Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер

Година

25.07.2018

Град

Мездра

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Мездренски районен		съд		ІІ-pи наказателен			състав
На	четвърти юли					Година	2019

В публичното заседание в следния състав:

	Председател:						ВЯРА АТАНАСОВА
	Секретар:	Десислава Стоянова
	като разгледа докладваното от				Съдия АТАНАСОВА
НАХ		дело номер	117	по описа за				2019	година

ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:

И.Я.М. *** е обжалвал Наказателно постановление № 1007/28.03.2019 г. на Директора на РДГ гр. Берковица, с което за извършено нарушение на чл.52 ал.1 т.1 от Наредба № 8/05.08.2011 година за сечите в горите, му е наложено, на основание чл.257 ал.1 т.2 от Закона за горите /ЗГ/ вр. чл.52 ал.1 т.1 от Наредба № 8/05.08.2011 година за сечите в горите, административно наказание глоба в размер на 300 лева. Възраженията са в смисъл, че в хода на административно-наказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които са довели до нарушаване правата на жалбоподателя. Подробни мотиви не са изложени. На тези основания се иска отмяна на постановлението като незаконосъобразно.

В съдебно заседание М. поддържа искането си за отмяна на административния акт. Процесуалният му представител адв. Г.П. от ВрАК счита, че събраните по делото доказателства не установяват по безспорен начин жалбоподателят да е извършил нарушение по смисъла на чл.6 ЗАНН.

    Наказващият орган, редовно призован, не е изпратил представител и не е изразил становище пред настоящата инстанция.

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 ЗАНН и е процесуално допустима.

Анализирайки събраните по делото доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното:

Във връзка с изпълнение на разпореждане на Изпълнителна агенция по горите гр. София, на 27.07.2018 година комисия, състояща се от служители на същата институция и на РДГ-Берковица, в присъствието на жалбоподателя И. Диамандиев М. – ст. лесничей в ТП ДГС – Мездра, извършили по документи и на място проверка в отдел 175, подотдел „т1“ в землището на с. горна Кремена, общ. Мездра, обл. Враца. Контролните органи установили, че М. е издал позволително за сеч във въпросните отдел и подотдел с № 0435419/31.05.2018 г. без утвърден горско - стопански план или програма, или одобрен план – извлечение. Констатациите от проверката били описани в протокол на комисията от 27.07.2018 година. На база дадените в протокола указания свидетелят С.М. – главен специалист горски инспектор в РДГ – Берковица съставил в присъствието на свидетеля В.П. – служител на същата дирекция АУАН на И.М. за нарушение на чл.52 ал.1 т.1 от Наредба № 8/05.08.2011 г. за сечите в горите. Образуваната административно - наказателна преписка била изпратена в РП-Мездра за извършване на проверка с цел установяване налице ли е извършено престъпление по чл.235 ал.3 т.2 НК. След преценка на събраните материали, решаващата прокуратура приела, че не е налице престъпление по смисъла на НК и със свое постановление от 28.02.2019 г. отказала да образува досъдебно производство, прекратявайки преписката. По силата на същия акт, документите били изпратени на Директора на РДГ-Берковица по компетентност за ангажиране на административно-наказателна отговорност наличие на законови основания за това. На 28.03.2019 година наказващият орган издал обжалвания от М. административен акт.

Горната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите С.Н.М. и В.Г.П..

По искане на защитата в хода на съдебното следствие са разпитани Ю.Т.Н. – горски надзирател в ДГС – Мездра и Л.О.В.. При разпита си пред съда свидетелят Н. съобщава данни относно възприетата в ДГС – Мездра процедура, свързана с издаване на позволително за сеч и извършване на самата сеч. В показанията си свидетелят В. посочва, че в кметството на с. Горна Кремена е бил изготвен списък на желаещите да участват в събиране на дърва за огрев, след сечта, извършена в описаните в административните актове отдел и подотдел, намиращи се в землището на селото. Пред съда свидетелят е категоричен, че дърва не са били рязани, не е имало сеч на дървета, а са събирали само клони, останали от предишна сеч на дървета. Тези остатъци са били заплатени в последствие от гражданите, които са били вписани в списъка, след което са им били издадени и превозни билети.

Освен гласни, по делото са събрани и писмени доказателства.

Преценявайки наличната доказателствена маса и след като взе предвид изложеното в жалбата, подадена от И.М. и в съдържанието на НП, съдът приема същата за неоснователна по следните съображения:

АУАН е съставен на жалбоподателя за това, че в качеството си на длъжностно лице – старши лесничей в ТП ДГС-Мездра и лице по чл.108 ал.1 т.1 от Закона за горите, е издал писмено позволително за сеч № 0435419/31.05.2018 г. в Отдел 175, подотдел „т1“ в землището на с. Горна Кремена, общ. Мездра, горска територия – държавна собственост, предоставена за управление на СЗДП ТП ДГС – Мездра, без утвърдена горско - стопанска програма или план – извлечение. Нарушението е било извършено на 31.05.2018 г. и е открито на 27.07.2018 г. чрез информационната система на Изпълнителната агенция по горите /ИАГ/. С горното актосъставителят е приел, че е нарушен чл.52 ал.1 т.1 от Наредба № 8/05.08.2011 г. за сечите в горите (наричана по-надолу „Наредбата“). Според цитираната разпоредба сечите се провеждат след издаване на писмено позволително от лицата по чл.108 ал.1 от Закона за горите, въз основа на утвърден горско-стопански план или програма, или одобрено план-извлечение. Освен тези документи, по силата на т.2, т.3 и т.4 на същата алинея на чл.52 от наредбата, следва да бъдат представени и одобрен карнет – опис, удостоверяващ, че насаждението е маркирано за предвидената сеч, спазени са изискванията на чл.50 и границите на имота с други собственици, са трайно обозначени на терена; одобрен технологичен план за добив на дървесина и копие от документ, удостоверяващ, че са изпълнени изискванията на чл.181 ЗГ по отношение на горите – общинска собственост. По делото не се спори, че жалбоподателят е лице, попадащо в обхвата на чл.108 ал.1 т.1 от Закона за горите и като такъв има право да издава писмено позволително за сеч по образец. Видно от писмените доказателства по делото, действително на 31.05.2018 г. жалбоподателят е издал позволително за сеч под № 0435419, с което се разрешава извършване на сеч в отдел 175, подотдел „т1“ в землището на с. Горна Кремена. От съдържанието на позволителното, приложено на л.40 и л.54 от делото, става ясно, че за същото има издаден карнет-опис за извършено маркиране, утвърден на 31.05.2018 година от Директора на ДГС гр.Мездра, приложен на л.49, но няма информация за утвърдена към тази дата горско-стопанска програма или план-извлечение. Както в позволителното, така и в карнет – описа, изрично е записано, че се касае за втори вид сеч, целящ почистване след сечта, което следва да се извърши в периода 03.06.2018 г. – 30.08.2018 г. На 28.09.2018 г. при съвместно обхождане и проверка в сечището, намиращо се в землището на с. Горна Кремена, отдел 175, подотдел „т1“, извършено от жалбоподателя М., в присъствието на Ю.Н., като лице, получило посоченото по-горе позволителното за сеч, са били констатирани разлики между количествата и категориите дървесина съобразно вписаните в позволителното за сеч и фактически добитите в по-малко такива, за които е прието, че са резултат от изсечен, но неизвозен подлес. Отбелязано е също, че провеждането на сечта и почистването на сечището е извършено задоволително, според определения начин в технологичния план и позволителното за сеч. Констатирани са и нарушения при сечта и извоза на дървесината, изразяващи се в сеч на едно дърво „дъб“, без издадено позволително за сеч и немаркирано с контролна горска марка. Тези констатации са били описани в протокол за освидетелстване на сечище № 0423020 към позволително за сеч № 0435419/31.05.2018 г., приложено на л.55 от делото. Според доказателствата, събрани в хода на производството, въпросното позволително за сеч действително е второ за тези отдел и подотдел, находящи се в землището на с. Горна Кремена. На 03.01.2018 г. от друго длъжностно лице е било издадено позволително за сеч № 0405503 /на л.59 от делото/ за извършване на постепенно котловинна сеч в отдел 175, подотдел „т1“ в землището на с. Горна Кремена на дървета от дървесен вид „благун“, „цер“ и др. широколистни, маркирани с контролна горска марка с оранжева боя, описани в карнет–опис за извършено маркиране, утвърден на 24.11.2017 г. от Директора на ДГС-Мездра. Предвидено е било сечта да бъде проведена от 06.01.2018 г. до 30.11.2018 година с  допълнителни изисквания - изсичане на подлеса. На 28.05.2018 г. е било извършено съвместно обхождане и проверка, при които не констатирани налични неотсечени маркирани стебла и е прието, че провеждането на сечта и почистването на сечището е било извършено задоволително според определения начин в технологичния план и позволителното за сеч. Във връзка с горното е бил изготвен горско-стопански план (горско-стопанска програма) с изх. № СЗГТ–194/21.11.2017 година и това обстоятелство изрично е било отразено в позволителното за сеч. Анализът на описаните до тук писмени доказателства и на съдържанието на показанията на разпитаните по делото свидетели, позволява да се приеме, че по отношение на позволителното за сеч № 0435419/31.05.2018 г. действително не са били изготвени, респ. утвърдени горско-стопанска програма, или план-извлечение. Наличието на такива документи е задължително, с оглед изискванията на чл.52 ал.1 т.1 от Наредба № 8/05.08.2011 година за сечите в горите. Въпреки тяхната липса, жалбоподателят, в качеството си на лице по чл.108 ал.1 т.1 от Закона за горите, е издал позволителното за сеч № 0435419/31.05.2018 г. Според свидетелите М., П. и Н., извършеното от И.М. са било съобразено с установената към онзи момент практика, но този аргумент не може да бъде основание за неглижиране на незаконосъобразни деяния. Идентични доводи са били изложени и в становището на защитника адв. Г.П. в подкрепа на тезата му, че не е налице нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН. Съдът обаче не ги споделя. Както беше посочено и по-горе в настоящото изложение, утвърденият горско-стопански план, или програма, или одобрено план-извлечение, са част от задължителните документи, които следва да бъдат налични, за да може да бъде издадено писмено позволително за сеч, така както повелява чл.52 ал.1 т.1 от цитираната по-горе наредба. От показанията на всички свидетели, разпитани в хода на съдебното производство, става ясно, че сеч практически не е извършвана, а позволителното за сеч като документ е било необходимо с цел извършване на почистване на сечището след сечта. В Наредба № 8/05.08.2011 г. за сечите в горите обаче липсва изрична правна регламентация по отношение почистванията на сечище след сечта, в т.ч. относно документите, които следва да бъдат представени, респ. издадени от съответните институции и длъжностни лица. След като е приел, че за такова почистване е необходимо позволително за сеч, жалбоподателят е следвало да го издаде едва след като документите, посочени в чл.52 ал.1 т.1 – т.4 от Наредба № 8/05.08.2011 г. за сечите в горите, са налични. Издаването на позволително в отсъствие на някой от тези документи винаги съставлява нарушение по смисъла на цитираната по-горе разпоредба. Такова е било извършено и в настоящия случай. Според съдържанието на обжалваното НП, на М. е било наложено административно наказание глоба в размер на 300 лева по силата на чл.257 ал.1 т.2 ЗГ. С тази разпоредба законодателят е предвидил наказание глоба от 300 до 5000 лева, ако не е предвидено по-тежко наказание за всяко длъжностно лице, или лице, упражняващо лесовъдска практика, което съгласува, одобри, или издаде документ в нарушение на Закона за горите, на подзаконовите актове по прилагането му, или на одобрените горско-стопански планове и програми. Изхождайки от тежестта на нарушението и степента му на обществена опасност, както и данните за личността на жалбоподателя като нарушител, наказващият орган правилно е наложил наказание глоба в предвидения минимален размер от 300 лева. Ето защо наказателното постановление следва да бъде потвърдено. 

В хода на проверката за законосъобразност на административните актове, съдът не констатира наличие на процесуални нарушения по смисъла на ЗАНН и неизпълнение на изискванията за съдържание на процесните АУАН и НП, които да са самостоятелни основания за отмяна на обжалваното постановление.

    Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 ЗАНН, съдът

Р  Е  Ш  И:

 

    ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 1007/28.03.2019 г. на Директора на РДГ - Берковица, с което на И. ДИАМАНДИЕВ М. ***, е наложено, на основание чл.257 ал.1 т.2 от Закона за горите вр. чл.52 ал.1 т.1 от Наредба № 8/05.08.2011 г. за сечите в горите, административно наказание ГЛОБА в размер на 300 лева за нарушение на чл.52 ал.1 т.1 от Наредба № 8/05.08.2011 г. за сечите в горите.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните с касационна жалба пред Врачански административен съд в 14 - дневен срок от получаване на съобщението.

 

 

                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: