Решение по дело №611/2021 на Административен съд - Добрич

Номер на акта: 49
Дата: 23 февруари 2022 г. (в сила от 23 февруари 2022 г.)
Съдия: Красимира Керанова Иванова
Дело: 20217100700611
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 6 декември 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

Р Е Ш Е Н И Е

49/23.02.2022 г.,  град Добрич

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд - Добрич, в открито съдебно заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и втора година, в касационен състав:

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА

                                                         ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА МИЛЕВА

                                                                          СИЛВИЯ САНДЕВА

         при участието на прокурора ЗЛАТКО ТОДОРОВ и секретаря СТОЙКА КОЛЕВА разгледа докладваното от председателя КАНД № 611/ 2021 г. по описа на АдмС - Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ХІІ от АПК.

Образувано е по касационна жалба на Й.Г.Т.,***, срещу Решение № 46/ 18.10.2021 г. по НАХД  № 202/ 2021 г. по описа на Районен съд - Балчик.

Касаторът не е доволен от първоинстанционното решение. Не оспорва извършеното нарушение, но претендира, че е изтекла предвидената в чл. 82, ал. 1, б. „а“ от ЗАНН давност. Настоява, че давността започва да тече от момента на изготвяне на протокола, с който се документират заснетите с електронното средство нарушения и се обявяват в системата на контролните органи. Позовава се на чл. 52 от ЗАНН за извода, че този срок е едномесечен. Изтъква, че от изготвянето на протокола до връчването на електронния фиш (ЕФ) са изминали две години и шест месеца, поради което е настъпила давността и ЕФ не подлежи на изпълнение. Иска отмяна на първоинстанционното решение и отмяна на електронния фиш.

В съдебно заседание, касаторът, редовно призован, се явява лично,  не се представлява. Поддържа касационната си жалба по изложените в нея доводи. Представя Писмено становище, в което добавя, че през изминалото време не е търсен за връчване на ЕФ, а същевременно не е сменял адреса си. Счита, че ЕФ е издаден извън предвидения в чл. 34 от ЗАНН срок.

Ответникът – ОД на МВР - Добрич, редовно призован, не се представлява. Не изразява становище по жалбата.

Представителят на ДОП счита, че жалбата е неоснователна. Изразява становище, че следва да бъде потвърдено решението на БРС.

        Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, в рамките на наведените от жалбоподателя касационни основания и при служебната проверка на основание чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено следното:

         Касационната жалба е подадена в срока по чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, от легитимирана страна с правен интерес от обжалване на решението, като неизгодно за нея и е процесуално допустима, а разгледана по същество, е неоснователна. 

С обжалваното решение Районният съд е потвърдил Електронен фиш Серия К № 2478685, издаден от ОД МВР - Добрич, с който на Й.Г.Т., е наложено административно наказание “глоба” в размер на 100 лв. (сто лева) на основание чл. 182, ал. 2, т. 3 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, за това че на 27.12.2018 г., в 9.39 часа, в град Балчик, ул. „Черно море“, с МПС “хххх” хххх, регистрационен номер ххххххх, е извършил нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо средство за скорост (АТСС) № TFR1 – M558, разрешена стойност на скоростта 50 км/час и установена стойност на скоростта от 73 км/час, с което виновно е нарушил чл. 21, ал. 1 от Закона за движение по пътищата.

Предмет на проверка пред касационната инстанция е съдебното решение на БРС.

За да потвърди Електронния фиш, съдът е приел, че описаното в ЕФ нарушение е доказано. Позовал се е на събраните в съдебно заседание доказателства, при което е приел, че е изпълнена процедурата по издаване на ЕФ и в резултат го е потвърдил.

Така постановеното съдебно решение е правилно и законосъобразно.

Настоящият състав, като съобрази възраженията в касационната жалба, излага следното:

ЕФ съдържа изискуемите по закон и съгласно приетия от МВР образец  реквизити. Връчен е на лицето, собственик на МПС, което е упражнило правото си на защита чрез подаване на въззивна, а впоследствие и касационна жалба. В допълнение следва да се отбележи, че ЕФ съдържа наименование на териториалната структура на Министерство на вътрешните работи, от която е издаден, каквото е и изискването на чл. 189, ал. 4 ЗДвП.

По отношение годността на техническото средство, надлежното му използване, съответно дали установяването на нарушението е извършено в присъствието или не на контролен орган, първоинстанционният съд е изложил пространни мотиви, като се е позовал на приложимите норми във връзка със събраните по делото доказателства, които мотиви настоящият състав споделя изцяло и счита, че следва да препрати към тях на основание чл. 221, ал. 2, изр. посл. АПК.

Съставът на БРС е изложил мотиви и относно възражението на въззивника за изтекла погасителна давност за изпълнението на наложеното наказание. Правилно е указано в съдебното решение, че сроковете по чл. 82, ал. 1 от ЗАНН, от който черпи доводи касаторът, започват да текат от влизане в сила на наказателното постановление, в случая ЕФ. Подробно са изложени мотивите относно сроковете, свързани с осъществяване на наказателното преследване, като е извършено позоваване на чл. 11 от ЗАНН, във връзка с чл. 79 – 81 от Наказателния кодекс НК). Правилно първоинстанционният съд е приложил закона, като е счел, че с оглед датата на нарушението – 27.12.2018 г. и разпоредбата на чл. 81, ал. 3 във връзка с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК абсолютната давност към момента на постановяване на съдебното решение все още не е изтекла. Тази давност е от четири години и шест месеца, считано от датата на извършване на нарушението, поради което не е изтекла и към настоящия момент.

С оглед изложеното настоящата инстанция приема касационната жалба за изцяло неоснователна, а Решението на БРС за правилно и законосъобразно.

При служебната проверка на решението, на основание чл. 218, ал. 2 АПК, съдът не установи нарушения, които да опровергават допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон.

С оглед изложеното Решението на БРС следва да бъде потвърдено, а касационната жалба като неоснователна – оставена без уважение.

 Воден от горното, на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1  АПК, Административен съд – Добрич, в касационен състав,

       Р  Е  Ш  И:

         ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 46/ 18.10.2021 г. по НАХД  № 202/ 2021 г. по описа на Районен съд - Балчик.

Решението не подлежи на обжалване.

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                               ЧЛЕНОВЕ: