Решение по дело №53/2021 на Районен съд - Несебър

Р  Е Ш  Е  Н  И  Е

№ 260085  

гр. Несебър, 22.03.2021г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Несебърският районен съд, I - ви наказателен състав, в публично заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

Председател: Пламен Дойков

 

при секретаря Атанаска Ганева, като разгледа докладваното от съдията Дойков НАХД № 53/2021г. по описа на съда, въз основа на данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59- 63 ЗАНН.

Производството е образувано по жалба, подадена от ЕТ „С. – М.П.”, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от М.П. чрез адв. И.И., АК гр. Бургас, със съдебен адрес:***, партер, срещу Наказателно постановление № 542241- F569279 от 23.10.2020г., издадено от Началника на Отдел „Оперативни дейности” Бургас в ЦУ на НАП, с което на жалбоподателя на основание чл. 185, ал. 2, изр. 2 от ЗДДС във вр. чл. 185, ал. 1 от ЗДДС е наложено наказание „имуществена санкция” в размер на 500.00лева /петстотин лева/. Едноличният търговец е санкциониран за това, че на 05.09.2020г., при извършена проверка в търговски обект – магазин за дрехи, стопанисван от наказаното дружество, находящ се в гр. Несебър, к.к. „Слънчев бряг“, Базар „П.“, е констатирано, че при извършената продажба издадения фискален бон от монтираното и въведено в експлоатация фискално устройство DAISY COMPACT M 01 с ИН на ФУ DY 486471 и ИН на ФП № 36644444, не съдържа задължителните реквизити съгласно чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба Н- 18/ 13.12.2006г. на Министерство на финансите. Конкретно се сочи, че нарушението се е изразило в това, че след направена покупка на 1бр. дамско долнище от проверяващия, е бил издаден касов бон № 002821/ 05.09.2020г. от регистрираното ФУ, при което е установено, че издаденият не съдържа задължителните реквизити, а именно – наименование на стоката или услугата, количество и стойност по видове на закупените стоки. Посоченото е квалифицирано като нарушение по чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба Н- 18/ 13.12.2006г. на Министерство на финансите във вр. чл. 118, ал. 4 от ЗДДС.

Недоволен от така наложеното наказание, едноличният търговец депозира жалба. Наказаният счита, че така издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно, посочените в него нарушения не били налице, а също така били нарушени процесуалните правила – липсвала конкретизация на нарушената правна норма. Посочени били общо три различни хипотези, като се твърдяло наличие само на една и не ставало ясно за какво е наложено наказанието. Сочи се, че е посочена стоката, означена като „промишлена“, цената и количеството на продаденото. Това, че проверяващите са посочили, че закупеното е „1бр. дамско долнище“ , не означавало, че това било наименованието на стоката. Безсмислено и неразбираемо било изречението, в което се сочело самото нарушение. Твърди се, че в самата Наредба изискването е за идентифициране на стоката или услугата, като търговецът нямал задължение да посочи във фискалния бон по- детайлна конкретизация свързана с пола на лицето, върху коя част на тялото ще се носи или да кореспондира със субективното мнение на проверяващия. Самите дрехи като вещи били стоки на леката текстилна промишленост. Наред с това се счита, че нарушението е маловажен случай по чл. 28 от ЗАНН, но за това нямало произнасяне от страна на АНО и било основание за отмяна на наложеното наказание.  

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява.

Административнонаказващият орган се представлява от юриск. М.С.. Жалбата се оспорва, претендира се за потвърждаване на наказателното постановление. Процесуалният представител на АНО счита деянието за доказано. Изписването на стоките само като „промишлени“ водело до неяснота относно закупеното. Правилно било отразено в НП това, че не се е стигнало до ощетяване на фиска. Наложената санкция била в минимален размер. Не се споделя виждането, че нарушението е маловажен случай. Претендират се разноски.

Районна прокуратура гр. Бургас, ТО Несебър, не се представлява.   

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и възраженията на страните, намира за установено следното:         

От фактическа страна:

На 05.09.2020г. свидетелката А.С.С.,***, на длъжност инспектор по приходите при ЦУ НАП, извършила проверка на търговски обект – павилион за дрехи, стопанисван от ЕТ „С. – М.П.“, намиращ се в гр. Несебър, к.к. „Слънчев бряг“ , Базар „П.“. На място била извършена контролна покупка на дреха – един брой дамско долнище. За направената покупка бил издаден фискален бон с № 002821/ 05.09.2020г. Проверяващите се легитимирали и извършили проверка на търговеца. Установено било, че на място в обекта работи ФУ DAISY COMPACT M 01 с ИН на ФУ DY 486471 и ИН на ФП № 36644444, чрез което се издавали фискалните бонове за извършените сделки. При проверката С. установила, че фискалния бон не съдържа изискуем по Наредба № Н- 18/13.12.2006 г. на Министерството на финансите реквизит – наименование на стоката, количество и стойност по видове на закупените стоки. В издадения фискален бон се съдържало само наименование „промишлени стоки“ и обща стойност на продадената стока. На място бил съставен протокол за извършена проверка, а на 10.09.2020г. бил съставен АУАН № F569279. Актът бил предявен на М.П., който вписала, че е издал касов бон, не е ощетил фиска и моли това да бъде взето под внимание. На 23.10.2020г. е било издадено процесното Наказателно постановление № 542241- F569279.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото доказателства: АУАН № F569279/ 10.09.2020г., Наказателно постановление № 542241- F569279 от 23.10.2020г., приложените в преписка изх. № ИТ – 00- 9054/ 14.01.2021г. писмени доказателства, свидетелските показания на А.С.С.. 

От правна страна:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е от лице имащо правен интерес, чрез наказващия орган, в законоустановения по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН за това седмодневен срок. И АУАН и наказателното постановление са издадени от компетентните органи. При съставяне на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения довели до засягане правото на защита на наказания, което да е самостоятелно основание за отмяна на процесното наказателно постановление. 

Разгледана по същество е неоснователна.

По делото не се спори относно фактическата обстановка във връзка извършената на 05.09.2020г. проверка в търговския обект на ЕТ „С. – М.П.”, ЕИК ******, находящ се в гр. Несебър, к.к. „Слънчев бряг“. От фактическа страна се установи като безспорно, че на посочената дата свидетелката С. и други служители на ЦУ НАП, са извършили проверка на търговски обект – магазин за дрехи. При проверката е констатирано, че издаденият от работещото в обекта ФУ фискален бон не съдържа нужните реквизити, определени по Наредба № Н- 18/13.12.2006 г. на Министерството на финансите. Конкретно се твърди нарушение на чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба № Н- 18/13.12.2006 г. на Министерството на финансите и видно от представеното копие на фискалния бон в него е изписано, че са продадени „промишлени стоки“ на стойност 35.00лева. Няма обозначение за количеството на стоките. Издаването на фискалния бон е станало чрез ФУ DAISY COMPACT M 01  с ИН на ФУ DY 486471 и ИН на ФП № 36644444. Не са установени други нарушения.  Възраженията от страна на жалбоподателя касае приложението на закона във връзка с установените факти по делото.

Съгласно нормата на чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба № Н- 18/13.12.2006 г. на Министерството на финансите, фискалната касова бележка от ФУ трябва да бъде четима, да съответства на образеца съгласно приложение № 1 и да съдържа наименование на стоката/услугата, код на данъчна група, количество и стойност по видове закупени стоки или услуги; наименованието трябва да позволява най-малко идентифицирането на вида на стоката/услугата; в случай че се продават стоки от един и същи вид, които са с различни цени, във фискалния бон всяка стока се отразява поотделно със съответната стойност. В конкретния случай наказаното лице не е изпълнило задължението си по тази разпоредба. Видно от приложеното копие на фискален бон от 05.09.2020г. същото съдържа само обозначение „промишлени стоки” и сума, като няма данни за количеството на стоките закупени при проверката. От свидетелските показания стана ясно, че е закупена дреха, един брой дамско долнище, но това не става ясно от издадения фискален бон. Не е изпълнено изискването да е посочено наименованието на стоката / услугата, която се продава, за да се идентифицира същата, количеството и стойността по видове на закупената стока. Издаденият фискален бон не съответства на Приложение № 1, към което препраща разпоредбата на чл. 26, ал. 1 от Наредба № Н- 18/13.12.2006 г. на Министерството на финансите. Възражението, че дрехите са стоки на леката текстилна промишленост може да е житейски вярно, но за изпълнение изискванията на Наредбата е въведено задължение да се посочи вид на продаваната стока. Подобно групиране на стоки не е позволено, не дава яснота за закупената стока и от там засяга и правата на потребителите. На следващо място не е видно и количеството на закупените стоки, а само тяхната стойност.

Нарушението в случая е формално и не се изисква да е настъпила вреда за бюджета. Работещия с ФУ търговец да следи за правилността на записванията във фискалния бон. Aнгажирана е отговорността на едноличен търговец, касае се за обективна отговорност, без да е налице изискване за изследване въпроса за вината му. На следващо място ниската стойност на продадената стока и фактът, че нарушението е първо за наказания не са смекчаващи обстоятелства, характеризиращи нарушението с по- ниска обществена опасност в сравнение с други нарушения от същия вид. Те са факти от значение за определяне размера на наказанието, които в случая са взети предвид от административнонаказващия орган, съобразно чл. 27, ал. 2 ЗАНН, тъй като на търговеца е наложена имуществена санкция в предвидения от закона минимум. В случая няма предпоставки за прилагане на чл. 28 от ЗАНН, доколкото нарушението не се отличава по обществена опасност от други сходни нарушения на посочената правна норма. Отделно от това за определяне на наказанието изрично АНО е взел предвид това, че не е настъпила вреда за бюджета, като е наложил наказание по  чл. 185, ал. 2, изр. 2 от ЗДДС във вр. чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, която норма предвижда имуществена санкция за търговец в размер от 500лева до 2000лева, когато нарушението не е довело до неотчитане на приходи. В случая не се претендира, че има такова нарушение и правилно е определена санкцията наложена на едноличния търговец.  

Административнонаказващият орган е бил защитаван от юрисконсулт, като до приключване на разглеждането на делото в съдебното заседание е заявено искане за присъждане на възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН в полза на юридически лица се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, който от своя страна препраща към чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ, съгласно който възнаграждението е в размер от 80 до 120 лева. Предвид правната сложност и извършените действия, съдът счита, че справедлив размер на конкретното възнаграждение се явява 80 лева.

От всичко гореизложено, настоящия състав счита, че следва оспореното наказателно постановление да се потвърди изцяло. 

         Водим от горното и на осн. чл.63, ал.1, предл. 1 от ЗАНН

 

Р   Е   Ш   И :

 

          ПОТВЪРЖДАВА изцяло Наказателно постановление № 542241- F569279 от 23.10.2020г., издадено от Д.Т.В.- Началника на Отдел „Оперативни дейности”- Бургас в ЦУ на НАП, с което на основание чл. 185, ал. 2, изр. 2 от ЗДДС във вр. чл. 185, ал. 1 от ЗДДС на ЕТ „С. – М.П.”, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от М.П., е наложено наказание „имуществена санкция” в размер на 500.00 лева /петстотин лева/ за нарушение по чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба Н- 18/13.12.2006г. на Министерство на финансите във вр. чл. 118, ал. 4 от ЗДДС, извършено на 05.09.2020г. в гр. Несебър, к.к. „Слънчев бряг“, Базар „П.“, като правилно и законосъобразно.

ОСЪЖДА, на основание чл. 63, ал. 5 ЗАНН, ЕТ „С. – М.П.”, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от М.П., да заплати в полза на НАП-София сумата в размер на 80.00/осемдесет/ лева, представляваща сторени в производството разноски.

 Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.

 

СЪДИЯ: