№ 130
гр. Благоевград, 10.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести
април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Росица Бункова
Членове:Божана Манасиева
Николинка Кр. Бузова
при участието на секретаря Мария Стоилова-Въкова
като разгледа докладваното от Росица Бункова Въззивно частно наказателно
дело № 20231200600267 по описа за 2023 година
Пред Окръжен съд Благоевград, производството по делото е образувано по
частната жалба на адвокат И., в качеството й на повереник на тъжителя К. И.
В., с ЕГН-********** от гр.Сандански, и е за въззивна проверка на
определение № 199 от 07.12.2022 год. постановено по нчхд №13/2022 год. по
описа на РС Сандански.
С цитираното определение решаващия съд е прекратил производството по
делото на основание чл.250,ал.1 т.1 във вр. с чл.24,ал.5 т.2 от НПК, тъй като е
приел, че след като е оставил първоначално депозираната в срок частна тъжба
без движение, то поправената е представена след изтичане на шест месечния
срок, предвиден в разпоредбата на чл.81, ал.3 от НПК.
Недоволен от така постановеното определение останал тъжителя В., който
чрез повереника си адв.И., твърди в частната въззивна жалба, че атакуваното
определение е незаконосъобразно и постановено в нарушение на
процесуалните правила. Намира, че РС не е събрал доказателства за това на
коя дата пострадалия е узнал за престъплението, за да може да се посочи от
кога започва да тече шестмесечния срок, визиран в разпоредбата на чл.81,ал.3
от НПК. Намира също така, че след като веднъж съдът е насрочил с
1
разпореждане производството по делото, като е предал на съд подсъдимия и е
дал правна квалификация на описаното в тъжбата, процесуално недопустимо
е да оставя същата без движение в хода на съдебното следствие. Моли
атакуваното определение да бъде отменено.
Срещу въззивната частна жалба на К. В. е постъпило писменно възражение от
защитника на подсъдимия И.- адв.Ю.. В същото тя твърди, че атакуваното
определение за прекратяване на производството по делото пред РС Сандански
е правилно и законосъобразно, тъй като правилно РС е оставил тъжбата без
движение, поради това, че тя не отговаря на изискванията на чл.81,ал.1 от
НПК. Освен това подаването на нова поправена тъжба е станало след
изтичане на шестмесечния срок, предвиден в разпоредбата на чл.81,ал.3 от
НПК, поради което и правилно делото е прекратено.
В съдебно заседание жалбоподателя В. се явява лично, не се явява неговия
повереник, редовно призован. В. поддържа жалбата, като сочи, че съдът е
нямал право да оставя тъжбата без движение, след като веднъж е дал ход на
делото. Поддържа искането за отмяна на определението за прекратяване на
делото.
Подсъдимия пред първата инстанция, въззиваем в настоящето производство
се явява лично и с адв.Ю.. Поддържат възражението си, като оспорват
жалбата, поддържат и искането за потвърждаване на атакувания съдебен акт.
Окръжният съд, в настоящия състав, след като се запозна с изложеното в
частната жалба, с атакуваното определение, със становищата на страните,
както и с първоначалната и поправена тъжба, намира следното:
В РС гр.Сандански е образувано нчхд №13 от 2022 год. , иницирано по тъжба
на К. И. В. от гр.Сандански срещу Д. М. И. от Благоевград, с обвинение за
извършено престъпление по чл.130 от НК. Тъжбата е депозирана на
10.01.2022 год. и в нея е посочено, че деянието е осъществено на 25.09.2021
год. Съдията -докладчик е счел, че тъжбата и с определение №12 от
25.01.2022 год. е приел същата за разглеждане, предал е на съд подсъдимия Д.
И. с обвинение за извършено на 25.09.2021 год. престъпление по чл.130, ал.1
от НК.
Проведено е едно редовно съдебно заседание на 21.04.2022 год., в което с
определение съдът е отменил определението си, с което е дал ход на
съдебното следствие и е оставил без движение частната тъжба на В., като е
2
дал указания на тъжителя да бъдат отстранени нередовностите на тъжбата,
касаещи място на извършване на деянието, начин на извършване, както и да
уточни претенцията си за вреди- дали те са имуществени, ако е така да посочи
техния размер и от какво произтичат. Указал е, че при неотстраняване на тези
нередности в 7-дневен срок, ще прекрати производството по делото. На
26.04.2022 год. е подадена от повереника на тъжителя В.- адв. И. нова ,
поправена тъжба. На 17.12.2022 год. в с.з. съдът е постановил сега
атакуваното определение за прекратяване на делото, тъй като е приел, че тази
поправена тъжба е подадена след изтичане на шестмесечния срок, визиран в
разпоредбата на чл.81,ал.3 от НПК.
Настоящият съдебен състав намира, че атакуваното определение за
прекратяване на наказателното производство следва да се потвърди, като
правилно и законосъобразно, поради следното:
Съгласно разпоредбата на чл.81,ал.3 от НПК, тъжбата следва да се депозира в
6-месечен срок от деня, в който пострадалия е узнал за престъплението.
Настоящето обвинение е за престъпление, извършено на 25.09.2021 год. и
първоначалната тъжба е подадена в срок, тъй като това е сторено от тъжителя
с депозирането й в РС Сандански на 10.01.2022 год.
За да отговори на възраженията наведени във въззивната частна жалба, съдът
намира, че следва да посочи няколко принципни теоретични постановки,
съгласно които макар и изрично НПК да не предвижда процедура по
оставяне без движение на тъжбата, в случай на констатирани от съда нейни
нередовности, то такава процесуална възможност за съда съществува. Това е
така, тъй като тъжбата е тази която поставя началото на наказателното
производство и макар при много по занижен критерий, в предвид на
обстоятелството, че обвинението се повдига от пострадало от престъпление
лице, а не от прокурор, тя следва основно да отговаря на изисквания на чл.
246, ал.2 от НПК. Така в пълна степен ще се гарантира, че лицето, което е
обвинено в извършване на престъпление достатъчно ясно е запознато с
фактите по обвинението, за да може адекватно да организира своята защита.
Именно поради това съдебната практика е постоянна и непротиворечива
относно тази процесуална възможност- тъжбата да се остави без движение, за
да може тъжителя да я поправи и да отстрани констатирани от решаващия
съд нейни нередовности. В настоящият случай това не е сторено след
3
депозиране на тъжбата /а процесуално най- правилно е това да стане в
първоначалния момент при преценката на съда за предаване на подсъдимото
лице на съд/, но независимо от това, както се посочи по-горе съдът е отменил
определението си с което е дал ход на съдебното следствие и тогава е оставил
без движение тъжбата. Независимо от това, при така констатираните от съда
нередовности на тъжбата, по правилно е същата да бъде оставена без
движение, тъй като порочна тъжба, не отговаряща на изискванията на
чл.81,ал.1 от НПК не може да постави началото на съдебен процес, който да
гарантира правата на страните. Единственото ограничение за това е
непълнотата да е отстранена в посочения в чл.81,ал.3 от НПК шестмесечен
срок, в който пострадалия е узнал за извършване на престъплението, който е
преклузивен. В този смисъл е и практиката на ВКС - Решение № 93 от
23.03.3010 год. по н.д. №751 от 2009 год. с докладчик съдията Имова.
В настоящият казус, указанията на съда дадени, респ. поправената тъжба е
депозирана в РС след изтичане на този преклузивен срок, поради което и
правилно производството по делото е прекратено. Повереникът на тъжителя
В. сочи във въззивната си частна жалба, че не са събрани доказателства от
кога пострадалия е узнал за извършване на престъплението, поради което и не
може да се твърди, че към датата на прекратяване на наказателното
производство от РС е изтекъл този срок. Настоящия състав намира това
възражение за неоснователно, тъй като още в първоначалната си тъжба
пострадалия е посочил датата , на която твърди, че му е причинена лека
телесна повреда. Именно поради обстоятелството, че се касае за твърдение за
лека телесна повреда, то у пострадалия е ясно формирано знанието за
извършване на деянието /това не е така за престъплението клевета напр./.
Това възражение на повереника се оборва и от представените от нея и
доверителят и писмени доказателства – лист за преглед на пациент и фиш от
спешна помощ, от които е видно, че В. е бил прегледан на датата на
инцидента- 25.09.2021 год. и при снемане на анамнеза сам е посочил, че е
получил удар с тъп предмет. Поради това настоящата инстанция намира, че
пострадалия безспорно е узнал за деянието още на датата, на която твърди ,
че подсъдимия му е причинил лека телесна повреда, поради което и
поправената тъжба се явява като депозирана извън шестмесечния срок по
чл.81,ал.3 от НПК.
4
Водим от гореизложеното и на основание чл.334 т.6 от НПК, въззивния съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №199 от 07.12.2022 год. постановено по нчхд
№13/2022 год. по описа на РС Сандански.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5