№ 8224
гр. София, 08.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ
при участието на секретаря НЕЛИ М. ШАРКОВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ Гражданско дело №
20241110160757 по описа за 2024 година
Софийският районен съд е сезиран с искова молба от Д. С. П., ЕГН
**********, със съдебен адрес: гр. София, ., чрез адв. Л. Л., срещу Д. П. Я.,
ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ул. „., чрез адв. В. Т., в
обстоятелствената част на която се твърди, че ищецът е подал Заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК от 17.05.2019 г. срещу
ответника за заплащане на сумата в размер на 4 950 /четири хиляди
деветстотин и петдесет/ лева, дължима въз основа на запис на заповед,
издаден на 20.05.2016 г., с падеж на 20.06.2016 г., ведно със законна лихва за
периода от 17.05.2019 г. до окончателно изплащане на вземането, както и сума
в размер на 399 /триста деветдесет и девет/ лева, представляваща сторени
съдебно-деловодни разноски, от които държавна такса в размер на 99
/деветдесет и девет/ лева и адвокатско възнаграждение в размер на 300
/триста/ лева.
По така подаденото заявление било образувано ч.гр.дело № 27624/2019
г., 90 състав, по описа на Софийски районен съд /СРС/ по което била издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.
417 ГПК от 05.06.2019 г. В тази връзка, по горепосоченото дело бил издаден
Изпълнителен лист от 05.06.2019 г. за сума в размер на 4 950 /четири хиляди
деветстотин и петдесет/ лева, представляваща задължение въз основа на запис
на заповед, издаден на 20.05.2016 г., с падеж на 20.06.2016 г., ведно със
1
законна лихва за периода от 17.05.2019 г. до окончателно изплащане на
вземането, както и сума в размер на 399 /триста деветдесет и девет/ лева,
представляваща сторени съдебно-деловодни разноски по ч.гр.дело №
27624/2019 г., 90 състав, по описа на Софийски районен съд /СРС/, от които
държавна такса в размер на 99 /деветдесет и девет/ лева и адвокатско
възнаграждение в размер на 300 /триста/ лева.
В исковата молба е налице твърдение, че на основание горепосочените
заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК от
05.06.2019 г. и Изпълнителен лист от същата дата е било образувано изп.дело
№ 517/2019 г., по описа на ЧСИ .., с рег.№ ...при КЧСИ, което впоследствие е
било преобразувано в изп.дело № 107/2024 г., по описа на ЧСИ .., с рег.№ ...
Предвид изложеното, ищецът твърди, че по първоначално образуваното
изп.дело № 517/2019 г., ответникът е получил покана за доброволно
изпълнение, ведно със заверен препис от Заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от 05.06.2019 г. В
подкрепа на наведеното от него твърдение за надлежно връчване на
посочените документи на ответника, ищецът е представил пощенско известие
за доставяне с ИД .. от 29.07.2019 г., подписано от страна на ответника /л.8 от
делото/.
Ищецът счита, че с Определение от 15.08.2024 г. по ч.гр.дело №
27624/2019 г., 90 състав, по описа на Софийски районен съд /СРС/, съдът
неправилно е приел, че подаденото на 27.03.2024 г. възражение от страна на
ответника е било подадено в законоустановения срок по чл. 414, ал. 2 от ГПК.
В тази връзка заявява, че видно от приложеното към исковата молба пощенско
известие за доставяне, ответникът е получил лично горепосочените
документи, а именно покана за доброволно изпълнение, ведно със заверен
препис от Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 от ГПК от 05.06.2019 г., поради което срокът за подаване
на възражение по чл. 414 от ГПК следва да бъде приет за изтекъл на
13.08.2019 г. Твърди, че след тази дата, ответникът е загубил своето право да
подаде възражение, в резултат на което издадената Заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК е влязла в
законна сила.
При така изложените факти и като поддържа, че ответника, като
2
длъжник по запис на заповед, издаден на 20.05.2016 г., с падеж на 20.06.2016
г., не е изпълнил задължението си към датата на подаване на исковата молба,
ищецът моли да бъде признато за установено в отношенията между страните,
че ответникът дължи заплащане на сумата от 4 950 /четири хиляди
деветстотин и петдесет/ лева, представляваща дължимо задължение въз
основа на горепосочения запис на заповед, ведно със законна лихва за периода
от 17.05.2019 г. до окончателно изплащане на вземането, сума в размер на 399
/триста деветдесет и девет/ лева, представляваща сторени съдебно-деловодни
разноски по ч.гр.дело № 27624/2019 г., 90 състав, по описа на Софийски
районен съд /СРС/, от които държавна такса в размер на 99 /деветдесет и
девет/ лева и адвокатско възнаграждение в размер на 300 /триста/ лева, както и
в настоящото производство.
Към исковата молба са приложени документи в заверено от
процесуалния представител на ищеца копие, които се иска да бъдат приети
като доказателства по делото.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът Д. П. Я., ЕГН **********, със
съдебен адрес: гр. София, ул. „., чрез адв. В. Т. е депозирал писмен отговор, с
който оспорва предявения иск, като счита същия за неоснователен и
недоказан. Заявява, че не е получавал предходна покана за доброволно
изпълнение, поради което оспорва приложената от ищеца обратна разписка за
доставка, като твърди, че същата не се отнася за връчена покана за доброволно
изпълнение.
На следващо място, ответникът твърди, че в исковата молба не е
посочено основанието за издаване на записа на заповед от 20.05.2016 г.,
именно поради обстоятелството, че подобно не е налице.
В условията на евентуалност прави възражение за изтекла погасителна
давност на процесното вземане, тъй като счита, че последното е било погасено
с изтичане на три години от падежа на горепосочения запис на заповед.
Предявява инцидентен установителен иск за приемане за установено по
отношение на страните, че ответникът не дължи на ищеца сумата,
обективирана в процесния запис на заповед от 20.05.2016 г., поради изтекла
погасителна давност на вземането.
Налице е искане от страна на ответника за изискване и прилагане по
делото на заверени преписи от посочените в исковата молба изпълнителна
3
дела, а именно изп. дело № 107/2024 г. и изп. дело № 517/2019 г., по описа на
ЧСИ .., с рег.№ ...при КЧСИ.
Съдът, като прецени изложените в исковата молба и отговора
фактически твърдения и съобрази формулираните искания, намира, че е
сезиран с обективно съединени установителни искове с правна квалификация
чл. 422 от ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 535 от ТЗ.
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност твърденията на
страните и събраните по делото доказателства намира за установено следното
от фактическа страна:
Видно от приложеното ч.гр.дело № 27624/2019 г., 90 състав, по описа на
Софийски районен съд /СРС/, от страна на ищеца на 17.05.2019 г. било
депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК,
за сума в размер на 4 950 /четири хиляди деветстотин и петдесет/ лева,
представляваща задължение въз основа на запис на заповед, издаден на
20.05.2016 г., с падеж на 20.06.2016 г., ведно със законна лихва за периода,
считано от 17.05.2019 г. до окончателно изплащане на вземането, както и сума
в размер на 399 /триста деветдесет и девет/ лева, представляваща сторени
съдебно-деловодни разноски по делото, от които държавна такса в размер на
99 /деветдесет и девет/ лева и адвокатско възнаграждение в размер на 300
/триста/ лева.
За претендираната сума по ч.гр.дело № 27624/2019 г., 90 състав, по
описа на Софийски районен съд /СРС/, в полза на Д. С. П., била издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.
417 от ГПК от 05.06.2019 г. срещу длъжника, ответник в настоящото
производство. В тази връзка, по горепосоченото дело бил издаден
Изпълнителен лист от 05.06.2019 г. за гореописаните суми.
Към делото е приложен заверен от процесуалния представител на ищеца
препис от Запис на заповед, издаден на 20.05.2016 г. в гр. София, подписан от
страна на ответника /л.5 от делото/, въз основа на който последният, в
качеството му на издател, се задължава да плати безусловно и неотменимо
сума в размер на 4 950 лв., без разноски и протест на или на заповедта на
ищеца в настоящото производство. Видно от приложения документ, падежът
на горепосоченото задължение е на 20.06.2016 г., като е указана и банкова
сметка за извършване на плащането.
4
В настоящото производство е приобщено в препис изп.дело № 517/2019
г., по описа на ЧСИ .., с рег.№ ...при КЧСИ, образувано на основание
горепосочените заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по
чл. 417 ГПК от 05.06.2019 г. и Изпълнителен лист от същата дата, което
впоследствие е било преобразувано в изп.дело № 107/2024 г., по описа на ЧСИ
.., с рег.№ ... от което се установява, че по първоначално образуваното изп.
дело № 517/2019 г., на ответника е била изпратена Покана за доброволно
изпълнение с изх.рег.№ 74621/09.07.2019 г., ведно със заверен препис от
Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.
417 от ГПК от 05.06.2019 г. Към поканата е приложена разписка с отбелязване,
че при посещение на 18.07.2019 г., длъжникът не е бил намерен на посочения
адрес.
Видно от Постановление от 26.01.2024 г. по изп.дело № 517/2019 г., по
описа на ЧСИ .., с рег.№ ...при КЧСИ, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК,
производството по същото е било прекратено, поради обстоятелството, че
взискателят не е поискал извършването на изпълнителния действия в
продължение на две години.
От приложеното изп.дело № 107/2024 г., по описа на ЧСИ .., с рег.№ ...
образувано на основание горепосочените заповед за незабавно изпълнение на
парично задължение по чл. 417 ГПК от 05.06.2019 г. и Изпълнителен лист от
същата дата, се установява че е изпратена Покана за доброволно изпълнение с
изх.рег.№ 2549/26.03.2024 г., ведно със заверен препис от Заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК
от 05.06.2019 г. Надлежното връчване на посочените документи се
удостоверява от разписка за връчване от 26.03.2024 г., подписана от адв. Т., в
качеството му на процесуален представител на ответника.
Предвид гореизложеното и с оглед обективираното от страна на ищеца
твърдение, че посочената покана е била надлежно връчена на длъжника на
29.07.2019 г., съдът намира, че след съвкупен анализ на представените от ЧСИ
.., с рег.№ ...документи по изп.дело № 517/2019 г. и от представеното
пощенско известие за доставяне с ИД .. от 29.07.2019 г. /л.8 от делото/, не
може да бъде наложен категоричен извод, че посоченото известие касае
именно връчването на процесната покана, поради което приема, че
възражението на ответника от 27.03.2024 г. е подадено в срока по чл. 414, ал. 2
5
от ГПК. В тази връзка, с Определение от 15.08.2024 г. по ч.гр.дело №
27624/2019 г., 90 състав, по описа на Софийски районен съд /СРС/, съдът е
обявил за спряно по силата на закона изпълнението на Заповед за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от
05.06.2019 г.
Анализът на така установената фактическа обстановка налага следните
правни изводи:
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест по
реда на чл.154, ал.1 от ГПК, ищецът е следвало да установи при условията на
пълно и главно доказване следните правопораждащи факти, а именно
представеният запис на заповед от 20.05.2016 г., по силата и въз основа на
който е възникнало задължение за ответната страна, както и реквизитите на
записа на заповед, посочени в чл. 535 от ТЗ.
В тежест на ответника е да докаже фактите, от които произтичат
възраженията му, а именно с оглед липсата на основание за издаване на
процесната ценна книга, както и обективираното възражение за изтекла
погасителна давност.
С Определение № 2453 от 16.01.2025 г. , постановено по реда на чл. 140
от ГПК, съдът е приел, че доколкото в настоящия случай не е налице спор
между страните относно наличието на конкретно каузално правоотношение,
чието изпълнение е обезпечено с издадения запис на заповед и с оглед
обстоятелството, че ответникът е направил общо оспорване на вземането,
отнасящо се до липса на причина за издаване на процесната ценна книга,
възражение за изтекла погасителна давност, както и възражение по отношение
на ищеца, че същият не е посочил изрично основание за издаване на записа на
заповед, за последния не възниква задължение в настоящото производство да
сочи основание на поетото от издателя задължение за плащане и да доказва
възникването и съществуването на вземане по каузално правоотношение по
повод или във връзка с което е издаден записът на заповед, в който смисъл е т.
17 от ТР 4/18.06.2014 г. по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Записът на заповед представлява абстрактна правна сделка, при която
уважаването на исковата претенция е обусловено от доказване дали записът на
заповед е редовен от външна страна и дали удостоверява подлежащо на
изпълнение вземане. Разпоредбата на чл. 535 от ТЗ регламентира реквизитите,
6
които записът на заповед следва да съдържа, разпоредбата на чл. 536 от ТЗ
определя някои от реквизитите, ако не са определени по друг начин в записа
на заповед - например, ал. 3 и, ал. 4 от цитираната разпоредба определят място
на плащане и място на издаване. Ако записът на заповед не съдържа всички
изискуеми реквизити, то не може да бъде счетено, че представлява запис на
заповед, т.е. при липса на изискуем реквизит записът на заповед се счита
недействителен. В настоящият случай, съдът счита, че процесният запис на
заповед съдържа изискуемите по закон реквизити, а именно наименованието
„запис на заповед“ е надлежно посочено, включително в съдържанието на
документа, като видно от текста се установява, че същият съдържа безусловно
обещание за плащане на паричната сума от 4 950 лв., уговорен е падеж на
паричното задължение, а именно 20.06.2016 г., конкретизирано е лицето, в
полза на което следва да бъде платена паричната сума, съдържа дата и място
на издаване и място на плащане, като същият е подписан от страна на
ответника. Наличието на редовен от външна страна запис на заповед означава,
че преценката дали исковата претенция е доказана по основание е дали има
плащане по записа на заповед.
Съдът, отчитайки обстоятелството, че оригиналът на записа на заповед е
представен по ч.гр.дело № 27624/2019 г., 90 състав, по описа на Софийски
районен съд /СРС/, без да са налице отбелязвания за реализирани плащания и
предвид липсата на възражения от ответника в тази връзка, приема, че
исковата претенция е основателна и доказана по размер.
С оглед извода за дължимост на процесното вземане по записа на
заповед, следва да се обсъди своевременно наведеното от страна на ответника
възражение за настъпила погасителна давност.
Изтеклата погасителна давност изключва правото на принудително
изпълнение, въпреки че кредиторът се е снабдил с изпълнително основание
(пред съдебния изпълнител обаче длъжникът не може да се позове на нея и
съдебният изпълнител не може да я зачете, освен при влязло в сила решение за
уважаването на иска по чл. 439 ГПК). Съгласно разпоредбата на чл. 531, ал. 1
ТЗ исковете по менителницата срещу платеца се погасяват с тригодишна
давност от датата на падежа. В настоящия случай, падежът на процесния
запис на заповед е настъпил на 20.05.2016 г., като на 17.05.2019 г. е подадено
заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК,
7
видно от което обстоятелство, същото е депозирано в съда три дни преди
изтичане на погасителната давност на вземането. В тази връзка, по делото се
установява, че на 05.06.2019 г. съдът е издал заповед за незабавно изпълнение
и изпълнителен лист срещу ответника по ч.гр.дело № 27624/2019 г., 90 състав,
по описа на Софийски районен съд /СРС/. С молба с вх.рег.№
51881/01.07.2019 г., въз основа на издадения изпълнителен лист било
образувано изп.дело № 517/2019 г., по описа на ЧСИ .., с рег.№ ...при КЧСИ, с
взискател Д. П., което било прекратено по право с Постановление от
26.01.2024 г., на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, поради непоискано от
взискателя извършване на изпълнителни действия в продължение на повече от
две години. За пълнота, в тази връзка следва да се отбележи, че перемпцията
не изключва правото на принудително изпълнение, като дори след
настъпването й правото на принудително изпълнение може да съществува, но
въпреки това чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК задължава съдебният изпълнител да я
зачете. С молба с вх.рег.№ 6931/12.02.2024 г. от взискателя на основание
горепосочените заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по
чл. 417 ГПК от 05.06.2019 г. и Изпълнителен лист от същата дата било
образувано изп.дело № 107/2024 г., по описа на ЧСИ .., с рег.№ 848, по което
били извършени изпълнителни действия от съдебния изпълнител и била
надлежно връчена Покана за доброволно изпълнение с изх.рег.№
2549/26.03.2024 г., ведно със заверен препис от Заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от 05.06.2019
г., което обстоятелство се удостоверява от разписка за връчване от 26.03.2024
г., подписана от адв. Т., в качеството му на процесуален представител на
ответника.
Предвид изложеното, исковата молба по чл. 422 ГПК има правните
последици на прекъсване на погасителната давност на основание чл. 116, б.
"б." ЗЗД. По силата на чл. 422, ал. 1 ГПК погасителната давност се счита
прекъсната от датата на подаване на заявлението в заповедното производство -
така т. 9 от ТР от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС. В
същото време според тази разпоредба искът за съществуване на вземането се
смята предявен от датата на заявлението, когато е спазен срока по чл. 415, ал.
4 от ГПК, както е в случая. В тази насока съдът съобразява и разпоредбата на
чл. 115, ал. 1, б. „ж“ от ЗЗД, според която давност не тече по време на
съдебния процес за вземането.
8
Предвид изложеното, съдът намира, че с депозиране на заявлението за
издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК в съда на
17.05.2019 г. е прекъснато течението на погасителната давност, поради което и
възражението на ответника в този смисъл се явява неоснователно.
По разноските:
С оглед изхода от настоящия спор, право на разноски се поражда в полза
на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК. В тази връзка, същият е
представил доказателства за сторени съдебно-деловодни разноски в общ
размер 1 698 лв., от които сума в размер на 1 299 лв., представляваща
държавна такса в размер на 99 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на
1 200 лв., заплатени в настоящото производство, както и сума в размер на 399
лв., представляваща държавна такса в размер на 99 лв. и адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лв. по заповедно производство по ч.гр.дело №
27624/2019 г., 90 състав, по описа на Софийски районен съд /СРС/.
Предвид формулираното от страна на ответника възражение за
прекомерност на адвокатско възнаграждение и с оглед фактическата и правна
сложност на настоящото съдебно производство, съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съдът
намира претендираното от процесуалния представител на ищеца адвокатско
възнаграждение в настоящото производство за прекомерно, поради което
същото следва да бъде намалено в размер на 795 лв., а за заповедното
производство претендираният адвокатски хонорар не надвишава минимума по
чл. 7, ал. 7 НМРАВ.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове с правно основание чл. 422
от ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 535 от ТЗ, предявени от Д. С. П., ЕГН
**********, със съдебен адрес: гр. София, ., чрез адв. Л. Л., срещу Д. П. Я.,
ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ул. „., чрез адв. В. Т., че
ответникът дължи на ищеца сума в размер на 4 950 /четири хиляди
деветстотин и петдесет/ лева, дължима въз основа на запис на заповед,
издаден на 20.05.2016 г., с падеж на 20.06.2016 г., ведно със законна лихва за
периода от 17.05.2019 г. до окончателно изплащане на вземането, както и сума
9
в размер на 399 /триста деветдесет и девет/ лева, представляваща сторени
съдебно-деловодни разноски, от които държавна такса в размер на 99
/деветдесет и девет/ лева и адвокатско възнаграждение в размер на 300
/триста/ лева, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от 05.06.2019 г. по
ч.гр.дело № 27624/2019 г., 90 състав, по описа на Софийски районен съд
/СРС/.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответника Д. П. Я., ЕГН
**********, със съдебен адрес: гр. София, ул. „., чрез адв. В. Т., да заплати на
Д. С. П., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ., чрез адв. Л. Л.,
направените по делото разноски в размер на 1 243 лв., с включени разноски по
заповедното производство по ч.гр.дело № 27624/2019 г., 90 състав, по описа на
Софийски районен съд /СРС/.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10