№ 727
гр. София, 29.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VI ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Ралица Манолова
Членове:Мирослав Г. Георгиев
Ина Бр. Маринова
при участието на секретаря Станимира П. Делийска
в присъствието на прокурора К. Д. Д.
като разгледа докладваното от Мирослав Г. Георгиев Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20251100601475 по описа за 2025 година
Производството е по реда на глава 21 от Наказателно-процесуалния кодекс /НПК/.
С присъда от 03.10.2024 г. по НОХД № 14612/2020 г. Софийски районен съд, Наказателно
отделение, 136 състав е признал подсъдимата М. Г. В. за виновна в извършване на
престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК и й е наложил: наказание лишаване от свобода за срок от
3 месеца, чието изпълнение е отложил за срок от 3 години; наказание глоба в размер на 500
лева и наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 години, както и я
признал за виновна в извършване на престъпление по чл. 354а, ал. 5 вр. ал. 3, т. 1 НК, като
не й е наложил наказание поради изтекла давност.
Срещу присъдата е подадена в срок жалба от подсъдимата чрез защитника й, в която се
излагат съображения, че присъдата в частта, в която подсъдимата е призната за невиновна е
правилна, а в частта, в която е призната за виновна е неправилна, като не са налице
признаците на престъплението по чл. 343б, ал. 3 НК, като е и постановена при съществени
процесуални нарушения, тъй като съдът не е анализирал правилно доказателствата. В
допълнение към жалбата се излагат доводи срещу това да се кредитира заключението на
допълнителната съдебно-химическа експертиза. Счита се, че не е доказано извършването на
престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК. Иска се въззивния съд да отмени присъдата и да
постанови нова, с която да признае подсъдимата за невиновна и да я оправдае по
обвинението или делото да се върне за ново разглеждане. Алтернативно, прави се искане да
намали така наложеното наказание.
1
С жалбата не са направени доказателствени искания.
Срещу жалбата не е подадено възражение от страна на СРП.
Въззивният съд по реда на чл. 327 НПК не е допуснал събирането на нови гласни и писмени
доказателства.
Подсъдимата не се явява в съдебно заседание, в което е даден ход по същество, но в
предходно заседание е заявила пред съда, че ако е изтекла давността за някое от
престъпленията, в които е обвинена, желае наказателното производство за него да бъде
прекратено.
Защитникът на подсъдимата поддържа, че приемът на наркотичното вещество е било до 36
часа преди даването на пробата и деянието не е общественоопасно, тъй като то ще е такова,
ако подсъдимата е била повлияна от него и не е доказано, че е била под въздействие на
наркотик при управлението на МПС. Счита, че първата инстанция не е отговорила на
възраженията, направени от защитата пред нея. Моли жалбата да бъде уважена.
Прокурорът, че присъдата на първостепенния съд е правилна и законосъобразна и следва да
бъде потвърдена.
Софийски градски съд, като съобрази доводите в протеста и жалба, както и изложените
от страните доводи и служебно провери правилността на присъдата, съобразно
изискванията на чл. 314 НПК, намира за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Въззивната инстанция намира, че изведените от първостепенния съд фактически положения
кореспондират изцяло със събраните в хода на съдебно следствие доказателства и
доказателствени средства и ги споделя изцяло. Предвид това, СГС приема за установено от
фактическа страна следното:
Подсъдимата М. Г. В. е родена на **** г. в гр. Пловдив, българка, българска гражданка, със
висше образование, неосъждана; постоянен адрес: гр. ****; ЕГН: **********.
На 29.11.2018 г. около 00:15 ч. в гр. София подсъдимата управлявала л.а. „Хонда Акорд“ с
рег. № ****, като потеглила по ул. „Попова шапка“. С нея в автомобила били колегите й –
свидетелите Т., М. и П., които подсъдимата щяла да ги закара до домовете им. В автомобила
подсъдимата предложила на свидетелите да пушат марихуана и им предоставила цигара,
съдържаща коноп. Докато подсъдимата управлявала автомобила, тя и свидетелите пушили
цигарата с коноп, подавайки си я последователно един на друг. Подсъдимата закарала св. Т.
до дома й на ул. „Едисон“, а след това и св. М. до дома й на ул. „Иларион Драгостинов“. В
автомобила останали само подсъдимата и св. П., като подсъдимата продължила да пуши
цигарата с коноп. Тъй като била спряла автомобила по средата на ул. „Иларион
2
Драгостинов“, идващият след нея по улицата автомобил с полицейски патрул в състав
свидетелите Н., С. и Б., спрял зад нея. Малко след това подсъдимата потеглила с автомобила
по ул. „Иларион Драгостинов“ с посока от ул. „Калиманци“ към ул. „Марагидик“. Полицаите
я последвали и пуснали светлинен сигнал с автомобила си, за да я спрат за проверка.
Подсъдимата спряла л.а. „Хонда Акорд“ с рег. № **** ул. „Иларион Драгостинов“ пред № 32
и загасила цигарата с коноп, като я оставила в пепелника на автомобила. Тази цигара била с
тегло 0,07 гр. и с процентно съдържание на активно действащия компонент
тетрахидроканабинол 16 % на стойност 0,42 лева. В хартиена сгъвка, оставена на стелката
пред предна дясна седалка подсъдимата държала амфетамин с тегло 0,23 гр. с процентно
съдържание на активно действащия компонент амефетамин 13,5 % на стойност 6,90 лева.
Също така, в найлоново пликче на кората на багажното отделение на автомобила
подсъдимата държала коноп с тегло 2,86 грама с процентно съдържание на активно
действащия компонент тетрахидроканабинол 20 % на стойност 17,16 лева.
Свидетелите Б. и С. се приближили до автомобила на подсъдимата, за да извършват
проверка. Усетили миризмата на марихуана в автомобила, както и възприели, че
подсъдимата е превъзбудена. Било извършено претърсване на автомобила, при което били
намерени и иззети угарката от цигарата с коноп от пепелника на автомобила; пликчето с
коноп от кората на багажното отделение и хартиената сгъвка с амфетамин от стелката пред
предна дясна седалка. Подсъдимата и св. П. били задържани и отведени в 1 РУ-СДВР.
Пристигнал екип на ОПП-СДВР в състав св. Г. и св. В. - за съдействие. Те тествали
подсъдимата с полеви тест ‚Дръгчек 3000“ за употребата на наркотици и резултатът бил
положителен за канабис. Св. Г. издали на подсъдимата талон за медицински изследване №
0014811. Св. Г. съставил срещу нея АУАН № 192681 за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП.
Подсъдимата дала във ВМА кръвна проба, като в кръвта й било установено наличие на
тетрахидроканабинол.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Изложената фактическа обстановка въззивният съд приема за установена въз основа анализ
на следните доказателствени средства и доказателства:
гласни – обясненията на подсъдимата; показанията на свидетелите М., Т., П., С., Н., Б.,
Г. и В., включително показанията им, дадени в хода на досъдебното производство,
приобщени към доказателствения материал чрез прочитане;
- писмени - заключенията на: дактилоскопна експертиза /ДЕ/, две комплексни съдебно
психиатрични и психологични експертизи /КСППЕ/, съдебна химико токсикологична
експертиза /СХТЕ/; физико-химични експертизи /ФХЕ/; протокол за претърсване и
изземване; АУАН № 192681/28.11.2018 г.; талон за медицинско изследване № 0014811.
ЗППАМ № 7695/28.11.2018 г.; протокол за извършване на проверка за употреба на
наркотични или упойващи вещества от 28.11.2018 г.; протокол за медицинско изследване и
вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или друго упойващо средство или
3
техни аналози от 28.12.2018 г.; справка за водач на МПС; характеристика и справка за
съдимост за подсъдимата;
- веществени – коноп и амфетамин; полеви тест дръг чек 3000.
Въззивният съд счита, че вътрешното убеждение на СРС по фактите е формирано на
основата на правилен анализ на събраните по делото доказателствени материали. Съдът
прецизно и в съответствие с изискванията на процесуалния закон е анализирал
доказателствените източници, като е обосновал съображенията си. Не са допуснати
логически грешки при оценката на наличния доказателствен материал, като в съответствие с
изискванията на чл. 305, ал. 3 НПК съдът е обсъдил комплексно събраните по делото
доказателства и е обосновал съображенията си, въз основа на които е изградил фактическите
си констатации.
В тази връзка е необходимо да се отчете, че когато изразява съгласие с доказателствения
анализ, направен от предходната инстанция, въззивният съд не е длъжен да обсъжда отново
подробно доказателствата по делото, а може да анализира само тези, които се оспорват, за да
отговори изчерпателно на наведените доводи в жалбата или протеста /р. 372/01.10.2012г. по
н.д. № 1158/2012г. на ВКС, НК, ІІІ НО/.
Правилен и достатъчен е извършеният от първоинстанционния съд анализ на гласните
доказателствени средства, с който въззивният съд се съгласява, поради което намира, че не е
необходимо и да го преповтаря. С основание СРС се е позовал на показанията на
свидетелите полицейски служители - С., Н., Б. относно фактите по извършената проверка.
От техните твърдения се установяват поведението на подсъдимата, което е било
превъзбудено, миризмата на марихуана и наличието на инкриминираните наркотични
вещества в автомобила. Наличието на последните в автомобила се установява и от
протокола за претърсване и изземване, с който те са били приобщени като веществени
доказателства по делото. Резонно първата инстанция се е доверила и на казаното от
служителите на ОПП-СДВР /свидетелите Г. и В./ относно извършената от тях проверка с
полеви тест ‚Дръгчек 3000“ за употребата на наркотици и за това, че резултатът бил
положителен за канабис. Показанията на тези свидетели съответстват помежду си и
установяват достоверно горепосочените факти.
Правилно съдът се е доверил и на показанията на св. П., както и на тези на св. Т. и св. М., за
да достигне до извода, че подсъдимата е пушила цигара с марихуана, докато е управлявала
автомобила и, че намерените в него наркотични вещества – амфетамин и коноп са били
държани от нея. И тримата сочат, че подсъдимата им е предложила да пушат цигара с
марихуана, тя е предоставила същата и е пушила, управлявайки автомобила. Показанията и
на тримата дават възможност да се заключи, че инкриминираните наркотици са били
държани в автомобила от подсъдимата, а не от св. П., който е бил с нея по време на
проверката. С основание СРС е приел, че не следва да се доверява на обясненията на
подсъдимата, че другите свидетели са пушили марихуана в автомобила, и, че намерените в
4
него наркотици не са били нейни. Както и първостепенният съд е отбелязал, тези й
твърдения са в противоречие с целокупния доказателствен материал и следва да се считат за
неверни.
Заключенията на ФХЕ определят вида, теглото и процентното съдържание на активния
компонент на инкриминираните вещества и основателно са кредитирани от районния съд.
Правилно съдът се е позовал и на заключението на КСППЕ, което дава основание да се
приеме, че подсъдимата е действала в условията на вменяемост
С основание първостепенният съд е кредитирал заключението на СХТЕ, което сочи, че в
кръвта, дадена от подсъдимата за изследване, е установено присъствие на наркотично
9
вещество тетрахидроканабинол и негов специфичен метаболит карбокси-∆- ТНС,
доказващ употреба на /марихуана, канабис и др./. Това несъмнено сочи, че подсъдимата е
била употребила марихуана.
Относно ефектът, който тетрахидроканабинолът – активното вещество на марихуаната, има
върху организма – СХТЕ сочи, че може да е различен при различните индивиди – промени в
настроението, лека еуфория, промяна на себеоценка и усещания за пространство и време,
възможни са слаби халюцинации. Повлиява на концентрацията и фината координация на
движенията и употребилите не следва да управляват МПС.
С оглед установеното, че подсъдимата е била с превъзбудено поведение и разширени зеници
може да се приеме, че са били налице външни признаци че е била под влияние на упойващи
вещества и налага се извод, че тя е чувствала влиянието на употребената от нея марихуана.
Което е и съвсем логично, предвид това, че се установява, че е пушила цигара с марихуана
непосредствено преди спирането за проверка.
За възможното продължаващо действие на наркотичните вещества може да се съди по това
дали следите от наркотичното вещество са намерени в кръвта или урината. Когато бъдат
намерени следи в кръвта, то тогава наркотичното вещество все още може да окаже влияние
върху мозъчно – нервната дейност на човека, а оттам и на поведението му при шофиране.
Следва да се отбележи, че тази възможност може да съществува дори да няма външни
признаци /физически белези или видимо необичайно поведение/ у лицето. Всички тези
обстоятелства при всеки човек и за всяко наркотично вещество са различни, поради което
следва да се преценяват във всеки конкретен случай. С оглед близката във времето на
шофиране употреба на марихуана, съдът приема, че подсъдимата е представлявала
потенциална опасност за движението, тъй като e възможно да са били засегнати, дори
минимално, координацията на движенията й като водач на автомобил и концентрацията й
при шофиране.
Поради това, възражението на защитника в тази връзка и твърдението, че са били изминали
36 часа от приема на марихуана, направени в пренията пред въззивния съд, се явяват
неоснователни и не се възприемат, тъй като видно от коментираното по-горе, подсъдимата е
употребила марихуана непосредствено преди проверката и е била повлияна от наркотика.
СРС е допуснал в производството пред себе си допълнителна СХТЕ, която дава категоричен
5
отговор, че няма как наличието на специфичния метаболит на тетрахидроканабинола -
9
карбокси-∆- ТНС да се дължи на пасивна употреба на марихуана. Не се споделят и
възраженията във въззивната жалба, че допълнителната СХТЕ не следва да се кредитира.
Напротив, правилно тази експертиза е залегнала в основата на фактическите изводи на
първата инстанция относно това, че подсъдимата е употребила марихуана. Вещите лица
подробно и аргументирано са обосновали своите изводи и те съответстват на
доказателствената съвкупност.
Впрочем, както по-горе е посочено, свидетелските показания на св. П., М. и Т. дават
възможност да се направи извод, че подсъдимата е употребявала марихуана по време на
управлението на автомобила, поради които всички възражения в жалбата и в пренията пред
въззивния съд /за това, че била употребила преди 36 часа или за пасивно пушене/ са
неоснователни.
Правилно СРС е кредитирал с доверие и приобщените по делото писмени доказателства и
доказателствени средства, които са еднопосочни и допринасят за изясняване на относими
към предмета на доказване обстоятелства. Така, протоколът за претърсване и изземване,
правилно е кредитиран с доверие от първия съд, доколкото при извършването на това
следствено действие и съставянето на протокола са спазени изискванията на процесуалния
закон. В него са закрепени и обективирани находки от инкриминираното събитие и същите
са били приобщени като веществени доказателства. Правилни са и изводите на първия съд
за неговото съответствие с приобщените по делото веществени доказателства.
Изготвените АУАН № 192681/28.11.2018 г.; талон за медицинско изследване № 0014811.
ЗППАМ № 7695/28.11.2018 г.; протокол за извършване на проверка за употреба на
наркотични или упойващи вещества от 28.11.2018 г.; протокол за медицинско изследване и
вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или друго упойващо средство или
техни аналози от 28.12.2018 г. кореспондират с другите доказателства и следва да се ценят
напълно.
В заключение, възззивният съд приема, че след като е извършил задълбочен и всеобхватен
доказателствен анализ, СРС е достигнал до верни фактически изводи.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
За престъплението по чл. 354а, ал. 5 вр. ал. 3, т. 1 НК:
За това престъпление законодателят е предвидил наказание „глоба” до 1 000 лева.
Относителният давностен срок, с изтичането на който се изключва наказателното
преследване за такива деяния, съгласно чл. 80, ал. 1 т. 5 НК е 3 години. Според разпоредбата
на чл. 81, ал. 3 НК наказателното преследване се изключва с изминаването на 4 години и 6
месеца от извършването на деянието, независимо от спирането и прекъсването на давността.
В конкретния случай, този срок от 4 години и 6 месеца е изтекъл на 29.05.2023 г., поради
което и наказателната отговорност на подсъдимата за конкретното деяние с правна
6
квалификация по 354а, ал. 5 вр. ал. 3, т. 1 НК, за каквото тя е предадена на съд и призната за
виновна от първостепенния съд и във връзка, с което обвинение е сезирана и въззивната
инстанция, е погасена поради изтекла абсолютна давност.
Това се е случило още преди произнасянето на присъдата от първата инстанция и е следвало
СРС да разясни на подсъдимата възможността да поиска прекратяване на наказателното
производство за това престъпление и да вземе становището й в тази връзка. Районният съд
не е сторил това. Защитникът е изразил становище по този въпрос в пледоарията си и е
следвало СРС да отмени хода по същество и да извърши горепосоченото. Вместо това,
първата инстанция се е произнесла с присъда и е признала подсъдимата за виновна по това
обвинение и не й е наложила наказание поради изтекла давност.
Подсъдимата изрично заяви пред въззивния съд, че желае да се ползва от закона за
давността и производството спрямо нея да бъде прекратено, ако за някое от престъпленията,
за които е обвинена е изтекла давността, като не пожела СГС да се произнася по въпроса за
вината.
Същевременно, изричната разпоредба на чл. 334, т. 4 НПК вр. чл. 24, ал. 1, т. 3 НПК гласи, че
единственото правомощие на въззивния съд е, когато констатира, че наказателната
отговорност е погасена поради изтичане на предвидената в закона давност, да отмени
присъдата на първостепенния съд и да прекрати наказателното производство по делото.
Поради това, атакуваната присъда следва да се отмени в частта за това престъпление и да се
прекрати наказателното производство за същото.
За престъплението по чл. 343б, ал. 3 НК:
При така установената фактическа обстановка, правилно първостепенният съд е приел, че
подсъдимата е осъществила от обективна и от субективна страна и състава на
престъплението по чл. 343б, ал. 3 НК.
От обективна страна:
Подсъдимата е управлявала МПС – л.а. „Хонда Акорд“ с рег. № ****. Тя е сторила това след
употребата на наркотично вещество –тетрахидроканабинол /активния наркотичен компонент
на марихуаната/.
Марихуаната /конопът/ има наркотично действие, няма легална употреба, пазар и
производство в страната и е поставена под контрол съгласно Единна Конвенция на ООН по
упойващите вещества, ратифицирана и от България и представляват високорискови
наркотични вещества по смисъла на Закона за контрол върху наркотичните вещества и
прекурсорите /ЗКНВП/. Включен е в Приложение № 1 към чл. 3, т. 1 от Наредбата за реда за
класифициране на растенията и веществата като наркотични, издадена на основание чл. 3,
ал. 2 ЗКНВП - „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради
вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и
7
ветеринарната медицина”. Активното наркотично вещество на марихуаната е
тетраходроканабинолът.
В случая следи от марихуана са открити в кръвта на подсъдимата. Това означава, че това
наркотично вещество обективно е имало възможността да влияе върху мозъчно – нервната й
дейност, а оттам и на поведението й при шофиране. Поради това, съдът намира, че при
спирането й за проверка върху нея е имало въздействие от употребата на марихуана. За
признаци на такова влияние информация се съдържа в гласните доказателства. Поради това,
подсъдимата е представлявала потенциална опасност за движението, тъй като е била
нарушена, координацията на движенията й като водач на автомобил и концентрацията й при
шофиране. Индиция за това е, че употребата на марихуана е във времето на управлението на
автомобила. Поради това, от обективна страна подсъдимата е осъществила престъплението,
в което е обвинена.
Поради това и възражението в жалбата и в пледоарията на защитника за липса на
обществена опасност на деянието е повече от неоснователно.
СРС, макар и кратко, е дал отговор на направено пред него такова възражение, поради което
и не се споделя становището на защитника, изказано пред въззивната инстанция, че първият
съд не е отговорил на възраженията на защитата.
От субективна страна:
Правилно СРС e заключил, че деянието е извършено при форма на вина пряк умисъл, като
подсъдимата е съзнавала общественоопасния характер на извършеното, предвиждала е
настъпването на общественоопасните последици и с действията си пряко ги е целяла,
доколкото много добре е знаела, че е употребила наркотично вещество /марихуана/ по време
на управление на автомобила; че е възможно наркотикът да има действие върху нея и може
да влияе на възможностите й да шофира и, въпреки това е управлявала МПС.
По тези съображения, настоящият съдебен състав прие, че с основание контролираната
съдебна инстанция е признала подсъдимата за виновна в извършване на престъпление по чл.
343б, ал. 3 НК.
ЗА ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:
Към времето на деянието, за престъплението по чл. 343б, ал. 3 НК, законодателят е
предвиждал наказание „лишаване от свобода“ в размер от една до три години и глоба от 500
до 1500 лева. Наред с това, в чл. 343г НК се предвижда и задължителното лишаване от право
по чл. 37, ал. 1, т. 7 НК.
При индивидуализацията на наказателната отговорност на подсъдимата, СРС е приел
наличие на изключителни и многобройни и смекчаващи признаци и е приложил
разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, като е определил наказание лишаване от свобода по
минимума, като е определил същото в абсолютния му минимум – три месеца, чието
8
изпълнение е отложил по реда на чл. 66, ал. 1 НК за срок от три години.
СГС не споделя становището на първостепенния съд, но доколкото въззивното производство
е образувано само по жалба от подсъдимата и положението й не може да бъде влошавано, то
безпредметно е коментирането на този въпрос.
Тук, въззивния съд намира за нужно да обърне внимание, че смекчаващите и отегчаващите
обстоятелства касаят отговорността, а не вината, както е изложил в мотивите си СРС.
Кумулативно предвиденото наказание глоба е наложено в минималния предвиден в случая
размер от 500 лева. Това е в съответствие с Тълкувателно решение № 2 от 13.05.2025 г. на
Общото събрание на Наказателната колегия (ОСНК) на Върховния касационен съд на
Република България по тълк. д. № 2/2024 г.
Предвид разпоредбата на чл. 343г НК, първоинстанционният съд е наложил на подсъдимата
и наказание "лишаване от право да управлява МПС". Лишаването от право е задължително,
съгласно чл. 343г НК, като съдът следва да наложи това наказание при осъждане за
извършено престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК. Наказанието лишаване от право да управлява
МПС първостепенният съд е определил в размер на три години, което отговаря на
изискването на чл. 49, ал. 2 НК и, според въззивната инстанция, е правилно съобразено с
обществената опасност на деянието и дееца.
Правилно също така на основание чл. 59, ал. 4 от НК първоинстанционният съд е
приспаднал времето, през което подсъдимата е била лишена по административен ред от
правото да управлява МПС.
ЗА ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА:
Правилно първият съд, при съблюдаване на задължението си по чл. 301, ал. 1, т. 11 НПК, се е
произнесъл и по веществените доказателства амфетамин и коноп в съответствие с чл. 354а,
ал. 6 НК.
Не се е произнесъл относно вещественото доказателство полеви тест дръг чек 3000, но
разполага с възможността да се произнесе отделно от присъдата с определение по посочения
въпрос по реда на чл. 306, ал. 1, т. 4 НПК.
ЗА РАЗНОСКИТЕ:
С оглед изхода на делото законосъобразно и в съответствие с нормата на чл. 189, ал. 3 НПК
разноските по делото са присъдени в тежест на подсъдимото лице.
При извършената, на основание чл. 314, ал. 1 НПК, цялостна служебна проверка на
правилността на обжалваната присъда, въззивната инстанция не констатира наличието на
основания, налагащи нейната отмяна в частта за престъплението по чл. 343б, ал. 3 НК,
поради което същата следва да потвърдена в тази част.
Така мотивиран и на основание чл. 334, т. 4 вр. чл. 24, ал. 1, т. 3 вр. чл. 334, т. 6 и чл. 338
9
НПК, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
РЕШИ:
ОТМЕНЯ присъда от 03.10.2024г. на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 136
състав по НОХД № 14612/2020 г. в частта, в която подсъдимата М. Г. В. е била призната за
виновна в извършване на престъпление по чл. 354а, ал. 5 вр. ал. 3, т. 1 НК и не й е наложено
наказание, поради изтекла абсолютна давност.
ПРЕКРАТЯВА наказателното производство, водено срещу подсъдимата М. Г. В. за
престъпление по 354а, ал. 5 вр. ал. 3, т. 1 НК.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
Решението, в частта, с която наказателното производство е прекратено, подлежи на
обжалване и протестиране пред Върховния касационен съд в 15-дневен срок от съобщението
до страните, а в останалата част е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10