№ 294
гр. Нови пазар, 11.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВИ ПАЗАР, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Галина Николова
при участието на секретаря Диана В. Славова
като разгледа докладваното от Галина Николова Гражданско дело №
20223620100322 по описа за 2022 година
Предявена е искова молба от „Лавенде“ ЕООД, съдържаща обективно съединени
искове с правно основание по чл.415, ал.1 от ГПК за установяване съществуването на
вземането по издадена заповед по ч.гр.д. № ***г. на НПРС срещу ответника „ЕКО БИО
БРИ“ ЕООД, за сумите от 5331,60лв. главница и за 146,62 лв. мораторна лихва за периода от
*** г. до *** г.
Ищецът твърди, че съгласно договор за покупко – продажба от *** г., сключен в гр.
Д. е продал на ответника движими вещи – слама, в количество от 100 т., за което е издадена
фактура № *** г. Ищецът сочи, че е изпълнил задълженията си по договора и е предал
стоката на купувача. Ищецът твърди, че дължимата за продадената стока сума не е платена
от купувача.
Предвид на горното, ищецът моли съда да признае спрямо ответника, че вземанията
му за сумата от 5331,60 лв. за доставено и предадено количество от 88,860т. бали слама по
договор от *** г., съгласно приемо-предавателен протокол от *** г. и фактура № *** г.,
както и законната лихва за забава върху главницата за периода от *** г. до *** г. в размер на
146,62 лв., за които е издадена заповед за изпълнение № *** г. по ч.гр.д. № *** г.,
съществуват.
Ищецът желае присъждане на разноски по делото.
В срока за отговор на исковата молба, от името на ответника е подаден писмен
отговор, с който се оспорват основателността и доказаността на исковете. В срока за
1
отговор, ответникът е предявил и насрещни осъдителни искове спрямо ищеца по делото.
Предявените от ответника искове са по чл. 79 от ЗЗД за заплащане на сумата от 6000лв.,
главница и по чл. 86 от ЗЗД за заплащане на сумата от 1135лв., представляваща мораторна
лихва върху главницата за периода от *** г. до *** г., както и законната лихва върху
главницата, от подаването на насрещните искове на *** г.
Исковете се основават на неизпълнено задължение от ищеца към ответника по
фактура № ***/*** г. за извършена от ответника услуга на ищеца, и съгл. стокова разписка
от *** г. са пакетиране на пелети.
Поради това, че ищецът по делото не е изпълнил задължението си към ответника,
основано на посочената фактура, ответникът моли съда да осъди ищеца да му заплати
посочените суми на основание чл. 79 от ЗЗД от 6000лв., главница и на основание чл. 86 от
ЗЗД сумата от 1135лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от ***
г. до *** г., както и законната лихва върху главницата, от подаването на насрещните искове.
Претендира направените по делото разноски.
От името на ответника по насрещните искове, ищец по делото не е постъпил писмен
отговор по тях.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се
установи следното:
По главния иск, съдът установи следните факти:
По делото са приложени копия от 2 бр. пълномощни, с нотариална заверка на
подписите по тях, като с първото, представителят на ищеца П.П.П., роден *** г., е
упълномощил лицето М.Н.К. от гр. Д. с права да го представлява, освен многото посочени
дейности, и с това да го представлява пред всички контрагенти в РБ и чужбина, както и да
сключва договори за наем, арендни, при каквито цени и условия намери за добре, както и
други договори. С пълномощното е дадено правото на пълномощника да преупълномощава
трети лица. Пълномощното е заверено на *** г. при Нотариус с РД РС Д..
С последващо пълномощно от *** г. пълномощникът М.К. е преупълномощил лицето
П.В.П., род. *** г., баща на управителя на ищеца, с правата, които последния му е бил
предоставил, вкл. и правата относно сключването на договори с конрагенти в РБ и чужбина.
Според обясненията на представителя на ищцовото дружество, самият той в периода
от м. юни 2020 до м. юни 2021 г. е бил в София, а дейността на фирмата е била организирана
от баща му, съгласно даденото пълномощно.
Страните по делото са търговски дружества, регистрирани по ДДС и отношенията
помежду им, вкл.и сключения между тях договор се уреждат като търговски.
Страните по делото „Лавенде“ ЕООД и „Еко Био Бри“ ЕООД на *** г. в град Д. са
сключили договор за покупко-продажба на 100 тона бали слама. Съгласно чл. 3 от договора,
е уговорено вещите да се предадат на купувача и настоящ ответник до 10.06.2021 г., като
2
цената, която купувача дължи е 50 лева на тон, с включен ДДС.
От приемо-предавателен протокол от *** г. е удостоверено предаването на 88,860
тона бали слама, с отбелязване в протокола, че стоката е натоварена с автомобили на
купувача. По повод тази сделка е издадена и фактура № *** г., съгласно която е платена
сумата от 5 331,60 лв. с вкл.ДДС, отбелязан начин на плащане - по посочена във фактурата
банкова сметка и получател за платеца Г.И.. Фактурата е съставена от П.П.. Представен е и
аналитичен регистър на „Лавенде“ ЕООД от *** г. до *** г., носещ подписи на
гл.счетоводител и проверител, в който е осчетоводена посочената фактура, отразен оборот
5331,60 лв. и сумата включена в крайното салдо.
От дадените по реда на чл.176 от ГПК обяснения от представителя на ищеца се
установява, че договорът е подписан от бащата на представителя на ищеца, а фактурата е
издадена от баща му, който също се казва П.П., който е подписал и приемо – предавателния
протокол на л. 5 от делото.
От назначената съдебно счетоводна експертиза се установява, че фактура № *** г.,
издадена във връзка със сключения договор за слама, не е осчетоводена в счетоводството на
дружеството – ответник и не е представяна там. Осчетоводена е в счетоводството на ищеца,
отразена в дневник продажби и в справка-декларация по ЗДДС за 09.2021 г. без отразено
плащане по нея.
От така приетите от съда доказателства, писмени и гласни, съдът приема, че в
действителност от името на ищцовото дружество, по силата на надлежно
преупълномощаване бащата на управителя на дружеството е сключил договор за продажба
на 100 тона бали слама. Самият договор е търговска сделка по смисъла на чл. 318 от ТЗ и
съгласно чл. 321 от ТЗ, е издадена фактура, както и приемо предавателен протокол.
Самият договор е произвел своето облигационно действие между страните по него с
факта на подписването му. Относно изразяването на съгласие с клаузите по договора и
неговото подписване от управителя на ответното дружество не се правят възражения и
съдът приема, че договорът е породил действие между двете търговски дружества.
Във връзка с изпълнението на договорните ангажименти по сключения на *** г. в
град Д. договор за покупко-продажба на 100 тона бали слама, на *** г. от ищеца на
ответника са били предадени общо 88,860 т. слама. Доказателство за извършеното предаване
на стоката е изготвения от страните приемо-предавателен протокол, с отбелязване в
протокола, че стоката е натоварена с автомобили на купувача. Самият протокол е бил
подписан от страните по него и това не се оспорва от ответника.
На *** г. е издадена фактура № *** г., отразяваща продадените 88,860 т. слама на
стойност с 50лв./тон, но без вкл. ДДС или с вкл. ДДС общо 5 331,60 лв. Не е необходимо
нарочна експертиза, за да се установи по прост математически начин на изчисление, че
50лв. с вкл. 20 % ДДС е 60 лв., която цена умножена по количеството предадена слама е
равна на посочената във фактурата стойност от 5 331,60 лв.
3
Самата фактура е издадена значително след определения по чл. 113, ал.4 от ЗДДС
срок от 5 дни след данъчното събитие, което съгласно чл. 25, ал.2 от ЗДДС се е състояло на
*** г. Това обаче е само основание за търсене на административнонаказателна отговорност
евентуално по чл. 182 от ЗДДС, но това няма пряко отношение върху облигационните
отношения между страни, а само е доказателство за стойността на извършената сделка.
От посоченото от съдебно счетоводната експертиза се установява, че фактурата е
осчетоводена е в счетоводството на ищеца, отразена в дневник продажби и в справка-
декларация по ЗДДС за 09.2021 г., но по нея няма отразено плащане. В дружеството на
ответника фактурата не била осчетоводена и не е представяна там.
Въз основа на гореизложеното, съдът намира, че в действителност ответникът не е
платил стойността на закупените от него общо 88,860т. слама. Това количество слама според
договорените в чл. 4.1 от договора условия следва да бъде остойностено по 50 лв., която
сума е крайна и включва ДДС. Следователно за закупените и предадени, съгласно приемо -
предаватален протокол количества слама се дължи сумата от 4443,00лв., а не тази която е
посочена във фактурата в резултат на повторно калкулиране на данък добавена стойност
върху крайната договорена цена. За закупените количества 88,860 т. слама стойността без
ДДС би била 3 554,40 лв. и върху тази стойност когато се калкулират 20% ДДС се получава
крайна цена от по 50лв/тон или общо 4443лв.
Съдът намира, че ищецът е доказал наличието на неизпълнено от ответника
задължение, за което със Заповед № *** г. по ч.гр.д. № ***г. на НПРС му е присъдена
сумата от 5 331,60 лв. Ответникът от своя страна не е доказал изпълнението изцяло или
частично на посоченото задължение, произтичащо от договор за продажба на бали слама,
сключен на *** г.
Задължението за плащане за ответникът по делото, основано на издадената фактура
възниква от момента на нейното получаване в счетоводството му, а не с факта на издаването
й, което както се установи е станало и много по- късно от датата на възникване на самото
данъчно събитие. За да бъде платена сумата по фактурата, цялата или част от нея, както се
установи поради неправилното начисляване на ДДС върху крайната договорена цена, следва
съгласно чл. 303а, ал. 3, изр. 1-во от ТЗ, тя да е получена от него. От съдебно счетоводната
експертиза, се установява, че тази фактура не е налична в счетоводството на ответника. Едва
след получаването на фактурата, възниква за платеца по нея задължението за плащане. Това
съответства с посоченото от чл. 84, ал.2 от ЗЗД общо изискване относно изпадането в забава,
в случаите когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като
бъде поканен от кредитора. Поканата за плащане за ответника е възникнала с получаването
на заповедта за изпълнение от ответника по делото, *** г. Преди тази дата, ответникът не е
получавал нито фактура, нито покана за плащане и следователно не дължи лихва, за времето
преди получаване на съдебните книжа относно издадената заповед за изпълнение.
Съдът намира, че предявения от ищеца иск е доказан и установен само за сумата от
4443 лв. и следва да се отхвърли за разликата до предявения му размер от 5 331,60 лв., за
4
който е била издадена Заповед № *** г. по ч.гр.д. № ***г. на НПРС, ведно със законната
лихва от *** г.
Относно искът на ищеца за мораторна лихва, съдът установи следното:
Сключената между страните по делото сделка, както бе посочено е търговска по
смисъла на чл. 318, ал.1 от ТЗ и за нея съгл. чл. 321 от ТЗ са издадени както фактура, така и
приемо предавателен протокол.
Съгласно чл. 327, ал.1 от ТЗ, купувачът е длъжен да плати цената при предаване на
стоката или на документите, които му дават право да я получи, освен ако е уговорено друго.
В ал. 3 е посочено, че относно сроковете на плащане се прилагат съответно общите правила
на глава двадесет и първа. Това препраща към нормата на чл. 303а, ал. 3 от ТЗ, доколкото в
договора или във фактурата не е уговорен срок за плащане. В чл. 4.1 от договора е посочено,
че цената, ще бъде преведена от купувача по банкова сметка, посочена във фактура,
издадена от продавача. Това означава, че за да бъде извършено плащането по сделката е
необходимо издаването, но и получаването на фактурата от купувача по нея.
По делото не се представиха от ищеца доказателства, че фактурата е била изпратена
на купувача, респ.че е получена от него.
Предвид на това, съдът намира, че предявения установителен иск за съществуването
на вземане на ищеца срещу ответника за сумата от 146,62лв., представляваща мораторна
лихва за периода от *** г. до *** г., е неоснователен и следва да се отхвърли.
В обобщение, съдът намира, че искът по чл. 415 от ГПК вр. 124 от ГПК вр. чл. 79 за
сумата в размер на 5331,60 лв. главница е основателен и доказан за сумата от 4443 лв. и
следва да се отхвърли за разликата до предявения му размер от 5 331,60 лв., а искът по чл.
415 от ГПК вр. 124 от ГПК вр. чл. 86 от ЗЗД за мораторна лихва в размер на 146,62лв. за
периода от *** г. до *** г., е изцяло неоснователен и следва да се отхвърли в пълен размер.
За претендираните по исковете суми е издадена Заповед № *** г. по ч.гр.д. № ***г.
на НПРС.
Относно предявения насрещен осъдителен иск от ответника спрямо ищеца по
делото на основание чл. 79 от ЗЗД за заплащане на сумата от 6000 лв., главница и по чл. 86
от ЗЗД за заплащане на сумата от 1135 лв., представляваща мораторна лихва върху
главницата за периода от *** г. до *** г., както и законната лихва върху главницата, от
подаването на насрещните искове на *** г.
Предявеният насрещен иск на ответника спрямо ищеца се основава на представена
фактура №**/*** г. на стойност от 6000 лв. за извършена от името на ответника „Еко Био
Бри“ ЕООД услуга за пакетиране на 1 бр. (без означение на вида на стоката) на стойност
5
5000лв. и с вкл. ДДС, общо 6000лв.
Съгласно посоченото във фактурата, издател на същата е лицето Г.И., а получател е
П.П..
Приложена е и стокова разписка №**/*** г. (оригиналът е на л. 90 от делото), с място
на сделката в с. Пет могили, в която също е посочено само „услуга за пакетиране“, но в нея
няма посочени вид на стоката, единична цена и стойност за заплащане. Самата стокова
разписка съдържа подписи на страните по нея.
От изготвената по делото съдебно счетоводна експертиза се установява, че
издадената фактура е осчетоводена в дружеството издател (ответното дружество) на
стойност 6000лв. през м. юни 2020 г. и е включена в дневник за продажби и справка –
декларация по ЗДДС. По тази фактура до момента няма извършено плащане от страна на
платеца по нея, ищецът по делото.
В самата фактура е посочен начина на плащането й – по банков път, но не е посочен
срок за плащане.
По отношение на тази фактура и стокова разписка ищецът, П.П.П., сочи в
обясненията си пред съда, че подписът не е нито негов, нито на баща му. Отрича между
двете дружества да има договореност за пакетиране на пелети. Във връзка с посоченото от
ищеца по делото беше назначена съдебно графическа експертиза. От даденото експертно
заключение по протокол № *** г. от определено от НТЛ при ОДМВР Шумен вещо лице Х.
Х. се установява, че подписът срещу реквизита „получател“ в оригиналът на стокова
разписка №0*** от *** г., получател „Лавенде“ ЕООД е положен от П.В.П. с посочено в
заключението ЕГН. Това е бащата на управителя на ищцовото дружество.
Съдът намира, че бащата на управителя на ищцовото дружество е имал дадени чрез
преупълномощителя права (съгласно пълномощно от *** г.) да сключва договори от името
на ищеца, поради което представената по делото стокова разписка установява по несъмен
начин, предвид и на авторството на подписа, положен от името на ищеца, че страните са се
договорили за извършване на услуга от ответника в полза на ищеца, която е посочена по
вид „услуга за пакетиране“ и в количество „1“. Въз основа на тази стокова разписка е
издадена фактура, която отговаря на изискванията на чл. 113 от ЗЗДС. Макар по делото да
не се установява по несъмнен начин, че извършената от ответника услуга е именно за
пакетиране на пелети, то за съда е безспорно установено, че между двете търговски
дружества са възникнали облигационни отношения във връзка с извършената и фактурирана
услуга на стойност 5000лв. и с вкл. ДДС общо 6000лв.
От назначената по делото съдебно счетоводна експертиза се установява по несъмнен
начин, че ответникът, като издател на фактурата е удостоверил настъпилото на същия ден
данъчно събитие по предоставяне на услуга за пакетиране на стойност с ДДС 6000лв., която
фактура е осчетоводена в счетоводството на ответника, включена в дневник продажби и в
справка –декларация по ЗДДС за 06.2020 г. По тази фактура липсва отразено плащане.
Ответникът по насрещния иск не е доказал изпълнение на задължението си към насрещния
6
ищец във връзка с тази фактура.
Относно претендираната сума от 6000 лв., следва да се посочи по идентичен с иска на
ищеца по делото начин, че плащането по нея става изискуемо след получаването на
документите, които му дават основание да плати, съгл. чл. 327, ал.1 вр. чл. 303а, ал. 3, изр. 1-
во от ТЗ.
По делото не се представиха от ответника и насрещен ищеца доказателства, че
фактурата е била изпратена на купувача, респ.че е получена от него. Няма доказателства за
изпратена друга покана от издателя на фактурата до платеца. Следователно основание за
плащане за ищеца по делото по фактурата, на която се основава искът на ответника
възниква от момента на предявяване на иска.
Относно лихвата, дължима върху главницата, съдът намира, че това следва да е не от
датата на предявяване на иска – 09.05.2022 г., а от датата на получаване на преписа от него,
съгласно съобщението по делото – 19.07.2022 г., тъй като от тази дата длъжникът е изпаднал
в забава, съгл. чл. 303а, ал. 3, изр. 1-во от ТЗ и чл. чл. 84, ал.2 от ЗЗД.
Съдът намира, че предявения насрещен осъдителен иск от ответника срещу ищеца по
делото е основателен и доказан за сумата от 6000лв. главница и следва да се уважи, ведно
със законната лихва от получаването на исковата молба – 19.07.2022 г.
Относно искът за лихви по чл. 86 от ЗЗД, в размер на 1135 лв., представляваща
лихва върху главница от 6000лв. за периода от издаване на фактурата – *** г. до подаване на
исковата молба по насрещния иск – *** г.
Съдът установи, че по делото няма доказателства за изпратена покана от издателя на
фактурата до платеца, поради което и въпреки осчетоводяването на фактурата в
счетоводството на ответника не е постъпило плащане по нея от страна на длъжника – ищец.
В самата фактура не е посочен срок за плащане, а само начин на плащането по банков път.
Съдът намира, че насрещният ищец, като не е изпълнил задължението си по чл. 303а,
ал.3 от ТЗ да изпрати фактурата или друга покана за плащане, не е надлежно уведомил
длъжника по нея за възникналото данъчно задължение и неговото осчетоводяване съгласно
изискванията на закона за счетоводството. Тази разпоредба кореспондира напълно с
установеното от чл. 84, ал.2 от ЗЗД общо изискване относно изпадането в забава, в случаите
когато няма определен ден за изпълнение, а именно, след като длъжникът бъде поканен от
кредитора. Съгласно чл. 309а от ТЗ, когато кредиторът е изпълнил задълженията си, а
длъжникът е в забава за плащане, ако не е уговорено друго, кредиторът има право на
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата, както и на обезщетение за
разноски за събиране на вземането в размер на не по-малко от 80 лева, без да е необходима
покана. Както в търговските отношения, така и в общите облигационни такива, претенцията
за законна лихва, като обезщетение, възниква от момента на изпадане на неизправната
страна (длъжникът) в забава, съгл. чл. 86 от ЗЗД.
7
Поради това, че по делото не се установи, ответникът и насрещен ищец да е изпратил
фактурата на ищеца и той да я е получил или да е изпратил друг вид покана за плащане, то
длъжникът по нея не е бил изпаднал в забава от момента на издаване на фактурата. В забава,
същия е изпаднал едва след получаването на преписа от насрещния иск, който има силата на
изпратена до него покана за плащане, още повече, че съдържа и копие от издадената
фактура.
Това прави предявения иск за мораторна лихва неоснователен и следва да се отхвърли
изцяло.
Следователно за не могат да се претендират лихви от датата на издаване на
фактурите, а само от датата на подаване на исковата молба.
Предвид на горното, по предявените от ответника насрещни искове, съдът приема, че
искът за главницата от 6000лв., ведно със законната лихва от датата на получаване на
исковата молба – 19.07.2022 г. е основателен и доказан, а искът за мораторна лихва за сумата
от 1135лв., за периода от *** г. до *** г., е неоснователен и следва да се отхвърли изцяло.
Относно разноските по чл. 81 от ГПК.
По предявения от ищеца иск:
Ищецът по делото е направил разноски в размер на 154,66лв. за държавна такса, 150
лв. за съдебно-счетоводна експертиза и 1200лв. за адвокатско възнаграждение. Освен тях
претендира и още 100лв. за транспортни разходи за явяване по три съдебни заседания.
Общия размер на разноските по делото е 1603,66 лв.
Ответникът по делото е направил разноски за ДТ по предявения от него насрещен иск
в размер на 290 лв., 350лв. за вещи лица, от които 150 лв. по ССЕ и 200 лв. за
графологическата експертиза, както и 1500лв. адвокатски хонорар.
Всеки от пълномощниците на страните по делото е представил списък на разноските
по чл. 80 от ГПК.
Относно разноските на ищеца за транспортни разходи, съдът намира, че същите не
следва да се уважават, поради това, че разходите за гориво на МПС за явяване в съда за
всяко съдебно заседание се удостоверяват съгласно Наредбата за командировките в
страната, въз основа на представен за всяко съдебно заседание касов бон за заредено гориво,
предшестващо часа на заседанието, както и представянето на талон за използваното МПС, за
да се определи разходната норма на горивото.
В този смисъл, съдът намира искането за транспортни разходи в размер на 100 лв. за
изцяло не основателно и следва да се отхвърли, а същите не следва да участват при
определяне на дължимото от насрещната страна за разноски, съобразно на уважената част от
8
иска.
Относно претенцията за разноски на ищеца по чл. 78, ал.1 ГПК.
Предявените от ищеца искове са на обща стойност 5478,22 лв. и от тях са уважени в
размер на 4446,00лв. За защитата по тези искове, съдът е признал нарпавените от ищеца
разноски в размер на 1503,66лв. (без 100лв. за транспортни разходи). Пропорционално на
уважената част от исковете на ищецът се дължат разноски в размер на 1219,51 лв., за които
ответникът следва да бъде осъден да му ги плати.
Относно претенцията за разноски на ответника по чл. 78, ал.1 ГПК.
Предявените от ответника насрещни искове са на обща стойност 7135 лв. и от тях са
уважени в размер на 6000лв. За защитата по тези искове ответникът е направил разноски в
размер на 2140 лв. Пропорционално на уважената част от исковете на ищецът се дължат
разноски в размер на 1799,58лв., за които ищецът следва да бъде осъден да му ги плати.
Относно разноските по заповедното производство.
Съгласно дадените с ТР № 4/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС в т.12 задължителни
указания, то настоящия съд следва да се произнесе и относно разноските по заповедното
производство, поради което и с оглед изхода на делото, то следва да се постанови
осъдителен диспозитив по тяхната дължимост, включително и когато не изменя разноските
по издадената заповед за изпълнение, тъй като в предмета на иска по чл. 415, ал.1, вр. с чл.
422 от ГПК не се включва въпроса за вземането за разноските по заповедното производство.
По заповедното производство, във връзка със Заповед № *** г. по ч.гр.д. № *** г.на
НпРС, на ищеца са присъдени разноски в общ размер от 109,56 лв.
Поради посоченото частично уважаване на исковите претенции, които са били
заявени и присъдени в Заповед № *** г. по ч.гр.д. № *** г.на НпРС, на ищеца се дължат
пропорционално на уважената част от исковете за разноски сумата от 88,86 лв., които следва
да се осъди ответникът да ги плати.
Водим от горното и на основание чл.235 от ГПК, районен съд Нови пазар,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА на основание чл.415 от ГПК във вр. чл.124 от ГПК във вр. чл. 79, ал.1
от ЗЗД, ЗА УСТАНОВЕНО, по отношение на „Еко Био Бри“ ЕООД с ЕИК *********, със
седалище и адрес: с. Пет могили, общ. Никола Козлево, обл. Шумен, ул. „Ленин“ № 1,
представлявано от Г.И. И., че ВЗЕМАНЕТО на „Лавенде“ ЕООД с ЕИК *********, със
9
седалище и адрес на управление гр. София, 1303, р-н Възраждане, ЖК „Зона Б-5“, л.
„Средна гора“ № 127, ет. 2, представлявано от П.П.П., за сумата от 4443,00лв. (четири
хиляди четиристотин четиридесет и три лева) главница, ведно със законната лихва от *** г.
до изплащане на сумата, присъдена по ч.гр.д. № *** г. на НпРС, СЪЩЕСТВУВА, като
отхвърля иска за разликата над присъдената сума от 4443,00лв.до 5331,60 лв.
ОТХВЪРЛЯ иска по чл.415 от ГПК във вр. чл.124 от ГПК във вр. чл. 86, ал.1 от ЗЗД,
„Лавенде“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, 1303, р-
н Възраждане, ЖК „Зона Б-5“, л. „Средна гора“ № 127, ет. 2, представлявано от П.П.П.,
срещу „Еко Био Бри“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес: с. Пет могили, общ.
Никола Козлево, обл. Шумен, ул. „Ленин“ № 1, представлявано от Г.И. И., за сумата от
146,62лв. (сто четиридесет и шест лева шестдесет и две ст.), представляваща мораторна
лихва за периода от *** г. до *** г., присъдени по ч.гр.д. № *** г. на НпРС.
ОСЪЖДА на основание чл. 79 от ЗЗД, „Лавенде“ ЕООД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, 1303, р-н Възраждане, ЖК „Зона Б-5“, л.
„Средна гора“ № 127, ет. 2, представлявано от П.П.П., ДА ЗАПЛАТИ на „Еко Био Бри“
ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес: с. Пет могили, общ. Никола Козлево, обл.
Шумен, ул. „Ленин“ № 1, представлявано от Г.И. И., сумата от 6000 лв. (шест хиляди лева),
ведно със законната лихва от 19.07.2022 г.
ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 86, ал.1 от ЗЗД на „Еко Био Бри“ ЕООД с ЕИК *********,
със седалище и адрес: с. Пет могили, общ. Никола Козлево, обл. Шумен, ул. „Ленин“ № 1,
представлявано от Г.И. И., срещу „Лавенде“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, 1303, р-н Възраждане, ЖК „Зона Б-5“, л. „Средна гора“ № 127, ет.
2, представлявано от П.П.П., за сумата от 1135 лв. (хиляда сто тридесет и пет лева),
представляваща мораторна лихва върху главница от 6000лв. за периода от издаване на
фактурата – *** г. до подаване на исковата молба по насрещния иск – *** г.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 от ГПК „Еко Био Бри“ ЕООД с ЕИК *********, със
седалище и адрес: с. Пет могили, общ. Никола Козлево, обл. Шумен, ул. „Ленин“ № 1,
представлявано от Г.И. И., ДА ЗАПЛАТИ НА „Лавенде“ ЕООД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, 1303, р-н Възраждане, ЖК „Зона Б-5“, л.
„Средна гора“ № 127, ет. 2, представлявано от П.П.П., направените по делото разноски в
размер на 1219,51 лв.(хиляда двеста и деветнадесет лева петдесте и една ст.), като отхвърля
претенцията за разликата до 1503,66 лв., както и за сумата от 100лв. (сто лева) транспортни
разходи.
10
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 от ГПК „Еко Био Бри“ ЕООД с ЕИК *********, със
седалище и адрес: с. Пет могили, общ. Никола Козлево, обл. Шумен, ул. „Ленин“ № 1,
представлявано от Г.И. И., ДА ЗАПЛАТИ НА „Лавенде“ ЕООД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, 1303, р-н Възраждане, ЖК „Зона Б-5“, л.
„Средна гора“ № 127, ет. 2, представлявано от П.П.П., направените по заповедното
производство разноски в размер на 88,86 лв. (осемдесет и осем лева осемдесет и шест ст.),
като отхвърля претенцията за разликата до 109,56 лв., присъдени по ч.гр.д. № *** г. на
НпРС.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 от ГПК „Лавенде“ ЕООД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, 1303, р-н Възраждане, ЖК „Зона Б-5“, л.
„Средна гора“ № 127, ет. 2, представлявано от П.П.П., ДА ЗАПЛАТИ НА „Еко Био Бри“
ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес: с. Пет могили, общ. Никола Козлево, обл.
Шумен, ул. „Ленин“ № 1, представлявано от Г.И. И., направените по делото разноски в
размер на 1799,58 лв. (хиляда седемстотин деветдесет и девет лева петдесет и осем ст.),
като отхвърля искането за разликата до сумата от 2140 лв.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Шуменски окръжен съд.
Препис от настоящето решение да се докладва по ч.гр.д. № *** по описа на НпРС,
като се издаде изпълнителен лист за присъдените по настоящето дело суми.
Съдия при Районен съд – Нови Пазар: _______________________
11