РЕШЕНИЕ
№ 1163
гр. Варна , 16.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 25 СЪСТАВ в публично заседание на осми
септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Камелия Василева
при участието на секретаря Елица Т. Трифонова
като разгледа докладваното от Камелия Василева Гражданско дело №
20213110104160 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по предявен иск от „П.К.“ ООД срещу „Х.-
Т“ЕООД с правно основание чл.79,ал.1 ЗЗД вр.чл.266 ЗЗД и чл.86 ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 5 790 лева, дължима по договор за изработка на
обект „******, по който е издадена данъчна фактура №***/***., сумата от 916.75 лева,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода 31.08.2019г. до
22.03.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда- 23.03.2021г. до окончателното изплащане.
В исковата молба се твърди, че по силата на сключен договор за изработка
ответникът възложил на ищеца да изпълни СМР през месец август 2019г. на обект „**** :
1000 кв.м. емулсиране върху трошенокаменна настилка на стойност 1000 лева без ДДС и 4
500 кв.м. емулсиране върху асфалтова настилка на стойност 3825 лева без ДДС. Излага се,
че възложените работи били изпълнени точно, качествено и в срок от ищеца. След
изпълнение на задължението бил съставен двустранен протокол обр.19 за установяване
завършването и за разплащането на натурални видове СМР, който бил подписан от
представител и на двете страни. На базата на този протокол била съставена и връчена
процесната фактура за сумата от 5 790 лева. Същата била приета от ответника без забележки
и била отразена надлежно в дневниците за продажби на ищеца за съответния период. Към
настоящия момент по тази фактура не било постъпило плащане. На 16.01.2021г. ищецът
отправил писмена покана до ответника за доброволно изпълнение в срок от 7 дни, но
въпреки това плащане отново не било извършено. Падежът на фактурата бил на дата
13.09.2019г.
1
В срока по чл.131 ГПК ответникът не е депозирал отговор на исковата молба.
С молба от 07.09.2021г. ищецът чрез процесуалния си представител
отправя искане за постановяване на неприсъствено решение.
Съдът намира, че са налице предпоставките на чл.238,ал.1 и чл.239,ал.1
ГПК.
Ответникът не е представил отговор на исковата молба, не се явява в
проведеното по делото съдебно заседание, не е направил и искане за
разглеждането му в негово отсъствие. На ответника са указани последиците
от неспазването на сроковете за размяна на книжа и неявяването му в съдебно
заседание, съобразно изискванията на чл. 239, ал. 1, т. 1 от ГПК.
Съдът счита, че с оглед посочените с исковата молба обстоятелства и
приложените с нея писмени доказателства:фактури и протокол, предявеният
иск е вероятно основателен.
На горните съображения, съдът намира, че са налице неизпълнени
задължения от страна на ответника, като предявената искова претенция
следва да бъде уважена в претендирания размер, без да се излагат мотиви по
съществото на спора, на основание чл.239,ал.2 ГПК.
По разноските :
С оглед изхода на делото в полза на ищеца следва да се присъдят
разноските, реализирани в размер от 281.60 лева за заплатена държавна такса
и 1000 лева за адвокатско възнаграждение, на основание чл.78,ал.1 ГПК.
Следва да се присъдят разноските реализирани от ищеца в обезпечителното
производство, за което са налични доказателства, че е било образувано ч.гр.д.
357/21г. по описа на Районен съд гр.Разград в размер на 40 лева д.т. и 900
лева за адвокатско възнаграждение.
Претендираните от ищеца разноски в размер на 500 лева за адвокатско
възнаграждение по изпълнително дело не подлежат на присъждане в
настоящото производство. Съобразно т.5 от ТР №6/2013г., постановено по
т.д. №6/2012г. на ОСГТК на присъждане с решението по съществото на спора
подлежат направените от страната разноски в обезпечителното производство,
2
което производство е различно от изпълнителното такова. В този смисъл е
формирана практика на ВКС, в която се приема, че разноски, понесени в
обезпечително производство, са тези по обезпечаване на бъдещи искове или в
хода на висящо исково производство, докато тези по налагане на допуснатите
обезпечителни мерки са разноски по изпълнителното дело, които следва да
се съберат чрез съдебния изпълнител /Определение № 336/21.07.2016г. на
ВКС по ч. т. д. № 874/2016 г., I т.о. , Определение № 845 от 05.12.2011г. на
ВКС по ч. т. д. № 648/2011 г., I т. о., ТК,., Определение № 876 от 02.12.2014 г.
на ВКС по ч. т. д. № 3490/2014 г., I т. о., ТК и др./
Воден от горното съдът :
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Х.-Т“ЕООД, ЕИК:****със седалище и адрес на управление гр.**** да
заплати на „П.К.“ООД, ЕИК:****със седалище и адрес на управление гр.****** сумата от
5 790 /пет хиляди седемстотин и деветдесет/ лева, дължима по договор за изработка на
обект ****** , по който е издадена данъчна фактура №****/****., сумата от
916.75/деветстотин и шестнадесет лева и седемдесет и пет ст./ лева, представляваща
обезщетение за забава върху главницата за периода 31.08.2019г. до 22.03.2021г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда-
23.03.2021г. до окончателното изплащане, на основание чл.79,ал.1 и чл.86 ЗЗД.
ОСЪЖДА „Х-Т“ЕООД, ЕИК:***** със седалище и адрес на
управление гр.****** да заплати на „П.К.“ООД, ЕИК:******* със седалище
и адрес на управление гр.******* сумата от 2221.60 /две хиляди двеста
двадесет и един лева и шестдесет ст./ лева, представляваща стойността на
направените разноски по делото и ч.гр.д. ****/21г. по описа на Районен съд
гр.*****, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
Решението не подлежи на обжалване, на основание чл.239, ал.4 ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
3