Решение по дело №3113/2023 на Административен съд - Пловдив

І. За характера на производството, исковете и становищата на страните:

1. Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 1, ал. 2 от Закон за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.

2. Ищецът И.Н.Д., с ЕГН **********, чрез процесуалните си представители – адвокат Т.Д. и адвокат П.К., иска ответникът ОД на МВР – Пловдив да бъде осъдена да му заплати обезщетение за имуществени вреди, претърпени от него в резултат на незаконосъобразен административен акт от 16.11.2022 г. - принудителна административна мярка (ПАМ) „преместване на паркирано пътно превозно средство” по чл. 171, т. 5, буква „б“ от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), отменен по съответния ред с влязло в законна сила съдебно решение (постановено по адм. дело № 3043/22 г. по описа на Административен съда Пловдив), както следва: 84,00 лева - обезщетение за имуществените вреди, изразяващи се в заплащане на посочената сума от ищеца за репатриране (80,00 лв.) и за престой (4,00 лв.) на наказателния паркинг на ОП „Паркиране и репатриране“ на автомобила – обект на отменената ПАМ. Претендират се и направените разноски по настоящото дело.

3. Ответникът ОД на МВР гр. Пловдив чрез процесуалния си представител в отговор на исковата молба, счита иска за неоснователен, поради което моли същият да бъде отхвърлен. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на ОД на МВР – Пловдив. Направено е възражение за намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение до размера на минималното възнаграждение за защита по дела от подобен характер, съгласно Наредба № 1/2004 г. за минималните размер на адвокатските възнаграждения.

4. Представителят на Окръжна Прокуратура – Пловдив дава заключение, че исковете са основателни.

 

ІІ. За фактите:

5. Административният акт, в резултат на който се твърди, че са настъпили имуществени вреди за ищеца е Принудителна административна мярка (ПАМ) „преместване на паркирано пътно превозно средство” от 16.11.2022 г., наложена от служител на ответника на основание чл. 168, ал. 1, чл. 171, т. 5, б. „б” от ЗДвП по отношение на лек автомобил „Мерцедес“ с рег. № ***, собственост на И.Н.Д.. Ищецът е оспорил наложената му ПАМ пред Административен съд - Пловдив, във връзка с което е образувано адм. дело № 3043 по описа за 2022 г. на същия съд. Последното е приключило с постановяване на Решение № 1349/11.07.2023 г., с което процесната ПАМ е отменена. Решението на административния съд не е обжалвано и влязло в законна сила на 02.08.2023 г.

Към исковата молба от страна на ищеца – И.Д., са представени заверени копия на фискални бонове, издадени от ответника, за сумата от 80,00 лв. за репатриране и сумата от 4,00 лв. за престой (лист 3 и лист 7 по гр. дело № 20235330117168 по описа за 2023 г. на Районен съд – Пловдив).

III. За правото:

6. Съгласно чл. 203 от АПК исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица се разглеждат по реда на Глава единадесета, а за неуредените въпроси за имуществената отговорност се прилагат разпоредбите на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Чл. 1 от ЗОДОВ постановява, че държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, като исковете се разглеждат по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

7. За да възникне правото на иск за обезщетение задължително е необходимо наличието на няколко кумулативно определени предпоставки, а именно: причинена вреда - имуществена или неимуществена; незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината; незаконосъобразният акт, действието или бездействието да са при или по повод изпълнението на административна дейност; пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или бездействието, и настъпилата вреда. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

8. Първото условие за допустимост на иска (чл. 204, ал. 1 АПК) е административният акт да бъде отменен по съответния ред. По делото няма спор, че Принудителна административна мярка „преместване на паркирано пътно превозно средство” от 16.11.2022 г., наложена от служител на ответника на основание чл. 168, ал. 1, чл. 171, т. 5, б. „б” от ЗДвП по отношение на лек автомобил „Мерцедес“ с рег. № ***, собственост на И.Н.Д., е отменена по съответния ред, а именно с Решение № 1349/11.07.2023 г. постановено по адм. дело № 3043/2022 г. по описа на Административен съд - Пловдив, влязло в законна сила на 02.08.2023 г. При това положение следва да се приеме, че е налице първият елемент от фактическия състав на иска за обезщетение по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Касае се за противоправно поведение от страна на ответника, изразяващо в издаването на незаконосъобразен административен акт.

9. Относно втория и третия елемент от фактическия състав на отговорността на държавата за дейността на администрацията, уредена в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а

именно настъпила вреда от такъв административен акт и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт и настъпилия вредоносен резултат, е необходимо да се съобрази следното:

От данните по делото по несъмнен начин се установява, че в случая, горните материални предпоставки по отношение на претендираното обезщетение за причинените на ищеца имуществени вреди, са налице - принудителната административна мярка, каза се, е отменена със съдебен акт, налице е и настъпил вредоносен резултат, представляващ заплащане на сумата в размер на 84,00 лв. от Д. на Общинско предприятие „Паркиране и репатриране“ – Пловдив за преместването на автомобила и за отговорното пазене на същия, за което по делото са представени заверени копия на фискални бонове съответно за сумата от 80,00 лв. (за репатриране) и за сумата от 4,00 лв. (за престой), налице е също така и причинна връзка между разпоредения административен акт и настъпилата вреда, тъй като ако принудителната административна мярка не би била наложена, ищецът не би заплатил събраната такса за освобождаване на автомобила. Следователно искът се явява доказан както по основание, така и по размер.

IV. За разноските:

10. С оглед изхода на спора, на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, на ищеца следва да бъдат присъдени сторените в производството разноски. Те се констатираха в размер на 410 лв., в това число 10 лв. заплатена държавна такса и 400 лв. заплатено адвокатско възнаграждение.

Така мотивиран, Пловдивският Административен съд, ХVІІ състав,

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА ОД на МВР - Пловдив да заплати на И.Н.Д., с ЕГН **********, обезщетение за претърпени от него имуществени вреди в размер на 84,00 лв., представляваща заплатени разходи за репатриране (80 лв.) и за престой на паркинг (4,00 лв.), в резултат на незаконосъобразен административен акт от 16.11.2022 г. - принудителна административна мярка „преместване на паркирано пътно превозно средство” по чл. 171, т. 5, буква „б“ от Закона за движение по пътищата, отменен по съответния ред с влязло в законна сила Решение № 1349/11.07.2023 г., постановено по адм. дело № 3043/22 г. по описа на Административен съда Пловдив.

ОСЪЖДА ОД на МВР – Пловдив да заплати на И.Н.Д., с ЕГН **********, сумата в размер на 410 лв., представляваща направените по делото разноски за заплащане на държавна такса и адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.

Съдия: