Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 326
Гр. Перник, 03.08.2020 г.
АДМИНСТРАТИВЕН СЪД – ПЕРНИК, в публично съдебно заседание
на тридесети юли две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ЛОРА СТЕФАНОВА
При секретаря НАТАЛИЯ СИМЕОНОВА, като разгледа административно
дело № 345/2020 г. по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 – чл. 178 от АПК, във
вр. с чл. 118, ал. 3, във вр. с ал. 1 от КСО.
Образувано е по жалба, подадена от Ц.В.А., ЕГН ********** ***
против Решение № КПК – 30/07.05.2020 г. на Директора на Териториално поделение
– Перник на Националния осигурителен институт, с което е отхвърлена жалба вх. №
1012-13-47/06.04.2020 г. против разпореждане № 131-00-408-5/26.03.2020 г.,
издадено от ръководител на осигуряването за безработица при ТП – Перник на НОИ,
с което на основание чл. 114, ал. 3, във вр. с ал. 2, т. 2 от КСО е разпоредено
на жалбоподателката да възстанови
добросъвестно получено парично обезщетение за безработица за периода от
12.03.2018 г. до 11.01.2019 г. в размер на 3590.62 лв.
Жалбоподателката счита обжалваното решение и потвърденото
с него разпореждане за незаконосъобразни. Твърди, че обезщетението за
безработица и е било отпуснато при наличие на всички изискуеми от закона
предпоставки за това, поради което не дължи възстановяване на получените от нея
суми. Искането към съда е да отмени оспореното решение и потвърденото с него
разпореждане.
В съдебно заседание жалбоподателката, чрез процесуалният
си представител адв. М. поддържа жалбата. Моли съда да я уважи по подробно
изложени в нея и в съдебно заседание съображения, както и да присъди
направените разноски.
В съдебно заседание ответникът – Директор на териториално
поделение - Перник на Националния осигурителен институт, чрез процесуалния
представител юрисконсулт С., оспорва жалбата. Счита оспореното решение и
потвърденото с него разпореждане за законосъобразни. Искането към съда е да
отхвърли жалбата.
Административен съд – Перник, като прецени процесуалните
предпоставки за допустимост, взе предвид становищата на страните и на основание
чл. 168, ал. 1 от АПК въз
основа на събраните по делото доказателства провери законосъобразността на
оспорения акт на всички основания по чл. 146 от АПК, намери
следното:
Жалбата е подадена от лице по чл. 147, ал.
1 от АПК, чиито
права са засегнати от оспорения административния акт, при спазване на срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 118, ал.
1 от КСО, срещу
подлежащо на съдебен контрол на основание чл. 118, ал.
1 от КСО решение
на Директора на ТП на НОИ – Перник, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна по следните
съображения:
Със заявление вх. № 131-00-408/19.03.2018 г., подадено в
съответствие с изискването на чл. 1, ал. 1 от Наредбата за отпускане и
изплащане на паричните обезщетения за безработица жалбоподателката е поискал да
и бъде отпуснато обезщетение за безработица, поради прекратяване на трудовото и
правоотношение с **** ЕООД, ЕИК **** считано от 12.03.2018 г. Към него е
приложена заповед № 001/12.03.2018 г., от която е видно, че трудовото
правоотношение на Ц.В.А. е прекратено на основание чл. 71, ал. 1 от КТ, считано
от 12.03.2018 г.
Обезщетението е отпуснато с разпореждане №
131-00-408-1/30.03.2018 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при
ТП на НОИ – Перник, считано от 12.03.2018 г. до 11.01.2019 г. в размер на 17.04
лв. дневно. Изменено е с разпореждане № 131-00-408-2/16.05.2018 г., с което е
определен нов размер на дневното обезщетение – 17.18 лв.
Видно от справка за изплатени обезщетения за безработица,
разпечатана на 26.03.2020 г., жалбоподателката е получила общо 3590.62 лв.,
представляващи парично обезщетение за безработица за периода от 12.03.2018 г.
до 11.01.2019 г.
Със заповед ЗР-5-21-00466472/04.10.2018 г. на ръководителя
на контрола по разходите на ДОО при ТП – София – град на НОИ на основание чл.
107 от КСО, във вр. с чл. 11, ал. 1 от Инструкцията за реда и начина за
осъществяване на контролно-ревизионна дейност от контролните органи на НОИ е
възложено извършването на пълна ревизия по разходите на ДОО на ****ЕООД.
Последвала е заповед ЗР-5-21-00775397/30.07.2019 г. на ръководителя на контрол
по разходите на ДОО при ТП- София – град при НОИ, с която отново е разпоредена
пълна ревизия на разходите на ****ЕООД.
За установеното в хода и е съставен констативан протокол №
КВ-5-21-00672236/01.11.2019 г. и въз основа на отразените в него констатации е
прието, че през периода 01.01.2016 г. – 01.11.2019 г. ****ЕООД не е извършвало
дейност и не е имало необходимост от назначаване на лица по трудов договор.
Със задължителни предписания № ЗД-1-21-00672231/01.11.2019
г., издадени от старши инспектор по осигуряването при ТП – София-град на НОИ
осигурителят ****ЕООД е задължен в 7-дневен срок от получаването им да заличи
подадените по реда на чл. 5, ал. 4 от КСО данни за лицата, назначени при него
по трудов договор за периода от месец октомври 2016 г. до месец юли 2018 г.,
включително. Задължителните предписания са връчени по реда на чл. 110, ал. 4,
изр. 2-ро от КСО чрез поставянето им на табло за обявления в ТП на НОИ – София
– град за времето от 01.11.2019 г. до 08.11.2019 г. Няма данни да са обжалвани
и са влезли в сила на 23.11.2019 г. В указания срок не са изпълнени.
На 12.02.2020 г. данните за жалбоподателката Ц.В.А. по чл.
5, ал. 4 от КСО, подавани от ****ЕООД са заличени служебно по реда на чл. 4,
ал. 10, т. 4 от Наредба № Н-13 от 17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете,
начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите,
осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се
лица.
При това положение административният орган – ръководител
на осигуряването при ТД – Перник на НОИ е приел, че са налице нови
доказателства, които имат значение за определяне правото на паричното обезщетение
за безработица по заявление вх. № 131-00-408/19.03.2018 г. и с разпореждане №
131-00-408-3/26.03.2020 г. на основание
чл. 54ж, ал. 2, т. 1 от КСО е отменил разпореждане № 131-00-408-1/30.03.2018 г.
Разпореждането е връчено лично на жалбподателката на 02.04.2020 г. Не е
обжалвано и по аргумент от чл. 4, ал. 1, т. 1 от Закона за мерките и действията
по време на извънредното положение, обявено с решение на НС от 13.03.2010 г. и
за преодоляване на последиците е влязло в сила на 15.06.2020 г.
С разпореждане № 131-00-408-04/26.03.2020 г., издадено от
ръководителя по осигуряването при ТП на НОИ - Перник на основание чл. 54ж, ал.
1, във вр. с чл. 10 от КСО е отказано опускането на парично обезщетение за
безработица на Ц.В.А.. Прието е, че поради заличаването на данните по чл. 5,
ал. 4 от КСО, подадени от ****ЕООД, към момента на претендиране на
обезщетението за безработица жалбоподателката не е била осигурено лице по
смисъла на чл. 10 от КСО. Разпореждането е връчено лично на адресата на
02.04.2020 г. Не е обжалвано и по аргумент от чл. 4, ал. 1, т. 1 от Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
НС от 13.03.2010 г. и за преодоляване на последиците е влязло в сила на 15.06.2020
г.
С разпореждане № 131-00-408-5/26.03.2020 г., издадено от
ръководител на осигуряването за безработица на основание чл. 114, ал. 3, във
вр. с ал. 2, т. 2 от КСО жалбоподателката е задължена да възстанови добросъвестно полученото парично обезщетение
за безработица за периода от 12.03.2018 г. до 11.01.2019 г. в размер на 3590.62
лв. То и е връчено на 02.04.2020 г. и срещу него е подадена жалба вх. №
1012-13-47/06.04.2020 г. Същата е оставена без уважение с решене №
КПК-30/07.05.2020 г. на директора на ТП – Перник на НОИ, което е предмет на
съдебен контрол в настоящото производство.
При горните фактически установявания, настоящият състав на
Административен съд - Перник, прави следните правни изводи:
Оспореното решение е валидно и допустимо. Издадено е след
надлежно сезиране с жалба вх. вх. № 1012-13-47/06.04.2020 г., подадена по реда
на чл. 117, ал. 1 от КСО и
в срока за обжалване по чл. 117, ал.
2, т. 2 от КСО.
Издадено е от компетентен орган съгласно чл. 117, ал. 3 от КСО – Директор на ТП – Перник на НОИ и в посочения в същата
разпоредба едномесечен инструктивен срок. Обективирано е в изискуемата писмена форма
и е със съдържание, регламентирано в чл. 59, ал.
2 от АПК. Отговаря
на изискването за мотивираност съгласно чл. 117, ал.
3 от КСО. Означен е
органът, който го е издал. Отразени са направените от него при осъществената
контролна дейност фактически и правни изводи. Формулиран е ясен диспозитив.
Съдържа информация за реда, срока и органа, пред който подлежи на обжалване.
Датирано и подписано е. От обстоятелствената част недвусмислено се изяснява, че
контролиращият административен орган приема обжалваното разпореждане за
издадено от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма,
съдържание и процедура и споделя извода на издателя му за наличие на предпоставките
по чл. 114, ал. 3, във вр. с ал. 2, т. 2 от КСО за възстановяване на
добросъвестно получена сума от 3590.62 лв., изплатена като обезщетение за
безработица за периода от 12.03.2018 г. до 11.01.2019 г.
Настоящият състав намира, решението на директора на ТП –
Перник на НОИ за правилно и законосъобразно. Правилен е изводът му, че
разпореждане № 131-00-408-5/26.03.2020 г. е издадено от материално и
териториално компетентния орган съгласно чл. 54ж, ал. 1 от КСО – ръководител на
осигуряването за безработица при ТП – Перник на НОИ. Същото отговаря на
изискването за писмена форма и съдържание, посочени в чл. 59, ал. 2 от АПК. При
провеждане на административното производство са спазени процесуалните правила,
регламентирани в Наредбата за отпускане и изплащане на обезщетения за
безработица. Изпълнени са изискванията за служебно събиране на доказателства и
за изясняване на всички относими факти и обстоятелства. Съответен на закона е
изводът на административния орган за наличие на предпоставките по чл. 114, ал.
2, т. 2 от КСО за възстановяване на добросъвестно получена парична сума за
обезщетение за безработица. Цитираната правна норма предвижда, че лицето
получило добросъвестно обезщетение за безработица го възстановява, ако след
изплащането му са представени нови документи или данни, които имат значение за
определяне на правото, размера и срока на изплащане. В настоящия случай няма
спор и се установява от представените по делото доказателства, че за периода от
12.03.2018 г. до 11.01.2019 г. жалбоподателката е получила обезщетение за
безработица в общ размер от 3590.62 лв. След този период, с влязъл в сила
административен акт – задължителни предписания № ЗД-1-21-00672231/01.11.2019
г., издадени от старши инспектор по осигуряването при ТП – София-град на НОИ, осигурителят
****ЕООД е задължен в 7-дневен срок от получаването им да заличи подадените от
него данни по чл. 5, ал. 4 от КСО за периода месец октомври 2016 г. до месец
юли 2018 г. В изпълнение на същия и по реда на чл. 4, ал. 10, т. 4 от Наредба №
Н-13 от 17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и
съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях
лица, както и от самоосигуряващите се лица, са заличени и данните по чл. 5, ал.
4 от КСО за Ц.В.А., подадени от осигурителя ****ЕООД. Въз основа на така
възникналите нови данни, с влезлия в
сила административни актове - вх. № 131-00-408/19.03.2018 г. и разпореждане № 131-00-408-04/26.03.2020 г.,
двете издадени от ръководителя на осигуряването за безработица при ТП – Перник
на НОИ, е отменено разпореждане № 131-00-408-1/30.03.2018 г. с което на
жалбоподателката е отпуснато обезщетение за безработица за периода от
12.03.2018 г. до 11.01.2019 г. и е отказано отпускането на обезщетение за
безработица по заявление вх. № 131-00-408/19.03.2018 г. При това положение сума
от 3590.62 лв., изплатена като обезщетение за безработица подлежи на
възстановяване на основание чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО, тъй като след изплащането
и са установено нови данни, касаещи осигуряването на лицето, на което е била
отпусната и които обуславят извод, че същото не е имало качеството на осигурено
лице по смисъла на чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО, защото не е извършвало трудова
дейност при осигурителя ****ЕООД. По тази причина не е налице и прекратяване на
осигуряването при посочения осигурител, което е една от предпоставките на чл.
54а, ал. 1 от КСО за възникване на право за получаване на парично обезщетение.
Административният спор за наличието на право за получаване на парично
обезщетение в резултат на прекратяване на осигуряването при ****ЕООД е разрешен
с влязло в сила разпореждане № 131-00-408-04/26.03.2020 г., издадено от
ръководителя на осигуряването за безработица при ТП – Перник. То е индивидуален
административен акт и обвързва съда относно разрешения с него
административно-правен въпрос. Наличието на предпоставките за издаването му не
могат да бъдат разглеждани инцидентно в настоящото производство. Затова
доколкото с него е отречено правото на жалбоподателката да получи обезщетение
за безработица, то изплатеното и такова на основание чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО следва да бъде възстановено. Това е
разпоредено с оспореното разпореждане № 131-00-408-5/26.03.2020 г., издадено от
ръководител на осигуряването за безработица при ТП – Перник на НОИ. Същото е
издадено при наличието на посочените в закона предпоставки за това и е
материално законосъобразно. До същия извод е достигнал директора на ТП – Перник
на НОИ в издаденото от него решение, поради което същото е правилно. Подадената
срещу него жалба е неоснователна и следва да се отхвърли.
Ответникът не е поискал разноски, затова не следва да му
бъде присъждано юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – Перник
Р
Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ жалбата, подадена от Ц.В.А., ЕГН ********** ***
против Решение № КПК – 30/07.05.2020 г. на Директора на Териториално поделение
– Перник на Националния осигурителен институт, с което е отхвърлена жалба вх. №
1012-13-47/06.04.2020 г. против разпореждане № 131-00-408-5/26.03.2020 г.,
издадено от ръководител на осигуряването за безработица при ТП – Перник на НОИ,
с което на основание чл. 114, ал. 3, във вр. с ал. 2, т. 2 от КСО е разпоредено
Ц.В.А. да възстанови добросъвестно полученото парично обезщетение за
безработица за периода от 12.03.2018 г. до 11.01.2019 г. в размер на 3590.62
лв., като неоснователна.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ:/п/