РЕШЕНИЕ
гр.
София, 02.08.2022 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-25 състав,
в публично заседание на единадесети юни две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ: А. АНГЕЛОВ
при секретаря Р. Манолова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 8678 по описа за 2018 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 432,
ал. 1 КЗ.
Ищците Н.К. и С.К. твърдят, че на 24.08.2016 г. на
път II-84 при 88+500 км е настъпило
ПТП, причинено от водача на л.а. „Опел Корса“ с рег.
№ ********който изгубва контрол върху автомобила, навлиза в лентата за насрещно
движение и удря насрещно движещия се л.а. „Мазда“ с
рег. № ********. Вследствие на това ПТП на ищците, които са пътували в л.а. „Мазда“, са
причинени телесни увреждания, подробно описани в исковата молба, които от своя
страна са довели и до отрицателно отражение върху емоционалното състояние на
ищците и върху начина им на живот. Ищецът С.К. е получил различни увреждания,
включително в областта на главата, като е изпаднал в кома и се е наложило да
претърпи три операции, докато ищцата Н.К. е била с по-леки увреждания, част от
които също в областта на главата, като е развила и посттравматично стресово
разстройство, преминало в депресивно разстройство. Ищците твърдят, че са
направили и разходи за лечението си съответно от 7 379,24 лв. за ищеца С.К.
и 387,53 лв. за ищцата Н.К.. Твърдят, че гражданската отговорност на водача на
л.а. „Опел Корса“ към момента на процесното ПТП е застрахована при ответника, поради което
искат той да им заплати обезщетения за претърпените от тях вреди, както следва:
за ищеца С.К. сумата 300 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди
и сумата 7 379,24 лв. – обезщетение за имуществени вреди,
изразяващи се в разходи за лечение, и за ищцата Н.К. сумата
50 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди и сумата 387,53
лв. – обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разходи за лечение,
заедно със законната лихва върху посочените суми от 01.09.2016 г. до
окончателното им изплащане. Претендират разноски по делото.
Ответникът З. „Д.ж.и з.“ АД оспорва исковете.
Посочва, че уврежданията на ищците не са с твърдяния
от тях интензитет и продължителност и в тази връзка счита, че претендираните
обезщетения за неимуществени вреди са завишени по размер. Оспорва също така и
че всички сочени от ищците имуществени вреди са в резултат от процесното
събитие. Твърди, че ищците са допринесли за настъпване на уврежданията им, тъй
като ищцата Н.К. е пътувала без поставен предпазен колан, а ищецът С.К. не е
бил поставен в обезопасителна система за деца (детско столче за автомобил), а
също така твърди, че ищцата е напуснала болницата преждевременно. Не оспорва
обстоятелството, че гражданската отговорност на водача, причинил процесното
ПТП, към този момент е застрахована при него. Ответникът счита, че не следва да
дължи лихва за забава върху претендираните обезщетения, тъй като ищците не са
осигурили необходимото съдействие за определяне и изплащане на обезщетенията,
като не са представили всички документи и не са посочили банкова сметка. ***.
Съдът, като взе
предвид становищата на страните и обсъди доказателствата по делото, намира
следното:
По делото е безспорно, като това се установява и
на основание чл. 300 ГПК и чл. 413, ал. 2 и ал. 3 НПК от представения
протокол от съдебно заседание от 23.11.2017 г. на РС – гр. Разлог за одобряване
на споразумение в наказателното производство, както и от констативния протокол
за ПТП от 30.09.2016 г., че на 24.08.2016 г. на път II-84 при 88+500 км е настъпило
ПТП, причинено от водача на л.а. „Опел Корса“ с рег.
№ ********който изгубва контрол върху автомобила, навлиза в лентата за насрещно
движение и удря насрещно движещия се л.а. „Мазда“ с
рег. № ********. Така с поведението си, както е посочено и в одобреното
споразумение, водачът на л.а. „Опел Корса“ е нарушил
задълженията на водача на превозно средство да контролира непрекъснато
превозното средство по време на движението му (чл. 20, ал. 1 ЗДвП), както и да
не навлиза в лентата за насрещно движение (чл. 16, ал. 1, т. 1 ЗДвП).
Според посоченото в одобреното споразумение в
наказателния процес, като това обстоятелство също е безспорно по делото, в
резултат от посоченото ПТП на ищеца С.К. са причинени телесни увреждания. Според
свидетелските показания и заключението на медицинската експертиза по делото,
които ще бъдат обсъдени по-долу, вследствие на това ПТП увреждания са причинени
и на ищцата Н.К.. Следователно налице е противоправно поведение на водача на л.а.
„Опел Корса“, от което са причинени вреди на ищците.
Това поведение е и виновно с оглед на презумпцията на чл. 45, ал. 2 ЗЗД, а в
случая вината на водача е установена и от наказателния съд. Поради това за ищците
е възникнало правото да получат обезщетение за причинените им вреди от
процесното ПТП и съответно от поведението на водача, причинил това ПТП.
По отношение на вредите,
причинени на С.К.
От посоченото в одобреното споразумение в
наказателното производство, както и съгласно заключението на
съдебномедицинската експертиза по делото, която е изследвала и представената
медицинска документация, вследствие от процесното
събитие ищецът С.К. е изпаднал в кома, като е получил тежка контузия на мозъка,
кръвоизлив под меките мозъчни обвивки, оток на мозъка, контузия на белите
дробове, счупване на двата крака (на двете бедрени кости и на малкия пищял на
лявата подбедрица), както и контузия и разкъсно-контузна
рана на главата в челната област и разкъсно-контузна
рана на горната устна. Получените увреждания, както се сочи в експертизата и
според показанията на свидетеля М. К. (брат на ищеца), са наложили лечение на
ищеца в болница, продължило около 1 месец (видно от представената епикриза), при
което е извършена и операция, при която са поставени пирони за стабилизиране на
счупените кости на краката. Състоянието на кома е продължило около 2 седмици
(според посоченото от вещото лице при разпита му), в който период е
съществувала и опасност за живота на ищеца. И след излизане от това състояние
обаче ищецът не е можел нормално да общува с околните, като едва няколко месеца
по-късно е възстановил говора си (според свидетеля К.). В следващите 10 месеца
ищецът е приеман още два пъти в болница за по 4-5 дни, за да бъдат извадени
поставените пирони.
Възстановяването на ищеца от получените счупвания
е продължило около 7-8 месеца (според посоченото от вещото лице при разпита
му), тъй като едновременното счупване и на двата крака е затруднило
последващото раздвижване. През този период ищецът не е можел да се придвижва
сам, макар че около 5 месеца след инцидента той е можел да се изправя с чужда
помощ (според свидетеля К.). След двете операции по изваждане на поставените
пирони в костите също е следвал период от около месец, в който ищецът не е
можел да ходи, както сочи вещото лице при разпита си, като след това
двигателната функция и на двата му крака е напълно възстановена. Въпреки това подвижността
на ищеца не се е възвърнала към положението от преди процесното събитие, тъй
като, както сочи свидетелят М. К., ищецът е напълнял от залежаването си.
Според заключението в резултат от получените
наранявания по лицето на ищеца са останали белези – на челото напречен белег от
7 см на границата с окосмената част, както и на горната устна (1,2 см). Белези
са останали и от извършените операции – общо 6 белега на двата крака с дължина
между 4 и 6 см и широки около 2 см, които са разположени близо до двете колена
и на вътрешната част на лявата подбедрица. Тези белези имат траен характер и ще
останат за цял живот. Те са видими и са причина връстници на ищеца да му се
подиграват, както сочи свидетелят К..
Според заключението на
медицинската експертиза липсват данни в медицинската документация за това
вследствие от процесното ПТП да е изкривена носната преграда на ищеца, което
състояние е описано в представена по делото етапна епикриза. Вещото лице сочи,
че в направеното изследване на скенер на ищеца при приемането му в болница е
отразено, че лицевите му кости за здрави. Същевременно обаче при разпита си вещото лице посочва, че
доколкото ищецът има наранявания в областта на челото и на горната устна, от
което следва, че е получил удар и в лицето, е възможно носът му също да е
счупен при този удар, от което да е последвало установеното състояние на
изкривяване на носната преграда. Доколкото е установено от представените
медицински документи, че такова изкривяване е налице, като е възможно то да е
предизвикано от процесното събитие, а липсват и данни, от които да се приеме,
че е налице друга причина за него, следва да се приеме, че и това увреждане е
резултат от процесното ПТП.
Особено съществени, а също така и
трайни са последиците за психическото развитие на ищеца, което е нарушено в
резултат от получените увреждания на мозъка от процесното събитие, както се
установява от комплексната психиатрична и психологична експертиза и както сочи
вещото лице по медицинската експертиза при разпита си, а също и съгласно
показанията на свидетеля М. К.. Според заключението на комплексната експертиза
и посоченото от вещите лица при разпита им в резултат от получените от
процесното ПТП мозъчни увреждания ищецът е развил разстройство на
познавателните способности и разстройство в поведението – когнитивни нарушения
и емоционално-волеви промени, свързани с неустойчивост на вниманието и
емоционална неустойчивост, лесна раздразнителност, импулсивност. Получените
мозъчни увреждания при ищеца, който към момента на инцидента е на 7 години, са
довели до забавяне в интелектуалното му развитие, като той посещава училище,
където има индивидуални занимания с него и ресурсно подпомагане (при това е
пропуснал първи и по-голямата част от втори клас, както сочи свидетелят К.).
Според вещите лица ищецът има затруднения във всички сфери на ученето, което е
свързано и със сериозен дефицит в краткосрочната памет. Това положение
предполага, че той ще има затруднения в по-горните нива на образователната
система и е по-вероятно да не може да положи успешно матура, съответно няма да
може да продължи образованието си в университет. Също така ищецът няма
практически да придобие знанията и уменията, които биха придобили неговите
връстници, завършвайки образованието си. Съответно ищецът ще има ограничения
при упражняване на професии, свързани с интелектуален труд, като по-скоро ще
може да упражнява такива, свързани с физически труд.
Отделно от изоставането в
развитието на ищеца, според експертизата той е развил и посттравматично
стресово разстройство и има депресивни прояви. Това състояние се проявява в
повтарящото се изживяване на процесното събитие в сънища и оживяване на
спомени. Също така ищецът е потиснат и от продължителната необходимост да посещава
болнични заведения и лекари, включително и бъдещата такава перспектива с оглед
необходимостта от операция на изкривената носна преграда, когато лицевите кости
на ищеца израстат. Освен това състоянието на ищеца е било и обект на подигравки
от страна на неговите връстници, както сочи свидетелят М. К., което
допълнително се е отразило негативно на емоционалното му състояние. Следва да
се посочи и че ищецът посещава специалисти във връзка с психическото си
състояние, като тази терапия, макар и започната по-късно, е своевременно
предприета предвид необходимостта от първоначално подобряване на физическото
състояние на ищеца, както сочат вещите лица.
Така при определянето на
обезщетението за претърпените от ищеца С.К. неимуществени вреди следва да се
съобрази на първо място тежката мозъчна травма, която е получил от процесното
събитие, довела до временна опасност за живота му и най-вече значителните
последици за интелектуалното развитие на ищеца в резултат от тази травма, които
ще останат през целия му живот, ще затруднят учението му и ще ограничат
възможността му за професионална реализация в обществото. По този начин в
резултат от процесното събитие на практика се променя изцяло животът на ищеца в
негативна посока. Следва да се вземат предвид и счупванията на двата крака на
ищеца, които са довели до продължително възстановяване и три оперативни
интервенции, а също и бъдещата операция, която следва да се извърши за
изправяне на изкривената носна преграда, която пречи на нормалното дишане на ищеца
(както сочат и вещите лица по комплексната психиатрична и психологична
експертиза). Следва да се съобрази и значителното неблагоприятно отражение на
инцидента върху емоционалното състояние на ищеца, което е свързано и с
невъзможността на ищеца да общува нормално и да бъде приет от връстниците си
(предвид състоянието на интелектуалното му развитие, а също така и поради
видимите белези, които има). Белезите, които ищецът ще има през целия си живот,
както на лицето, така и по видима част от краката си, също са обективно
загрозяващи и от естество да се отразят отрицателно на самооценката му. Малката
възраст на ищеца към момента на събитието, когато е на 7 години, и съответно
след това през време на продължителния възстановителен процес, през който той
не е можел нормално да общува и да се движи, а съответно и да играе,
допълнително допринася за тежестта на преживяването на събитието и неговите неблагоприятни
последици за ищеца. Освен това възрастта на ищеца към момента на получаване на
уврежданията предопределя и това, че той ще търпи посочените по-горе трайни
следствия от тези увреждания през почти цялата съзнателна част на живота си.
Всички тези обстоятелства предполагат определянето на един по-голям размер на
дължимото обезщетение за посочените неимуществени вреди, който, като се вземе
предвид и момента на настъпването на увреждането през 2016 г., следва да се
определи на 230 000 лв.
Относно претенцията на ищеца С.К.
за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, представляващи направени
разходи за лечение във връзка с получените от него телесните увреждания, следва
да се посочи следното. По делото са представени множество фактури и фискални
бонове за направените разходи, макар че вещото лице по медицинската експертиза
посочва, че не всички от тях могат да се свържат с необходимото на ищеца
лечение. Същественото в случая обаче е това, че не се установява с извършването
на тези разходи да е засегната пряко имуществената сфера на ищеца, за да
възникне за него имуществена вреда и съответно вземане за обезщетяването ѝ.
Предвид състоянието, в което се е намирал ищецът по време на лечението си, т.е.
при извършване на съответните разходи, а още повече с оглед на възрастта му
(той е бил на 7 години) не може да се предположи, че той е заплатил разходите
със свои средства. Няма и представени доказателства по делото за разрешение на
съд за разпореждане с имуществото на малолетния ищец (съгласно чл. 130, ал. 3 СК), за да бъдат заплатени тези разходи от него. От друга страна според чл.
143, ал. 1 и ал. 2 СК родителите са задължени да осигурят условията за живот и
развитие на детето си, чиито обем е нараснал поради необходимостта да се
направят допълнителни разходи за лечението на настъпилите в резултат на
процесното ПТП травми, а също така родителите са длъжни и да осигурят издръжка
на детето си. Следователно в задължение на родителите е да заплатят разходите,
свързани с лечението на ищеца, като с оглед на посочените по-горе обстоятелства
следва да се приеме, че именно те (или други близки) са сторили това. По този
начин в резултат на заплатените разходи за лечението на ищеца от страна на
родителите му е намаляла тяхната имуществена сфера, поради което именно за тях
са настъпили и претендираните имуществени вреди, а не за ищеца. В тази връзка
следва да се посочи и че макар поначало имуществените вреди от непозволено
увреждане да настъпват за пострадалото лице, те могат да настъпят и за други
лица и поради това обезщетение за имуществени вреди могат да търсят всички,
които са ги понесли, а не само конкретният пострадал (така т. III, 1. на ППВС № 4/1961 г.).
Следователно искът за заплащане на обезщетение за имуществени вреди на ищеца С.К.
е неоснователен.
По отношение на
вредите, причинени на Н.К.
Според заключението на
медицинската експертиза, която е съобразила и представената по делото
медицинска документация, както и съгласно показанията на свидетеля М. К. (син
на ищцата), вследствие на процесното събитие ищцата е получила мозъчно
сътресение и разкъсно-контузни рани на главата и на
лявата подбедрица. Според вещото лице последиците на мозъчното сътресение са
преминали за около 1 месец, но за не повече от 3 месеца, а раните са заздравяли за около 2 седмици. В този период ищцата е
изпитвала и болки в наранените места, както сочи свидетелят. Като трайни
последици за ищцата вещото лице посочва останалите белези от раните – в ъгъла
на дясното око от 1,2 см и на лявата подбедрица – два белега с 9 см и 4 см
дължина.
Според свидетеля К. 3 или 4
предни зъба на ищцата са били избити при процесното събитие. В заключението на
медицинската експертиза е посочено, че по делото липсват данни за подобни
увреждания, такива вещото лице не е установил и при прегледа на ищцата. В
представената по делото епикриза от болницата в гр. Разлог, където е оказана
медицинска помощ на ищцата, също са отразени само посочените по-горе
наранявания. Поради това, при преценка на показанията на свидетеля съгласно
чл. 172 ГПК, следва да се приеме, че не се установява ищцата да е имала и
други наранявания, включително избити зъби. Всъщност такива наранявания не са
посочени и в исковата молба.
Според заключението на
комплексната психиатрична и психологична експертиза при ищцата е налице
посттравматично стресово разстройство и депресивно състояние, изразяващо се в
това, че тя дори и три години след процесното събитие продължава да преживява
случилото се, което има негативно отражение върху емоционалното ѝ
състояние, поведението ѝ и личността ѝ. За тези промени в
емоционалното състояние на ищцата сочи в показанията си и свидетелят М. К..
Следва да се има предвид и това, че ищцата е потърсила психиатрична помощ, при
което са ѝ предписани и медикаменти за състоянието ѝ (както сочат
свидетелят и вещите лица при разпита си). Според вещите лица ищцата е направила
това своевременно, макар и повече от година и половина след инцидента, като се
има предвид острата криза, в който е била изпаднала поради състоянието на
детето ѝ (на ищеца С.К.).
Следователно, при определянето на
размера на обезщетението за претърпените от ищцата неимуществени вреди следва
да се съобрази от една страна неголямата тежест на получените от нея физически
увреждания, от които тя се е възстановила за кратък период от време от около
месец. През това време ищцата е изпитвала и по-голямо от нормалното
неразположение и болки както по отношение на симптомите на мозъчното сътресение
(световъртеж, главоболие), така и по отношение на нараняванията на крака и
лицето си, което с оглед посоченото от вещото лице по медицинската експертиза,
следва да се отдаде на това, че тя е напуснала по-рано от обичайното болницата
в гр. Разлог. Това нейно поведение обаче в случая е напълно естествено и
оправдано от необходимостта да се грижи за сина си (ищецът С.К.), който в този
момент е настанен в болница в гр. София. Поради това не може да се приеме, че
ищцата е допринесла с поведението си за това да изпитва по-големи страдания от
получените травми, тъй като в случая поведението ѝ съответства на
нормалното в подобна ситуация. Освен това вещото лице посочва при разпита си,
че това нейно поведение може да е довело до по-голям дискомфорт за нея, но не е
затруднило или продължило оздравителния процес.
По-голямо значение следва да се
отдаде на психологическите последици за ищцата. Тя е преживяла значителен
стрес, довел и до посттравматично стресово разстройство с немалка
продължителност (повече от 3 години), което е обусловено не само от преживяното
травматично събитие, но и от това, че в него е пострадал изключително тежко
7-годишният ѝ син. При това този стрес за ищцата е продължил значително
време след инцидента поради необходимостта да полага грижи за сина си,
включително свързани с намиране на подходящо училище и психологическа подкрепа
за него (както сочи и свидетелят К.). Трябва да се отчете и това, че тази
стресова ситуация за ищцата може да продължи значително във времето, предвид
трайните последици за състоянието на сина ѝ, посочените по-горе. Следва
да се отчетат и останалите видими белези по лицето и крака на ищцата, които
могат да се приемат като загрозяващи и съответно отразяващи се негативно на
самооценката ѝ.
При съобразяване на посочените
обстоятелства, както и на възрастта на ищцата, която към момента на процесното
събитие през 2016 г. е на 36 години, размерът на обезщетението за претърпяните от
нея неимуществени вреди следва да се определи на 20 000 лв.
По отношение на претенцията на
ищцата за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в
направени от нея разходи във връзка с лечението ѝ, следва да се има
предвид заключението на медицинската експертиза по делото. Според него за част
от представените по делото фактури за извършени разходи не може да се определи
за какви точно разходи се отнасят, а в други са включени различни лекарства, заедно
с други закупени предмети. Вещото лице посочва и при разпита си, че не може
категорично да свърже представените фактури за закупени лекарства с получените
от ищцата увреждания от процесното ПТП. Така следва да се приеме, че не се
установява наличието на връзка между сочените от ищцата разходи, които тя е
направила, и уврежданията, получени от процесното събитие. Поради това искът за
заплащане на обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в направени от
ищцата разходи във връзка с лечението ѝ, следва да бъде отхвърлен.
По отношение на възраженията на ответника
Относно възражението на ответника за това, че с поведението си ищецът С.К. е допринесъл за настъпването на получените от него увреждания, пътувайки без да е поставен в обезопасителна система (детско столче), следва да се посочи следното. Ищецът е бил на възраст от 7 години към момента на ПТП. С нормата на чл. 137а ЗДвП се въвежда задължение за всички пътници в моторни превозни средства, когато са в движение, да използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани. Съгласно чл. 137в, ал. 1 вр. с ал. 3 ЗДвП пътниците в моторни превозни средства, когато са в движение, използват системи за обезопасяване, с които моторните превозни средства са оборудвани, като не се допуска превозването на деца под тригодишна възраст в превозни средства, които не са оборудвани с такива системи, а когато детето е над три години, то следва да заема седалка, която не е предна. Същевременно според чл. 132, т. 2 ЗДвП водачът е длъжен преди потегляне и по време на движението да осигури всички условия за безопасното превозване на пътниците, а съгласно чл. 183, ал. 4, т. 10 ЗДвП се наказва водачът, който превозва деца в нарушение на изискванията на закона.
От съдържанието на посочените
разпоредби следва изводът, че задължение на водача на МПС при превозване на
деца е да осигури поставянето на детето в съответната обезопасителна система
или поне поставянето на предпазен колан, когато то седи на седалка и е над три
години. Следователно дори и в случая да е било възможно да се предотвратят или
намалят някои от уврежданията на ищеца С.К., ако той е пътувал в обезопасителна
система за деца или с поставен предпазен колан, необезопасяването му по
надлежния начин не е резултат от негова поведение, нито от неизпълнение на
негово задължение, а от това на водача на автомобила, в който е пътувал. Поради
това изтъкнатото от ответника обстоятелство не представлява съпричиняване на
процесните вреди от страна на ищеца (в този смисъл решение № 19/08.02.2017
г. по т. д. № 50177/2016 г. на ВКС, ІV г. o.).
Тук следва да се посочи и че дори
да може да се приеме, че водачът на л.а. „Мазда“, в
който е пътувал ищецът, е допринесъл с поведението си за уврежданията на ищеца,
като не е осигурил обезопасяването му, това обстоятелство не може да се отрази
върху размера на отговорността на водача на л.а. „Опел Корса“,
причинил ПТП, и съответно на застрахователя на неговата гражданска отговорност.
Доколкото при причиняване на вредата от няколко лица (какъвто би бил посоченият
случай), те отговарят солидарно (чл. 53 ЗЗД), то по същия начин отговарят и
застрахователите на гражданската им отговорност (чл. 499, ал. 7 КЗ).
Поради това поначало е безпредметно да се разглежда поведението на друг водач,
участвал в ПТП (когато той не е ищецът), когато е установено наличието на
възникнала отговорност във връзка с процесното събитие за застрахования при
ответника водач, който спрямо ищеца отговаря за заплащане на пълния размер на
дължимото обезщетение, съответно в същия размер отговаря и ответникът като застраховател
на гражданската му отговорност.
По тези съображения възражението
на ответника за това, че 7-годишният тогава ищец е допринесъл за уврежданията
си, като не се е обезопасил по надлежния начин, е неоснователно от гледна точка
на закона, като дори и ищецът действително да не е бил надлежно обезопасен,
това обстоятелство не може да се отрази върху отговорността на ответника.
Поради това не е необходимо да се установява по делото дали ищецът действително
е бил надлежно обезопасен при пътуването си в автомобила, или не, както и дали
това обстоятелство би имало отношение към степента на увреждането му, а
следователно не е необходимо да се разглеждат и доказателствата по делото в
тази връзка.
По отношение на възражението на
ответника за това, че ищцата Н.К. е пътувала без поставен предпазен колан
следва да се има предвид следното. Налице е противоречие в показанията на
свидетелите О.К. и М.Ц. относно това на кое място в автомобила е пътувала
ищцата. Според свидетеля К., който е намерил автомобилите след настъпването на
удара между тях, ищцата е била на предната седалка до шофьора, а според
свидетеля Ц. (водачът на л.а. „Мазда“) тя е пътувала
заедно с ищеца С.К. на задната седалка. Показанията на свидетеля Ю.И. не
съдържат информация нито за местоположението на ищцата, нито за това дали е
била с поставен колан. Според разясненията, дадени от вещото лице М. при
разпита му във връзка с приемането на първоначалната комплексна автотехническа
и медицинска експертиза, ищцата следва да е пътувала на задната седалка, тъй
като ако е пътувала на предната седалка нараняванията ѝ в областта на
главата биха били по-големи, ако е била без поставен колан, или изобщо е нямало
да получи такива при конкретния удар, ако е била с поставен колан. При това
положение следва да се приеме, че ищцата е пътувала именно на задната седалка
на л.а. „Мазда“, както посочва и водачът на
автомобила, като следва да се отчете и това, че свидетелят К. е възприел
ситуацията след настъпване на събитието, при което е възможно ищцата да се е
била преместила, тъй като тя е била в съзнание и с не особено тежки
наранявания.
Свидетелят М.Ц. единствен
предоставя данни в показанията си относно това дали ищцата е била с поставен
предпазен колан, но тези данни са непълни. Свидетелят посочва, че е чул
изщракването на коланите при закопчаването им, но не се е обърнал и не е видял
дали и двамата пътници (двамата ищци) са поставили колани. Същевременно както в
първоначалното, така и в допълнителното заключение на комплексната
автотехническа и медицинска експертиза е посочено, че при конкретния начин, по
който се е осъществило процесното ПТП (почти челен удар със скорост около 50
км/ч), ищцата е нямало да получи увреждания в областта на главата (рана на
главата и сътресение на мозъка), ако е била с поставен колан. Това потвърждава
и вещото лице М. и при двата си разпита във връзка с приемането на комплексните
експертизи. При посочения категоричен извод на вещото лице и при непълнотата
във възприятията на свидетеля следва да се приеме, че ищцата е пътувала без
поставен предпазен колан.
Същевременно трябва да се отчете
и направения от експертизата извод относно това, че поставянето на колан би
предотвратило само уврежданията, получени от ищцата в областта на главата, но
не и тези по крака ѝ (които обаче са по-леки). Освен това, както беше
посочено по-горе, много по-съществено е значението на отрицателното отражение
на процесното събитие върху психиката на ищцата, особено поради това, че синът
ѝ е пострадал тежко. Поради това следва да се приеме, че като не е
поставила колан, ищцата Н.К. е допринесла с 10% за причинените ѝ
увреждания, тъй като непоставянето на колан има отношение само към малка част
от претърпяните от нея вреди.
Възражението на ответника за
това, че ищцата е допринесла за интензитета и продължителността на страданията си
от получените от нея увреждания, като е напуснала преждевременно болницата, в
която е била приета, е неоснователно. По-горе се посочи, че предвид обстоятелствата
ищцата е трябвало да напусне болницата, а също така това нейно действие не се е
отразило съществено на състоянието ѝ.
По делото е безспорно, като това
е видно и от посоченото в констативния протокол за ПТП, че гражданската
отговорност на водача на л.а. „Опел Корса“, причинил
процесното ПТП, към момента на ПТП е застрахована при ответника З. „Д.ж.и з.“
АД. Поради това предявеният от ищеца С.К. иск за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди следва да се уважи за сумата 230 000 лв., а
предявеният от ищцата Н.К. иск за заплащане на обезщетение за неимуществени
вреди, като се съобрази и размерът на приетото съпричиняване на вредите от
страна на ищцата, следва да се уважи за сумата от 18 000 лв. Както се
посочи, исковете и на двамата ищци за заплащане на обезщетения за имуществени
вреди следва да се отхвърлят като неоснователни.
Съгласно чл. 429, ал. 2, т. 2 вр.
с ал. 3 КЗ ответникът, като застраховател на гражданската отговорност на
причинилия ПТП водач, покрива и отговорността на застрахованото лице за лихви
за забава върху дължимото обезщетение за причинените вреди от датата на
уведомяване за застрахователното събитие или предявяване на претенция от
увреденото лице. Според чл. 84, ал. 3 ЗЗД при непозволено увреждане лицето,
причинило увреждането, е в забава и без покана, т.е. от момента на настъпването
на вредите, поради което от този момент той дължи и законната лихва за забава
върху сумата на обезщетението за вреди (чл. 86, ал. 1 ЗЗД). Следователно застрахователят
поначало отговаря и за законната лихва за забава върху дължимото обезщетение,
която се включва в застрахователното обезщетение, но от по-късен момент – не от
настъпването на вредите, а от уведомяването му за застрахователното събитие (от
застрахования или от увреденото лице). В случая, видно от представеното по
делото уведомление от ответника от 01.02.2018 г. в отговор на претенциите на ищците,
те са предявили пред ответника претенциите си във връзка с процесното събитие
на 28.12.2016 г. (както е посочено в заглавната част на уведомлението). Поради
това от този момент ответникът дължи и лихвата за забава върху обезщетенията за
неимуществени вреди, поради което основателна е претенцията на ищците за
заплащане на тази лихва върху присъдените по делото суми от 28.12.2016 г.
Неоснователно е възражението на
ответника за това, че не следва да дължи лихва за забава поради това, че ищците
не са представили всички изискани от него документи във връзка със заявените от
тях претенции, както и банкова сметка, ***. По същество ответникът възразява за
това, че ищците са изпаднали в забава на кредитора, като не се му оказали
соченото от него съдействие, за да може да изпълни своето задължение да
определи и изплати дължимото обезщетение, поради което не следва да дължи лихва
за забава – според чл. 96, ал. 1 ЗЗД длъжникът се освобождава от последиците на
своята забава (съответно не дължи лихва за забава), ако кредиторът изпадне в
забава. Частен случай на това правило е и чл. 497, ал. 1, т. 2 КЗ, според която
разпоредба застрахователят не дължи лихва за забава върху размера на
застрахователното обезщетение, когато увреденото лице не е представило
изисканите от него доказателства във връзка със събитието.
Трябва да се има предвид обаче,
че отговорността на ответника за лихва за забава върху дължимото обезщетение
представлява неговото задължение да покрие отговорността на причинилото
увреждането лице съгласно застраховката „Гражданска отговорност“. Част от
отговорността на причинилия вредата е и отговорността му за заплащане на лихва
за забава върху дължимото обезщетение. В този смисъл правилото на чл. 497,
ал. 1 КЗ за началния момент, от който застрахователят дължи лихва върху
обезщетението, има значение за лихвата за забава, която застрахователят дължи
поради собствената си забава да плати своевременно обезщетението, а не за
лихвата за забава като елемент от самото дължимо обезщетение. Поради това чл.
497, ал. 2 КЗ предвижда, че лихвата за забава, дължима на основание чл.
497, ал. 1 КЗ, не се ограничава до лимитите на отговорност, предвидени в чл.
492 КЗ. Също така следва да се съобрази и това, че дори и да може да се
установи известно несъответствие между посочените разпоредби на чл. 429, ал. 2,
т. 2 вр. с ал. 3 КЗ и на чл. 497, ал. 1 КЗ, доколкото и двете уреждат началния
момент, от който се дължи лихва за забава върху обезщетението, подобно
несъответствие следва да се разреши по най-благоприятния начин за потребителя
на застрахователната услуга, т.е. за увреденото лице (по аргумент и аналогия от
чл. 147, ал. 2 ЗЗП).
Следователно трябва да се приеме,
че лихвата за забава върху обезщетението за неимуществени вреди представлява
част от гражданската отговорност на причинилото увреждането застраховано лице,
която се покрива от застрахователя. Поради това ответникът дължи тази лихва,
независимо от това дали ищците са му оказали необходимото съдействие. Отделен
въпрос е, че съгласно чл. 107 КЗ ответникът има право и сам да получи
необходимата му информация във връзка със застрахователното събитие от
държавните органи и лечебните заведения. Поради това съдействието от страна на
увреденото лице за предоставяне на документи, с които ответникът може и сам да
се снабди, не може да се определи като необходимо съдействие, без което
ответникът не би могъл да изпълни задължението си по смисъла на чл. 95 ЗЗД,
т.е. не е налице забава на кредитора. Тук следва да се съобрази и социалната
роля на ответника, който следва да подпомага увредените от застрахователно
събитие лица, за да получат обезщетение, а не да поставя допълнителна
административна тежест върху тях за издирване на документи, с които и той
самият може да се снабди.
В заключение трябва да се има
предвид, че ищецът С.К. е дете по смисъла на чл. 2 ЗЗДет.
Поради това към него следва да се приложи държавната политика за закрила на
детето, уредена в ЗЗДет., която се основава, между
другите ѝ принципи, и на осигуряването на най-добрия интерес на детето
(чл. 3, т. 3 ЗЗДет.), като задължение на всеки
държавен орган, включително и на съда, е да провежда в рамките на
компетентността си тази политика (чл. 1, ал. 4 ЗЗДет.).
Поради това съдът намира, че интересът на ищеца ще бъде охранен в най-голяма
степен, ако присъденото му обезщетение бъде изплатено по банкова сметка, ***,
за да може да се гарантира (включително чрез режима, предвиден в чл. 130, ал. 3 СК), че получената сума ще бъде използване за задоволяване на неговите
потребности и интереси.
По разноските:
Ищците са освободени от заплащането на държавна
такса и разноски по делото (на основание чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК), поради което
на тях разноски не следва да се присъждат. Видно от приложения договор за
правна защита и съдействие ищците не са заплатили на адвоката си по делото
възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, поради което съгласно
чл. 38, ал. 2 ЗА ответникът следва да заплати на адвоката на ищците
възнаграждение в размер на 7 224,70 лв. (с включен ДДС), което е съответно
на уважената част от исковете. На ответника също следва да се присъдят разноски
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, съответни на отхвърлената част от исковете,
които възлизат общо на 323,67 лв., като съответно на размера на предявените
искове ищецът С.К. следва да заплати на ответника за разноски сумата 270,61 лв.,
а ищцата Н.К. – сумата 53,06 лв. Тъй като ищците са освободени от заплащане на
държавна такса и разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 6 вр. с ал. 1 ГПК
ответникът следва да заплати по сметка на съда общо сумата 11 230,86 лв.,
представляваща дължимата от ищците такса (9 920 лв.) и разноски за
експертизи и свидетели (1 310,86 лв.), съответно на уважената част от исковете.
С оглед на гореизложеното съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „З.А.Д.Д.Б.Ж.и З.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** да заплати на С.А.К., ЕГН **********,
адрес *** на основание чл. 432, ал. 1 КЗ
сумата 230 000 лв. (двеста и тридесет хиляди лева) – обезщетение за
неимуществени вреди, причинени от ПТП, настъпило на 24.08.2016 г. на път II-84 при 88+500 км, причинено от
водача на л.а. „Опел Корса“ с рег. № ********заедно
със законната лихва върху тази сума от 28.12.2016 г. до окончателното ѝ
изплащане, която присъдена сума трябва да бъде заплатена по
банкова сметка *** С.А.К., като ОТХВЪРЛЯ
иска за обезщетение за неимуществени
вреди до пълния предявен размер от 300 000
лв., както и иска за заплащане на сумата 7 379,24 лв. –
обезщетение за имуществени вреди от същото събитие, представляващи разходи за
лечение, а също и претенцията за законна
лихва върху обезщетението за неимуществени вреди за периода 01.09.2016 г. – 27.12.2016 г.
ОСЪЖДА „З.А.Д.Д.Б.Ж.и З.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** да заплати на Н.М.К., ЕГН **********,
адрес *** на основание чл. 432, ал. 1 КЗ
сумата 18 000 лв. (осемнадесет хиляди лева) – обезщетение за
неимуществени вреди, причинени от ПТП, настъпило на 24.08.2016 г. на път II-84 при 88+500 км, причинено от
водача на л.а. „Опел Корса“ с рег. № ********заедно
със законната лихва върху тази сума от 28.12.2016 г. до окончателното ѝ
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за неимуществени
вреди до пълния предявен размер от
50 000 лв., както и иска за заплащане на сумата 387,53 лв. – обезщетение за имуществени
вреди от същото събитие, представляващи разходи за лечение, а също и претенцията за законна лихва върху обезщетението за
неимуществени вреди за периода 01.09.2016
г. – 27.12.2016 г.
ОСЪЖДА „З.А.Д.Д.Б.Ж.и З.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** да заплати на адвокат П.К.,***, адрес ***
на основание чл. 38, ал. 2 ЗА сумата 7 224,70
лв. (с включен ДДС) (седем хиляди
двеста двадесет и четири лева и 70 ст.) – разноски по делото за адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА С.А.К., ЕГН **********, адрес *** да заплати на „З.А.Д.Д.Б.Ж.и
З.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** сумата 270,61 лв. (двеста и седемдесет
лева и 61 ст.) – разноски по делото.
ОСЪЖДА Н.М. К., ЕГН **********, адрес *** да заплати на „З.А.Д.Д.Б.Ж.и
З.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** сумата 53,06 лв. (петдесет и три лева и
06 ст.) – разноски по делото.
ОСЪЖДА „З.А.Д.Д.Б.Ж.и З.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** да заплати по сметка на Софийски градски
съд сумата 11 230,86 лв. (единадесет хиляди двеста и тридесет лева и
86 ст.) – разноски по делото за държавна такса (9 920 лв.) и съдебни
експертизи и свидетели (1 310,86 лв.).
Решението може да се обжалва пред Софийски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: