№ 951
гр. София, 27.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-A, в закрито заседание на
двадесет и седми април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Жаклин Комитова
Членове:Мария Бойчева
Румяна Спасова
като разгледа докладваното от Мария Бойчева Въззивно гражданско дело №
20221100503536 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба с вх. № 05140/18.02.2022 г. по описа на ЧСИ
С.П., подадена от “Т.С.” ЕАД, ЕИК ******* – длъжник по изпълнително дело
№ 20219210402597 по описа на ЧСИ С.П., с рег. № 921 на КЧСИ, с район на
действие – СГС, срещу разпореждане от 04.02.2022 г., с което е отказано
намаляване на разноските по изпълнението – адвокатското възнаграждение на
взискателя и таксите и разноските по изпълнителното производство, в това
число и т. 26 от ТТРЗЧСИ. Жалбоподателят твърди, че адвокатското
възнаграждение на взискателя следва да бъде намалено до минимално
дължимия размер от 200 лева според чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/2004 г., тъй
като уговореният размер се явява прекомерен, доколкото изпълнителното
дело не се отличава с правна или фактическа сложност и не са извършвани
реално действия от името и за сметка на взискателя. Твърди, че действието,
извършено от упълномощения представител на взискателя, е единствено
депозиране на молба за образуване на изпълнително дело, с което вземането
на кредитора е удовлетворено от страна на длъжника в срока за доброволно
изпълнение, без да са били необходими последващи действия от негова
страна. Претендира да бъде отменено постановлението по изпълнителното
дело, с което е прието за събиране адвокатско възнаграждение в размер, по-
голям от предвиденото в чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/2004 г., както и да бъде
намален размера на начислената по т. 26 от ТТРЗЧСИ пропорционална такса.
Претендира разноски по настоящото дело, включително
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.
1
Взискателят “Т.М.” ООД, ЕИК *******, е депозирал възражение,
наречено “отговор”, в което оспорва подадената жалба като неоснователна.
Представени са мотиви по чл. 436, ал. 3 от ГПК от частния съдебен
изпълнител.
Софийски градски съд, като прецени доказателствата по делото,
инвокираните в жалбата пороци на обжалваните действия и доводите на
страните, намира следното:
Изпълнителното дело е образувано по молба от 06.12.2021 г. на “Т.М.”
ООД, чрез адв. Д.М., срещу длъжника “Т.С.” ЕАД, въз основа на
изпълнителен лист от 05.11.2021 г., издаден по гр.д. № 1682/2016 г. по описа
на Софийски районен съд, 75 състав, с който “Т.С.” ЕАД е осъдено да заплати
на “Т.М.” ООД сумата от 2 150 лева, представляваща цена за ползване на
съоръженията, изградени от ищеца за присъединяване към топлопреносната
мрежа на жилищна сграда, находяща се в гр. София, ул. ******* за периода
от 13.03.2014 г. до 12.01.2016 г., ведно със законната лихва, считано от
13.01.2016 г. до окончателното плащане, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
сумата от 700,29 лева, представляваща сторените в производството разноски,
както и сумата от 400 лева, представляваща разноски във въззивното
производство. В молбата за образуване на изпълнителното дело взискателят
прави прихващане с присъдената на ответното дружество сума от 30,19 лева.
Прави искане да бъдат събрани и направените във връзка с изпълнението
разноски. В представения към молбата договор за правна защита и съдействие
е договорено адвокатско възнаграждение в общ размер на 500 лева, от които
200 лева - за образуване на изпълнителното дело и 300 лева – за процесуално
представителство и защита по делото, и е посочено, че същото е заплатено в
брой.
В покана за доброволно изпълнение, връчена на длъжника на
10.12.2021 г., е посочено задължението по изпълнителното дело, включително
разноските по изпълнението.
С оглед изискана информация от съда, съдебният изпълнител е
представил удостоверение с изх. № 12079/14.04.2022 г., от което е видно, че
по изпълнителното дело към 14.04.2022 г. е постъпила сумата в размер на
5 574,41 лева на 22.12.2021 г. от “Т.С.” ЕАД, като същата е платена
доброволно, т.е. извършено е плащане на цялата сума по поканата в срока за
доброволно изпълнение.
Подадено е възражение от длъжника “Т.С.” ЕАД от 20.12.2021 г., с
което се претендира да бъде намалено поради прекомерност адвокатското
възнаграждение на взискателя до минималния размер от 200 лева за
образуване на изпълнителното дело съгласно чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/2004
г. и да бъде намален размерът на пропорционалната такса по т. 26 от
ТТРЗЧСИ. В същото се възразява, че прихващането не е извършено
надлежно.
Подадено е становище от взискателя, в което оспорва възражението на
длъжника като неоснователно.
С обжалваното разпореждане от 04.02.2022 г. съдебният изпълнител е
отказал да намали адвокатското възнаграждение по изпълнителното дело на
основание чл. 78, ал. 5 от ГПК, както и да редуцира таксите и разноските по
изпълнителното производство, в това число и т. 26 от ТТРЗЧСИ.
2
При така установеното от фактическа страна съдът приема от правна
страна следното:
Жалбата е процесуално допустима – подадена е в срок, от длъжника по
изпълнителното дело и срещу подлежащ на обжалване акт. Разгледана по
същество, жалбата е основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 2 от ГПК, длъжникът може да
обжалва постановлението за глоба; насочването на изпълнението върху
имущество, което смята за несеквестируемо; отнемането на движима вещ или
отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за
изпълнението; отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по
реда на чл. 468, ал. 4 и чл. 485 от ГПК; определянето на трето лице за пазач,
ако не са спазени изискванията на чл. 470 от ГПК, както и в случаите по чл.
486, ал. 2 от ГПК; отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да
приключи принудителното изпълнение; разноските по изпълнението.
В случая се оспорва от длъжника разпореждането за разноски в частта
за приетото за събиране адвокатско възнаграждение на взискателя и
пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ.
Настоящият състав намира за основателни доводите в жалбата на
длъжника относно размера на адвокатското възнаграждение на взискателя,
прието за събиране в изпълнителното производство. Следва да се съобрази, че
в случая са извършени от адвоката на взискателя действия по образуването на
изпълнителното дело, за което минималният размер на адвокатското
възнаграждение е в размер на 200 лева съгласно чл. 10, т. 1 от Наредба №
1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В хода на
изпълнителното производство освен подадената молба за образуване на
изпълнителното дело адвокатът на взискателя не е извършил други
процесуални действия за събиране на сумите по изпълнителния лист, поради
това съдът приема, че образуваното изпълнително производство не се
отличава с фактическа и правна сложност. Посочването на начина на
изпълнение в молбата за образуване на изпълнителното дело е условие за
нейната редовност, съгласно чл. 426, ал. 3 вр. с ал. 2 от ГПК, а това не
представлява действия по водене на изпълнителния процес.
В случая сумите по изпълнителния лист, претендирани от взискателя с
молбата, са платени в срока за доброволно изпълнение. Образуваното
изпълнително дело не предполага сложност и изпълнителни действия не са
извършвани, поради което не следва да бъде приложена нормата на чл. 10, т.
2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Доводите на взискателя относно облагаемия доход на адвоката и
дължимите осигуровки са неотносими към разглежданото възражение на
длъжника по чл. 78, ал. 5 от ГПК. От значение в случая е преценката за
извършените от адвоката на взискателя правни действия и фактическата и
правна сложност на изпълнителното производство.
По изложените съображения адвокатското възнаграждение на
взискателя следва да бъде намалено до размера от 200 лева съгласно
минималния размер по чл. 10, т. 1 от Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, и доколкото по изпълнителното дело няма
данни за регистрация по ДДС на адвоката, а за горницата над 200 лева до 500
лева не следва да бъде уважено.
3
Предвид намаляването на адвокатското възнаграждение следва да бъде
уважено и искането на жалбоподателя за намаляване на пропорционалната
такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ, като същата възлиза на 476,64 лева с ДДС.
С оглед на горното съдът намира, че следва да бъде отменено
разпореждането на ЧСИ С.П. от 04.02.2022 г. и вместо него да бъде
постановено намаляване на разноските по изпълнителното дело в частта за
приетото адвокатско възнаграждение на взискателя до размер от 200 лева и в
частта за пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ до 476,64 лева с ДДС.
По разноските:
Жалбоподателят претендира направените по делото разноски,
включително и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.
Съгласно нормата на чл. 78, ал. 8 от ГПК, в полза на юридически лица
или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен
от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт, какъвто е настоящият
случай. При съобразяване на фактическата и правна сложност на делото, на
жалбоподателя следва да бъде определено юрисконсултско възнаграждение в
размер на минималния праг от 50 лева съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. с чл.
37 от ЗПП вр. с чл. 25а, ал. 2 от Наредбата за заплащането на правната помощ,
като същото следва да бъде взето предвид при изчисляване на разноските по
делото.
С оглед изхода на делото и предвид горното съдът намира, че на
жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски в общ размер на 123 лева,
от които 25 лева – държавна такса, 48 лева – такси за администриране на
жалбата, 50 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ разпореждане от 04.02.2022 г. на ЧСИ С.П., с рег. № 921 на
КЧСИ, с район на действие – СГС, по изпълнително дело № 20219210402597,
и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА по жалба на “Т.С.” ЕАД, ЕИК *******– длъжник по
изпълнително дело № 20219210402597 по описа на ЧСИ С.П., с рег. № 921 на
КЧСИ, с район на действие – СГС, приетите разноски по изпълнението в
частта за адвокатско възнаграждение на взискателя по изпълнителното дело
на 200 лева (двеста лева).
ОПРЕДЕЛЯ пропорционална такса по т. 26 от Тарифа за таксите и
разноските към Закона за частните съдебни изпълнители по изпълнително
дело № 20219210402597 по описа на ЧСИ С.П., с рег. № 921 на КЧСИ, с район
на действие – СГС, в размер на 476,64 лева (четиристотин седемдесет и
шест лева и шестдесет и четири стотинки) с ДДС.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК “Т.М.” ООД, ЕИК
*******, седалище и адрес на управление: гр. София, Столична община,
район “Възраждане”, ул. “******* № *******0, да заплати “Т.С.” ЕАД, ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление: гр. София, Столична община,
4
район “Красно село”, ул. “******* сумата от 123 лева (сто двадесет и три
лева) - разноски в производството пред СГС.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5