№ 1539
гр. Варна, 02.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 7 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Галя Алексиева
при участието на секретаря Антония Анг. Пенчева
като разгледа докладваното от Галя Алексиева Гражданско дело №
20213110103385 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявен иск от „АЙ ТРЪСТ” ЕООД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Витоша” № 146, сграда А,
Бизнес център България срещу ПЛ. ХР. ИЛ., ЕГН ********** с постоянен адрес *** за
признаване за установено между страните, че в полза на ищеца съществува вземане за
сумите, както следва: 1276,83лева, представляваща платена от заявителя главница по
договор за кредит с № 850404 от 30.03.2017г., сключен между длъжника и „Кредисимо”
ЕАД, обезпечен чрез договор за предоставяне на поръчителство от 30.03.2017г. сключен
между длъжника и заявителя, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението- 27.08.2020г. до окончателното изплащане на задължението;
327,89лева, платена от заявителя договорна лихва за периода 01.07.2017г. до 31.07.2017г.;
755,62лева, платено от заявителя обезщетение за забава за периода 01.08.2017г. до
03.08.2020г.; 305,55лева, представляваща дължимо възнаграждение по договора за
предоставяне на поръчителство от 30.03.2017г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК № 4518/28.08.2020г. по ч.гр.д. № 10436/2020г. по описа на ВРС,
на основание чл. 422, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения: На
30.03.2017г. между „Кредисимо” ЕАД и ответника е сключен договор за кредит № 850404.
Процедурата по сключване на договора е отпочната с попълване на заявление за отпускане
кредит от разстояние на интернет страницата на дружеството www.credissimo.bg, където в
зададени полета ответникът е попълнил личните си данни и е посочил желания размер на
кредита, срок на договора, желания кредитен продукт- „Credissimo до заплата“ и начин на
усвояване. При сключване на договора се сочи, че на ответника е изпратен автоматично
договора, ведно с приложение № 1 към него, ОУ и Стандартен европейски формуляр. Наред
с това, на сайта на кредитната институция е налична цялата необходима преддоговорна
информация за желания кредит, предоставена на ясен и четим вид на български език при
съблюдаване на приложимите нормативни изисквания. На разположение на ответника е бил
1
и проект на договора и приложенията му, с посочени в него дължимите суми- заявен размер
на главницата и размер на револвиращата лихва. След запознаване с всички условия на
кредита, ответникът е въвел команда „декларирам, че съм получил СЕФ на посочения от мен
е- мейл, проверил съм въведените данни и приемам ОУ и договора.“ С това си действие се
сочи, че ответникът е заявил съгласие с договора, СЕФ и ОУ и се счита, че същият е
подписан. Твърди, че договорът е сключен в съответствие с изискванията на ЗПФУР,
ЗЕДЕУУ и ЗПК. По силата на договора, кредитната институция е предоставила на ответника
сумата от 1500лева, срещу задължение на ответника за връщането й, ведно с договорна
лихва на 16 погасителни вноски, всяка от които в размер на 123,44лева. Последната
погасителна вноска е с падеж 31.07.2018г. Съгласно приложение № 1 неразделна част от
договора, договорният лихвен процент е 41,24%. При допусната забава в плащанията
дължима била лихва за забава в размер на законната такава. Усвояването на отпуснатата в
заем сума се сочи, че е извършено чрез рефинансиране на предходно задължение към
Кредисимо в размер на 1233,22лева, а остатъкът е усвоен на каса чрез Изи пей. При
сключване на договора ответникът е избрал да обезпечи изпълнението на задължението си
по него, като осигури поръчителство от трето одобрено от кредитодателя юридическо лице.
Имал е възможност да избере и необезпечен кредит, респ. да предостави банкова гаранция
като обезпечение. С оглед направения избор, ищецът му е предоставил проект за договор за
предоставяне на поръчителство, съдържащ договорените условия и дължимото се за това
възнаграждение. След като се съгласил в условията му, на 30.03.2017г. между ищеца и
ответника е бил сключен, чрез размяна на електронни волеизявления при спазване ЗЕДЕДУ,
договор за предоставяне на поръчителство чрез индивидуално генериран код за достъп
изпратен на посочения от ответника мобилен номер. Въз основа на този договор, ищецът се
е съгласил да сключи с кредитодателя договор за предоставяне на поръчителство, по силата
на който да отговаря солидарно с ответника за изпълнение на всичките му задължения по
договора. За тази услуга, ответникът се е съгласил да плаща на ищеца месечно
възнаграждение от 107,35лева. Твърди, че въпреки че кредитодателят може да администрира
плащанията от клиента към ищеца, съгласно чл. 8, ал. 5 от договора за предоставяне на
поръчителство, в случай че платената от кредитополучателя сума не е достатъчна да погаси
изискуеми задължения към кредитодателя и ищеца, приоритетно се погасяват задълженията
към ищеца. Поради неизпълнение задълженията на ответника по договора за кредит, на
05.08.2020г. кредиторът е изпратил искане до ищеца за извършване плащане по договора за
поръчителство. В изпълнение задължението си, на 10.08.2020г. ищецът извършил плащане
към Кредисимо ЕАД на процесните суми и на същата дата уведомил ответника за
извършеното плащане. За събиране на вземането си, ищецът се снабдил със заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК връчена при условията на чл. 47 ГПК, с което обосновава и
правния си интерес от търсената защита. Молбата е за уважаване на исковата претенция.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба.
В проведеното открито съдебно заседание ищцовото дружество, редовно уведомено
чрез процесуален представител с писмено становище поддържа исковата молба.
Ответникът редовно уведомен, не се е явил и не се е представлявал.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, и приложимите материални норми, съдът приема за
установено от фактическа страна и прави следните правни изводи:
Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК.
Предмет на исковата претенция са суми, представляваща непогасено от ответника
2
задължение по договор за кредит № 850404 от 30.03.2017г., сключен с „Кредисимо” ЕАД,
задължението, по който е било изпълнено от ищеца, в изпълнение на сключен между него и
ответника договор за предоставяне на поръчителство от 30.03.2017г. Правният интерес от
търсената защита се извежда от предходно развило се заповедно производство по ч.гр.д. №
10436/2020г. по описа на ВРС, по което е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК, връчена на ответника по реда на чл. 47 ГПК.
По делото са приобщени материалите по ч.гр.д. № 10436/2020г. по описа на ВРС, от
което се установява, че в полза на ищеца в настоящото производство е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника за заплащане на сумите, предмет на
настоящата искова претенция. Вземането по заповедта е съответно на това по иска по чл.
422 ГПК.
Така очертаният предмет на спора, възлага в тежест на ищеца установяване на
следните твърдяни от него факти относно съществуване на спорното право: валидно
сключен договор за кредит № 850404 от 30.03.2017г. между „Кредисимо” ЕАД и ответника,
по който кредитодателят е предоставил сума пари и нейния размер, срещу задължение за
връщане до определен срок; усвояване сумата от ответника; изпълнение на задълженията на
кредитодателя, произтичащи от императивните правила за защита на потребителите относно
предоставяне на необходимата писмена информация за съдържанието на условията по
кредита, вкл. обективните критерии, въз основа на които разходите могат да се изменят и
индивидуалното договаряне на условията по договора; договаряне размера на лихвата в
съответствие с типични разходи на кредиторите и обичайна печалба; падеж на задължението
и размер на обезщетението за забава; валидно сключен договор за предоставяне на
поръчителство от 30.03.2017г. с ищеца и договор за поръчителство сключен между ищеца и
„Кредисимо“ ЕАД; наличие на уговорка за дължимост на възнаграждение по договора за
предоставяне на поръчителство; изпълнение на задълженията на ответника по договора за
кредит от поръчителя; размер на претенциите.
От ангажираните по делото писмени доказателства се установява следното: На
30.03.2017г. ответникът е отправил до „Кредисимо“ АД заявление за отпускане на заем в
размер на 1500лева при параметри- 16 на брой вноски, всяка в размер на 230,79лева,
първата с падеж 30.04.2017г. и начин на усвояване- чрез Изипей, със забележка, че сумата от
1233,22лева ще послужи за рефинансиране на кредит № 766147, а сумата от 266,78лева
следва да се получи в брой от клиента. На ответника са били изпратени Стандартен
европейски формуляр, ОУ за предоставяне на кредити и друга договорна информация
относно последиците в случай на неизпълнение задълженията му по договора. На
30.03.2017г между страните е бил сключен договор за потребителски кредит № 850404. С
подписването му, ответникът е декларирал: че е получил и е запознат със съдържанието на
предоставените му ОУ и ги приема; че му е предоставена необходимата преддоговорна и
договорна информация за кредита; че е уведомен за последиците от забава на плащане на
дължимите погасителни вноски, уредени в ОУ, вкл. следващите се такива по закон /чл.14/. В
приложение №1 към договора е уговорено, че общият размер на предоставения кредит е
1500лева, срокът на връщане на сумата е 16месеца, разсрочено на 16вноски всяка от по
123,44лева, при 41,24% лихвен процент и 50% ГПР, като общо размерът на всички
плащания е 1975,04лева. В т.10 е обективиран и изготвен погасителен план. Съгласно чл. 4
от договора, ако кредитополучателят е посочил в заявлението, че ще предостави
обезпечение на кредита, същият следва в зависимост от посочения вид обезпечение- да
предостави банкова гаранция в срок от 10дни от подаване на заявлението или да сключи
договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от Кредисимо юридическо лице в
срок до 48часа от подаване на заявлението. В този случай, срокът за одобрение на
заявлението е 24часа от предоставянето му, като към отношенията между страните по
3
договора се прилагат съответните разпоредби на ОУ относно обезпечението. Съгласно ал. 2
на чл. 4 непредставянето на съответното обезпечение в срока, ще се счита, че заявлението не
е одобрено и договорът не поражда действие, а в ал. 3 е разписано, че при заявяване на
кредит без обезпечение, срокът за одобрение е 14дни от подаване на заявлението. Съгласно
чл. 5 усвояването на отпуснатия заем се извършва по посочения в заявлението начин. На
30.03.2017г. между ищеца, като поръчител и ответника, като потребител е сключен договор
за предоставяне на поръчителство, по повод сключения с Кредисимо договор за
потребителски кредит. По силата на договора, поръчителят се е задължил да сключи с
Кредисимо договор за поръчителство, съгласно който да отговаря солидарно с потребителя
за изпълнение на всичките му задължения по договора за кредит, както и за последиците от
неизпълнение на задълженията на потребителя до пълното им погасяване /чл.2/. Съгласно
чл.1, ал.2 и чл. 4, ал.1 за така поетите от поръчителя задължения и за тяхното изпълнение,
потребителят дължи възнаграждение. В чл. 4, ал. 2 е уговорено, че ако поръчителят изпълни
задължения на потребителя, поръчителят има право да иска тяхното възстановяване от
потребителя, законна лихва от датата на плащането им на Кредисимо до тяхното
възстановяване, както и на разноски, които е направил, след като е уведомил потребителя за
постъпилото до него искане от Кредисимо за извършване на плащане. Дължимото се
възнаграждение на поръчителя се определя в размер и при условия разписани в приложение
№ 1 към договора /чл. 8, ал. 1 /. Съгласно това приложение, дължимото се възнаграждение
по договора за предоставяне на поръчителство е в размер на 107,35лева на месец за периода
на действие на договора за кредит и е дължимо на датата на падеж на съответното плащане
по договора за кредит съгласно погасителния план.
На 30.03.2017г. е бил сключен договор за поръчителство между Кредисимо АД и
ищеца, по силата на който ищецът е поел задължение да отговаря солидарно с потребителя
за изпълнение на всичките му задължения по договора за кредит и за всички последици от
неизпълнение на задълженията му.
Съгласно издадено удостоверение от 05.09.2020г., на 10.08.2020г. ищецът, като
поръчител е погасил всички задължения на ответника по договора за кредит, както следва:
1276,83лева главница, 327,89лева договорна лихва, 755,62лева наказателна лихва и
73,06лева административни разноски във връзка с опити за извънсъдебно погасяване на
задължението.
Анализът на ангажираните по делото доказателства и при липса на предприети
оспорвания от ответника, налагат извод, че действително между Кредисимо АД и ответника
е била налична валидно възникнала облигационна връзка по договор за потребителски
кредит. Отпуснатият заем е получен от ответника, вкл. с оглед писмените документи
постъпили от Изи пей АД по реда на чл. 192 ГПК- разписка за получаване от ответника на
сумата от 266,78лева с основание на превода- кредисимо плюс. Процесният договор като
сключен такъв от разстояние, следва да отговаря на изискванията въведени от специалния
закон ЗПФУР. Легалната дефиниция на този тип договори се съдържа в чл. 6 ЗПФУР-
договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен
между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от
разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до
сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от
разстояние - едно или повече. Според пар. 1, т. 2 ДП на ЗПФУР, средство за комуникация от
разстояние е всяко средство, което може да се използва за предоставяне на услуги от
разстояние, без да е налице едновременното физическо присъствие на доставчика и на
потребителя. Процесният договор попада в хипотезата на чл. 9 ал. 1 ЗПК, тъй като не е сред
изключенията посочени в чл. 4 /в редакция към датата на сключването му - ДВ, бр. 35 от
2014г., в сила от 23.07.2014г./. В чл. 18 ЗПФУР е разписано задължението на доставчика да
4
докаже, че е изпълнил задълженията си за предоставяне информация на потребителя, че е
спазил сроковете по чл. 12, ал. 1 или 2, както и че е получил съгласието на потребителя за
сключване на договора и ако е необходимо за неговото изпълнение през периода, през който
потребителят има право да се откаже от сключения договор. За доказване предоставяне на
преддоговорна информация, както и на изявления отправени по ЗПФУР, се прилага чл. 293
ТЗ, а за електронните изявления- ЗЕДЕУУ. Или, налага се извод, че съгласието на
потребителя за сключване на договор за финансови услуги от разстояние следва да е
изразено по ясен и недвусмислен начин, и без такова да е дадено изрично, не може да се
приеме, че е възникнало соченото договорно правоотношение. В случая ответникът не е
оспорил възникване на договорното правоотношение. Съгласно чл.2, ал. 1 и ал. 2, чл. 3, ал.1
ЗЕДЕУУ, електронното изявление е предоставено в цифрова форма словесно изявление,
което може да съдържа и несловесна информация, а електронното изявление, записано на
магнитен, оптичен или друг носител с възможност да бъде възпроизведено, съставлява
електронен документ. За електронен подпис се счита всяка електронна информация,
добавена или логически свързана с електронното изявление за установяване на неговото
авторство, а подписан документ е само този електронен документ, към който е добавен
квалифициран електронен подпис. Съгласно чл.13, ал.4 ЗЕДЕУУ при съгласие на страните
може да се придаде на обикновения електронен подпис стойността на саморъчен. В случая,
страните по договора изрично са се съгласили, че съобщенията по ел. поща потвърждаващи
приемането на договора имат сила на саморъчни подписи /раздел XIV ДР на ОУ, чл. 17 от
договора за кредит/. Следователно, по тяхната изрична воля на електронния документ е
придаден вид на подписан такъв, от което следва, че той притежава доказателствена сила по
смисъла на чл.180 ГПК. Ответникът е автор на електронното изявление за сключване на
процесния договор, с което и изискването за форма на договора по чл. 10 ЗПК- писмена
форма, на хартиен или друг траен носител, следва да се приема за спазено. Съгласно
дефиницията на понятието "траен носител", посочена пар.1, т.10 ДР на ЗПК, това е всеки
носител, даващ възможност на потребителя да съхранява адресирана до него информация по
начин, който позволява лесното й използване за период от време, съответстващ на целите, за
които е предназначена информацията, и който позволява непромененото възпроизвеждане
на съхранената информация. Ищецът е признал, че ответникът е извършил плащане на
първите три вноски на договора, респ. липсват твърдения, съотв. доказателства
претендираната сума за главница да е била върната на кредитодателя, което обосновава
извод за нейната дължимост. Ответникът дължи и договорна лихва на осн. т. 7, приложение
1 към договора /неразделна част от него съгласно чл.2, ал.1/, чийто размер предвид липсата
на оспорване от ответника следва да се приеме, че е заявеният от 327,89лева дължима за
периода от 31.07.2017г. до 31.07.2018г. Разпоредбата от договора уговаряща начисляване на
възнаградителна лихва, не е нищожна. Възнаградителната лихва представлява
възнаграждение за ползваните пари, уговаряването й е допустимо в ЗПК и е включено в
общия разход по кредита на потребителя. Същата се дължи за срока на действие на
договора, т.е за въведения период от 31.07.2017г. /падежът на четвъртата месечна вноска /до
31.07.2018г./падежът на последната погасителна вноска/. Уговореният размер на
възнаградителната лихва от 41,24% и годишен размер на разходите 50% не противоречат на
закона и добрите нрави, защото не надхвърлят нормалния и справедлив размер на
възнаграждението на кредитора за това, че е предоставил свои парични средства за ползване
от потребителя, вкл. и адекватния размер на всички останали разходи, които кредиторът е
направил, прави и ще реализира като съпътстващи предоставянето, обслужването и
възстановяването на кредита, но които се заплащат от кредитополучателя. В тази връзка
съдът съобрази разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Доколкото съдът прие, че ответникът е в
неизпълнение на задълженията си по договора, то същият е изпаднал в забава и на
основание чл. 9 от договора вр. т.2, раздел Х от ОУ дължи обезщетение за това в размер на
законната лихва. То се заявява за период от деня следващ падежната дата на първата
5
неплатена погасителна вноска 01.08.2017г. до 03.08.2018г., т.е дата предхождаща подаване
на заявлението, доколкото след тази дата е заявена претенция за законна лихва като
последица от упражнено право на иск. Начисляването й следва да се извърши върху
непогасената вноска /формирана като сбор от главница и възнаградителна лихва/ и е в
размер на законната лихва. Същата е дължима за периода следващ падежната дата на всяка
вноска. Същевременно, съдът следва да съобрази императива на разпоредбата на чл. 6 от
Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13 март 2020г. /ДВ бр. 28/24.03.2020г./, ЗИД на Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното
събрание от 13 март 2020г. /ДВ бр. 34/09.04.2020г./ и пар.12, т.4 на ЗИД на Закона за
здравето / ДВ бр. 44/13.05.2020г. в сила от 14.05.2020г. предвиждаща забрана за начисляване
лихва за забава по договори за кредит предоставени от финансови институции по чл. 3 ЗКИ
за периода от 13.03.2020г. до 13.07.2020г. Ето защо за периода от 13.03.2020г. до
13.07.2020г. не може да се начислява законна лихва за забава върху дължимата погасителна
вноска. Така, преизчислено от съда обезщетението за забава възлиза на сумата от
353,69лева, което обосновава основателност на претенцията до този размер. За разликата до
пълния заявен размер от 755,62лева, претенцията следва да се отхвърли като недоказана.
Не е оспорен фактът, че поради неизпълнение задълженията на кредитополучателя, в
съответствие с уговореното в договора за поръчителство между Кредисимо АД и ищеца
/чл.5/, кредитодателят е изискал и поръчителят на 10.08.2020г. е извършил плащане на
1276,83лева главница, 327,89лева договорна лихва и 755,62лева наказателна лихва.
Съгласно чл. 143 ЗЗД поръчителят, който е изпълнил задължението, може да иска от
длъжника главницата, лихвите и разноските, които е направил, след като го е уведомил за
предявения срещу него иск. Той има право и на законни лихви върху заплатените суми от
деня на плащането. Установената съдебна практика приема, че доколкото с договора за
поръчителство, поръчителят отговаря за чужд дълг, ако плати на кредитора има регрес
срещу длъжника, за онова което е платил. Предявявайки вземането си срещу поръчителя,
последният следва да уведоми длъжника, за да узнае неговите възражения и за да избегне
риска да плати недължимо или нещо в повече от дължимото. Неуведомяването на длъжника
от поръчителя води до запазване правата на длъжника спрямо кредитора и той ще може
успешно да ги противопостави на платилия поръчител. В случая, подобни възражения не са
въведени от ответника. След като е изпълнил чуждия дълг, ищецът е встъпил в правата на
кредитора, поради което и претенцията бива доказана и следва да бъде уважена в
посочените горе размери.
Относно възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство,
настоящият състав приема следното: В чл. 4 от договора е посочено, че усвояването на
сумата, предмет на кредита, е обусловено от предоставяне на поръчителство от одобрено от
„Кредисимо" ЕАД юридическо лице, вследствие на което между ищеца и ответника е
сключен договор за предоставяне на поръчителство срещу уговорено възнаграждение. В
изпълнение на този договор е сключен договор между „Ай Тръст" ЕООД и „Кредисимо"
ЕАД, по силата на който първото дружество се е съгласило да обезпечи задълженията на
ответника. Това е мотивирало кредитора да включи в изготвения от него обединен
погасителен план към всяка погасителна вноска и размер на вноска за възнаграждението за
предоставеното поръчителство. При служебно извършена справка в Търговския регистър по
партида на кредитора и поръчителя се установява, че същите са свързани дружества
6
/едноличен собственик на капитала на „Ай тръст" ЕООД е именно „Кредисимо" ЕАД/, което
е индиция за знание у кредитора за наличието на допълнителни такси по договора под
формата на уговорено възмездно поръчителство още към момента на сключването му. Т.е за
да получи уговорения кредит, длъжникът на практика е бил принуден да сключи договор за
поръчителство с избрано от кредитора търговско дружество, явяващо се свързано с него
лице, и е лишен от право на избор и възможност за индивидуално договаряне, което
несъмнено е в негова вреда, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и икономически по-
слабата страна по правоотношението. Чрез договора за поръчителство дефакто се постига
прехвърляне риска от неизпълнение на задълженията на кредитора по чл. 16, ал. 1 ЗПК за
предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху последния. Очевидно
крайната цел на договора за поръчителство не е била да обезпечи вземанията на кредитора
по потребителския договор, а да му осигури получаването на завишен размер на крайната
сума, която следва да бъде върната от потребителя, предвиждайки възнаграждение по него
за поръчителя, заобикаляйки изискванията на специалния закон за максимален годишен
процент на разходите по кредита /чл. 19, ал. 4 ЗПК/. Този извод се потвърждава и от
обстоятелството, че възнаграждението е уговорено в полза на поръчителя, но кредиторът е
овластен да го получава, в т.ч. то е било включено в месечната вноска по погасителен план-
чл. 8, ал. 4 и ал.5, като е уговорено и че приоритетно с внесената сума се погасяват
задълженията към поръчителя, а не тези по договора за кредит. Следователно, клаузата
предвиждаща възнаграждение по договора за поръчителство е в нарушение на
императивните норми на ЗПК и ЗЗП, респ. последният не дължи плащане възнаграждение
по него. Липсващото основание за дължимост на възнаграждението обосновава
недължимост и на претендираното обезщетение за забава върху него.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на поискани и доказани разноски.
Реализираните такива в настоящото производство са в размер 147,76лева допълнителна ДТ,
като се претендира и юк. възнаграждение от 300лева. На основание чл. 78, ал.8 ГПК /ДВ бр.
8/24.01.2017г./ и чл. 23, т.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът определя
юк. възнаграждение в полза на ответника в размер на 100лева, отчитайки и факта, че липсва
фактическа и правна сложност на спора. Или общо разноските са в размер на 247,76лева.
Съразмерно уважената част на исковата претенция в полза на ищеца следва да се присъдят
разноски от 182лева.
Съобразно т.12 ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, следва да се присъдят в полза на
ищеца и сторените от него разноски в заповедното производство. Претендираните разноски
са в размер на 53,31лева за платена ДТ и 48,67лева юк. възнаграждение, общо 101,98лева.
От тях и съобразно изхода на спора, за заповедното производство следва да се присъдят
разноски в размер на общо 74,92лева.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на разноски съразмерно
отхвърлената част на иска, но предвид липса на искане и доказателства за направата на
такива, съдът не присъжда.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че в полза на
ищеца „АЙ ТРЪСТ” ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. „Витоша” № 146, сграда А, Бизнес център България съществува вземане срещу
ответника ПЛ. ХР. ИЛ., ЕГН ********** с постоянен адрес *** за сумите, както следва:
7
1276,83лева, представляваща платена от заявителя главница по договор за кредит с №
850404 от 30.03.2017г., сключен между длъжника и „Кредисимо” ЕАД, обезпечен чрез
договор за предоставяне на поръчителство от 30.03.2017г. сключен между длъжника и
заявителя, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението- 27.08.2020г. до окончателното изплащане на задължението; 327,89лева,
платена от заявителя договорна лихва за периода 01.07.2017г. до 31.07.2017г.; 353,69лева,
представляваща мораторна лихва за периода 01.08.2017г. до 03.08.2020г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК 4518/28.08.2020г. по ч.гр.д. № 10436/2020г.
по описа на ВРС, като ОТХВЪРЛЯ иска за мораторна лихва за разликата над 353,69лева до
пълния заявен размер от 755,62лева, както и за сумата от 305,55лева, представляваща
дължимо възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство от 30.03.2017г., на
основание чл. 422 ГПК.
ОСЪЖДА ПЛ. ХР. ИЛ., ЕГН ********** с постоянен адрес *** да заплати на „АЙ
ТРЪСТ” ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„Витоша” № 146, сграда А, Бизнес център България сумата от 182лева, представляваща
сторени съдебно- деловодни разноски пред настоящата инстанция съразмерно уважената
част на исковата претенция, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК.
ОСЪЖДА ПЛ. ХР. ИЛ., ЕГН ********** с постоянен адрес *** да заплати на „АЙ
ТРЪСТ” ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„Витоша” № 146, сграда А, Бизнес център България сумата от 74,92лева, представляваща
направени в производството по ч.гр.д. № 10436/2020г. по описа на ВРС, съдебно- деловодни
разноски съразмерно уважената част на исковата претенция, на основание чл.78, ал.1 и ал. 8
ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8