Р Е
Ш Е Н
И Е №
гр. Ловеч, 05.11.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска
колегия, седми състав, в публично заседание на пети октомври през две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА ЙОРДАНОВА
при секретаря.............Петя
Маринова...............................и в присъствието на
прокурора...................................................., като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 1515 по описа за 2017 г., за да
се произнесе, съобрази:
Иск с правно основание чл. 124 ал. 1 от ГПК,
за установяване право на собственост върху недвижим имот.
Постъпила е искова молба от С.В.К. ***, чрез пълномощник адв.
С.Т., против В.П.В. ***, М.С.С. ***, С.Ц. ***, Г.Ц.И. ***, Х.П.Ц. и Ц.С.Ц.,***,
в която се твърди, че
ищцата е наследница на основание саморъчно завещание на наследодателката П. С. В.,
ЕГН **********,***, починала на 13.03.2014 г., като завещанието е с дата
03.03.2014 г. и е вписано по съответния ред с вх.№ 4079, т. 5, № 280/24.07.2017
г. на Служба по вписванията при АВ - гр. Ловеч.
Твърди се, че въз
основа на завещанието, ищцата наследила от наследодателката си няколко
недвижими имота, сред които и АПАРТАМЕНТ, представляващ самостоятелен обект в
сграда с идентификатор № 43952.511.73.8.13 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. Ловеч, одобрени със Заповед РД-18-10/17.04.2007
г. на изп.директор на АГКК, като имотът е с административен адрес: *************,
разположена в поземлен имот с идентификатор № 43952.511.73, предназначение:
жилище, апартамент, брой нива на обекта-едно, площ от 66.33 кв.м., като
жилището се състои от спалня, дневна, кухня, баня с тоалетна, коридор и тераси,
при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: 43952.511.73.8.14,
под обекта: 43952.511.73.8.10, над обекта: 43952.511.73.8.16, заедно с
принадлежащото към него ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ № 20, със светла площ от 3.60 кв.м. и
0.596458 % идеални части от общите части на сградата и от отстъпеното право на
строеж.
Сочи се, че след
справка в имотен регистър, се установило че първите четирима ответника са
продали на петия ответник описания имот, съгласно Нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 75, т. 7, рег.№ 8044, н.д.№ 835/25.11.2015
г. на нотариус А. Ц., рег. №565 на НК, район РС- Ловеч, вписан в Служба по
вписванията - Ловеч с вх. рег. №7400, акт № 10, т. 18, д. № 3539/25.11.2015 г.
Посочва се, че като
наследник по завещание, ищцата е с предимство пред наследниците по закон,
каквито най-вероятно се явяват продавачите на имота, поради което купувачът е
закупил апартамента от несобственици и сделката не е могла да породи
прехвърлително действие в патримониума му. Счита, че фактът, че саморъчното
завещание е вписано след продажбата не отменя неговото действие, защото
вписването в имотен регистър има само оповестително, но не и правосъздаващо
действие. Незнанието на купувача, че праводателят му не е собственик на
продадения имот, е без значение за настъпване па вещноправните последици на
продажбата, тъй като никой не може да прехвърли права, които няма, като в тази
насока посочва задължителна практика на ВКС по чл. 290 от ГПК.
Поради това, че
ответникът Х.Ц., ползващ се понастоящем от горепосочения нотариален акт, не е
собственик на имота, то при уважаване на установителния иск, ищцата счита, че
нотариалният акт следва да бъде отменен на основание чл. 537 ал. 2 от ГПК.
Предвид
гореизложеното, ищцата моли да бъде постановено решение, с което да се признае
за установено по отношение на ответниците, че тя е собственик по наследство по
завещание от П. С. В., б.ж. на с. Умаревци, общ. Ловеч, починала на 13.03.2014
г., на описания по-горе апартамент, както и да бъде отменен изцяло посочения
Нотариален акт за покупко-продажба на този имот.
Претендира присъждане
и на сторените съдебно-деловодни разноски.
В законоустановения едномесечен срок е постъпил писмен
отговор от ответника В.П.В., с който счита, че искът е допустим, но неоснователен. Не
оспорва, че той, заедно с другите наследници по закон на П. С. В. – ответниците
М.С.С., С.Ц.С. и Г.Ц.И., с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот
№ 75, т. 7, рег. № 8044, нотариално дело № 835/25.11.2015 г., са продали
получения в наследство недвижим имот - апартамент с идентификатор №
43952.511.73.8.13, находящ се в гр. Ловеч, ж.к. „Младост", блок № 303, вх.
„Г”, ет. 5, ап. 13.
Посочва, че
завещанието, въз основа на което ищцата претендира, че е наследник и собственик
на имота, е изготвено на 03.03.2014 г., но с оглед здравословното състояние на П.
С. В. към 03.03.2014 г. било невъзможно тя да изрази воля в саморъчно написано
и подписано завещание, тъй като със заболяването, което е имала към датата, за
която се твърди, че е било изготвено завещанието, В. не е можела да пише
ръкописно и да полага подпис, а е полагала отпечатък от пръст на ръката си.
Ответниците М.С.С., С.Ц.С. и Г.Ц.И. в подаден в срок
писмен отговор също изразяват становище за неоснователност на иска. Не спорят, че те, като наследници на
починалата П. С. В., са продали наследствения апартамент. Считат саморъчното
завещание от 03.03.2014 г., написано от завещателя П. С. В. в полза на ищцата С.В.К.,
за нищожно. Оспорват изцяло авторството на завещанието, неговата автентичност,
посочената дата в същото и подписа на завещателката. Считат, че завещанието е
нищожно на основание чл. 42, б. "б" от Закона за наследството, тъй
като при съставянето му не са спазени разпоредбите на чл. 25 ал. 1 от ЗН, а
именно същото не било изцяло написано от завещателя, посочената дата на
завещанието 03.03.2014 г. не била написана от завещателя, а завещанието не е
подписано от него. При условията на евентуалност, предявяват искане съдът да
обяви процесното завещание за унищожаемо, на основание чл. 43 ал. 1, б. "а"
и „б" от ЗН. В тази връзка навеждат твърдения, че наследодателката П. С. В.
е починала на 13.03.2014 г., а саморъчното завещание е написано на 03.03.2014
г., фактически 10 дни преди нейната смърт. Изтъкват, че завещателката не можела
да се грижи сама за себе си и затова те наели ищцата С.В.К. да се грижи за нея
срещу заплащане. Твърдят, че последните месеци преди смъртта си
наследодателката им била неспособна да ръководи своите действия и постъпки и не
е била в състояние да изрази воля, с която да се разпореди с имотите си след
нейната смърт. Здравословното и психическото й състояние било много тежко,
поради което считат, че лесно е могло да бъде подведена да извърши действия,
които не разбира, както и разпореждания в състояние, което не й позволява да
ръководи своите постъпки. Считат, че е използвано това нейно състояние при
евентуално доказване, че тя е написала завещанието. Обстоятелството, че
завещанието не е било обявено веднага след смъртта на наследодателката, а 2
години и 4 месеца след това, също пораждало съмнения за неговата достоверност.
Ответниците Х.П.Ц. и Ц.С.Ц. също са подали в срок
отговор на исковата молба, с който са изразили становище за
неоснователност на предявения иск. Твърдят, че представеното с исковата молба саморъчно
изготвено завещание е неистински (неавтентичен документ), тъй като същият не е
написан (съобразно изискванията на чл. 25, ал. 1 от ЗН) и подписан от
починалата П. С. В.. Също считат, че процесното завещание, като едностранна
сделка, е нищожно на основание чл. 26, ал. 2, предл. 3 във връзка с чл. 44 от ЗЗД - липса на законоустановена форма на същото, а именно - особена писмена
форма (изискване за изцяло саморъчно изписване на целия текст).
С
протоколно определение от 15.12.2017 г., влязло в сила, съдът остави без
разглеждане, като недопустим, искът с правно основание чл. 537 ал. 2 от ГПК, за
отмяна на Нотариален акт за покупко-продажба № 75, т. VII, рег.№ 8044, н.д.№ 835/25.11.2015 г. на Нотариус А. Ц.,
и прекрати производството по делото в тази част.
В
съдебно заседание ищцата лично и с адв. Ст. Т. поддържа предявения иск. В
писмено становище на процесуалния представител са изложени аргументи, че
процесното завещание е валиден документ, който е породил права за ищцата, тъй
като експертизите, които са го изследвали, са изготвени при недостатъчен
сравнителен материал.
Ответникът
В.П.В. не се явява, а се представлява от адв. А. М., която в писмена молба,
депозирана преди последното съдебно заседание, е изложила съображения за
отхвърляне на предявения иск, тъй като допуснатите две графологични експертизи,
изготвени при достатъчно сравнителен материал, са категорични, че саморъчното
завещание не е написано и подписано от П. С. В.. Моли за присъждане на
разноските по делото, съгласно списък по чл. 80 от ГПК.
Ответниците
М.С.С., С.Ц.С. и Г.Ц.И. не се явяват, а се представляват от адв. В. К., който
моли за отхвърляне на иска, предвид събраните доказателства, че завещанието не
е написано от лицето, посочено като завещател. Моли за присъждане на разноските
по делото, съгласно представен списък.
Ответниците
Х. и Ц.Ц. също не участват в процеса лично, а чрез процесуален представител –
адв. Т. Г., който моли за отхвърляне на иска и присъждане на сторените от тях
разноски по делото, за които представи списък и договор за правна защита и
съдействие. В пледоария по същество излага съображения за неоснователност на
иска, тъй като от събраните доказателства се е установило, че процесното
завещание е неистински документ.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, както
и от доводите на страните, всички, преценени поотделно и в съвкупност, съдът
приема за установено следното:
С исковата молба е представен препис от саморъчно завещание с
дата на съставяне 03.03.2014 г., с което П. С. В. от с. Умаревци е направила в
полза на ищцата С.В.К. разпореждания за след смъртта си с цялата разполагаема
част от всички свои движими вещи и недвижими имоти, които притежава,
включително апартамент, намиращ се на следния адрес: гр. Ловеч, ж.к. „Младост“,
бл. 303, вх. „Г“, ет. 5, ап. 13. Поставен е и подпис след завещателните
разпореждания.
Завещанието е било обявено през месец юли 2017 г. при
Нотариус Найда Тодорова и вписано в Службата по вписванията – Ловеч с вх.№
4079, том 5 № 280, парт.книга № 2228/24.07.2017 г.
От приложеното Удостоверение за наследници изх.№
026/21.06.2017 г. на Кметство – с. Умаревци се установява, че завещателката П. С.
В. е починала на 13.03.2014 г. Същата е оставила за свои наследници по закон
първите четирима ответници - В.П.В., М.С.С., С.Ц.С. и Г.Ц.И., които са
низходящи на починали братя на покойния й баща Симеон В.С., починал през 1966
г., и се явяват нейни роднини по съребрена линия /видно от удостоверения за
наследници на Петър В.С., починал през 1979 година, и Съби В.С., починал през
2000 година – л. 73 и 74 от делото/.
По силата на договор за покупко-продажба на недвижим имот,
оформен с Нотариален акт № 75, т. VII, рег.№ 8044, н.д.№
835/25.11.2015 г. на Нотариус А. Ц., посочените четирима ответници прехвърлили
на петия ответник Х.П.Ц., придобития от тях въз основа на наследство по закон
апартамент, предмет на горепосоченото завещание. Към момента на сключване на
договора, Х.П.Ц. има граждански брак с Ц.С.Ц., сключен на 03.05.2008 г., поради
което същата участва като негов необходим другар в процеса по възникналия спор
за собственост върху имота.
По
искане на всички ответници, съдът, на основание чл. 193 ал. 1 от ГПК, е открил
производство по оспорване истинността на саморъчното завещание от 03.03.2014
г., относно почерка и подписа на завещателя П. С. В., като е указал на ищцата,
че тя носи доказателствената тежест, че оспореното завещание е истински
документ.
На
въпроси по реда на чл. 176 от ГПК, ищцата обясни, че в края на месец февруари
2014 г. била помолена от Кмета на с. Умаревци да се грижи за П. С. В., тъй като
била паднала и нямало кой да я гледа. Знае, че П. е била паднала отвън,
престояла на студено и ръцете и краката й се били вдървили, но след това се
раздвижила. Ищцата заяви, че пред нея П. казвала, че ще й се отблагодари за
грижите, а на трети март, когато ищцата почерпила П. за рождения си ден,
последната й казала, че всичко ще даде на нея и поискала лист, химикал и плик.
Още предишният ден П. била изправена в седящо положение в леглото с помощта на
момче, което й друг път й помагало, а когато на другия ден ищцата й дала лист и
химикал, П. започнала да пише пред нея завещанието. Тогава били само двете и
никой друг не присъствал. Писането продължило около час и след това П. поставила
написаното в плик и казала на ищцата, че е за нея.
Във
връзка с направеното оспорване на завещанието, по делото са допуснати и изслушани две съдебно-графологични почеркови експертизи
- единична и тройна, които след съответно изследване оригинала на завещанието,
съхраняван при Нотариус Найда Тодорова, и ползване като сравнителен материал –
свободни образци от ръкописен текст и подписи, изписани от П. С. В. в заявление
за издаване на документи за самоличност от 2002 г. при ОД на МВР-Ловеч,
удостоверение за постоянен адрес от 2002 г. и изплащателен картон за получаване
на пенсия от Пощенска станция-с. Умаревци за периода от 2008 г. до 2014 г., са
дали категорични заключения, че ръкописният текст в саморъчно завещание от
03.03.2014 г. не е написан от П. С. В. и подписът за завещател в края на
завещанието също не е положен от нея. В хода на сравнителното изследване вещите
лица и по двете експертизи са констатирали различия, които са характерни, устойчиви
и образуват идентификационна съвкупност, достатъчна да се направи извод, че
ръкописният текст, с който е написано саморъчното завещание от 03.03.2014 г. от
името на П. С. В. не е написан от нея. Експертите са описали и констатираните
от тях различия в общи и частни графически признаци между подписа в завещанието
и образците от подпис на П. В., които различия са трайни, устойчиви и образуват
идентификационна съвкупност, достатъчна за извода, че подписът, положен в
долния десен край на втората страница на саморъчното завещание не е положен от П.
С. В.. На въпроса относно авторството на посочената дата в завещанието
„03.03.2014 г.“, експертите не са отговорили, поради липса на сравнителен
материал на изписани от П. В. числа и цифри.
По
делото са събрани като доказателства и свидетелски показания за установяване на
обстоятелства относно здравословното състояние на П. С. В. към датата на
завещанието и по-конкретно дали към този момент е могла да пише и да се
подписва. Всички свидетели – М.Т., Н. Л., Х.Х., А.Б. и М.Х. /посочени от ответната
страна/ познават П. В. и имат пряко впечатление от състоянието й след като е
паднала в двора на къщата си в с. Умаревци през м. февруари 2014 г. и престояла
там на студено цяла нощ. Всички бяха единодушни, че след падането е останала в
неподвижно състояние, което не се е подобрило до момента на смъртта й –
13.03.2014 г. Ръцете й също били неподвижни до там, че не можела да държи
предмети и да се храни сама. В този период не могла да положи подпис върху
пълномощно, необходимо в защита на правата й, поради което се наложило вместо
подпис да бъде положен отпечатък от палеца й. Това е видно от приложения по
делото препис от това пълномощно /л. 43/ и се потвърди и от показанията на св. Х.
*** към онзи момент/, удостоверил този начин на подписване на пълномощното,
както и от показанията на свидетелите Т. и Б., първата вписана като свидетел
при това удостоверяване, а втората в качеството й на упълномощена със същото пълномощно.
В тази връзка св. Б. сподели непосредствените си впечатления за състоянието на П.
В., като заяви: „…ръцете й бяха черни, не можеше да държи нищо с ръцете и се
наложи с палец да подпише пълномощното, носех химикалка, но не можеше да държи
химикалката…“. В същия смисъл св. Х. заяви: „…пълномощното беше с пръстов
отпечатък, тъй като й бяха измръзнали ръцете и не можеше да се подписва…тя не
можеше да хване химикалката…с всеки изминал ден баба П. ставаше все по-зле…“. Св.
Х., личен лекар на П. В., потвърди, че когато след падането й я посетили със
св. Х., тя била в двигателна безпомощност, но не желаела да се лекува, имала и
рани по ръцете - китките и пръстите. При следващите им посещения със св. Х. през
два-три дни, нямало подобрение в състоянието й, напротив същото прогресирало и се
влошавало, а при преглед не е установявал да прави някакви движения.
Свидетелят
Н. /посочен от ищцата/ също познава П. и живее близко до нея. След като е
паднала, свидетелят заяви, че два пъти е ходил да я види в дома й. Видял, че
има рани по ръцете и бинт, но когато й дал бисквита, тя я взела и я сложила в
уста. Споделила му, че е намислила да даде всичко на С., тъй като само тя се
грижела за нея.
При
така установената фактическа обстановка съдът е сезиран с положителен
установителен иск с правно основание чл. 124 ал. 1 от ГПК за установяване право
на собственост върху описания в исковата молба недвижим имот – апартамент, въз
основа на наследство по завещание.
Съгласно
посочената разпоредба, всеки може да предяви иск, за да установи съществуването
на едно право, когато има интерес от това. Съдът счита, че за ищцата е налице
правен интерес от предявения иск, тъй като ответниците, оспорвайки
автентичността на саморъчното завещание, на което тя основава правата си,
отричат да е придобила имота на заявеното основание.
За
да се приеме за основателен установителния иск
за собственост, в тежест на ищцата е да докаже, че е придобила правото на
собственост по отношение на процесния имот
на соченото придобивно основание. При
оспорване на саморъчното завещание, както е в настоящия случай, в тежест на
ищцата, като ползваща се от него, е да докаже по несъмнен начин неговата
автентичност. В този смисъл е и разпределената и указана на ищцата
доказателствена тежест с доклада по чл. 146 от ГПК.
Саморъчното
завещание представлява частен диспозитивен документ, но същевременно и едностранна
сделка, която поражда действие след смъртта на завещателя и несъмнено трябва да
изразява последната му воля. Завещанието е формален акт, като формата, която
законът изисква е съществен негов елемент и е необходима за неговата
действителност, а не само за доказването му. В чл. 25
ал. 1 от Закона за наследството са поставени задължителни формални изисквания по отношение на саморъчното завещание,
а именно то трябва да бъде изцяло написано ръкописно от самия завещател,
да съдържа означение на датата, когато е съставено, и да е подписано от него.
Подписът трябва да бъде поставен след завещателните разпореждания. Липсата на който и е от тези компоненти на акта обуславя
неговата нищожност. Това следва от изричната норма на чл. 42, б.
"б" от ЗН, според която завещателното разпореждане е
нищожно когато при съставянето на завещанието не са спазени разпоредбите на чл. 25 ал. 1 от ЗН.
В конкретния случай, от приетите
като доказателства заключения на единичната и тройната съдебно-графологични
експертизи по категоричен начин се установи, че ръкописният текст в саморъчното
завещание от 03.03.2014 г. не е написан от П. С. В. и подписът за завещател в
края на завещанието също не е положен от нея. Съдът преценява експертните
заключения за обективно, компетентно и обосновано изготвени на базата на
сравнителен материал от оригинални свободни образци от ръкописен текст и
подписи, изписани от П. С. В. в заявление за издаване на документи за
самоличност от 2002 г. при ОД на МВР-Ловеч, удостоверение за постоянен адрес от
2002 г. и изплащателен картон за получаване на пенсия от Пощенска станция-с.
Умаревци за периода от 2008 г. до 2014 г. Съдът счита, че ползваният
сравнителен материал, при който са изготвени експертизите, е достатъчен за
направения извод, още повече, че пенсионния картон обхваща и 2014 г., от която
година е и датата на завещанието. Не на последно място, експертните заключения,
обсъдени заедно с показанията на преобладаващата част от свидетелите, че след
падането си през м. февруари 2014 г. П. В. е била в неподвижно състояние, в
невъзможност да движи ръцете си и да държи каквито и да било предмети, без
подобряване на състоянието й до датата на смъртта й – 13.03.2014 г., водят до
недвусмисления извод, че в този период тя не е могла да пише и да се подписва. Показанията
на св. Н. също бяха в насока, че П. е имала рани по ръцете, а единствено това,
че веднъж е успяла да държи бисквита, не може да доведе до извод, че е могла да
пише и да се подпише.
Съобразявайки
обсъдените по-горе доказателства, съдът намира за успешно проведено оспорването
на истинността на процесното саморъчно завещание, като частен диспозитивен
документ. Същото е неавтентичен документ, тъй като категорично се установи, че не
е написано от сочената като негов автор П. С. В., както и че не е подписано от
нея. Установеното наличие дори само на един от тези отрицателни факти има за последица
нищожност на завещателното разпореждане, на основание разпоредбата на чл. 42, б.
"б" от ЗН, текстът на която беше цитиран по-горе. Нищожността на завещанието обуславя извода, че последното
не е породило предвиденото в закона правно действие, поради което и ищцата не
може да се легитимира като собственик на имота, посочен в завещанието, предвид
липсата на валидно завещателно разпореждане. С оглед на това и предявеният от
нея положителен установителен иск за собственост върху имота, предмет на
нищожно саморъчно завещание, следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и
недоказан.
Тъй като нищожността може да се
релевира не
само по исков ред, но и с възражение, както са предпочели да реализират защитата си в случая ответниците,
съдът следва изрично да прогласи констатираната нищожност на завещанието. При
този резултат, съдът не следва да се произнася по другото им възражение,
заявено в условията на
евентуалност, за унищожаемост на завещанието, тъй като условието, от което
зависи разглеждането му, не се е сбъднало, предвид уважаването на първото
възражение.
Съдът
счита, че не е необходимо по реда на чл. 194 ал. 3 от ГПК, да изпраща с
решението си на прокурора процесното завещание, тъй като по делото има данни,
че същото вече е било предмет на образувано досъдебно производство срещу ищцата.
При този
изход на процеса, с оглед отхвърляне на предявения иск, следва да бъде отхвърлено и искането на ищцата за присъждане на
направените от нея разноски по делото.
На основание чл. 78 ал. 3 от ГПК, ищцата следва да заплати на всички ответници
направените от тях разноски по делото, съгласно представените списъци по чл. 80
от ГПК и документи по делото, удостоверяващи фактически заплащането им, както
следва: на В.П.В. – сумата 545.00 лева, от която: 500.00 лева – адвокатско
възнаграждение и 45.00 лева – депозит за свидетели; на М.С.С., С.Ц.С. и Г.Ц.И.
– общо сумата 720.00 лева, от която: 120.00 лева – депозит за вещо лице и
600.00 лева – адвокатско възнаграждение, като искането на тези ответници в
частта на разноските до пълния претендиран размер от 200.00 лева – депозит за
вещо лице и до пълния претендиран размер от 900.00 лева – адвокатско
възнаграждение следва да се отхвърли, като недоказано; на ответниците Х. и Ц.Ц.
– сумата 845.00 лева, от която: 800.00 лева – адвокатско възнаграждение, 25.00
лева – депозит за свидетели, 5.00 лева – държавна такса за съдебно удостоверение
и 15.00 лева – държавна такса за частна жалба.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ,
като неоснователен и недоказан, предявения от С.В.К., ЕГН **********,
с адрес: ***, иск с правно основание чл. 124 ал. 1 от ГПК, за признаване за установено по отношение на В.П.В.,
ЕГН **********, с адрес: ***, М.С.С., ЕГН **********, с адрес: ***, С.Ц.С., ЕГН
**********, с адрес: ***, Г.Ц.И., ЕГН **********, с адрес: ***, Х.П.Ц., ЕГН **********,
с адрес: ***, и Ц.С.Ц., ЕГН **********, с адрес: ***, че ищцата С.В.К. е собственик по наследство въз
основа на саморъчно завещание с дата 03.03.2014 г. от П. С. В., ЕГН **********,***,
починала на 13.03.2014 г., на следния недвижим имот: АПАРТАМЕНТ, представляващ самостоятелен
обект в сграда с идентификатор № 43952.511.73.8.13 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. Ловеч, одобрени със Заповед РД-18-10/17.04.2007
г. на изп.директор на АГКК, като имотът е с административен адрес: *************,
разположена в поземлен имот с идентификатор № 43952.511.73, предназначение:
жилище, апартамент, брой нива на обекта-едно, площ от 66.33 кв.м., като
жилището се състои от спалня, дневна, кухня, баня с тоалетна, коридор и тераси,
при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: 43952.511.73.8.14,
под обекта: 43952.511.73.8.10, над обекта: 43952.511.73.8.16, заедно с
принадлежащото към него ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ № 20, със светла площ от 3.60 кв.м. и
0.596458 % идеални части от общите части на сградата и от отстъпеното право на
строеж.
ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНО, на основание чл. 42, б. "б" от ЗН, поради
неспазване на чл. 25 ал. 1 от ЗН, саморъчно завещание с дата 03.03.2014 г., с
посочен в него като завещател П. С. В. от с. Умаревци в полза на С.В.К., ЕГН **********,***, вписано в Службата по
вписванията – гр. Ловеч с вх.№ 4079, том 5 № 280, парт.книга № 2228/24.07.2017
г.
ОСЪЖДА С.В.К., ЕГН **********, с адрес: ***,
да заплати на В.П.В., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата 545.00 лв. /петстотин четиридесет и пет лева/, представляваща
разноски по делото.
ОСЪЖДА С.В.К., ЕГН **********, с адрес: ***,
да заплати на М.С.С., ЕГН **********, с адрес: ***, С.Ц.С., ЕГН **********, с
адрес: ***, и Г.Ц.И., ЕГН **********, с адрес: ***, общо сумата 720.00 лв. /седемстотин и двадесет
лева/, представляваща разноски по делото, като ОТХВЪРЛЯ искането на тези ответници в частта на разноските до
пълния претендиран размер от 200.00 лева – депозит за вещо лице и до пълния
претендиран размер от 900.00 лева – адвокатско възнаграждение, като недоказано.
ОСЪЖДА С.В.К., ЕГН **********, с адрес: ***,
да заплати на Х.П.Ц., ЕГН **********, с адрес: ***, и Ц.С.Ц., ЕГН **********, с
адрес: ***, сумата 845.00 лв.
/осемстотин четиридесет и пет лева/, представляваща разноски по делото.
ОТХВЪРЛЯ искането на С.В.К., с горните
данни, за присъждане на направените от нея разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване пред Ловешкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: