Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 501
гр. Русе, 25.03.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД… ХII граждански състав…в публично заседание
на 25 февруари през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Десислава Великова
при
секретаря Светла Г. и в присъствието на прокурора……………….. като разгледа
докладваното от СЪДИЯТА гр. д. №5568 по описа на 2019 г., за да се произнесе
съобрази:
Предявени са
обективно съединени искове с правно основание чл.422 от ГПК.
Ищецът Държавен фонд „Земеделие“ твърди,
че ответното дружество „Агропрогрес БГ“ ООД кандидатствало със Заявление №
18/677934/0101747, подадено на 15.02.2017 г. за „Помощ за реализиране на
доброволно поети ангажименти за хуманно отношение към птиците" по т. А –
Използване на фуражи, съдържащи деоксиниваленол не повече от 2.5 мг/кг; т. Б
– Подобряване на условията за хуманно
отношение към птиците по време на транспорт (само за доставки до кланицата).
Дружеството заявило 21 000 броя птици според еднократния капацитет на
животновъдния обект, съгласно Удостоверение за регистрация на животновъден
обект № 18440/29.08.2016 г. Между страните по делото бил сключил Договор №
18/677934/0101747 от 17.03.2017 г., за предоставяне на Държавна помощ „Помощ за
реализиране на доброволно поети ангажименти за хуманно отношение към
птиците", съгласно който ответното дружество заявило реализирането на
мярка А – Използване на фуражи, съдържащи деоксиниваленол не повече от 2.5
мг/кг и мярка Б – Подобряване на условията за хуманно отношение към птиците по
време на транспорт (само за доставки до кланицата), както и по двете мерки
заявили прилагането им за 21 000 бр. бройлери. Въз основа на задължението си по
т.2.2 от договора, на 22.03.2017 г. ищецът наредил по сметката на ответното
дружество договорената сума, в размер на 15 176,00 лв., като по силата на този
договор и в съответствие с т. 9.3 от Указанията за прилагане на схемата, за
изпълнението на поетите с договора задължения, ответника следвало до 28.02.2018
г. да представи специфичните документи за отчитането на заявените 21 000 бр.
птици. В изпълнение на задължението си за отчитане броя на животните,
подпомогнати по държавната помощ за реализирането на доброволно поети
ангажименти за хуманно отношение към птиците през 2017 г., съгласно т. 10.7 от Указанията, дружеството-ответник
на 28.02.2018 г., с вх. на ДФЗ № 02-180-2600/1783 от 28.02.2018 г. предоставило
документи, представляващи приложения от 1.8 до 1.16, но при администрирането на
тези документи било установено, че същите не съответствали и не доказвали
изпълнението на дейностите, по които ответникът получил Държавната помощ в
рамките на календарната 2017 г., тъй като за твърдяната от ответника реализация
за 20 263 бр. бройлера за угояване, съгласно фактура № ********** от 31.12.2017
г. на земеделския производител И.Д.И. не било представено ветеринарномедицинско
свидетелство за продадените птици, а получателят по тази фактура към момента на
сделката нямал регистриран животновъден обект и било установено, че с
придружителното писмо № 02-180-2600/1783 от 28.02.2018 г. за отчитане на
дружеството по документи по т. 3 от писмото – копие от фактура № ********** от
31.12.2017 г. за извършена продажба на 20 263 броя бройлери за угояване по
договор, от ответника на ЗП И.Д.И.. По т. 9.2.4 от Указанията Копие от
приемо-предавателен протокол от 31.12.2017г. между ответникът и ЗП И.Д.И. за 20
263 бр. живи бройлери, съгласно договор за възлагане от 31.12.2017 г. и фактура
№ ********** от 31.12.2017 г. и Споразумение от 31.12.2017 г. за прихващане на
взаимни вземания и задължения в размер па 36 473,40 лв. между ответното дружество
и ЗП И.Д.И. били фиктивни и били издадени само с цел дружеството да установи
документално изпълнение на задълженията си до края на 2017 г., като в
действителност изпълнението на тези задължения било прехвърлено през 2018 г.
След запитване от ищеца до БАБХ се установило, че за придвижване на животни от
животновъден обект № 7158-1440, собственост на ищеца за периода от 23.11.2017
г. до 31.01.2018 г. били издадени само 6 бр. ветеринарномедицински свидетелства,
за транспортиране на бройлери до контрагенти на дружеството, а именно „Зорница
комерс" – 4 броя и „Гепард" ООД – 2 броя. Операционна бележка за
извършеното плащане по проформа фактура № 110 от 26.10.2017 г. на стойност 4000
лв. и по фактура № 2807 от 22.11.2017 г. на стойност 6 870 лв., не
удостоверявали извършеното плащане на закупените с фактура № 2807/22.11.2017 г.
еднодневни бройлери на стойност 10 280 лв., което представлявало неизпълнение
на задължението по т. 9.2.3 от Указанията за прилагане на схемата за държавна
помощ за предоставяне на документ за извършено плащане за закупените птици.
Считат, че дори да се приемело, че в представената операционна бележка от
27.10.2017 г. била допусната техническа грешка, като била описана като
основание проформа фактура № 110/26.10.2017 г., вместо описаната в
окончателната фактура № 2807/22.11.2017 г., проформа фактура № 2781 от
27.10.2017 г., то било налице несъответствие между размера на направеното
окончателно плащане по операционната бележка в размер на 6870 лв. и дължимото
такова, след приспадане на платения аванс от 4000 лв., а именно 10 280 лева.
Претендира възстановяване на получената от ответника сума в размер на 15 176,70
лева, формирана от получените суми за реализирането на двете мерки, съответно по
мярка А – сума в размер на 1839,60 лева за 21 000 броя бройлери и по мярка Б –
сума в размер на 13 337,10 лева за 21 000 броя бройлери, съгласно раздел ІV, т.
4.3 от Договор № 18/677934/0101747 от 17.03.2017 г. поради неизпълнение на
задължението на дружеството да представи изискуемите за отчитането документи,
които следвало да съответстват и да доказват изпълнението на дейностите за
доброволно поетите ангажименти за хуманното отношение към птиците, които
надвишавали съществуващите стандарти, включително и минимално определените
стандарти за хуманно отношение на птиците. Било подадено Заявление по чл. 417
от ГПК, като било образувано ч.гр. дело № 238/2019 г. по описа на РРС, била
издадени Заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, като в заповедта
било разпоредено на длъжника да заплати на ищеца сумата от 15 176,70 лева –
главница; сумата от 2731,81 лева – лихва за забава за периода от 28.03.2017 г.
до 15.01.2019 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от
16.01.2019 г. до изплащане на вземането; както и сумата от 358,17 лева – заплатена
държавна такса, както 150,00 лева – юрисконсултско възнаграждение. Ответникът в
срок подал възражение, поради което са предявили настоящия иск. Искат да бъде
признато за установено, по отношение на ответника, че им дължи сумата от 15
176,70 лева – главница, поради неизпълнение по Договор № 18/677934/0101747 от
17.03.2017 г. за предоставяне на Държавна помощ „Помощ за реализиране на
доброволно поети ангажименти за хуманно отношение към птиците", както и
сумата от 2731,81 лева – лихва за забава, за периода от 28.03.2017 г. до
15.01.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
16.01.2019 г. до окончателното й изплащане.
Ответникът „Агропрогрес БГ“ ООД оспорва предявените искове.
Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства, прие за
установено от фактическа страна следното:
По заявление на ищеца е издадена заповед за незабавно
изпълнение на парично задължение по чл.417 и изпълнителен лист от ГПК от 18.01.2019
г. по гр. д. № 238/2019 г. по описа на РРС, с която е
разпоредено на длъжника Агропрогрес БГ“ да заплати на ищеца сумата от 15 176,70
лева – главница; сумата от 2731,81 лева – лихва за забава за периода от
28.03.2017 г. до 15.01.2019 г., ведно със законна лихва върху главницата,
считано от 16.01.2019 г. до изплащане на вземането; както и сумата от 358,17
лева – заплатена държавна такса и 150,00 лева – юрисконсултско възнаграждение В
срока по чл.414 от ГПК – на 25.07.2019 г. длъжникът възразил писмено срещу
заповедта за изпълнение и съдът дал указания на ищеца да предяви иск за
установяване на вземането си, който е предмет на настоящия правен спор.
Ответникът „Агропрогрес БГ“ ЕООД със Заявление №
18/677934/0101747, подадено на 15.02.2017 г. до ищеца, кандидатствало за „Помощ за реализиране на доброволно
поети ангажименти за хуманно отношение към птиците" по т. А – Използване
на фуражи, съдържащи деоксиниваленол не повече от 2.5 мг/кг; т. Б – Гарантиране на оптимално хранене на птиците
чрез заместване на животински протеини от бозайници и рибено брашно с
растителни протеинови заместители и незаменими аминокиселини, както и по двете
мерки заявили прилагането им за 21 000 бр. бройлери. Дружеството заявило 21 000
броя птици според еднократния капацитет на животновъдния обект, съгласно
Удостоверение за регистрация на животновъден обект № 18440/29.08.2016 г.
Между страните по делото бил
сключил Договор № 18/677934/0101747 от 17.03.2017 г., за предоставяне на
Държавна помощ „Помощ за реализиране на доброволно поети ангажименти за хуманно
отношение към птиците", съгласно който ответното дружество заявило
реализирането на мярка А – Използване на фуражи, съдържащи деоксиниваленол не
повече от 2.5 мг/кг и мярка Б – Гарантиране на оптимално хранене на птиците
чрез заместване на животински протеини от бозайници и рибено брашно с
растителни протеинови заместители и незаменими аминокиселини, както и по двете
мерки заявили прилагането им за 21 000 бр. бройлери.
На основание т.2.2 от договора, на 22.03.2017 г. ищецът
наредил по сметката на ответното дружество договорената сума, в размер на 15
176,00 лв.
В изпълнение на задължението си по т.9.3 и т. 10.7 от Указанията за прилагане на
схемата за отчитане броя на животните, подпомогнати по държавната помощ за
реализирането на доброволно поети ангажименти за хуманно отношение към птиците
през 2017 г., ответникът на 28.02.2018 г., с вх.
на ДФЗ № 02-180-2600/1783 от 28.02.2018 г. предоставил документи,
представляващи приложения от 1.8 до 1.16.
Била представена фактура № ********** от 31.12.2017 г. за
извършена продажба на 20 263 броя бройлери за угояване по договор, от ответника
на ЗП И.Д.И., като не било представено ветеринарномедицинско
свидетелство за продадените птици, а получателят по тази фактура към момента на
сделката нямал регистриран животновъден обект.
От писмо на БАБХ до ищеца е видно, че за придвижване на животни от животновъден обект № 7158-1440,
собственост на ищеца за периода от 23.11.2017 г. до 31.01.2018 г. били издадени
6 бр. ветеринарномедицински свидетелства, за транспортиране на бройлери до контрагенти
на дружеството, а именно „Зорница комерс" – 4 броя и „Гепард" ООД – 2
броя.
Със Споразумение от 31.12.2017 г. Между ответника и ЗП И.Д. били прихванати
взаимни вземания и задължения в размер па 36 473,40 лв.
Според разпитания
по делото свидетел И.Д.И., бивш съпруг на управителката на ответното дружество, с която имали 3 деца, но били разделили от 2014 г., на 31.12.2017 г.
закупил бройлери от „Агропрегрес БГ“ ЕООД, за да ги угоява и му била издадена
фактура за сделката. Приел птиците в животновъдния обект на „Агропрегрес
БГ“ ЕООД, който бил регистриран и се съгласил да угои бройлерите.
Птиците не били местени в друг обект, бройлерите били в този обект и той ги
приел в него. Ходил лично, денонощно да угоява птиците, само той – 21 000 броя.
Линията била автоматизирана, в силози, фуража бил наличен, той бил на
ответника, от него бил само труда. Закупил само птиците за доотглеждане.
Бройлерите не били с нужните тегла, самата сграда имала конденз и те не
наддавали. Той успял да ги отгледа качествено, с нужното тегло. Имало
възможност да наддадат за 6 дни. Свидетелят имал опит в отглеждането на птици от
2011 г., но спрял през 2017 г. Породата предполагала бързи резултати при
адекватни грижи. Фуражите за отглеждането съдържали микроелементи, от които
птиците се нуждаели, постелята била суха. Когато ги закупил те не били готови
за реализация и той ги доугоил. За 6 дни вдигнал тегло им в порядъка на 200 гр.
С влагата се преборил, като постилал слама. Очаквал, че ще може да ги реализира,
но не успял, поради което ги продал обратно на ответника на 5 януари 2018 г. Птиците били негови само за 6 дни.
Предполага, че „Агропрогрес БГ“ ЕООД били успели да реализират птиците.
Причината бройлерите, угоявани с един и същ фураж от ответното дружество и от
него да не растели, според него била влагата. Между закупуването и продажбата
реализирал печалба в размер на 1000 лв.,
за 5 дни. Не знаел, какво наложило тази покупко-продажбата на пилетата, не бил
питал за личните мотиви, но предполагал, че е поради боледуването на малкото им
дете.
Управителят на ответното дружество е дал
обяснения, че били заредили 21 000 бр.
птици, което било удостоверено не само с фактура, а и от ветеринарномедицинско свидетелство,
издадено от лекар-ветеринар. Птиците били гледани до 31 декември. Продала ги,
защото нямала възможност да бъдела в обекта, заради малкото и дете, което
тогава било на 2 г. 5 м. и било болно.
Продала ги за 5 дни и на 6-я си ги върнала. Обърнала се към бившия си
съпруг, който ги закупил, но той не можел да ги реализира, защото това можело
да го направи само собственикът на такъв лицензиран обект и той затова ги върнал
обратно. След това тя ги реализирала към кланица, като собственик на обекта. Тази
партида пилета, която била закупена на 11 ноември не била местена от обекта и
била издадена към кланица през м. януари, физически те не били местени, те били
заредени в този обект и били изнесени почти едновременно през м. януари 2018 г.
с ветеринарномедицински документ към кланица. Разликата в бройките била предвидимата
смъртност и тя не била голяма. Извършена била контролна проверка от ветеринарен
лекар във връзка с изискванията по указанията на фонда след отчетния период
през 2018 г., тъй като те до 28 февруари били длъжни да извършат проверка на
документите. Предвид представената при отчитането тяхна фактура, издадена на ЗП
И.И. тя му продала 20 236 броя бройлери на обща стойност 36 473,40 лв., а на
5-ти януари закупила 20 259 броя, т.е. с 4 броя по-малко бройлери на абсолютно
същата стойност, на която била извършена продажната сделка. Имала издадена фактура
от ЗП И.И., че птиците били отглеждани от него за 5 дни. Реализирала птиците на
08.01.2018 г. и те били реализирани с ветеринарномедицинските свидетелства през
м. януари, които били представени на
ищеца.
Съгласно
заключението на назначената по делото съдебноикономическа експертиза, на 22.03.2017 г. ищецът заверил сметката на
ответното дружество със сумата от 15176.70 лв.
Задължението на ЗП И.Д.И. по фактура № ********** от 31.12.2017 г. към
ответника на стойност 36473.40 лв. било прихванато срещу насрещно негово
вземане по фактура 25/01.08.2016 г. на стойност 42000 лв.В счетоводствата на
ответника и на ЗП И.Д.И. процесните фактури били осчетоводени и били отразени в
дневниците им за покупки и за продажби за м. 02.2018 г. , като съгласно ЗДДС
ответникът следвало да включи посочената фактура в дневника си за продажби през
м.12.2017 г. Право на данъчен кредит от ответника бил ползван по фактура
№28/05.01.2018 г. През м.01.2018 г. имало последваща на база фактура № ********** от 31.12.2017 г. продажба между ЗП
И.Д.И. и ответника отразена във фактура 28/05.01.2018 г., която била отразена в
дневника за продажби на ЗП И.Д.И. и в дневника за покупки на ответника през
м.02.2018 г., който упражнил правото си на данъчен кредит. След повторната
продажба на бройлерите от ЗП И.Д.И. на ответника, тоx ги реализирал както следва: на 08.01.2018 г. към Зорница –Комерс ООД за
сумата от 14237.51, на 12.01.2018 г. към Гепард ООД за сумата от 9692.40 лв.,
на 14.01.2018 г. към Зорница-Комерс ООД за сумата от 45992.76 лв., на
17.01.2018 г. към Гепард ООД за сумата от 8929.80 лв. Размерът на
претендираната мораторна лихва за периода 28.03.2017 г. до 15.01.209 г. била в размер на 2773.97 лв.
Въз
основа на установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Предявен е положителен
установителен иск, в производството, по който ищеца цели да установи, че
ответникът му дължи суми, въз основа на издадена заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл.417
от ГПК. Предявеният иск е процесуално допустим, тъй като е издадена заповед за
изпълнение, срещу която длъжникът е подал възражение в
законоустановения срок за недължимост на сумите.
Разгледан по същество, същият
се явява неоснователен.
Между страните по
делото е сключен Договор № 18/677934/0101747 от 17.03.2017 г., за предоставяне
на Държавна помощ „Помощ за реализиране на доброволно поети ангажименти за
хуманно отношение към птиците", съгласно който ответното дружество заявило
реализирането на мярка А – Използване на фуражи, съдържащи деоксиниваленол не
повече от 2.5 мг/кг и мярка Б – Гарантиране на оптимално хранене на птиците
чрез заместване на животински протеини от бозайници и рибено брашно с
растителни протеинови заместители и незаменими аминокиселини, за 21 000 бр.
бройлери. Съгласно т.4.3 от Договор № 18/677934/0101747 от
17.03.2017 г., за предоставяне на Държавна помощ „Помощ за реализиране на
доброволно поети ангажименти за хуманно отношение към птиците" сключен между страните / според направеното
от ищеца уточнение в проведеното на 07.01.2010 г. съдебно заседание, че на това
основание се претендират процесните суми/
при представяне на изискуемите документи в срок, но когато същите не съответстват
и не доказват изпълнението на дейностите за доброволно поетите ангажименти за
хуманно отношение към птиците, които надвишават съществуващите задължителни
стандарти по чл.5 от Регламент /ЕС/ 073/2009 г. и приложение 2 към него, земеделския стопанин възстановява
получените средства по мярката, ведно със законната лихва от датата на получаването им.
Спорно по делото е
дали представените от ответника документи съответстват и доказват изпълнението
на дейностите за доброволно поетите ангажименти за хуманно отношение към
птиците, които надвишават съществуващите задължителни стандарти по чл.5 от
Регламент /ЕС/ 073/2009 г. и приложение 2
към него.
Представените и
неоспорени диспозитивни документи – фактури, инкорпорират волеизявленията на
страните и доказват сключването на договор за продажба на бройлери и обратна
такава между ответника и ЗП И.Д.И.. Видно от приетото заключението на
изготвената по делото съдебно-икономическа експертиза, което съдът възприема,
тъй като експертът обективно и безпристрастно, съобразно притежаваните от него
специални знания е дал отговор на поставените му задачи, се установява по
категоричен начин, че ответникът и сключил договор за продажба, а след това
обратно изкупил от ЗП И.Д.И. процесните бройлери.
Съдът намира
наведеното от ищеца възражение, че ответникът не е установил доставката на
стоката за неоснователно, тъй като само по себе си, отразяването на фактурите в
счетоводството на дружество и на ЗП, включването им в дневниците за
покупко-продажбите по ДДС и ползването на данъчен кредит по същите -
представляват недвусмислено признание на задължението и доказват неговото
съществуване в този смисъл Решение № 42 от 19.04.2010 г. по т. д. №593/2009 г.,
II т. о., на ВКС.
Съдът не следва да
коментира дали са представени от ответника документите в срок на ищеца, тъй
като както беше посочено настоящата претенция се основава на т.4.3 от договора,
в която изрично е посочено, че документите от ползвателя на помощта са
представени в срок, но е спорно дали същите съответстват и доказват изпълнението
на дейностите за доброволно поетите ангажименти за хуманно отношение към
птиците.
Съдът намира за
неоснователно наведеното от ищеца твърдение, че не е представено ВМС за
продадените птици от ищеца на ЗП И.Д.И., тъй като те не са напускали регистрирания
животински обект и не са били транспортирани извън него. Според приетите по
гласни доказателства, които съдът цени, с оглед подкрепянето им от събраните по
делото писмени такива, ответникът е отглеждал птиците до тяхната продажба на ЗП
И.Д.И. в регистриран животновъден обект,
съгласно процесния договор. След реализацията им, ЗП И. също е продължил
отглеждането им в същият обект / без да бъдат транспортирани/, със същия фураж
и условия, поради което съдът приема, че не е налице твърдяното от ищеца
нарушение на т.4.3 от Договора.
За пълнота на
изложението следва да се посочи, че твърдяната
от ищеца мярка Б – Подобряване на условията за хуманно отношение към птиците по
време на транспорт (само за доставки до кланицата), не е включена в предмета на
процесния договор.
При това положение
съдът намира, че исковете следва да се отхвърлят.
С оглед изхода на
спора, на основание чл.78, ал.3, от ГПК, ищецът дължи на ответника сумата
от 1650 лв. разноски в настоящото
производство.
Мотивиран така,
съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Държавен фонд Земеделие, ЕИК *********, гр. София, бул. “Цар
Борис III” № 136, срещу „Агропрогрес БГ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Русе, ул. „Алея
Момина сълза“ №2, вх.1, ет.4 искове с правно основание чл.422 от ГПК за
установяване съществуването на парични
задължения за сумите от 15 176,70 лева – главница; сумата от 2731,81 лева –
лихва за забава за периода от 28.03.2017 г. до 15.01.2019 г., ведно със законна
лихва върху главницата, считано от 16.01.2019 г. до изплащане на вземането, по
т.4.3. от Договор № 18/677934/0101747 от 17.03.2017 г., за предоставяне на
Държавна помощ „Помощ за реализиране на доброволно поети ангажименти за хуманно
отношение към птиците" за които е издадена заповед за незабавно изпълнение
по чл.417 и изпълнителен лист от ГПК от 18.01.2019 г. по гр. д. № 238/2019 г. по
описа на РРС.
ОСЪЖДА Държавен фонд Земеделие, ЕИК *********, гр. София,
бул. “Цар Борис III” № 136, да заплати на „ Агропрогрес БГ“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.
Русе, ул. „Алея Момина сълза“ №2, вх.1, ет.4, сумата от 1650 лв. разноски
за производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно
обжалване пред Русенски окръжен
съд в двуседмичен срок от
връчване на препис от решението до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: