Р Е Ш Е Н И Е
Номер / 10.07.2018 година град С.З.В
ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорският окръжен съд Търговско
отделение
На 16.05.
2018 година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА ТАНЕВА
СЕКРЕТАР: Таня Кемерова
изслуша докладваното от съдията ТАНЕВА
т.дело
№ 385 по описа за 2017 година,
за да
се произнесе, съобрази:
Предявените са искове, с правно основание чл.266 вр. чл.258 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
В исковата молба ищецът твърди, че на 30.05.2016г., “Т.” ЕООД С.З.като изпълнител и УМБАЛ „П.Д.С.К.“
АД гр.С.З., като възложител, са сключили договор № 201605300800 с предмет:
преустройство на БГВ на Клиника за инфекциозни болести със срок на изпълнение
24.06.2016 г. и на стойност 27 000 лв. без ДДС, а с включен ДДС - 34 200 лв.
Съгласно чл.5 от договора, възложителят заплаща на изпълнителя
стойността на извършените работи след приемането им от възложителя с двустранно
подписан приемо-предавателен протокол и представяне на възложителя на издадена
от изпълнителя данъчна фактура за дължимата сума.
На 16.06.2016 г. комисия от представители на възложителя и изпълнителя
са съставили и подписали приемо-предавателен протокол, с който възложителят признава,
че договорените дейности са извършени качествено и съгласно техническите
изисквания.
На 06.07.2016 г. изпълнителят е издал фактура № 587 за сумата от 32
400.00 лв., но плащане на договорената и дължима сума не е било извършено.
Сочи, че за допуснатата от страна на възложителя забава при плащането,
същият дължи на изпълнителя обезщетение в размер на 3 141лв., за периода
06.07.2016г. /датата на издаване на ф-ра № 587 от изпълнителя/ до 19.06.2017г.,
изчислено чрез електронен калкулатор.
На 15.11.2016 г. между същите страни като възложител и изпълнител е
сключен договор с предмет: ремонт на долната разпределителна мрежа на
отоплителната инсталация на Морфоблок в УМБАЛ „П.С.К.“ АД С.З.със срок на
изпълнение 24.11.2016 г. и стойност 49 900 лв.без ДДС,а с включен ДДС- 59
832.00 лв.
На 24.11.2016г. е подписан двустранен протокол с констатациите, че извършените работи са качествени, съгласно
техническите изисквания и възложителят е приел да заплати договорената цена-
чл.5 от договора.
На основание приемателния протокол, изпълнителят-ищец е издал фактура №
642 от 25.11.2016 г. за 59 832.00 лв. с ДДС, която сума не била платена, поради
което за допуснатата забава при плащането, възложителят-ответник дължал на
изпълнителя обезщетение, в размер на 3440.34 лв., определен чрез електронен
калкулатор за периода 25.11.2016 г. / датата на издаване на ф-ра № 642/ до
19.06.2017 г.
Твърди, че с писмо № 95 от 04.05.2017 г. ищецът е отправил до ответното
дружество покана за доброволно плащане на главницата до 15.06.2017 лв., но в
указания срок плащане не било извършено.
Моли съда, да осъди УМБАЛ „ П.С.К.“ АД С. да заплати:
- 32 400.00 лв., съставляваща стойност на договорено и изпълнено, но
неплатено „Преустройство на БГВ на Клиника за инфекциозни болести в УМБАЛ „П.С.К.“
АД С.З., дължими по договор от 30.05.2016 г., ведно със законната лихва от
датата на образуване на делото до окончателното плащане на главницата;
- 3 141.00 лв., съставляваща обезщетение за забава /лихви/ за периода
06.07.2016 г.- 19.06.2017 г.;
- 59 832.00 лв., съставляваща стойност на договорен, извършен, но
неплатен ремонт на долната разпределителна мрежа на отоплителната инсталация на
Морфоблок в УМБАЛ „П.С.К.“ АД С.З. по договор от 15.11.2016 г., ведно със
законната лихва от датата на образуване на делото до окончателното плащане на
главницата;
-3 440.34 лв. обезщетение за забава при плащането /лихви/ за периода
25.11.2016 г.- 19.06.2017 г., както и направените по делото разноски - държавна
такса и адвокатско възнаграждение, направените по обезпечителното производство
разноски - ч.търг.дело № 185/2017г. на ОС С.З.,
както и тези по изп.дело г. на ЧСИ К.А..
Ответникът е депозирал писмен отговор, в който заявява, че с така
предявените искове ищеца, претендира да бъдат осъдени да заплатят общо сумата
от 92 232.00лв., като главница по фактури, издадени за извършена услуга по
договори от 30.05.2016г. и от
15.11.2016г., както и сумата от 6581.34лв.,
лихва за забава, както и законната лихва от датата на завеждане на
исковата молба до окончателното изплащане на сумата и направените по делото
разноски.
Оспорва изцяло всички предявени искове за главница и мораторна лихва,
както по основание, така и по размер.
Сочи,че издаването на фактура и нейното осчетоводяване не доказват
извършването на услугата и наличието на реална сделка.
Счетоводните записвания не са правопораждащ факт. Същите се извършват
на база първични документи, даващи основание за счетоводно записване. Не може
да се приеме, че по този начин е налице извънсъдебно признание на дълг.
Счита, че от съществено значение за дължимостта на претендиралите суми
е дали е налице изпълнение на задълженията на страните по договора в останалата
част, а в случая сочи,че не са налице доказателства, че ищецът е изпълнил
задълженията си по договора от 30.05.2016г. и 15.11.2016г., и е
спазил договорените срокове.
По отношение на претенцията за заплащане на мораторна лихва, оспорва
посочените в исковата молба периоди
както и претендирания размер.
По договор от 30.05.2016г. сочи, че ищеца претендирал мораторна лихва
от датата на издаване на фактурата - 06.07.2016г. до 19.06.2017г. Съгласно член
5 от договора, стойността на извършените СМР, се заплащала след приемането им и
представяне на фактура. От този текст следвало, че страните не са определили в
какъв срок след представянето им следва да се плати. Следователно била налице
хипотезата на чл.303 от ТЗ и следвало
да се приложи разпоредбата на чл.3, ал.5 от Закона за лечебните заведения
/доколкото ответника бил с над 50% държавно участие и съответно бил държавно
лечебно заведение/. Съгласно тази разпоредба лечебните заведения извършвали
плащания в срок от 60 дни от датата на получаване на Фактурата или в конкретния
случай - в срок до 03.09.2016г. /изчислено чрез калкулатор за изчисляване на
броя дни между две дати/. В този случай, мораторна лихва следвало да бъде в
размер на 2760.51лв./изчислена с калкулатор на лихви/, а не в претендирания
размер.
По договор от 15.11.2016г. сочи, че ищеца претендирал мораторна лихва
от датата на издаване на фактурата - 24.11.2016г. до 19.06.2017г. Съгласно член
5 от договора, стойността на извършените СМР се заплащала след приемането им и
представяне на фактура. От този текст следвало,че страните не са определили в
какъв срок след представянето им следва да се плати. Следователно била налице
хипотезата на чл.303 от ТЗ и следвало
да намери приложение разпоредбата на чл.3, ал.5 от Закона за лечебните
заведения /доколкото ответника бил с над 50% държавно участие и съответно бил
държавно лечебно заведение/. Съгласно тази разпоредба лечебните заведения
извършвали плащания в срок от 60 дни от датата на получаване на Фактурата или в
конкретния случай - в срок до 13.01.2017г. /изчислено чрез калкулатор за
изчисляване на броя дни между две дати/. В този случай, мораторната лихва
следвало да бъде в размер на 2631.21лв./изчислена с калкулатор на лихви/, а не
в претендиралия размер.
Ответникът, прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение в настоящото производство, като твърди, че материалния интерес в
производство, е в общ размер /главница и лихва/ на 98813.34лв. Съгласно чл.7,
ал.2 от Наредба № 1 за мин.размери на адвокатските възнаграждения, минимално
адвокатско възнаграждение било 3492.40лв. Според ответника, делото не
представлявало правна или фактическа сложност, която да обоснове по - голям от
минималния адвокатски хонорар. В тази връзка претендираното адвокатско
възнаграждение в размер на 5350.00лв. било прекомерно. Отделно от това е записано, че
възнаграждението е заплатено по банков път, но нямало приложено извлечение от
банкова сметка, ***. Прави искане за
намаляване на адвокатското възнаграждение до минималният му размер.
В постъпилата допълнителна искова молба ищецът заявява, че
оспорването било базирано на твърденията, че
„Т.” ЕООД С.З., в качеството си на изпълнител не е изпълнил задълженията
си по договора от 30.05.2016 г., както и по този от 15.11.2016 г. и не е спазил договорените срокове
Сочи, че в договора от 30.05.2016г. ясно били разписани предмета на
договора, неговата стойност, начинът на
плащане, гаранционни срокове и т.н. Срокът за изпълнение бил 24.06.2016г., а срокът за плащане съгл.т.5 от
договора бил след приемането на извършената работа и издаване на фактура от
страна на изпълнителя. Двустранният приемателен протокол бил с дата
16.06.2016г., т.е. възложената работа била извършена в договорения срок, а
изпълнителят издал фактура за плащане на
сумата от 32 400 лв., на 06.07.2016 г.-
три седмици след началото на задължението за плащане.
Твърди, че изпълнил точно
задълженията си. Възложителят бил този, който нарушил задължението си да плати
договорената цена в определените срокове след подписването на приемателния
протокол. В отговора си ответната страна не
конкретизирала, кои договорени
срокове не били спазили, а и не предявила насрещни искания за евентуални
неустойки.
Ищецът счита, че били налице
необорими доказателства, че е
изпълнил задълженията си по договора от
15.11.2016г. В последния ден на срока за изпълнение подписал двустранен
протокол за приемане на договорените работи, а на следващия - 25.11.2016 г.,
ищецът издал фактура за плащане на сумата от 59 832 лв. и отново ответникът не
изпълнил задължението си да плати договорената цена на услугата.
Ищецът твърди, че ответникът
оспорил и претендираните лихви за забава както по основание, така и по
размер. Основателността на претенциите се базирала на забавата при плащането,
но ответникът не ангажирал доказателства, че извършил плащане, макар приемането
на договорените работи да било станало преди повече от 12 месеца. Що се касае
до срока за плащане, то същият бил договорен в т.5 от договора- след издаване
на фактурата от страна на изпълнителя, т.е. още на същия ден или най-късно на
следващия, от което следвало, че техният размер бил правилно изчислен. В случая
Закона за лечебните заведения, относно
срока за плащане, не следвало да намери приложение, тъй като бил налице
договорен такъв.
Неоснователно било и възражението за прекомерност на адвокатското
възнаграждение. Предявените главни искови претенции били две на брой и всяка
една от тях на самостоятелно основание -два договора и съответно акцесорните
претенции били две. За тези четири отделни претенции, общият минимален размер
на адв.хонорар бил 4 748 лв., а договореният с клиента бил 5 350 лв., т.е.
завишението над минималният размер било незначително, а не прекомерно.
В законоустановения срок е постъпил и допълнителен отговор на
допълнителната искова молба, в която ответника, заявява че, поддържа изцяло
направените възражения с първоначалния отговор на исковата молба.
Относно доводите на ответника, касаещи направеното възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, считат същите за неоснователни,
като излагат следните допълнителни мотиви за това:
Изцяло необоснован бил довода на ищеца по отношение на материалния
интерес по делото.
В чл.7, ал.2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004г., за минималните размери на
адвокатските възнаграждения било видно,
че се визира интереса по делото като цяло, а не интереса по отделните искове в
едно дело, каквато теза и разсъждения излагал жалбоподателя. Според ответника,
изложените от ищеца доводи били по аналогия с чл.72, ал.1 от ГПК. В чл.71, ал.1
от ГПК, изрично
било посочено, че ДТ се плаща върху „цената на иска”, за разлика от текста на
чл.7, ал.2 от Наредба № 1, където се визирал интереса „по дела”. Текста на
чл.72, ал.1 от ГПК бил развитие на чл.71, ал.1 от ГПК, който визирал „цената на
иска”. Текста в ГПК и този в Наредба № 1 определяли коренно различна основа за
определяне на ДТ и съответно размер на адвокатски хонорар и поради тази причина
били несъотносими един към друг.
Поради това и направените изчисления от ищеца били изцяло
неоснователно.
Необоснован за ответника се явявал и втория довод на ищеца - относно
фактическата и правна сложност на делото и действията, извършени от
процесуалния представител, по чийто договор за правна помощ било извършено
плащането на присъденото адв. възнаграждение.
Делото не представлявало правна и фактическа сложност. Това, че ищеца
следвало да докаже изпълнението на предмета на договора, за които претендира
заплащане не представлявало сложност на делото, а изпълнение на задължение на
ищеца за доказване на неговите претенции. Не можело сложност на едно дело да се
обосновава с процесуалното поведение на ответника, доколкото същият бил
упражнил предоставеното му от закона право на защита. От изложените доводи следвало,
че ищеца бил затруднен от факта, че ответника не признавал, а оспорвал иска,
което представлявало обичайното процесуално поведение на ответника, макар и затрудняващо ищеца. Този довод бил изцяло
необоснован.
Съгласно т.3 от ТР № 6 от 2012г. на ОСГТК на ВКС изрично било указано,
че при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради
прекомерност по реда на чл.78, ал.5 ГПК, съдът не бил обвързан от предвиденото
в § 2 от Наредба № 1/09.07.2004г. ограничение и бил свободен да намали
възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер.
В мотивите към т.3 от TP, ВКС изложило мотиви, че „намаляването на
адвокатското възнаграждение по този ред, не рефлектира в отношенията между
адвокат и клиент, които били сключили конкретен договор и били поели задължения
по него. То било само израз на основното начало в гражданския процес за
социална справедливост и достъп до правосъдие.
В мотивите към т.3 били и посочени критериите, от които следвало да
изхожда съда при преценка прекомерността на адвокатското възнаграждение.
Процесуалното поведение на ответника, още повече неговата защитна теза, чиято
преценка за нейната основателност или неоснователност било единствено в
правомощията на съдаи упражняването на правото му на защита не било между тях.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на
страните намира за установено следното:
Безспорно е установено, че на 30.05.2016г., “Т.” ЕООД С.З.като
изпълнител и УМБАЛ „П.Д.С.К.“ АД гр.С.З., като възложител, са сключили договор
№ 201605300800 с предмет: преустройство на БГВ на Клиника за инфекциозни
болести, със срок на изпълнение 24.06.2016 г. и на стойност 27 000 лв. без ДДС,
а с включен ДДС - 34 200 лв.
Съгласно чл.5 от договора, възложителят заплаща на изпълнителя
стойността на извършените работи след приемането им от възложителя с двустранно
подписан приемо-предавателен протокол и представяне на възложителя на издадена
от изпълнителя данъчна фактура за дължимата сума.
На 16.06.2016 г. комисия от представители на възложителя и изпълнителя
са съставили и подписали приемо-предавателен протокол, с който възложителят
признава, че договорените дейности са извършени качествено и съгласно
техническите изисквания.
На 06.07.2016 г. изпълнителят е издал фактура № 587 за сумата от 32
400.00 лв., но плащане на договорената и дължима сума не е било извършено.
На 15.11.2016 г. между същите страни като възложител и изпълнител е
сключен договор с предмет: ремонт на долната разпределителна мрежа на
отоплителната инсталация на Морфоблок в УМБАЛ „П.С.К.“ АД С.З.със срок на
изпълнение 24.11.2016 г. и стойност 49 900 лв.без ДДС, а с включен ДДС - 59
832.00 лв.
На 24.11.2016г. е подписан двустранен протокол с констатациите, че
извършените работи са качествени, съгласно техническите изисквания и
възложителят е приел да заплати договорената цена - чл.5 от договора.
На основание приемателния протокол, изпълнителят-ищец е издал фактура №
642 от 25.11.2016 г. за 59 832.00 лв. с ДДС.
С писмо № 95 от 04.05.2017 г. ищецът е отправил до ответното дружество
покана за доброволно плащане на главницата до 15.06.2017 лв., но в указания
срок плащане не било извършено.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Между страните са сключени договори за изработка, по които изпълнителят
следва да изработи на свой риск нещо съгласно поръчката на възложителя, а
последният да заплати възнаграждение за извършената и приета от него работа.
При така поетите от страните насрещни задължения основателността на претенцията
на изпълнителя срещу възложителя за реално изпълнение на договора се обуславя
от установяване на фактите на изпълнение и приемане на възложената работа.
Отговорността на изпълнителя по предявен иск, с правно основание чл. 266 от ЗЗД
може да бъде ангажирана при осъществяването на фактически състав, който включва
следните елементи: наличие на валиден договор за изработка между страните, по
силата на който ответникът е възложил, а ищецът е приел срещу възнаграждение да
изработи на свой риск нещо, съгласно поръчката на ответника; пълно, качествено
и извършено в срок изпълнение от страна на ищеца на възложената му работа;
приемане без възражения на изработеното от страна на ответника и неизпълнение
от ответника на задължението му за заплащане на възнаграждение за приетата
работа.
В настоящия случай от представените по делото приемо – предавателни
протоколи се установява, че ищецът е
изпълнил изцяло предмета на процесните договори като е извършил всички видове
възложени му СМР и ги е предал на ответника. В протоколите не са отразени
забележки относно качеството на изпълнената работа, нито отклонения от
поръчката и проектните изисквания. Ответникът не е изложил твърдения, нито е
ангажирал доказателства за неизпълнени СМР, за недостатъци по изпълнението или
неспазване на договорените срокове. Следва да се отбележи, че представените
приемо - предавателни протоколи с оглед характера им на частни свидетелстващи
документи нямат обвързваща съда материална доказателствена сила, а само
доказателствена стойност относно достоверността на удостоверените с тях
обстоятелства. Приемо-предавателните протоколи са подписани от името на
ответното дружество, като по делото не е оспорена тяхната автентичност, нито
истинността на отразените в тях обстоятелства. Поради това след като ответното дружество не е представило доказателства, от
които да се установява, че е направило възражения относно извършените СМР, приложение
намира необоримата презумпция по чл. 264, ал. 3 от ЗЗД, че работата се счита за
приета.
Ето защо,
изискуемостта на задължението за заплащане на сумата от 32 400 лв., съставляваща стойност на договорено и
изпълнено „Преустройство на БГВ на Клиника за инфекциозни болести в УМБАЛ „П.С.К.“
АД - С.З.по договор от 30.05.2016 г., ведно със законната лихва от датата на
образуване на делото до окончателното плащане на главницата и на сумата от 59
832.00 лв., съставляваща стойност на договорен и извършен ремонт на долната
разпределителна мрежа на отоплителната инсталация на Морфоблок в УМБАЛ “П.С.К.”
АД - С.З.по договор от 15.11.2016 г., ведно със законната лихва от датата на
образуване на делото до окончателното плащане на главницата е настъпила
и УМБАЛ „П.Д.С.К.“ АД - гр. С.З.дължи
заплащане на горепосочените суми.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
С разпоредбата на чл. 3, ал. 5 от ЗЛЗ се посочва изрично ограничение за лечебни заведения, в това
число държавни лечебни заведения - търговски дружества /каквото е ответното
дружество, тъй като над 50 на сто от капитала му е на държавата/, за извършване
на плащане в срок не по-дълъг от 60 календарни дни от деня на получаване на
фактура или друга покана за плащане). Така страните са лишени от възможността
да предоговарят нещо различно, а правилото е от публичен порядък /в този смисъл
Решение № 8072 от 12.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5962/2014 г., IV о./.
В настоящия случай, по делото не е ясно кога ответното дружество е
получило процесните фактури. Поради това за УМБАЛ “П.Д.С.К.” АД – С.З.е
възникнало задължение да заплати дължимите суми по процесните фактури от
получаването на писмо № 95 от 04.05.2017 г., с което ищецът е отправил до
ответното дружество покана за доброволно плащане на главницата. При приложение
на разпоредбата на чл. 3, ал. 5 от ЗЛЗ, 60 – дневният срок за заплащане на задължението по
процесните фактури е започнал да тече от 05.07.2017 г. Поради това съдът
намира, че не е настъпила изискуемостта за заплащане на
обезщетения за забава предвид посочените от ищеца периоди на забава.
От гореизложеното съдът намира, че УМБАЛ “П.Д.С.К.” АД – С.З.следва да
заплати на “Т.” ЕООД - С.З.сумата от 32 400 лв., съставляваща стойност на
договорено и изпълнено „Преустройство на БГВ на Клиника за инфекциозни болести
в УМБАЛ „П.С.К.“ АД - С.З.по договор от 30.05.2016 г., ведно със законната
лихва от датата на образуване на делото – 19.12.2017 г. до окончателното
плащане на главницата и на сумата от 59 832.00 лв., съставляваща стойност на
договорен и извършен ремонт на долната разпределителна мрежа на отоплителната
инсталация на Морфоблок в УМБАЛ “П.С.К.” АД - С.З.по договор от 15.11.2016 г.,
ведно със законната лихва от датата на образуване на делото – 19.12.2017 г. до
окончателното плащане на главницата.
Съдът намира, че следва да отхвърли предявените от “Т.” ЕООД - С.З.против
УМБАЛ “П.Д.С.К.” АД – С.З.искове за заплащане на сумата от 3 141.00 лв.,
представляваща обезщетение за забава за периода 06.07.2016 г. - 19.06.2017 г. и
за заплащане на сумата от 3 440.34 лв. обезщетение за забава при плащането за
периода 25.11.2016 г. - 19.06.2017 г. като неоснователни.
Ответното дружество е направило възражение за прекомерност на
заплатените от ищците адвокатски възнаграждения.
Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съгласно
която при интерес над 10 000 лв. възнаграждението е 830 лв. + 3% за горницата
над 10 000 лв. Така при прилагане на горното правило минималното
адвокатското възнаграждение е в размер на 3 297 лв. Ищцовото дружество е
претендирало адвокатско възнаграждение в размер на 5 350 лв. С оглед
правната и фактическа сложност на делото съдът приема, че претендираното
възнаграждение е прекомерно по размер и следва да бъде намалено до минимално
предвидения размер от 3 297 лв.
Съгласно т. 5 от Тълкувателно решение № 6/2012 г. от 17.10.2013 г. на ВКС
направените от страните в обезпечителното производство разноски се присъждат с
окончателното съдебно решение по съществото на спора, с оглед крайният му
изход. Поради това съдът намира, че такива разноски могат да бъдат
единствено държавната такса за обезпечение на бъдещ иск и възнаграждението за
процесуално представителство, защита и съдействие в производството за
обезпечаване на бъдещ иск пред съда. В
настоящия случай в обезпечителното производство ищецът е заплатил държавна
такса в размер на 40 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 2 500 лв.
С оглед крайния изход от делото УМБАЛ “П.Д.С.К.” АД – С.З.следва да
заплати на “Т.” ЕООД - С.З.сумата от 9 137, 51 лв., представляваща
направените в исковото и обезпечително производство разноски, съразмерно с
уважената част от исковете.
Водим от горните мотиви, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА УМБАЛ “П.Д.С.К." АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.С.З.,
ул. ***да заплати на “Т.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.С.З.,
ул. ***, със съдебен адрес: адв. А. *** сумата от 32 400 лв., съставляваща стойност на договорено и изпълнено „Преустройство на БГВ
на Клиника за инфекциозни болести в УМБАЛ „П.С.К.“ АД - С.З.по договор от
30.05.2016 г., ведно със законната лихва от датата на образуване на делото
– 19.12.2017 г. до окончателното плащане на главницата и на сумата от 59
832.00 лв., съставляваща стойност на договорен и извършен ремонт на
долната разпределителна мрежа на отоплителната инсталация на Морфоблок в УМБАЛ “П.С.К.”
АД - С.З.по договор от 15.11.2016 г., ведно със законната лихва от
датата на образуване на делото – 19.12.2017 г. до окончателното плащане на
главницата.
ОТХВЪРЛЯ предявените искове
от “Т.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.С.З.,
ул. ***, със съдебен адрес: адв. А. *** против УМБАЛ “П.Д.С.К." АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр.С.З., ул. ***за
заплащане на сумата от 3 141.00 лв., представляваща обезщетение за
забава за периода 06.07.2016 г. - 19.06.2017 г. и за заплащане на сумата от 3
440.34 лв., представляваща обезщетение за забава при плащането за периода
25.11.2016 г. - 19.06.2017 г. като неоснователни.
ОСЪЖДА УМБАЛ “П.Д.С.К." АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.С.З.,
ул. ***да заплати на “Т.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: гр.С.З., ул. ***, със съдебен адрес: адв. А. *** сумата от 9 137, 51 лв.,
представляваща направените в исковото и обезпечително производство разноски,
съразмерно с уважената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО може да бъде
обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Пловдивския
апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: