Решение по дело №249/2020 на Окръжен съд - Перник

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 178

гр. Перник, 24.06.2020 г.

 

В     И М Е Т О     Н А    Н А Р О Д А

 

ПЕРНИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданска колегия, в закрито заседание на 24.06.2020 г., ІІІ-ти въззивен състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Милена Даскалова

 ЧЛЕНОВЕ: Кристиан Петров

Роман Николов

 

като разгледа докладваното от съдия Петров в.гр. д. № 00249 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба вх. № 4364/27.02.2020г. от длъжника И.Р.Т. против отказа на ЧСИ С. Б., рег. № *** – район на действие ОС – Перник да прекрати изпълнително дело № 20107530401038/2010г. по описа на същия, обективиран в съобщение изх. № 4514/13.02.2020г. В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на отказа и че изп. производство подлежи на прекратяване, които като цяло се свеждат до следното: изначална недопустимост на изп. дело, тъй като е образувано на 14.10.2010г. срещу страна –Б. Й. - наследодател на жалбоподателя, след като същият е починал на ***г., включително смъртта е настъпила и преди инициирането на зап. производство по гр. д. № 7571/2010г. на РС – Перник и издадената по него заповед за изпълнение № ***г., съответно - преди издадения изпълнителен лист от ***г. Излагат се и доводи за наличие на основанието по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК за прекратяване на изп. дело, както и доводи за незачитане от ЧСИ на несеквестируеми вземания и насочване на изпълнението върху вземане на длъжника по банковите му сметки в посочени две банки, чрез налагане на запор върху същите, като посочва, че по запорираните сметки получава месечно тр. възнаграждение и семейна помощ за дете, чиито размери са частично и абсолютно несеквестируеми вземания, поради което и доходът е несеквестируем на осн. чл. 446а ГПК. Иска се от съда да отмени обжалвания отказ на ЧСИ и задължаването му да прекрати изп. производство по изп. дело № 1038/2010г. срещу И.Р.Т..

В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК, взискателят „ЕОС Матрикс“ ЕООД не е подал писмени възражения.

Съгласно чл. 436, ал. 3 ГПК съдебният изпълнител е представил мотиви, в които излага своите действия в хронологичен ред, като посочва, че същите са извършени в съответствие със закона.

Пернишкият окръжен съд, след като прецени доказателствата по делото, доводите на страните, както и служебно всички правно релевантни факти, съгласно ТР № 6/15.01.2019 г. на ОСГТК на ВКС, приема следното:

Жалбата като подадена в срока по чл. 436, ал.1 ГПК /обжалваният отказ е постановен с нарочно разпореждане от 12.02.2020г. на ЧСИ, като съобщението за него е връчено на жалбоподателя на 26.02.2020г./ от легитимирана страна – длъжник по изп. дело и срещу акт подлежащ на обжалване съгл. чл. 435, ал.2, т. 6 от ГПК, е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Изпълнително дело № 20107530401038/2010г. по описа на ЧСИ С. Б. е образувано по молба на взискателя от 14.10.2010 г. срещу длъжника Б. Б. Й. с приложен изпълнителен лист от *** г., издаден въз основа на заповед за изпълнение № *** г. по ч.гр. д № 7571/2010 г. по описа на РС – Перник. От справката от НБД "Население" от 29.11.2010г. по изпълнителното дело става ясно, че на 29.11.2010г. ЧСИ е установил, че длъжникът Б. Б. Й. е починала. С постановление от 29.11.2010г. съдебният изпълнител е конституирал наследниците И.К. и И.Т. като длъжници по ид. дело и е изпратил покана за доброволно изпълнение до тях. От приложеното удостоверение за наследници се установява, че длъжникът Б. Б. Й. е починала на ***г. С молба вх. № 2297/27.01.2020 г. жалбоподателят И.Т. е поискала от ЧСИ прекратяване на изп. д. № 1038/2010 г., в която са изложени доводи идентични с тези в настоящата жалба, включително и за изначална недопустимост на изп. дело, тъй като липсва правоспособност на длъжника Б. Й., която е починала на ***г., т. е. както преди момента на образуване на изп. дело  на 14.10.2010 г., така и преди инициирането на зап. производство и издадената по него заповед за изпълнение от ***г., съответно издаденият въз основа на заповедта изпълнителен лист от ***г., по повод на която молба е постановен обжалваният в настоящото производство отказ на ЧСИ

С оглед на така установеното при извършената проверка за законосъобразността на извършените от съдебния изпълнител действия, настоящият състав съобразява, че съществуването на правоспособност (респ. правосубектност за юридическото лице) на страните съгласно чл. 27 ГПК е абсолютна процесуална предпоставка за валидно възникване и развитие на процеса, за което се следи служебно. Цитираната разпоредба е в Част Първа "Общи правила" на ГПК, които уреждат всички производства - общия исков процес, особените искови производства, обезпечителния процес, изпълнителния процес, охранителните производства и производствата по спорна съдебна администрация /Опр. № 31 от 10.01.2012 г. на ВКС по ч. гр. д. № 714/2011 г., IV г. о./. Следователно предявяването на правото на принудително изпълнение от и срещу правоспособни/правосубектни страни е процесуално действие, за надлежното упражняване, за което съдебният изпълнител следи служебно съгласно чл. 101 ГПК /също поместена в Част Първа "Общи правила"/, тъй като нито едно съдопроизводствено действие не може да бъде извършено валидно от или срещу процесуално неправоспособно/неправосубектно лице. Процесуалната правоспособност/правосубектност в изп.процес е предпоставка за допустимост на изп. процес и условие за законосъобразност на изпълнителните действия, като тяхното нарушаване е основание за тяхното обжалване по реда на чл. 435 ГПК или чрез възражение за недопустимост на исковия процес по чл. 422 ГПК /Опр. № 760 от 11.11.2011 г. на ВКС по ч. т. д. № 604/2011 г., I т. о./. Защитата на длъжника може да се реализира и било като се сезира с това съдът по заповедното производство /за обезсилване на заповедта за изпълнение по аргумент за по-силното основание от чл. 415, ал. 5 ГПК /, с възражение по реда на чл. 423 ГПК или с отрицателен уст. иск по чл. 439 ГПК /смъртта на длъжника предхожда датата на издаване на заповедта, което представлява именно неосъществяването на юридическите факти, от които според заявителя/взискателя е възникнало вземането по заповедта срещу длъжника, респ. неговите наследници/. Редът на защита по реда на чл. 435 ГПК /още повече с конкретно посочените доводи за липса на правоспособност/правосубектност/ обаче не се изключва от останалите посочени възможности за защита на длъжника, респ. на неговите наследници, след като няма изрично пречка в закона и при положение, че освен по исковото производство по чл. 439 ГПК, в останалите случаи съдебният акт няма сила на пресъдено нещо.

Предвид изложеното и категорично установеното, че длъжникът Б. Б. Й. е починала на ***г., т. е. както преди момента на образуване на изпълнителното дело № 20107530401038/2010г. на 14.10.2010 г., така и преди подаване на заявление за образуването на заповедното производство по ч.гр. д № 7571/2010 г. на РС – Перник, по което са издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу него по същото, то следва, че не е съществувала надлежна страна-длъжник, по отношение на която да се проведе изпълнително действие. Следователно, не е имало законово основание нито да се издава заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу това лице /вече починало/, нито да се образува изпълнително дело срещу това лице /вече починало/ - не е съществувал годен субект на право. В този случай не се касае до нередовност на молбата по смисъла на чл.426, ал. 3 ГПК, която може да бъде поправена по реда на чл. 129 ГПК (респ. да породи и задължение за съдебния изпълнител да даде указания за отстраняване на недостатъците), а до липса на първоначална процесуална правоспособност на страна в изп. процес. Това обуславя и невъзможност процесът да продължи по реда на чл.227 ГПК в лицето на правоприемниците, тъй като процесуалното правоприемство предполага страната да е починала в хода на процеса, при наличието на вече учредено с нея валидно процесуално правоотношение. След като процесуално правоотношение не е възниквало, то не може и да бъде „продължено” при условията на чл. 227 ГПК. Без правно значение е знанието или незнанието на страните и/или съдебния изпълнител, че посоченият в изп. лист длъжник е починал, преди издаването му, съответно преди образуването на изпълнителното дело. Законодателят не е уредил правно основание, по силата на което да се приеме, че и в този случай, за целите на гражданското съдопроизводство, вкл. и в изпълнителния процес, процесуалното правоотношение с несъществуващия правен субект се поражда, а след това производството продължава с участието на неговите правоприемници. По изп. дело не е следвало конституиране на наследници на починалото лице, тъй като смъртта му е била настъпила преди образуването на изпълнителното дело. Още повече, пък има законово основание по процесуалния закон щото неговите наследници да са длъжници по така образуваното изп. дело. Хипотезата на чл. 429, ал. 2 ГПК е недопустима в случая - тя би била приложима, когато заповедта за изпълнение, съответно изпълнителният лист са издадени приживе на наследодателя. Това означава, че към момента на образуване на изп. производство не е съществувала надлежна страна-длъжник и изп. производство е недопустимо и подлежи на прекратяване, поради начална липса на правоспособна страна, с която да се учреди валидно процесуално правоотношение. Както се посочи по-горе, това дали наследниците на Б. Б. Й. са оспорили/възразили срещу вземането по заповедта за изпълнение също не е основание за различен извод, тъй като неоспорването/неподаването на възражение от същите не може да санира факта, че е поискано образуване на изпълнително производство против вече починало лице.

Изложеното до тук съдът преценява като достатъчно основание да приеме, че принудителното изпълнение по проц. изп. дело спрямо жалбоподателя е изначално недопустимо, поради липса на проц. правоспособност на длъжника в изп.процес, който порок е непоправим и изп. производството следва да бъде прекратено спрямо него, без да се обсъждат останалите доводи за незаконосъобразност на извършените от съдебния изпълнител действия, посочени в жалбата. Жалбата е основателна и обжалваният отказ на съдебния изпълнител да прекрати изп. дело спрямо жалбоподателя-длъжник И.Р.Т. следва да бъде отменен.

По разноските

Независимо от изхода на спора, жалбоподателят не претендира изрично разноски по делото, поради което такива не му се дължат.

По изложените съображения, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОТМЕНЯ по жалба вх. № 4364/27.02.2020г. /по описа на ЧСИ/ от И.Р.Т., ЕГН **********, съдебен адрес: *** /чрез адв. Т.Е. от САК/ - отказа на ЧСИ С. Б., рег. № *** – район на действие ОС – Перник, обективиран в съобщение изх. № 4514/13.02.2020г. да прекрати изпълнително дело № 20107530401038/2010г. по описа на същия ЧСИ, спрямо И.Р.Т..

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, съгласно чл. 437, ал.4, изр. второ ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ: 1.                       2.