Р Е Ш Е Н И Е
№ 91
гр. Сливен, 15. 07. 2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – СЛИВЕН, в публично заседание на осми
юли, две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА
ДРАГОМАНСКА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛЯ ИВАНОВА
ИГЛИКА ЖЕКОВА
При участието на секретаря ВАНЯ КОСТОВА и
на прокурора ХРИСТО КУКОВ, като разгледа докладваното от съдия ГАЛЯ ИВАНОВА касационно административнонаказателно дело
№ 25 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1,
изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ във връзка с
чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба от С.Н.Р.,
подадена против Решение № 18 от 15.01.2020 г., постановено по АНД № 1622 / 2019
г. по описа на Районен съд – Сливен, с което е потвърдено Наказателно
постановление /НП/ № 11-01-547 от 07.01.2019 г., издадено от Директора на
Агенция за държавна финансова инспекция /АДФИ/ – гр. София, с което на С.Н.Р., за
нарушение на чл. 94, ал. 3, т. 1 от Закона за публичните финанси /ЗПФ/ във
връзка с чл. 7, ал. 5, чл. 122, ал. 1 и § 2 от ДР на ЗПФ и на основание чл. 32,
ал. 1, т. 1 от Закона за държавната финансова инспекция /ЗДФИ/ във връзка с § 2
от ДР на ЗПФ, е наложена глоба в размер на 200 лева.
В жалбата касационният жалбоподател твърди, че
обжалваното съдебно решение е неправилно. Счита същото за постановено при
съществени нарушения на материалния и процесуалния закон, и необосновано. Твърди,
че са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила,
като излага съображения, че: липсва деяние, с което да са нарушени разпоредбите
на ЗПФ и жалбоподателят не би могъл да бъде деец на нарушение по чл. 94, ал. 3,
т. 1 от ЗПФ; посоченото нарушение на чл. 94, ал. 3, т. 1 от ЗПФ не кореспондира
със словесното посочване на вмененото нарушение; административнонаказващият
орган не е изяснил в цялост фактическата обстановка и е тълкувал неправилно
закона. Моли решението на Районния съд да бъде отменено ведно със законните
последици.
В съдебно заседание касационният
жалбоподател, редовно призован, не се явява и не се представлява. В представено
писмено становище чрез упълномощен процесуален представител поддържа жалбата и
моли да бъде уважена.
Ответникът по касационната жалба: Агенция
за държавна финансова инспекция, редовно призована, не се представлява в съдебно
заседание. В представени писмени бележки чрез упълномощен процесуален
представител оспорва жалбата, моли да бъде оставена без уважение, счита обжалваното
съдебно решение за правилно и излага съображения в подкрепа на твърденията си.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Сливен, дава заключение за маловажен случай на административно нарушение,
поради което счита, че решението на Районния съд следва да бъде отменено.
Касационната жалба е подадена в
предвидения в чл. 211, ал. 1 от АПК преклузивен срок, от надлежна страна и при
наличие на правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество,
жалбата е основателна.
За да потвърди обжалваното НП като законосъобразно,
Районният съд е приел за установено, че жалбоподателят е извършил описаното в
акта и НП административно нарушение; счел е, че жалбоподателят, като не е
спазил ограничението на чл. 94, ал. 3, т. 1 от ЗПФ, следва да понесе
административно-наказателна отговорност, която с НП е ангажирана правилно по
чл. 32, ал. 1, т. 1 от ЗДФИ; направил е изводи, че процесният случай не е
маловажен, наложеното наказание е определено правилно, при съставянето на АУАН
и издаването на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения.
Решението
на Районния съд е валидно и допустимо, но е неправилно, поради нарушение на
закона – касационно основание за отмяна по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 във
връзка с ал. 2 от Наказателно-процесуалния кодекс /НПК/. Изводът на Районния
съд, че процесното наказателно постановление е законосъобразно, е неправилен по
следните съображения:
Видно от установената по делото фактическа
обстановка, на 13.07.2018 г. на жалбоподателя е съставен и връчен АУАН от
служител на АДФИ, за това че към 31.12.2017 г. в гр. С., в качеството на к. на
Община Сливен и п. р. с бюджет по бюджета на общината, по отчета за изпълнение
на бюджета на общината за 2017 г., е о. в края на годината налични задължения
за разходи на Община Сливен в размер на 17 790 509 лева, които
представляват 23,2 на сто от средногодишния размер на отчетените разходи за
последните четири години, с което не е с. ограничението на чл. 94, ал. 3, т. 1
от ЗПФ, тъй като наличните към 31.12.2017 г. задължения за разходи надвишават с
8,2 на сто максимално допустимите 15 на сто от средногодишния размер на
отчетените разходи за последните четири години. Актосъставителят е посочил, че
с деянието е нарушена разпоредбата на 94, ал. 3, т. 1 от ЗПФ във връзка с чл.
7, ал. 5, чл. 122, ал. 1 и § 2 от ДР на ЗПФ. Въз основа на съставения АУАН, на
07.01.2019 г. е издадено процесното НП. В НП е възпроизведено съдържанието на
акта, включително и законните разпоредби, които са посочени като нарушени.
По делото е установено, че с Решение № 528
от 26.01.2017 г. на Общински съвет – Сливен, е приет бюджетът на Община Сливен
за 2017 г., като и е одобрен максималният размер на новите задължения за
разходи, които могат да бъдат натрупани през 2017 г. по бюджета на общината, и
максималният размер на новите ангажименти за разходи, които могат да бъдат
поети през 2017 г., съгласно Приложение № 12. В Приложение № 12 посоченият
максимален размер на новите задължения за разходи е 44 978 404 лева.
В справка от 09.07.2018 г. по описа на Община Сливен, относно средногодишния
размер на разходите за периода 2014 - 2017 г. и задълженията за разходи към
31.12.2017 г., адресирана до АДФИ, се съдържат данни, че задълженията за
разходи към 31.12.2017 г. са 17 790 509 лева.
С оглед на изложеното, Районният съд
незаконосъобразно е приел за установено, че жалбоподателят е извършил
административното нарушение, за което е санкциониран. Настоящият съдебен състав
счита, че жалбоподателят не е осъществил състава на административно нарушение,
за които е ангажирана отговорността му, тъй като наказващият орган е посочил
като нарушена разпоредба, която урежда правомощия на друг орган – Общинския
съвет. С процесното НП отговорността на жалбоподателя е ангажирана за нарушение
на чл. 94, ал. 3, т. 1 от ЗПФ. В чл. 94, ал. 2 от ЗПФ е предвидено, че Общинският
съвет приема с решение бюджета на общината по показателите по чл. 45, ал. 1 в
срок до 15 работни дни от внасянето му от кмета. А съгласно чл. 94, ал. 3, т. 1
от ЗПФ, с решението по ал. 2 Общинският съвет одобрява и максималния размер на
новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през годината по
бюджета на общината, като наличните към края на годината задължения за разходи
не могат да надвишават 15 на сто от средногодишния размер на отчетените разходи
за последните четири години. В случая Общински съвет– Сливен е приел бюджета на
Община Сливен, като е и одобрил максималния размер на новите задължения за
разходи, които могат да бъдат натрупани през 2017 г. по бюджета на общината, и
максималния размер на новите ангажименти за разходи, които могат да бъдат поети
през 2017 г. Съгласно чл. 7, ал. 5 от ЗПФ, кметовете организират и ръководят
съставянето, внасянето в общинския съвет и изпълнението на бюджетите на
общините, като в чл. 128, ал. 1 от ЗПФ е предвидено, че не се допуска
извършването на разходи, натрупването на нови задължения за разходи и/или
поемането на ангажименти за разходи, както и започването на програми или
проекти, които не са предвидени в годишния бюджет на общината.
От анализа на цитираните норми следва, че
наказващият орган е приложил неправилно материалния закон, като е приел, че е
нарушена разпоредбата на чл. 94, ал. 3, т. 1 от ЗПФ. Тази норма касае
съдържанието на бюджета, който следва да се одобри от Общинския съвет, но не и
неговото изпълнение. Действително, съгласно чл. 122, ал. 1 от ЗПФ, изпълнението
на общинския бюджет се организира от к. на общината, но в описанието на
нарушението липсва посочване на установено несъответствие между предвиденото в
бюджета и неговото изпълнение. Доколко едни разходи са допустими съобразно чл.
94, ал. 3 от ЗПФ, са обстоятелства, които следва да бъдат съблюдавани при
изготвянето на бюджета, съответно при неговото изменение по предвидения за това
ред. Наказващият орган неправилно е определил задълженията на органите по
ЗМСМА, поради което и не е определил правилно нарушената правна норма.
Неизясняване на задълженията на К. на Общината като о. на изпълнението на
бюджета е довело до неизясняване и на релевантните фактически обстоятелства,
касаещи приетия бюджет и превишението спрямо него, а не спрямо нормативно
разписаното задължение на Общинския съвет, което следва да бъде съблюдавано от
Общинския съвет при приемането на бюджета. Изложеното обуславя
незаконосъобразност на атакувания властнически акт и е основание за неговата
отмяна.
По изложените съображения, настоящият
съдебен състав счита, че Районният съд, като е потвърдил наказателното
постановление, е постановил неправилно съдебно решение, което следва да бъде
отменено и вместо него се постанови друго по същество, с което да се отмени НП
като незаконосъобразно.
Воден от гореизложеното и на основание чл.
63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. 2 и чл. 222,
ал. 1 от АПК, Административен съд –
Сливен
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 18 от 15.01.2020 г.,
постановено по АНД № 1622/ 2019 г. по описа на Районен съд – Сливен, и вместо
него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №
11-01-547 от 07.01.2019 г., издадено от Директора на Агенция за държавна
финансова инспекция – гр. София, с което на С.Н.Р. с ЕГН: **********, с адрес: ***,
за нарушение на чл. 94, ал. 3, т. 1 от ЗПФ във връзка с чл. 7, ал. 5, чл. 122,
ал. 1 и § 2 от ДР на ЗПФ и на основание чл. 32, ал. 1, т. 1 от ЗДФИ във връзка
с § 2 от ДР на ЗПФ, е наложена глоба в размер на 200 /двеста/ лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: