Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.
София,23.12.2020 г.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД,
Гражданско отделениеБрачни състави, І-ви въззивен брачен състав, в закрито
заседание на двадесет и трети декември през две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР
ЛУКАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: КАТЯ ХАСЪМСКА
ЕМИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от съдия К. Хасъмска гр. дело № 12327 по описа за 2020 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 435, ал.2, т.6 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по жалба вх. № 285618/10.11.2020
г. по описа на СГС /вх. № 4676/29.09.2020 г. по описа на ЧСИ/, подадена от К.И.А.
и „И.-***” ООД, в качеството им на длъжници, срещу разпореждане от 03.09.2020
г. на ЧСИ Р.А., рег. № 848 на Камарата на ЧСИ, с район на действие Софийски
градски съд, по изпълнително дело № 20168480400329, в което е обективиран отказ
за прекратяване на производството по посоченото изпълнително дело.
Жалбоподателите поддържат, че обжалваното
разпореждане е бланково и постановено в нарушение на императивни изисквания,
предвиждащи актовете да бъдат мотивирани. Считат същото за неправилно, тъй като при внимателното проследяване на
книжата по изпълнителното дело и на процесуалните действия на взискателя се
налага извода, че е налице период повече от две години, през който не е налице
валидно и годно искане за извършване на изпълнителни действия. Вследствие на
това е настъпила последицата, визирана в разпоредбата на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, която в съдебната практика е прието, че настъпва по право, независимо от
наличието на нарочни действия или не на съдебния изпълнител по прекратяване на изпълнението.
Напълно неправилен е и отказа на същия да съобрази наличието на условията по
чл.494,ал.2, изр.3 ГПК, предвид това, че първите две продани не са се състояли,
не е поискано определяне на нова начална цена в срока и по смисъла на
посочената разпоредба. Следователно, имотът е следвало да бъде освободен от
изпълнение, а възбраната вдигната служебно от съдебния изпълнител. С оглед на
това, моли съда да отмени обжалвания отказ на ЧСИ да прекрати изпълнителното
производство, като постанови прекратяване на посоченото изпълнително дело.
Взискателят по изпълнителното дело -
ЗК "М.К." ЕООД в законоустановения срок по чл. 436, ал.3, изр.1 от ГПК е подал възражение срещу жалбата, с което я оспорва като неоснователна. Счита,
че по отношение на постановения от частния съдебен изпълнител акт не се
прилагат правилата относно мотивирането на съдебните решение и определенията на
съда. Заявява, че по изпълнително дело не е задължително да са правени изрични
искания от негова страна за извършване на всяко едно изпълнително действие.
Такива действия могат да бъдат извършвани от ЧСИ по силата на овластяване по
реда на чл. 18 ЗЧСИ.
По делото са представени мотиви на ЧСИ
Р.А. по чл.436, ал.3, изр.2 от ГПК, с които е заявено становище за неоснователност
на жалбата. Поддържа, че от приложеното копие от изпълнителното дело е видно,
че регулярно са извършвани изпълнителни действия, които са прекъсвали
двугодишния срок по чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК.
Съдът,
след като обсъди доводите, изложени в частната жалба, и становището по нея,
както и обясненията на частния съдебен изпълнител, приема следното:
Депозираната
частна жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на ЧСИ, който подлежи
на съдебен контрол, съгласно разпоредбата на чл.435, ал.2, т. 6 от ГПК, в
законоустановения срок по чл. 436, ал. 1 ГПК, изхожда от надлежна страна и
отговаря на изискванията по чл. 260 и чл. 261 ГПК и като такава е допустима.
Разгледана
по същество е неоснователна, по следните съображения:
Производството по изпълнителното
дело № 20168480400329 е образувано по молба на взискателя К.И.Л.до ЧСИ Р.А.,
рег. № 848 на КЧСИ, с район на действие СГС на 17.02.2016 г., въз основа на издаден
на 20.01.2016 г. изпълнителен лист по т.д. № 54/2016г. по описа на СРС, ТО, VI
-9 състав срещу длъжниците
К.И.А. и „И. - 2000” ООД, за следните суми: 120 000 евро - главница, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 15.07.2015 г. до окончателното
изплащане на задължението, 500,50 евро - обезщетение за забава за периода
01.07.2015 г. – 15.07.2015 г., сумата от общо 14 316,80 лв. присъдени разноски по
делото, от които 3 356,80 лв. за арбитражна такса, 400 лв. – депозит разноски
по арбитражното дело и 10 560 лв. – адвокатско възнаграждение и разноски по изпълнението, както и 500 лв.
разноски по издаване на изпълнителен лист и 1 200 лв. с ДДС платен адвокатски
хонорар.
С молбата взискателят е направил
искане за изпращане на покана за доброволно изпълнение до длъжниците за
заплащане на посочените по-горе суми, както и за направените по изпълнителното
дело разноски. В случай, че сумите не бъдат изплатени доброволно, то ЧСИ да
пристъпел към принудително събиране на вземанията му, като наложи възбрана
върху имот на длъжника „И. – 2000” ООД, а именно магазин № 5, находящ се на
партерен етаж със застроена площ от 142,40 кв.м. в „Жилищна сграда с 14
апартамента, 5 магазина, 1 гараж и подземен гараж с 14 паркоместа” с
административен адрес в гр. София, ул. „*******със застроена площ от 289 кв.м.,
находящ се в УПИ-I-1,
гр. София, ул. „*******с обща площ от 319 кв.м., кв. 232, местност „Зона Б-19”,
СО район „Възраждане”. Възложил е на съдебния изпълнител на основание чл. 18 от ЗЧСИ да направи цялостното проучване на имущественото състояние на длъжниците,
като във връзка с това да наложи съответните запори и възбрани, да насрочи опис
на движимото и недвижимото имущество.
С оглед това, на 19.02.2016 г. ЧСИ е
разпоредил изпращане на съобщение по чл. 191 от ДОПК до НАП, вписване на
възбрана в Служба по вписванията върху посочения от взискателя недвижим имот,
както и изпращане на покана за доброволно изпълнение на длъжниците.
С уведомление от 10.03.2016 г. ЧСИ Р.А.
уведомила дружеството – длъжник, че следва да се яви в канцеларията на съдебния
изпълнител в двуседмичен срок за покана по изп.д. № 20168480400329.
С Разпореждане от 01.04.2016 г. е
насрочен опис на възбранения имот за 04.05.2016 г. от 12,00 часа.
След извършена справка в Служба по
вписванията по партида на „И. – 2000” ООД е установено, че върху процесния
магазин, собственост на дружеството има вече вписани възбрани по изп.д. №
20128380411732 по описа на ЧСИ М.Б., с рег. № 838 на КЧСИ и по изп.д. №
20137810401104 по описа на ЧСИГ. Д., с
рег. № 781 на КЧСИ.
С писмо от 04.04.2016 г. до СО –
район „Възраждане”, отдел „Общински приходи”, ЧСИ Р.А. е поискала информация
относно дължимите данъци на дружеството –длъжник, както и какъв е размера на
данъчната оценка на магазин № 5, собственост на
„И. – 2000” ООД.
Със съобщения от 04.04.2016 г. ЧСИ Р.А.
е уведомила ЧСИ М.Б. и ЧСИГ. Д. за насрочения за 04.05.2016 г. опис върху
процесния възбранен имот по изп.д. № 20168480400329.
С разпореждане на ЧСИ Р.А. от
21.04.2016 г. по искане на взискателя е пренасрочен описа на имота на длъжника
„И. – 2000” ООД за 10.05.2016 г. от 15.30 ч.
Поканите за доброволно изпълнение до двамата
длъжници са връчени на 25.04.2016 г., като с поканата за доброволно изпълнение
„И. – 2000” ООД е уведомено за наложената му възбрана.
С последващи съобщения от 26.04.2016
г. ЧСИ Р.А. е уведомила останалите двама съдебни изпълнители за пренасрочването
на описа върху възбранен имот по изп.д. № 20168480400329.
Видно от протокол от 09.05.2016 г.
на ЧСИ Р.А. е назначено изготвянето на съдебно-техническа експертиза във връзка
със състоянието на недвижимия имот предмет на описа, както и за посочване на
пазарната му стойност.
На 10.05.2016 г. по процесното
изпълнително дело е извършен опис и оценка на недвижимия имот, собственост на
длъжника „И. – 2000” ООД.
По молба от 31.05.2016 г. на „М.К.”
ЕООД, с разпореждане от 01.06.2016 г. дружеството е присъединено като взискател
по изп.д. № 20168480400329, за което дружеството длъжник е уведомено на
07.06.2016 г.
С разпореждане от 15.06.2016 г. е
насрочена публична продан на процесния магазин с времетраене от 28.06.2016 г.
до 28.07.2016 г. и начална цена 330 120 лв., за което е изготвено обявление и
са изпратени съобщения до страните, до присъединения взискател и до ЧСИГ. Д..
С протокол от 29.07.2016 г. на ЧСИ Р.А.
е обявена насрочената първа по ред публична продан за нестанала поради неявили
се наддавачи.
По искане на взискателя К.И.Л.от 17.08.2016
г. с разпореждане на ЧСИ Р.А. от същата дата е насрочена нова публична продан с
времетраене от 26.09.2016 г. до 26.10.2016 г., за което на 02.09.2016 г. е
изготвено обявление и са уведомени заинтересованите страни.
С молба от 17.08.2016 г. посочения
взискател е поискал да бъде наложена възбрана върху следния недвижим имот,
собственост на длъжника К.И.А.: дворно място, находящо се в гр. София, район
„Витоша”, кв. „Бояна”, ул. „Бойна слава” с площ от 750 кв.м., съставляващо УПИ
- ХIV - 1049, кв.26 по плана на гр. София, заедно с
построената в дворното място двуетажна еднофамилна жилищна сграда с РЗП 284.
Със съобщение от 18.08.2016 г.
съдебния изпълнител е уведомил длъжника К.И.А. за наложена възбрана върху
посочения недвижим имот от 1/2 идеална част.
По молби от 21.08.2016 г. и
26.08.2016 г. на взискателя К.И.Л.са наложени запори върху дружествен дял в „И.п.-
90” ООД на К.И.А. и банковите й сметки открити в „Първа инвистиционна банка”
АД.
На 25.10.2016 г. в кантората на ЧСИ Р.А.
по изпълнителното дело е постъпило възражение от наемател на магазин № 5,
собственост на длъжника „И. 2000” ООД срещу провеждането на публичната му
продан с твърдение, че същия съгласно Акт 15 и разрешение за ползване на
сградата, находяща се в гр. София, ул. ********, е с квадратура от 53,60 кв.м.,
като останалата част е гараж с 6 паркоместа. В обявата за търг процесния
магазин е описан с квадратура 142 кв.м. и зимна градина, а такъв магазин не
съществува, за което прилага доказателства.
С протокол от 27.10.2016 г. на ЧСИ Р.А.
насрочената втора по ред публична продан
на магазин № 5 е обявена за нестанала поради неявили се наддавачи.
По молба от 14.02.2017 г. на
взискателя К.И.Л.е вдигнат наложения запор върху дружествения дял на длъжника К.А.
в „И.П.- 90” ООД.
Във връзка с удостоверение от
28.02.2017 г. на ЧСИГ. Д., с разпореждане от 01.03.2017 г. на ЧСИ Р.А. е присъединен като взискател по изп.д. №
20168480400329 В.Б.С..
На 11.10.2017 г. е депозирана молба
от първоначалния взискател до съдебния изпълнител за предприемане на действия
по насрочване на нова публична продан.
Със съобщение от 05.10.2018 г. ЧСИ Р.А.
е уведомена от ЧСИ М.К., рег. № 788 на КЧСИ за извършването на опис и оценка на
11.10.2018 г. от 10.30 часа на недвижим имот собственост на длъжника К.А. –
дворно място, заедно с построена в него еднофамилна жилищна сграда описани
по-горе.
По молба от 09.10.2018 г. на
взискателя К.И.Л., последния е присъединен като взискател и по изп.д. №
20177880400426 по описа на ЧСИ М.К..
С последваща молба от 27.08.2019 г.
същия е поискал от ЧСИ Р.А. да извърши справка и наложи запор на банковите
сметки на двамата длъжници, предвид което са запорирани сметките им в „Т.Б.”
АД, „Т.Б.” АД, „И.” АД и „Б.П.Б.” АД.
На 28.11.2019 г. е депозирана молба
от взискателя за извършване на публична продан на процесния магазин № 5.
С разпореждане от същата дата
съдебния изпълнител е разпоредил извършването на оглед на 10.01.2020 г. от
15.00 часа от лицензиран оценител към Камарата на независимите оценители в
България, за определяне на неговата стойност, за което са уведомени страните по
изп.дело № 20168480400329.
С молба от 28.11.2019 г. взискателя
е поискал към образуваното изп.д. № 20168480400329 да бъде присъединено
вземането му за разноски по изпълнителен лист от 16.09.2016 г., издаден от САС,
ТО, 11 състав по гр.д. № 3612/2016 г. съгласно който двамата длъжници му дължат
сумата от 2 760 лв. – разноски за процесуално представителство през въззивната
инстанция.
В тази връзка на 12.12.2019 г. са
изпратени покани за доброволно изпълнение, връчена на длъжника К.А. на 10.01.2020
г.
На 14.01.2020 г. са изпратени нови
съобщения до длъжниците за извършването на оглед на 10.02.2020 г. от 15.00 ч.
на магазин №5 за определяне на неговата стойност от оценител.
Предвид това с протокол от 06.02.2020
г. ЧСИ Р.А. е разпоредила изготвянето на експертна оценка.
На 10.02.2020 г. е извършен процесния оглед, а
на 17.02.2020 е изготвена подробна оценка на имота и е определена неговата
стойност на 85 170 лв. или 43 540 евро, за която длъжника К.А. е уведомена на
26.02.2020 г.
С писмо от 07.02.2020 г. до СО –
район „Възраждане”, отдел „Общински приходи”, ЧСИ Р.А. е поискала нова
информация за дължимите данъци на дружеството –длъжник, както и какъв е размера
на данъчната оценка на магазин № 5, собственост на „И. – 2000” ООД.
С възражение от 04.03.2020 г.
длъжникът К.А. е оспорила оценката на вещото лице като занижена и
несъответстваща с кадастралната схема относно площ и ситуиране, като е поискала
изготвянето на нова такава от друго вещо лице, изрично посочено от нея.
След внасяне на дължимата такса за
извършването на нова оценка на процесния магазин, с протокол от 04.05.2020 на
ЧСИ Р.А. е назначена последваща съдебно-техническа експертиза, която да бъде
изготвена от посоченото от длъжника вещо лице.
На 04.06.2020 г. при ЧСИ е
депозирана новата съдебно –техническа експертиза, съгласно която пазарната
стойност на магазина, предмет на оценката е 91 620 лв.
Предвид това на 15.07.2020 г.
съдебния изпълнител е определил за начална цена на наддаването за имота 84
859,20 лв. като е насрочил публичната продан с времетраене от 14.08.2020 г. до
14.09.2020 г.
На 17.07.2020 г. с обявление ЧСИ е уведомил
страните по изпълнителното дело.
С протокол от 11.08.2020 г. на ЧСИ Р.А.
е прието, че насрочената публична продан е редовно разгласена.
Междувременно, на 07.08.2020 г. присъединения
взискател „М.К.” ЕООД е депозирал молба за присъединяване към настоящото
изпълнително дело на вземане срещу двамата длъжници, въз основа на издаден на
06.08.2020 г. изпълнителен лист на СРС, ГО, 71 състав предвид влязло в сила
решение № 283395/22.11.2019 г., постановено по гр.д. № 63251/2017 г. по описа
на СРС, 71 състав, за сумата от 866,32 лв. – разноски по исковото производство
и 586 лв. –разноски по ч.гр.д. № 25316/2015 г. на СРС, 71 състав.
На 14.08.2020 г. същия взискател е
поискал ново негово вземане да бъде присъединено към изпълнителното дело въз
основа на издаден на 06.02.2018 г. изпълнителен лист на СРС, 81 състав по повод
заповед за изпълнение по чл.417 ГПК от
06.02.2018 г. издадена по гр.д. № 25319/2015 г. по описа на СРС,81 състав за
сумата от 10 000 евро , представляваща дължима сума по запис на заповед от
11.07.2012 г., с падеж 30.08.2012 г., ведно със законната лихва от 12.05.2015
г. до окончателното плащане и 1 373,92 лв. разноски по делото, от които 391,17
лв. – държавна такса и 982,75 лв. – адвокатско възнаграждение.
С
разпореждане от същата дата, ЧСИ Р.А. е присъединила посочените вземания срещу
длъжниците по изп.дело № 20168480400329.
Във връзка с това на 10.08.2020 г. и
14.08.2020 г. са изпратени покани за доброволно изпълнение.
С молба от 03.09.2020 г. длъжниците К.И.А.
и „И.-***” ООД са направили искане за прекратяване на изпълнителното
производство поради настъпване на условията на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
С обжалваното разпореждане от 03.09.2020
г. съдебният изпълнител е отказал да прекрати изпълнителното производство,
приемайки, че основанията на чл. 433, ал.1, т. 8 от ГПК не са настъпили, както
и, че не са налице основанията по чл. 494,ал.2 ГПК .
Междувременно, с протокол от
15.09.2020 г. на ЧСИ Р.А. насрочената последваща публична продан на магазин № 5
е обявена за нестанала, поради неявили се наддавачи.
На 17.09.2020 г. е изпратена
поредната покана за доброволно изпълнение във връзка и издадения от 06.02.2018
г. изпълнителен лист, присъединен по настоящото изпълнително дело.
Видно от направеното отбелязване на
лист 374 от изпълнителното дело, за разпореждането частните жалбоподатели са уведомени
на 16.09.2020 г., чрез пълномощника си по делото.
Съгласно приетото в мотивите на т.
10 от ТР № 2/2013 г. на ВКС по тълк. дело
№ 2/2013 г., ОСГТК, изпълнителни действия /независимо от това дали прилаганото
им е поискано от взискателя или са предприети по инициатива на частен съдебен
изпълнител по възлагане от взискателя/ представляват: насочването на
изпълнението чрез налагането на запор или възбрана, присъединяването на
кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването
на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на
продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от
трети задължени лица. Не са изпълнителни действия образуването на изпълнително
дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването
на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на
документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения
остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на
влязлото в сила разпределение и др.
Съгласно чл. 433, ал.1, т.8 ГПК изпълнителното
производство се прекратява с постановление, когато взискателят не поиска
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение
на делата за издръжка. Прекратяването на изпълнителното производство поради
т.нар. „перемпция“ настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може
само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи
осъществяването на съответните правнорелевантни факти. Смисълът на тази правна
норма е свързан с това, че в изпълнителният процес взискателят има задължението
със своите действия да поддържа неговата висящност, която не е обусловена само
от подадената молба за образуване на изпълнителното производство и липсата на
предпоставки за неговото прекратяване. Движението на изпълнителното производство
зависи от взискателя, от това какви изпълнителни способи ще иска да бъдат приложени от съдебния
изпълнител, от искането за повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и
прилагането на нови изпълнителни способи. С оглед на това и законодателят е
счел, че липсата на активност от взискателя в хода на изпълнителното
производство да отправя искане до съдебния изпълнител да извърши определени
изпълнителни действия, което състояние продължава в период от две години, ще
води до неговото прекратяване.
В настоящия случай не се
установява поддържаното от жалбоподателя основание за прекратяване на
изпълнителното производство по чл. 433, ал.1, т.8 ГПК - поради това, че
взискателят не е поискал извършване на изпълнителни действия в продължение на
две години. Следва да
се отбележи, че в процесната хипотеза, първоначалният взискател е поискал с
молбата си за образуване на изпълнително производство от 17.02.2016 г. от частния
съдебен изпълнител да извърши всички изпълнителни действия, посочени в чл.18 от ЗЧСИ, като направи пълно проучване на имущественото състояние на длъжниците и
им наложи съответните запори и възбрани на движимите и недвижимите вещи, както
и насрочването на опис на тези вещи. Срокът от две години, в който
бездействието на взискателя води до прекратяване на изпълнителното производство
съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, се брои от датата на подаване на молбата, с
която този субект е поискал от съдебния изпълнител да извърши определено
изпълнително действие, което правило важи и в случаите, в които взискателят е
направил искане, но съдебният изпълнител бездейства, както и когато действието
не се извършва, тъй като взискателят не е внесъл дължимите авансово разноски за
осъществяване на посоченото от него действие по изпълнение. В последните две
хипотези също се изисква активност от страна на взискателя, за да бъде
проведено изпълнителното производство до своя край, тъй като той е страната,
която може да поиска от съдебния изпълнител да извърши посочено от него
изпълнително действие, което той не е направил, въпреки че е бил длъжен да го
стори, или пък да поиска да бъде постановен изричен отказ за извършване на
посоченото от него изпълнително действие, за да може да упражни правото да
обжалва този акт пред окръжния съд на основание чл. 435, ал. 1, т. 1 ГПК, с
което би се преодоляла липсата на движение в процеса по принудително
изпълнение.
Следователно, в случая двугодишният
срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, в който взискателят е трябвало да поиска
осъществяване на ново изпълнително действие започва да тече от 17.02.2016 г. –
датата на подаване на молбата, с която той е направил първото искане до
съдебния изпълнител да предприеме изпълнителни действия за реализиране на
конкретно посочени от него изпълнителни способи срещу имущество на длъжника /с
тази молба е поискано да бъдат наложени съответните запори и възбрани върху
движимите и недвижими вещи на длъжниците/. Този двугодишен срок изтича на 17.02.2018
г. Същевременно, обаче от материалите по изпълнителното дело № 20168480400329
по описа на ЧСИ Р.А. се установява, че преди да изтече този срок взискателят К.И.Л.е
отправил ново искане за предприемане на конкретни изпълнителни действия, като
междувременно в този срок са присъединени още двама взискатели – „М.К.” ЕООД и В.Б.С..
На 17.08.2016 г. от взискателя К.И.Л.е
подадена молба до частния съдебен изпълнител, с която е направено искане за
насрочване на втора публична продан на имота, собственост на длъжника „И.-***”
ЕООД, както и налагането на възбрана върху недвижим имот собственост на
длъжника К.А.. По молби от 21.08.2016 г. и 26.08.2016 г. на този взискател са наложени запори върху дружествен дял на К.А.
в „И.П.-90” ООД и банковите сметки на последната, а впоследствие отново по
негова молба от 14.02.2017 г. е вдигнат запора върху дружествения дял. На
11.10.2017 г. е последвала молба от взискателя К.И.Л.за предприемане на
действия по съдебния изпълнител по повод насрочването на нова публична продан
на процесния магазин № 5, описан подробно по-горе. С молба от 27.08.2019 г.
посочения взискател е поискал ЧСИ Р.А. да наложи запори на банковите сметки на
двамата длъжници. Молба от взискателя е депозирана и на 28.11.2019 г. за
извършване на публична продан и за присъединяване към настоящото изпълнително
дело на негово допълнително вземане от длъжниците в резултат на издаден
изпълнителен лист от 16.09.2016 г. от САС, ТО, 11 състав по гр.д. № 3612/2016
г. На 07.08.2020 г. и 14.08.2020 г. са постъпили молби от присъединения
взискател „Металургия К.” за присъединяване на негови нови вземания срещу
длъжниците, въз основа на издадени изпълнителни листове от 06.02.2018 г. и
06.08.2020 г.
С оглед на така установеното, следва
да се заключи, че първоначалният взискателя и присъединените такива по
процесното изпълнително дело са проявявали постоянна активност в хода му, като са
искали от съдебния изпълнител да извършва нови действия по изпълнението, което
е ставало редовно и винаги преди да е изтекъл двугодишният срок, който е
предвиден в чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, поради което и не са осъществени тези
факти, при които в цитираната правна норма е предвидено, че изпълнителното
производство ще се прекратява по силата на закона. Това означава, че не са
налице твърдените от длъжниците основания за прекратяване на и.д. № 20168480400329
по описа на ЧСИ Р.А., поради което и обжалваният акт на съдебния изпълнител, с
който е отказал да прекрати принудителното изпълнение е законосъобразен и
подадената жалба трябва да се остави без уважение.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба
вх. № 285618/10.11.2020 г. по описа на СГС /вх. № 4676/29.09.2020 г. по описа
на ЧСИ/, подадена от К.И.А. и „И.-***” ООД, в качеството им на длъжници срещу
разпореждане от 03.09.2020 г. на ЧСИ Р.А., рег. № 848 на Камарата на ЧСИ, с
район на действие СГС, по изпълнително дело № 20168480400329, в което е
обективиран отказ за прекратяване на производството по посоченото изпълнително
дело, като неоснователна.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.