Р Е
Ш Е Н
И E №260048
гр.Хасково, 15.02.2021 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Хасковският
окръжен съд първи въззивен граждански
състав
на трети февруари две хиляди двадесет и първа година
В
открито съдебно заседание, в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ДЕЧЕВА
Членове: ЖУЛИЕТА
СЕРАФИМОВА
ТОДОР
ХАДЖИЕВ
Секретар: М*
С*
Като
разгледа докладваното от съдия Серафимова
В.гр.д. № 997 по описа на съда за 2020 год.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е въззивно по
реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от „Електроразпределение
Юг“ ЕАД, с ЕИК *********, гр.Пловдив против Решение № 260145/20.10.2020г.,
постановено от РС – Хасково, по гр.д. № 1147/ 2020 г.,по описа на съда.
С решение № 260145/20.10.2020г.по
гр.д. № 1147/ 2020 г. Районен съд-Хасково е приел за установено по
отношение на „Електроразпределение Юг“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Христо Данов“ № 37, че М.С.Н. не дължи
сума в размер на 5419,21 лева, представляваща коригирана стойност на
електрическата енергия в размер на 27 468 кВч, доставена до имот на
ищцата,находящ се в гр.Х*, ул.М*“ № *, с ИТН 1**, по партида с клиентски номер
**********,за периода 06.12.2019г.- 05.03.2020 г. по фактура № **********/22.05.2020 г. и е осъдил
ответника „Електроразпределение Юг“ ЕАД да заплати на М.С.Н. сумата от 683,54
лева за деловодни разноски.
Недоволен от решението е останал
въззивникът „Електроразпределение Юг“ ЕАД – гр. Пловдив,който чрез
процесуалния си представител го обжалва с оплаквания за
неправилност,необоснованост, постановено при непълнота на доказателствата и в
нарушение на материалния закон.Неправилно и в противоречие с установената
практика първоинстанционният съд приел,че ответното дружество няма основание да
извършва коригиране на сметката на потребителя Доказателствата по делото били тълкувани
превратно, единствено в полза на ищеца, което довело и до постановяването на
едно неправилно решение.Ирелевантен за спора според жалбоподателя бил въпросът
кой е конкретният извършител на манипулациите по измервателния уред, тъй като
единственото условие за упражняване правото на оператор да извърши едностранна
корекция било установяването по надлежен ред на неизмерена, неправилно и/или
неточно измерена електроенергия. Чл. 82 от ЗЗД бил неприложим на плоскостта на
обществени отношения като процесните, като в подкрепа на доводите си,
жалбоподателят сочи съдебна практика. Предвид изложените съображения, намира,
че процесната сума била основателно начислена и моли съда да отмени обжалваното решение, респ. да отхвърли
предявения иск. Претендират заплащането на разноски за двете инстанции.
Релевира и възражение, с правно
основание чл. 78, ал. 5 от ГПК, за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата
страна М.С.Н., чрез пълномощника си депозира писмен отговор на
постъпилата въззивна жалба,с който оспорва жалбата като неоснователна,
претендира потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на разноските пред
втората инстанция.
СЪДЪТ, след като прецени
събраните по делото доказателства във връзка с наведените във въззивната жалба
оплаквания , намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Първоинстанционният
съд е бил сезиран от М.С.Н. искова молба,с която срещу „Електроразпределение
Юг“ ЕАД, с ЕИК ********* – гр. Пловдив е бил предявен иск с правно основание
чл. 124, ал.1 от ГПК. Ищцата излага твърдения,че била ползвател на електроенергия
с клиентски № 10** и с ИТН *, на адрес, находящ се в гр.Хасково,ул.“М*“ № **.
На 22.05.2020 г. ответното дружество издало фактура с № 82381192107 за сумата в
размер на 5419,21 лв., дължима вследствие на установено неизмерване, непълно
или неточно измерване на количество електроенергия за електромер № 01*1 за
отчетен период от 06.12.2019 до 05.03.2020 г., поради което и посочена сума
била допълнително начислена. Ищцата счита, че не дължи процесната сума, тъй
като фактурата билa издадена без законово основание. Изложени са доводи, че
корекционната процедура се считала за неравноправна клауза по смисъла на ЗЗП, а
освен това гражданската отговорност за вреди предполагала противоправно и
виновно поведение на неизправната страна, като същото не било налице в
настоящия случай. Претендира съда да
постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответното
дружество, че не дължи сумата по процесната фактура.
В едномесечния
срок по чл. 131 ГПК ответникът „Електроразпределение Юг“ ЕАД е депозирал отговор на исковата молба, в който
се оспорилa исковата претенция като неоснователна. Изложил е доводи по отношение на релевантните за спора
факти, като е посочил, че основанията за корекция на сметката на ищеца били
ПИКЕЕ, приети на основание чл. 83 от ЗЕ. Ирелевантен както за спора, така и за
правото на ответника за преизчисление оставал въпросът кой е извършил неправомерното
въздействие върху електромера.Съгласно сега действащите ПИКЕЕ преизчислението
на количеството електроенергия се извършвало от операторите на съответните
мрежи.Предвид изложеното, ответникът искал отхвърляне на предявения иск като
неоснователен както и присъждане на направените по делото разноски.
За изясняване
на делото от фактическа страна първоинстанционният съд е събрал и обсъдил
всички относими доказателства, касаещи релевантните за спора между страните
факти и обстоятелства.По делото са допуснати и приети като доказателства
приложените към исковата молба и към писмения отговор документи, назначена е съдебно
– техническа експертиза и са събрани гласни доказателства чрез разпита на С* Р* А*,
служител в ответното дружество, съставил и подписал протокола.
По делото не се спори, че ищецът е потребител на електроенергия, доставяна
и снабдяванa по електропреносната мрежа, чийто оператор е ответното дружество.
Към момента на проверката на СТИ действат приетите от КЕВР (обн. ДВ бр. 35
от 30.04.2019г.) съобразно правомощията ѝ по чл. 83, ал. 2, изр. II-ро от
ЗЕ подзаконови норми, и уреждащи хипотезата на чл. 83, ал. 1, т. 6 от същия
закон – правилата за измерване на количеството електроенергия регламентиращи
принципите на измерване, начините и местата за измерване, включително реда и
начините за преизчисляване на количеството електрическа енергия при
установяване на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа
енергия или за която има измерени показания в невизуализиран регистър на
средството за търговско измерване, както и създаването, поддържането и достъпа
до регистрираните от тези средства база данни. Освен изложеното, ПИКЕЕ,
съобразно чл. 104а, ал. 2, т. 5 и чл. 98а, ал. 2, т. 6 от ЗЕ урежда процедурата
по осъществяване на корекция на сметката на потребителя на електроенергия.
Между страните няма спор, че е извършена проверка на 05.03.200 г.,
констатациите от която са били отразени в Констативен протокол № 603601 за
техническа проверка и подмяна на средства за търговско измерване от същата
дата. Ищецът не е присъствал на проверката, но действията са извършени от двама
служители в присъствието на един свидетел. Разпитаният като свидетел по делото
служител на ответното дружество допълва обстоятелствата по извършването на
процесната проверка.
Доколкото липсва спор по изложената фактическа обстановка и наведените с
въззивната жалба доводи касаят изводите на районния съд по съществото на спора,
въззивната инстанция няма да преповтаря изцяло вече изложената от районния съд
фактология.
Спорният момент в производството се свежда до това дали отговорността на
длъжника-ищца в производството има виновен характер и дали извършената проверка
от страна на ответното дружество е едностранна, без участие на абоната.
При анализа
на относимата към спора правна регламентация, се извежда, че подзаконовата
нормативна база – ПИКЕЕ урежда условията и реда за установяване случаите на
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електроенергия. Следователно, в
раздел ІХ на ПИКЕЕ е регламентиран редът, т.е. техническата процедура по установяване
на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, но не и
възникването на отговорност за крайния потребител на електрическата енергия. Възникването
на отговорността за крайния потребител и коригиране на неговата сметка е предвидено
в чл. 53 – 54 от ОУ на ЕВН ЕР, както и в чл. 28 от ОУ на ЕВН ЕС).
Крайният потребител, какъвто безспорно е ищцата
е обвързана от договорно правоотношение с крайния снабдител – ЕВН ЕС, както и с
ЕВН ЕР. Тази договорна връзка между потребителя и крайния снабдител (ЕВН ЕС)
възниква по специален ред, уреден в чл. 98а от ЗЕ, т.е. отношенията между
страните се уреждат, както от законовата регламентация, така и от общите
условия на крайния снабдител на електроенергия и очертава правата и
задълженията им. Липсва обаче пряка договорна връзка между потребителя и
ответното дружество. Чл. 50 ПИКЕЕ урежда, че операторът на съответната на мрежа
– с случая ответното дружество ЕР ЮГ има право единствено да извършва
изчисленията, без обаче да има право да коригира сметката на крайния
потребител.Това води и до извода на
въззивната инстанция, че задължение за плащане по извършена корекция на сметка
може да възникне само въз основа на договор, като се изисква виновно поведение
на потребителя. Подобно въздействие, извършено именно от ищцата – потребител,
както е посочил районният съд, не е доказано в хода на първоинстанционното
производство.
От
обсъдените по-горе разпоредби не може да се извлече и уредена в закон безвиновна отговорност на
потребителя, съответно и възможност от страна на електроснабдителното дружество
да извършва промяна в сметката на потребителя, още по-малко пък в полза на
ответното дружество, което се явява трето лице за договорната връзка между
снабдител и потребител. ПИКЕЕ се ограничава само до въпросите по измерването, и
или установяване на неизмерената такава на ел. енергията, с възможността за
корекция в сметката на реално потребената електроенергия, но без да дава
възможност да установяване на безвиновна отговорност за потребителя в желаната
от ответника насока. Съответните подзаконови норми, на които се основава
твърдяното задължение по процесната фактура излизат извън предметния обхват на
чл. 83, ал. 1, т. 6, вр. чл. 104а, ал. 2, т.5 и чл. 98а, ал. 2, т. 6 от ЗЕ,
поради което и като противоречащи на акт от по-висок ранг не следва да бъдат
прилагани /арг. чл. 15 ЗНА/.
С извършването на корекция на потребяваното количество електроенергия и
нейното остойностяване дружеството – жалбоподател на практика въвежда
задължение в тежест на ищеца – потребител, доколкото последният остава задължен
да плати паричната равностойност на количеството електрическа енергия, погрешно
измерено от неизправния електромер за един минал период от време. Възприемането
на подобен подход води до извода, че ищцата – потребител дължи плащане поради
неизпълнение на своите договорни задължения. По същество това означава, че се
ангажира неговата договорна отговорност. Съгласно чл. 81 – 82 от ЗЗД
договорната отговорност на длъжника има виновен характер. В първоинстанционното
производство ответното дружество не е доказало, че е налице виновно действие
или бездействие от страна на ищцата – потребител, което да обоснове възникването
в нейна тежест на задължение за плащане на грешно измерената от СТИ
електрическа енергия.
Несъстоятелни са доводите на ответното
дружество, изложени в отговора на исковата молба, че в приложимата правна
уредба по Закона за енергетиката и ПИКЕЕ не се посочвало като предпоставка за
корекция на сметките наличието на виновно поведение. В тази насока разпоредбите
на чл. 104 – 107 от Закона за енергетиката не въвеждат изключения от принципа
за виновния характер на неизпълнението при договорните задължения.Посочените
разпоредби на ЗЕ регламентират само съдържанието на общите условия за пренос и
достъп на електрическа енергия до крайните клиенти, като във всички останали
въпроси, включително касаещи и тези по неизпълнението, намират приложение чл.
79 – 82 от ЗЗД.
В тази връзка не може да
се приеме,че безспорно установените
отклонения в работата на процесното СТИ, довели до по-ниско отчитане от
действителното потребление на електроенергия от въззиваемата страна са резултат
от поведението на потребителя.Напротив начислената сума за плащане по
процесната фактура е резултат на предположение и на презумпция, които са лишени
от законово основание.
В хода на производството не се установява, че
именно потребителят е осъществил описаното въздействие върху СТИ. За да бъде
основателна една такава корекция на сметка законът изисква несъмнено да се
докажат нарочно извършените действия от страна на потребителя по манипулиране
на СТИ, както и пряко породената от тях неотчетена електроенергия, консумирана
от потребителя. Сметката трябва да отразява конкретно само реалното енергийно
потребление за определен период, като информацията следва да се представи за
това по ясен и разбираем начин.
Съгласно чл.
89, т. 4, чл.
116 и чл.
120 от ЗЕ, средството за търговско измерване на електроенергия е собственост
на разпределителното дружество, което го монтира на определено от него място, като
се стопанисва и се поддържа винаги технически изправно от него. Достъп до СТИ
имат само служители на дружеството, без такъв да е гарантиран и предоставен на
потребителите. Следователно основната отговорност по поддръжката, изправната
работа на СТИ, отчетността на същите и т. н. по законов път е възложена именно
на електроснабдителното дружество, без да е възможно в тази насока да се
ангажира поведение от страна на купувача на ел. енергия, който впрочем няма и
подобни задължения. Изискуемото му поведение в рамките на договора с доставчика
по отношение на техническата инфраструктура на електропреносната мрежата и
устройствата ѝ е за бездействие. Тези отговорности на дружеството са
конкретно проявление на принципа на защита на потребителя по чл. 2, ал.
2 от ЗЕ, поради което и последният няма възможности за достъп до СТИ.
Отговорностите поради това са
прехвърлени именно на оператора на електропреносната мрежа, който е длъжен по
всяко време да осигурява коректното отчитане на действително потребената електроенергия,
и да вземе мерки както при по-ниско отчитане, така и при завишено отчитане на
същата. Очевидно в нарушение на тези принципи са и ПИКЕЕ, които автоматично
прехвърлят риска и последиците дори от елементарна повреда в отчитащото
устройство в отговорност на потребителя, която последният следва да репарира в
полза на крайния доставчик. Абсолютно противоречие със закона е въз основа на
обективно установено неправилно отчитане на ел. енергия от СТИ, отговорността
да се прехвърля върху потребителя, без да се докажат виновните му действия. Още
повече, че само дружеството е собственик и оператор с единствен достъп до
измерващото устройство.
От друга страна правилата от ПИКЕЕ противоречат на договорната същност на отношенията между потребителя и крайния снабдител – трето за настоящия спор лице и я модифицират в полза на дружеството ответник, което пък е трето за договорната връзка между потребителя и снабдителя лице. Същите не са и част от самия договор за доставка на електроенергия, но въпреки това са основание за интервенция в договора и против правата на крайния клиент по смисъла на §1, т. 3б, т. 27г от ДР на ЗЕ.
Въпросното задължение, обективирано в издадената фактура, е резултат на извършената проверка на СТИ, ползвано от ишцовата страна от длъжностни лица на дружеството. За тази проверка е съставен протокол. Настоящият състав намира, че дори и надлежно съставен такъв документ касае само извънсъдебните отношения между страните и е част от тази също така извънсъдебна процедура. При налично съдебно оспорване, независимо от съдържанието и редовността му, се прилагат общите правила на доказване по ГПК в призмата на договорната отговорност по чл. 82 от ЗЗД. Още повече, че съдържанието на протокола по ПИКЕЕ, като частен свидетелстващ документ, касае само удостоверяване на състоянието и показанията на СТИ към момента на проверката, без в нито една хипотеза този документ да доказва виновно неизпълнение на договорни задължения, увреждащи действия/бездействия от страна на купувача на ел. енергия,които да са довели до техническите аномалии, каквато е и същността на доказване в настоящото производство. Идентична е и доказателствената стойност на експертизата по делото и метрологичния протокол за СТИ. В тази връзка, дори да се установи спазена процедура по ПИКЕЕ, това не рефлектира върху крайните изводи на въззивната инстанция за основателност на исковата претенция.
С оглед изложените съображения първоинстанционният
съд е постановил валидно, допустимо и правилно решение, което следва да се потърди изцяло .
Предвид
неоснователността на подадената въззивна жалба въззивното дружество ще следва
да бъде осъдено да заплати на въззиваемата страна направените пред настоящата
инстанция разноски - за адвокатско
възнаграждение.
Въведеното с
жалбата възражение с правно основание
чл. 78, ал.5 от ГПК за прекомерност на заплатеното от въззиваемата страна
адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева е основателно.С оглед цената на
предявения иск 5419,21 лв. и според разпоредбата на чл. 7, ал.2, т. 3 от Наредба №
1 от 09.07.2004г.за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, дължимото
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство е в
размер на 466,77 лв. ,до който размер следва да се уважи претендираното от
въззиваемата страна възнаграждение за процесуално представителство за въззивната инстанция.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260145/20.10.2020г.,
постановено по гр.д.№ 1147/2020г. на Районен съд-Хасково.
ОСЪЖДА „Електроразпределение
Юг“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул.
„Христо Данов“ № 37, да заплати на М.С.Н., с ЕГН ********** *** разноски в
размер на 466,77 лева – за адвокатско възнаграждение.
Решението
не подлежи на касационно обжалване.
Председател:
Членове:
1.
2.