РЕШЕНИЕ
№240
гр. Враца, 12 .07.2023
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА, I
състав, в публично заседание на 21.06.2023 г. /двадесет и първи юни
две хиляди и двадесет и трета година/ в състав:
АДМ. СЪДИЯ: СИЛВИЯ
ЖИТАРСКА
при секретаря ДАНИЕЛА ВАНЧИКОВА, като
разгледа докладваното от съдия ЖИТАРСКА
адм. дело № 171 по описа на АдмС – Враца за 2023 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 145 и сл. АПК, вр. чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.
Образувано е по жалба
на А.Н.М. ***, против Заповед за прилагане на ПАМ № 23-0309-000020/07.03.2023
г., издадена от Началник РУ към ОДМВР – Враца, РУ - Оряхово. С обжалваната
заповед е наложена ПАМ по чл. 171, т. 1, б. “а“ от ЗДвП – Временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно
превозно средство /СУМПС/ на водач, до отпадане на основанието за това.
В жалбата се развиват
съображения за незаконосъобразност на заповедта, поради издаването ѝ от
некомпетентен орган, при неспазване на установената форма, съществено нарушение
на административнопроизвод-ствените правила, в противоречие с
материалноправните разпоредби и в несъответствие с целта на закона –
отменителни основания по чл. 146, т. 1-5 от АПК. Твърди се, че изложената в заповедта
фактическа обстановка, относно няколкократно установяване, че управлявала МПС
след употреба на алкохол, не отговаря на обективната истина, доколкото спрямо оспорващата
не са били образувани наказателни и/или административнонаказателни
производства. Що се отнася до констатациите за провеждано от нея лечение, то
същото не я прави негоден водач на МПС и подобен факт не следва да се ползва за
ограничаване на законно придобитото ѝ право да управлява МПС.
По изтъкнатите
съображения за незаконосъобразност на оспорената заповед е отправено искане към
съда да я отмени в цялост.
В съдебно заседание,
жалбоподателката, редовно призована, не се явява и не се представлява.
Ответникът – Началник
РУ - Оряхово към ОДМВР – Враца, не се представлява в с.з. и не изразява
становище по жалбата.
По делото са събрани
писмени доказателства. Приложено е заверено копие от образуваната пред
административния орган преписка.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка
с доводите и твърденията на страните, приема за установено следното:
Жалбата е
подадена срещу подлежащ на съдебно обжалване акт, от лице с правен интерес от
обжалването, в качеството му на адресат на акта, с който се засягат негови
права и в законоустановения 14-дневен срок за обжалване, регламентиран в чл.149, ал.1 АПК. Видно от разписката върху оспорената заповед,
същата е получена от адресата на 09.03.2023 г., а жалбата против нея е
постъпила в РУ – Оряхово при ОДМВР – Враца на 21.03.2023 г., с оглед на което
същата се явява процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по
същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
От приложените към
административната преписка писмени доказателства се установява изготвена
Справка рег. № 309р-3145/07.03.2023 г., във вр. с Докладна записка рег. №
309р-1438/30.01.2023г. на мл. автоконтрольор от РУ-Оряхово, относно получен на
ЕЕН – 112 на *****., за водач на МПС, употребил алкохол. От описанието в
получения сигнал, полицейските служители предположили, че водачът е А.Н.М. ***,
която познавали във връзка с изпълнение на служебните си задължения и
зачестилите сигнали за злоупотреба с алкохол и нарушаване на обществения ред. **
И. и Ц. извършили обход *** и установили, че въпросният автомобил - марка
„Ауди“, модел КУ -5, с рег. № *******е паркиран пред жилищен блок на ул. ***.
Поради това, че
спрямо А.М. имало многократно подавани сигнали и образувана преписка,
включително и по Закона за здравето, Началника на РУ – Оряхово възложил
извършване на проверка, във връзка с прилагане на разпоредбите на чл. 171, т.
1, б.”а” от ЗДвП, а именно изготвяне на ЗППАМ за отнемане на СУМП.
В хода на проверката
е изпратено писмо с рег. № 309000-818/31.01.2023 г. до ЗПЗ - *** и писмо per.
№309000-817/31.01.2023 г. до ЦПЗ - ***, със запитване относно психическото
състояние на жалбоподателката М., преминавала ли е *преглед в тези лечебни
заведения, настанявана ли е за лечение, за какъв период от време и ако е лекувана,
какви са били заболяванията. В отговор на запитването от УМБАЛ „Г. С.“ ЕАД, ***
е изпратен отговор с вх. № 309000-1045/08.02.2023 г. по описа на РУ – Оряхово,
в който се посочва, че лицето не се води на диспансерно наблюдение, *****, към
същата болница, като последната *************, ***. ***. В отговора на
управителя на ЦПЗ – ЕООД, *** е посочено, че М. не се води на ** в центъра през
2016г. и от 21.12.2020г. до 19.01.2021г. с диагноза*************. За периода на
хоспитализацията е приложена Епикриза, от която се установява, че постъпила *********************************************************************************************************************************************************************************************************************************************************************************************************
****************
По преписката е
налице служебно издадена Справка за нарушител/ водач, от която се установява,
че оспорващата е правоспособен водач на МПС от 19.03.1997г., като през годините
е санкционирана многократно за извършени нарушения на ЗДвП. Налице са и няколко
ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „б“ – временно отнемане на СУМПС до решаване на
въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца и чл. 171, т. 2а, б. „б“
временно прекратяване на регистрацията на МПС, за нарушение по чл. 5, ал. 3, т.
1 – управление на МПС след употреба на алкохол и чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП
– отказ да бъде извършена проверка с техническо средство за установяване
употребата на алкохол в кръвта.
Въз основа на
събраните по преписката документи е издадена оспорената по настоящото дело Заповед
за прилагане на ПАМ № 23-0309-000020/07.03.2023 г., с която Началник РУ –
Оряхово към ОДМВР – Враца на основание
чл. 171, т. 1 б. "а" от ЗДвП е наложил на жалбоподателката
принудителна административна мярка: "Временно отнемане на свидетелство за
управление на моторно превозно средство на водач до отпадане на основанието за
това". В мотивите на заповедта са обсъдени постъпилия сигнал и събраната
медицинска документация, въз основа на които АО е приел, че А.Н.М. не отговаря
на медицинските и психологически изисквания за водач на МПС. Аргументирал се е
с това, че описаното в медицинската документация заболяване фигурира в
Приложение № 1, т. 22 към чл. 4, ал. 2 от Наредба № 3 от 11 май 2011 г. за
изискванията за физическа годност към водачите на моторни превозни средства и
условията и реда за извършване на медицински прегледи за установяване на
физическа годност за водачите от различни категории.
Към преписката е
приложена Заповед № 369з-199/26.01.2022г. на Директора на ОДМВР – Враца,
относно оправомощените длъжностни лица от същата дирекция да прилагат ПАМ по ЗДвП.
При така установената
фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Съгласно изричната разпоредба на чл.168,
ал.1 АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от
оспорващия, а е длъжен, въз основа на представените от страните доказателства
да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички
основания по чл.146 АПК, като съгласно ал. 2 на същия член съдът следва да
обяви нищожността на акта, дори да липсва искане за това.
Настоящият съдебен
състав счита, че оспореният в настоящото производство акт е издаден от
компетентен орган, в рамките на предоставените му правомощия и наведените в
жалбата доводи за противното са неоснователни. Съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП принудителните административни мерки
по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, б.
"а", т. 6 и 7
от закона се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на
службите за контрол, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях
длъжностни лица. В случая по делото няма спор, че оспорената
заповед е издадена от Началник РУ към ОДМВР – Враца, като компетентността му е
установена от т. 1.5 на приложената по делото Заповед № 369з-199/26.01.2022 г.
на Директора на ОДМВР – Враца, а последната, съгласно отбелязването в нея е
издадена въз основа на Заповед № 8121з-1524/09.12.2016г. на Министъра на
Вътрешните работи /служебно известна на съда/, която в т.3 определя Областните дирекции на МВР да осъществяват контрол по ЗДвП.
В съответствие с чл. 172, ал.
1 от ЗДвП Директорът на ОД на МВР – Враца, в качеството на ръководител на
служба за контрол по ЗДвП е делегирал правомощията си по чл. 171, т. 1 от ЗДвП
на определени длъжностни лица, сред които
са и Началниците
на районни управления при ОДМВР – Враца за цялата територия
обслужвана от съответното РУ. Следователно ЗППАМ е издадена от материално и
териториално компетентен орган, на когото законосъобразно са делегирани правомощия да прилага ПАМ по чл. 171, т. 1,
б. „а“ от ЗДвП, с оглед на което не са налице отменителни основания по
чл. 146, т. 1 от АПК.
Заповедта съответства
на предвидената за нея мотивирана писмена форма по чл.172, ал. 1 от ЗДвП. Актът
съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2, т. 1-8 от АПК относно наименованието на
органа - издател, неговия адресат, фактически и правни основания за издаването
му, има ясна разпоредителна част, дата на издаване и подпис на лицето с
означена длъжност.
При извършената
служебна проверка съдът не установи нарушения на административнопроизводствените
правила, които да представляват самостоятелно основание за отмяна на оспорения
административен акт съгласно чл. 146, т. 3 АПК. Наложената с оспорената ЗППАМ
принудителна административна мярка има превантивен характер и цели да
предотврати извършването на административно нарушение. В административното
производство, приключващо със ЗППАМ, административният орган няма разписано от
закона задължение да уведомява адресата на заповедта преди издаване на същата,
с оглед осигуряване на възможност за участие в производството и ангажиране на
доказателства. Водещият принцип при прилагане на ПАМ е бързото предприемане на
мерки по охраняването на обществения интерес от деяния, които биха причинили
вредни последици за обществото. Този принцип обосновава налагането на ПАМ,
която винаги има временен характер, като този характер и правото на жалба са
защитните средства на адресата на ЗППАМ. В случая административният орган е
извършил проверка, като не се е базирал само на получения на ЕЕН 112 сигнал, а
е събрал и писмени доказателства – актуални медицински документи, с които е
обосновал издадената заповед. Предвид липсата в настоящото административно
производство на фигурите на заявител и заинтересовани страни, неприложимо се
явява задължението за уведомяване, разписано в чл. 26 АПК. С оглед естеството
на административното производство по издаване на ЗППАМ, а именно да се
предотврати извършване на административно нарушение по ЗДвП и по този начин да
се осигури живота или здравето на гражданите и да се защитят важни обществени
интереси, съдът не намира, че е следвало да се спазят изискванията по чл. 34,
ал. 1-3 АПК относно осигуряване възможност за участие на страните в
административното производство. В аналогичен смисъл е и регламентацията на чл.
34, ал. 4 АПК. В случая, предвид липсата
на заявител и заинтересовани лица, качеството на страна, жалбоподателката е
придобила от момента на издаване на оспорената ЗППАМ, като след този момент
нейните права на страна са били осигурени, същата е упражнила тези права
надлежно, в резултат на което е и развилото се настоящо съдебно производство.
Ето защо съдът намира, че не са налице допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, поради което липсва и отменителното
основание по чл. 146, т. 3 АПК.
При преценка на
събраните доказателства съдът намира, че оспорената заповед е издадена в
съответствие с материалноправните разпоредби и с целта на закона. Налице са
категорични и безспорни доказателства, че жалбоподателката е с датиращи от
години ******************************************** е
сред посочените в Приложение 1, към чл. 4, ал. 2 от Наредба № 3 от 11
май 2011 г. за изискванията за физическа годност към водачите на моторни
превозни средства и условията и реда за извършване на медицинските прегледи за
установяване на физическата годност за водачите от различните категории, при
наличието на които се налагат ограничения за получаването на свидетелство за
управление на МПС в зависимост от категорията на МПС. От събраната медицинска
документация и преди всичко от най-актуалната Епикриза от ЦПЗ ЕООД – ***, за
периода на хоспитализация в периода от 17.02.2023 г. до 03.03.2023 г., става
ясно, че М. е изградила *****************. В ****************************************************.
Допълнително доказателство в тази насока е и представената по делото Справка за
нарушител/водач, от която се установяват няколко наложени в годините ПАМ,
именно за управление на МПС след употреба на алкохол.
Постъпилият сигнал и
събраната при проверката медицинска документация са обосновали извода на
административния орган, че жалбоподателката не отговаря, като водач на МПС на
медицинските и психологическите изисквания и в случая е налице несъответствие с
медицинските изисквания за физическа годност. Нормата на чл. 171, т. 1, б. "а" ЗДвП,
представляваща правното основание за издаване на оспорената заповед, предвижда
налагането на принудителна административна мярка "временно отнемане на
свидетелството за управление на МПС" на водач, за когото" видимо се
установи, че не отговаря на медицинските или психологическите изисквания - до
отпадане на основанието за това. Хипотезата, при наличието на която може да се
наложи посочената ПАМ, е установено несъответствие с медицинските или психологически
изисквания по отношение на водача на моторно превозно средство. Законодателят е
допуснал установяването на това несъответствие да се извърши от лице без
специални знания в областта на медицината, което "видимо" може да
прецени по дадени признаци в поведението на водача наличието на визираното
несъответствие. Тази възможност по закон е предоставена с оглед превантивния и
преустановителен характер на принудителните административни мерки, за тяхното
бързо и внезапно прилагане, с цел защита на обществения интерес. Но законовата
регламентация за видимо установяване не следва да се тълкува ограничително като
задължително изискване административният орган да възприеме лично поведението
на визирания водач на МПС. "Видимо установяване" означава, че този
орган следва да установи несъответствието въз основа на собственото си
възприятие относно физическата годност на водача. Това възприятие може да се
базира на събрани документи, а не задължително на лично видени от
административния орган прояви от поведението на водача на МПС. Противното
тълкуване на разпоредбата не би съответствало на целта на закона, регламентиращ
прилагането на принудителни административни мерки, тъй като би дало правно
значение само на личните възприятия и субективни преценки на органа, но не и на
събраните и преценени от него документи, отнасящи се до съответствието на
водача с медицинските и психологически изисквания. Ето защо съдът намира, че
разпоредбата на чл. 171, т. 1, б.
"а" ЗДвП е приложима във всички случаи, когато са налице данни за
поведение или състояние на водача, несъответстващо на нормативно въведените
изисквания, като източникът на тези сведения може да е различен. В настоящия
случай ПАМ е наложена не в резултат на извършена проверка на водача при
управление на МПС, при която да е било видимо установено от контролния орган
поведение в отклонение от изискванията за физическа годност, а въз основа на
постъпили и събрани от други източници сведения, съдържащи се в официални
документи, които обосновават предположението, че лицето не отговаря на
изискванията за водач на МПС. Съгласно чл. 7, ал. 4 от Наредба № 3 от
11.05.2011 г., изд. от МЗ, водачите на МПС, на които е наложена принудителната
административна мярка по чл. 171, т. 1,
буква "а" от ЗДвП, преминават задължително прегледи при лекари със
съответна медицинска специалност за установяване на състоянието на зрителната
система, слуховата система, неврологичен статус, вътрешен статус и хирургичен
статус. Цитираната норма регламентира възможността на адресата на ПАМ да бъде
установена от съответните медицински специалисти годността му да бъде водач на
МПС. Временният характер на приложената ПАМ означава, че правото на адресата ѝ
като водач на МПС е временно ограничено до установяване по предвидения законов
ред на съответствието му с приетите медицински и психологически изисквания. По
този начин е гарантирано правото на защита на този адресат, което се реализира
на последващ етап след издаване на ЗППАМ, тъй като законодателят е дал
приоритет и засилена защита на обществения интерес. В този смисъл е и Решение №
9114 от 25.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3366/2012 г. Следващата ал. 5 от
цитираната подзаконова разпоредба повелява, че в случаите по ал. 3 и 4
заключението по чл. 3, т. 2 за
съответствие на здравословното състояние на лицето с изискванията за физическа
годност, се дава от общопрактикуващия лекар, въз основа на резултатите от
прегледите при съответните специалисти и се отбелязва в картата по чл. 9, ал. 2 от същата Наредба.
Изложеното дотук
обосновава извода, че наведените в жалбата бланкетни доводи за
незаконосъобразност на оспорената заповед, не кореспондират с релевантната
нормативна регламентация и по никакъв
начин не оборват, нито разколебават приетите и установени фактически и правни
основания на заповедта към момента на издаването ѝ – 07.03.2023 г.,
поради което са неоснователни, представляващи израз на упражненото право на
защита.
По изложените
съображения съдът счита, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган,
в предписаната от закона мотивирана писмена форма, при постановяването ѝ
не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, същата е в съответствие с приложимите материалноправни норми и е
съобразена с целта на закона, поради което следва да бъде потвърдена, а жалбата
срещу нея следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
От страните по делото
не са претендирани разноски, поради което съдът не дължи произнасяне по този
въпрос.
Водим от
гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на
А.Н.М. ***, против Заповед за прилагане на ПАМ № 23-0309-000020/07.03.2023 г.
на Началник РУ - Оряхово към ОДМВР – Враца, с която и е приложена ПАМ по чл.
171, т. 1, б. “а“ от ЗДвП – Временно отнемане на свидетелството за
управление на моторно превозно средство на
водач, до отпадане на основанието за това.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване и протест на основание чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.
АДМ. СЪДИЯ: