата иска.
По
разноските:
Пред
първата съдебна инстанция:
С
оглед изхода на спора разноските са правилно определение.
Пред
въззивната инстанция:
На
въззивника разноски не се следват и такива не се присъждат.
На
въззиваемия разноски се следват и такива са сторени в размер на 360 лв./с ДДС/
за адв.възнаграждение.
Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 560422 от 12.12.2018 г. на СРС, 3-то ГО, 155 с-в по гр. дело №
86987 по описа за 2017 г., изцяло.
ОСЪЖДА З.
„Л.И.” АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление *** Д, ДА ЗАПЛАТИ на З. „Б.И.“ АД, ЕИК ******, съдебен адрес: *** – адв. М.Г., сумата в размер на 360 лв.- разноски за процесуално представителство пред въззивната
инстанция.
Решението е окончателно И НЕ ПОДЛЕЖИ НА КАСАЦИОННО
ОБЖАЛВАНЕ, арг. от чл.280, ал.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: