№ 10733
гр. С., 05.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:НИКОЛАЙ Н. ЧАКЪРОВ
при участието на секретаря ЛИЛИЯ П. ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ Н. ЧАКЪРОВ Гражданско дело №
20221110132490 по описа за 2022 година
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ за
заплащане на сумата 2215,25 лв. /след допуснато изменение на иска/,
представляваща обезщетение за претърпените от ищеца имуществени вреди
от настъпило в срока на действие на застраховка „К. на МПС” ПТП, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 16.06.2022 г. до
окончателното изплащане на сумата. Претендират се разноски.
Ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за
имуществено застраховане, сключен с ответника и обективиран в полица № .,
е настъпило застрахователно събитие, вследствие от което било увредено
застрахованото имущество - л. а. „Ф.“ „К.“, с рег. № .., собственост на ищеца.
Твърди се, че на 19.04.2019 г. в гр. С., на ул. „Г..“, преди кръстовището с ул.
„Л. .“ собственият на ищеца автомобил удря в задната част л.а. „С.“ с рег. № .,
вследствие от което получава увреждания в предната си част, за
обезщетяването на които се твърди ответникът да е заплатил на ищеца сумата
от 784,75 лв. Ищцовата страна счита, че изплатеното обезщетение е занижено
и не отговаря на действителния размер на вредите, поради което ответникът
следва да заплати и процесния остатък.
Ответникът е депозирал отговор в срок, в който оспорва иска по размер.
Посочва, че със заплатената сума от 784,75 лв. е репарирал в пълнота
причинените увреждания на л. а. „Ф.“ „К.“, с рег. № .., поради което не следва
да дължи претендираното в настоящото производство допълнително
обезщетение. Счита, че заплатената сума отговаря на действителния размер
на вредите и плащането на нещо в повече би довело до неоснователно
1
обогатяване на ищцовата страна. Ответната страна счита, че не следва да
дължи разноски в производството, тъй като с извънпроцесуалното си
поведение не е давала повод за завеждане на делото, доколкото ищецът не е
възразявал срещу размера на определеното обезщетение и не е отправял
извънсъдебна претенция за заплащане на процесната сума.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на
доказателствата по делото, намира предявения иск за основателен по
следните съображения:
По делото не се спори, че между страните е съществувало валидно
застрахователно правоотношение по имуществена застраховка за л. а. „Ф.“
„К.“, с рег. № ...
Не се спори още, че в срока на действие на застраховката е настъпило
застрахователно събитие, по което е заведена щета при застрахователя, въз
основа на която последният е изплатил застрахователно обезщетение на
собственика на л. а. „Ф.“ „К.“, с рег. № .. – „О..“ АД, в размер на 784,75 лева.
Съгласно заключението на приетата по делото автотехническа експертиза
стойността, необходима за възстановяване на л.а. „Ф.“ „К.“, с рег. № ..,
изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП е 4 045,88 лева.
Съгласно разпоредбата на чл. 405, ал. 1 КЗ при настъпване на
застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати
застрахователно обезщетение в уговорения срок.
В случая е настъпило застрахователното събитие, покрит риск по
имуществената застраховка.
В съответствие с разпоредбата на 405 КЗ ищецът, в качеството си на
застраховател по имуществена застраховка, дължи обезщетяване на
действителните вреди, причинени на застрахованото от него имущество, в
рамките на застрахователната сума. В чл. 386, ал. 2 КЗ е посочено, че
застрахователното обезщетение трябва да бъде равно на размера на вредата
към деня на настъпване на събитието. Т.е. обезщетението следва да осигури
възстановяване на имуществото във вида, в който то се е намирало преди
настъпването на събитието, покрит риск по договора, включително и при
спазване изискванията за запазване на гаранционните условия, ако такива са
приложими по отношение на същото. Съобразно чл. 400 КЗ застрахователната
сума не може да надвишава действителната /при пълна обезвреда/ или
възстановителната /при частична обезвреда/ стойност на имуществото, като
за действителна се смята стойността, срещу която вместо застрахованото
имущество може да се купи друго със същото качество, а за възстановителна
стойност се смята цената за възстановяване на имуществото от същия вид, в
това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и
други, без прилагане на обезценка. Според съдебната практика, обективирана
в решение № 52/08.07.2010 г. по гр. д. № 652/2009 г., I т. о., при съдебно
предявена претенция за заплащане на застрахователно обезщетение съдът
следва да определи застрахователно обезщетение по действителната стойност
2
на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие -
деликвентът/застрахователят дължи обезщетение за действителните вреди без
да се отчита овехтяване. В случая стойността необходима за възстановяване
на л. а. „Ф.“ „К.“, с рег. № .. е 4 045,88 лв. съгласно експертизата. Ответникът
е заплатил доброволно на ищеца 784,75 лева, поради което искът за
заплащане на сумата 2215,25 лева следва да се уважи изцяло, като на ищеца
се присъди и законна лихва върху главницата от датата на предявяване на
иска – 16.06.2022 г.
По разноските.
Право на разноски при този изход от спора има ищецът. Отговорността
на застрахователя по гражданска отговорност е функционално обусловена от
деликтната. При задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в
забава и без покана /чл. 84, ал. 3 ГПК/. В този смисъл възражението на
ответника, че с извънпроцесуалното си поведение не е давала повод за
завеждане на делото, е неоснователно. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на
ищеца следва да се присъдят 89 лв. за заплатена държавна такса, 200 лв.
депозит за вещо лице и 400 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение.
Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца по
чл. 78, ал. 5 ГПК също е неоснователно, тъй като същото е определено в
съответствие с минималните размери по чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. и цената на предявения иск.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Л.И.” АД, ЕИК . да заплати на „О..“, ЕИК . на основание чл.
405, ал. 1 КЗ сумата 2 215,25 лв., представляваща обезщетение за
претърпените от ищеца имуществени вреди – увреждания по л. а. „Ф.“ „К.“, с
рег. № .. от настъпило в срока на действие на застраховка „К. на МПС”,
обективиран в полица № ., ПТП на 19.04.2019 г. в гр. С., на ул. „Г..“, преди
кръстовището с ул. „Л. .“, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба – 16.06.2022 г. до окончателното изплащане, както и на
основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 689 лева – разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3